Мъжете и жените имат различен стил на възпитание и това е преимущество за детето. Когато става дума за отглеждане на поколението, на майките може да им е трудно да признаят, че бащите са също толкова добри в това. Според психоложката д-р Нанси Бак голяма част от жените са твърдо убедени, че умението да възпитават им е едва ли не вродено. Всъщност става дума за различен подход при отглеждането на децата от майките и от бащите им. В този смисъл мъжете имат козове, които могат да бъдат полезни и за жените.

 „Не го подхвърляй толкова високо!“

Бащите са за това – да те гъделичкат, да се борят с теб, да се търкалят по пода, да те возят на конче, да те подхвърлят високо във въздуха и да те люлеят до небето. Те ще те качат на скоростна количка и ще блъскат другите МПС-та с удоволствие, а ти ще се заливаш от смях. С тях ще се пуснеш от най-високата пързалка без страх, защото те чакат на другия й край с разтворени обятия. И ще направят всичко това от любов. Мъжете изграждат отношенията си с детето чрез физически контакт, по време на игра. Те не са имали възможност за единение с него като майката, която го е носила месеци наред в утробата си. Този контакт е силно развита потребност при бащите. Затова не бива да се притесняваме излишно и да пречим да бъде осъществен. Нищо страшно няма да се случи. Таткото няма да навреди. Той, за разлика от мама знае, че децата са много по-силни и издръжливи, отколкото изглеждат. Откъде е сигурен? Не само жените имат силна интуиция, когато стане дума за деца.

„Защо му позволяваш да прави това?“

Защото бащите, също като децата, обичат свободата и независимостта. Таткото може да позволи на детето да отиде с колело до магазина или да се покатери върху гардероба в спалнята. Това не е безотговорност. Децата растат, изпитвайки възможностите и границите си. И точно бащите са тези, които им дават възможност да го правят. Затова вместо да ги укоряваме и да се противопоставяме на решенията им е по-добре да ги подкрепяме. Все пак и двамата сме заинтересовани да отгледаме самостоятелен и независим човек.

Защо побесняват майките

„Виж, онази жена дава на детето си чипс!“

Подобна реплика никога не може да бъде произнесена от един татко. По някаква причина, ако ние видим друга майка да прави нещо, което смятаме за грешно, веднага сме склонни да я осъдим. Един поглед в майчинските групи е чудесно доказателство за това (да помислим защо бащинските групи не са толкова многобройни). По думите на д-р Бак майките смятат, че са родени с ген, който във всеки момент им подсказва какво да правят с децата си. Но да осъждаш поведението на другите родители е опасен стил на поведение. Опасността се крие в това, че порицавайки другите, ние с всички сили се стараем да не допускаме такива „грешки“. Подобно поведение води до задънена улица, защото не ни дава шанс да разберем какво ще се случи, ако разрешим на детето си чипс, ако го изведем на разходка без шапка и т.н. Ако бащите са по-малко склонни да осъждат другите родители и явно са по-щастливи и спокойни от това, тогава защо да не опитаме да копираме техния стил?

„Къде сте се завирали, че сте толкова мръсни?“

Майката знае точно къде да заведе детето на разходка и какво да вземе със себе си. Може да предвиди всякакви извънредни ситуации. Възможно е никога да не й се наложи да полза антибиотичното или противоалергичното кремче, което носи в малката си мобилна аптечка, но то е там, до активния въглен. За всеки случай. В същото време таткото излиза от къщи без да вземе нищо друго освен детето и ключа за входната врата. Мъжете отделят повече време за съсредоточаване върху цялостната картинка, а не върху отделните детайли. За тях разходката е време за раздвижване и забавление и не е нужно да се съсредоточават върху пълния памперс или закъсняването за обяда. Не може да не сте обърнали внимание как се променя настроението на детето, когато разбере, че ще излиза с баща си. И няма никакво значение, че панталонките му не съответстват на блузката, че обувките са неподходящи за целта, че косата на дъщеричката не е сресана. Няма значение дори, че тази малка весела компания излиза навън без да има конкретна представа къде отива. Ще импровизират. И ще се приберат мръсни, но доволни.

„Не се ли чувстваш виновен за това, което се случи?“

Не се чувства виновен. Мъжът не се стреми да бъде идеален родител. Затова и рядко изпитва потискащото чувство за вина, с което живее майката. Дайте й две секунди и тя ще намери причина да бъде виновна за нещо – че не прекарва достатъчно време с детето, че не се грижи достатъчно добре за домакинството и т.н. По думите на д-р Бак чувството за майчина вина произтича основно от грешното схващане, че майката трябва да е безупречна и че тя интуитивно трябва да умее всичко свързано с грижите за детето. Бащата може да приема всяко решение и да не се притеснява, че не е идеално. Не ви ли се струва, че това е много по-разумна и здравословна гледна точка? С какво помагаме на себе си и на децата си, ако непрекъснато трябва да се борим с чувството си за вина? Колкото по-малко виновни се чувстваме, толкова по-щастливи сме. А децата ни имат нужда точно от това – от щастливи родители.

Великото завръщане на татковците

„Защо го оставяш да се мъчи, завържи му връзките най-накрая!“

Представете си – връзките на обувките на вашия първокласник са се развързали и той се бави в несполучливи опити да ги завърже сам. Все още не е много уверен в това умение. Вие, без да чакате да се справи сам, се втурвате да го избавите от неудобството, за да не се разочарова и разплаче детето, все пак денят е празничен. Таткото, от друга страна, наблюдава сцената хладнокръвно и не прави никакъв опит да се притече на помощ. Вероятно смята, че малко разочарование няма да е излишно, защото ще стимулира детето да опитва и така да усвои този навик. Ако погледнем отвъд конкретната ситуация ще се съгласим, че поведението на бащата е правилно. Защото това е начинът детето да стане по-самостоятелно и в крайна сметка по-успешно, разчитайки на собствените си сили. Нали това е общата ни цел? Затова, ако в някакъв момент таткото се въздържи от помощ, няма да е зле да го подкрепим, като се въздържим и ние.

„Наскоро прочетох, че… “

И това не е мъжка реплика. Не защото бащите по принцип не четат, а защото просто не обръщат внимание на всички книги и публикации за грижите и възпитанието на детето. Това не означава, че не са заинтересовани. Просто са по-склонни да се доверяват на инстинктите си. И вместо да ги обвиняваме, че не поддържат зрителен контакт с бебето по време на къпане, можем да погледнем как всъщност го правят. Вероятно ще забележим, че са много по-сръчни от нас, които сме прочели десетки статии за този процес. Гъвкавостта на бащите в отношението към правилата им позволява да изпитват повече удоволствие дори при рутинни дейности свързани с отглеждането на децата. Нека помислим – не влагаме ли твърде много излишни усилия във възпитанието? Защо мъжете да му се наслаждават, а ние не?

Препоръчваме ви още:

Какво научих, докато бях баща в майчинство

Днес те обичам повече от вчера

Бащите, които пълнят морето