Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Цяло село е нужно,
за да се отгледа едно дете.

Жената зад монитора

Автор: Мария Пеева

Седя на пейка в парка и чета книга на Робърт Лъдлъм. Все още не притежавам мобилен телефон, а смартфоните дори не съществуват. До мен в количката спи тримесечното ми розовобузесто синче с гащеризонче на зайчета и бяла памучна шапка. На съседната пейка сяда майка с близначета и ми се усмихва съзаклятнически. Заговаряме се за бебешки неща и чак след три часа се усещаме, че все още дори не си знаем имената. А вече сме обсъдили един куп лични теми като цикъла по време на кърмене и дали гърдите се отпускат след раждането. Не се съдим взаимно, не си намираме недостатъци. Тя е майка и аз съм майка. Споделяме, обсъждаме, подкрепяме се. Толкова.

 

Това са времената преди форумите и социалните мрежи. Когато приятелствата между майките се създаваха с личен контакт. Все още имам дружки от онези времена. Децата ни са различни, ние сме различни, разбиранията и вкусовете ни са различни, но никой никого не съди. Трудно е да наречеш една жена "тъпачка" в очите, защото е на друго мнение за ваксините, забелването на пишлето или домашната помощница. Няма как да я "блокираш", когато всеки ден децата ви играят заедно на детската площадка. Виждаш срещу себе си реален човек, който ти се усмихва и ти му се усмихваш. Контактът на живо изисква спазването на определени норми на учтивост.

В интернет тези норми отпадат. И в един момент групите на майките, в които всички ние влизаме, за да търсим подкрепа, съвет, разбиране и помощ, се превръщат в място на дрязги и безумни спорове за всичко - от правописа до секциото и помощта в домакинството. От време на време някоя от нас надава вой и за кратко всички се засрамваме, и отново се обичаме и подкрепяме. До поредната тема, която разбунва кошера, колкото и безобидна да изглежда на пръв поглед.

 

А може да не е така. Следващия път, преди да се накарате на някоя майка, задето не си кърми бебето, си представете, че седите срещу нея на пейка в парка, а не пред монитора. Очите й са изморени и е видимо недоспала като вас. Облечена е в нещо практично и свежо, нищо че има петно от сок на яката и косата й е малко рошава. Има някое килце отгоре. Най-обикновена средностатистическа мама. Буди у вас съчувствие, а не злоба, просто защото не е толкова трудно да се отъждествите с нея. Да, тя не кърми, но може би е получила мастит. Или не е имало кой да я окуражи. Или педиатърът е препоръчал да добавя адаптирано мляко и бебето постепенно се е отбило. Да, родила е секцио, но това не значи, че е избрала лесния път. Аз имам едно нормално раждане и три секцио и повярвайте, секциото НЕ Е лесният вариант. Да, има домашна помощница, но това не значи, че я мързи, а че мъжът й отсъства по две седмици в месеца и тя просто не смогва с всичко сама. За всичко си някаква причина и не е нужно да се оправдаваме една на друга за своите избори. Може да се доверим, но само ако поискаме. И да, тя отглежда детето си по различен начин, но ето го срещу вас - весело, усмихнато малко съвършенство. Обичано не по-малко от вашето собствено дете. Виждате ли тази жена? Все още ли я ненавиждате и презирате? Та това сте вие. Това съм аз.

 

Всеки път, когато се нахвърлим върху някоя майка във форума или групата, ние обиждаме и мачкаме себе си. Защото независимо дали количката на бебето ни струва 200 или 2000 лв, независимо дали имаме домашна помощница или не, независимо дали сме модерни или традиционни родители, в същността си всички ние сме еднакви. Ние сме просто мами, които се опитват да направят най-доброто за децата си, според възможностите и разбиранията си. Единственото, което можем да направим една за друга е да се изслушаме и подкрепим. Когато ни искат съвет, да го дадем с уважение към отсрещния и към различното мнение. Когато не ни искат мнението, да си замълчим.

 

И все едно дали сме в интернет, или в парка, усмивката винаги е най-доброто, което можем да подарим на една сестра по съдба. Защото всички мъдри съвети, които й дадем, най-вероятно ще бъдат забравени. Но тя ще запомни завинаги дали сме я накарали да се чувства добре, дали сме й вдъхнали вяра, дали сме я окуражили. А всъщност, това й е достатъчно. С останалото ще се справи като всички останали. Като нас.

Последно променена в Вторник, 04 Април 2017 19:59
Прочетена 11720 пъти

  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook