Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Жената зад монитора

Автор: Мария Пеева

Седя на пейка в парка и чета книга на Робърт Лъдлъм. Все още не притежавам мобилен телефон, а смартфоните дори не съществуват. До мен в количката спи тримесечното ми розовобузесто синче с гащеризонче на зайчета и бяла памучна шапка. На съседната пейка сяда майка с близначета и ми се усмихва съзаклятнически. Заговаряме се за бебешки неща и чак след три часа се усещаме, че все още дори не си знаем имената. А вече сме обсъдили един куп лични теми като цикъла по време на кърмене и дали гърдите се отпускат след раждането. Не се съдим взаимно, не си намираме недостатъци. Тя е майка и аз съм майка. Споделяме, обсъждаме, подкрепяме се. Толкова.

 

Това са времената преди форумите и социалните мрежи. Когато приятелствата между майките се създаваха с личен контакт. Все още имам дружки от онези времена. Децата ни са различни, ние сме различни, разбиранията и вкусовете ни са различни, но никой никого не съди. Трудно е да наречеш една жена "тъпачка" в очите, защото е на друго мнение за ваксините, забелването на пишлето или домашната помощница. Няма как да я "блокираш", когато всеки ден децата ви играят заедно на детската площадка. Виждаш срещу себе си реален човек, който ти се усмихва и ти му се усмихваш. Контактът на живо изисква спазването на определени норми на учтивост.

В интернет тези норми отпадат. И в един момент групите на майките, в които всички ние влизаме, за да търсим подкрепа, съвет, разбиране и помощ, се превръщат в място на дрязги и безумни спорове за всичко - от правописа до секциото и помощта в домакинството. От време на време някоя от нас надава вой и за кратко всички се засрамваме, и отново се обичаме и подкрепяме. До поредната тема, която разбунва кошера, колкото и безобидна да изглежда на пръв поглед.

 

А може да не е така. Следващия път, преди да се накарате на някоя майка, задето не си кърми бебето, си представете, че седите срещу нея на пейка в парка, а не пред монитора. Очите й са изморени и е видимо недоспала като вас. Облечена е в нещо практично и свежо, нищо че има петно от сок на яката и косата й е малко рошава. Има някое килце отгоре. Най-обикновена средностатистическа мама. Буди у вас съчувствие, а не злоба, просто защото не е толкова трудно да се отъждествите с нея. Да, тя не кърми, но може би е получила мастит. Или не е имало кой да я окуражи. Или педиатърът е препоръчал да добавя адаптирано мляко и бебето постепенно се е отбило. Да, родила е секцио, но това не значи, че е избрала лесния път. Аз имам едно нормално раждане и три секцио и повярвайте, секциото НЕ Е лесният вариант. Да, има домашна помощница, но това не значи, че я мързи, а че мъжът й отсъства по две седмици в месеца и тя просто не смогва с всичко сама. За всичко си някаква причина и не е нужно да се оправдаваме една на друга за своите избори. Може да се доверим, но само ако поискаме. И да, тя отглежда детето си по различен начин, но ето го срещу вас - весело, усмихнато малко съвършенство. Обичано не по-малко от вашето собствено дете. Виждате ли тази жена? Все още ли я ненавиждате и презирате? Та това сте вие. Това съм аз.

 

Всеки път, когато се нахвърлим върху някоя майка във форума или групата, ние обиждаме и мачкаме себе си. Защото независимо дали количката на бебето ни струва 200 или 2000 лв, независимо дали имаме домашна помощница или не, независимо дали сме модерни или традиционни родители, в същността си всички ние сме еднакви. Ние сме просто мами, които се опитват да направят най-доброто за децата си, според възможностите и разбиранията си. Единственото, което можем да направим една за друга е да се изслушаме и подкрепим. Когато ни искат съвет, да го дадем с уважение към отсрещния и към различното мнение. Когато не ни искат мнението, да си замълчим.

 

И все едно дали сме в интернет, или в парка, усмивката винаги е най-доброто, което можем да подарим на една сестра по съдба. Защото всички мъдри съвети, които й дадем, най-вероятно ще бъдат забравени. Но тя ще запомни завинаги дали сме я накарали да се чувства добре, дали сме й вдъхнали вяра, дали сме я окуражили. А всъщност, това й е достатъчно. С останалото ще се справи като всички останали. Като нас.

Последно променена в Вторник, 04 Април 2017 19:59
Прочетена 12079 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook