Малки гръцки хроники

Автор: Иво Иванов

1. 

На плажа сме и наоколо няма никакви хора. Двамата с малкия ми син Бобо се гоним по брега, крещим и се пръскаме с вода. Пристига младо руско семейство и се настанява близо до нас. Майка, баща и 2 момиченца. Майката е хубавичка, като повечето рускини, но бащата е настоящий красавчик. Фитнат и гладко епилиран, оставя след себе си трайна следа от скъп парфюм. Не сваля от краката си снежнобелите си маркови кецове и стъпва внимателно, за да не му влезе пясък в обувките. Акуратненький такой, старательно причесанный. Никой не изглежда така на плажа, по дяволите! Иде ми да го напръскам и него!

Малкото момиченце ни зяпа как щуреем двамата с Бобо и пита баща си:

 - Откуда они? 

Красавчикът ни хвърля презрителен поглед през марковите слънчеви очила и отронва с ироничен тон:

 - Кажется, из джунглей.

- Това е едно много добро предположение - казвам аз запъхтян и през смях. Руският ми все още е добър, не съм го забравил.

Той се усмихва сконфузен, не е предполагал, че го разбирам.

- Ха, и вие ли сте руснак?

- Съвсем не. Но знаете ли, работата е там, че ние в джунглата усилено изучаваме руски, за да можем да се цивилизоваме.

Конфузът става пълен.

- Давайте прогуляем - казва на семейството си.

Жена му набързо събира партакешите им и четиримата се отправят надолу по плажа да прогуляват, а ние с Бобо само изчакваме да обърнат гръб и продължаваме да си дивеем на воля. Нали сме от джунглата.

"Мама му стара" и "гаси диода" тръгват на море

224. okjpg

2. 

Лежим си на хавлиите и правим класация на най-хубавите жени на плажа, като им даваме оценки по десетобалната. Ето онази руса германка например, която играе с топка във водата с момченцето си. Бременна е, но коремчето никак не разваля стройната й фигура. Какви крака! И какъв тен само! Таткото – и той хубавец – им се радва от брега и ги снима с телефона си. Жената ловко подхвърля и хваща топката само с една ръка, защото... втора няма. На мястото на лявата й ръка виси чуканче. Какъв дух само! Продължават смело напред, без да се срамуват от този недъг – море, плаж, снимки, второ дете... Животът си върви. Какво ли им е коствало, докато стигнат до тази смелост? Само те си знаят. Ръката й може да е ампутирана, но не и духът. Мдаа, сега като се загледах, определено е най-красивата жена на плажа! Има десятка от нашето жури!

Доктор Енчев може да върви на далечно място, започващо с М - красотата изобщо НЕ Е в симетрията! Човешката красота струи отвътре, няма нищо общо с пропорции и симетрии и не се мери с шивашки метър.

С деца на море в Гърция

361 ok

3.

Големият ни син Йоан ни осведоми, че бързо-бързо му е хванал цаката на гръцкия: завърташ малко думата и слагаш „С“ накрая. Фасулска работа. Например, „искам сладолед“ е „искамакис сладоледас“. Така говори и на рижавия котарак, който трайно се настани в нашия двор и се присламчи към фамилията ни – „нахалнис котаракис“, щото котаракът е гръцки, нали - предполага се, че ако изобщо разбира от дума, разбира само думи на гръцки. Предлагам на Йоан довечера да изпробва новооткритите си езикови умения в разговор с местните хора в магазина и със сервитьора в таверната. Аз ще го слушам в захлас и дума няма да обелвам.

Моята голяма луда гръцка НЕпочивка

3221 ok

4. 

Холандските ни съседи са силно озадачени - откъде-накъде говоря холандски?! Отговорих им съвършено сериозно:

 - Е, как, не знаехте ли, че холандският е вторият по популярност чужд език в България след английския?

Гледат ме недоумяващо и мигат на парцали. Заради този поглед си струва човек да ги пързаля чужденците:

- Ами не, ние никога не сме били в България...

- Личи си, иначе щяхте да знаете...

Днес, докато си правех сутрешния крос, група немски туристи ме спря да ме попита на английски дали това е пътят за плажа Кариди - потвърдих, че е това, но днес за съжаление ще е затворен цял ден, защото гръцката марина провежда военно обучение там. Любезно им пожелах Schönen Tag noch и продължих да си тичам, оставяйки ги в тотално объркване и с онзи, мигащия на парцали поглед...

Приятелка на жена ми ме свари онлайн във фейсбук и ме помоли да предам на съпругата ми да й се обади, понеже жена ми не си вдигала телефона. Написах й: „Въобще не се изненадвам, че не ти вдига. Ние сме в Гърция в момента и жена ми вчера забегна с един пиян гръцки моряк в морето с рибарската му лодка и ме заряза с децата. Като/ако се върне, ще й предам.“

От климата е. Гръцкият климат ми влияе по особен начин.

На море в Гърция - Ираклица

paros greci ok

5.

Време е за културен туризъм. Натоварили сме се всички в колата и обикаляме в жегата из тесните, стръмни и оплетени в лабиринт улички на градчето Свети Николай. Търсим крайбрежната алея и пристанището. Проверил съм в интернет и съм твърдо решен да стигна до това пристанище.

Питам през отворения прозорец всеки срещнат къде се намира пристанището. Всички ме гледат недоумяващо, ръкомахат и отговарят нещо неразбираемо на гръцки.
Почвам вече да се нервирам, а като се нервирам, направо се изнервям.
Ама как може да не знаят къде им е пристанището бе, ееей, прост народ, значи - и на английски, и на гръцки, че и на български повтарям „пристанище“, а те не вдяват!

След опознавателна въртележка из живописните сокаци и няколко уж невинни коментари от жена ми и от Йоан, че оттук вече минаваме за трети път, накрая се установи, че градчето е разположено на планински хълм и няма директен излаз на море, следователно няма пристанище. Пристанището е малко по-надолу, в друго градче.
Аз какво съм виновен, че има няколко градчета с това име в Гърция - онова в Google беше на море и си имаше пристанище като слънце.

Икария - островът на дълголетниците

597. okjpg

6.

В изумрудения ни залив хвърля котва шикарна яхта и събира погледите на всички плажуващи. Такава яхта сигурно струва поне половин милион, ако не и повече. Ние с Йоан плуваме до нея, любопитни да я разгледаме отблизо. Всъщност се надяваме да видим русалки по монокини и прашки на борда, но вместо тях от яхтата изскачат мазни тлъсти чичаци със самодоволни физиономии като на руски олигарси и един по един се мятат пред нас във водата с пъргавостта на моржове. Палавници! Изцяло мъжка компания са и всичките са българи. Видът им е отблъскващ, разговорите им – още повече. Леко погнусен, се връщам на брега. Жена ми седи на сянка под чадъра и е нетърпелива да я ъпдейтнем какво сме видели.

– Амиии, едни снажни, загорели и неприлично богати бонвивани питат за теб. Разбрали са, че си тук някъде и тръгнали да те търсят, за да се поразходите с яхтата. Казаха да ти предам, че шампанското е изстудено и те чака.

– Тц, кажи им, че днес няма да мога. Имам да правя мусака, хавлии да простирам, изгорели гърбове да мажа... сложно е – контрира ме тя. Йоан обаче я осветлява за екипажа на яхтата.

- Ааа, тогава може да са гей дружинка. Току-виж те харесали и ти излязъл късметът за един круиз! – жена ми не ми остава длъжна.

Докато се гъбаркаме така, яхтата застрашително се приближава към брега:

 – Ето, идват за теб!

 – Не, за теб!

За щастие не е за никого от двама ни, а за да си приберат един дебелак с габаритите на гърбат кит и водоизместимост на петролен танкер, който е заседнал в плитчините. Баш шефът и собственик на яхатата, вероятно. Той обаче е толкова тежък и трудноподвижен, че спасителната операция се проточва, за радост на всички зяпачи.
Ситуацията е малко като в „Дядо вади ряпа“ – шестимата опъват, ряпата напъват, тя се не поклаща. Въх! Ами сега?! Кран ли да викат или Greenpeace?
Накрая с дружни усилия успяват да го изтеглят на борда и плавно потеглят под бурните аплодисменти на целия плаж.

Малко слънце и някой, когото обичаш

14. okjpg

7.

Той всяка сутрин натоварва на моторната лодка 2 шезлонга, рибарските такъми и кутията с обяда. Тя пристига спортно-елегантна и винаги усмихната, намества бялата си шапка, пъргаво се качва на лодката и сяда на седалката. Той се мята със скок до нея, хваща уверено кормилото и двамата отпрашват с мръсна газ в морето, с развети коси.
Цял ден ловят риба и се пекат по пустите плажове на отсрещния малък остров. Привечер се връщат уморени и винаги с улов. Сготвят набързо уловената риба и вечерят на терасата, говорят си, смеят се и гледат морето.

Той и Тя са семейна двойка от малко селце близо до Щутгарт. И двамата гонят 80-те, но изглеждат доста по-млади. Тя е холандка, той е немец. Имат деца и внуци, и завидна енергия и хъс за живот. Двамата идват тук всяко лято от 20 години насам и наемат едно и също апартаментче. Пътуват с кола, с ремаркето с лодката отзад. Доста път е от Германия до Гърция, но са свикнали. Разбират се без думи, само с поглед. Проследявам ги всяка сутрин как отпрашват навътре в морето с развети коси, волни и щастливи, и докато ревът от двигателя на моторницата заглъхва, си казвам как искам и ние да остареем така с моята жена.
Заедно. Красиво.
Каквото и да искаме от живота, всички накрая искаме това, нали?

Багажът - драма в три действия

197. okpg

8.

Силя се по магистралите с максималната скорост, която може да развие Ванчето, преди да се чуе един характерен звук - като че ще вдигаме колесника и ще излитаме. Според Йоан, тогава се включва нитрото.
Както съм се засвяткал, задминавам - не задълго, разбира се – мерцедеси, аудита и беемвета по пътя. Прибираме се вкъщи, паркирам, тръгвам да отварям багажника и изведнъж си давам сметка какво виждат шофьорите на мощните мерцедеси, аудита и беемвета в ОНЗИ ТОЧНО МОМЕНТ, в който ги задминавам - набамканият ни до тавана багажник е побрал шарена купчина от чанти, джапанки, шапки, плажен чадър, детско кепче за риба, топки, хилки за федербал и най-отгоре, на върха на цялата тази купчина, като фар, царствено се извисява яркозеленото гърне от ИКЕА на Бобо. Изпадам в истеричен смях, който дълго не мога да овладея.

Препоръчваме ви още:

5 съвета за почивката с деца

Последно променена в Петък, 29 Юни 2018 00:06
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам