Жената на учителя

Автор: Ина Зарева

Разбира се, че всички бяхме влюбени в него. Той дойде внезапно в скучната ни гимназия, оглави класа ни и изведнъж училището се превърна в сцена. Надпреварата не само надмина седмокласната истерия – кой къде ще успее да влезе, хвалбите с пушене и подвизи с гаджета, но тези съревнования останаха омаломощени и напълно изпразнени от съдържание. Бяхме най-ексцентричният клас и учителите изпитваха истински мъки да се занимават с нас. Всеки беше кой от кой по-голям индивидуалист, но по някакви странни причини, помежду ни имаше много силна и необяснима сплав, която ни правеше изключително сплотен и задружен клас. Какъвто и проблем да имаше някой от нас, зад гърба му бяха всички. Да, никак не им беше лесно и на учителите, и на родителите ни. Бяхме прекалено умни, за да учим, прекалено свободни, за да стоим във всеки час, прекалено нахални, за да чуем когото и да било.

Докато не дойде той. И надпреварата започна. Кой ще го впечатли, изненада и зарадва повече. Кой ще поправи лошите оценки пръв, кой няма да има нито едно отсъствие за седмицата, кой ще бъде първият изпитан в неговия час.

Под кълбета от евтини цигари, кани с кафе и препълнени с пържени картофи чинии, ние учехме ли, учехме, изпитвахме се един друг, разказвахме на глас дългите си уроци, смеехме се на нелепости в учебниците и за първи път в живота ни истински ни пукаше. Живот, в който интернет и гугъл не съществуваха. Бяхме само ние, пожълтелите страници и опърничавостта ни, която следваше да бъде опитомена.

Освен оценките и одобрителната усмивка, за която всички копнеехме, имаше и нещо друго, което целяха усилията ни. Часовете на класния. Ако се бяхме държали добре, ако никой не се беше оплаквал от нас през изминалите дни, ако пазехме тишина, то тогава в този единствен и чакан през цялата седмица час, той ставаше от бюрото си, слизаше от подиума, сядаше по хлапашки на някой чин и ставаше един от нас. Говорехме си за всичко. Мислехме, предизвиквахме се, спорехме, смеехме се. Най-накрая имаше някой, който ни разбира, който ни вярва и най-вече, който ни възприема като личности, всяка със своето съзвездие от проблеми и преживявания, а не само поредната статистическа бройка ученици.

Въпреки бушуващите хормони и неофициалната момичешка класация коя с колко по-голямо от нея момче ще ходи (за което горките ни съученици отчаяно се опитваха да пускат бради, да се обличат и държат като по-големи), нашето влюбване в учителя ни не беше типичното, повърхностно и захласващо. Ние бяхме влюбени във вселената, която се носеше около него. А в центъра на тази вселена, беше тя – неговата жена.

Той ни гледаше с насмешка как облицоваме лицата си във всевъзможни мазила, гримове и разцветки. През междучасията разпъвахме козметични палитри, на които всеки професионален гримьор можеше да завиди, но накрая се случваше така, че всички изглеждахме еднакво нелепо. Едно и също червило беше обиколило редиците, един цвят сенки се ронеха върху почти всички очи, независимо от цвета на ирисите им. Момчетата само сумтяха и обръщаха очи, а той проследяваше този комичен панаир на суетата, усмихваше се сдържано и казваше простичко:

- Не знам, момичета, но жена ми има различен цвят червило за всеки тоалет, блуза, шал. Не може така като вас.

И това беше. Ние изтичвахме до тоалетните, измивахме маските, в които доброволно бяхме потънали и се връщахме отново естествено хубави и индивидуални. Жената на учителя ни беше преподала първия урок по стил, без изобщо някога да я бяхме виждали.

Постепенно уроците ставаха все повече и повече – каква музика обича, кои книги са ѝ любими, в кои актьори е влюбена – той ги изброяваше със смях и сподавено мърморене.

Но най-големият урок, който тази необикновена жена мистично ни преподаваше, беше да виждаме как той през всяко голямо междучасие, обличаше сакото си, взимаше чантата си и хукваше към нея. Буквално. Виждахме го да се носи между блоковете към дома им, като че това беше сърцевината на неговия ден, най-важното заради което изобщо се е събудил, дошъл е на работа, издържал е всичко до това толкова чакано междучасие, в което да тича отново към нея.

Когато се връщаше, очите му бяха пълни с толкова много любов, че дори хващайки ни да поправяме смело оценки и отсъствия в дневника, само поклащаше глава и отново усмихнат ни оставаше засрамени повече от всякога.

Урокът по стил се бе превърнал в урок по живеене – вече знаехме каква е разликата между самовлюбен мъж и мъж, който е влюбен - как се държат, обличат, изглеждат. Новата му риза – беше нова история за нас, която въображенията ни разпалваха. Различен парфюм – започвахме да подсвиркваме и той сядаше, почервенял зад бюрото и със смях се опитваше да ни укроти. Накрая признаваше, че са имали повод и това е подаръкът му от нея. Вече знаехме защо е толкова магнетично привлекателен и омайващо въздействащ – върху него се носеше тя, нейната музика, стил, вкус, смях, обич.

Всички момичета искахме да приличаме на тази негова толкова специална жена, която никога не бяхме виждали, а момчетата копираха вече дори смеха и мимиките му.

Не, ние не бяхме влюбени в него. Ние бяхме влюбени в мечтата за любов като тяхната.

Тя стана пътеводна в живота ни, влияеше върху изборите ни, криеше се в решенията ни, изненадваше ни в самотата ни.

Години по-късно, аз все така внимавам за избора на червило сутрин и гледам тайно през прозореца вечер - колко бързо крачи съпругът ми към вкъщи.

Днес учителят ни се сбогува с тази наша обща любима жена. Тя ще го чака до следващото междучасие, когато ще се срещнат някъде във времето. Той вече няма да бърза за никъде, а хлапашкият му, посребрял перчем ще се оглежда само в обувките му, вместо в нейните любящи очи. И все пак той ще знае коя риза да облече сутрин, защото тя ще намери начин да му покаже.

За нас остава да не бягаме никога от най-важния час по любов и да благодарим за уроците.

 

Препоръчваме ви още:

Болезнено откровените мисли на един български учител

Три великолепни години… като учителка

Когато родителите не осъзнават, че трябва да помогнат на учителите

 

Последно променена в Петък, 18 Май 2018 19:43
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

За Валери и Креслите

За Валери и Креслите

22 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Душа не се трансплантира

Душа не се трансплантира

20 Окт, 2018 Истории

Не ме гони!

Не ме гони!

19 Окт, 2018 Истории

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам