Моята чанта

Автор: Анелия Икономова

Отскоро се боря с упорит косопад, който ме превърна в още по-неприятна жена, ръсеща кълбета косми и последни надежди, че някога ще изглеждам що-годе прилично. В началото се правех, че не забелязвам нарастващите косми по четката, после кичурите в ръката, обаче един ден ми писна и реших – ще го отворя тоя ужасен, огромен гардероб и под тоновете шезлонги, помагала по математика и парцалки, със сигурност ще изкочи лосионът, дето си купих преди… време. Ще се намажа два пъти и вече няма да изглеждам като овца със зимно руно през април!

Докато местех един кашон и съсредоточено си задавах логичния въпрос - „Защо не ги изхвърлиш тия неща, жено проста?“, нещо се строполи в краката ми. Погледнах – чанта! Черна чанта. Моята черна чанта – хубава, кожена, непокътната, напомняща за друга жена, за други времена, за друг свят. Помня, когато си я купих – беше скъпа, стоеше в един лъскав магазин и ме чакаше. Аз бях студентка, напълно лишена от идеята, че е лудост да си купиш чанта на цената на скромна сватбена рокля и инвестирах спестяванията си в нея! Защото ме викаше, как защо? Мен чантите не ме викат по принцип. Мълчат си. Обувките дерат гърла, но чантите - тц! Взех я. Отнесох си я вкъщи, разглеждах я, въртях я, мирисах я, подреждах разни работи вътре, после ги вадех и слагах други, оказа се обаче, че в скромния ми студентски гардероб, няма абсолютно нищо, което може да се съчетае, поне прилично, с прекрасната ми нова чанта… а пари за дрехи скоро няма и да има. Та… имам копче, трябва ми балтон! Сложих я в една кутия, да чакаме по-добри времена, за да се представим като двойка в обществото. По-добри времена дойдоха, но не и за модните ансамбълчета, за които копнеех. Роди се първото дете, не спах две-три години, изкарах няколко нервни кризи и реших, че с две деца няма как да не е по-лесно. Роди се и второто. Вече приличах на китоловен кораб, а одеждите ми наподобяваха зле скроена, лекьосана мушама и съвсем забравих за старата ми любов, а тя все така ме чакаше търпеливо в кутията.

Кошмарите на многодетните майки

chanta3

Един ден мъжът ми се прибра и обяви, че след месец ще ходим на някакво парти, с негови приятели в София. Дойде и нашият момент – аз и тя... за пръв път заедно пред публика. Уших си едно черно покривало, да е в тон с ненагледната ми красавица и зачаках! Десетина дни преди събитието обявиха родителска среща, първо на едното, веднага след това и на другото дете. Рекох си, що пък да не направя една предпремиера. Покрих се с грозния черен плат, сложих червило, взех ЧАНТАТА и с бодра крачка - към детската градина. Оказа се, че ще боядисват шкафчетата и трябва да вземем дрешките на децата, хубаво де, ама аз не нося нищо освен червило и най-яката чанта на света? Яка не яка, набухах в нея малко парцалки и тръгнах към другата родителска среща. Там пък стана ясно, че милият ми син си складира части от играчки, които носи в детската, чупи и прибира в шкафа. Изпъшках дълбоко и я отворих, а тя ме гледаше обидено: „Какво, по дяволите, правиш? Разкарай тия боклуци и карай към Виена!“. Прибрах се вкъщи депресирана и с чувството, че някой умира от смях, докато ме гледа – оклюмал кит с разбита мечта.

Вечерта на партито повторих ритуала – черното платнище, червилото и ТЯ! Не можем да не блеснем днес! Това е нашата вечер! Всичко вървеше чудесно, мисля даже, че цялата компания ме гледаше завистливо и тайно ходеха да пушат навън, за да ни обсъждат - „Откъде ли я е взела?“ , Много е хубава бе, как пък аз не мога да си намеря такава ?“, „Виж как изящният аксесоар прави всичко, изобщо не се забелязва, че е станала сто кила“, „Христо, ако погледнеш още веднъж тая шибана чанта, ще те напусна – обещавам ти!“ После някой даде идея да отидем на дискотека и това е позорният край на нашата първа и последна вечер.

Някога си бях съвсем наред 

chanta2

Дискотеката няма да я коментирам, само ще спомена, че беше в Студентски град. На вратата охрана – пет броя. Усмихват се кисело и ме спират с:

- Госпожо, дайте да погледнем! - и посочи с поглед към ръцете ми.

- Как ще ви дам чантата, бе? Няма да стане!

Мъжът ми ме изгледа грозно и заплашително и изскърца:

 - Дай да ти видят проклетата чанта, няма да я изядат!

- Я не я обиждай! Нямаш представа през какво сме минали, за да стигнем до тук!

Охраната взе да гледа свирепо и бях принудена да им я дам. Зад нас се струпаха хора, защото ден-пик, час-пик, аз неразбрана зла жена, която се опъва вече 5 минути на вратата. Едно от момчетата я взе, докато аз си веех с флаер, почервеняла от възмущение, и както си гледаше вътре, се опули като лемур, после се засмя и започна да вади - крак от спайдърмен, детски чорап – 1 брой, колело от количка - 1 брой, лигавник с част от порция супа по него - 1 брой, две рисунки на есенни листа и една апликация – по мое мнение на нещо, което няма земен произход.

Погалих старата другарка и я прибрах в кутията. „Ще си ушия друго платнище и този път ще бъде различно - обещавам!“ – казах ѝ тихо.

Носете си новите чанти, момичета! Купувайте си рокли за тях, правете си поводи за тях и не оставяйте нищо за после! Няма после, после не е същото!

Освен че пие вино, пише интересни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й можете да разгледате ето тук.


Препоръчваме ви още:

In vino veritas

Някой ден...

За мамнезията и други отклонения 

Последно променена в Четвъртък, 11 Октомври 2018 14:51
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Безизходица

Безизходица

07 Окт, 2018 Истории

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Обичам сина си повече

Обичам сина си повече

06 Окт, 2018 Отношения

Онези другите майки!

Онези другите майки!

23 Окт, 2018 Истории

Да не дава Господ!

Да не дава Господ!

23 Окт, 2018 Истории

Теб те е страх от мен

Теб те е страх от мен

22 Окт, 2018 Истории

За Валери и Креслите

За Валери и Креслите

22 Окт, 2018 Истории

Този етап

Този етап

21 Окт, 2018 Добра форма

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам