Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Някога си бях съвсем наред

Автор: Анелия Зарева

Ако сте чели мои неща, значи сте наясно с „историята на заболяването“. И въпреки че сега съм всичко останало, но не и нормална, имаше време, в което си бях съвсем наред – обичах нормални неща, хора, места. След това личността ми се изврати силно... и под „след това“ имам предвид всичките ми бременности, раждания, лежане по болници за задържане на деца, за изваждане на деца, за алергии, тежки вирусни инфекции, бъбречни инфекции, обикновени тъпи инфекции и два температурни гърча на малкия, които сложиха началото на нов, по-зрял период за косата ми.

Майчинството ме направи истерична, мнителна, с ум, който може да планува от средно голяма терористична атака, през перфектно убийство, до непланувана екскурзия с 5 деца... за около 15 минути. Често проявявам симптоми на Алцхаймер – загуба на реч и познавателни способности - за хора, предмети и думи. Мога да говоря с някого на общи теми 20 минути и чак след 3 дни да се сетя кой беше този човек, ако изобщо се сетя... Заменям думи с такива, които нямат никакъв смисъл и връзка с изреченията, в които са. Често ходя рошава, с размазан грим, понякога с различни чорапи и винаги с биполярно настроение! Моля се от детската градина да не ни дадат стихче, защото „малката напаст“ говори предимно, и с удоволствие, клингонски, а българският го е оставил настрана за по-добри времена, Държа очилата си в калъф за моливи с Мечо Пух отгоре, не защото не мога да си купя нормален, а защото вече две години забравям! За да затвърдя, че съвсем не съм наред с втория етаж, ще ви разкажа за последния си петък.

Сънувах, че плувам в голям, топъл басейн. Носех се бавно на повърхността, радвах се на спокойствието и топлината, когато един бърз и изключително премерен ритник в лицето ми напомни две неща: първо, че не мога да плувам и второ, че вече е 6 часа. Имах 10 свободни секунди, преди клингонският да залее апартамента и вместо просто да се насладя на покоя, се сетих за всички неща, които трябва да свърша през деня, и леко ми се доповръща. Станах. И в следващата минута чух „мамо“ и „пушка“ около 20 пъти - не беше лошо като идея, но „малката напаст“ нямаше предвид това, което аз имах. Измих го, облякох го и излязах от стаята... за 30 секунди! Върнах се, преоблякох го, тихо скимтейки от яд. Качихме се в колата и на половината път се сетих, че съм забравила каката. Замръзнах, отбих колата, обиждайки се с най-ужасните думи, които ми бяха налични в полусънно състояние. Тръгнах да обръщам и се сетих, че тя е ваканция. Ужасният срам бързо премина в нескрита гордост – а така, я каква добра майка съм, инак щях да събудя детето напразно, а сега сладко си спи. На връщане й купих топла баничка и я събудих, за да й кажа, че топлата закуска я чака и че ще й направя какао. Не реагира добре, сигурно от пубертета.

Работата ми налага да ходя често в командировки, не далечни, но път, кола, друг град... Та, тръгвам въпросната сутрин, времето не е лошо, пътят познат, пък и е сравнително близо. В един момент забелязах, че колите ми присветват с фарове, помислих си – „Мхм, КАТ са застъпили първа смяна.“ - но след като последния път едва не ги уморих от смях, когато ме спряха с три деца на задната седалка, две от които тийнейджърки, смеещи се с глас на вещици на ритуал с жестоки жертвоприношения, и малкия, окован в столчето, силно разочарован, че му отвличат вниманието и не може да си догледа поредния епизод на Маша - погледна ги грозно и им тегли три клингонски с италиански маниер. Докато момичетата спореха кой нюанс на лилавото е гига модерен, малкият се опитваше да прегризе коланите и да ги докопа, а аз припряно се опитвах да си намеря документите и да се сетя какво точно значи „документи“, полицаите изпитаха силен срам, че са спрели такава развалина... ИЗВИНИХА МИ СЕ и ми пожелаха лек път, което беше леко извратено, предвид положението в колата. Та, изхождайки от тая случка и това, че съм изключително досаден шофьор, спазващ изисканията на ония цветни ламаринки на кол по пътя, си помислих: „Какво пък, най-много да не ми се извинят.“ Оказа се обаче, че има чисто нова дупка на пътя, която видях в последния момент и нацелих много добре, съответно спуках гума и колата се понесе по собствено виждане в друга посока... и това дето казват, че животът ти минава на лента не е вярно. Единственото, което ми мина през главата, беше: „И сега кой ще ми гледа децата?“ Спрях, адреналинът ми беше колкото при среща със свирепи извънземни, с изразен севернокорейски нрав. Едно момче дотича до колата, отвори вратата и ме попита: „Как сте, госпожо, добре ли сте, има ли Ви нещо?“

Знаете ли, какво му отговорих… не мога да повярвам… казах му:

„Облечете си якето, студено е!“

Всеки ден, както и този, полагам неимоверни усилия да изключвам от разговор с възрастен фрази като: „не се прави така“ ; „това поведение е недопустимо“ ; „направи го още веднъж и ще си имаш проблеми“, както и любимото ми: “Ей, лигльо!“

Краят на деня не беше по-добър от началото му: след като си взехме памперси от близкия супермаркет, един дядо посегна да пипне пакета, ей така, като закачка. Малкият много не разбира от закачки и викна с пълно гърло: „Не пипи, това на мама!“. Аз, улисана да броя някакви монети на касата, безмозъчно потвърдих: „Да, да мои са, господине!“ Човекът, видимо притеснен, дойде и ме потупа по рамото: „Прощавайте, госпожо, нямах представа, извинете ме!“. Естествено, аз не схванах веднага, чак след около 15-ина минути ми мина през главата, че така гордо се обявих за пикла!

И е така… някой, ако знае терапевт или лекарство за тая болест, знаете къде да ме намерите!

Освен че пие вино, пише забавни истории и гледа трите си хлапета, Анелия някак успява и да бродира! Красотите й може да разгледате ето тук


Препоръчваме ви още: 

30 признака, че имате "мамешки мозък"

In vino veritas 

Преди и ние бяхме като вас

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

Денят се познава от сутринта

Последно променена в Вторник, 13 Февруари 2018 09:30
Прочетена 7759 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Апелът на една майка

Апелът на една майка

09 Фев, 2018 Здраве

Моля ви, тръгнете си!

Моля ви, тръгнете си!

14 Фев, 2018 Отношения

Мамо, живей си живота!

Мамо, живей си живота!

27 Ян, 2018 Възпитание

Така, както всички мъже правят

Така, както всички мъже правят

03 Фев, 2018 Отношения

Мразя разходките

Мразя разходките

12 Фев, 2018 Забавно

Гавраджии

Гавраджии

23 Фев, 2018 Забавно

Образова ли ни образованието?

Образова ли ни образованието?

23 Фев, 2018 Образование

Какво се чува в Космоса

Какво се чува в Космоса

23 Фев, 2018 Актуално

Ние, несръчните

Ние, несръчните

23 Фев, 2018 Истории

Facebook