Йонизми & Бобизми

Автор: Иво Иванов

Да общувам с деца ми е много по-интересно отколкото с повечето възрастни. Децата са истински, непринудени и любопитни към света. Детските умотворения винаги са ме впечатлявали и вдъхновявали.

Посмейте се с този весел коктейл „домашно производство“ от бисерите на моите двама синове Йоан (Йони) и Боян (Бобо), на 15 и на 6 години.

На път за детската градина сме надули предпразнично в колата химна "Върви, народе възродени".
Прозорците са отворени и се чува и навън. Хората надуват Криско, но ние винаги сме били алтернативни. Пешеходците наоколо сбръчват вежди, после по лицето им пробягва нещо като усмивка. Бобо чува „науката е слънце, което във Ушите грей“. Разяснявам му, че в песента, както и в живота, знанието огрява Душите, а не Ушите, макар ясно да си давам сметка, че за много хора благотворният му ефект наистина не стига по-далеч от ушите. Налага се да обяснявам що е душа. Не е лесна работа. Надявам се поне да му остане в главата, че знанието е мощна сила, която води към светло бъдеще. Нека знанието бъде с него! И нека стигне до душата му, не само до ушите му.

***

Навръх Гергьовден разказвам на Бобо легендата за Свети Георги. Какъв е бил храбрец и как е убил змея. И се започва с едни безкрайни уточняващи въпроси: ама какъв модел е бил тоя змей, дали е воден, или друг вид, как точно го е убил Свети Георги, с какво, къде... Все едно не разказвам приказка, а съм на разпит при следовател!
Обяснявам как светецът се е скрил и е изчакал змеят да се появи.
- Къде се е скрил, зад ъгъл ли?
- Ммм да, зад ъгъл.
- Ляв или десен?
- ????
- Ляв или десен ъгъл?

***

С Боян и Йоан по мъжки до Боянския водопад, Боянското езеро и Боянската черква (Боянското ханче го пропуснахме): 
- Тате, а защо и трите са кръстени на мен, толкова ли съм известен?
- Световноизвестен си, тате!

Желязната детска логика

4075 ok

Животът с тийнейджър поддържа нервната система и гласните струни постоянно обтегнати. Обяснявам със спокоен тон на Йоан (въпреки че вътрешно крещя!) как с великденските свещи се пренася светлина от черквата до вкъщи. Те не се ползват за затопляне/пърлене на козунак и яйца, така че да престане с експериментите си.
- Ок, Мойсей, както кажеш.

През нощта Йони омаал почти всичкия кекс, който майка му беше направила вчера вечерта, но всичко е точно...

***

Бобо:

- Тате, а ти можеш ли да кажеш цялата азбука ръкописно?
Ами сега? Мога ли?

***

Бобо ме пита в колата какво е романтика.
Карам го първо той да ми обясни с негови думи какво мисли, че е и така разбирам, че романтика например е да легнеш гол на леглото и да се покриеш с цветя, за да изненадаш любимия човек.
 - Тате, и ти трябва да направиш такава изненада на мама!

Ама разбира се! Как не съм се сетил! Само се чудя кои цветя са най-подходящи за тая цел, може би някакви сезонни?

***

Йони към Бобо:

- Аз не съм ходил на детска градина като теб и затова още от много малък съм бил интелигентен!

***

Чувам как Йони разказва на брат си: В Древността, когато не е имало интернет... Предполагам, че в неговите очи ние с майка му сме кажи-речи връстници на динозаврите.

- Ами да, вие двамата с мама сте доста древни, в интерес на истината...

- Ей, момченце, ще ти кажа аз кой е древен!

- Тате не е дребен, даже е доста едър, защитава ме Бобо. – Даже си малко дебеличък, тате.

- Абе вие ще млъкнете ли и двамата!!!

***

Йоан тайно е научил малкия си брат на разни култови геймърски изрази като WTF. Стоим ние и се дивим пред гейзера в Сапарева баня. При вида на изригващата нависоко гореща вода Бобо вкарва израза в употреба много на място и се изцепва мощно&

- WTF!!!

Никак не е подходящ език за тригодишен дребосък и се засрамвам сконфузено, докато хората наоколо се заливат от смях.

***

Бобо е претворил по своему моите напътствия към батко му да си вдигне задника и да свърши еди-какво си и така измисли превърналия се в култов за нашето семейство израз: "Стегни си задника и успей да можеш!"
Това е нещо като превъзходна степен на: "Вдигни си задника и направи еди-какво си".
"Можеш да успееш" е тривиално. "Успей да можеш" си е друга работа, обаче.
И да си вдигне задника всеки може. Ама да си го стегне, е пак друга работа!

***

Йоан поздрави съучениците си в групата с „Христос Воскресе“ и те му отговориха „Мерси, и на теб“.
Традициите не са, каквото бяха.

Детето проговори! Що ли ми трябваше?

deteto

Квартална градинка. Детска площадка. На площадката играе детенце. На пейката седи баба му и си приказва с друга квартална баба. На детенцето му доскучава самичко и решава да разнообрази и себе си, и бабите. Пристига при тях и с хитроумна физиономия съобщава заговорнически:

- Бабо, знаеш ли че тая пейка, дето седите на нея, е идеална за СЕКС!
Тадададааам! Оркестърът свири туш. Бабата е пред инфаркт.
Има ли смисъл да разкривам, че детенцето е наш Боян. Естествено, майка ми ми вдигна скандал:

- Така да ме изложи пред комшийката, потънах в земята от срам! Защо си му говорил такива неща на детето!

- Какво толкова, най-много комшийката да си припомни как е правила секс на пейка навремето, или по-лошо, да съжали че НЕ е правила.

 - Смешно ти е на теб, ти и твойто либерално възпитание!

- Чакай, ти наистина ли мислиш, че обсъждам с него кои места са идеални за секс!

- Откъде иначе ще е чул?!

- Откъде да знам!

Оказа се, че детето просто е виждало влюбени да се целуват страстно по пейките в парка и за него на тоя етап това е сексът.

***

- Йони, когато сте на зелено училище, всички ли се храните по този свинчовски начин в ресторанта - и момичетата, и момчетата?
- Нашето училище не е пансион за благородни принцове и принцеси, то възпитава у нас други ценности...

***

- Бобо, защо дистанционното е боядисано в червено?!!
- Тате, не се казва „боядисано“, а „оцветено“. И това не е червено, а е оранжево!

***

Бобо изгледа с интерес новините по телевизията и направи след това кратък обзор за нас. Така разбрахме, че в Гърция всички хора били заледени (?!)
Силно озадачен, както се вижда от предходните два препинателни знака, върнах назад новините (имаме такава опция) и стана ясно, че доста свободно е компилирал, като Гърцията я е добавил от себе си. Какво пък, подобен "творчески" подход прилагат често и редакторите при отразяването на разни събития. Готов е за журналист.

***

С тоя японски език в 18-то Йоан направо изтрещя. Как може да запише майка си и баща си в телефона си като „Окаасан“ и „Отоусан“! Баба му сигурно и тя е не`къв „сан“ - Мопасан или Чочосан, знам ли... А и приятелите му са всичките с не`кви нинджа-никнеймове. Не можеш изобщо да разбереш кой го търси като му звънне телефонът! Скандално!

***

Аксиома: С всяко влюбване на Йоан нивото на парфюма ми бележи чувствителен спад. И после - любовта не можела да се измери. Как да не може! Мерната единица за любов е милилитър (парфюм, сълзи, пот ... и други течности). Любовта е течност!

***

Работна събота. Жена ми е на работа и иска да й докладвам как се оправяме вкъщи. Пиша й: “На закуска Бобо направи истински погром в кухнята, като успя за норматив да събори, разлее, счупи и да се омаже навсякъде с всичко, което докопа. След като се "нахрани", излезе в щастлив тръс от кухнята, припявайки си „Пейте, скачайте весели деца“. Аз оставам да разчиствам бойното поле и да изхвърлям труповете. Работи си спокойно, слънце, положението е изцяло под контрол.“

***

Щъпуркане на боси крачета и разхвърляне на играчки из цялата къща. Спортно гонене с филия от стая в стая, с препятствия (заради играчките).

- Тоя пъпеш няма да го ям, не обичам пъпеш!

- А досега как го обичаше и го ядеше?!

- Днес не го обичам!

- А кога пак ще го обикнеш?

- В петък.
- И това няма да го ям!

- Защо?!!

- Защото не е като в детската градина. Там ни го дават в чашка.

- Обличай се веднага, няма цял ден да ми ходиш гол!

- Не я ща тази тениска, искам оная със стар уорс!

- Не може всеки ден да ходиш с една и съща тениска!

- Защо да не може?
След много разправии и ровене из гардероба облича друга тениска. След 5 минути е цялата мокра. Мил се е. Прилежно.

Господи, дай ни сили да издържим, докато детската градина е във ваканция!

14 признака, че имате двегодишно дете

humor

Друго си е да имаш по-голям брат. Ориентира те отрано в живота.
Виждаме в гората мишле. Жена ми го показва на малкия:

- Виж, маме, какво е сладкичко, това е мишчица-гризанка от приказката! 

Бобо пита с какво се храни мишлето и двамата с жена ми се надпреварваме да изброяваме с умалителни: семенца, диви ягодки, лешничета...
Йоан допълва (зловещо):

- Човешка плът...

***

С Бобо се прибираме по спешност от детската площадка. Този път аз имам "спешност".
На пейките пред входа са се събрали комшиите и като минаваме покрай тях, Бобо намира за уместно точно в този момент да се информира на висок глас:

- Тате, наака ли се вече в гащите, или още не си? А? Кажи де, тате.
Да са наясно хората защо се прибираме преждевременно, а не да седят там и да се чудят. Прозрачност трябва да има!

***

Родителите на децата от Детската били слушали много за тоя Бобо. А сега де! Не съм сигурен дали да се радвам, или да се притеснявам заради тази негова популярност... Клоня към второто. Колебливо отговарям, че много се радвам, че е толкова известен. Не успях да събера обаче смелост да добавя:

- Само хубави неща сте слушали, предполагам?

***

Бобо:

- Тате, знаеш ли как се казва цветето на зомбитата?

- Как?

- ЗОМБюл!“

***

Йоан, вдъхновен от Мастършеф:

- Днес с готвенето се изложихте. Утре и двамата отивате на елиминации и ние с Бобо си поръчваме пица!

***

Кротък семеен неделен обяд вкъщи. Както си седим четиримата на масата, Бобо внезапно ме застрелва от упор с въпроса: "Тате, целувате ли се в работата с твоите гаджета?"
За малко да се задавя. Жена ми и Йоан избухват в смях. Добре че нямахме гости /не бяхме поканени на гости. Иди обяснявай после, че нямаш сестра (или че нямаш няколко гаджета в работата)!

***

Обикаляме мебелните магазини в търсене на маса за хранене. Жена ми изпробва стабилността на масите, като първо удря здраво с юмрук върху плота, после посяда и почти поляга отгоре. Струва ми се, че този метод леко озадачава продавачите. Не съм сигурен с какви впечатления остават, като си тръгнем...

***

Бобо е сърдит на брат си.

- Защо си му сърдит, питам го. 

- Ами сърдит съм му, защото не уважава хората!

- А ти защо мислиш, че не ги уважава?

- Ами защото не иска да си играе с мен!

***

Когато Бобо стане неуправляем, го заплашвам с органите на реда.

- Виждаш ли оня полицай ей там на ъгъла? Дръж се прилично, че ако те види какви ги вършиш...

Минаваме покрай полицая, Бобо го измерва с любопитен поглед от глава до пети и коментира на висок глас:

- Ухааа, тоя полицай какъв е дебеличък! Извличам го бързо за ръката.

- Тате, видя ли го тоя полицай какъв е дебеличък, а? - отеква по тротоара, докато се изнасяме на прибежки пред полицая.

Силна контраатака, шут и гол!

***

Бобо ми показва нещо през прозореца, но аз не го виждам.

- Ами, трябва да си протегнеш очите, тате. Ето така, виж.

***

- Бобо, дай един бонбон, бе, всичките ли ще ги изядеш сам?!

- Ами ти караш сега, тате. Не е хубаво да ядеш бонбони, докато караш...

***

- Бобо, защо не ме чуваш като ти говоря?!

- Ами защото виж кви са ми малки ушите, не мога да чуя всичко!

***

Минаваме покрай минерален извор. Хората се редят на опашка да си налеят вода. Носи се характерната силна миризма на сяра. Бобо се изцепва:

- Кой е пръднал тук?

И продължава да пита хората настойчиво, докато успея да го дръпна настрана и да му обясня.

От кал да е - Иван да е!

ivan

Бобо разля сока си и го изпратих в кухнята да донесе домакинска хартия и да почисти. След няколко курса до кухнята за нова и нова хартия, детето старателно избърса всичко до последната капка. Но ето ти нов проблем - оказа се с излишък от неупотребена хартия. Той обаче е находчив и веднага намери начин да я оползотвори. Докато се усетя, се беше снабдил с нов сок и методично го разливаше по пода, за да може после да го попие с хартията. Ако не го бях спрял, щеше да отиде цялата ролка. Мисля, че е роден за висок държавнически пост. Не намирате ли, че доста проекти в нашата държава се изпълняват по същия разхитителен принцип - има едни пари, които трябва да бъдат похарчени. Въпросът за реалните ползи не интересува никого и по тази причина изобщо не стои на дневен ред и не се дебатира. Важното е да има безсмислени хаотични действия и преливане от пусто в празно. Накрая отчиташ - според случая - едно руло домакинска хартия или няколко милиона, и очакваш аплодисменти за добре свършената работа.

Задоволството от изчистения и подреден дом трае кратко при семейства с две и повече деца, при това много кратко... Сигурно това е имал предвид Гьоте, като е написал: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!" Всъщност разхвърляността е естественото състояние на един дом, тя му е така да се каже изначално присъща. Подредеността по природа не му е присъща, тя е изкуствено, външно привнесена и поради това трае кратко - просто домът като един жив организъм има свойството да се саморегулира и да се връща сам към естественото си състояние. Е кво, не е ли така? Сега жена ми като се прибере, ще изляза с тази теория като пита защо не съм пооправил.

***

Йоан е последовател на пестеливия, щадящ силите подход в образованието. Ако има за домашно да напише изречение с непозната дума по английски, то ще се състои от точно 3 думи, даже и от 2, по възможност. Ако трябва да напише кратко съчинение от 4-5 изречения по литература, ще са 4 изречения, и то кратки. Нито дума повече. Нищо излишно. Например преди години имаше за домашно да довърши диалога между героите в приказката „Отишла баба за дренки“. Сещате се, онази там с бабата и мечката. В тетрадката му тогава намерих следния кратък, но много съдържателен диалог:
- Слез бабо да те изям!
- Не мога
- Защо?
- Заета съм!

Въпрос от учебника: „Назовете професии на хора, които се трудят в равнината, в планината, край морето.“ Йоан започва: „Ъъъ, равноделец... "

***

Някои от по-запомнящите се Бобови умотворения този уикенд:
- пешеходно куче (Тате, внимавай да не го сгазим това пешеходно куче!)
- птицата Гого (въпреки че няколко пъти го поправих, че не е Гого, а Додо)
- Гергана Медуза (вместо Горгона Медуза)

***

Като малък, Бобо не можеше да казва правилно думата „пеперудка“ и изпускаше някои букви. Крайният резултат - сещате се - звучеше недотам благоприлично и определено привличахме вниманието на околните, когато му ловях пеперуди и той се разкрещеше с пълно гърло: „Тате, искам още пеперудки (само дето той казваше другата дума)!“ Също така, подтикван от брат си, жизнерадостно пееше на висок глас песента „Жабуана цици фана“ (за непосветените: „Жаба-жабурана сто мушици хвана“). Все пак по-добре това, отколкото онази с подскачащото зелено мече, която се въртеше по 286 пъти на ден и от която на ушите ни бяха излезли пришки.

***

Как родителството възпитава самурайско присъствие на духа
Докато си седя на масата в кухнята и си пия биричката, Бобо притичва развълнуван, рошав, по памперс и тениска, и настоятелно започва да ме дърпа за ръката.

- Тате, ела. Ела видиш.

- Да видя какво?

- Да видиш какво Бобо павил. Дай чичка, тате. Ела.

Хващам го за ръката и тръгвам след него с леко свито сърце да видя какво е направил. Завежда ме в коридора, пуска ми ръката и с церемониален жест посочва към стената.

- Виж! 

Виждам. О, не! Изрисувал е с драсканици стената, докъдето е могъл да стигне. Неееее! Боядисвах я миналото лято. Първата ми реакция е да надам див вой, но той е застанал до мен и ме гледа очаквателно с големите си ококорени очи, горд с творението си. Тези детски очички, втренчени в мен и очакващи одобрение, са толкова обезоръжаващи.
Кратка пауза. Поемам си дълбоко дъх и имитирам бурен възторг:

- Браво, тате, страхотно e!!!

Той грейва от радост. Майната й на стената. Знам какво ще правя и това лято.

Тате е спокоен

spokoen

Бобо отново си е събул чорапите и щъка бос из къщата.
- Бобо, къде са ти чорапите?
- Чоапите ли?
- Да, къде са ти чорапите, питам?
- Питаш ли?
- Да! Питам теб!
- Питаш теб ли?
Тук се отказвам от разпита и обуваме нови чорапи, за да ги издирваме отново след десетина минути.

***

Бобо е ценител на гурме-кухнята: нагъва кебапче с ягоди. Класическа комбинация!

***

Спорим с жена ми дали хъркам и призоваваме Йони за свидетел дали хъркам, или не. Детето много иска да ме защити и казва:

- Само когато спиш, тате.

Благодаря ти, сине!

***

Йоан е готов с имейла до Дядо Коледа. Това обаче не му е достатъчно - пита дали джуджетата имат и live chat button, ако се наложи да промени нещо. Не,не, нямат - службите на Дядо Коледа са старомодни, слава Богу, не са и чували за такъв бутон!

Йоан доста до късно вярваше в Дядо Коледа. Приятелите му вече го бяха светнали, че родителите купуват подаръците, но той им беше отговарил:

- Не ми се вярва тая работа - моите родители никога не биха дали толкова пари за играчки. Непрекъснато ми повтарят как трябва да се харчи разумно и да не се дават пари за глупости.

***

Когато Йони беше малък, и той имаше своите сполучливи „включвания“. Например пишем картичка на приятелско дете за рождения му ден. Написал съм: „Да растеш здрав, щастлив и… (чудя се на глас какво да добавя). Йони веднага допълва:

- И безполезен!

Или пък разказваше ето такива хорър-приказки с принцеси за лека нощ: "Имало едно време една принцеса. Тя била много красива. Един ден излязла на улицата и я сгазила кола. После дошъл един джип - и той я сгазил, после дошъл един камион - и той я сгазил. И тя плакала, плакала ..."

***

Йоан ми сподели как осъзнал, че харесва момичета с руси коси. Казвам му:

- Ти не й гледай косата, тате, а какво има под нея.

- Е кво да й гледам на скалпа?!

***

Йоан даде някои интересни идеи за предмети за прощъпулника на Бобо:
- пистолет - за полицай,
- автомат - за войник,
- картечница - за спецчасти
- граната - за терорист! 

В крайна сметка Бобо се хвана за химикалката - най-силното оръжие от всички гореизброени.

***

Ако видите и чуете из София кола, в която родителите отпред са отворили прозорците, надули са яко Rolling in the Deep и подскачат по седалките, размахват ръце, размятат коси и куфеят, докато в същото време двамата им сина на задната седалка си седят спокойно, вторачили абсолютно равнодушен зомбиран поглед в таблетите и телефоните си, да знаете, че това сме ние.


Препоръчваме ви още:

Когато мама беше още маймуна

Последно променена в Вторник, 03 Юли 2018 08:07
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам