Йонизми & Бобизми

Автор: Иво Иванов

Да общувам с деца ми е много по-интересно отколкото с повечето възрастни. Децата са истински, непринудени и любопитни към света. Детските умотворения винаги са ме впечатлявали и вдъхновявали.

Посмейте се с този весел коктейл „домашно производство“ от бисерите на моите двама синове Йоан (Йони) и Боян (Бобо), на 15 и на 6 години.

На път за детската градина сме надули предпразнично в колата химна "Върви, народе възродени".
Прозорците са отворени и се чува и навън. Хората надуват Криско, но ние винаги сме били алтернативни. Пешеходците наоколо сбръчват вежди, после по лицето им пробягва нещо като усмивка. Бобо чува „науката е слънце, което във Ушите грей“. Разяснявам му, че в песента, както и в живота, знанието огрява Душите, а не Ушите, макар ясно да си давам сметка, че за много хора благотворният му ефект наистина не стига по-далеч от ушите. Налага се да обяснявам що е душа. Не е лесна работа. Надявам се поне да му остане в главата, че знанието е мощна сила, която води към светло бъдеще. Нека знанието бъде с него! И нека стигне до душата му, не само до ушите му.

***

Навръх Гергьовден разказвам на Бобо легендата за Свети Георги. Какъв е бил храбрец и как е убил змея. И се започва с едни безкрайни уточняващи въпроси: ама какъв модел е бил тоя змей, дали е воден, или друг вид, как точно го е убил Свети Георги, с какво, къде... Все едно не разказвам приказка, а съм на разпит при следовател!
Обяснявам как светецът се е скрил и е изчакал змеят да се появи.
- Къде се е скрил, зад ъгъл ли?
- Ммм да, зад ъгъл.
- Ляв или десен?
- ????
- Ляв или десен ъгъл?

***

С Боян и Йоан по мъжки до Боянския водопад, Боянското езеро и Боянската черква (Боянското ханче го пропуснахме): 
- Тате, а защо и трите са кръстени на мен, толкова ли съм известен?
- Световноизвестен си, тате!

Желязната детска логика

4075 ok

Животът с тийнейджър поддържа нервната система и гласните струни постоянно обтегнати. Обяснявам със спокоен тон на Йоан (въпреки че вътрешно крещя!) как с великденските свещи се пренася светлина от черквата до вкъщи. Те не се ползват за затопляне/пърлене на козунак и яйца, така че да престане с експериментите си.
- Ок, Мойсей, както кажеш.

През нощта Йони омаал почти всичкия кекс, който майка му беше направила вчера вечерта, но всичко е точно...

***

Бобо:

- Тате, а ти можеш ли да кажеш цялата азбука ръкописно?
Ами сега? Мога ли?

***

Бобо ме пита в колата какво е романтика.
Карам го първо той да ми обясни с негови думи какво мисли, че е и така разбирам, че романтика например е да легнеш гол на леглото и да се покриеш с цветя, за да изненадаш любимия човек.
 - Тате, и ти трябва да направиш такава изненада на мама!

Ама разбира се! Как не съм се сетил! Само се чудя кои цветя са най-подходящи за тая цел, може би някакви сезонни?

***

Йони към Бобо:

- Аз не съм ходил на детска градина като теб и затова още от много малък съм бил интелигентен!

***

Чувам как Йони разказва на брат си: В Древността, когато не е имало интернет... Предполагам, че в неговите очи ние с майка му сме кажи-речи връстници на динозаврите.

- Ами да, вие двамата с мама сте доста древни, в интерес на истината...

- Ей, момченце, ще ти кажа аз кой е древен!

- Тате не е дребен, даже е доста едър, защитава ме Бобо. – Даже си малко дебеличък, тате.

- Абе вие ще млъкнете ли и двамата!!!

***

Йоан тайно е научил малкия си брат на разни култови геймърски изрази като WTF. Стоим ние и се дивим пред гейзера в Сапарева баня. При вида на изригващата нависоко гореща вода Бобо вкарва израза в употреба много на място и се изцепва мощно&

- WTF!!!

Никак не е подходящ език за тригодишен дребосък и се засрамвам сконфузено, докато хората наоколо се заливат от смях.

***

Бобо е претворил по своему моите напътствия към батко му да си вдигне задника и да свърши еди-какво си и така измисли превърналия се в култов за нашето семейство израз: "Стегни си задника и успей да можеш!"
Това е нещо като превъзходна степен на: "Вдигни си задника и направи еди-какво си".
"Можеш да успееш" е тривиално. "Успей да можеш" си е друга работа, обаче.
И да си вдигне задника всеки може. Ама да си го стегне, е пак друга работа!

***

Йоан поздрави съучениците си в групата с „Христос Воскресе“ и те му отговориха „Мерси, и на теб“.
Традициите не са, каквото бяха.

Детето проговори! Що ли ми трябваше?

deteto

Квартална градинка. Детска площадка. На площадката играе детенце. На пейката седи баба му и си приказва с друга квартална баба. На детенцето му доскучава самичко и решава да разнообрази и себе си, и бабите. Пристига при тях и с хитроумна физиономия съобщава заговорнически:

- Бабо, знаеш ли че тая пейка, дето седите на нея, е идеална за СЕКС!
Тадададааам! Оркестърът свири туш. Бабата е пред инфаркт.
Има ли смисъл да разкривам, че детенцето е наш Боян. Естествено, майка ми ми вдигна скандал:

- Така да ме изложи пред комшийката, потънах в земята от срам! Защо си му говорил такива неща на детето!

- Какво толкова, най-много комшийката да си припомни как е правила секс на пейка навремето, или по-лошо, да съжали че НЕ е правила.

 - Смешно ти е на теб, ти и твойто либерално възпитание!

- Чакай, ти наистина ли мислиш, че обсъждам с него кои места са идеални за секс!

- Откъде иначе ще е чул?!

- Откъде да знам!

Оказа се, че детето просто е виждало влюбени да се целуват страстно по пейките в парка и за него на тоя етап това е сексът.

***

- Йони, когато сте на зелено училище, всички ли се храните по този свинчовски начин в ресторанта - и момичетата, и момчетата?
- Нашето училище не е пансион за благородни принцове и принцеси, то възпитава у нас други ценности...

***

- Бобо, защо дистанционното е боядисано в червено?!!
- Тате, не се казва „боядисано“, а „оцветено“. И това не е червено, а е оранжево!

***

Бобо изгледа с интерес новините по телевизията и направи след това кратък обзор за нас. Така разбрахме, че в Гърция всички хора били заледени (?!)
Силно озадачен, както се вижда от предходните два препинателни знака, върнах назад новините (имаме такава опция) и стана ясно, че доста свободно е компилирал, като Гърцията я е добавил от себе си. Какво пък, подобен "творчески" подход прилагат често и редакторите при отразяването на разни събития. Готов е за журналист.

***

С тоя японски език в 18-то Йоан направо изтрещя. Как може да запише майка си и баща си в телефона си като „Окаасан“ и „Отоусан“! Баба му сигурно и тя е не`къв „сан“ - Мопасан или Чочосан, знам ли... А и приятелите му са всичките с не`кви нинджа-никнеймове. Не можеш изобщо да разбереш кой го търси като му звънне телефонът! Скандално!

***

Аксиома: С всяко влюбване на Йоан нивото на парфюма ми бележи чувствителен спад. И после - любовта не можела да се измери. Как да не може! Мерната единица за любов е милилитър (парфюм, сълзи, пот ... и други течности). Любовта е течност!

***

Работна събота. Жена ми е на работа и иска да й докладвам как се оправяме вкъщи. Пиша й: “На закуска Бобо направи истински погром в кухнята, като успя за норматив да събори, разлее, счупи и да се омаже навсякъде с всичко, което докопа. След като се "нахрани", излезе в щастлив тръс от кухнята, припявайки си „Пейте, скачайте весели деца“. Аз оставам да разчиствам бойното поле и да изхвърлям труповете. Работи си спокойно, слънце, положението е изцяло под контрол.“

***

Щъпуркане на боси крачета и разхвърляне на играчки из цялата къща. Спортно гонене с филия от стая в стая, с препятствия (заради играчките).

- Тоя пъпеш няма да го ям, не обичам пъпеш!

- А досега как го обичаше и го ядеше?!

- Днес не го обичам!

- А кога пак ще го обикнеш?

- В петък.
- И това няма да го ям!

- Защо?!!

- Защото не е като в детската градина. Там ни го дават в чашка.

- Обличай се веднага, няма цял ден да ми ходиш гол!

- Не я ща тази тениска, искам оная със стар уорс!

- Не може всеки ден да ходиш с една и съща тениска!

- Защо да не може?
След много разправии и ровене из гардероба облича друга тениска. След 5 минути е цялата мокра. Мил се е. Прилежно.

Господи, дай ни сили да издържим, докато детската градина е във ваканция!

14 признака, че имате двегодишно дете

humor

Друго си е да имаш по-голям брат. Ориентира те отрано в живота.
Виждаме в гората мишле. Жена ми го показва на малкия:

- Виж, маме, какво е сладкичко, това е мишчица-гризанка от приказката! 

Бобо пита с какво се храни мишлето и двамата с жена ми се надпреварваме да изброяваме с умалителни: семенца, диви ягодки, лешничета...
Йоан допълва (зловещо):

- Човешка плът...

***

С Бобо се прибираме по спешност от детската площадка. Този път аз имам "спешност".
На пейките пред входа са се събрали комшиите и като минаваме покрай тях, Бобо намира за уместно точно в този момент да се информира на висок глас:

- Тате, наака ли се вече в гащите, или още не си? А? Кажи де, тате.
Да са наясно хората защо се прибираме преждевременно, а не да седят там и да се чудят. Прозрачност трябва да има!

***

Родителите на децата от Детската били слушали много за тоя Бобо. А сега де! Не съм сигурен дали да се радвам, или да се притеснявам заради тази негова популярност... Клоня към второто. Колебливо отговарям, че много се радвам, че е толкова известен. Не успях да събера обаче смелост да добавя:

- Само хубави неща сте слушали, предполагам?

***

Бобо:

- Тате, знаеш ли как се казва цветето на зомбитата?

- Как?

- ЗОМБюл!“

***

Йоан, вдъхновен от Мастършеф:

- Днес с готвенето се изложихте. Утре и двамата отивате на елиминации и ние с Бобо си поръчваме пица!

***

Кротък семеен неделен обяд вкъщи. Както си седим четиримата на масата, Бобо внезапно ме застрелва от упор с въпроса: "Тате, целувате ли се в работата с твоите гаджета?"
За малко да се задавя. Жена ми и Йоан избухват в смях. Добре че нямахме гости /не бяхме поканени на гости. Иди обяснявай после, че нямаш сестра (или че нямаш няколко гаджета в работата)!

***

Обикаляме мебелните магазини в търсене на маса за хранене. Жена ми изпробва стабилността на масите, като първо удря здраво с юмрук върху плота, после посяда и почти поляга отгоре. Струва ми се, че този метод леко озадачава продавачите. Не съм сигурен с какви впечатления остават, като си тръгнем...

***

Бобо е сърдит на брат си.

- Защо си му сърдит, питам го. 

- Ами сърдит съм му, защото не уважава хората!

- А ти защо мислиш, че не ги уважава?

- Ами защото не иска да си играе с мен!

***

Когато Бобо стане неуправляем, го заплашвам с органите на реда.

- Виждаш ли оня полицай ей там на ъгъла? Дръж се прилично, че ако те види какви ги вършиш...

Минаваме покрай полицая, Бобо го измерва с любопитен поглед от глава до пети и коментира на висок глас:

- Ухааа, тоя полицай какъв е дебеличък! Извличам го бързо за ръката.

- Тате, видя ли го тоя полицай какъв е дебеличък, а? - отеква по тротоара, докато се изнасяме на прибежки пред полицая.

Силна контраатака, шут и гол!

***

Бобо ми показва нещо през прозореца, но аз не го виждам.

- Ами, трябва да си протегнеш очите, тате. Ето така, виж.

***

- Бобо, дай един бонбон, бе, всичките ли ще ги изядеш сам?!

- Ами ти караш сега, тате. Не е хубаво да ядеш бонбони, докато караш...

***

- Бобо, защо не ме чуваш като ти говоря?!

- Ами защото виж кви са ми малки ушите, не мога да чуя всичко!

***

Минаваме покрай минерален извор. Хората се редят на опашка да си налеят вода. Носи се характерната силна миризма на сяра. Бобо се изцепва:

- Кой е пръднал тук?

И продължава да пита хората настойчиво, докато успея да го дръпна настрана и да му обясня.

От кал да е - Иван да е!

ivan

Бобо разля сока си и го изпратих в кухнята да донесе домакинска хартия и да почисти. След няколко курса до кухнята за нова и нова хартия, детето старателно избърса всичко до последната капка. Но ето ти нов проблем - оказа се с излишък от неупотребена хартия. Той обаче е находчив и веднага намери начин да я оползотвори. Докато се усетя, се беше снабдил с нов сок и методично го разливаше по пода, за да може после да го попие с хартията. Ако не го бях спрял, щеше да отиде цялата ролка. Мисля, че е роден за висок държавнически пост. Не намирате ли, че доста проекти в нашата държава се изпълняват по същия разхитителен принцип - има едни пари, които трябва да бъдат похарчени. Въпросът за реалните ползи не интересува никого и по тази причина изобщо не стои на дневен ред и не се дебатира. Важното е да има безсмислени хаотични действия и преливане от пусто в празно. Накрая отчиташ - според случая - едно руло домакинска хартия или няколко милиона, и очакваш аплодисменти за добре свършената работа.

Задоволството от изчистения и подреден дом трае кратко при семейства с две и повече деца, при това много кратко... Сигурно това е имал предвид Гьоте, като е написал: „О, миг, поспри! Ти си тъй прекрасен!" Всъщност разхвърляността е естественото състояние на един дом, тя му е така да се каже изначално присъща. Подредеността по природа не му е присъща, тя е изкуствено, външно привнесена и поради това трае кратко - просто домът като един жив организъм има свойството да се саморегулира и да се връща сам към естественото си състояние. Е кво, не е ли така? Сега жена ми като се прибере, ще изляза с тази теория като пита защо не съм пооправил.

***

Йоан е последовател на пестеливия, щадящ силите подход в образованието. Ако има за домашно да напише изречение с непозната дума по английски, то ще се състои от точно 3 думи, даже и от 2, по възможност. Ако трябва да напише кратко съчинение от 4-5 изречения по литература, ще са 4 изречения, и то кратки. Нито дума повече. Нищо излишно. Например преди години имаше за домашно да довърши диалога между героите в приказката „Отишла баба за дренки“. Сещате се, онази там с бабата и мечката. В тетрадката му тогава намерих следния кратък, но много съдържателен диалог:
- Слез бабо да те изям!
- Не мога
- Защо?
- Заета съм!

Въпрос от учебника: „Назовете професии на хора, които се трудят в равнината, в планината, край морето.“ Йоан започва: „Ъъъ, равноделец... "

***

Някои от по-запомнящите се Бобови умотворения този уикенд:
- пешеходно куче (Тате, внимавай да не го сгазим това пешеходно куче!)
- птицата Гого (въпреки че няколко пъти го поправих, че не е Гого, а Додо)
- Гергана Медуза (вместо Горгона Медуза)

***

Като малък, Бобо не можеше да казва правилно думата „пеперудка“ и изпускаше някои букви. Крайният резултат - сещате се - звучеше недотам благоприлично и определено привличахме вниманието на околните, когато му ловях пеперуди и той се разкрещеше с пълно гърло: „Тате, искам още пеперудки (само дето той казваше другата дума)!“ Също така, подтикван от брат си, жизнерадостно пееше на висок глас песента „Жабуана цици фана“ (за непосветените: „Жаба-жабурана сто мушици хвана“). Все пак по-добре това, отколкото онази с подскачащото зелено мече, която се въртеше по 286 пъти на ден и от която на ушите ни бяха излезли пришки.

***

Как родителството възпитава самурайско присъствие на духа
Докато си седя на масата в кухнята и си пия биричката, Бобо притичва развълнуван, рошав, по памперс и тениска, и настоятелно започва да ме дърпа за ръката.

- Тате, ела. Ела видиш.

- Да видя какво?

- Да видиш какво Бобо павил. Дай чичка, тате. Ела.

Хващам го за ръката и тръгвам след него с леко свито сърце да видя какво е направил. Завежда ме в коридора, пуска ми ръката и с церемониален жест посочва към стената.

- Виж! 

Виждам. О, не! Изрисувал е с драсканици стената, докъдето е могъл да стигне. Неееее! Боядисвах я миналото лято. Първата ми реакция е да надам див вой, но той е застанал до мен и ме гледа очаквателно с големите си ококорени очи, горд с творението си. Тези детски очички, втренчени в мен и очакващи одобрение, са толкова обезоръжаващи.
Кратка пауза. Поемам си дълбоко дъх и имитирам бурен възторг:

- Браво, тате, страхотно e!!!

Той грейва от радост. Майната й на стената. Знам какво ще правя и това лято.

Тате е спокоен

spokoen

Бобо отново си е събул чорапите и щъка бос из къщата.
- Бобо, къде са ти чорапите?
- Чоапите ли?
- Да, къде са ти чорапите, питам?
- Питаш ли?
- Да! Питам теб!
- Питаш теб ли?
Тук се отказвам от разпита и обуваме нови чорапи, за да ги издирваме отново след десетина минути.

***

Бобо е ценител на гурме-кухнята: нагъва кебапче с ягоди. Класическа комбинация!

***

Спорим с жена ми дали хъркам и призоваваме Йони за свидетел дали хъркам, или не. Детето много иска да ме защити и казва:

- Само когато спиш, тате.

Благодаря ти, сине!

***

Йоан е готов с имейла до Дядо Коледа. Това обаче не му е достатъчно - пита дали джуджетата имат и live chat button, ако се наложи да промени нещо. Не,не, нямат - службите на Дядо Коледа са старомодни, слава Богу, не са и чували за такъв бутон!

Йоан доста до късно вярваше в Дядо Коледа. Приятелите му вече го бяха светнали, че родителите купуват подаръците, но той им беше отговарил:

- Не ми се вярва тая работа - моите родители никога не биха дали толкова пари за играчки. Непрекъснато ми повтарят как трябва да се харчи разумно и да не се дават пари за глупости.

***

Когато Йони беше малък, и той имаше своите сполучливи „включвания“. Например пишем картичка на приятелско дете за рождения му ден. Написал съм: „Да растеш здрав, щастлив и… (чудя се на глас какво да добавя). Йони веднага допълва:

- И безполезен!

Или пък разказваше ето такива хорър-приказки с принцеси за лека нощ: "Имало едно време една принцеса. Тя била много красива. Един ден излязла на улицата и я сгазила кола. После дошъл един джип - и той я сгазил, после дошъл един камион - и той я сгазил. И тя плакала, плакала ..."

***

Йоан ми сподели как осъзнал, че харесва момичета с руси коси. Казвам му:

- Ти не й гледай косата, тате, а какво има под нея.

- Е кво да й гледам на скалпа?!

***

Йоан даде някои интересни идеи за предмети за прощъпулника на Бобо:
- пистолет - за полицай,
- автомат - за войник,
- картечница - за спецчасти
- граната - за терорист! 

В крайна сметка Бобо се хвана за химикалката - най-силното оръжие от всички гореизброени.

***

Ако видите и чуете из София кола, в която родителите отпред са отворили прозорците, надули са яко Rolling in the Deep и подскачат по седалките, размахват ръце, размятат коси и куфеят, докато в същото време двамата им сина на задната седалка си седят спокойно, вторачили абсолютно равнодушен зомбиран поглед в таблетите и телефоните си, да знаете, че това сме ние.


Препоръчваме ви още:

Когато мама беше още маймуна

Последно променена в Вторник, 03 Юли 2018 08:07
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам