От кал да е – Иван да е!

Трагикомедия в 3 действия

Автор: Валерия Радева

В ролите:

Мама – Валерия Радева – Вал
Тати – Тихомир Тончев - Тата
Отрочето – Иван Тончев – Младши
Малкото братче: Никола Тончев или както всички го знаем Ники-Пики

29-и април 2011 година.
Иван се роди! Погледнах го. Влюбих се! „Обичам те! Аз съм Бог! А ти си съвършен!“
„От кал да е – Иван да е!“ – рече тати и отсече!

Бабите казват, че „Иван и пуйче трудно се гледат“. И са прави.
Иван беше ревливо бебе. Роди се със свити в юмручета ръчички и до днес е готов да отстоява себе си с всички средства. С две думи борбен се роди и борбен си остана. Не буквално. Иван не може да бъде заплашван. „Ни се води, ни се кара.“ С него трябва да се отнасяш, като с възрaстен равноправен член на обществото. Разни учени, професори и психолози твърдят, че днес децата се раждат с дипломи. И явно са прави. Иван си знае правата.
„От кал да е – Иван да е!“

Та, както по-горе казах - Иван беше ревливо бебе. Плачеше 24 от 24 часа. Не обичаше да се къпе, да се облича, да се съблича. Мразеше количката, кошарата и всички помощни за родителя средства в отглеждането на едно бебе. Всички тези негови НЕобичания налагаха мама и тати да бъдат изключително изобретателни, дейни, активни, креативни в опитите да успокоят плачещото си отроче. Във връзка с тези обстоятелства, и след 3 год. и половина отглеждане на Иван, вече имаме достатъчно опит да бъдем сценаристи на развлекателно шоу за деца по ТВ. За да илюстрирам по-добре, ще кажа, че докато мама го къпеше – тати припяваше, докато го обличахме рапирахме, а докато го хранехме хвърчаха самолети, катастрофираха и пак се издигаха, докато благополучно се приземят в „хангарчето“. През останалото време, през което не се извършваше нищо от битово-хигиенната дейност или храненето, на отрочето му беше скучно и трябваше отново да бъде забавлявано, за да не плаче. В този случай някой се жертваше да пада „случайно спънал се“ докато най-накрая наистина припадне от умора. Или започваше имитиране на кихане, кашляне и изобщо издаване на всякакъв вид звуци. Междувременно татко издаде няколко авторски албума с компилация от над 20 детски песнички, специално предназначени за всякакви критични случаи. Мама, за да не остане по назад, се развиваше добре в цирковото и хореографско изкуство, което доведе до някои „леки“ инциденти. А благодарение на акробатичните умения на цялото семейство, подът няколко пъти бе в непосредствена близост до главата на невръстното (фъъррр... ТУП!). Както и тавана. За щастие Иван има здрава глава (лично съм я пробвала върху себе си. Със сигурност е по-корава от носа ми).
„От кал да е – Иван да е!“

20 признака, че заслужавате черен колан по родителство

ivan3

Но всички тези негативи имат и своите позитиви. „Всяко зло за добро“ – казал българинът. Благодарение на големия си инат Иван се изправи за пръв път в кошарата си сам на 4 месеца и проходи на 8 месеца и 20 дни ( за протокола на 1 година носеше туба с 11 литра вода). На 7 месеца каза най-желаната от мен дума, а именно „мама“. За моя гордост и радост. Абе, с две думи, аз съм една горда майка на син ИВАН.
Нямаше нещо, което да не е по силите на малкото човече. Качваше се сам по стълби и пързалки. Изключително самостоятелен в откриването и покоряването на света. По-късно любим израз му стана „Аз сам!“. И наистина няма нещо, с което не може да се справи (понякога просто не иска). На 2 години Иван можеше сам да направи баница или кекс. Мие чиниите по-старателно от баща си. А под негово ръководство развива болтчета и гайки, чука, трака, пробива и завива. Или прави „рИмонт“, както самият той сериозно заявява. Абе въобще всички дейности в нас се извършват под стриктния му контрол и само с негово разрешение.

Голямата страст на Иван са ПЕРАЛНИТЕ! Иван пере денонощно! Гледа клипчета с перални! Рисува перални – на Paint, на хартия с моливи, флумастери, бои. Знае местонахождението на всички магазини за техника в града и ги посещава редовно (с чисто любителска цел). В нашия дом пере Иван (откакто е навършил 1 година) само след кратка словесна инструкция от моя страна. В този ред на мисли, аз съм една щастлива домакиня с верен помощник.

Истинското щастие дойде, когато си закупихме и сушилня. Е, ТОВА ВЕЧЕ Е РАЯТ! Страстта към пералните обаче е свързана и с някои финансови затруднения в семейния бюджет. Иван притежава 3 детски перални и всеки ден желае да му се закупи нова. Любимата му играчка е един... БЕТОНОВОЗ! Който обаче автоматично от първия ден се превърна в ПЕРАЛНЯ! Всички обли кутии, кани и други също са своеобразни перални за него.
Иван успокоява малкото си братче така: „Няма Ники, не плачи! И ти ще пораснеш и ще переш с пералничката! Дааа... !“.

Денят с Иван е едно истинско приключение и изпитание на способностите на всеки физически и психически здрав спортист на световно ниво. Иван пее, танцува, скача, прави кълбета, готви, подстригва, лекува. Язди мама и тати. Прави им „тушИ“. Строи влакове с тунели и мостове, на които обаче задължително мама, тати и Ники трябва да се качат, да се возят, да слязат... да отидат на море. Да плуват! А по пътя задължително да спрат в Търговище да вземат „едни бебета“...

Иван е изключително любознателно дете. Иска да знае и да може всичко. Непрестанно задава въпроса „Защо?“. И за голяма моя изненада отговор никога няма. След всеки отговор отново следва неспирно „Защо?“.
Наред с буйния си характер, непресъхваща енергия и любопитство, Иван е и много състрадателен, внимателен и чувствителен. С охота казва на всички, колко ги обича. Прегръща и раздава целувки с удоволствие. Чувствителен е към критика, пренебрегване или липса на задоволяване на неговото естествено любопитство. Моят силен, гръмогласен малък мъж е чувствителен и раним!
„От кал да е – Иван да е!“

Преди и ние бяхме като вас

ivan2

Иван вече е голям. На 3 години е. Той е батко и горд собственик на малко братче. Грижовен и внимателен батко. Сутрин пита първо за него. Сгушва се в завивките при него. Прегръща го и му говори нежно. А щом той си отвори очичките и го погледне, на лицето на Иван грейва слънцето и се изписва щастието. Тази мила картинка зарежда деня ми и автоматично опрощава всички ритници, ухапвания, тръшкания, безсънните нощи, счупените чаши, петната по диваните, стените и таваните.
Наред с всичко останало Иван сменя памперси, къпе и успокоява малкото си братче. Дава подробна информация на всички питащи познати и непознати относно състоянието на бебето, въпреки голямата досада, която изпитва след 20-ия въпрос : „Какво прави бебето?“. Прави го с неохота и след лека въздишка причинена от същата тази досада.

Пропуснах да кажа, че Иван е голям творец! Художник, актьор и певец! Изнася концерти на цялата фамилия съвместно с импровизираната семейна поп-рок-джаз-рап група „Мама, татко и аз“. Свири на кларинет, барабан и ксилофон, на хармоника и китара. Жалко, че бизнесът не е доходоносен и публиката винаги се забавлява на аванта.
Актьорските му способности са завидни. Разказва приказки с патос и играе ролеви игри с особен драматизъм – върти очи, жестикулира. Като едновременно с това и режисира сценария. Мама, татко + малкото братче са актьори без хонорар, но затова пък никога не им е скучно.
Иван е и вътрешен дизайнер на нашия дом. Стените са покрити с графити (изобразяващи перални) плюс 2-3 авторски картини с безценна стойност. Обзавеждането се пренарежда ежедневно, декорацията ежесекундно.

Както по-горе казах, Иван знае правата си. Той е убеден, че насилието или заставянето не са метод на възпитание. За да го убедиш в правотата си, е необходимо да го обориш със силата на аргументите и уменията на оратор. Нужни са само няколко кратки дебата и свикване на семейна конференция, докато се стигне до решението, че ноктите на краката трябва да бъдат отрязани. При това доброволно!
„От кал да е – Иван да е!“

С две думи Иван е един стандартен малчуган, изпълнен с много енергия и детско любопитство, който обаче по нестандартен начин променя, учи и възпитава своите родители. Креативен и по детски наивен, жизнерадостен, весел, понякога тъжен, понякога мъдър, гръмогласен и безразсъдно смел, обидчив, закачлив и по детски свободен и чист. Това е ИВАН. И той е цяла вселена за нас!

Отглеждането на Иван е най-екстремното приключение в живота ни. Приключение, което едва сега започва!

„От кал да е – Иван да е!“

Очаквайте продължение...

От автора на бестселъра „ Как активно да спиш прав, докато отглеждаш Иван“

*всички права запазени
*използването на методите в домашни условия и без контрол могат да доведат до трайни физически последици – костни фрактури, натъртвания и други, както и до някои психически последици – много смях, забавление и удовлетворение от отглеждането на Иван.


Препоръчваме ви още:

Имаше един Иван

Братята

Защо вече никой не ни идва на гости?

 

 

Последно променена в Неделя, 27 Май 2018 15:26
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Шерше ла суп

Шерше ла суп

14 Окт, 2018 Забавно

Добра свекърва

Добра свекърва

13 Окт, 2018 Отношения

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам