Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Преди и ние бяхме като вас

Автор: Калоян Явашев


Отглеждането на деца е самотно занимание. Социализирането с други индивиди, които нямат подобни проблеми, е трудоемко, а често и непосилно за нас. Когато сте решили все пак да се видите със старите дружки, но сте помъкнали и домочадието, резултатът е, че вие цяла вечер ще гоните домашните си покемони и жално ще гледате масата. Ако случайно се доберете до някоя чиния и успеете да набучите нещо на вилицата, винаги има някой, който ще се опита да ви въвлече в разговор. "Гледа ли Сити и Монако, а? Голям мач, бе! Кво ши каиш?". Ти нищо нямаш за казване, щото така си си натъпкал устата, че само прибелваш очи и мучиш ентусиазирано. "Ще се задавиш, бе. Ууу жена ти не ти ли готви у вас?" е следващият въпрос. Тук започва жена ми да му мучи и да ръкомаха, щото се е добрала до една вратна пържола, ама я е лапнала цялата. Разговорът с нас не върви и всички се чувстват гузни и ни успокояват, че ще ни мине, все едно сме болни. Ама ние знаем, че няма да ни мине, че сме повредени завинаги.

Затова се събираме с други родители и там плуваме в свои води. За наш късмет, във входа има още едни близнаци и заедно със съседския син наброяваме 5 броя бебета. Това осигурява денонощен трафик на памперси, манджи, дрехи, играчки и пияни съпрузи между етажите. Входът е завзет от нашата бебешка групировка и съседите за първи път се сдружават и събират пари да ни купят къща извън града.

Отиването на заведение с 5-те деца е сравнимо с отиването с гладни шимпанзета в плод-зеленчук. Предвид вида и състава ни, всеки собственик започва да се кръсти, ако изберем неговия имот. Когато катунът ни спре пред входа на някое заведение, персоналът дружно хвърля оставки, а шефът минава отзад и със сълзи на очи се готви да драсне клечката на обекта. Ние бодро поздравяваме и убеждаваме всички, че сме за малко и после си тръгваме. Те ни вярват, но почват да се съмняват, когато веднъж добрали се до масата, вадим и разпръскваме играчки, колелета, тротинетки. Другите клиенти усещат, че нещо лошо ще се случи и на мига плащат, никой не чака рестото. В по-далечните краища някои остават, но ни следят постоянно с очи. Най-смелата сервитьорка ни носи меню и разказва на останалите как изглеждаме отблизо. Ето че идва моментът да освободим децата и Апокалипсисът да започне.

След 15-та секунда едното е в кухнята, другото е набарало оливерник и пои сестра си с оцет и олио, четвъртото е в тоалетната, а петото пресича улицата пред заведението. Атаката е бърза и безмилостна, като за момент ни сварва неподготвени. Следва преорганизиране, почистване и сега е време за тактическо надиграване. Обикновено сме 3-ма родители срещу 5-те деца. Другите 3-ма са на масата и почиват. Родителите играем зоново, всеки си следи периметъра и при нужда помага на другите. Ако в заведението има рекламен рафт с 20 бутилки вино, всички го пазим. Естествено, разсейваме се, когато половинките ни, крещейки, ни питат какво ще поръчаме и децата повеждат в резултата. Една жена ни приближава плахо и ни казва, че едно ангелче й е отмъкнало телефона. Предвид фетиша на нашия син към скъпата техника, останалите съседи въздишат облекчено и ме поглеждат със съжаление. Росито плаче без сълзи, защото вече вижда как купуваме нов телефон на собственичката, но аз запазвам присъствие на духа и обещавам, че ще върна ценната вещ. Когато нашият син улови такава скъпоструваща плячка, се оттегля в някое тъмно място, където на спокойствие да я унищожи. Откакто е започнал да вади зъби, постоянно от устата му текат водопади от лиги. Представете си Пришълецът да яде лимон. Зимата ни караха да опесъчаваме след него. Та по тази ясна и хлъзгава следа, го откривам под една маса да дъвче протектора на телефона, а сестра му откраднала една фанта от бара и му я носи да го прокара по-лесно. Подсушаваме и възстановяваме откраднатото, а жена ми пълна с ентусиазъм и оптимизъм обявява смяна.

Наблюдавайки ни как се храним, с основание ще решите, че сме нов биологичен вид, плод на нечий експеримент. Държим се все едно гларус е обладал сурикат и сме се появили ние. Ядем на големи залъци и не дъвчем, а само гълтаме бързо. В същото време си въртим главите във всички посоки с издължени шии, за да следим с поглед случващото се. Приличаме на щрауси в пристъп на паника. На масата отсъстват разговори, само от време на време някой изцвилва кратко и високо, за да обърне внимание на потенциално нещастие. Сервитьорките са убедени, че сме чуждоезична секта и ни оставят поръчките през три маси, щото ги е страх. Ние пък, вече подпийнали, с перверзно удоволствие наблюдаваме как щерката ни и съседската дъщеря се покатерват на една маса, където обядва възрастна двойка. Нашата грабва една наденица от чинията на дядото и след като отгризва едно парче започва да го налага по главата. Той е толкова изненадан, че не усеща как другата му тъпче грах и броколи в ухото. В тоя момент настава суматоха в другия край и отивайки виждам как синът ни си е заклещил главата в декоративната ограда. Барманът се кръсти и се кълне, че според физиката това е невъзможно, но аз знам, че синът ми изобщо не зачита физичните закони. Сега вече всички поемаме охраната на децата и се установява прилично шумна анархия, с елементи на пого. Всеки крещи името на някое дете, гонейки го, но смяната на децата и имената е толкова бърза и честа, че почваме да се бъркаме. Сега вече не се знае кое дете на кого е и, слушайки ни, всички решават, че сме комуна. Изнасяме се с пяна на устите, но доволни. Обещаваме пак да се върнем и погледите на всички замръзват.

Ако сте ни срещали или ни срещнете в бъдеще, не ни се сърдете. Преди и ние бяхме като вас!

 

Препоръчваме ви още:


Денят с главно "Д" 

Квартален ресторант

14 признака, че имате двегодишно дете

Недоспиването

Последно променена в Четвъртък, 23 Ноември 2017 14:42
Прочетена 18385 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Новогодишен лексикон

Новогодишен лексикон

15 Дек, 2017 Отношения

Ягоди през зимата

Ягоди през зимата

15 Дек, 2017 Истории

Моята болка, моят лек

Моята болка, моят лек

14 Дек, 2017 Хранене

Facebook