Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Денят с главно „Д“

Автор: Калоян Явашев



Отглеждането на нашите деца е като дълга пиянска вечер. Като се родиха, започнах да черпя и след това ми се губят събития, пари, хора. Така изкарваш едни 2 години, между будна кома и паник атаки.

Ето че вече са готови да тръгнат на ясла. Това е денят с главно "Д". Нищо не може да се сравни с маниакалния ентусиазъм, който изпитвахме, очаквайки този Ден. Мойсей да беше разделил морето пред нас, извънземни да бяха позвънили на вратата с шише ракия, Бил Гейтс да се окажеше мой баща, нищо от тези чудеса не би ни трогнало, защото ние си чакахме Деня.


Така Денят настъпи и в 8 без 15, към 14-а детска градина в "Изгрев", вървяха двама възрастни с глуповати усмивки и нетърпеливи погледи, а зад себе си дърпаха две озадачени и подозрителни деца. Посрещна ни нашата спасителка леля Гинче и ни инструктира спокойно и търпеливо. Изглеждаше жилава и безстрашна жена и ако бях папа, щях да я канонизирам на момента. Децата обаче усетиха какво ще става и половин "Изгрев" също разбра. Сред какафонията, ритането, замерването, дрането, близането на пода, блъскането, хапането, скубането, успяхме да разберем, че ако има проблем, ще ни се обадят по телефона. За миг си помечтах да има магнитна буря и да спрат всички телефони. Преди да влязат вътре, синът ни хвърли поглед, който ни смрази. Така лъвът гледа антилопата, която му се е изплъзнала временно, така катаджията гледа, когато му покажеш, че имаш и аптечка, оставаше и едно "I'LL BE BACK" да изтърси с металически глас и аз си признавам, че щях да се изпусна.

Подтичвайки, излязохме от градината и се озовахме за първи път сами в апартамента. Погледнахме се палаво в очите и се разбрахме без думи какво ще правим в следващите часове. Ще чистим... с телефоните в ръка. Очаквахме да ни се обадят от някое РПУ с новината, че децата са задържани за побой, палеж или кражба. Стана 16:30 и плахо тръгнахме към детското заведение. Преди да позвъним на звънеца, решихме скришом да погледнем през прозореца. О, БОЖЕ!!! Нашите деца седяха заедно и не се биеха, хапеха, скубеха, тъпчеха, ритаха. Леля Гинче им подаваше топка, първо на единия, после на другия и същевременно им пееше песнички. Ако вкъщи подам нещо първо на единия, после на другия, след 15 секунди започва Априлското въстание, защото всеки иска да подавам само на него и подавайки на другия, аз грубо нарушавам правата му. Така тя/той решава, че е напълно справедливо да го/я шибне в главата с метално автобусче, да я/го ухапе където хване, да оскубе колкото си коса иска. Сега обаче търпеливо се изчакваха и аз реших да пиша поздравително писмо на директорката, че е разрешила употребата на наркотици в храната им.

 

Взехме ги и ги прибрахме. Нахранихме ги и започна Апокалипсисът. Никога не съм виждал да се сваля тапет от стена толкова бързо. Не предполагах, че микровълновата се разглобява така лесно. Гардеробите преди това ми изглеждаха солидни, но с очите си видях как съм се лъгал. Така след 4 часа битка, нашите деца решиха, че са ни тормозили достатъчно и заспаха.
След 10 минути аз не заспах, просто духът временно напусна изтерзаното ми тяло. Сънувах леля Гинче с ангелски крила, как ме гушка и успокоява, а отдолу две дяволчета с тризъбци се опитват да ме докопат.

 
Препоръчваме ви още:

Как се приспива татко
Какво е любов, тате?
Когато баща ти е комик - 15 забавни цитата за възпитанието

Последно променена в Петък, 17 Ноември 2017 10:13
Прочетена 14580 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook