Призванието да работиш с деца

Автор: Ирина Янчева-Карагяур/Отражения

"Няма лошо да има контрол на учителите в детските градини, училищата..., а къде е контролът над родителите?"

"Като ще слагат камери в училищата и градините, нека ги слагат и вкъщи за родителите!"

"Психотест за учители? Нека и за родители има такъв! Да видим колко от тях ще го издържат..."

"Вие вкъщи да не би да не шамарите децата?"

Като чета подобни коментари, се чудя за какво става въпрос? За състезатели, съперници, конкуренти? (Щом бразилците минават допинг контрол, нека и македонците минават! :)

Като се фокусираме в учителите, веднага изплува въпросът:

"Ама родителите?" 

Сякаш призоваването към учителска отговорност автоматично означава освобождаване на родителите от тяхната си и има необходимост веднага да им се прати "призовка".

Не, няма такова "автоматично освобождаване". Родителската отговорност си я има и тя си остава независимо от проблемите в образованието. 

Но когато я сочим с пръст, по повод немарливостта на някой учител, с реплики като горните, това поражда доста въпросителни и според мен съмнения.

Ще обясня защо. 

Родителят и учителят не са съперници и конкуренти. 

Те изначално не са поставени пред една стартова линия и не се състезават в една категория - най-вече "педагогическа компетентност".

Учителят е професионалист. Родителят - аматьор. 

Учителят е човек, който е обучен по педагогика, психология, предмета, по който преподава, и по какво ли още не, за да работи с деца. 

Той по презумпция е с по-високо ниво на компетентност в сравнение с родителя в гореизброените неща (както лекарят например е по-компетентен от родителя в своята сфера). 

Учителят е човекът, който от висотата на образованието си би трябвало да е способен да направлява, вдъхновява, съветва, подпомага и подкрепя родителя във възпитанието и обучението на детето. А не да го сочи с пръст, за да измести фокуса, когато не се справя със своите собствени отговорности.

Да, домашното възпитание е нещо изключително важно и основополагащо. Но извинявайте, не точно за него става въпрос, когато учителка ръси обидни думи и шамари наляво и надясно или когато не позволява на детето да отиде до тоалетна (по време на обедния сън) и то изпада в шок и паника, като отгоре на всичко му крещи да не реве.

Тук и да става въпрос за домашното възпитание, то по-скоро ще касае въпросното на учителката.

Пропуските в домашното възпитание си съществуват открай време. И учителят е този, който идва да подскаже на родителя как и какво да прави с въпросните пропуски, а не да констатира: "Щом има бой и шамари вкъщи, ще ги има и в градината", "Какво значение има дали са адекватни учителите, щом повечето родители не са?"

А цитираните по-горе реплики пораждат следните асоциации:

- Защо не си слагате ръкавици като ме преглеждате, докторе? Инструментите ви не трябва ли да са стерилни?

- Вие вкъщи да не би да си слагате ръкавици и всичко у вас да е стерилно?

- В тортата, дето ми сервирахте, ягодите са гнили, а и през хапка има орехови черупки.

- Твоята домашна торта да не би да е по-хубава?!

Абсурдно, нали? 

Може ли да се каже, че подобен професионалист уважава своята работа, своите умения и компетентност, щом ги сравнява с тези на потребителя? 

Доколко не е абсурден и последващият призив за уважение към подобен професионалист?

Учителите, които уважавам безкрайно, на които лично съм писала благодарствени писма или съм участвала в съставянето на такива, не съм ги виждала да бягат от отговорност, да пораждат съмнения в своята професионална компетентност, гъвкавост посветеност на професията, да местят фокуса, когато стане дума за преките им задължения, не съм ги чувала и да се оплакват от липсата на уважение. То си идва някак естествено от тези, които са способни да уважават (случаи всякакви, разбира се).

Уважението и доверието към специалиста в голяма степен започва от СЕБЕуважението на същия. 

А от какво започва себеуважението? 

Може би от това, което би трябвало да е основателен повод за такова, с други думи - вътрешното покритие, под формата на КОМПЕТЕНТНОСТ И ПРОФЕСИОНАЛИЗЪМ, както и вътрешна вяра, че е ПРИЗВАНИЕ да работиш с деца – това е, което бележи най-съществената разлика между учителя и родителя, и което неволно се поставя под съмнение при опитите за изравняване и сблъскване на две толкова различни една спрямо друга роли в обществото.


Препоръчваме ви още:

Кой се грижи за децата ни

Така можем да си караме още 100 години

Откритото писмо на една майка

Последно променена в Понеделник, 12 Февруари 2018 10:23
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Да ги научим да учат

Да ги научим да учат

18 Сеп, 2018 Възпитание

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Ева на третия етаж

Ева на третия етаж

17 Окт, 2018 Истории

Къде живееш?

Къде живееш?

16 Окт, 2018 Истории

Малкият човек и светът наоколо

Малкият човек и светът наоколо

15 Окт, 2018 Възпитание

У дома

У дома

15 Окт, 2018 Истории

Време назад

Време назад

14 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам