Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

Голямото тестване на тригодишните

Автор: Янка Петкова

Тригодишните деца да бъдат подлагани на тест за проверка на способността им да учат, предвижда проект на Наредба за приобщаващото образование. Вчера експертите от Министерството на образованието (МОН) ни убеждаваха, че тази стъпка е важна, за да спре ранното отпадане от училище. Да не се заблуждаваме. Тестването няма да спре този процес. Защото отпадането е демографски, финансов, етнически въпрос и проблемите в развитието на децата не са водещ аргумент в него.

Всъщност идеята никак не е нова. Тя се лансира още от 2012-а година, когато за пръв път тогавашният зам. министър на образованието Милена Дамянова я представи в медиите. Заговори се за пилотния проект „Включващо обучение“, който цели да осигури равен достъп на децата със специални потребности до образование. Тогава Дамянова обясни, че проектът дори е стартирал в някои детски заведения и училища, и че целта е да бъдат обхванати всички. Не бяха обхванати.

Две години по-късно темата отново стана актуална. Бяха издадени помагала, които да улесняват работата на учители и специалисти. Обясниха ни, че подобна практика има в много европейски страни (и това е истина). Разказаха как психолози и логопеди ще обикалят групите, и в процеса на игра, ще установяват имат ли децата затруднения с усвояването на информацията в съответната възраст. С подобно тестване можело да се прецени дали едно 6-годишно дете е готово да учи в първи клас или му е нужна още една година, за да стигне необходимото ниво. Намерението беше добро, но остана намерение.

Ето че рефренът с тестовете се подхваща отново, но този път в друг контекст – за да спре ранното отпадане на децата от образователната система. Логопедът Милена Макавеева потвърди съмненията ни, че тази стъпка няма да задържи децата в училище: „Скрининг тестовете са полезни за началото на пътя към ресурсно подпомагане и СОП (специални образователни потребности) статут на детето; за явяването пред официални комисии. За мен лично, това не е достатъчен аргумент за спиране на отпадането. Целта на теста е да се използва изключително като средство за скрининг и ранна диагностика, а не за формулиране на точна диагноза. Той по-скоро установява има ли нужда от детайлно обследване или не. Ние работим с Денвър, Мюнхенска функционална диагностика и DP3 (американска скрининг методика). Ако детето покаже дисхармоничен профил, се нуждае от по-сериозно обследване, проследяване или терапия. Дисхармоничен профил например е да разбира езика на ниво 30 месеца, а да има активен говор на ниво 12 месеца. Скрининг тестовете трябва да се правят от хора, които могат да интерпретират резултатите. Изисква се сериозна подготовка в областта на детското развитие. Да не забравяме, че не са важни цифрите в теста, а интерпретацията им, в съчетание с информацията от родителите. Всички такива тестове изискват сертифицирано обучение. За съжаление, недостигът на специалисти в детските градини и училищата е факт. Няма и единни стандарти за работа. Заплащането, като цяло, също не е добро.“

Какво все пак представлява това тестване и защо не бива да ни смущава възможността, детето да бъде подложено на него? Един от най-популярните у нас е тестът Denver II, който очевидно се използва като базов от експертите на МОН. Това тестване продължава около 20 минути, обикновено се извършва в присъствието на родител и протича под формата на игра. Denver II е предназначен за използване от лекари, учители, професионалисти, които наблюдават развитието на кърмачета и деца до предучилищна възраст. Той оценява в каква степен може да се осъществи определена задача или да се постигне дадена цел. По време на теста се сравнява поведението на изследваното дете с нормалното поведение за съответната възраст.

Както разбирате, в тези тестове няма нищо смущаващо или обременяващо детето. Друг е въпросът как това намерение може да се осъществи на практика. От МОН вече заявиха, че в момента се обучават възпитатели, които ще осъществяват тестването. Остава неясно ще присъстват ли в крайна сметка родителите или не, защото тяхното мнение и наблюдения са от съществено значение. Нужна е информация, която е от компетентността единствено на родителя. Неясно е и какво ще се случва след тестването. Кой ще работи с децата, при които е констатиран проблем, кога, къде и как? Възпитателите с няколкомесечен курс? Недостигът на ресурсни специалисти е факт не само в детските градини. А и липсата на стимули, принуждава по-голяма част от тях да се насочват към частна практика, която както знаем е платена. В крайна сметка, родителите, които имат отношение към развитието на детето си, отново ще решават проблемите си сами. А тези, чиито деца отпадат от системата рано, основно от малцинствата, гарантирано няма да проявят интерес към инициативата на образователното министерство. 


Препоръчваме ви:


Печати, звездички и други емотикони 
На 4 месеца на ясла, на 3 години на училище 
Късно проговаряне 

Последно променена в Петък, 11 Август 2017 13:47
Прочетена 4404 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Майко, разбери ме

Майко, разбери ме

16 Дек, 2017 Отношения

Гушкащо време

Гушкащо време

16 Дек, 2017 Истории

Големият Коко

Големият Коко

16 Дек, 2017 Отношения

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Facebook