Късно проговаряне

  • 18 Апр, 2017

Автор: Милена Макавеева, логопед

Какви са стъпките в усвояването на езика и кога да се обърнем към специалист

Често, когато се притесним за говора на най-малките, се срещаме с клишета от типа:

„Момчетата късно започват да говорят, те се развиват по-бавно от момичетата...“,

„Баща му и той късно е започнал, предава се по наследство...“,

„От инат не проронва и дума...“

„Когато е готово, детето само ще си проговори...“,

„Всичко  разбира, само дето не говори...“ и др.

Преди да решим дали да се вслушаме в подобни теории е добре да направим справка с появата и спецификата на говора и езиковите умения в ранното детство. В следващите редове ще разгледам кои са базовите стъпки в проговарянето на децата с типично развитие, кои са факторите, които оказват влияние в този процес и кога е препоръчително да се обърнем към специалист.

В първата година се полагат основите на говора, комуникацията и езиковите умения. Ето кои са необходимите предпоставки за развитието им:

Гукане – появява се около втори, трети месец след раждането и представлява неосъзната вокална активност, предимно с гърлени и гласни звукове;

Първоначално подражание – това е рефлекторна реакция на бебето на нашето поведение, което е базисно за споделеното внимание, стоящо в основата на комуникацията, изявява се между трети и шести месец;

Съзнателна имитация на звукове, мимика и жестове на възрастните - тя е възможна след шести месец – бебето наблюдава мама и постепенно опитва да прави подобни на нейните движения с веждите, устните, да имитира звуково това, което тя насочва към него;

Лепет, бърборене – към шести месец бебето използва наличните вече звукове (гърлени, устнени, преградни), като ги комбинира по различен начин, дублира, обогатява с различна интонация; продължава и се усложнява играта на имитация;

Протодуми – първите целенасочени думи, които могат да звучат различно от реалните, но задължително са насочени към един и същ обект. Това могат да бъдат звукосъчетания, или срички, с които мъничето означава хора и обекти от обкръжаващата среда. Важно е да наблюдаваме тези първоначални стъпки в целенасочената говорна продукция, за да разбираме и откликваме, това би стимулирало допълнителната им изява. Добре е, показвайки разбиране към детето, да отправяме към него реалната дума за конкретния обект. Не е препоръчително да се изполват умалителни думи, тъй като те допълнително затрудняват малките.

Комуникативни жестове  - бебетата харесват всичко, свързано с движение. Ако ние, като родители, използваме такива и оставяме време за насрещна реакция, то с израстването мъниците бързо се ориентират в ситуацията спрямо демонстрираните жестове. Така им даваме възможност не само да разбират смисъла на жестове като: „Дай!“, „Чао!“, „Ела!“ и др. , а и сами да ги използват, обогатявайки палитрата на невербалната си комуникация. Мъничето вдига нагоре ръце, когато идвате да го вземете, насочва поглед към обект, по посока на когото сочите и т.н.

Разбиране и изпълнение на прости инструкции – към края ня първата година от детето се очаква да разбира и изпълнява такива от типа на: „Дай лъжицата на тати!“, „Ела при мен“ и др. Това е важен етап в развитието, който често, улисани в ежедневието и бързащи за някъде, подценяваме. Важно е да даваме възможност на мъниците да изпълняват прости поръчки, така помагаме за езиковото им разбиране, комуникацията, вниманието и самостоятелността.

Детето е способно да разбира смисъла на често употребявани думи и да реагира с адаптивен отговор: например, при запитване за това къде е мама или тати, се обръща към тях; спира с дейността, която извършва, при чуване на „не“, при тръгване от дадено място е способно да реагира на „чао“.

zrr rebgov

В периода 12 – 24 месеца расте желанието на мъничето да общува, да комуникира с околните.

Увеличава се значително репертоарът от целенасочени думи – не само за близките хора, появява се номинирането на обекти от обкръжаващата среда, действия от ежедневието, животни и звукоподражания, стабилизира се познаването на собственото тяло, базисно за пространствената ориентация, мъничето посочва при молба и назовава части на лицето и тялото.

Декодирането на езика на възрастните също се развива с бързи темпове – достъпни за разбиране и изпълнение стават все по-сложни инструкции от типа на: „Отиди до стаята и си донеси блуза.“; „Вдигни боклука от земята и го хвърли в кофата.“ и др. Детето има търпение да разглежда книжка с мама и посочва при запитване познати изображения на животни, предмети от бита, действия от типа „яде“, „спи“ и т.н.

Много важна стъпка в този период е възможността за комбинация на две или повече думи във фраза. В началото на периода е допустимо, и се приема, комбинацията между дума и жест, например: "Мамо, ела!“, при което действието се изразява посредством жест с ръка. Постепенно, с увеличаване на речниковия запас, се натрупват и глаголите, което позволява на малките да разнообразяват и усложняват фразите.

Интересува се от цветове, форми, вгнездяване.

brat i sestra 2512

На 24 – 30 месеца речта става свързана, в телеграфен стил,  граматически е незряла, но с натрупването на опит грешките постепенно се изчистват, без да се налага специфично обучение. Звуково говорът все още може да бъде неясен, да се наблюдават някои пропуски, добавяния или замени на близки по звучене звукове, думите със струпани съгласни да се опростяват. Въпреки тези особености, думите трябва вече да са разбираеми за околните. Детето е способно да води прост диалог.

Бързо се обогатява речниковият фонд, той може да бъде между 500 и 800 думи в края на периода.

Изреченията се усложняват, макар да звучат аграматично. Появяват се някои предлози „в“, „на“, „с“, но все още няма съюзи, наречия.

Появява се множественото число на съществителните имена, като често  се унифицира множествената форма като: „един мъж, много мъжове“.

Увеличава се броят на прилагателните, например: „голямо - малко“, „топло – студено“ и др.

Появява се миналото време и назоваването на преживян опит от детето.

Мъничето започва да задава въпроси от типа на: „Какво е това?“, „Къде е тати?“.

Децата естествено преминават през различните периоди на развитие на говора и езика, но ето кои са основните фактори, които оказват влияние върху проговарянето:

- нормално неврологично съзряване и добро психомоторно развитие са абсолютно задължителни условия. Важно е да се знае как е протекла бременността, раждането, ранният неонатален период, тъй като това време носи много важна за последващото развитие информация;

- нормално състояние на слуха и другите сетивни системи;

- стимулираща социална среда: при добро развитие по горните два пункта, тази точка е по-скоро препоръчителна, но истината е, че колкото повече играем и общуваме с детето си, толкова по-насочено ще бъде то към възприемане на езикова информация и респективно, ще има за силна страна говорните и езикови способности;

- добро състояние на лицевата и орална мускулатура, както и добро моторно планиране с цел говор.
Атестат за състоянието на лицевата и орална мускулатура е начинът, по който се храни мъничето. Важно е как приема храна, хомогенна, или не, как се справя с парчетата в нея, дъвче ли добре, преди да преглътне, може ли да отхапва, пие ли самостоятелно от чаша, сламка, ползва ли зъбите и силата на долната челюст за допълнителна стабилност, има ли добър контрол над преглъщането, как се справя с храни, тип "супа", при които е необходимо първо да преглътне течността, а после да сдъвче парчетата.

Моторното планиране е доста сложен процес, благодарение на който всички ние говорим, използвайки вериги от сложни действия, без да мислим за тях, тъй като те са автоматизирани. Например, не обмисляме специално как да отворим уста, да започнем думата с първата и сричка, да превключим плавно към следващата, оформяйки устни и местейки езика в устаната кухина. При някои деца обаче, изолирано, или в комбинация с други нарушения, този процес е затруднен и това забавя и утежнява и процеса на проговаряне.
deti razgovarivaut

Не се колебайте да потърсите консултация с логопед, ако детето ви:

 

- не се обръща на името си, ако го прави епизодично и след многократни повторения; 
- не проявява интерес към имитиране – както във вербален, така и в невербален  аспект - жестове, интонация, поза на тялото;
- изразява желанията си посредством възрастния – обикновено води близките до това, което иска;
- не изпълнява инструкции от типа: “Вземи чашата от масата и я занеси на мивката“; „Отиди до стаята и донеси чорапи“и др.
- не ви гледа в очите, избягва зрителен контакт за по-продължително време;
- не ви носи играчки, не ви търси за обща игра;
- не му е приятно да му четете приказки, да се занимавате с книжки, не посочва познати обекти при запитване реално и на картинка;
- не играе с играчки, предпочита предметите на възрастните и най-вече тези, свързани с техниката;
- трудно се застоява на едно място, постоянно се движи  - по време на игра, хранене;
- към втората година използва само няколко думи, или говори неразбираемо, на свой език, няма фрази;
- отбелязва регрес на вече придобити умения – по отношение на комуникативни умения, интереси и игра;
- наблюдавате лош контрол над саливацията, т.е., детето не контролира добре слюнката и тя изтича навън;
- забелязвате затруднения в приемането и преработката на течности и храни;
- наблюдавате, че детето иска да комуникира, но не се получава по вербален път и използва предимно жестове и мимика, за да бъде разбирано.

Проговарянето е процес, който родителите очакват с вълнение да се случи постепенно, след прохождането на мъничето. Както видяхме, основите за това се полагат през първата година от живота на детето чрез споделеното внимание, партньорството и подражанието. То се случва с индивидуални темпове и до голяма степен е в наши ръце, като родители, в случаите на т.нар. „типично“ развитие, това, при което основните процеси протичат нормално. Когато се случи така, че говорът закъснява, е добре да потърсим мнение на специалист логопед, и то в ранната възраст, когато пропастта между очаквания и възможности е по-малка. “Късните говорители“, които не са получили адекватна и навременна помощ, показват признаци на специфично езиково развитие, което рефлектира върху поведението, когнитивните процеси и обучението. В някои от случаите на късно проговаряне се налага минимална намеса, по-скоро под шапката на превенцията, при което с обучение на родителите и насоки за стимулиране и игра у дома, малките бързо напредват. В друга част от случаите, се налага терапевтична намеса, която е по-успешна и пълноценна, когато е с ранно начало.

Препоръчваме ви и статията на Милена Макавеева за развиващите игри до една година.

logoped okПовече за Милена

Завършила е бакалавърската си степен в СУ „Св. Климент Охридски“, а магистърската – в Нов Български Университет. Като студент работи в Специализираната болница за лечение и рехабилитация на деца с церебрална парализа „Св. София“, на доц. д-р Иван Чавдаров. Следва работата й като част от екипа на Терапевтичен и обучителен център „Пумпелина“ в продължение на 5 години. След това стартира частната си практика, която понастоящем се случва в Логопедичен кабинет „Светулките“.
Професионалните й интереси са свързани с ранната интервенция и превенция, терапия на нарушения от типа на сензорноинтегративната дисфункция, аутистичен спектър, детска церебрална парализа, епилепсия и други неврологични заболявания.

Последно променена в Сряда, 19 Април 2017 13:17
Прочетена 25644 пъти
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Hi, Granny :) #mamaninja #grandson #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Съгласен съм