Малкият човек и светът наоколо

Ние се стараем да предпазим децата си и от най-малката опасност, помагаме им да преодоляват трудностите и ги защитаваме от неприятности. Това е нормален стремеж на всеки любящ родител, но понякога толкова се увличаме, че просто не даваме шанс на малкия човек сам да опознае света. Защо не се поотпуснем и не оставим детето само да опознае природата на нещата и явленията?

Да му позволим да опитва

Разбира се, трудно е да наблюдаваме как детето 30 минути прави това, което ние бихте свършили за 30 секунди. Но то се учи. Ненапразно ни казва: „Аз сам!“ – така заявява себе си като отделно от нас същество. А относно претенциите за самостоятелност и независимост – нали искаме да порасне силен, самостоятелен и независим човек? Нека му разрешим му да опитва да прави някои неща самостоятелно. Ще ни е нужно търпение, но и на него също.

Да му позволим да греши

Както казва учителят Йода: „Най-добрият учител са грешките наши.“ Не вярваме на този мъдрец? И сами знаем, че най-добрият начин да разберем как е правилно, е да направим нещо неправилно по всички възможни начини. Да, ние знаем, че кубчето не може да се задържи върху топката, но детето още не го знае. Нека не въртим очи, когато то прави нещо не както трябва. Нека опитва! Не само ще се научи от грешките си, но и ще разбере, че да грешиш е нормално. И че на всеки се случва да сгреши.

13 неща, които НЕ правят
родителите на деца със силна психика

neka

Да му позволим да казва „не“

Кой в семейството произнася тази дума най-често? Разбира се, възрастните. Но детето също има право да ни отговори с „не“. Нека казва не, когато се нарушават личните му граници: „Не искам да прегръщам гостите!“ или „Не искам да ям повече тези макарони!“, „Не обичам да ме гъделичкат“ и т.н. Дори малкото дете трябва да разбере, че преди всичко принадлежи на себе си, а не на родителите или близките си.

Да му позволим да избира

Когато е възможно – цвета на пижамите или чорапите, когато се облича; ябълка или круша, когато поиска плод. Понякога свободата на избора напряга родителите, но кое в тази „професия“ не е изпълнено с напрежение в крайна сметка?

Да му позволим да се цапа

Знаем, че е полезно. Не само за здравето, а и за развитието. Да скачаш в локвите, да събираш падналите листа, да помиришеш цветята, върху които са пикали всички кучета в квартала… Нека не го спираме да се занимава с нещо, което ще изцапа ръцете му. Нека прави кюфтета от кал, дори след това да се избърше в рокличката си например. Не бива да казваме на момиченцето: „Виж какво си се направила! А уж си момиче.“ Всъщност момиченцето се опитва да разбере от какво е направен светът наоколо, а това е много по-важно от една рокля.

Да му позволим да вдига шум

На всички ни се е случвало да кажем на детето си: „Не крещи!“ При това самите ние крещим така, че ни чува целият парк. Стремежът ни да направим детето „удобно за всички“ го лишава от възможността да изразходва енергията си, да изрази емоциите си. Няма нищо ужасно в това да крещиш от възторг, докато играеш на гоненица на детската площадка. Там е мястото на такива игри. Да, децата са шумни, това е даденост. За мнозина е трудно да ги търпят, дори за нас, родителите им. Но винаги е по-добре човек да изрази емоциите си с вик, отколкото да свикне да ги потиска в себе си.

Бях прекрасен родител, докато не се родиха децата ми

neka2

Да му позволим да участва в разговорите на възрастните

Колко често казваме на детето си: „Сега говорят възрастните.“? Спомняме ли си колко ни е било обидно, когато са го казвали на нас? Нека детето е част от разговора, ще ни е благодарно, ще се чувства легитимирано, прието в кръга ни като равен.

Да му позволим да пада

Вярно, ужасно е когато детето ни изпитва болка. Но в падането на равно място няма нищо трагично – децата усъвършенстват координацията си, учат се да управляват тялото си, разбират какво е болка, тестват своя праг на издръжливост. Освен това изпитват и собственото ни хладнокръвие. Детето, което при падане чува ободряващи, утешителни думи много по-добре се справя с тези малки неизбежни изпитания, от детето, на което родителите се хващат за сърцето при всяко спъване.

Да му позволим да опознава тялото си

Не бива да внушаваме срам, ако видим детето да докосва интимните си места, не бива да го укоряваме, не бива да правим драма от това – то не върши нищо лошо. По-добре е да му обясним, че е нормално, че всички хора изучават тялото си, но правят това, когато са сами и никой не ги вижда.

Източник: n-e-n


Препоръчваме ви още:

Как да се справите с шумните деца и да не полудеете

Представете си, че са ви подхвърлили извънземно

Някой трябва да ви хване и да ви разтърси

 

Последно променена в Понеделник, 15 Октомври 2018 09:41
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам