Как да се справите с шумните деца и да не полудеете

Ерика Лейн е майка на три деца и автор на блога Let Why Lead. По думите й най-трудното изпитание в ежедневието на многодетната майка е свикването със шума.

Тъй като живеем до океана, едва дочаквам момента, когато с децата отиваме на брега и те най-накрая ме оставят на мира поне за малко. Гонят чайките, тичат с писъци по пясъка. Понякога ми се струва, че звуците от крясъците на чайките и децата, бягащи от студените вълни, са се превърнали в неизменен фон на последните години от живота ми. Това е саундтракът на моите съботи и недели.

В работни дни звучи рап от типа: „Мамо, какво е това?“, „Мамо, защо… “, „Мамо, виж!“, „Мамо, знаеш ли че сърцето ти е колкото юмрука ти? Или мозъкът ти е колкото юмрукът ти… вече забравих.“ (понякога по пътя към къщи всичко, което са чули в училище, успява да се смеси в главите им).
Децата никога не млъкват. Безкрайните им спорове по всеки безсмислен повод, към края на деня звучат на уморената майка като стържене на нокти по училищна дъска. Струва ми се, че дори да си бъбрят щастливо на мен пак ще ми звучи като че ли се карат.

Неотдавна споделих това с лекарката си, просто й го разказах, за да се изговоря, знам, че не може да ми помогне с нищо. Тя ми каза, че живея в състояние, при което пусковият механизъм на нервната ми система е като оръжие със свален предпазител. Втрещих се от образната точност на нейната диагноза.

Защо е уморена мама

9f9f79e544fb8eb705d18df3c18b9f0a XL

Винаги съм се бояла да си призная, че нивото на детския шум, в който живея, събужда в мен ужасна тревога. Усещам нарастването й физически, прилича ми на момента, когато пълня ваната и тя е на предела да прелее.

Наложи ми се да се науча да се защитавам от тази тревога иначе щях да полудея.

А вас този шум изнервя ли ви?

Навярно има щастливци, които като прочетат това ще си помислят: „Господи, за какво говори тази жена? Точно в този момент моите скачат заедно с кучето по стената на съседната стая и това е прекрасно!“ - Свалям ви шапка, защото когато моите скачат, аз се чудя къде да се скрия.

За интровертите и чувствителните хора нуждата от покой е физическа необходимост, важно условие, за да запазят здравето си. Мисля, че майчинството за такива хора е огромен подвиг и в голяма степен изпитание. И добре че се нуждаем от тишина толкова силно, че сме се научили да си я завоюваме. С годините аз също си измислих начини да се справям с шума и крясъците на децата си с… по-голяма търпимост. Кои са моите начини:

Позволявайте си редовно да си почивате

Това е нещо повече от стремеж да останете насаме със себе си за минута. Трябва обаче да призная, че това изисква средства. Моят съвет е да поработите със семейния бюджет и да отделите сума за бавачка, която може да идва почасово поне от време на време. Разбира се, появява се възможност да поемете дъх, когато децата са на детска градина или училище. Друг вариант е да поискате помощ от близките или приятелите си. Опитайте да им обясните, колко важна за вас е дори рядката възможност да си починете. Те също получават бонус – могат да разчитат да им се реванширате в подходящ момент.

Постойте с младата майка

70923376639a32b2bf7e9746c5494a37 XL

Използвайте технологиите

Страхувам се да помисля какво би се случило, ако ги нямаше технологичните джаджи. Знам всички аргументи „за“ и „против“, но знам и че не бих могла да преживея първите години на майчинството си без тях. Дори сега, когато децата ми са на 8, 6 и 3 години, аз продължавам да използвам електронните игри като средство да си отдъхна за малко.

Редувайте времето за шумни игри с време за тишина и занимания с нещо свое

Сигурна съм, че много от вас го правят. За мен е важно, че се научих да го прилагам. Ако съм прекарала час с настолни игри с децата, след това им давам време да поиграят едно с друго.  След като съм изслушала всички училищни и градински новини и съм им помогнала да направят домашните си, им позволявам да погледат филмчета, докато си „почивам“, готвейки вечерята. Това време, в което оставам насаме със себе си, ми помага да съхраня психиката си.

Говорете със себе си

Факт е, че го правим. Убедена съм, че с повече майки е така. Понякога, когато съм близо до истерията и разбирам, че по никакъв начин не мога да усмиря децата си, започвам да си внушавам нещо от типа: „Аз имам прекрасни, щастливи деца, аз съм щастлива. Всичко е прекрасно!“ Опитайте, говорете със себе си, успокоявайте се, помогнете си да преживеете детския шум.

Препоръчваме ви още:

Дали да не тръгна на работа по-рано, за да си почина...

Свободата да (не) бъдеш домакиня

30 признака, че имате "мамешки" мозък

 

 

Последно променена в Неделя, 22 Юли 2018 23:54
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on