Никога не ме оставяй без целувка!

Автор: Весела Величкова/ЦветниМисли

Вчера, докато си играех с 5-годишната ми дъщеричка, чух вълшебни думи, които преобърнаха деня ми, и не само него. Накараха ме да се замисля отново колко време прекарваме с децата си, колко любов им даваме… В какво се превръщаме неволно понякога.

Всеки ден детето ми иска да играем заедно. Без значение на каква игра, просто и аз да съм там, и да се радвам и откривам с нея отново измислените светове на принцеси, Барбита, майки и деца, Рaw patrol, Скуби Ду и хиляди други играчки, които оживяват благодарение на нейното въображение. Тя иска само това, споделени мигове с мама.

С татко си също обожава да играе. Катери се върху него, борят се, гъделичкат се или така нареченото от нея „няфкане“. Вечер го посреща с думите: „Хайде тате, да се няфкаме!!!“ Думата идва от гнявкане. И няфкането започва с гъделичкане, смях, много целувки, гушкане, борене всичко, което изразява любовта между баща и дъщеря, криеница и гоненица също.

Аз, от своя страна, играя много с детето си, но винаги имам и толкова други неща за правене, като готвене, чистене (всичко вкъщи) и учене между другото, че след като сме поиграли, нетърпеливо подхващам своите задължения.

Случва се да й казвам, че трябва да се научи и самичка да играе. Понякога отказвам да играя с нея с думите: „Не сега, след малко ще дойда, но само за пет минути имам много работа.“ В такива моменти си мечтая и за друго дете… колко хубаво би било да си има компания в игрите.

След вчерашните й думи обаче се замислих - закъде бързаме ? Не виждаме ли, че децата ни растат толкова бързо, че с всеки изминал ден се изплъзват от нас? Трябва да им бъдем благодарни, че ни канят в игрите си. Колко дълго ще продължи това, след някоя година няма и да се сещат за нас? Сега сме най-важните хора за тях, но след време приятелите им ще бъдат на първо място. Тогава ние ще ги молим за пет минути внимание.

Докато си играехме се гушкахме и аз я целунах няколко пъти. Тогава детето ми каза:

Никога не ме оставяй без целувка!

Очите ми се насълзиха и успях само да отроня: „Обещавам“. Прегърнах я силно и започнах да я целувам. Колко хубаво и истинско го каза: „Никога не ме оставяй без целувка!“ Думи, които сякаш се гравираха в душата ми. Толкова откровено ми показаха цялата й любов завинаги, че просто исках да й дам всички целувки, които някой ден наистина няма да мога да й дам.

Стана ми тъжно и се замислих, че един ден ние, родителите, за жалост ще си отидем, тогава зная, че ще й липсват моите целувки. Затова си обещах да й давам и онези целувки, които някога биха й липсвали. Зная, че пак ще й липсват, колкото и целувки да получи сега, така, както и на мен ми липсва моята майка. Зная, че любовта не може да се компенсира. Но тези думички „никога не ме оставяй без целувка“ бяха толкова силни, че просто ме накараха да помисля и затова, че невинаги ще бъде възможно да сме заедно.

Затова сега е моментът на "няфкането", веселите игри, целувките и прегръдките. Обещах си да играя с нея още повече, да влизам с нея в нейните вълшебни кукленски светове и да се радваме всеки ден (на всичко) заедно. Всичко друго може да почака - и готвенето, и чиниите, и ученето. Децата ни растат с всяка секунда, сега имат нужда от нашето внимание и любов.

50842587 l

Чувала съм много приказки от други майки, че детето трябва да е самостоятелно, да се научи само да играе, да се научи кое може и кое не може, да не се налага, дори да се наказва, за да разбере кое е редно, от време на време и някое шамарче няма да му навреди, да се целува само докато спи, за да не се разглези…

Пълни глупости за мен. Твърдо против съм всички видове възпитателни наказания и шамарчета. И както се казва - колкото повече, толкова повече. Колкото повече показваш и казваш на детето си, че го обичаш, толкова по-добре. За бъде ефикасно възпитанието е нужно само много любов и търпение.

Всяка секунда игра, целувка, всяка дума с детето ми са безценни. Тя ми дава най-ценните уроци днес, а аз й давам цялата си любов и време сега. Когато порасне, просто няма да има нужда от моите целувки, тогава ще копнее за целувките на някой друг, но докато децата ни имат нужда от нас, нека се възползваме и да се забавляваме заедно.

Често ме моли: „Мамо, моля те само още пет минути играй с мен… Обещавам… “ А аз нетърпеливо и понякога дори с досада казвам: „Ох, добре, но само пет минути, кога ще сготвя?“

Глупави оправдания. Просто на нас, възрастните, вече не ни се отдава да влизаме с лекота в детския свят. Да развихрим въображението си и да играем с часове така, както е било, когато сме били деца. Това е истината, след 10-15 минути ни омръзват техните игри. Нека се научим отново да се радваме на детските игри, какво по-хубаво има от това да играеш безгрижно с детето си, да му даваш целувки и да се смеете.

И помнете - не оставяйте децата си никога без целувка! Бих добавила и никога, без да сте си поиграли с тях. Това е всичко, от което имат нужда сега, и което един ден ще си спомнят с удоволствие.


Препоръчваме ви още:

Гушкащо време

Ти все нямаш време за мен

Как се живее с дете, което не играе на таблет?

Последно променена в Петък, 02 Март 2018 19:49
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам