Login to your account

Username *
Password *
Remember Me

Create an account

Fields marked with an asterisk (*) are required.
Name *
Username *
Password *
Verify password *
Email *
Verify email *

За любовния живот на една тийнейджърка и други психопатии

Автор: Ина Зарева 

Първа фаза – начални признаци

Гледа се филм/клип/сериал с възлюбения ни по седемдесет пъти на ден. Преброяват се бенките му, научава се и майчиното му мляко, посредством Гугъл (обаче за училищния проект не може да открием нищо в този тъп интернет); отбелязва се рождения му ден до този на членовете на семейството, издълбава се името му с пергел върху чисто новото бюро от Икеа. Надава се крясък, който напуква чашите и убива нервните клетки – намерили сме профилите му в Twitter, Facebook и Instagram. „Да му пиша?!?! Ти добре ли си? Само ще си го гледам“. След седмици денонощно съзерцание и разучаване на всичките му навици, следва нов разрушителен крясък – „Има си гадже, представяш ли си?!?!“

Втора фаза – отчетливи симптоми

Всеки ден преди часовете, след часовете, по време на часовете се обхожда траекторията, по която се движи субект с рус перчем, трапчинки и мега яки слушалки на ушите. Постепенно научаваме кой клас е, първото му име и – нов разгромяващ къщата крясък – той ни приема поканата във фейс. „Да му пиша?!?!? Ти добре ли си? Само ще си го гледам“. Този път крясъкът причинява напукване по дължина на цялата сграда – той е писал пръв и то не какво да е писане, а истинско любовно обяснение в рамките на три букви: „здр“. Следва драматична и безсънна нощ: „Да му отговоря ли, кога да му отговоря, как да му отговоря, колко бавно да напиша моето „здр“, за да разбере с колко чувство съм го написала, с или без емотикон, ами ако реши, че е лигаво, ами ако не ми пише никога повече...“

Трета фаза – маниакалност

Телефонът се превръща във въздух, вода, храна, живот и смърт. Чати се денонощно с още по-мега якия пич от горния клас. Израженията на лицето често преливат от лека до много напреднала фаза на идиотизъм. През нощта екранът проблясва ритмично като фар в открито море, а денем тийнейджърката развива синдром на Котард, защото от 5 сутринта не й е писал, а само е сийнал. „Как да го питам като се видим днес? Та ние в училище не си говорим, не се поздравяваме, не се поглеждаме дори. За какво ни месинджър иначе?“

Четвърта фаза – оздравителен процес

Внезапно се появява жив, строен и дори симпатичен образ. И то не виртуален, а напълно реален. Тя му носи суитчъра и оставя бележки в джобовете му, той й купува любимите желирани бонбони. Но най-хубавото от всичко е, че безкрайните чатове са минало. Екранът не свети нито тайно вечер, нито денем по време на учене, обяд, разговори, дишане и изобщо по време на всичко. Оказва се, защото той е маниакално обсебен от всички възможни компютърни игри. Играе тайно нощем у тях и съвсем явно денем в часовете. Когато я погледне, вместо влюбен поглед, тя вижда кървясали, мътни очи. Щастието приключва с последното минато ниво.

Следват други реални образи, които бързо отплават в далечината като лодки в Черно море и никакъв фар не може да ги върне обратно – един не обичал да чете, друг слушал омразен стил музика, трети не слушал музика, четвърти бил егати музиката, пети се обявил за хомосексуален, за да е по-феймъс от останалите и т.н., и т.н.

Всяка нова любов се записва на нова страница в голям, тежък тефтер с издълбан на корицата надпис: „Официалното мото в живота ми е: следвай себе си, мечтите си и никога не се предавай. Резервното: К`вот такова“. Когато любовта отплава по реда си, съответните страници се късат и изхвърлят ритуално.

Пета фаза – безнадеждност

Крясъкът събужда дори глухата съседка от първия етаж. Възлюбеният от филма/клипа/сериала от първата фаза се е разделил с гаджето си. „Как какво от това?! Не виждаш ли, че имам повече шансове с него, отколкото с всеки друг. Не ми пречи на щастието, ако обичаш!“

Тийнейджърският тефтер е останал съвсем по корици, а аз нежно забърсвам праха от поредния си изписан том, който тежи колкото предишните.

Утешителното е, че вече никога няма да бъда тийн.

Останалите психопатии са лечими.

**************************

Прочетете още:

И ние не бяхме стока

Оцеляване сред тийнейджъри - кафе, кафе и пак кафе 

Житие и страдание на тийнейджърския гардероб

 

Последно променена в Събота, 26 Август 2017 00:45
Прочетена 3538 пъти
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Ти все нямаш време за мен

Ти все нямаш време за мен

15 Дек, 2017 Възпитание

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

Ало? Обажда се Дядо Коледа!

15 Дек, 2017 Забавно

Новогодишен лексикон

Новогодишен лексикон

15 Дек, 2017 Отношения

Ягоди през зимата

Ягоди през зимата

15 Дек, 2017 Истории

Моята болка, моят лек

Моята болка, моят лек

14 Дек, 2017 Хранене

Facebook