За любовния живот на една тийнейджърка и други психопатии

Автор: Ина Зарева 

Първа фаза – начални признаци

Гледа се филм/клип/сериал с възлюбения ни по седемдесет пъти на ден. Преброяват се бенките му, научава се и майчиното му мляко, посредством Гугъл (обаче за училищния проект не може да открием нищо в този тъп интернет); отбелязва се рождения му ден до този на членовете на семейството, издълбава се името му с пергел върху чисто новото бюро от Икеа. Надава се крясък, който напуква чашите и убива нервните клетки – намерили сме профилите му в Twitter, Facebook и Instagram. „Да му пиша?!?! Ти добре ли си? Само ще си го гледам“. След седмици денонощно съзерцание и разучаване на всичките му навици, следва нов разрушителен крясък – „Има си гадже, представяш ли си?!?!“

Втора фаза – отчетливи симптоми

Всеки ден преди часовете, след часовете, по време на часовете се обхожда траекторията, по която се движи субект с рус перчем, трапчинки и мега яки слушалки на ушите. Постепенно научаваме кой клас е, първото му име и – нов разгромяващ къщата крясък – той ни приема поканата във фейс. „Да му пиша?!?!? Ти добре ли си? Само ще си го гледам“. Този път крясъкът причинява напукване по дължина на цялата сграда – той е писал пръв и то не какво да е писане, а истинско любовно обяснение в рамките на три букви: „здр“. Следва драматична и безсънна нощ: „Да му отговоря ли, кога да му отговоря, как да му отговоря, колко бавно да напиша моето „здр“, за да разбере с колко чувство съм го написала, с или без емотикон, ами ако реши, че е лигаво, ами ако не ми пише никога повече...“

Трета фаза – маниакалност

Телефонът се превръща във въздух, вода, храна, живот и смърт. Чати се денонощно с още по-мега якия пич от горния клас. Израженията на лицето често преливат от лека до много напреднала фаза на идиотизъм. През нощта екранът проблясва ритмично като фар в открито море, а денем тийнейджърката развива синдром на Котард, защото от 5 сутринта не й е писал, а само е сийнал. „Как да го питам като се видим днес? Та ние в училище не си говорим, не се поздравяваме, не се поглеждаме дори. За какво ни месинджър иначе?“

Четвърта фаза – оздравителен процес

Внезапно се появява жив, строен и дори симпатичен образ. И то не виртуален, а напълно реален. Тя му носи суитчъра и оставя бележки в джобовете му, той й купува любимите желирани бонбони. Но най-хубавото от всичко е, че безкрайните чатове са минало. Екранът не свети нито тайно вечер, нито денем по време на учене, обяд, разговори, дишане и изобщо по време на всичко. Оказва се, защото той е маниакално обсебен от всички възможни компютърни игри. Играе тайно нощем у тях и съвсем явно денем в часовете. Когато я погледне, вместо влюбен поглед, тя вижда кървясали, мътни очи. Щастието приключва с последното минато ниво.

Следват други реални образи, които бързо отплават в далечината като лодки в Черно море и никакъв фар не може да ги върне обратно – един не обичал да чете, друг слушал омразен стил музика, трети не слушал музика, четвърти бил егати музиката, пети се обявил за хомосексуален, за да е по-феймъс от останалите и т.н., и т.н.

Всяка нова любов се записва на нова страница в голям, тежък тефтер с издълбан на корицата надпис: „Официалното мото в живота ми е: следвай себе си, мечтите си и никога не се предавай. Резервното: К`вот такова“. Когато любовта отплава по реда си, съответните страници се късат и изхвърлят ритуално.

Пета фаза – безнадеждност

Крясъкът събужда дори глухата съседка от първия етаж. Възлюбеният от филма/клипа/сериала от първата фаза се е разделил с гаджето си. „Как какво от това?! Не виждаш ли, че имам повече шансове с него, отколкото с всеки друг. Не ми пречи на щастието, ако обичаш!“

Тийнейджърският тефтер е останал съвсем по корици, а аз нежно забърсвам праха от поредния си изписан том, който тежи колкото предишните.

Утешителното е, че вече никога няма да бъда тийн.

Останалите психопатии са лечими.

**************************

Прочетете още:

И ние не бяхме стока

Оцеляване сред тийнейджъри - кафе, кафе и пак кафе 

Житие и страдание на тийнейджърския гардероб

 

Последно променена в Събота, 26 Август 2017 00:45
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Искам пли плоститулката!

Искам пли плоститулката!

20 Сеп, 2018 Татко Калоян

Майка на деветокласник

Майка на деветокласник

22 Сеп, 2018 Образование

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Колко точно са големи 9-годишните?

Колко точно са големи 9-годишните?

19 Сеп, 2018 Образование

Ами аз изкарвам парите…

Ами аз изкарвам парите…

05 Окт, 2018 Забавно

Система, зачената в грях

Система, зачената в грях

19 Окт, 2018 Истории

Ти можеш всичко

Ти можеш всичко

18 Окт, 2018 Възпитание

Кога е вкусен бонбонът?

Кога е вкусен бонбонът?

18 Окт, 2018 Истории

Красиви хора

Красиви хора

17 Окт, 2018 Истории

Хазарт

Хазарт

17 Окт, 2018 Истории

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам