Как станах стругарка

Светлето, която има диплома за стругарка, но предпочита да работи като адвокат, (да й се неначуди човек), ни разказва тази тотално готина история, която е адски показателна за прямия й характер и готовността й да скача в битки с рогата напред. Обичам я тази жена! И досега си е същата. Ех, Светле, добре че не си остана стругарка, че колко народ щеше да плаче сега зад решетките :))))

 А страхотната й история ме вдъхнови за една чудесна идея. Споделих я с моята любима фотографка Ивелина Чолакова – Дамаянти, която отдавна съм обявила за жрицата на спомените ми и тя веднага я подкрепи. Слушайте какво намислихме заедно. Обявяваме конкурс за най-забавните или трогателни истории от ученическите ни години. Пишете и споделяйте, четете и харесвайте. Тази история, която събере най-много харесвания до края на октомври, ще получи най-прекрасната награда – семейна фотосесия при Ивето и семеен календар за 2017 година!

 Ето и първата ни ученическа история! Автор – Светлето

Днес, точно на първия учебен ден, се замислих каква ученичка съм била. Учех на най-високо ниво това, което ми харесва и колкото да е за шестица това, което не ми харесва особено :))) И преди малко се сетих за учителката от УПК-то, която ми преподаваше електротехника, заради нея имам 5, 94 от дипломата, защото ме остави с 5-ца…

За да съм под неин контрол за изпитите за университета, мама, която преподаваше литература в Механотехникума в Плевен, реши, че там трябва да съм УПК. И понеже преподаваше на стругарите, та и аз – стругарка  А класа пълен с откачалки и тройкаджии /без Катя и Миминя, разбира се :/, супер се забавлявахме. Eлектротехниката в началото ми звучеше на китайски, но за отрицателно време станах по-добра от даскалицата, защото за разлика от нея аз бях изключително добра по математика и физика. Адски много ме дразнеше тази жена – хем млада, хем флегматична като костенурка, не си отделяше погледа от тетрадката и все преписваше от нея решението на задачите на дъската. Но даже и като преписваше, бъркаше и после 15 минути се чуди що е сбъркала. И понеже вечно ме държаха на първия чин, защото много приказвам в час, един път й свих тетрадката, докато беше с гръб. Разбира се, тя не можа да си довърши задачата и извика директора или заместника му, не помня. Строи ни прави всички и едно конско ни дръпна кой свил тетрадката. А аз веднага се обадих, че съм аз: „Тя знае по-малко от мен, една задача не може да напише сама, а ни изпитва после!“…. Малееее, после отнесох конско от мама, че я излагам в училище. И за капак станах гуру по електротехника, щото онази все ме изпитваше на първия чин писмено… ама копче не можеше да ми каже, перфектна бях… Един път обаче ме хвана, че предадох листче с решена задача на Георги, когото изпитваше, и ми писа двойка… И накрая ми остави 5-ца :)))))


Извадила ли съм поука от това си поведение?! Защо свих тетрадката на „костенурката“, която просто си кюташе колкото да не е без хич и по този начин й наруших душевния „мир“?!
Пак да ме върнат там, пак ще й свия тетрадката!!! Заради всичките ми други преподаватели, на които се възхищавах и които направиха от мен това, което съм сега!

Още истории на Светлето можете да прочетете тук и тук.

Последно променена в Понеделник, 06 Февруари 2017 11:16
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Кога да го пратиш при майка му

Кога да го пратиш при майка му

16 Авг, 2018 Отношения

Не ни дават внучето

Не ни дават внучето

16 Авг, 2018 Отношения

Тийнейджърът днес

Тийнейджърът днес

15 Авг, 2018 Възпитание

Добра домакиня или добра майка

Добра домакиня или добра майка

13 Авг, 2018 Възпитание

Мама е сухарка

Мама е сухарка

13 Авг, 2018 Блог

Много „трябва“

Много „трябва“

12 Авг, 2018 Възпитание

Facebook

This look... #babybobby

A post shared by Maria Peeva (@mimipeeva) on