В София мирише на есен. Започват детските театрални представления. Можете да видите информация за предстоящите спектакли за деца на всички сцени тук.
22.09.2017 - 109 г. от обявяването на Независимостта на България - пл. "Княз Александър I"
22.09.2017 - Заедно с велосипед - Борисова градина
23,24.09.2017 - Sofia Fun Fest - Домакините от Ring Mall ще приютят работилнички от различни форми на изобразителното и приложно изкуство в откритото пространство пред амфитеатралната сцена и ще разгърнат възможности за различни спортни занимания на затворения за целта VIP паркинг.
Динозаври завладяват София - парк Военна академия - септември и октомври
Геопарк "Искър-Панега" - идея за приятна есенна разходка с деца
26.09.2017 - Mасаж и гимнастика на бебето.- Mall Of Sofia
26.09.2017 - Безплатна лекция: Бебеносене - как и защо? - BG-Mamma
27.09.2017 - Как да изберем педиатър? - Първите седем
27.09.2017 - КОФИЧКА С ЛОПАТКА - Столичен куклен театър - салон "Гурко"
29.09.2017 - Ранното детско развитие - Mall Of Sofia
29.09.2017 - Групи за обмяна на опит - безплатен семинар - Park Center Sofia
29.09.2017 - Концерт за бебоци - Софийска опера и балет - камерна зала - начало на бебешкия сезон
Арт клуб Рояна - Арт бебешориум, програма за деца 2-5 години
22.09.2017 - Световен ден на носорога - Зоопарк
23.09.2017 - В света на детските приказки с актьора Юли Малинов - Театър София
24.09.2017 - Арт Ателие "Цветно училище" - Fun Ring Park
Арт клуб Рояна - Арт клуб "Рояна" започва записванията за детските групи в събота и неделя. Програмата е комбинация от рисувателни теми и приложни техники с акцент върху едното или другото, в зависимост от възрастта на децата. Арт бебешориум, програма за деца 2-5 години.
27.09.2017 - Английски утрини за деца на 3-5 г. Jolly English Mornings - Part Time Language and Culture Center
Дизайн Шампиони - мисия Архитект - С програмата ни "Дизайн Шампиони" всяко дете на възраст между -6 г. и 7-10 г. ще се научи да се справя с предизвикателствата по много по-ефективен и креативен начин, ще развие умения и ще се забавлява.
Народни танци за деца с ансамбъл РОСНА КИТКА - Ансамбъл РОСНА КИТКА започна записвания за начинаещи за учебна 2017-2018 година. Децата трябва да са навършили 5 годишна възраст.
Театър:
23.09.2017 - Не пресичай на червено - Театър Възраждане
24.09.2017 - Котаракът в чизми - Столичен куклен театър - салон "Я. Сакъзов"
24.09.2017 - Театър Троливуд – „Кой каза мяу“ - The Mall
Кино:
23,24 .09.2017 - Терминал-3 гостува в Зоопарк София
23.09.2017 - Extreme FEST. SOFIA 2017 - Княжеска градина
23.09.2017 - Шоу "Научни експерименти" - Fun Ring Park
Приятели - учебна занималня - подготовка по учебните предмети в училище, езиково обучение, малки групи, индивидуален подход
24.09.2017 - Неделя на бащата в Музейко
28.09.2017 -Запознай се с Реноар - Квадрат 500 - Национална Художествена Галерия
Матема - лесна и забавна математика - Курсове по математика по метода на сугестопедията и десугестопедията. Освобождаване на възможностите на ума на децата и създаване на автотренинг за обучение.
Театър:
23.09.2017 - Хуан Дариен - момчето тигър - Столичен куклен театър - салон Гурко
Кино:
LEGO Филмът: Нинджаго - премиера
30.09.2017 - Европейски ден на езиците - София Ринг Мол
Препоръчваме ви още:
Детският фестивал Sofia Fun Fest се зaвръща
Динозаври завладяват София
Автор: Траяна Кайракова
- Страшен си, брат! Така те искам!
- Благодаря ти!
- Само още четири и си готов!
- Сигурен ли си? Не станаха ли много?
- Обещавам! За какво ми е да те лъжа. Виж колко хора имаме само!
- Ок, пращам. Сега ще ставам.
Ники спря компютъра и отвори раницата си. За утре нямаше много за учене, пък и оставаше малко до края на годината. Лятото вече се усещаше. Някои от съучениците му вече ходиха през уикендите на море. А той още не беше го виждал. Е, не съвсем, по телевизора и на компютъра, но не беше същото. Мечтаеше си един ден и той да отиде, но нямаха пари и не искаше да тревожи майка си. Тя и без това изнемогваше от работа. В училище нямаше много приятели. Не го харесваха особено, защото учеше, не се подмазваше и се пазеше от сбивания и интриги. Пък и всички имаха айфони, таблети, лаптопи, маркови дрехи и маратонки. Беше свикнал да му се подиграват и не обръщаше внимание. Тази година щеше да завърши четвърти клас с отличие и майка му пак щеше да се гордее с него.
Петя се изправи уморено. Гърбът й се беше схванал. Работеше по 8 или 10 часа на ден във фабрика за производство на чанти. Изнасяха ги за Италия. Заплатата беше мизерна, имаше само 20 минути почивка за обяд и беше забранено да се сяда. На отиване и връщане ги проверяваха да не би да откраднат нещо. Понякога оставаше в събота и неделя. Добре че синът й беше кротко и разбрано дете, не се оплакваше и я очакваше с подредена стая в малката гарсониера. Вчера беше прочела в един вестник, че шефът й давал високи заплати и който доведял нов работник получавал подобаваща премия. Не знаеше да плаче ли, или да се смее. Работата беше убийствена, заплащането мизерно, но все беше нещо. Родителите й бяха починали рано и тя не успя да следва в университета. Вместо това се хвана на работа по морето. Там срещна бащата на Ники. След кратка връзка той изчезна, а тя разбра, че е бременна. Върна се в града, започна работа в същия завод и след 8 месеца роди своето красиво момченце. Едва свързваха двата края, но го възпита като добро и умно дете. Знаеше, че голямата му мечта е да отиде на море. Тази година щеше да я сбъдне. Заслужаваше. Имаше високи оценки и никога не искаше нищо. Беше спестявала цяла година и отдели 200 лв. Щеше да го заведе за уикенда. Не беше много, но все пак беше нещо. Половината пари почти щяха да отидат за пътни, но с останалите щяха да намерят нещо евтино за спане и да остане за храна.
Звънецът за край на работния ден иззвъня и тя стана уморено. Усмихна се. Днес щеше да му каже. Отвори чантата си, за да провери дали Ники не я беше търсил. Появи се ново съобщение: „Новата ви фактура от 10.05.17 е на стойност 296.94 лв. без ДДС. Благодарим Ви, ако вече сте платили“. Това беше някаква шега. Не можеше да е истина, краката й се подкосиха. Не, не, не беше истина. Щеше да говори с Ники, щеше да позвъни на оператора и всичко да се изясни. Но не днес, и не сега. Нищо нямаше да развали настроението й, ще почака до утре. Как пък не – почти триста лева. Откъде? Тази година един колега подари на Ники телефон. Стара Нокия от 5 лв., но все пак можеше да го чува по всяко време. Таксата му беше 5 лв. на месец с малко включени минути, но синът й никога не ги изговаряше. Преди месец една колежка му даде стария лаптоп на децата си. Беше бавен, забиваше, но Ники му се радваше като малко дете. Взе чантата си, мина през задължителната проверка и тръгна към къщи. Пари за автобус нямаше, пък и малко да се разходи. Отключи и чу радостното гласче на сина си:
- Мамо, ти ли си? Да слагам ли масата? Готов съм с уроците.
- Аз съм, майче. Слагай, само да мина през банята.
Седнаха да вечерят, той й разказа за изминалия ден и новата игра, която е открил – Майнкрафт. Оживено разказваше как строи къщи, бие се с чудовища и върви през гори и реки. Трябва да оцеляваш, ако не искаш да станеш просто наблюдател и така нататък. Ако искаш повече животи или нещо друго, се плаща с карта. Петя почти не чуваше.
- Мамо, ти слушаш ли ме?
- Да, да. Кажи ми нещо. Говорил ли си извън плана на телефона си, превишил ли си минутите?- не можа да се стърпи да не попита.
- Не съм. Нали знаеш, че ги следя. Пък и с кого да говоря освен с теб? От класа ме търсят само за домашни или да си правят майтап.
- Добре, майче. Хайде да си лягаме.
Наистина трябваше да има някаква грешка. Утре щеше да провери. На другия ден не я свърташе на едно място. Помоли да я пуснат по-рано, за да има поне един час, преди да се прибере, и да уточни нещата. Набра 123 и зачака. „ Вие се свързахте с ..., ако искате..., наберете 1, ако желаете... наберете 2...“ Не, не искаше! Спешно й трябваше оператор, с когото да говори. „Натиснете 9 и изчакайте“ Тази минута й се стори цяла вечност. „Здравейте, аз съм Петър Иванов. С какво мога да Ви помогна?“
- Здравейте. Всъщност искам да попитам за една сметка, мисля, че е станала някаква грешка.
- Кажете ми номера, на кого се води телефонът, както и Вашето ЕГН?
- Добре, само побързайте, моля.
- На Вас се водят два номера. Дължимата сума за единия е 8 лв, а за другия 296.94 лева без ДДС.
- Сигурен ли сте? Не може да бъде!
- Изчакайте, пак ще погледна. Да, това е сметката.
- Можете ли да ми кажете откъде има толкова голяма сума? От разговори ли?
- Момент така. Не, това са услуги с добавена стойност.
- Какво значи това? Не разбирам.
- Пращане на SMS-и, купуване на игри.
- А на този телефон какво е?
- Тук са пратени около 40 SMS-а на стойност 6 лв. без ДДС.
- Но това е абсурдно!
- Госпожо, кой ползва телефона?
- Синът ми, но той никога не би направил такова нещо.
- Не бъдете толкова сигурна. Поговорете с него.
- А може ли да се направи нещо? Аз нямам толкова пари.
- Съжалявам, ако не платите навреме, телефонът Ви ще бъде спрян.
- Благодаря Ви.
Сълзите й рукнаха. Не можеше да повярва, не и нейният Ники. Имаше грешка, беше сигурна. Щеше да разбере, когато се прибере. Но преди това се обади на своя приятелка, която работеше в същата телефонна компания.
- Роси, здравей. Петя се обажда. Можеш ли да провериш нещо, защото не мога да повярвам, мисля, че е станала ужасна грешка.
Разказа набързо всичко и се прибра. Цяла нощ не можа да спи, едва дочака да се съмне. Рано сутринта приятелката й звънна:
- Петя, миличка, вярно е. Ники е пратил около 36 SMS-a на телефон с добавена стойност. Чакай да погледна – номерът е 1982. Сега ще пратя писмо до централата ни, за да проверят случая и да видим дали може да се направи нещо.
Денят й мина като в сън. Роси й звънна и й обясни, че няма начин сумата да не бъде платена, защото детето е пращало съобщения, получавало е кодове и ги е използвало в играта. Ако не беше ги използвало, имаше шанс да се обжалва таксата.
Краката й се подкосиха. Върна се вкъщи и седна на леглото.
- Мамо, какво става?
- Ники, искам да знам какво си играл и на кого си пращал съобщения.
- Ами нали ти казах за новата игра. Ама там съобщенията са безплатни.
- И за какво си ги пращал?
- Исках да стана администратор и да имам повече точки, за да играя повече, без да плащам. Момчето, което ми обеща, каза, че е безплатно.
- А какви са тези кодове, които си пращал?
- Ами за него са. На всеки SMS получаваш код и той ми ги искаше. С тях се играе по принцип, но той ги поиска, за да ме направи администратор. Искаш ли да видиш?
Ники отвори Skype и се оказа, че е блокиран от профила на момчето, с което е говорил. Петя погледна съобщенията. Не бяха от момче, тук личеше възрастен човек, който умело манипулира с точните думи и обещания.
- Защо не ми каза, Ники? Не знаеш ли, че всяко съобщение се плаща?
- Мамо, зная, ама виж какво ми е писал. Безплатно е, така каза.
- Моето момче, няма нищо безплатно в този живот. Сметката за телефона е около 300 лева. Мислех с тях да те изненадам за рождения ти ден. Щях да те заведа на море. А сега... Нищо, мойто момче, другото лято ще е.
Момчето пребледня. Не знаеше какво да каже. Никога не би огорчило майка си, толкова много я обичаше!
- Мамо, аз не знаех, не плачи. Ще порасна и ще ти купя къща на морето. Моля те, мамо, не плачи.
Петя преглътна сълзите, гушна сина си и каза:
- Искаш ли да отвориш компютъра и да погледаме морето?
Сега не беше време за сълзи, сега я чакаха детето и морето...
Историята е напълно действителна, лицата в нея също. Сменени са имената им с цел запазване на самоличността. Телефон 1982 продължава да функционира и да мами деца и възрастни!
Пазете децата си и себе си!
За да се застрахова човек, единствената опция е да отиде в офис на оператора си и да попълни заявление за отказ от ползване на услуги с добавена стойност - от SMS-и и от обаждане на номера, започващи с 0900.
Източник: https://www.facebook.com/rodnotoobrazovanie1/posts/1944752842480657
Прочетете още:
Как "опитомяват" децата ни и ги превръщат в сексуални играчки
Кибер сигурност за деца
Детето е в мрежата? А ние къде сме?
Запознали сте сe в някоя социална мрежа и най-после решавате да се видите на живо. Това е моментът на истината. В идеалния случай вашите интернет представи и реалността се покриват. Но нещата може да не се развият точно така. Кои са сигурните признаци, че той наистина не си пада по теб?
1.Той ти предлага да се разходите
Разбира се, разходката е един здравословен вариант, който може да приключи с продължителна серия целувки край входната врата, особено ако е била гарнирана обилно с текила и караоке. Но „разходка“ не е кодовата дума, с която мъжете имат предвид среща. Подобно предложение с голяма вероятност те подрежда в групата на приятелките.
2. Предлага да дойдеш с приятел, ако искаш
Това, разбира се, е категоричен сигнал, че нещата няма да се развият в желаната от теб посока.
3. „Дай 5“ на сбогуване
Имаш ментови бонбони в джоба си? Излъскала си „перцата“ за предстоящата нощ? Това няма никакво значение, ако се е сбогувал с теб по този начин. По-лошо е само ръкостискането.
4. Той се оплаква, че не е намерил подходящия човек
Вие сте в заведение и насред вечерята, той признава, че е много сложно да намериш момиче, на което да се довериш в последно време. Вероятно очакваш да признае, че това си ти, но… той пита дали не познаваш някой подходящ.
5. Кани те на видео игри
Да, вие сте се запознали в група на някоя хитова онлайн игра, но ако те кани някъде, където можете да поиграете заедно, това не е точно среща.
6. Не те докосва по време на филма
Безспорно един от най-добрите моменти при посещение на кино са „случайните“ докосвания в тъмното. Но ако той е седял три часа до теб, втренчен в екрана, без да направи и бегъл опит за близост, и се е барикадирал, поставяйки кофата с пуканки между вас, това със сигурност не е среща. Няма вече толкова скромни (или възпитани) мъже.
7. Той е пристигнал на срещата с екипа си за тренировка
Ти си се изпънала в любимите си джинси, които подчертават всичко необходимо, поработила си с пресата върху прическата си, а той пристига с раздърпана тениска и долнище на анцуг, върху което коленете му са оставили траен отпечатък. Би трябвало веднага да ти стане ясно, че човекът не е настроен за нищо повече от чаша кафе след тренировката.
8. Поканил те е у тях и след дълъг разговор мълчаливо ти е постелил на дивана
Това трябва да се види. Най-доброто, което можеш да направиш, е веднага да си спомниш, че имаш важна работа и се налага спешно да си тръгнеш. А най-здравословно е да забравиш пътя към дома му.
9. Вие съвсем случайно срещате негови приятели, на които той предлага да се присъединят
И това не е среща със сигурност. Обикновено в едно такова мероприятие участват само двама.
10. Вашата първа среща е на някакъв купон
Ти + барманът + още 20 негови колеги + много алкохол. Има ли още плюсове? Може би барманът е този пич (напомнящ на Райън Гослинг), който ще те покани най-накрая на нормална среща.
Източник: menscult
Препоръчваме ви още:
8-те женски качества, които мъжете ценят
За любовта - по мъжки
Как да управляваме мъжа
Чувството за вина, страхът, самотата, желанието да бъдеш нужен някому – какво още заставя родителите да подкрепят финансово отдавна порасналите си деца?
Да си представим следната ситуация – родителите на порасналите дъщеря или син изпитват вина, че нещо не са свършили както трябва в детството им. Може би майката цял живот е работила и излизайки в пенсия е проумяла, че вече няма с какво да се занимава, че животът й е пуст, а любимото й дете отдавна е пораснало. Страшно е да се почувстваш ненужен, незначителен. Този страх принуждава жената активно да се „внедри“ в живота на децата си, да им помага финансово, да живее техния живот и така да върне смисъла на своя собствен. Материалната помощ е вид компенсация за дефицита на внимание и топлота в миналото.
Познато ли ви е?
Ето ви една друга история. Възрастните „деца“ постоянно попадат в неприятни ситуации и техните загрижени родители с удоволствие, вземат ролята на вечните „спасители“, заплащайки солидно загубите на детето. Също много разпространен вариант.
Случва се родителите да се страхуват да признаят пред себе си, че са несъвършени. Страхът да загубят любовта на децата си, ги подтиква да купуват вниманието им и така запазват илюзията за нормални семейни отношения.
Често родителите несъзнателно формират финансова зависимост у децата си, като не позволяват да се случи навреме тяхното еманципиране. Оставайки в семейството на майка си и баща си, младите хора нямат възможност да преживеят опита от самостоятелния, независим живот. През цялото си съществуване те са елемент на отдавна установената семейна система, носител на нейните норми и правила, деца на своите родители. Обикновено нямат ясна представа за това, какви са личните им житейски постижения, трудно изграждат чувство за отговорност за собствената съдба.
В основата на желанието да бъдеш нужен, да контролираш, да получаваш любов и да се примириш с „вътрешния“ си критик, е страхът.
Финансовата обвързаност на възрастните деца с родителите е сигнал, че в семейството преобладават отношения на зависимост. Невинаги родителите натрапват помощта си: работоспособният син или дъщеря може редовно да молят или дори да изискват пари.
Зависимостта се създава, когато родителите системно помагат. Постоянното „зареждане“ на големите деца с пари може да ги направи инфантилни, да убие желанието им да работят, да не им позволи да се научат да управляват финансите си. Ако искате да мотивирате детето да работи, не бива да му помагате в това, нека търси възможностите само.
Родителите, които искат да привържат детето си, поощряват зависимостта, помагат с пари.
Първопричината за зависимите отношения лесно може да бъде разбрана, ако си отговорим на въпроса: „Кога чувствам вина и защо се страхувам от това?“ Разбира се, всеки има свой отговор, но ето кои са най-често срещаните варианти:
- боя се от самотата, не искам да загубя любовта на детето си;
- боя се да не стана ненужен;
- боя се да не загубя децата си (страхувам се за живота им).
В основата на всички тези страхове лежи чувството за вина, което родителят може да изпитва, отказвайки на порасналите си деца финансова помощ. На тази основа се формират несъзнателните желания:
- да контролираш: да продължаваш да решаваш вместо децата си, да ръководиш живота им, според собствените си очаквания;
-да бъдеш нужен, значим: спасявайки децата си, запазваш образа на добрия родител, запълваш живота си с грижи за тях, отново ставаш необходим и търсен;
- да получиш любов и внимание: като живееш живота на порасналото си дете, когато собственият ти живот не те устройва или не ти е интересен;
- да се примираш с „вътрешния“ си критик: да компенсираш децата си за нещо, което може би не си им дал в детството.
Всичко казано може да бъде белег за нездравословни отношения. Нормалната родителска помощ се състои в емоционалната подкрепа – да изслушваш, да съчувстваш, ако ти поискат съвет – да го дадеш. Финансовата помощ е допустима само в единични случаи, при извънредни обстоятелства или като подарък.
Детето трябва да бъде научено да управлява финансите си още в пубертета. Един от първите инструменти за това са джобните пари. Малка сума, която се дава редовно, задължително в ограничен и фиксиран размер. Целта е детето да се научи да се разпорежда с пари, да ги харчи в зададени рамки, да спестява, да дава назаем. Родителите могат да наблюдават действията на тийнейджъра и да му помагат да взема финансови решения. Тези пари в никакъв случай не бива да се превръщат в средство за манипулация – да се използват като поощрение или наказания.
При всички случаи когато децата пораснат, трябва да бъдат освободени от опеката на родителите си. Защото трябва да се научат да живеят собствения си живот, а това може да стане, ако майка и им и баща им живеят своя.
Източник: psychologies
Препоръчваме ви още по тази тема:
Автор: Ростислава Димитрова
Ще разкажа една история по истински случай, където, разбира се, имената на героите са сменени. Основната причина е, че една невинна детска душичка трябва да бъде запазена от опорочаване още в крехка възраст. Това е разказ за онези, които наричат себе си мъже, за които цял живот някоя жена се грижи, но които не могат да оценят нищо, тъй като нищо не са постигнали сами.
Мишо е горд син на мама Веси. Той се има за вървежен красавец и най-много го е страх да не попадне на жена, която да се възползва от него материално и да го командори. Нищо, че той „материали“ няма. Мишо обича да бъде канен на кръчма с приятели, но само ако дойде по-късно, за да може яденето да е поръчано и той да боцне от тук и от там, и да си плати голата биричка. Нали не е поръчвал ядене – защо да го плаща? Мишо гони 40-те или 50-те в общия случай, но градината на живота му никога не е обработвана и няма плодове за обиране на тази златна възраст. Мишо е свикнал да ходи да „работи“ при тате Енчо и да му взема паричките (под работа се разбира пиене на кафе с цигарка, докато тате се труди). Но нали е бил там? Значи си е „заслужил“ надника. Мишо има и братче Цецко. Те са гордостта на мама. Винаги я возят с колата я да напазарува, я да пие кафенце с приятелки. Те трябва да са на разположение. Бате Цецко е по-голямото братче, което му е отредило съдба на не толкова алчен егоист, но пък все още и той спинка под покрива на мама. Мама пък ревностно си пази синчетата, че да не би някоя злобна материалистка да прокопса покрай тях. Та затова бате Цецко е с тежка депресия – мама прогони възлюбената му, за да го опази от лошотията. Мишо пък ще става баща. Някаква си материалистка решила да задържи бебето, тъй като било чудо да забременее, а то се случило. Пък и това ще да е първородният син на Мишко и така чаканият първи внук за баба Веси. Та затова мама Веси решава, че е време да купи жилище на Мишко, че хем постоянно да наблюдава отблизо снахата, хем Мишо да има нещо свое в тоя живот. Макар да не е работил за него.
В свободното си време мама Веси гледа детето на местната Памела Андерсън - Петя. Идеална жена за Мишо и Цецко, оборудвана със силикон и екстеншъни от-до. Без първоначална инвестиция. Но пък поддръжка трябвала и не била лъжица за техните уста. А и Петя вече се добрала до завидното положение на снаха на жена с висок социален статус, която пък хули сред съгражданите си. Горката Петя… Не случила на свекърва. Горката мама Веси пък не случила на снаха като Петенцето.
Роди се първородният син на Мишо и мама Веси покани „най-близките“ си на скромна, но гръмка софра (трябва да изглежда прилично без да се охарчи), за да се почерпят за здраве. Никой не попита снахата материалистка как е, тежко ли беше раждането, има ли нужда да си почине… Важното е, че цяло село знае, че на Мишко му се е родил син. Мишо страда от тежка форма на сецнат кръст поради излежаване по диваните на мама цял живот. Не може да вдига повече от 3 кг. Затова и още от първата нощ с новородения наследник той се изнесе в другата стая. Трябва да си почине (цяло раждане преживя), че да може в 9 сутринта да пие кафенце при тати! Нали пари изкарва… Иначе не е и прахосник. Гостите гощава с полусурови пържоли, за да не хаби ток. Но затова пък има 2 телефона, кола, симсон и ланци на врата. Той е на „ти“ и със счетоводството. Всеки месец стриктно води списък на разходите, за да не се охарчат излишно – за цигари 150 лв, а за адаптирано мляко - 54 лв. Приоритетите му винаги са непоклатимо подредени. Когато се наложи да остане сам със сина си, винаги вика мама Веси на помощ, която идва със сина на Петенцето. Гледа го, за да може Петя да работи в хотела, който злобната й свекърва й направила. За Петенцето Весито била като майка, не като бавачка! И все пак й плащали за услугите… Мама Веси все пак две деца има да издържа… на по 40+ години. А е пенсионерка, че и със изсипване. Не може да тича покрай внука си с това изсипване. Тежко е. А и трябва да пази сили за хотела на Петенцето – все има чаршафи и кърпи за носене, мебели за местене и куп друга работа.
Покрай суетенето как да спестят за пари за внука, за когото успели да уредят само едно легълце, че за повече не били изкарали, снахата материалистка чинно готвела, чистела, миела, перяла, паралелно отглеждала и първото си дете - дъщеря си. Тия добри хора добре, че направили стая и за нея в новия дом ала Биг брадър-мама Веси. Направо си ги приютили като техни, па макар и чужди. Мишко един път горкият не можал да вземе сина си на ръце с този негов кръст и ограничението от 3кг, които да вдига. Нищо, че от зор покрай раждането напълнял с 10. Не пропускал да напомни на материалистката, че каквото е купил в хладилника, си е негово. Как така на семейството? Нали той е дал парите. Камо ли, ако мама Веси е пратила нещо. Няма да го цакат я…
И един ден материалистката го напуснала с все дете. Ужас! Защо? Как така? Никакво обяснение не поискал, тъй като всичко бил направил идеално. Мама Веси и Петенцето веднага се усъмнили чие наистина е детето. Цялото село заговорило… Горкият Мишко на тези години да се окаже измамен? Как така мама Веси не го е опазила? Ах… Какъв позор.
Добре, че Памела била досетлива. Та бързо Мишко подал иск в съда за права над детето. Даже накарал материалистката да плати разноските по делото. Издръжка не можел да си позволи… Кредит имал. Той тате му го погасявал де… Искал за пръв път да вземе сина си на ръце най-сетне. Благороден е Мишо… Дори не знаел дали е негов биологичен син. Ама то за любовта граница и биология няма. Има само съд.
Кръстих историята си „На мама синчето“, но тя е за всеки, който се мисли за мъж. Само защото мама го гледа, докато самият той е в пенсионна възраст. Героите са от малко населено място, известно с убиец, отгледан от майка си по същата схема, решил да раздава правосъдие. Сигурна съм, че такива истории има в цяла България, че и по цял свят. Не е първият, нито последният случай на грозни изпълнения от страна на зрели хора, усетили изкривената майчина закрила и имащи се за мъже.
За тези мъже е успех жените им да са силиконки, чупещи снага под силните звуци на кючека. По възможност жените им трябва да поощряват децата им да правят същото. Тези жени трябва да са слугини. Такива мъже цветя и любов не дават – това е признак на слабост. Техните майки са длъжни да ги гледат, докато самите те станат дядовци. Те са ги възпитали така. И макар че същите тези мъжки майки знаят какво е да носиш живот 9 месеца, да го родиш, да го отгледаш, те са зли свекърви, за които снахите (също майки) винаги ще са недостойни. Те са специалистки в това да пазят със зъби и нокти синчетата си само за себе си чрез елементарна селска манипулация. Но най-вече да не им дадат възможност да станат хора и да усетят щастието да създадат семейство.
Препоръчваме ви още:
Момичета, вие сами разваляте мъжете си
Не удряй момиченцето с пръчка, ще се изпотиш
26 неща, които свекървата мисли, но не казва
Най-вълнуващият детски фестивал у нас Sofia Fun Fest се завръща за трета поредна година с още по-интригуваща програма за малки и големи.
Домакините от Sofia Ring Mall ще приютят работилнички от различни форми на изобразителното и приложно изкуство в откритото пространство пред амфитеатралната сцена и ще разгърнат възможности за различни спортни занимания на затворения за целта VIP паркинг.
В рамките на двата фестивални дни, 23 и 24 септември, всяко дете ще може да се запознае с различни видове спортни дейности, форми на изобразителното, приложното, вокалното, танцовото и театралното изкуство. Поради огромния интерес тази година ще бъде увеличен броят на арт работилниците, в които децата да се включат и да се запознаят с различни стилове на приложното изкуство, както и да вземат участие в пленери. Ритмите на различните видове танци ще накарат малки и големи да затанцуват. В специален уъркшоп ще можете да научите и основните стъпки.
Децата ще могат да участват в урок по тенис, спортна гимнастика, футбол, да се включат в демонстрации на спорта MTB и бойни изкуства. Тази година ще участват и школи, които предлагат занимания по екстремни спортове, роботика и други впечатляващи спортове за всички деца и юноши. Предвидени са забавления с велосипеди. Подготвени са и много други изненади.
По време на феста (23 и 24 септември) децата и родителите им ще се забавляват в съвместни занимания. Цялото семейство ще научи повече и ще може да се запознае отблизо със спортовете и изкуствата, от които децата се вълнуват.
Очаквайте и специалното звездно участие на Sofia Fun Fest! Кои звезди ще се включат в детския фест, предстои да разберем съвсем скоро!
Още подробности за програмата на феста можете да откриете на страницата на събитието във фейсбук.
Препоръчваме ви още:
Динозаври завладяват София
25 години фондация "За Нашите Деца"
Автор: Мария Пеева
Мая е майка на едно усмихнато, чаровно и възпитано 14-годишно момче. Познаваме се покрай общи приятели и обикновено се виждаме на рождените дни на децата. Когато ми писа тази сутрин, очаквах да е по някой забавен повод, свързан с момчетата и направо се потресох от историята й. С нейно позволение я споделям с вас, за да достигне до повече хора и да се алармира обществеността. Освен това очаквам и адекватни мерки от Метрополитен ЕАД, които са уведомени писмено за инцидента.
Действието се развива в квартал „Младост“, скъп столичен квартал, в който цената на жилищата минава 1000 евро на квадратен метър и вече доближава тези в „Лозенец“ и центъра. Освен това се случва посред бял ден, не в малките часове на нощта. И на всичкото отгоре е в метростанция, където се очаква да има охрана, служители, да не говорим, че е пълно с хора. И в този хубав квартал, в метростанция Младост 2 „Александър Малинов“ две момчета нападат и ограбват дете посред бял ден, пред очите на всички граждани в метрото, без да се намеси служител, нито охрана. Слава богу, една жена ги е спряла, преди да има и по-тежки последици. Синът на Мая все още е в шок от случилото се, от наглостта на нападателите, които са деца също като него, и от липсата на реакция и безучастието на повечето хора. Искам някой да ми каже как да очакваме децата ни да чувстват ангажимент и отговорност към това общество, когато обществото не ги защитава и няма отговорност към тях?
Мая написа това писмо до „Метрополитен“ с надеждата да вземат мерки и да проверят записите от камерите, за да бъдат заловени гамените, а също така и да се обърне внимание на охраната да следи за подобни прояви и да се намесва адекватно.
На непознатата жена, която е спасила детето, майката благодари от цялото си сърце! Ако тази статия достигне до нея, моля да ни пише на всяка цена! Искам да се запозная с нея и да й стисна ръката. Защото моят 14-годишен син също пътува с метро редовно и можеше да е той. Можеше и да е вашето дете, и всяко друго.
Призовавам „Метрополитен“ да предостави на медиите записа от камерите, за да бъдат идентифицирани извършителите на нападението. И не, няма да искаме публичен линч, защото те също са деца, но ще настояваме с тях да се работи, за да не се превърнат някой ден от квартални гаменчета в престъпници и убийци.
Ето и писмото на Мая:
Уважаеми господа,
Пиша Ви обезпокоена от случилото се с моя 14-годишен син тази вечер на станцията Александър Малинов в Младост 2.
Към 19:30 ч. на 20.09.17 синът ми се отправя сам по бул. „Свети Киприян“ към станция „Александър Малинов“ в посока Младост 1, където имах среща с него, за да ходим заедно на рожден ден на негов приятел. След като той се забави повече от нормалното, го открих силно разстроен на мобилния му телефон, споделяйки ми, че е бил нападнат и ограбен от две момчета. Когато дойде на срещата ни, синът ми беше много изплашен и ми разказа следното:
При влизането в Метрото на станция „Александър Малинов“ той бил пресрещнат от две момчета - едното дребно, на възраст около 11 години, другото - високо и мускулесто момче на възраст 15-16 год. Малкото момче попитало сина ми колко е часът и когато синът ми отговорил, поглеждайки часовника си, малкото момче поискало да види колко часа показва мобилният му телефон. Синът ми съобразил ситуацията и не показал телефона си, продължавайки към метростанцията.
При влизане в метрото обаче, изваждайки портфейла си с картата за пътуване, малкото момче започнало да го блъска и му взело портфейла. Синът ми се опитал да потърси помощ, но не видял никого на касата (твърди, че там не е имало служител), нито открил охрана наоколо. Хората в близост гледали, но никой не се опитал да помогне. Малкото момче продължило да бута сина ми, а голямото момче стояло до тях и се смеело. За щастие се намесила случайно преминаваща жена, която защитила сина ми и накарала момчетата да му върнат портфейла, междувременно изпразнен от момчетата. Щетата е минимална - взети са само 7 лв. и стотинки (на практика цялото съдържание на портфейла), но уплахата, липсата на защита от служителите на реда и агресията са ужасни и недопустими както за сина ни, така и за нас, като негови родители.
Случилото се поражда възмущение и страх да пускаме децата си да пътуват сами в градския транспорт. Допустимо ли е в такъв час да няма служител на касата, както и охрана? Разполагате ли с камери, които да са заснели нападението и каква е гаранцията, че това няма да се повтори отново със сина ни, с по-малкия му брат или друго дете? В началото на учебната година все повече родители се опитват да научат децата си на самостоятелно ползване на градския транспорт, как да ги предпазим от подобна или още по-страшна агресия? Споделям преживяното с болка, изразявайки гражданската си позиция и с цялата си родителска загриженост...
Благодаря на непознатата жена, която е защитила сина ми и жалко за всички безучастни наблюдатели...
Моля за Вашия отговор относно реда за охраняване на метрото и наличието на служители на реда и касиери, както и камери, с които е възможно проследяването на подобни случаи.
Темата би била актуална за доста медии и форуми, като желанието ми е единствено да помогна на сина си и всички деца и родители при избягване и предпазване от агресия.
В очакване на Вашия отговор оставам на линия при нужда от допълнителни въпроси.
Мая Т. (Метрополитен разполага с данни за контакт с Мая, но по обясними причини не ги пускам тук, за да не се травмира детето допълнително. То все още е достатъчно шокирано.)
Присъединявам се към призива на Мая за строги мерки за безопасност в метрото и градския транспорт, и за ангажираност на обществото за сигурността на децата ни.
Това са децата ни, за бога! Как може да извръщаме поглед встрани?
Препоръчваме ви още:
Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете
Палачите, в които превръщаме децата си
Пет неща, които НЕ е добре да правите, ако детето ви е жертва на насилие
Детето-жертва
Този проблем засяга стотици хиляди млади момичета и момчета по целия свят. Всички те са принуждавани да правят секс с някого или да участват в снимки или видео с порнографско съдържание против волята си. В замяна на тези сексуални услуги получават подслон, храна, дрехи, пари или нещо друго, от което имат нужда.
Как се случва това?
Най-често насилникът е някой, когото момичетата или момчетата познават. Приятел, роднина, любовник. Или имаш връзка, привързваш се към него, прави ти скъпи подаръци, води те на ресторанти и ваканции. И в един момент ти казва, че за да продължи всичко това, трябва да му върнеш “услугата” и да спиш с някой, на когото той дължи пари.
Или роднина ти обещава работа в чужбина, а когато заминеш се оказва, че трябва да проституираш, за да има къде да живееш и какво да ядеш.
Тези и много други подобни сценарии се наричат сексуална експлоатация. Никой няма право да те кара да правиш секс или други интимни неща против волята ти. Ако това се случи – ти си жертва на престъпление. Вината никога не е твоя, а на този, който те е принудил да го направиш. И той трябва да си понесе наказанието за това престъпление.
Как да разбереш, че някой е жертва на сексуална експлоатация и какво да направиш – гледай и следващите епизоди на “По-добре недей”.
Платформата за сексуално и здравно образование за тинейджъри LoveGuide започна кампания „По-добре недей!“ за превенция на сексуалното насилие и експлоатация сред учениците на възраст между 15 и 19 години. Целта й е да повиши знанията и уменията им да разпознават рискови ситуации и отношения, които биха довели до сексуално насилие и експлоатация. „По-добре недей!“ е насочена и към родителите, учителите, директорите, лекарите и др. Целта на организаторите е да се постигне и разпознаваемост на проблема сексуално насилие и експлоатация сред широката общественост и да насочи вниманието към необходимостта от неговото решаване.
Вижте новото видео „Приятел, гадже или насилник?“, посветено на сексуалната експлоатация.
Препоръчваме ви още:
Сексуалното възпитание по света и у нас
Имало едно време секс
Тийнейджърът се влюби - какво да правим?
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам