Когато си тийнейджър е лесно да бъдеш критичен към себе си. Но ако непрекъснато си повтаряш негативни неща, може да започнеш да им вярваш. Напълно е възможно изобщо да не са верни. Не се поддавай на подобни мисли, намери по-добър начин да се справиш с тях. Това ще ти помогне да видиш най-доброто в себе си.
Комплекс#1: Грозен/на съм
Реакция: Така ли е наистина?
Трудно е да виждаш перфектно изглеждащи модели и звезди в социалните мрежи, без да си помислиш, че не можеш да се мериш с тях. Просто помни: това не е истина! Стилистите и програмите за обработка на снимки им помагат да изглеждат така. Огледай се добре. Открий чертите, които харесваш в себе си. Може би имаш страхотни очи или невероятна усмивка? Концентрирай се върху позитивното.
Комплекс#2: Дебел/а съм
Реакция: Преразгледай убежденията си!
Ти си много повече от външния си вид (сигурно си го чувал). Освен това, ние често вярваме на негативните неща, които мислим за себе си, без да имаме доказателства. Притесняваш се, че имаш наднормено тегло? Добре е да се консултираш със специалист. Той би могъл да прецени дали наистина имаш нужда от отслабване. Можеш да използваш тийнейджърски BMI (индекс телесна маса) калкулатор. Ако имаш нужда от отслабване, работете заедно. Съставете план, с който да станеш по-здрав и да се чувстваш по-добре.
Ако смятате, че детето ви има проблем с храненето,
Комплекс#3: Зле съм със спорта
Реакция: Промени фокуса си!
Чувстваш се неатлетичен? Упражнявай се в свободното си време. Фокусирай се върху това, което те привлича в спорта. Може би харесваш колективните игри или ти е приятно да бъдеш на открито? Да си активен е и чудесен начин да „изгориш“ стреса.
Комплекс#4: Тъп съм
Реакция: Прецени какво можеш да контролираш!
Никой не е добър във всичко, но можеш да се съсредоточиш върху предметите и уменията, които те затрудняват. Запитай се, дали си потърсил помощ. Когато ти е трудно, спомни си какво те е вдъхновявало преди. Какво направи тогава, за да подобриш ситуацията?
Комплекс#5: Нямам никакви приятели
Реакция: Промени нагласата си!
Приятелството не се определя от броя харесвания, които получаваш във Фейсбук. То означава да си обкръжен с хора, на които можеш да се довериш. Чувстваш се самотен? Опитай да излезеш и да създадеш нови познанства. Присъедини се към клуб или отбор, стани доброволец, или тръгни на уроци (музикални, езикови), за да срещнеш други с твоите предпочитания. Общите интереси създават моментална връзка с хората.
Комплекс#6: Твърде нисък или висок съм
Реакция: Забрави!
Ръстът не е нещо, което можеш да контролираш. Иска ти се да станеш по-висок? Или да не стърчиш толкова? Отговорът е един и същ – стой с вдигната глава. Добрата осанка те кара да изглеждаш по-привлекателен и по-уверен. За да поддържаш самочувствието си високо, си кажи нещо хубаво – например колко си мил или забавен.
Позитивен монолог
Когато се чувстваш зле, мисли позитивно. Ако го правиш достатъчно дълго, можеш да промениш посоката на мислите си. Ето как.
Първа стъпка: Осъзнай кога се подценяваш.
Втора стъпка: Кажи си нещо хубаво в замяна.
Трета стъпка: Повтори го.
Упражнението води до съвършенство
Да си кажеш веднъж, че си хубав или умен няма да проработи. Вярваш на негативните мисли, защото ги чуваш постоянно. Ще ти струва известно усилие и време, за да ги замениш с позитивни, но можеш да го направиш.
Помощ от приятел
Не страдай тихо, когато минаваш през трудности. Говори с родител, треньор или друг възрастен – особено ако си се чувствал зле повече от две седмици. Ако се нуждаеш от тласък - излез с приятели. Те могат да ти помогнат да преоткриеш най-добрите си качества и да те разведрят.
Превод: Мария Петрова
Източник и снимки: fit.webmd.com
Препоръчваме ви:
Житие и страдание на тийнейджърския гардероб
Най-дразнещите навици на родителите
Един ден те ще са ни благодарни
Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си
Автор: Янка Петкова
Да започнем с най-важното – д-р Гагова се възстановява успешно. Това е добрата новина, която очаквахме ние, хората, които не оправдават насилието под каквато и да било форма.
Нападенията над лекари не са новина, но този инцидент ще бъде запомнен. Защото един баща е посегнал на лекарката, изродила детето му. И е символично, и е симптоматично. И не е оправдание фактът, че въпросният мъж е психично неуравновесен. Той е с криминално минало, но се е озовал в родилната зала заради правото на бащата да присъства на раждането на детето си. Това право ние, родителите, си извоювахме с „кръв и пот“ и болниците ни го делегираха, но някои от нас явно не го заслужават.
Случаят с д-р Гагова отприщи интересни и все по-абсурдни теории за плацентата, нейната ценност и приложения след раждането и „световните конспирации“, в които е замесена. Затова потърсихме мнението на специалистите.
На въпросите на Мама Нинджа прие да отговори д-р Румен Велев, изпълнителен директор на Втора САГБАЛ „Шейново“. Той всъщност беше единственият лекар, който пожела да коментира темата. Другите деликатно отклониха поканата ни. Можем да разберем защо – напрежението между пациенти и лекари е достатъчно и без поредната статия, която трябва да опровергае нелепи слухове. Прави са тези, които коментираха, че между скандалите остават скрити наистина сериозни професионални постижения, които редят нашата медицина до световната. Но ние пишем и за това. А д-р Велев прие, защото това диктува почтеността, когато някой е посегнал на лекар в болницата, която ръководиш. Попитахме го какво се случва с плацентата след раждането на детето и той търпеливо разясни какъв е редът в крайна сметка, защото интерпретациите са много.
Обясни, че наистина има практика да се изчака с клампирането на пъпната връв, за да може по-голямо количество от ценната кръв на плацентата да премине в организма на бебето. Но подчерта, че това е момент, който се преценява много внимателно от специалистите, защото прекалено голямото количество кръв преминала в новороденото може да натовари организма му. Едно от проявленията е жълтеницата. Потвърди, че след раждането от пъпната връв могат да бъдат извлечени стволови клетки и това е процедура, която е законово регламентирана. Фирмите, които имат право да осъществяват тази дейност се контролират от Агенцията по трансплантация. Криобанката, която семейството е избрало да съхранява стволовите клетки на детето, сключва договор със съответното здравно заведение. Това осигурява достъп на специалистите й, които разполагат със специално оборудване, до родилната зала. Стволовите клетки се съхраняват при специални условия, още повече, че в някои от случаите биологичният материал се обработва в чужбина.
По думите на д-р Велев, нападателят Владимир Стоянов е заявил, че работи във фирма, която се занимава с извличане и съхранение на стволови клетки, но не е представил нужните сертификати и разрешителни, поискани от болницата. След справка в Агенцията по трансплантация се оказало, че такава фирма, регистрирана у нас няма. Това е причината за отказа да му бъде дадена плацентата и обяснява реакцията на лекарката и позицията на здравното заведение.
Д-р Велев бе категоричен, че плацентата е биологичен отпадък, при това опасен. Затова съществува утвърдена процедура, според която се замразява, а след това се предава на фирма, която се занимава с унищожаването на биологичните отпадъци в специални инсинератори. Опасен е, защото ако младата майка е с хепатит, сифилис, СПИН, плацентата е потенциален източник на зараза.
Потвърждение на казаното от д-р Велев е и споделеното от Благовеста Костова, член на Управителния съвет на Алианса на българските акушерки, с над 40 години стаж в професията. Тя опроверга и някои практики, станали предмет на коментар в социалните мрежи.
"Обвиненията, че не се изчаква достатъчно преди клампиране на пъпната връв са неоснователни. Неотдавна имах възможност да разговарям с Аманда Бърнстейн, известна с това, че популяризира по-късното прерязване на пъпната връв. Тя обучава акушерки в Кралския колеж във Великобритания. Г-жа Бърнстейн беше учудена, че препоръките й не се цитират коректно, тъй като според нея, изчакването, преди клампиране, е не повече от 4-5 минути. Моментът на клампиране на пъпната връв е много ясно диференциран – може да се установи с просто око, защото тогава спират пулсациите на пъпната вена.
Традицията плацентата да се взема от родителите е популярна при крайно религиозни общности.
В България проблемът е, че акушерките не са на мястото си в пренаталната подготовка. Това дава възможност на бизнес ориентирани непрофесионалисти да трупат популярност. Откриват се йога студиа и всякакви подобни форми, в които се популяризират опасни идеи. От друга страна, ние нямаме акушерски стандарт.“
Защо плацентата е толкова благодатна тема за абсурдни интерпретации?
Защото общественият натиск пренебрегва медицинските стандарти. Ние сме обсадени от информация с непроверени източници. Някъде си прибират плацентата, за да си правят шейкове или да я сготвят, защото е много полезна за всичко. Други я дехидратират, за да си правят капсули, с които следродилната депресия изчезва мигновено. Трети, любители на ритуалите, я засаждат в корените на дръвчето, което ще расте с детето. И ако това се случва по света, а неофициално и у нас, единствената причина е натискът, на който са подложени здравните заведения от все "по-информираните" родители и липсата на категорични законови рамки, регламентиращи дейността им. Да си припомним, че Стандартът по акушерство и гинекология беше окончателно отхвърлен от ВАС през март тази година. А болниците съществуват в пазарна среда и трябва да оцеляват.
Междувременно се появи и планът за раждане. Това е един прогресивен документ, който дава право на бъдещата майка да определи как да протече раждането й – дали да й влеят окситоцин, дали да й спукат околоплодния мехур, дали да се следят тоновете на бебето през цялото време, дали да бъде извършена епизиотомия или не, да дирижира ли екипът напъните или не, кой да среже пъпната връв, да й бъде ли показана плацентата след раждането и друго… тя си знае какво.
Правото на пациента е свещено. Но в колко от случаите е компетентен да взема повечето от тези решения? И последно - нека се реши кой ръководи раждането в родилната зала. Крайно време е да бъде изяснено, защото сега отговорността носи лекарят. И ето какво се случва на практика – имаме специалисти, на които е отнето правото да вземат решения (освен ако не е наложително) и родилки, които биха искали да запомнят този момент с положителни емоции, но са принудени да раждат в атмосфера далеч от тази, която са си представяли. Не може да има хармония там, където цари антагонизъм. А това обикновено се случва, когато липсват ясни правила. Нищо ново всъщност.
Препоръчваме ви:
Как се лекуват неродени бебета?
Раждането трябва да е приятно като зачеването
Как се казва вашата акушерка?
.
Автор: Тамара Чакърова
Когато бях малка, ваканцията за мен означаваше море. През юли отивахме на Южното Черноморие и оставахме около две седмици, а понякога и по двадесетина дни. Плаж, плуване, плискане в солената морска вода, събиране на мидички и охлювчета, заравяне в пясъка, мазане на цялото тяло с какаово масло (до което майка ми като аптекарка имаше достъп), а след това, вечер, с кисело мляко против изгарянията. Не познавах планината. Понятието ми за нея се изчерпваше с един августовски Капиновски манастир, цапуркане в речните вирове, ловене на големи раци с чатал за прашка със закачен за нея хамбурски салам, с Шуменското плато и пещерите му.
В българските планински дебри ме отнесе работата ми, когато започнах да правя първите си обиколки из България с немскоговорящи групи, а след няколко години, същата тази работа ме отведе в италианските Алпи и Трентино. И аз се влюбих в тази цъфнало-зелена, маргаритено-незабравкова, уханна, лятна.. планина.
И така, прекарвайки работните си лета тук, се запознавах всеки път с по нещо – замъци и крепости, закрилящи почти всеки хълм и село; десетки езера, едно от друго по-сини, чисти и примамващи; спиращи дъха пейзажи и долини, реки, клисури; натежали от плод лозя, ябълкови градини и ниви; цъфнали билкови поляни; косачки и трактори; прочутите Доломити и колоритни, изваяни върхове; лифтове, планински пътеки, хижи и ферми.
Точно тук, неизменно се сблъсках и с трентинците – народът на тази земя, с техния поминък, традиции и естествено с полентата. Качамакът тук го наричаха полента.
Спомням си, че когато бях тийнейджърка, с компанията ходехме да ядем качамак в едно крайпътно заведение до Каспичан. Там го правеха традиционно, позната у нас румънската мамалига (варена царевична каша, поръсена с натрошено бяло нашенско сирене, и полята със запръжка от олио и червен пипер).
Може би се сещате, че италианската полента нямаше нищо общо с нашия качамак. Тук царевичната каша се забъркваше с кашкавали, масло, зелени ядивни треви и се поднасяше в комбинация с домашни наденици, заешко, агнешко печено, еленски гулаш, с горски гъби, разтопен кашкавал или с риба. Да, точна така – с риба – прясна, езерна риба на скара, или на тиган, или пък маринована с лук и зеленчуци. И да ви кажа, тази полента беше много вкусна – във всичките й варианти.
Но тук, в Трентино, царевицата не беше като другите. Тя беше специална, онази червената – по-дребна и с по-закръглени зрънца, в цвят бордо и идваше от селцето Сторо в долината Киезе, на границата с Ломбардско. Едно селце, гушнато в малка равнина между езерото Идро и алпийските склонове, на пътя, свързващ Мадона ди Кампилио и Брента-Доломитите, с долината на Ледро и езерото Гарда. Та това тук наречено „ла фарина джала ди Сторо“ – „жълтото брашно от Сторо“, беше много специално. Царевичните кочани, се беряха чак през октомври, оставени да се изсушат на алпийските ветрове и напоения с клокочещи ручеи въздух. След това се оронваха и зърната се мелеха между две каменни плочи – тези от селцето Сторо.
Този качамак, в цвят светложълто-пепеляво, беше едро смлян, плътен, ароматен, с вкус на село и току-що окосена трева и се топеше в устата.
Точно в този край попаднах на двубоя „Качамакът срещу всички“. Местните кметства, туристически центрове и ресторанти, предизвикваха битка и се изправяха срещу всички с любимата си жълта сторска полента.
С цел да популяризират и изтъкнат местния продукт, бяха организирали няколко вечери с качамачено гурме меню, като бяха поканили местни известни шеф-готвачи и бяха ангажирали няколко ресторанта в долината.
Така аз се записах за първата вечеря – на основа качамак и риба. Атмосферата беше елегантна, обслужващият персонал - в традиционни носии, хората - мили, вината - бели и пенливи – все от трентинската изба, а менюто - неповторимо.
Посрещнаха ни с типичната полента Макафана – забъркана с цикория, кашкавали, масло и лук, и овкусена със сол и черен пипер и с предястията - терин от лин от Гарда, сардини с мека и хрупкава полента и бяла риба, маринована в ябълков сладко-кисел сос, с хрупкави зеленчуци и джинджифил.
След това ни поднесоха солена тортичка от полента от Сторо, пълнена с разтопен кашкавал и гарнирана със задушени в масло горски гъби.
Последваха цитрусово ризото с филета костур на тиган, салмерино (риба чар) от местните реки в морковено-джинджифилов сос и картофено пюре.
Завършихме с качамачен десерт – тортичка от жълтото брашно от Сторо, забъркана с рикота, стафиди, кедрови ядки, масло и захар, и поднесена с ванилов сос, бита сметана и топка домашен лимонов сладолед.
Ще кажете: „То, качамак, не се ли хапва през зимата?!“. Тук в северноиталианско – не! Всъщност – да, и през зимата, и през останалите три сезона.
Опитайте да си забъркате една италианска полента, дори и да нямате от прочутата сторска царевица. Важното е водата да заври и да се подсоли с морска сол. Тогава се изсипва царевичното брашно, като непрекъснато се бърка, по възможност с дървена лъжица, все в една посока и на бавен огън. Лук и салам или наденички се накълцват на дребно и се запържват в тиган, разтопява се чисто масло и се нарязва кашкавал на кубчета. Ако имате и малко цикория или други треви, задушете и тях. След около двадесетина минути полентата е готова. Изсипвате я в друг съд, добавяте останалите съставки и подправки на вкус и обърквате всичко, докато е още топла, за да може кашкавалът да се разтопи и маслото да попие. След това изсипвате полентата в тавичка, изравнявате я и оставяте да изстине. Когато вече е стегнала, можете да я нарежете на малки кубчета и да я поднесете студена – като предястие например към салатата. А ако ви трябва топла, я хвърляте за две минути на скарата или в тигана, обръщате и воала – чудна гарнитура!
Да ви е сладко!
Още вкусни идеи от Тамара ще откриете тук.
От същия автор можете да прочетете:
Рибни кюфтенца
Матанца - кървавият танц на рибата тон
Кус-кус с риба по сицилиански
Само за ден на стената на една обикновена американска майка се разрази епичен фейсбук скандал. Коментарите са много и противоречиви. Едни смятат, че детето трябва да й бъде отнето, други я наричат „любяща майка“.
Енедина Ванс е майка на шест деца, които отглежда със съпруга си Дейвид. Житейското й мото е: „Моето тяло е моя работа.“ След внимателно разглеждане на снимките в профила й става ясно, че жената не е фен на татусите и пиърсинга. Затова е още по-странно, че е решила да направи пиърсинг на едногодишната си дъщеря Бела Луна.
Снимката с момиченцето предизвиква буквално взрив в социалните мрежи – над 10 хиляди коментара и над 12 хиляди споделяния.
Енедина публикува снимката със статус:
„Изглежда мило, нали? Сигурна съм, че ще й хареса. Ще ми бъде благодарна, когато порасне. А ако реши, че не й харесва, винаги може да го махне.
Аз съм й майка - тя е моя дъщеря, това ми дава право да правя каквото поискам. Аз вземам решенията вместо нея, докато навърши 18 години. Не са ми нужни ничии съвети. Мисля, че с пиърсинга изглежда по-красива и по-мила и че би носила такова бижу с удоволствие. Това не е злоупотреба! Хората правят пиърсинг на децата си всеки ден, когато им пробиват ушите. Къде е разликата? Моето дете е мой избор! Изборът на родителя е негово право! Нямате право да съдите методите ми на възпитание. Всички ние отглеждаме децата си по различен начин. При всички случаи това не е ваша работа!“
Никак не е трудно да си представим какви са коментарите под този пост. Разбира се, Енедина е обвинявана масово. Някои хора и досега заплашват да информират съответните организации, за да й бъдат отнети родителските права. След това става ясно, че постът е шега и детето няма пиърсинг. Майката просто иска да привлече вниманието върху физическата неприкосновеност на децата. Пробиването на ушите на малкото дете, обрязването – имаме ли право да вземем това решение вместо децата си?
„Радвам се, че светът най-сетне заговори за физическата неприкосновеност на децата. Тази снимка имаше за цел да шокира родителите, защото някой може да направи нещо подобно с лицето на детето си. Никой няма право да променя тялото на друг човек, независимо от начина.“
В края на разяснителния си пост Енедина благодари за всички коментари и споделя, че все още получава заплахи за живота си. Но и немалко поздравления за смелостта и находчивата идея.
Препоръчваме още:
Доверете се на природата
Мамо, не прави така
Изборите, които правим за децата си
Как да си отгледаме жертва
Защо комуникацията е важна?
„Ключът е в изслушването.”
„Родителите ми ме изслушват.”
„Баща ми говори с мен за всичко и е много отзивчив.”
„Понякога, когато се разстроя и отида при баща си, той е отнесен и не ме слуша.“
Съдейки по отговорите на случайно избрани ученици от САЩ, Германия, Испания, Норвегия и Гватемала, най-важният фактор да не провокираме гняв у децата е комуникацията. Няколко хиляди ученици написаха отговорите си на въпросите: „Какво правят родителите ти, за да не те ядосват?“ или „Какво трябва да правят родителите, за да не провокират гняв у децата?“ Повече от половината запитани посочиха изслушването и разговорите с родителите като начини за поддържане на хармонията у дома.
Типичен отговор беше даден от тийнейджърка от Юта: „Родителите ми ме изслушват. Ако например закъснея вечер и нямам добро оправдание, ме оставят сама да избера наказанието си. Никога не крещят, просто ме питат какво наказание си избирам. Ако не е достатъчно адекватно, ме наказват, както сметнат за необходимо.“
„Онзи ден получих двойка в училище и не знаех какво наказание заслужавам, затова баща ми ми забрани да отида до Калифорния със съучениците си. Но по някаква причина това не ме ядоса, защото той не ми крещя, сякаш ме мрази. Просто спокойно ми заяви, че няма да отида, освен ако не му докажа, че мога да повиша оценката си преди пътуването.“
Освен нуждата от комуникация, в отговорите си тийнейджърите назоваха и следните важни за тях неща в отношенията им с родителите:
- да изразяват обичта си и да напомнят на децата си, че са обичани;
- да уважават личното им пространство, давайки им лично време и да чукат на вратата, преди да влязат в стаята им;
- да имат справедливи изисквания и да обмислят предложенията им. (Това важи най-вече за използването на семейната кола.);
- да им помагат да се справят с гнева като им дават шанс да се успокоят, да не ги дразнят и т.н.
- да няма любимци в семейството.
Ето и няколко други доста интересни отговори:
„Имам шест братя и сестри и нашите родители никога не ни крещят.“ Казва 17-годишно момче от Норвегия. „Майка ни винаги ни шепне в ухото, когато ни прави забележка.“
„Ако поискам да направя нещо, винаги ми позволяват, така че нямам много причини да се ядосвам,“, споделя гимназист. „Освен това баща ми винаги ми повтаря, че ме обича (поне по два или три пъти на ден) и е трудно да му се ядосам, като знам това.“
„Според мен единственото, което родителите трябва да казват, е: „Обичам те и те ценя.“
„Аз смятам, че родителите просто трябва да вярват на децата си и да проявяват разбиране, когато сгрешат.“ – споделя момиче. „Вместо да наказват или бият, трябва да опитат да разберат защо са го направили. Седнете с тях и поговорете, за да узнаете как се чувстват. Например миналата седмица се прибрах вкъщи късно. Нашите ми спряха джобните и ми забраниха да виждам приятеля си. А аз дори не бях с него – бях с пет други момичета.“
„Родителите ми винаги са ме хвалили за всичко, което правя, независимо дали съм измила чиниите, без да са ме помолили, или съм получила отлична оценка. Ако не го правеха, сигурно щях да съм разочарована и избухлива.“ - признава друга ученичка.
„Майка ми и баща ми изслушват моето мнение, дори да съм го споделяла стотици пъти. Винаги са до мен, за да ме насочват и напътстват.“
„Майка ми и баща ми ме обичат и не се притесняват да ми показват любовта си. Не се боят да признаят, че грешат. Научили са ме да признавам грешките си и това наистина ни помага да се разбираме. Мама и тате са разведени. Това вече не ме притеснява толкова, колкото преди. Виждам баща си на почти всеки празник. Показва истинска любов и наистина се интересува от нас. Обажда ни се поне веднъж на всеки две седмици. Това определено се отразява на сметката за телефона, но баща ми поставя любовта пред парите. Мама и аз не сме просто майка и дъщеря, ние сме най-добри приятелки. Говорим за всичко – от готвене до момчета. Тя ме разбира повече, отколкото някой би предположил.“
„Това, което наистина ни обединява нас с мама, е честността ни една към друга. Тя ми споделя проблемите си и ме моли за съвети! Тя ме кара да се чувствам като зрял човек. Помага на братята ми да се чувстват като мъже. Когато имахме нужда да вдигнем антената на телевизора, тя прехапа устна и позволи на братята ми да я сложат. Мама научи мен и 9-годишната ми сестра да готвим. Тя прави много неща с нас.“
„Баща ми обучава братята ми и силно вярва в тях. Той ни има доверие и е много открит с нас. Мама е същата.“
„Всичко, което родителите ми правят за мен, ме кара да ги обичам, уважавам и да ме е грижа за тях. Моля се да бъда такъв родител и за собствените си деца.“
„Би било по-добре, ако ме слушаха поне малко, за да разберат как се чувствам аз. След като ми обяснят даден проблем, бих искала да ме посъветват и да ми кажат какво те биха направили на мое място.“ – споделя 16-годишно момиче от Испания.
„Имам много добри родители, които винаги са ме боготворили,“ казва 16-годишно момче от Франкфурт, Германия. „Не се делим на поколения в семейството ми и мисля, че е защото родителите ми съзнателно се опитват да избягват конфликти с децата си.“
„Те ме оставят да взимам собствени решения. Дават ми съвети и не се опитват да ме принуждават да правя нещо. Питат ме за мнението ми и го уважават.“
Превод: Мария Петрова
Оригиналният текст може да прочетете тук.
Препоръчваме ви още:
В Център за обществена подкрепа (ЦОП) „Св. София“ започна петото за тази година обучение за кандидат-осиновители. В рамките на 6 дни социалният работник Вяра Панайотова и психологът Катерина Ковачева ще коментират с бъдещите родители как да се справят по-успешно с осиновяването и адаптацията на детето в семейството; как да изградят връзка с него и да преодолеят последиците от институционализацията; какви са потребностите на детето в различните възрастови периоди и много други теми, чиято цел е да помогнат на родителите да се подготвят за този важен момент – осиновяването.
„От началото на годината 82-ма бъдещи родители се довериха на ЦОП „Св. София“ в подготовката си за осиновяване. Само в настоящия курс, участниците са 28, а вече има и записани кандидати за обучението през септември.“ - сподели Кирил Кирилов, ръководител на Центъра. – „Повишеният интерес към курса е признание и доказателство за качеството на нашата услуга. Щастливи сме, че чрез професионализма си и високото ниво на услугите, които предлагаме, успяваме да подкрепим кандидат-осиновителите, а и не само тях, в предизвикателството да бъдат майки и татковци.“
„Този курс ми даде добри насоки по пътя на осиновяването - как да преодоляваме възникнали трудности, да изясняваме този процес.“
„Много информативен, изпълнен с полезни факти. Срещу нас застанаха две момичета, изпълнени с желание да ни помогнат и да ни научат. Срещам и други хора със същите желания и цели като нас.“
„Даде ми възможност да осъзная колко многолико е начинанието, с което съм се заела, да преценя реално очакванията си и да се почувствам по-добре подготвена.“
Това са само част от коментарите на преминали курса кандидат-осиновители, които мотивират екипа да се стреми да бъде все по-добър. Мечтата на работещите в Център „Св. София“ е всяко дете в България да почувства любовта и уюта, които само семейният дом може да му осигури.
Родителите, които искат да се запишат за септемврийския курс за кандидат-осиновители, трябва да подадат заявление в Отдел „Закрила на детето", на чиято територия живеят. При подаване на това заявление следва да уточнят, че искат да се запишат на курс точно в ЦОП "Св. София" и ще им бъде издадено нужното направление.
За въпроси на тел. 02/ 822 35 10.
Венета Русинова се занимава с изработка на бижута и аксесоари за коса. Случва се така, че работата и хобито й разменят местата си.
Само преди година работех като частен учител на деца в начална училищна възраст и това беше моето основно занимание. Макар че все още нямам свои, много обичам децата и преди години сериозно обмислях да се посветя на професията, докато животът не ми припомни, че истинската ми страст е другаде.
Винаги съм обичала изкуствата. Не ме питайте как е възможно да се забрави подобно нещо. Родителите ми искаха да имам „сериозна“ и уважавана професия, а на наклонностите ми към изкуствата и аз самата не гледах сериозно, а по-скоро като на някаква необходимост и начин да правя дните си по-цветни...
Красота от полимерна глина
Започнах да изработвам бижута от полимерна глина, и по-специално цветя, преди 8 години. Преди това рисувах, шиех дрехи и аксесоари, правила съм кукли и сигурно още един куп неща, които не помня, но полимерната глина ме впечатли с възможностите си. Тогава не беше чак толкова популярна у нас. Дори и днес е малко недооценявана като материал, но по света се правят зашеметяващи творби с нея в много направления...
За пръв път я видях в клипче, което показваше техника за имитация на тюркоаз. Докато се опомня, вече имах няколко тюркоазени бижута. Първото колие подарих на приятелка, която първа видя в нескопосаните ми творби възможност да ги продавам и да се развивам. Тогава не ѝ повярвах, но съм ѝ благодарна. Важно е, човек да се обгражда с утвърждаващи хора.
Не мога да кажа, че съм избирала материала. Влюбих се в него. Обичам и моделирането. Всъщност, истинската ми любов към полимерната глина започна с него. Откакто изработих първото си цвете, не съм и помисляла за друг материал, освен за онези, които комбинирам с цветята.
Вдъхновение от природата
Няма как да не забележи човек, че обичам природата, цветята. Това е основното, което ме вдъхновява. Известна част от бижутата се появява спонтанно и под въздействието на снимка, филм, картина... Друга част са планирани. Мисля за това какво обичам да нося, какво не ми достига на пазара (въпреки изобилието от бижута) и бих искала да виждам. Обръщам внимание на тенденците при поръчките и от какво се нуждаят клиентите ми...
Звучи сухо може би, но аз не съм творец, който се води само от настроенията и вдъхновенията си. Не правя бижута заради самото творчество, правя ги за хората и искам да са удобни, свежи, да носят радост. Затова работя в тази посока.
Предизвикателствата на клиентите
Голяма част от бижутата ми са изработени по поръчка. Преди време, когато нямах толкова опит, не ми беше лесно да поемам такива поръчки. Беше ми трудно да балансирам между своя стил и изискванията на клиентите. Това отдавна не е така. Смятам, че много от най-хубавите ми аксесоари са се получавали, когато съм била предизвикана от клиент да опитам нещо ново. Въобще, благодарна съм за клиентите си. Като цяло са предимно дами с вече изграден стил и вкус, интелигентни, ценители. Но не рядко ще се случи, по изложения, някой мъж да дърпа половинката си към щанда ми с думите „Ела да видиш едни бижута...“ , което много ме е трогвало и забавлявало.
Медальоните с гъби
Искам да се развивам, да подобрявам и техниката си, и дизайна на бижутата и затова любимото ми творение е винаги най-новото. Все пак имам специално отделено място в сърцето си за медальоните с гъби. Чувствам ги като най-свои. Преди да започна да ги правя, не бях виждала подобни (дори и сега май не се намират много) и идеята за подобно бижу и до ден днешен ми звучи щуро. С тази разлика, че преди не знаех, че толкова хора ще я харесат.
Имам идеи, обичам да планирам... А животът обича да ми поднася изненади. Една такава ще се осъществи съвсем скоро - ще дам първите си уроци по изработка на цветя. Може да се окаже, че тепърва ще овладявам изкуството да обучавам.
Бижутата на Венета можете да разгледате тук и на страничката й във фейсбук.
Препоръчваме ви:
Книжчици
С аромат на пролет
Цвете от Florete - икономист с душа на артист
Роботика е иновативен проект в сферата на техническото образование за деца на възраст между 7 и 13 години, свързан с организирането на курсове по програмиране и роботика. Екипът е съставен от млади хора, които преподават на разбираем от децата език. Целта му е да развива въображението на хлапетата и да насърчава любопитството им към програмиране, технологии и различни науки.
За децата с интереси в споменатите области е подготвено 7-дневно пътешествие в Космоса с роботи. То включва интригуващи мисии, получаване на нови знания и трениране на важни умения. Това се случва, докато децата конструират LEGO роботи и опознават света на програмирането.
Малчуганите ще бъдат ривлечени от забавната лятна работилница „Роботи – спасители на плажа“. Децата ще конструират LEGO роботи, а след това ще ги програмират, за да спасяват LEGO герой в морето. Заниманията са подходящи за възраст 8-13 години. Очакват ви на 08.07.2017!
Регистрацията можете да направите тук.
Защо тези занимания са полезни?
- децата си обясняват по-лесно как „работи“ светът, който ни заобикаля;
- насърчава се интересът им към новите технологии;
- виждат практическото приложение на нещо, което сами са създали. Същото нещо могат да „счупят“, след това да го подобрят, изследват и развият.
- стимулират развиването на фината моторика, пространственото и креативно мислене;
- развиват своето логическо и алгоритмично мислене, а това им помага при вземането на правилното решение и неговото изпълнение.
За децата е полезно да развият интерес към науката. Колкото повече странични знания придобиват, толкова повече ще искат да учат. Техническите науки стават много интересни, когато бъдат представени на лесен и достъпен език. А и всички получени знания за приложението на математика, физика, биология, химия и т.н. в практиката са изключително ценни за в бъдеще.
Къде се провежда работилницата?
София, Мусагеница, ул. „Полк. Георги Янков“, бл. 97, вх. A или просто напишете „Robotika.bg“ / „Onparty“ в Google maps.
(от 11:00 до 13:00 ч.)
Повече за курсовете и начина за записване можете да разберете тук или на телефон 0879 20 52 53.
Вижте тази публикация в Instagram.World is such a lovely playpen! #babybobby
Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на
Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам