Едно дете може да зададе пет въпроса още преди да си отвори очите. От „Защо небето е синьо?” през „Защо през лятото няма сняг?” до „Откъде идват бебетата” - любопитството е най-голямото им пособие за опознаване на света. И както препоръчва Уолтър Айзъксън, ако искаме децата ни да са креативни като Леонардо да Винчи, трябва да насърчаваме и развиваме това любопитство.

Но как да се справим с трудните и често провокативни въпроси, без да изпадаме в неудобна ситуация? Като се обърнем към книгите, разбира се! Енциклопедичната поредица „Любознайко” (изд. „Софтпрес”) е разработена от изцяло български екип и е тук, за да помогне на родителите в мисията им да отговорят на всички въпроси на техните деца. Симпатичните герои Люба и Знайко, създадени от въображението на Виктория Иванова и илюстрирани от Стелияна Донева, придружават децата в пътешествието им за опознаване на заобикалящия ги свят и помагат на родителите да поднесат търсената информация по забавен, атрактивен и подходящ за възрастта на младите читатели начин.

След като отговориха подробно на въпроса „Откъде идва храната” и разкриха любопитни факти за пътя на шоколада, създаването на перфектната чиния и зеленчук ли е доматът, веселите герои Люба и Знайко повеждат малките читатели на ново любопитно пътешествие - от семената на цветята, през метаморфозата на пеперудите до развитието на бебетата бозайници. Втората част на енциклопедия „Любознайко“ разкрива тайните на най-голямото чудо в природата - раждането на нов живот. В книгата ще намерите отговорите на още много въпроси - кой определя дали бебето ще е момче, или момиче? Как от яйцето се излюпва птиче? И защо мама кенгуру носи новороденото в торбичка?

Енциклопедичните факти тук са поднесени на достъпен език, а пълноцветните илюстрации на Стелияна Донева улесняват обучението чрез ярки визуални примери. Важно място в книгата отново имат забавните задачи, с помощта на които децата неусетно затвърждават получените знания.

За създателите на книгата:

Виктория Иванова има повече от петнайсет години опит като журналист, редактор и преводач. Работила е по издания за тийнейджъри, художествени романи и нехудожествена литература. Раждането на сина ѝ провокира все по-големия ѝ интерес към книгите за най-малките. „Откъде идва храната“ е първият ѝ енциклопедичен проект, създаден с подкрепата на консултанта биолог Веско Василев. Невероятните илюстрации в книгата са дело на признатия илюстратор на български и чуждоезикови детски книги Стелияна Донева, която успешно съчетава работата като художник, аниматор и визуален дизайнер с грижите за трите си деца.

Прочетохте ли

Откъде идва храната

Когато скучаят, децата винаги се изкушават да посегнат към телефона или таблета. Да бъдем честни, родителите също са съблазнени от мисълта да ги поверят на „електронната бавачка“.  Все пак да откриеш нещо интересно, да тренираш въображението и творческите си способности е много по-лесно в реалния свят, отколкото във видеоигрите и социалните мрежи. Ето няколко идеи за интересни занимания, които изключват каквито и да било технологии.

Дейности на открито

Децата прекарват по-голямата част от годината вкъщи и в училище, затова лятото е идеалният момент най-сетне да се насладят на природата и чистия въздух. Знаете ли, че специалистите препоръчват да се разхождат най-малко три часа дневно? Ето с какво биха могли да се занимават навън.

• Направете колиба от пръчки и клони.
• Засадете растение в градината и се грижете за него.
• Вземете си сандвичи и любима книга, постелете одеяло на земята и си направете "пикник с книга".
• Идете на къмпинг.
• Участвайте в геокешинг (търсене на обекти чрез GPS координати).
• Ловете жаби, пеперуди и други насекоми (и след това ги пускайте на свобода).
• Опитайте се да разпознаете птиците по чуруликането им.
• Поплувайте в близко езеро.
• Организирайте си битка с водни бомбички.
• Организирайте къмпинг (може дори и в собствения двор).
• Идете на риболов.
• Плискайте се с вода.
• Качете се на дърво.
• Поиграйте на някаква подвижна игра в двора.
• Карайте велосипед.
• Опитайте кану или каяк.
• Направете си скривалище върху дърво.
• Участвайте в събирането на отпадъци.
• Наберете плодове и зеленчуци от близка ферма.
• Посетете национален природен парк.

Забавни игри с тебешир

Творчески дейности

Лятото е идеалното време за разгръщане на детското въображение. Ето няколко страхотни творчески дейности за летните дни:

• Рисувайте на асфалт.
• Излезте навън и заедно с приятелите си се изрисувайте с боя за пръсти, рисувайте с маслени бои и акварели (омажете се до ушите, забавлявайте се).
• Направете графити, създайте уникален арт-обект върху стена.
• Направете си сами гердан и гривна от мъниста.
• Научете се да шиете.
• Направете скулптура с алуминиево фолио.
• Снимайте интересни обекти.
• Моделирайте с глина.
• Измайсторете нещо от картонена кутия – може да си построите цял дом, потърсете идеи в интернет.
• Съберете няколко стари неща и измайсторете от тях нещо ново.
• Седнете на терасата и нарисувайте това, което виждате.

10 идеи за игри на открито

Сюжетно-ролеви игри

Ползите от ролевите игри са добре известни: те помагат на децата да развият социалните умения и емоционалната си интелигентност, развиват речта и способността им да решават проблемите сами. Лятото е прекрасно време точно за такива игри! Ето няколко идеи:

• Организирайте си маскарад и се дегизирайте като любимия си герой, изпълнете номер в новата роля.
• Разиграйте театър от любимата си приказка.
• Постройте вълшебна къща в двора и я населете с лего човечета.
• Търсете съкровище по специална карта с изпитания.

5 начина детето да учи с удоволствие през лятото

Познавателни дейности

Разбира се, през лятото децата си почиват от домашни, но това не означава, че не могат от време на време да се занимават с някаква познавателна дейност. Напротив, когато научават нещо през лятната ваканция, това им помага да се включат по-лесно в образователния процес през есента. Ето примери за такива дейности:

• След като палатката е построена, настанете се в  нея и почетете книга.
• Посетете местната библиотека.
• Организирайте си посещение в музей.
• Научете историята на родния си град.
• Посетете исторически обект.
• Поиграйте на игра с трупане на точки (така се пражнява събирането и изваждането).
• Научете се да приготвяте ново ястие.
• Пазарувайте или помагайте в пазаруването и изготвянето на списък с покупки (така ще положите основите на финансовата си грамотност).
• Направете си сами музикален инструмент.
• Създайте летен клуб с приятелите.
• Поиграйте на скрабъл или монополи или някаква друга настолна игра (тези развиват грамотността и математическите умения).

Източник: selfsufficientkids

Препоръчваме ви още:

Игрите на глада

Ваканцията - урок по самостоятелност

Градско лято

Автор: Мария Пеева

Преди две седмици в пристъп на лудост и еуфория на бърза ръка купихме самолетни билети за Мадрид, за финала на Шампионска лига. Ливърпул срещу Тотнъм, ще бъде битка на титани, а Пееви (и още няколко хиляди фена) не могат да оставят своя отбор да върви сам, нали така?

Оставаше само да резервирам спане за скромното ни семейство от осем души и съответно да намерим билети за финала.

В тази история ще ви разкажа за къщата, която резервирах, защото билети за мача все още нямаме.

Като проверих цените за престоя в Мадрид, оказа се, че и други фенове са побързали да резервират. Три нощувки щяха да ни струват има-няма пет хиляди евро. Нищо, каза Пеев, търси в околността, ще вземем коли под наем.

Това значително разшири избора, но се оказа, че и в околността къщите са резервирани. След като точно бях харесала една и някой (сигурно фен на Тотнъм) ми я открадна под носа, се разбързах и без много-много да проверявам резервирах следващата къща в околностите на Мадрид, която ми изскочи в търсачката и беше достатъчно голяма да ни побере. Успокоих се и се концентрирах на билетите за мача. Безуспешно засега, но до утре има още цял ден.

И така, едно еуфорично семейство и една притеснена майка с аерофобия вчера сутринта потеглиха към летище София в ранните часове на деня.

Шоуто на Пееви започна още от таксито. Коко, петокласникът, много се вълнува от Африка, защото я изучават по география, а той е получил петица, макар че толкова обича този екзотичен и непознат за нас континент. За да ни докаже, че петицата му е обидно ниска оценка, постоянно ни препитва. В шест сутринта на път за летището, се наложи да отговаряме на всякакви въпроси за столици и държави, за племена и порядки. И това, представете си, докато сърцето ми се свиваше и се подготвях за раздялата с този прекрасен свят, както всеки път преди полет. Никак, ама никак не ми беше до Африка.

- Добре, мамо. - не млъква това дете. - Кое е най-ниското племе?

- Пигмеи. - отговарям търпеливо и се чудя кой ще се грижи за животните ни, като падне самолетът, а ние всички сме вътре.

- Добре, позна. А кое племе е най-високото?

- Не знам.

- Ох… Аз ги знаех, ама ги забравих сега. Звучаха много африкански. Но слушай, знаеш ли как се казва племето, което обитава пустинята Калахари?

- Е, как да се казва. - отговарям аз. - Щом обитават пустинята, би трябвало да са…. ПУСТИНЯЦИ.

Момчетата (и шофьорът на таксито впрочем) толкова харесаха този отговор, че го приеха за верен. А когато се качихме в самолета, Пеев каза:

- Пустиняците потеглят за Мадрид.

И така до края на пътуването си закачихме прозвището пустиняците от София.

Само ще допълня, че сложихме коланите, самолетът потегли, а после спря и стюардът обяви, че се налага да изчакаме заради “малка техническа авария”. Чакахме един час на летището, докато някакви хора влизаха и излизаха от пилотската кабина и ремонтираха самолета.

Случвало ли ви се е някога? Представете си какво е чувството за нещастната ми аерофобна душа. Умирах отново и отново. И само благодарях на бога, че откриха “малката авария” сравнително навреме, тоест преди да излетим.

Добре, че пилотът беше жена, та си проверява нещата преди да излезе. “Изключих ли ютията? Спрях ли котлона? Прибрах ли тенджерата с боба в хладилника?” Тази прецизност спасява живот, не се шегувам.

Когато пристигнахме ни очакваха две изненади - една приятна и една не толкова.

Приятната беше, че колата под наем се оказа чудесна бяла тойота хибрид с навицагия и всякакви екстри. Влюбих се в нея.

Не толкова приятната беше, че къщата в околността на Мадрид се оказа на 130 км.

Момчетата нададоха страшен вой. Но когато пристигнахме и влязохме вътре, изживях своя кратък миг на “Казвах ли ви аз?”. Вижте сами защо. Къщата е истински разкош, много стара, в типичен испански стил, с високи дървени тавани и два вътрешни двора, с огромно пространство, изпълнено със спомени, снимки, картини, дърворезби и всевъзможни произведения на изкуството. Просто е вълшебна. Мога да прекарам дни тук само за да я разглеждам, и пак няма да открия всичките й тайни. В същото време е невероятно удобна - добавили са всички модерни джаджи, с които сме свикнали. Влюбихме се в нея.

Селцето също е великолепно. Нарича се Сотосалбос, близо е до Сеговия. 

Мисля си, че никога нямаше да открием това прекрасно местенце, ако спекулантите не бяха вдигнали цените на хотелите в Мадрид. Да са живи и здрави.

Но момчетата все пак се постараха да ми отмъстят. Косьо и Теди знаят малко испански и разчитах на тях да превеждат. Още на летището те ме накараха да науча една важна фраза.

- В случай че се изгубиш, мамо. - каза Теди. - Повтаряй след мен “Йосой гата пелигроса”. Означава “Помогнете, моля, изгубих се."

И аз повтарях ли, повтарях. Те обаче твърде много хихикаха в шепи, та нещо се усъмних и попитах приятелките в групата.

Оказа се, че значи “аз съм опасна котка”.

Опасната котка не остана длъжна на пустиняците.

На снимката отдолу виждате похода на Пееви към “близкия ресторант”.

Но ресторантът си струваше.

Нашите приключения скоро продължават, вече в Мадрид (само на 130 км е все пак). А за тези, които се чудят как се озовахме тук, ето началото на историята, в която Пеев се предаде.

Препоръчваме ви още:

Пееви ще покоряват Европата

Леголенд и красивата баварска провинция

Лондон, винил и караоке

Темата за прегарянето е актуална за много професии, свързани с активно общуване, емоционални реакции и голяма отговорност. Възпитанието на собствените деца е работа, която включва същите елементи. Въпреки това, ние родителите, често не осъзнаваме реалната причина за пълното си изтощение. Игнорирайки всички сигнали продължаваме да носим кръста си на възпитатели, пренебрегвайки здравето, а понякога дори и способността да мислим трезво. Прегарянето е страшно не толкова с това, че губиш интерес към всичко, което правиш. То има по-дълбоки корени и е свързано с любовта ни към детето. Вечният стрес и натискът, които съпровождат родителството, може да доведат до загуба на емоционален контакт и агресия към детето. Знаем, че когато мама е в добро настроение, много по-леко понася детските пакости, но всичко се променя, ако има проблеми и депресия. Тогава всяко действие на детето се възприема драматично. Можем да предположим какво ще се случи, ако мама непрекъснато е в такова състояние – уморена, тревожна, напрегната. В живота на родителите има стрес в излишък. И никакви технологии не могат да го компенсират.

Как да се справим

Повечето млади родители са чували думите: „Бабите ви са раждали по 10 деца, а вие с едно не можете да се справите.“ Всъщност културните норми, очакванията и изискванията към родителите и към децата днес са значително променени. Ако по-рано бебето е лежало по цял ден в люлката, залюлявано от време на време, полугладно и в мокри пелени, докато майка му се грижи за животните или работи в градината, сега изискванията към грижите за него са други. Още повече, че от родените 10 деца в ония времена едва са оживявали и половината, а всяка трета жена е умирала при раждане. Днес ние не се опираме на естествения подбор и знаем, че всяка наша стъпка, всяка грижа се отразява на съдбата на детето ни и дали ще успеем да запазим връзката си с него, когато порасне. Това създава огромен натиск върху майките и бащите – правилно ли го храня, правилно ли го държа, дали избрахме правилната детска градина? Така се ражда родителският стрес, усещането за безсилие, безпомощност, а понякога и за агресия към детето. Как да се справим? Ето няколко полезни идеи.

Правилото за първите три минути

Създаването на нови значими отношения, на взаимодействие с другите хора, помага да се снижи нивото на тревожност и да се преодолее усещането за самота. Особено препоръчителни са дългите, бавни разходки в компания 1-2 пъти седмично. В този случай има няколко фактора, които снижават стреса – усещането за близост в диалога, физическата активност, сензорната стимулация.

Акцент върху позитивните сигнали в поведението на детето. Много често се фокусираме върху това, в което детето не успява, тревожим се за бъдещето му, заради затрудненията, които изпитва. Особено типично е да обръщаме прекалено внимание на думите на възпитатели и учители за проблемите му (за постиженията обикновено по-рядко се говори), а това води до укрепване и възпроизводство на негативните емоции. Ако акцентираме повече върху силните страни – „той е упорит, може да защитава позицията си“; „хитър е умее да излиза от трудна ситуация“; „зачита мнението ми, винаги се съобразява със съветите ми“ - тогава страхът и тревогата се снижават.

Концентриране върху добрите новини – особено върху тези, които ни касаят пряко. Колкото по-близо сме до добрите новини, толкова по-добре. Включването в социални събития, празненства, благотворителни акции, които се провеждат близо до нас (в квартала) е много полезен опит. Подобен тип общуване и размяна на информация снижават стреса, засилват усещането, че живеем на добро, безопасно място или поне за това, че можем по някакъв начин да разнообразим монотонното си ежедневие и да разсеем непрестанната тъга.

Да не се опитваме да предвиждаме бъдещите опасности – изследвания показват, че обикновено предсказанията ни не се оправдават, което ни създава допълнителни неудобства впоследствие. Затова пък можем да планираме от какво ще имаме полза. По-добре е плановете да се правят не за да снижим дискомфорта, а за да си създадем комфорт в най-скоро време.

Родителите-хеликоптери вече не са на мода

Добавяне на +50 % време към очакваното при планирането на каквото и да било. Един от най-мощните източници на стрес при родителите е натискът на времето. Майките са много по-уязвими от бащите, при които по-силен е финансовият натиск. Освен това за децата времето тече по-бавно – те по-бавно реагират, по-бавно се концентрират и по-бавно се включват в каквато и да било дейност. Обикновено майките, децата и бащите живеят в три времеви линии – най-дълга е на детето, малко по-къса е при бащите и най-къса е при майките, които трябва да успеят във всичко. Това провокира конфликти и раздразнение, и много често точно липсата на време е причината за срив при жените. Затова е най-добре да живеем по разписанието на децата и да забавим темпото.

Неприятни неща се случва, неизбежно е. В подобни ситуации по-добре се справят родителите, които умеят да премислят случилото се, да го погледнат от друг ъгъл. Ако всичко върви наопаки, а не както би ни се искало, можем да направим следното – да изречем мислите и чувствата си и да помислим какви възможности ни е създала въпросната ситуация – можем ли да си помогнем. Ако успеем да си създадем този навик, ще снижим нивото на стрес осезателно.

Различните видове емпатия. Много често родителите са подложени на афективната емпатия – чувстват същото, което чувства и детето. В това има плюсове, но този тип емпатия е много опасен, ако детето е озлобено, изплашено или травмирано. Родителят изпитва същото – плаши се, разстройва се и се озлобява, което (макар да звучи парадоксално) рефлектира върху детето. Много по-ефективна е конгнитивната емпатия, при която не се фиксираме в това, което изпитва детето, а напротив – мислим какво би му помогнало в дадената ситуация. Така изключваме източника на негативни преживявания и започваме отново да се отнасяме към него като към обект на грижа.

Как инуитите учат децата да контролират гнева си

При проблемно заспиване на детето, понякога е по-добре да го оставим да се справи само. Много родители с основание смятат, че дългото приспиване краде от личното им време, защото тези 1-2 часа, в които детето се опитва да заспи, често са единственият промеждутък, в който оставаме свободни за малко. Понякога точно в това е трудното. Парадоксално е, но колкото повече сили хабим, за да сложим детето да спи, толкова повече стрес и проблеми провокираме у него и пречим на процеса. Уморени сме от опитите да сложим детето да спи? Тогава е най-добре да си легнем да спим ние самите.

Да правим това, което ни доставя удоволствие. Децата имат проблем с домашните? Това е важно. Помогнахме ли им? А сега е време да направим нещо за себе си. Точно сега. Нещо, което много обичаме. Да потанцуваме, да попеем под душа, да се разходим, да излезем на терасата и да погледаме вечерния град с чаша вино. Нека пуснем в деня си радостта, насладата и удоволствието – колкото са повече, толкова по-малко е стресът.

Спорт, танци, всичко свързано с движение, което ни харесва. Снижаването на стреса по никакъв начин не е свързано с отслабването – достатъчни са 10-15 минути, за да се почувстваме по-добре.

Източник: ihappymama

Препоръчваме ви още:

7 разлики между обикновения и мъдрия родител

На какво ме учат децата

Родителите също "прегарят"

Автор: Мария Пеева

Ако питате мъжа ми дали съм пестелива жена, ще се засмее. Харча за какви ли не щуротии извън нормалните разходи за дома. Обожавам да давам пари за книги, за хобита, за пътувания, за подаръци и за всякакви глезотии. Но има едно перо в бюджета, за което не обичам да давам купища пари, и това са детските дрешки.

Навремето не беше така. Преди 25 години, когато първият ми син се роди, изобщо нямахме възможност и тогава си мечтаех как купувам скъпи парцалки и го докарвам като малък лорд Фаунтлерой. Впоследствие си стъпихме на краката и вече можех да си го позволя. В резултат на което втория ми син имаше някои доста впечатляващи марки в гардероба. Мъжът ми повдигаше вежди, а аз обяснявах: „Нищо, ще ги запазим за номер три.“

Опитът обаче ме научи на друго. Научи ме да съм практична. Повечето детски дрешки у нас просто не оцеляват за следващото дете. Колкото и да са маркови. Просто защото децата тичат, скачат, катерят се и не на последно място - губят дрешки. Само за последния месец 6-годишният ми младеж скъса пет, ПЕТ долнища на анцузи.

Извинявайте, но трябва да съм луда, ако купувам скъпи дрехи, които ще се носят не повече от месец.

Добре, но от друга страна пък не обичам некачествени дрехи. Децата сега формират вкуса си и трябва да са добре облечени, да им е удобно и да се чувстват красиви. Не ми е приятно след първото пране цветовете да избелеят, да се оцветят, щампите да паднат, конците да се разкъсат. Трябва дрешката да е качествена, да се харесва на детето, да е с хубав цвят и последно, но не на последно място - да не е скъпа.

Защото винаги ми е било омразно е да се карам на децата, че са деца и не умеят да си пазят дрехите. Ами, в крайна сметка, сега им е времето да играят, нали така?

Хубаво е, че в България вече има и марки, които са качествени, без да са скъпи. Много майки вече са пробвали PEPCO, вече ги има и в София - откриха първия си магазин в Скай Сити, а ние веднага го посетихме да напазаруваме летни дрешки. Не устоях на изкушението (и мама е човек) и се сдобих и с няколко тениски за мен и Яна. Тематични - както виждате :) 

Големи и отлично подредени магазини, огромен избор от дрешки и всякакви симпатични неща за дома. Отлично качество на отлична цена. Пробвайте ги, аз лично съм много доволна. Най-вече защото не искам да остана в детските спомени като майката, която крещи:

- ВНИМАВАЙ ДА НЕ СИ СКЪСАШ ПАНТАЛОНКИТЕ!

Някой ден те така или иначе ще пораснат и вече няма да тичат и падат по поляните, а аз няма да пускам по три перални на ден и да купувам нови дрешки всяка седмица. И колко ще ми липсват тези времена.

Затова сега просто им се радвам.

Тази история достига до вас със съдействието на PEPCO, новия ми любим магазин. На 20 юни заповядайте в The Mall и ще се убедите, че има защо.

Препоръчваме ви още:

Братята

Култ към личността

Синът на моя син

Автор: Мария Пеева

Виждате ли тези пълни чанти, кафето, лимонадата? На снимката отгоре липсва само уморената ми, но ужасно доволна физиономия. Доволна от какво ли? Ами защото бях на шопинг! Тук вътрешният ми глас се обажда: "Ех, тези чуждици, Меро, "на пазар" се казва!" - "Вярно е, но шопинг не звучи ли някак по... благородно"! Продължавам, преди някоя приятелка-психоложка да ме диагностицира с шизофрения.

И така, коя жена не обича шопинг? Само че този път беше един по-различен шопинг - за книги.

Книгите са едно от сериозните пера в семейния ни бюджет. Купувах книги, дори когато бяхме бедни студенти, а сега не купувам, а направо се оливам. Освен това разменям с приятелки и съседки, подарявам и разпращам, изобщо у дома се въртят едни книги, както, предполагам, у някои хора се въртят едни пари. Затова и пазаруването, и изборът на книги винаги ми е страхотна емоция.

Тези дни започна големият книжен базар, където има много приятни намаления. Оттам се сдобих с повечето заглавия, които ще четем това лято - те са за цялото ни семейство и съм се постарала да обхвана вкусовете на всички. Надявам се нещо от нашите книжни препоръки да допадне и на вас. Впрочем, много от тези книги пък са ми препоръчани от вас, за което сърдечно благодаря.

Най-напред да споделя една сцена, която ме усмихна. Учителка водеше цял клас хлапета на литературния фестивал за деца, който се провежда в НДК едновременно с базара. Нищо не вдъхновява децата да четат толкова много, колкото “книжните събития” - било то среща с автор или влогър, или някоя творческа работилница. Стига да имате възможност, непременно ги заведете, мили учители и родители. Съпругът ми веднъж каза на нашите момчета, че това, което ще различава хората най-много едни от други в бъдещето, няма да са парите или външността, нито дори образованието, а това дали обичат да четат, или не. Съгласна съм с него за всичко, освен за едно. Няма да е в бъдещето, винаги е било така.

Но стига съм се разсейвала, да си поговорим за книги. 

Избрах си някои автори, които вече съм чела и обичам.

Светлана Алексиевич - “Цинковите момчета”. Ако не ви е позната, можете да почнете с “Чернобилска молитва”. Много ми харесаха и другите й книги, но “Молитвата” винаги ще държи първо място в сърцето ми.

Елиф Шафак - “Огледалата на града”. Случвало ли ви се е да прочетете накуп няколко книги от един автор и сякаш да се “изморите” от него? Имах подобно усещане с Елиф Шафак след "Трите дъщери на Ева", но ето че времето й отново дойде.

Тери Пратчет “Клавиатурна грешка”. Неиздаван сборник с есета на стария Тери, които отразяват цялата му писателска кариера. За феновете като мен това ще е истинска наслада за душата.

Иън Макюън “Законът за детето”. Макюън е още един автор, когото обичам, но който понякога ме разочарова. Тази книга я бях започнала, но я оставих. Сега ще я прочета, защото темата е изключително актуална в момента. Романът разказва за Фиона, съдия в семейното отделение, която решава спорни казуси между деца и родители.

Лиан Мориарти “Големите малки лъжи” - тази я избрах, защото съм гледала мини сериала по нея (страхотен е!). Обикновено предпочитам първо да прочета книгата, но вярвам, че и така няма да се разочаровам.

Ян Стокласа - “Архивът на Стиг Ларшон”. Фенове ли сте на “Милениум”? Значи това би трябвало да ви хареса. Документална история, написана като шведски криминален роман. Може би Стиг Ларшон, авторът на “Милениум”, който не успя да види успеха си, е разкрил най-известното престъпление в шведската история.

“Ние, удавниците” - на Карстен Йенсен - тази я избрах заради препоръката на моя любим Хенинг Манкел и заради текста за майките на гърба на книгата. Вярвам, че няма да ме разочарова. “Сбогувахме се с майките си. Целият ни досегашен живот беше преминал покрай тях, но никога досега не ги бяхме забелязвали…”

Олга Токарчук “Бегуни” - препоръча ми я приятелка, отворих я и я зачетох, и си останах там, на щанда, прелиствайки страниците, може би все още щях да съм там и да я довършвам, ако приятелката не беше ме сбутала.

“Глад” на Алма Катсу - тази е специално за мъжа ми, който обича да чете за експедиции и тежки премеждия. Разказва за експедицията на братя Донър, деветдесет мъже, жени и деца, които се отправят на многообещаващо приключение в Дивия запад.

Нещо за душата - този път избрах пет български авторки.

Мария Касимова-Моасе с “Балканска рапсодия”. Тази жена обожавам да я чета като журналист и съм сигурна, че първият й роман е страхотен.

Катя Антонова “10 женски изневери”. Тази книга я изгълтах на един дъх и я дадох на приятелка, но искам да я прочете и мъжът ми. Не защото възнамерявам да му изневерявам, а защото е изключително проникновен поглед в женската психика - нещата, които ни нараняват, нещата, които ни вдъхновяват. Мисля, че всеки мъж трябва да я прочете.

Светлана Дичева - “Разкази от черен шоколад”. Тази книга задължително трябва да я прочете всеки, който някога е водил битка с килограмите. Така ми каза една приятелка и аз си я взех.

Катерина Хапсали “Сливовиц” - с високи очаквания съм към тази авторка и знам, че ще ги оправдае. Може би тук е мястото да напиша колко съм щастлива, че вече се издават и четат толкова много български автори. Моля ви, не разпространявайте книгите им в електронен формат безплатно. Не е честно към труда им, който и без това не е особено платен. Вземете си ги от библиотека или от приятелка, ако не можете да си ги позволите. Авторите също пазаруват в магазина като вас, никой не ги храни виртуално.

“Кръв от къртица” на Здравка Евтимова - имаше няколко нейни заглавия, избрах това заради едноименния разказ. Чела съм много нейни разкази в медиите, беше време да си я добавя в библиотеката. Най-малко поради горепосочената причина.

“Животът според Любка” - авторката е Лори Греъм, британка и майка на четири деца, която публикува първия си роман чак след 40. Главната героиня Бъз Уекслър ще води български фоклорен състав на турне. Подозирам, че с този роман ще се хиля на глас, така че трябва да внимавам да не го чета пред хора.

“Сушата” на Джейн Харпър - дебютен трилър, препоръчан от Балдачи, как да му откажа?

“Полунощ в книжарницата” - Матю Съливан - още една криминална мистерия. Впрочем за любителите на Луиз Пени, излязла е последната й книга, видях я на щанда на Софтпрес. Малко съм уморена от Пени и реших да си взема тази кримка за разнообразие.

“Съвестта на Дзено” от Итало Звево. Няма начин да не сложа в летните четива и малко световна класика. А от този автор нищо не съм чела, време ми е да се запозная с него.

Още двама български автора. Първата книга избрах за тийна, но се оказа, че май е по-скоро за мен. Авторката на "Чуй щурците" е учителката Татяна Попова и разказва една разтърсваща история за нажежени отношения между учители и ученици, насилие, секс и зависимости. Втората книга "Куфарът на брат ми" е сборник с 22 разказа, посветени на миграцията. Иска ми се момчетата ми да я прочетат - поне по-големите. Светът вече е толкова отворен, с такава лекота се обсъжда къде ще учат, къде ще живеят. Но реалността винаги е отрезвяваща. Най-малко.

Момчетата, впрочем, ще имат и списъци от училище, но хубавото е, че учителите винаги им дават право на избор. Ако нещо толкова не им хареса, могат да го заменят с книга по свой вкус. За 11-годишния съм избрала “Сбогом, дневнико!” на Ненко Генов и “Шантавия до шия” на Радостина Николова. А Алекс ще се учи да чете с една нова поредица на “Рибка” - книжките за Лиско Лис на Слави Стоев. Ако успее да ги измъкне от ръцете на Бобчо, разбира се.

Напоследък прочетох и няколко страхотни трилъра, но няма как да ги снимам, защото вече са раздадени. Ако сте на крими вълна, може би ще ви допаднат “Жената на прозореца” на Ей Джей Фин. Или “И никога не я откриха” на Ремигиуш Мруз. Но голямото ми откритие в света на трилъра тази година беше един израелски автор Дрoр Мишани. Романът се казва “Липсващото досие”. Имам слабост към кримки на неанглоезични автори и постоянно се оглеждам за ново име, дори с риск да се разочаровам. Тази ми хареса и мисля, че любителите на жанра ще я оценят по достойнство.

Желая ви прекрасно книжно лято и много приключения - не само литературни :)

Препоръчваме ви още:

Книжният ни списък за лято 2018

Какво ще четем у дома тази есен

Две вълшебни детски книжки

Jobs.lidl.bg е мястото, където всички ученици, навършили 18 години, могат да кандидатстват за практикантската програма на компанията

До 7 юни е крайният срок, в който ученици от цялата страна, навършили 18 години, могат да кандидатстват за своята първа работа в Лидл България. Единственото, което трябва да направят, е да изпратят CV на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и да станат част от платената лятна практика на компанията.

За седма поредна година практикантската програма на Lidl дава възможност на ученици в XI и XII клас да направят първите важни стъпки в професионалното си развитие, като не само учат нови неща и виждат отвътре как работи лидерът на търговията на дребно в Европа, но получават и конкурентно заплащане. Младежите подписват първия си трудов договор и получават нетно възнаграждение в размер на 540 лв. за целия период на практиката (при 6-часов работен ден, от понеделник до петък), както и ваучери за храна на стойност 60 лв., отново за периода на лятната практика, която продължава месец и половина – от 15 юли до 30 август 2019 г.

Освен всичко това, успешно завършилите практикантската програма на Лидл България имат реалния шанс да спечелят и голямата награда – едногодишна стипендия за първата си учебна година като студент. За целта, единственото, което практикантите трябва да направят, е да споделят своите впечатления в специална анкета за обратна връзка, която ще им осигури участие в томбола за голямата награда, както и за още две допълнителни награди – месечни ваучери за храна на стойност 50 лв. и 30 лв. за период от 6 месеца.

Повече информация за лятната практикантска програма и за кандидатстването може да намерите на сайта jobs.lidl.bg.

За Лидл България

Лидл България е един от водещите работодатели в страната, като от стъпването си на българския пазар не спира да инвестира в грижата за своите служители. Компанията предлага едни от най-добрите условия за работа, най-високите нива на заплащане в бранша, атрактивен социален пакет и разнообразни възможности за развитие и квалификация. Лидл България насърчава развитието на младите хора в страната, като предлага специални програми за ученици и студенти и подкрепя дуалното образование.

Прочетохте ли

Eдногодишна стипендия е голямата награда
в практикантската програма на Lidl

И на мъжете не им е лесно, да знаете. Споделям с вас тази страхотна история на Любомир Аламанов с негово позволение естествено. :) Пък току-виж прекрасната дама се разпознае :)

Мислите, че ми е лесно в комуникационната индустрия? Ето какво се случи миналата седмица.

Правим ивент, за голям клиент. С много гости и богата програма. Разнообразен екип сме, включително няколко промоутърки. В красиви черни рокли, помагат за много дейности. От усмихнато посрещане на гостите, до усмихнатото им изпращане. Ивентът се получи успешен (няма общо с разказа, ама защо да не се изфукам).

След ивента роклите на промоутърките трябва да се дадат на химическо чистене. Разбираемо. Колежките се питат кой да го направи. В пристъп на моментари лапс ъф рийзън, решавам да се предложа. „Аз ще ги занеса“, гордо казвам. Нали съм шеф, трябва да мога всичко. Не само трябва, аз мога. Аз, който се грижа за Вселената, давам наклон на кометите как да преодоляват космоса, въртя галактики на пръстите си… Та едни рокли ли не мога да занеса на химическо…

Нося ги в химическото. Гордо и високомерно казвам „Ей тия рокли са за чистене“. Жената даже не ме поглежда, започва да ги обръща и мърмори. Пита ме: „Какви са?“. Аз с пренебрежение: „Е, как какви, черни“. Жената тъжно въздъхва и задава уточняващ: „Шити или готови?“ Леко се колебая. Познанията ми по принцип са широки. И включват много области от квантова механика до Диалозите на Платон. Но не разбирам въпроса. Роклите се шият и стават готови. Как се очаква да направя избор… Казвам предпазливо: „Готови са.“ И се нахилвам като студент, уцелил отговор за тройка на първа сесия. Жената въздъхва още по-тъжно и казва: „Ама няма етикет.“ Решавам да обърна тенденцията в моя полза и се опитвам да се шегувам: „Е, за какво ви е, няма да ги купувате… “

Кожена рокля

Жената си поема въздух, отваря уста и ме поглежда за първи път. С поглед, натежал от годините. Поглед, който сам издава с какви хора се е сблъсквала и колко е преживяла. Поглед, който може да среже диамант като масло. Очевидно стоя леко озадачено, даже не искам да си представям как точно съм изглеждал отстрани. И жената правилно ме преценява. Вижда се по погледа, който е станал съжалителен, тип „Ох, на мама идиотчето.“ Започва да ми обяснява за материалите на роклите, как издържат на различни условия, как трябва да се пазят от неправилни манипулации, за да не се развалят. И т.н. След няколко минути лекция, ме пита: „Е, сега разбрахте, искате ли да ги дадете?“ Аз стискам зъби, и казвам колебливо „Да“. Жената явно разбира, че няма смисъл, взима роклите и ми казва: „Не се притеснявайте, Вие сигурно разбирате от нещо друго… “

Тръгнах си.

5 дена по-късно. Отивам да взема роклите. На приемното гише стои клиентка. Прекрасна дама. Ама красива, излъчваща сексапил, и както би казал Марлоу, блондинка, заради която и свещеник би избил витражите на църквата с ритник. Стягам корема, изпъвам раменете, вкарвам хищническо в походката. Казвам на служителките от химическото: „Здравейте, прекрасни дами!“ Жените леко ми се чудят, но се усмихват. Чаровник съм си, какво да направя. Продължавам с: „Как сте в този чудесен ден?“. Те не ми обръщат внимание. Но прекрасната дама вече е леко заинтригувана. Заглежда ме. Аз съм елегантен, с фигура на Аполон, с увереност на излитащ самолет. Вече имам няколко готови фрази, за да блесна и с интелект. Изобщо, всичко се подрежда… В този момент жената от химическото ме пита: „За какво сте?“ Аз, без да помисля, машинално изстрелвам: „Идвам за роклите си.“ Прекрасната дама рязко загуби интерес и се обърна на другата страна.

Тръгнах си.

Връщам се в офиса. Леко унил. Влизате ми в положението. Казвам тъжно: „Нося роклите.“ Колега веднага отвръща: „Хм, да не се отказваш от костюмите?“

Тръгнах си.

Та, както казах, не ми е лесен животът…

Препоръчваме ви още:

Алфа мъжкар

Мъжки манифест

Мъж в хипермаркета