logomamaninjashop
Ninja Editor

Ninja Editor

Една шарена палитра от всички възможни детски спомени, разказани от пораснали деца, вещи в писането на интригуващи истории.Човешки и топли думи в подкрепа на децата с диабет за един по-лесен живот и весело и щастливо детство.
Доротея Луканова


„Лятното утро тук се събужда като току-що изкъпано бебе, със зачервени бузи и щастливо махащо с крачета....”

„Още чувам смеха на брат ми и братовчедите, безкрайните игри и аромата на къпините.”

„Сега като си спомня тези очи... Те излъчваха такова спокойствие, такова блаженство на душата.”

„Те тупкаха върху керемидите и се чуваше „пук”, „пук”. Колкото повече „пукаха” керемидите, на нас толкова по-весело ни ставаше.”

„Мисля си, че само в детството си човек обича едно дърво, една парцалена кукла, една чешма, тъй както обича братята и сестрите си, най-близките си – със същата ревност”.

„Когато падат листата, ти затваряш очи и си спомняш пролетта, разцъфнала като усмивката на лицето на дете”.

„Дърветата се извисяваха над нас и короните им създаваха затъмнена и уютна атмосфера”.

“За него изрезките бяха въображаеми „кубчета”, с които, ако ги имаше, детската му фантазия би направила най-различни неща”.

„Вярвате ли или не, аз израснах на магическо място”.

„Фантазията ми рисуваше образите на хора, дето говорят на други езици, места с много коли (като тази на батко ми, който живееше на някакво място, което наричаха град) и къщи без градини, но качени по няколко една върху друга”.

„Ето, отваряме заедно вълшебната кутия с играчките.”

„Бял. Целият простор от заоблените върхове на ботушите ми, та чак до тухления зид в далечината на двора искри в памучно бяло”.

„Сутринта на Великден беше тихо. Носеше се аромат на агнешко печено и на козунаци”.

„Тъмночервена като медна жица коса, светла матова кожа – не дете, а приказка!”

„И внезапно тя също се усмихна – за малко, едва, но сякаш слънцето разтопи бучица лед”.

„Имаше и петел, който ме гледаше отвисоко, качил се на една вътрешна ограда”.

„Сещам се за една истинска уестърн история от тогава... Това е историята на Бодо. „

„Когато бях малък, много от нещата около нас не бяха същите; неща, с които днес дотолкова сме свикнали, че ни е трудно да си спомним времето без тях”.

„Най-после така мечтаният сняг заваля, но от най-скъпия, тъй дълго чакан зимен гост, нямаше и помен.”

„Погледнах момичето с лицето-сърце и то ми се усмихна, а после като че ли ми намигна, преди отново да застине в своята пастелна неподвижност”.

„Слагам си любимата жълта фланелка с огромен зелен орел на гърдите. Малко е развлачена, но ми е удобна.”

„Бях обезоръжен. Демилитаризиран. Така става с малките, великите сили, които демонстрират за щяло и нещяло тайните си оръжия.”

„Изведнъж черният красавец успя да се откъсне от юздите и тичешком се запъти право към тях.”

„С нашите се бяхме разбрали празните бутилки от бира и безалкохолно да са за мен.”

„Там за първи път се влюбих – в Борис, водачът на другата, мъжката банда, разбира се.”

„Но понякога още се събуждам с този „спомен”, който фантастично размества пластове настояще и минало и казвам огромно „Благодаря” за онези изгреви и залези като дете.”

„Аз бях много палаво дете и се замесвах във всички пакости, съвсем естествено, както баба месеше тестото за баницата и то добиваше приятния облик на хомогенна, гладка топка.”

„Аз не вярвах, че ще замаскираме белята и само си представях физиономията на баба и дългата тирада, която ни очакваше.”

„После започнахме да се състезаваме, кой колко минути би издържал, без да си поеме въздух под водата.”

„Топлината се разливаше с живителна сила по всяка частица от природата, готова да започне живота наново.”

„Аз съм Приказник. Това означава, че виждам приказките. Но не само ги виждам, а и ги вадя за ушите от скривалищата им”.

„Аз, Врабчо, наистина видях всичко, защото точно по това време си почивах на клоните на едно дърво, точно срещу техния прозорец.”

„Почувства как соленият морски въздух изпълни дробовете му с копнежи по далечни страни и непознати хора”.

„Някак ми стана хубаво. Като едно време, в детството, когато думите „предателство”, „нож в гърба” и други производни не бяха познати.”


За да се потопите в този красив детски роман, прочетете целите разкази.


18670917 10155336796212436 6873387249394947212 nЗа книгата:

"Детство" е сборник от спомени и емоции, споделени от 34 автори в 35 завладяващи истории. Авторите се обединяват в името на една кауза - събиране на средства за материалното подпомагане на работата в диабетното отделение на клиниката по Ендокринология към Специализирана болница за активно лечение на детски болести, София. Вдъхновител на тази инициатива е Доротея Луканова.
Още информация за проекта можете да намерите тук. А Доротея вече познавате от разказа й за комерсиалната страна на здравословното хранене в статията Храната - такава, каквато е.

Как да се справите с емоционалното хранене

Автор: Станимир Михов

Апетитът е желание да се консумира храна, което невинаги е свързано с глад. Той отговаря за адекватния прием на енергия, за да се поддържат метаболитните нужди на тялото. Апетитът може да се стимулира и от храна с добър вкус, мирис, вид и др., без да сме гладни. При стрес нивата му се увеличават и това лесно довежда до неконтролиран прием на храна. Добрата новина е, че съществуват храни, които имат доказани свойства в потискането на апетита и могат да спомогнат по-лесно да поддържате добра форма.

 17 Храни, потискащи апетита


147524161471564

 1. Лют червен пипер
Лютият червен пипер съдържа съставка, наречена капсаицин. Има проучвания, които са установили връзката между капсаицина и потискането на апетита. Капсаицинът има термо-генетични качества, което означава, че може да повиши температурата и да доведе до увеличаване на кръвния поток и ускоряване на обмяната на веществата. Лют червен пипер се използва и в хранителните добавки тип фет бърнар, което е още едно доказателство за ефективността му.


kanela1

2. Канела
В едно проучване, свързано с канелата, участващите са помолени да добавят 6 г канела в оризов пудинг, за да се установи дали има ефект върху потискането на апетита. Било установено, че канелата забавя усвояването на въглехидратите от тънките черва. Участващите, използвали канела, се чувствали сити по-дълго време, спрямо тези, които консумирали пудинга без канела. Канелата има славата на подправка, която работи за понижаване на подкожните мазнини и отслабването. Въпреки че няма пряк ефект върху ускоряването на метаболизма или върху горенето на калориите, главната полза идва от свойството й да регулира кръвната захар. Канелата може да се добавя към ориз, кисело мляко, топли напитки, супи, плодове, меса и други. Други подправки, които са познати със свойствата си да регулират кръвната захар са карамфила и джинджифила.

yadki
3. Ядки

Ядките съдържат полезни мазнини, протеини, въглехидрати с нисък гликемичен индекс и фибри, благодарение на което бавно освобождават енергията в тялото и го поддържат сито дълго време. Трябва да се има предвид, че ядките са калорична храна. 30 г сурови бадеми съдържат 160 калории, 14 г мазнини, 6 г въглехидрат (3 фибри), 6 г протеин.

avokado

4. Авокадо

Авокадото съдържа здравословни мононенаситени мазнини, които се усвояват бавно и засищат за дълго време. То е отличен източник на разтворими фибри, които формират гъст гел при наличието на течност. Този процес забавя усвояването и прочиства червата, което води до понижаване на холестерола. Авокадото е калорична храна. Едно средно авокадо (200 г) съдържа: 320 калории, 30 г мазнини, 17 г въглехидрати (13 фибри) и 4 г протеин. От 30-те г мазнини около 20 са мононенаситени.
shokolad

5. Черен шоколад

Добри новини за всички любители на шоколада! Според последни проучвания, черният шоколад има редица полезни свойства и при редовна консумация е почти сигурно, че ще отслабнете. Не само ще спомогне за отслабването в областта на корема и ще намали талията ви с поне 4 см, но е и прекалено хубаво, за да е истина. Не вярвайте на всичко, което четете в интернет, осмисляйте информацията, която получавате, както и различните гледни точки. Информацията, която гласи, че черният шоколад е „полезен“ е на базата на проучвания от типа (двете проучвания са напълно реални):

Проучване I: Проучването между бял и черен шоколад и ефектите им върху кръвната захар установи, че участниците, които са консумирали черен шоколад, са имали по-ниска кръвна захар в сравнение с тези, консумирали бял шоколад.

Проучване II: Проучването установява, че участници, консумирали черен шоколад известно време преди основно хранене (даден е пример с пица), изяждали с 15 % по-малко пица, спрямо тези, които консумирали млечен шоколад. Може да се направи извод, че черният шоколад е „по-малкото зло“ от белия или млечния, но в същото време един шоколад Lindt 70 % (100 г) съдържа: 625 калории, 47 г мазнини, 30 г наситени мазнини, 25 мг натрий, 7,5 г фибри, 42 г. въглехидрати, 30 г захар и 7,5 г протеин. leneno seme
6. Ленено семе

Лененото семе е богато на фибри и омега 3 мастни киселини, освен това е и източник на протеин. Датско проучване установява, че суплементацията (обогатяване на храната) с 2,5 г ленено семе дневно е имало положителен ефект върху потискането на апетита спрямо друга група, на която е даден плацебо суплемент. Телата ни не могат да усвоят лененото семе. Необходимо е предварително да се строши, за да извлечете всички ползи от него. Може да се държи във фризер с цел по-добро съхранение на съдържащите се в него омега 3 мастни киселини. Може да добавяте лъжица ленено семе в овесени ядки, кисело мляко, салати или протеинов шейк.

vromi 35324857

7. Овесени ядки
Овесените ядки са добре балансирана храна, подходяща както при отслабване, така и при покачване на килограми. Имат високо съдържание на фибри, което означава, че ще ви държат сити за по-дълго време. Те са сложен въглехидрат, с нисък гликемичен индекс. Ще получите бавно и постепенно освобождаване на енергия, без особено влияние върху кръвната захар и следователно отлагане в мазнини. Ако сте от хората, които постоянно чувстват глад, включването на овесени ядки към дневното ви меню определено би помогнало, като закуската не е единственото хранене, в което могат да присъстват.

yabylka


8. Ябълка
Ябълките съдържат вид разтворими фибри, наречени пектин. Пектинът редуцира количеството захар, абсорбирана от кръвния поток след хранене, предотвратявайки сериозното й повишаване, което би довело до съхранение на мазнини и нужда от сладки храни. Ябълката се комбинира перфектно с канела и може да ви държи сити до 2 часа.

bobovi

9. Бобови растения
Бобът, лещата, грахът, нахутът и др. са добър източник на вегетариански протеин. Богати са на разтворими фибри и на комплексни въглехидрати, наречени олигозахариди. Подобно на фибрите, тези въглехидрати не се усвояват от тялото и това забавя храносмилането, като по този начин ни държи сити по-дълго време. Изследвания показват, че бобовите растения може да спомогнат за намаляването на апетита на ниво съединения, наречени типсин-инхибитори и лектини, предизвиквайки отделянето на хормон, наречен холецистокинин, което забавя изпразването на стомаха ни и ни държи сити по-дълго време. Има и друга гледна точка - че този процес е защитна реакция на бобовите растения и дори някои статии в интернет са озаглавени „Бобовите растения ни убиват“. 

izvara

10. Обезмаслена извара
Не е изненадващо, че обезмаслената извара е здравословен избор за хора на диета и фитнес ентусиасти. Има ниско съдържание на мазнини и въглехидрати (почти нулево) и е богат източник на пълноценен протеин. Казеинът в обезмаслената извара може да потисне апетита. Изварата може да се комбинира добре с омлети или с черен/червен пипер и лук.
meso

11. Месо
Високото съдържание на протеин в месото и наличието на наситени мазнини е предпоставка за по-бавно усвояване на храната. Месото отнема и повече време, за да се сдъвче, което също допринася да се създаде усещане за ситост. Многобройни проучвания са показали, че няма разлика между пилешко, телешко, свинско и други меса по отношение на това как засищат, ако са с близки по състав белтъчини и мазнини.
zeleni

12. Зеленолистни зеленчуци
Зеленолистните зеленчуци са от изключителна важност за всяка добре балансирана диета. Съдържат големи количества витамини, минерали, антиоксиданти и други хранителни вещества. Високото съдържание на вода и фибри създава усещане за ситост за по-дълго време. Зеленчуците се консумират бавно. За да се синтезира хормон, който да прати сигнали към мозъка за ситост, обикновено са необходими около 15-20 минути. Част от представителите на зеленолистни са спанак, магданоз, лапад, броколи и други.

chai

13. Зелен чай
Подобно на кафето, зеленият чай също има свойствата да ускори метаболизма. Съдържа натурални антиоксиданти, наречени полифеноли, оказващи благоприятно влияние върху нивата на глюкозата и инсулиновата чувствителност. Консумацията на зелен чай увеличава отделянето на хормона холецистокинин (който беше споменат при бобовите растения), изпращайки сигнал към мозъка за ситост. Зеленият чай има приятен вкус. Друг начин, по който може да е полезен е като алтернатива на калорични напитки и ограничаване на излишни хранения.

kafe

14. Кафе
В умерени количества кафето може да се отрази добре на здравето. Отлична съставка, когато целта ни е да изгорим излишни мазнини и да ускорим метаболизма си. В същото време има добри потискащи апетита свойства. Консумацията на една чаша кафе може да намали желанието за хранене в краткосрочен план. Кофеинът има редица здравословни ползи, но прекомерната му консумация може да предизвика хормонален дисбаланс, главоболие, тревожност и безсъние. Ако решите да използвате кафето като средство за потискане на апетита, бъдете сигурни, че пиете чисто кафе. 
За пример: кафе на Starburcks може да достигне до 400 калории, главно от мазнини и захари, и то само от една чаша.

voda

15. Вода

Въпреки че водата преминава бързо през храносмилателната система, може да спомогне за намаляването на апетита по няколко начина. Доказано е, че сигналите за глад и жажда са много близки и причината да изпитваме глад, всъщност често се дължи на дехидратация. Консумацията на студена вода също се затопля до телесна температура в тялото и по този начин ускорява метаболизма за кратко време, което от своя страна гори допълнителни калории. Ако тежите 70 килограма, здравословното количество вода би било между 2,5 – 4 литра вода на ден. За да решите коя граница да изберете, вземете предвид: климата, физическата активност и потенето.

ocet

16. Ябълков оцет
Натуралният ябълков оцет има доказани свойства в регулацията на кръвната захар, при отслабване и за цялостното здравословно състояние. В едно проучване, участващите приемали натурален ябълков оцет с въглехидрати под формата на бял хляб. Кръвните тестове показали, че групата, която е приемала ябълков оцет, има по-ниски нива на кръвна захар и инсулин, спрямо другите участници.

olio

17. Кокосово олио
Олиото от кокос е добър избор при готвене на висока температура. Може да се добавя в кафе, чай, салатен дресинг, смути и др. Съдържа предимно средноверижни триглицериди (MCFA) за разлика от другите масла за готвене, които съдържат главно дълговерижни триглицериди. Някои проучвания показват, че средноверижните триглицериди имат свойствата да се окисляват в черния дроб, което означава, че част от тях най-вероятно ще бъдат използвани като гориво. Все пак трябва да се има предвид, че олиото от кокос е калорично и трябва да се използва в умерени количества.

Качествен сън
Доказана е връзката между липсата на качествен сън и ниските нива на хормона лептин – хормон, контролиращ апетита. В същото време нивата на хормона, отговорен за стимулацията на глада – грелин, се покачват. Не е изненадващо, че хората с некачествен сън, обикновено имат и проблеми, свързани с хранителните си навици.

Кои са любимите ви храни и методи за поддържане на апетита под контрол?

Фитнес инструктор 440x440За автора:
Станимир Михов е фитнес инструктор, персонален треньор и консултант по спортно хранене. Изготвя персонализирани 
хранителни режими и тренировъчни програми (за фитнес зала или домашни условия). Консултира по здравословно хранене, хранителни добавки и суплементация. 
Занимава се с фитнес над 10 години. През последните 5 инвестира време и усилия, за да подобри знанията си в сферата на фитнес и бодибилдинг тренировките, съобразени с подходящо хранене за постигане на бързи резултати, които могат да се задържат. Специализирал се е в методи и техники, ефективни при отслабване и редуциране на процента подкожни мазнини, покачване на мускулна маса, изграждане на симетрично тяло, правилно и съобразено хранене за постигане на заложени цели и подобряване на здравословно състояние. Има завършен курс в НСА за фитнес инструктор – фитнес и фитнес-културизъм. 





Ако искате да обновите тялото си за лятото, много полезна ще ви е статията Прочистване на организма и детоксикация в домашни условия.
Ще ви е интересен и текстът 14 трика как да спазваш диетата си

Автор: Валентина Вълчева 

Лятото най-накрая дойде, макар и със снежни преспи на Мусала, и е време за лятното четене. Задължителните учебни списъци винаги са били голяма досада. На пръв поглед. Всяко нещо, превърнато в задължение, става досада. Аз самата, макар и пристрастена към книгите, макар и да ги превърнах в своя професия и призвание, си признавам, че в училище така и не прочетох част от задължителната литература. Може би просто не ми беше времето. За всичко си има време, за книгите също. Но все пак има и такива, които си искат прочит на определена възраст, защото после магията им вероятно ще е отслабнала. Детското въображение рисува реалността и фантазията по съвсем различен начин и иска своите стимули в точния момент.

Като библиотекар, признавам си, опитът ми с най-малките читатели не е чак толкова голям. Въпреки това има някои заглавия, които според скромното ми мнение се харесват и трябва да бъдат прочетени именно в невръстна възраст, за да останат в паметта. Има разлика дали ще прочетеш „Патиланско царство” на 7-8 години или на 17-18. Ефектът определено не е един и същ.


На най-малките, условно класирани във възрастовата група от 7 до 10-годишна възраст, според мен им е времето да прочетат няколко знакови детски книжки, част от които не влизат в изучаваните в училище, но въпреки това са останали като вечна детска класика.

„Приключенията на Лукчо” на Джани Родари. Една забавна и за по-големи детска книжка, която ни учи на сериозни неща. Например на това, че колкото и да си малък, има смисъл да се бориш срещу несправедливостта и тиранията на онези с власт и възможности. Малкият храбър Лукчо, подпомаган от верните си приятели, се опълчва на арогантните дон Домат, принц Лимон, барон Портокал и дук Мандарин.

"Дневникът на един дръндьо" на Джеф Кини. Това е поредицата, с която съвременните деца обикват четенето. И ако "Патиланско царство" им се стори с твърде сложен език, оставете я настрани и пробвайте с дръндьото. Децата ще обикнат малкия неудачник Грег и заедно с него ще преживяват безбройните му перипетии у дома и в училище.

„Патиланско царство” на Ран Босилек. Навремето всички бяхме влюбени в историите, разказвани от сладкодумния и палав Патилан в писмата му до неговия приятел Смехурко. А образът на добродушната дебелана баба Цоцолана вече е станал почти нарицателен.

52652

„Пипи Дългото Чорапче” на Астрид Линдгрен. Че кой не би искал да има за приятелка Пипи? Кой не би искал да преживее приключенията, в които тя увлича Томи и Аника? Кой не би искал да се качи на кораба на капитан Дългия Чорап и да отплава с него към екзотичния остров, на който е избран за крал?...

„Емил от Льонеберя” също на Астрид Линдгрен. Което важи за Пипи, важи и за Емил. Неговите пакости надминават по изобретатeлност дори знаменития филмов палавник Денис Белята.

„Приключенията на Незнайко” на Николай Носов. Една като че ли позабравена в последните години детска книжка с непреходна стойност. Вълнуваща история за палавия Незнайко и неговите приятели дребосъчетата, които тръгват от Града на цветята с балон, но попадат в Зеления град, където приключенията им нямат край.

Разбира се, за най-малките читатели изборът далеч не може да се ограничи с препоръчителните и задължителните списъци. Няма как да пропуснем книги като „Ян Бибиян”, „Туфо, рижия пират”, „Белият Бим, Черното ухо” и още много, много други.


За малко по-големите, да речем 10-12-годишни читатели, изборът се разширява. Вероятно тук е времето на вечни класики в приключенския жанр от рода на „Винету” например, макар че, признавам си, и на доста по-сериозна възраст съм се връщала неведнъж към някои от тях.

За „Винету” много хора и до днес вярват, че е автобиографична книга. Толкова живи и истински са образите, излезли изпод перото на Карл Май. Една история за приятелство и предателство, за смелост и страх, за сблъсък на светове и за привидно несъвместими характери, които в крайна сметка се превръщат в кръвни братя. Може да я предложите на децата като знакова книга от вашето детство.

„Децата на капитан Грант” на Жул Верн. Както и може би почти всичките му останали книги – „Капитан Немо”, „Пътешествие до центъра на Земята”, „Тайнственият остров”, „Около света за 80 дни”... Може би избързвам, но аз „открих” за себе си мосю Верн именно на 10 години и затова смятам, че възрастта е напълно подходяща.

film v poiskah kapitana granta 12

„Момиченцето от Земята” на Кир Буличов. Фантастика от най-чист вид, написана толкова увлекателно, че дори възрастни читатели я прелистват с удоволствие, споделяйки пътешествията из Космоса на малката Алиса Селезньова – момиченцето, на което нищо не може да му се случи.

„Кръстоносен поход по джинси” на Теа Бекман. На пръв поглед приключенски роман за едно момче, поставено във фантастичната ситуация да се озове далеч назад в миналото, във времената на кръстоносните походи. На втори, исторически роман, който разкрива на младите читатели времена на религиозни и териториални войни, на рицари и крале, но без приказния им блясък. И за необходимостта да се превърнеш в лидер, когато не го желаеш и не си сигурен, че си точният човек за целта.

„Войната на таралежите” на Братя Мормареви. Едва ли има дете, което да не се влюби в героите от тази вечна детска класика – Камен, Маляка, Пантата, Добролюб... Кварталните палавници, чиито приключения и тревоги са същите, като онези, които и ние сме имали в детството си.

На тази възраст, надарена с неутолимо любопитство, могат да се прочетат още стотици книги, няма как да обхванем всички. Може би тук е времето за непреходни романи като „Островът на съкровищата” на Робърт Луис Стивънсън, „Принцът и просякът” на Марк Твен, както и за великолепните книги на Роалд Дал "Матилда", "Чарли и шоколадовата фабрика" и други.


Да
пораснем още малко и да се прехвърлим към групата от 12 до 15 години, когато започваме да откриваме много повече и много по-любопитни страни от човешките взаимоотношения! Възрастта, в която въображението се развихря заедно с хормоните. Може би точно това е времето да открием някои заглавия. Възрастта, в която ни завладява и очарованието на фентъзито като жанр.

"Хари Потър" на Дж. К. Роулинг. Приключенията на малкия магьосник Хари и невероятната атмосфера на училището за магьосници завладяват и възрастните, не само децата. Историята на сирачето, което успява да победи злото и да спаси света, не само ще вдъхнови децата да обикнат четенето, но и ще ги научи на истинските ценности в живота. Освен това книгата е богата стилистично и лингвистично, което ще обогати речника на малките читатели.

„Властелинът на пръстените” на Джон Р. Р. Толкин. Да, това може би не е точно детска книга, макар в нея да оживяват хобити, елфи, джуджета, магьосници, орки, тролове, зли духове и още, и още. Но според мен „Властелинът на пръстените” и предхождащата я хронологично книга „Хобит” („Билбо Бегинс или дотам и обратно”) трябва да бъдат прочетени поне няколко пъти в живота. Писана по време на война, тя разказва именно за войната и приятелствата, които могат да възникнат между диаметрално противоположни характери. Ако забележите, че книгата се струва сложна на детето, може да предложите "Хобит". Или просто изчакайте да порасне още малко.

„Стас и Нели” на Хенрик Сенкевич. Според мен тази великолепна приключенска история трябва да бъде прочетена дори на по-ранна възраст, но да кажем, че на тази – 12-15 години – вероятно ще бъде разбрана по-добре като поука.

„Нещата, на които не ни учат в училище” на Емил Конрад. Популярният влогър, нашумял в последно време сред тийнейджърите, споделя размисли и съмнения, дава съвети за оцеляване в ежедневието, в училище и у дома, като всичко това е поднесено с неподражаем хумор и лекота.

„Скъпо тъпо дневниче” на Джим Бентън. Ако си падате по Дръндьото, Загубенячката, Джорджия Никълсън и Тими Провала, тази поредица е за вас. Светът на вечно съмняващите се в себе си и в другите тийнове, облечен в свеж хумор. За борбата за популярност, отчаяните опити да не се сдобиеш с гаден прякор, чисто женското съперничество и всичко останало, което изпълва живота на подрастващите с поводи за радост и тъга.

2110808703

„Пърси Джаксън” на Рик Риърдън. И подобните на тази увлекателна поредица, която уж е приключенска, уж е екшън, но някак неусетно в главата ти остават имена на богове и герои, за които ти се иска да научиш още нещо.

Възрастта от 12 до към 15 години е доста специфична. На изхода от детството и на прага на тийнейджърството. В нея като че ли интересът може да бъде пробуден от най-широк кръг заглавия – и детски, и по-сериозни.


И накрая
, да споменем и онези, които вече са окончателно навлезли в дебрите на тийн-времето. На 15 години плюс... Моментът, когато започваме да откриваме т.нар. сериозна литература и когато разбираме, че животът не е само цветя и рози, а морето не е до колене. Или поне не всеки ден.

„Ангели небесни” на Владо Даверов е първата, която ми изниква в ума. Една история за няколко съвсем обикновени момчета и момичета, на прага на живота, за решенията и бягствата, за възходите и паденията. За отговорността, за наркотиците, за насилието, за презадоволяването, за СПИН... По малко от всичко. Пак от него – „Вчера”. Един роман, който не бива да се пропуска.

„Кронос. Тоя нещастник” на Юлия Спиридонова. За гениалността и проблемите, произхождащи от нея, когато си неориентиран тийнейджър, на всичкото отгоре влюбен до уши.

„Парченца от нашия живот” на Хелън Дънбар. За почитателите на драматичните истории. Какво е да изгубиш най-скъпите си неща и да се налага тепърва да преоткриваш себе си.

46479c3b57717345

„Три метра над небето” на Федерико Моча. Никой не би могъл да каже какво намират младежите в тази книга, но е факт, че успехът ѝ е феноменален от момента на излизането ѝ от печат. Една история за любовта и за привличането между противоположностите.

„13 причини защо” на Джей Ашър. Една актуална до болка книга, която засяга проблемите за агресията, за интернет тормоза, за мобилните връзки и за отговорността. Едновременно и тъжна, и обнадеждаваща история за порастването и за влиянието ни върху другите, както и за тяхното върху нас.


Получи се малко дълъг списък. Истината е, че той е безкраен. Смисълът е всеки да открие своите заглавия, своите истории, своите герои.

Снимки: БНТ, 
Fox Searchlight Pictures, Warner Bros. Pictures


Препоръчваме ви:

10-те права на малкия читател 

7 хубави тийн книги за лятната ваканция

За мишката и книжката

Когато пламнат книгите

 

Hideaway Girl e момиче от Великобритания, чийто блог е в топ 10 на най-четените от тийнейджърите на острова. В своето интернет кътче тя пише за нещата, които вълнуват връстниците й. При това – достатъчно интересно и за родителите им.


Все ти повтарят да оставиш телефона

Лично аз много рядко ползвам телефона си. Трудно се свързвам с WiFi и все нямам обхват. Затова когато имам, се възползвам и нашите веднага започват: Постоянно си на телефона. Остави го и малко се социализирай!"
Не ми трябва да се социализирам. По-важно ми е да мина нивото в
Angry birds.

 

Сравняват те с приятелите ти

Нашите постоянно повтарят: „Обзалагам се, че този или онзи не се държат като теб. – или - Виж колко по-възпитана е тя от теб.
Май ще е най-добре да избягам от вкъщи и да им оставя една брошура за осиновяване.

 

Крещят ти, щом зададеш и най-елементарния въпрос

Винаги се палят, когато попитам какво ще ядем. Много е дразнещо. Просто искам да знам какво приготвяте... По дяволите.

 

Излагат те пред приятелите ти

Не знам разбирате ли ме или не, но моля ви не се дръжте като пълни идиоти пред приятелите ми.

 

Отказват помощта ти

ПОНЯКОГА предлагам на мама да помогна с готвенето и тя отвръща: „Не, няма проблем, слънце!, но десет минути по-късно започва да се оплаква как никой никога не й помага с домакинството.

 

Задават много въпроси

Преди да изляза някъде с приятели баща ми задава поне 50 въпроса в рамките на минута: „Ще има ли момчета?; „Кога се връщаш?”; „Кой ще ходи?; „Коя Ели? Съседката Ели или Миризливата Ели?“. Имам чувството, че съм на полицейски разпит.

 

Продължават да се заяждат с теб и след като кажеш „окей“

Най-често диалогът е следният:
-  Не искам повече да правиш така.
-   Окей, няма.
-   При никакви обстоятелства.
-  Окей. Ясно.
-  Сериозно говоря. 
-   КАЗАХ ОКЕЙ!

 

Влизат в стаята ти колкото да погледнат през прозореца и излизат

Баща ми има дразнещия навик да идва в стаята ми, да поглежда през прозореца и да излиза. Адски е вбесяващо.


Не затварят вратата след себе си

Винаги я оставят широко отворена и това много ме дразни…

 

Ядосани са на друг, а крещят на теб

Когато се карат на брат ми, винаги го отнасям и аз. Сякаш съм виновна, че не си пише домашните.

 

Говорят прекалено високо, когато се опитваш да заспиш

Когато съм будна, а те спят, се промъквам като нинджа. Когато обаче аз си почивам, тропат като стадо слонове.

Превод: Мария Петрова


Препоръчваме ви и Оцеляване сред тийнейджъри: кафе, кафе и пак кафе и Пубер вкъщи.

Човек и добре да живее, децата му порастват и влизат в пубертета - стара поговорка, наследена от поколенията преди нас. 

Няма го усмихнатото, добронамерено хлапе, което ни е благодарно само заради това, че съществуваме. Ние вече не сме източник на радост, ние сме хората, които пречат, влизат в прословутото „лично пространство“, не разбират страданията и проблемите на пубера, които никой преди него не е преживявал. Превръщаме се в натрапници, чието единствено предназначение на този свят е да пречим на детето да се саморазрушава.
Изглежда, че нямаме полезен ход.

Би трябвало да сме подготвени. Стотици пъти сме чували и чели, колко важно е да изградим доверителни отношения с тийнейджъра и вече сме наясно, че това е едно от най-трудните неща, с които трябва да се справим. Не можем да върнем времето, а и казват, че не е необходимо. Дори по-радикално настроените психолози твърдят, че трябва да разрушим всичко, което сме изградили до момента и да започнем да строим отношенията си наново. Това е твърде крайно, разбира се. Но, че ще трябва да започнем работа на почти „голо поле“, не е далеч от истината.

Независимо от факта, че насреща си имаме мрачен, неразговорлив тийнейджър, не трябва да забравяме, че това вечно недоволно същество е в „най-нежната възраст“. Нито е възрастен, нито е дете, не дава да го прегърнеш, но има неистова потребност да го направиш. Иска да започне живота си на „възрастен“, но едновременно с това все още не е готово да носи отговорност. Има нужда от насърчаване, успокояване и прегръдка, но за нищо на света няма да го признае. Ние стискаме зъби и си напомняме, че това е етап и ще отмине. Но междувременно трябва да имаме предвид някои важни моменти в сложната комуникация помежду ни.

680x452 1 d4fec5108d1bba5061bfafcb038c1783727x484 0xc0a8392b 746623301441362280

1. Сивата зона

Важно е да дадем на тийнейджъра възможност да прави дори това, което не одобряваме. Но не и преди да сме изразили собственото си отношение. Пуберът е опозиционно настроен: той прави всичко напук, изпитва нашата издържливост, изследва границите на допустимото. Какво да правим ние в подобна ситуация – да се погрижим да има баланс между забранено и разрешено. На собствените ни родители е било по-лесно – ясно установени правила – това може – това – не. Сега обаче трябва да се търси компромисен трети вариант в „сивата зона“. В нея са нещата, които не одобряваме, но сме готови да разрешим – да носи скъсани джинси и да си направи пиърсинг например (последното е особено трудно). Всяко семейство има собствена „сива зона“. Защо трябва да разрешаваме? Защото преходната възраст е време, в което е позволено да се експериментира. Дори да забраним експериментите, детето ни все пак ще извърши своите грешки, но ще ги избере от „черния списък“ ( с абсолютно недопустими неща). А ние ще сме изгубили доверието му и ще трябва да се справяме с последствията сами.

2. Личното пространство

Нищо ново. И макар често предъвквано, да признаем, че не се съобразяваме с него. В тази възраст потребността от лично пространство се усеща особено остро. Нуждата от усамотяване е насъщна, дори и само заради възможността да „медитираш“, гледайки тъпо в една точка. Нуждата от изолация - също. „Тийнейджърът се дистанцира от околния свят и осъзнава своята „отделност“, повтаряйки кризата на 7-та година“ – казват психолозите. За да останеш насаме със себе си, обаче не е достатъчно просто да имаш собствена стая. Важни са и „дребните“ неща – да почукат преди да влязат в нея, да не ти налагат мнението си за това колко често трябва да я чистиш и как да я „декорираш“.
Щом сме отделили персонална територия на тийнейджъра, ще трябва да уважаваме границите й. В крайна сметка това възпитава – ако ние почукаме на вратата му, той ще направи същото на нашата. Особено ако има да ни сподели нещо важно.

 
3. Уважаване на чувствата

Грешка е да поставяме под съмнение ценността на преживяванията в тази възраст. Това може да разруши доверието ни един в друг много успешно. Да си спомним, че в пубертета и на нас ни е била много важна оценката на околните. С детето ни е същото. Ако шестокласникът ни страда от любовна мъка, не е смешно, сериозно е. Несподелената любов на тийнейджъра боли не по-малко от тази на възрастните, а споделената те изстрелва в орбита и на 40 и на 50 и на 89 години. Искаме ли детето да ни се доверява като възрастен? Тогава трябва да започнем да разговаряме с него, като с равен на 12.

4. За нежности е нужно настроение

Какво се случи с мъничето, което се залива от смях, когато го гушкаме? Порасна и вече не е на разположение всеки път, когато ни се иска да го целунем или прегърнем. Не че няма такава потребност. Напротив. Ние обаче трябва да преценим точния момент. Тийнът не е винаги готов за това. Той няма да дойде и да се сгуши в нас, колкото и да ни се иска или да му е нужно. Да бъдеш приласкан за него е право, не задължение. Затова не бива да се обиждаме, ако в отговор на ласката ни мърмори недоволно: „Не съм дете.“ Просто не сме улучили момента. Ако сме наблюдателни и познаваме добре детето си, ще сме по-успешни в избора му. Ще ни дойде реда. Една прегръдка може да замени хиляда думи, ако е предложена в точния момент.

 vospitanie uverennosti v sebe

5. Обсъждане, без критикуване

По принцип критиката рядко е успешен ход, дори при възрастните. А с тийнейджъра е напълно загубено време. Ако искаме все пак да изразим мнението си, можем да го направим с обсъждане. Обидите са недопустими, защото възрастните хора не се обиждат един друг, а детето ни вече е в тази група, поне според него. Как разговаряме с колегите си? Коментираме, сравняваме гледни точки, защитаваме своята с аргументи и изслушваме другия, водим диалога равнопоставено, без чувство на превъзходство над събеседника. И с порасналото дете тази тактика е успешна. Ако искаме то да споделя проблемите и притесненията си, ще трябва да забравим критикарството. 
Естествено, иска ни се да учи повече и да се взира по-малко в компютъра или телефона си, но не трябва да забравяме, че пред нас вече не стои петгодишния мъник, който ни гледа в очите като божества. Сега ще се наложи да убеждаваме, че сме прави да изискваме това.

Ако ще делегираме отговорност, ще трябва и да помогнем на порасналото си дете, да се справи с нея. Никой не е роден научен на това. И ние, като родители, продължаваме да усъвършенстваме това си качество. Има, разбира се, сфери, в които тийнът би трябвало да се справя сам – ученето и домашните задължения. Тук намесата, дори поискана, е нежелателна.

Не изглежда сложно – да уважаваме чувствата, желанията и границите на тийнейджърите си; да се вслушваме внимателно в това, което ни казват в редките моменти на откровение. Това е начинът да изградим доверие помежду си и да им помогнем да преодолеят сложните моменти на преходната възраст. Ще са ни нужни само безпределно търпение, желязно хладнокръвие и много, много обич. Нищо по-специално.


Материала подготви Янка Петкова.

Как пишат тийнейджърите за доброто можете да прочетете тук.


Още за трудната възраст и изпитанията пред родителите можете да откриете във

Внимание! Родител в социалната мрежа!

Родители и тийнейджъри - как да съхраним връзката си

Планът Х.

Веселина Гарчева е журналист по професия и кореняк столичанка. Със сигурност сте чели нейни публикации във вестник "Сега" и много други български медии. Но животът е това, което се случва, докато си правим други планове и понякога намираме правилното място за себе си където най-малко сме очаквали. Ето какво ни разказа Веселина за живота на село.

  

Аз съм градско чедо. Родих се и израснах в София. И родителите ми, и техните родители също. Нямам село. Това ми беше голяма драма в детството, когато всички деца в блока заминаваха през лятото, освен мен. Голяма скука беше.

Сега живея в малко испанско село. Има 1500 обитатели, кметство, църква, две кафенета, един магазин и една хлебарна. Как попаднах тук?

Хрумките на съдбата. Преди 10 г. тя ме срещна с много специален човек. Толкова специален, че да оставя семейство, приятели и родина заради него. Винаги съм обичала София: дневна, нощна, делнична и празнична. Обичам огромните паркове, алеите за разходка, улиците, осветлението. Обичам всичкото зелено в нея. Тук няма такива паркове, тоновете са жълто-кафяви, зеленината не издържа на големите жеги.
20170619 195005 ok

Когато пристигнах, изживях културен шок. Нищо не беше същото. Нямаше ги удобствата на града, всевъзможните услуги, хилядите възможности за забавление, покупки и ресторанти. Спокойствието и тишината на село ме убиваха. Трудно свикнах. Кой да ми каже, че сега, 8 години по-късно, всяко отиване до голям град ще ми се струва излишно късане на нерви?!

Животът на село те освобождава от излишния стрес, от задръствания и претъпкан градски транспорт, от смога във въздуха, от панелните апартаменти, от кавги със съседите. Имаш ли дете пък, не се притесняваш за места в детска градина или училище, защото голяма навалица няма. В яслата групата беше от 8 деца. Когато на 3 години синът ми тръгна на училище, в класа му имаше 11 деца. Познавам учителките му много добре и с всяка от тях съм говорила надълго и нашироко. Когато живееш на село, не се притесняваш толкова къде и с кого ходи детето. Има само една детска площадка, на която играят всички. Няма начин да се появи някой непознат и да не бъде моментално засечен с радара на поне десетина чифта очи. А и на село всички се познават. Каквото и да свършат малките бандити, моментално бива докладвано на родителите. Всичко е на показ и всеки знае всичко за останалите.
20170619 195437 ok

По улиците срещаш спокойни и усмихнати хора, които те поздравяват, дори да те виждат за първи път. Понякога ти задават твърде много въпроси и твоята наплашена градска душа се свива в пашкула си, не иска да я безпокоят. Но после си даваш сметка, че просто са такива, че не мислят нищо лошо и какво толкова, ако си кажеш откъде се връщаш и какво си правил там.

Тук никой не приема за обиден термина “селянин“. Хората, които са родени в селото, се гордеят от това. Много от тях притежават земи, които обработват и изкарват добри пари. Децата имат всякакви възможности за обучение, много голям процент завършват висше образование. Някои се ориентират към големите градове, но много си остават на село. Познавам и едно семейство, което предпочете да напусне уредения си живот на интернет специалисти в Мадрид, за да живее и гледа малките си деца в бабината къща на село. Подозирам, че не са единствените. За себе си поне мога да кажа, че вече нямам нищо против да съм селянка, даже ми харесва.

Още интересни житейски истории можете да прочетете в

Горчивината, която ни трови

Една история за гнева в ново измерение

Решението 

 

Ако и вашите деца мечтаят да отидат на село поне за малко, вижте Приеми ме на село.

Откъс от книгата на Анна Бикова „Самостоятелното дете или как да станеш „мързелива“ майка“.

Аз съм мързелива майка. Да, мързелива. И егоистична и безотговорна, както може би се струва на някои. Защото искам децата ми да са самостоятелни, инициативни и отговорни. А това означава, че трябва да им дам възможност да проявяват тези качества.

Когато работех в детска градина, наблюдавах немалко примери на родителска хиперопека. Оттогава съм запомнила един случай с тригодишния Славик. Тревожните му родители смятаха, че той винаги трябва да изяжда всичко, което му се сервира в градината. Защото иначе ще отслабне. Не зная как го хранеха вкъщи, но при нас дойде с явни проблеми с апетита. Дъвчеше механично и гълташе всичко, което беше сложено в чинията му. При това, трябваше да бъде хранен, защото не можел да яде сам. И от първия ден аз започнах да го храня, наблюдавайки пълното отсъствие на емоции по лицето му. Поднасям лъжицата – отваря устата, дъвче, преглъща…

Трябва да призная, че на готвача ни невинаги му се получаваше вкусна храната. Много деца в този ден отказаха порциите си (и аз прекрасно ги разбирам). Но Славик изяде всичко. Питам го: „Искаш ли още?“ – „Не.“ – отговаря ми той и пак отваря уста, дъвче и преглъща. – „Ако не ти харесва – не яж!“. Очите на момченцето станаха кръгли от изненада. То не знаеше, че може и така…
Отначало Славик се наслаждаваше на придобитото си право да отказва храна и пиеше само компот. После започна да яде и да иска допълнително, ако ястието му хареса, но спокойно отместваше чинията, ако нещо не му е по вкуса. Така изгради самостоятелност в избора си. След време престанахме да го храним с лъжица и започна да яде сам. Защото яденето е естествена потребност. Гладното дете яде само.

Аз съм мързелива майка. Мързеше ме да храня децата си. На година им връчвах лъжицата и сядах да се храня до тях. На година и половина вече боравеха и с вилица. Разбира се, докато тези навици се създадат, често ми се налагаше да чистя масата, столовете им, и тях самите, след всяко хранене. Но това си беше мой избор между „мързи ме да ги уча, по-бързо ще го направя сама“ и „мързи ме да го правя сама, ще направя усилие да ги науча“.


Още една естествена потребност – „ходенето по нужда“. Споменатият вече Славик вършеше всичко в гащите си. Майка му, за наша изненада, отхвърли препоръките ни да води детето до тоалетна на всеки два часа: „Вкъщи го слагам на гърне и докато не си свърши всичко, не става.“ Явно тригодишното дете очакваше и тук да го водят в тоалетна и да го уговарят, и не дочакало това да се случи, мокреше гащите си. И през ум не му минаваше, че това е нередно; че панталоните трябва да бъдат свалени; че трябва да обуе сухи и да предупреди възпитателите.
Ако родителите изпреварват всички желания на детето, то няма да опитва и дори да търси помощ…След седмица проблемът с мокрите гащи беше решен по естествен път. „Искам да пишкам!“ – гордо съобщаваше на всеослушание Славик и се отправяше към тоалетната.

В градината всички деца започват да се хранят самостоятелно; да ходят в тоалетна самостоятелно; да се обличат самостоятелно; да си измислят занимание; да търсят помощ; да решават проблемите си. Аз не съм привърженик на ранното пускане на детска градина. Напротив, мисля, че за детето е по-добре до 3-4-годишна възраст да си остане у дома. Говоря това от позицията на разумния родителски егоизъм, при който хлапето не се задушава от хиперопека и има пространство за развитие.

Преди време на гости ми дойде приятелка с детето си – двегодишно. В 21 часа тя тръгна да го приспива. Детето не искаше да ляга, но майка му настойчиво го задържаше в леглото. Опитвах се да я разубедя: „Според мен на него още не му се спи.“ (Все пак то скоро дойде, тук има деца, нови играчки). Но приятелката ми упорито продължаваше да настоява. Противопоставянето продължи два часа. В крайна сметка, детето все пак заспа. След него заспа и моето. Когато се умори, просто се примъкна в креватчето си се унесе. Аз съм мързелива майка. Мързи ме да приспивам. Знам, че рано или късно, детето ми ще се измори и ще заспи само, защото сънят е естествена потребност.

През почивните дни обичам да си поспивам до късно. Една събота се събудих около 11 часа. Синът ми (на 2,5 години) седеше и гледаше анимация, дъвчейки парче кекс. Включил си телевизора сам, открил си филмчето, заредил го в DVD-то. Беше си намерил и зърнената закуска и млякото. Съдейки по разсипаната храна, разлятото мляко и мръсната блузка, се беше нахранил. А големият му брат (8 години) вече беше излязъл. Предният ден се беше уговорил с приятеля си (и с неговите родители) да отидат на кино. Аз съм мързелива майка. Казах, че няма да стана толкова рано. И ако иска да отиде на кино, да си нагласи алармата за събуждане и сам да се приготви.
Не се успа…( В крайна сметка аз също си бях настроила събуждане, ослушвах се, докато се приготвяше и излезе; получих есемес от майката на другото момченце, че всичко е наред, но всичко това за детето ми остана „зад кадър“).

Освен това ме мързи да проверявам сака с екипа за самбо, да суша вещите им след басейна. Мързи ме и да уча, заедно с тях. Мързи ме да изхвърлям кофата, затова синът ми го прави, излизайки за училище. Имам наглостта да го помоля да ми направи чай и да ми го сервира, докато съм пред компютъра. Подозирам, че с всяка следваща година ще ставам все по-мързелива…

Когато обаче ни гостува баба, с децата настъпва интересна метаморфоза. Тъй като живее далеч, тя идва веднъж седмично. Големият веднага забравя, че може сам да си подготвя уроците, да си стопли обяда, да си направи сандвич, да си приготви раницата и да отиде на училище. И даже се страхува да заспи сам. До него трябва да е баба му! А тя хич не е мързелива…

Децата са несамостоятелни и инфантилни само ако така е удобно на родителите им.

Ava1От автора

Случи се така, че тази статия се появи в чуждите блогове много по-рано, отколкото в моя собствен. Преди две години, в един сайт по приложна психология, публикувах пост „Аз – мързеливата майка“, в отговор на дебати за инфантилизма на подрастващото поколение. След време ми позвъниха от едно списание с молба да го публикуват като статия. През следващите две години непрекъснато ме търсеха хора, които се интересуваха аз ли съм авторът. Оказа се, че моята публикация води свой собствен живот и е много споделяна и коментирана в социалните мрежи. При това, из интернет се подвизаваше някаква съкратена версия, от която не всички можеха да разберат, че не става дума за истински мързел, а за създаване на условия за развитие на детската самостоятелност. За разликата между „мързи ме да ги уча, затова ще го направя сама“ и „мързи ме да го правя вместо тях, затова ще ги научи да се справят сами“. По-подробно за възпитателния подход, при който няма място за хиперопека, за задушаващата и жертвоготовна родителска любов и за поемането на отговорност и формирането на здравословни навици на личността, съм писала в книгата си.

Анна Бикова е психолог, педагог и арт-терапевт.

Интересна гледна точка по въпросите на възпитанието ще намерите и в Дали родителите са свръхтолерантни?

Още за възпитаването в самостоятелност можете да прочетете и в Когато не иска да спи само и Гладен ли съм, или ми е студено?

Курс „Първи грижи за новороденото” (за бъдещи и настоящи родители) организират на 8 юли т. г. в Пловдив Център за обществена подкрепа „За деца и родители“ на фондация „За Нашите Деца“ и Университетска многопрофилна болница за активно лечение, Пловдив. Практическата лекция, която е четвъртата за тази година, по традиция ще води неонатолога д-р Диана Аргирова. 

Лекцията има за цел да подкрепи младите родители в бъдещите предизвикателства при отглеждане на новороденото. От нея те ще научат как да къпят и хранят правилно своето бебе, как да се грижат за неговата кожа, както и много други интересни и важни аспекти от грижите. На всички бъдещи родители фондация „За Нашите Деца”
ще подари книжка с полезна информация за майката и бебето, за да бъдат уверени в първите стъпки в най-голямото събитие в техния живот – появата на дете.

Курсът „Първи грижи за новороденото“ е напълно безплатен, начало - 10:30 часа, в заседателната зала на болницата на етаж 1.Необходимо е само да заявите присъствието си на тел. 032/943 444 или 0878/445 628.
Лице за контакт – Йоана Йорданова, психолог в Център за обществена подкрепа „За деца и родители”- Пловдив.

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам