Милка Димитрова ни разказа за едно чудно и забравено местенце и помоли да го споделим за всички, които обичат българската природа.

Село Арда е сгушено в Родопа планина, на самата българо-гръцка граница, на една екопътека разстояние от извора на реката Арда. Тихо, спокойно, с много зеленина и много вода, извираща от безброй чешмички край пътя и от самата планина. До него се стига по удобен планински път, с неизбежните завои, от Асеновград през Смолян до село Смилян и още 20-тина километра до Арда. По път може да посетите Бачковския манастир, селата Чокманово, Могилица и Кошница. В Смолян се намира единственият Планетариум в България, за ученици предлагат 40 минути пътешествие в Космоса само за 3 лв.

От крайния квартал Средок /по пътя за село Мугла/ започва безкрайно красивият и искрящо свеж Каньон на водопадите - 46 на брой, на река Еленска, пътеката се вие покрай реката и се прехвърля ту от едната, ту от другата и страна, много добре маркирана и приятна за разходка. Изминава се за около 4 часа спокойно ходене, с време за снимки, гледки от панорамни площадки и хапване. Другата екопътека, която привлича посетители, е Невястата, която започва от манастира Свети Панталеймон и се вие над самия Смолян. Манастирът е много красив и поддържан, до него има и стена за катерене, и мини приключенски парк.

В село Смилян може да направите почивка за кафе, хапване и интересни истории за прочутия фасул, може и да се закупи – много е вкусен. Селото е голямо и в него има живот, хора и кипи оживление, (има дори метално сърце за събиране на капачки за кампанията „Капачки за бъдеще“). В читалището се намира етнографска сбирка, посветена на фасула. Отделете си и един ден за басейн в симпатичното заведение „Родопски рай“, където освен плуване и плаж, предлагат и стаи за гости, и ужасно вкусни родопски специалитети като клин, пататник и паниран боб. Специалните родопски манджи се предлагат и на още няколко места в селото.

Следващото село по пътя е Кошница, наместено цялото в един завой на реката, сякаш на дъното на кошница. От него тръгва екопътека към върха на хълма, където се намира реставрирана крепост от римско време, къса и приятна пътека с пейки и невероятен изглед към селото и отсрещните хребети. По пътя между Кошница и Могилица се намират две пещери, които си струва да се посетят – Ухловица и Голубовица.

Ухловица се намира в горната част на стръмен склон, но въпреки катеренето нагоре е по-лесна за посещения, защото е отворена от май до септември без почивен ден за 9:00 – 17:00 ч., а от октомври до април почива в понеделник и вторник, осветена, с екскурзовод на кръгъл час, с много и много красиви образования. Името й произлиза от думата „Улулица” – вид сова, която вероятно е живяла в региона на пещерата. Ако сте с автомобил, може да го оставите на изградения за целта паркинг в подножието на възвишението, а после да поемете по алеята до входа на пещерата.

Голубовица е по-сложна и представлява цяло приключение да я посетиш, влиза се под вода със специални костюми и водачи, една част се преминава пеша през самата река, друга с лодки – есктремно е, но подготвено и обезопасено от водачите. Табела с телефони има край самия път, задължително се уговаря среща с тях, не само заради трудността, но и защото посещения се осъществяват през късното лято и есента, през останалото време пещерата е пълна с вода.

В село Могилица се намира най-голямата дървена лъжица, опряна на дървен постамент, в композиция с бъклица и пейка в центъра на селото, пред кметството. Имаше идея да кандидатстват в Книгата на рекордите Гинес, но не знам какво стана, лъжицата обаче се превърна в символ на селото, всички преминаващи се снимат с и на нея /ние също, всяка година. Майсторът, направил оригиналната лъжица, е Минчо Минчев – дърводелец, изработил безброй прибори, съдове и сувенири от дърво. Самата лъжица скоро след неговата смърт се напука и развали, но цялото село участваше в направата на нова, поставена на същото място през 2018 г.

Срещу лъжицата се намират Агушевите конаци – най-добре запазеният комплекс от късното средновековие за Салих Ага и неговите трима синове. В момента е частна собственост, но срещу символична такса и уговорена среща собствениците пускат да се разгледа отвътре. Интересна е самата архитектура, стаите, скритите кътчета, но няма мебели и украса. В село Арда няма изявена забележителност, но самото място е тихо и прекрасно, идеално за семейни почивки и туризъм. Ние отседнахме в къща за гости „Караиван“, прекрасно реставрирана и с всички съвременни удобства – барбекю и джакузи на двора, страхотна тераса тип чардак над него, кухненски кът с камина, телевизия и интернет вътре. В селото има още три-четири места за отсядане: „Митница и ТКСЗ“ (закачка към соца), къща „Аргирови“, „Комплекс Арда“. В една махалите над с.Арда, Лъгът, е родена Валя Балканска. В самото село, а и във всички други, предлагат разходки с коне и водач, силна и вкусна храна и чиста природа. Децата ги качихме на кон, естествено, но правехме и много пешеходни разходки из района. Удобно е и за велопреходи, но не съм видяла да предлагат колела под наем, така че трябва да се закарат собствени. Има обособени екопътеки с места за пикник и барбекю, препоръчвам разходката до изворите на Арда и до Ардин връх.

За любителите на млечни продукти - в Смилян си заслужава да се посети и една мандра с хотелче към нея, наречено Млечен дом Милкана. Правят уникално вкусен млечен десерт - цедено кисело мляко със сладко от ягоди, малини или боровинки, както и много хубаво кафе, а стопаните са гостоприемни. Към комплекса има и магазин, от който могат да се купят всякакви сирена, правени по швейцарски рецепти - прекрасно мезе за вино. Предлагат и стаи за настаняване, полянка за игра и снимки с дървени статуи на крави - прилагам една, лично мен ме умиляват.

За любителите на барбекюто - две чудни местенца. От този тип, дето се обаждаш, казваш какво да ти приготвят и отиваш. И двете се намират на около 2.5 км от Арда, след една махала, наречена Горна Арда, на самата гръцка граница. Приятен марширут за пешеходна разходка. Едното се нарича "Узуновия камък" - има беседки и огнище, но е като горско заведение - друг ти приготвя мръвките. Другото, "Гераница" има и стаи за преспиване, правят дори цяло агне след заявка. По-гиздаво, в народен стил, с дървени люлки и въртележка за децата. Мога да препоръчам от менюто пържена пъстърва (от техен развъдник), салата от смилянски боб с кисели краставички, качамак с месо или сирене. За пиене - опитайте плодовите сокове, които те сами правят от ягоди, малини, къпини и после разтварят с вода и домашна ракия.

Прочетете още: 

С балон над софийското поле

Макак Конак - едно вълшебно кътче

Курбан чорба и двойна дъга

Дарина Рангелова пак е решила да разсмее майките, а някои от тях и да ядоса. С нейно позволение публикувам този текст от блога й, където тя го сподели със заглавието Стандарт за посещение на детската площадка. 

Тъй като има безкрайни дискусии как родителите трябва да се държат и как децата трябва да се държат на детски площадки, крайно време е да се създаде стандарт и аз се нагърбих с тази задача.

Понеже има и големи полемики, какво точно се разбира под детска площадка, нали не всички са оградени, решавам, че детска площадка са съоръженията за игра, както и близките пейки, айде и малко по-далечните или пък целия парк, абе както си решите.

Ето сега и стандарта за посещение.

Не може да се ака на детската площадка! Аз това не съм го виждала, ама се споменава като проблем в задълбоченото изследване, което проведох и за това ви го казвам. И си приберете акото, ако се случи де! Имам предвид акото на детето, но за възрастни сигурно важи същото. Просто чистете, след като се сте изакали всички.

Не може да се пишка на детска площадка! Предполагам никое дете не се е изпишкало до пързалката или качено върху нея, а някъде из храстите. Не може, защото храстите са в парка, а детската площадка е в същия този парк. А и нали тези храсти са за кучетата, а тоалетни колкото искаш по парковете. Веднъж видях една.

Горните два проблема могат да се решат с поставянето на тоалетни на всяка детска площадка, но следващите ще останат нерешими во веки веков, ако няма нужните правила. Научете го вече този детскоплощадков етикет!

Не може да се яде на детска площадка в радиус на близките пейки, а може и на далечните, вижте си местния кодекс на родителите. Това варира от площадка до площадка. Обаче това, което важи за всички е, че детето се храни седнало на пейката, право не може да яде ябълка, щото всички деца ще го видят и ще ревнат и те за ябълки, а вие не носите кило ябълки, нали? Ами ако вашето дете яде сладолед, а другите деца ги боли гърло и не им дават, а? Представяте ли си травмата, която ще им нанесете?

Айде, морков може да му дадете да изяде детето, но някъде скрито да не го видят, сложете му нещо на главата най-добре. А и може някой да е алергичен към моркови. Айде мислете ги тия неща малко. В никакъв случай не трябва да носите нещо за ядене в шумкащо пликче. Това пликче ще вдигне такъв шум, че всички деца ще разберат, че някое дете яде солети, а кой нормален родител дава солети на детето си, бе!

Какво учат децата, когато е мръсно и опасно?

Също така, трябва да оставите детето да си играе, ама така че да е видно за околните, че го наблюдавате зорко да не нападне някое миличко детенце. За целта не бива да сядате на пейка, а стоите прави до пързалката и от време на време се провиквайте “ Да не бутнеш детето, че ще те пребия!“ и така всички родители ще знаят, че съвестно следите какво прави отрочето ви.

Пиещите бира родители по пейките в парка са много дразнещи. Това го разбирам, и аз ако съм забравила да си взема бира, ужасно ме дразнят. Ако решите да седнете да пушите на някоя пейка, трябва много да внимавате. Огледайте се в радиус от 50 метра да няма дете, изчислете скоростта и посоката на вятъра, щото не дай си боже да има бебешка количка, димът ще се завре там. Много вероятно е бебето да спи, та научете си детето, че не може да вика в парка.

Много е неприятно е и ако давате на детето да тича. Ми и другите деца ще поискат да тичат. Още по-ужасно е да му давате да се търкаля в тревата. Това си е удар под кръста за другите родители, как да обяснят на своето, че не може да се въргаля с чистите си дрехи. Ами ако се изцапа какво ще правят тези хора!Единственото по-лошо е да му разрешите да джапа в някоя локва, гарантирано, че ще останете сами на площадката. В никакъв случай не давайте на детето да ходи босо, щото веднага ще искат и други деца и родителите ще трябва да обясняват на тяхното дете, че тва дете е бедно и няма обувки и за това е босо!

В пясъчника, ако въобще го пускате вътре, не трябва да играе с чуждите играчки, току-виж си свие някоя лопатка. Не трябва да давате да рисува с ей онези разпилени тебешири, че може да си открадне някой. Най-вероятно съвсем умишлено го прави или пък вие сте го накарали. Ако някой забележи една розова лопатка в някое дете, да ми каже. А от лопатка и тебешир, крачката да открадне портфейл е лесна.

Преди да отидете на детска площадка, обяснете добре на детето, че е абсолютно забранено да киха, прокашля, задавя и въобще да издава някакви звуци, според които може да бъде взето за болно. Ще си имате проблеми. А пък, ако му потече сопол, най-добре изчезвайте бързо.

По искане на други майки, в стандарта влиза и забрана за посещение на жени БЕЗ деца, било то и придружителки на приятелка. Виждала съм такива и е много дразнещо. Вън от детската площадка.

Спазвайте правилата, че ги съсипахте тези деца.

Ако видите нарушители като горните, веднага изпълнете гражданския си дълг и вдигнете скандал! 

Бел.ред. Знаете ли защо обичам текстовете на Дара? Защото са като криво огледало, в което можем да се посмеем на себе си. Също така, ако решим, можем да погледнем по-снизходително на чуждите грешки. Както и на своите. Със сигурност сте чели и други нейни забавни истории. Припомням ви Какво научих от майките на София.

Автор: Йоана Боянова

Нямам ги, ясно е. Ако не се бях запознала рано-рано със съпруга ми, вероятно щях да имам 100 начина как да се изложиш пред мъж.

Била съм на 12 години, много харесвах едно момче, няма да му споменавам името, не го помня, не за друго. Заведе ме в училищния двор, мислех си, че иска да ме целуне. Говорим си, дворът е празен, няма никого, само аз и той, и тишината. Би била страхотна романтична история вероятно, ако не бях пръднала. Такова ехо се чу, че от съседните блокове някой се изсмя. Не ме целуна, надявах се поне да не разкаже на всички останали, уви, грешах. Йоана пръдлата си ми казваха доста време.

На 16 години имах истинска среща с много готино момче, заведе ме в кварталната кръчма. Много ми се пишкаше, обясни ми тоалетната къде е, обаче как се озовах в кухнята на ресторанта - не разбрах! Реших да стискам, отказах се да търся тоалетната. И така, мили хора, щях да бъда целуната пред входа, ако по пътя не се бях напикала. Тичах със скоростта на светлината и пръсках няма да казвам какво. Добре, че после заминах за месец извън София, иначе надали щях да изляза повече от вкъщи!

На 18 години се запознах с мъжа ми. Като видна Перничанка, смятаща, че любовта на мъжа минава през стомаха, бях решена да го спечеля този човек, да се омъжа за него. Решено, ще го поканя на гости. Купила съм бира и сложих да готвя какво? Шкембе!!! Кой мъж не яде шкембе, бе!!! Ще го спечеля с чесън и пот от лютото, ще се наям и ще е мой завинаги!! А сега си го представете, идва той, мирише на гора, влиза у нас, миризмата е на нещо средно между кварталната кръчма и нескопен овен. Сами сме. Сервирам моя вълшебен еликсир. И чакам. Горда чакам... Ох, като му стана лошо от тая супа на моя ми ти човек. Пребледня като платно, как така не яде шкембе, още не мога да си обясня. И миризмата се оказа, че не му понася, та излезнахме. Води ме на заведение, там бутнах пълен пепелник с цигари с връх на земята си и скъсах якето на един стол. Нали съм дама - поръчах си таратор в чаша, шопска салата и още нещо, не помня... А той след ужаса от шкембето ме заби с думите:

- За мен едно тирамису, моля!

Ох, добре, че ме хареса, защото вероятно и 100 начина да не ти се получат нещата с мъж биха били малко за мен.

Прочетете още:

Излагаме се на слънце и не само

Автор: Светлана Павлова - терапевт в програма за наркозависими

Извинявайте, че ви го разказвам това. От вчера се чудя дали има смисъл. Преди няколко месеца момче на 22 години, зависимо от “пико” уби майка си. След като не получават помощ във Варна, жената успява да събере 1000 лв за лечението му и отиват в София. 

Той я уби.

А сега историята се повтаря пред очите ми. 

Случка от вчерашния ден:

Майка води сина си за започване на лечение. Синът е на "пико", неадекватен и агресивен. Отказва лечение. Иска пари от майка си. Жената се страхува да си тръгне - момъкът два пъти е палил апартамента, нападал я е физически… Викаме полиция и Бърза помощ. Идват първо полицаите, не са много наясно за какво са там, но са някак диалогични. Идва и Бърза помощ, от линейката се изсипва една клета жена, която още по-малко знае какво да прави. Обясняваме ситуацията. Момъкът реве. Майката реве. Полицаите изглеждат тъжни и те. Лекарката и тя май се кани да ревне, щото "От психиатрията не ми ги приемат, като ги водя! И ми ги връщат! И знаете ли колко грубо се държат с мен... Не може ли да дойдете с мен да им обясните...".

И отиваме. Момъкът сам се качва в линейката. Ние с майката караме след тях. В приемната седи някаква вкаменелост по шорти и тениска - може да е пазач, може и лекар да е... Пита за какво го караме този момък при тях. Обяснявам. Пак пита ама защо при тях. Ами къде да заведа пациент с остра психоза вследствие на употреба на метамфетамини? На педикюр, на стоматолог?!?! Ама защо не го заведем в метадонова програма!? Ми щото е на метамфетамини, а метадонът е агонист на опиати. Полицаите са се измели междувременно - явно са решили, че не им се ходи до психиатрията. Лекарката от Бърза помощ - и тя. Майката реве. Синът реве. Аз още не рева, но вече съскам. Викат нещо русоляво и невръстно на име Николова. Може и лекар да е. Първото, което прави е да заяви на младежа, че щом не иска да се лекува, не е длъжен. И му тиква декларация за отказ от лечение "Подпиши тук, тук долу! Няма значение какви мотиви ще пишеш. Пиши "Не искам".

Аз вече съм извела майката и се качваме в колата, като оставяме момъка да си подпише декларацията.

Надявам се, че като е разбрал, че е сам, без пари и в края на града, е агресирал към тези, които са му пред очите в онзи приемен кабинет. Наистина се надявам! Защото на лекарите им е по-лесно да се измъкнат. На психиатрите също. Както и на полицаите. На обществото също му е по-лесно да се измъкне - майка му да се оправя, щом го е изпуснала...

Да, ама не е баш така, защото утре това момче ще срещне вас на улицата или вашето дете. А повярвайте, не е невъзможно това момче да Е вашето дете.

Крайно време е обществото да разбере, че с употребата на амфетамини и метамфетамини се случва нещо страшно. Тези младежи са рискови за всички, не само за семействата си. И са навсякъде около нас - те шофират по улиците, влизат в заведенията, обикалят по градинките. Когато са психотични, те просто могат да ви убият. Вас, не само майка си. А психиатрията отказва да ги приеме. В болницата пък ги убеждават да подпишат, че отказват лечение, защото така е по-лесно. Осъзнавате ли какво следва? Отново са навън - на улицата.

Крайно време е обществото да разбере, че такива хора трябва да се лекуват. С месеци. В защитена среда. А няма никаква държавна политика и никаква подкрепа нито за тях, нито за семействата им. Не всяко семейство може да си позволи 1000 лв за 9-месечна терапия в рехабилитационна програма. 

Има ли изход? Да, има. Необходима е нова стратегия за лечение на зависими от амфетамини и метамфетамини. След 1996 г. дрогата на младите са амфетамините и пикото, които са евтини и достъпни. Старият протокол за хероинозависими не върши работа за тези младежи. Необходимо е те да бъдат приемани в психиатрия. Необходима е ускорена процедура, сегашната за принудително настаняване отнема три дни и се прилага рядко, само в крайни случаи. Като няма стратегия, няма как да има и стандарти за добра практика, и протокол за лечение и начини за финансиране на това лечение. А след като закриха и Националния център по наркомании, няма и кой да извършва наблюдение и оценка на вече съществуващите програми, кой да обучава специалисти. Тези хора са обречени.

Не знам защо не се разбира, че зависимостта е социално значимо заболяване. Че ако зависимите се лекуват, те няма да извършват престъпления, ще работят, ще плащат данъци и осигуровки, ще имат свои семейства и деца. Семействата им ще работят и няма да заминава всеки лев в грижата за зависимия. А това носи ползи за цялото общество! Много по-скъпо е да ги съдим, да ги държим по затворите и… да ги погребваме.

Моля ви, прочетете непременно Как да говорим с децата си за наркотиците и не избягвайте тази тема.

Вижте и една истинска история за дизайнерската дрога, която доказва, че и майките не сме застраховани.

Прекарайте летните дни с нови книги и запазете време за четене! 

От  2-ри до 11-ти морската столица отново е домакин на най-голямото книжно изложение на открито в България - Алея на книгата акостира във Варна за десета поредна година. Над 50 български издателства и книгоразпространители ще представят хиляди книжни заглавия в пространството от хотел „Черно море“ до Фестивалния и конгресен център, всеки ден от 10:00 до 22:00 ч., съпътствани от богата културна програма на Литературния кът всеки ден от 18:00 до 21:00 ч. 

Официално откриване

• 2-ри август, 18:00 ч., Литературен кът, пешеходната зона на бул. „Сливница“ (в близост до пресечката с ул. „Стефан Караджа“), гр. Варна. 

        „Алея на книгата" е уникален формат, който през последните години се утвърди като най-мащабното пътуващо книжно изложение в България. Началото е положено именно в морската столица през 2010 г. съвместно с Община Варна, като всяка година изложението утвърждава позицията си на любимо културно събитие от летния афиш на града.

       „Алея на книгата“ представя българската литературна сцена в цялото ѝ многообразие, срещайки читатели с автори и издатели. Любима част от „Алея на книгата“ е Литературният кът с премиери на книги, срещи с писатели и преводачи, дискусии и детска програма. Част от гостите му тази година са Васил Стефанов - Слона, Герасим Дишлиев, доц. Диана Димитрова, Добри Божилов, Ирина Вълчева, Катерина Хапсали, Моника Желязкова, Петя Кокудева, Петя Миладинова, Светлина Трифонова, гостуват още Владимир Сълов, Велина Минкова, Георги Тенев, Иван Ланджев, Калояна Климентова, Катя Атанасова, Николай Ценков, Петър Денчев, Сава Василев.

Сред акцентите на Културната програма е представянето на алманаха „Докосване до Касталия” 2019, в който са включени творби на 50 млади автора между 8 и 34-годишна възраст, възпитаници на Литературен клуб „Касталия” към Общински детски комплекс.

За малките читатели Културната програма предлага срещи с Петя Александрова и нейната стихосбирка „Как да порасна” с илюстрации от художника Петър Станимиров; с актрисата Петя Миладинова и приказните ѝ гатанки, стимулиращи детското въображение; с „Клевър бук” и техните забавни упражнения по логика и наблюдателност; с преводачката на детската шведска авторка Мария Грипе - Ева Кънева, , която ще потопи малките читатели в атмосферата на нейните романи.

         Достъпът до всички събития в Културната програма на „Алея на книгата“ е свободен. 

Участници в „Алея на книгата” Варна 2019:

Агата-А
АйСиЮ
AMG Publishing
Артлайн Студиос
Асеневци
Атеа
Бард
Букборд
Букохолик
Бяло Братство
Вакон
Дамян Яков
Емас
Ентусиаст
Ера 
Ергон
Жанет 45
Жануа '98
Жар - Жанет Аргирова
Захарий Стоянов 
Изида
Ина
Инле
Инфодар
Кибеа
Клевър Бук
Книжарници „Приятели“
Коала прес 
Колибри
Кръгозор
Лабиринт
Лексикон
Лира Принт
Милениум
Миранда
Община Варна 
Пан 
Парадокс
Персей
Посоки
Про бук
Прес
Прозорец
Просвета
Рива
Сиела
Симетро
Труд
Унискорп
Фют
Хартиен свят
Хелиопол
Хермес
Шамбала

Заповядайте на вълнуваща разходка сред хиляди книги! Очакваме Ви!

Следете събитието във Facebook

Вижте и

Какво ще четем през лятото

Автор: Люси Баровска

Седя си в парка, слушам наоколо групите деца, изведени от околните занимални и си мисля. Прекрасно е, че дори при съвремието на работещи родители, без баби под ръка, децата във ваканция са навън и прекарват деня в игра с други деца. 

Децата и госпожата

Заслушвам се в репликите около себе си: 

„Госпожо, елате да ми видите замъка!“

„Госпожо, Калина ме дърпа.“ 

„Госпожо, може ли да ме люлеете?“ 

А госпожата в този момент разиграва сценарий на викингска битка с други трима и своевременно се провиква към Пепи да си сложи жилетката и към Дани да пие вода. 

Работата на госпожата ми е до болка позната, но не за нея си мисля в момента. А за несамостоятелността на децата. Децата са в ранна училищна възраст, колкото големи, толкова и малки. Това, което обаче вече от години наблюдавам, е едни прекрасни, умни, добре обгрижени и много несамостоятелни деца. Те имат нужда от партньор в играта си, от арбитър на споровете, дори от някой, който да ги подсети да пият вода, когато са жадни.

Когато ние бяхме деца

Неволно правя паралел с времето, когато ние бяхме на тяхната възраст. Може и да е имало някакви възрастни наоколо, надничащи от балконите, които да следят от време на време играта да не става твърде опасна. Но колективът ни беше детски. Сами си измисляхме игрите, нямахме нужда някой да ни ги подава. Градската чешмичка беше под ръка и периодично си правехме разходки, за да пием вода. Конфликти възникваха – карахме се, биехме се, не си говорехме, но в повечето случаи си изграждахме сами йерархията, правилата и междуличностните отношения. 

Съвременният живот

Сега животът ни е по-различен. Съсредоточени сме върху сигурността на децата. Върху забавленията и интересите им. И върху това тяхната игра да е спокойна и организирана, за да не пречи на нашата работа като възрастни.

Къде е мястото на децата?

Регулатор на отношенията

Край децата ни вечно има по някой възрастен, който наблюдава играта им и я прекъсва в мига, в който тя потенциално може да създаде опасност. От една страна е чудесно, от друга обаче с години наблюдавам как нарушаваме естествената регулация на отношенията между децата. Едно дете дразни другото, пробва до къде може да стигне. Вместо обаче да получи съответния отпор, там се намесва възрастният с мъдрите слова, а дразнителят често стига до извода, че най-лошото, което може да му се случи в резултат на неговите предизвикателни действия, е да бъде мъмрен. Пострадалият просто потиска емоциите си. Конфликтът не е разрешен, а само поставен под контрола на възрастен.

Несамостоятелно учене

Работя с деца. С много умни и схватливи деца, които обаче често са изключително несамостоятелни в процеса на учене. Задавам задача, те почервеняват, блокират (или пък избиват на форма на агресивна реакция) и отказват да се справят с нея. Казвам – добре, нека я направим заедно. Детето започва, аз казвам само „да“ след него и се оказва, че може да се справи без нито един грешен отговор, ако има кой да утвърждава след него. И без нито един верен, ако няма.

Несамостоятелно забавление

Всеки луд с номера си – аз от години се запъвам и като организирам рождени дни на децата си, не викам аниматори. Не защото ми свидят парите. Или пък защото децата не се забавляват с тях. Беше ми направило впечатление на един рожден ден с около 6-7-годишни деца как в момента, в който аниматорът спре дейностите, децата застиваха и не знаеха какво да правят. Тогава се замислих до каква степен сме превзели детските дейности с родителския си контрол. Всеки ден са на училище, после на занималня, после на допълнителни дейности, навсякъде под контрола на учител. Дори когато са на рожден ден, не ги оставяме сами да измислят забавленията си, а пак под нечий контрол.

Самостоятелността и опасността

Някой би казал – да, ама като ги оставиш сами, те се пребиват. И да, така е. Като учител, ако оставя децата без контрол и за пет минути, започват битки, скубания, дращения. На нашите партита се е стигало до падане в езеро, до разкървавени носове и до спешно посещение на Пирогов. Мда, много нагледно доказателство какво се случва, ако не поставиш играта под контрол.

Добре обаче – питам се аз – как ще се научат тези деца да се справят с проблемите, докато ние предотвратяваме възникването на проблем още в зародиш? Как ще се научат да се пазят, когато ние сме обезопасили всичко около тях? Как ще се научат да общуват, когато сме разперили криле като орлици над тях и следим всяка тяхна дума? Как ще се научат да взимат самостоятелни решения, докато ние направляваме живота им? 

Питам и отговор не чакам.

Прочетете още:

Ваканцията - урок по самостоятелност 

Сам вкъщи 

Въпросите, чиито отговори трябва да знае всяко дете

Автор: Светлана Божилова

Едно време, по соца (късен соц, де, на новото 20 съм все още!), майка ми винаги пушеше Малборо. Хората - Средец, наща – Малборо. С червен лак и гривни до лактите - „Щото, маме, както се представиш, така ще те приемат!“ Мама имаше гаджета. Баща ми почина толкова рано, че не съм сигурна спомените ми реални ли са или разказани. Та никое от тия гаджета не идваше с шише гроздова или бонбони „Амфора“. Идваха с Малборо и бутилка Джони. Имаше един, дет работи в чужбината, ама другите отде са ги взимали, какво им е коствало, не знам!

Аз, разбира се, като див пубер, станах точно наобратно. Купувах си евтинджоси от „Пасажа“, даже имах дънково яке с каракул от Битака. Битака, мили момичета, е една поляна над гробищата, дето се продаваше всичко. От пружинки за химикалки (ох, то па и т‘ва не знаете к‘во е...), през тенджери и дрехи, та до чаркове за трактори. Абе, нещо като Мол, ма на открито, а пробната представлява ромка със забрадка, която ти увива около кръста одеало, ако пробваш дънки или го вдига пред гърдите, ако пробваш тениска или „сютюен“. Аз тогава сютюен не ползвах, не че и сега имам кой знае каква нужда, ама пък имах чудни ламбадки! Така, изгубих младите читатели вече с тия чуждици... И минаха годииини, остарях и аз със вас... Добре, де, вече се е*авам.

Та, след като влудявах майка ми с всевъзможни парцали, вече 15 години щафетата е предадена на мъжа ми. Подозирам, че всеки бял косъм му е от „Глей к‘ва яка рокля, а само за 17 лева!“ И така по 10 пъти на месец. Споко, той има много косми! Обаче, както винаги се оказва, накрая все излиза едно НО. Аз може и да съм с рокля за 17, ама я нося кат за 170! Щот „круша с крила няма“ и съм бягала с 200 от това „червено боро“, ама в обратната посока. И се оказва, че е адски важно да я вдигаш гордо тая глава. Без значение дали си с гривни или с ла*на до лактите. Дядо, мир на душата му, като идваше у нас и децата се кискаха: „На дядо ти като вали, капе ли му в носа?“ Тоя дядо беше баща на мама, нали, логично! За добро или лошо, ние сме си такива. Всичките! Така си крачим нагоре с главата и да се спънем, изтупваме се и пак гордо напред.

Ей го, преди време, както си троша количката по разбитите улици, щот тротоари у наше село просто няма, изведнъж ме присвива яко! Ама, ще пукна. Заковавам се и сядам на първия бордюр, дет ми се изпречва на пътя, че да „го затисна“. Хубуу, ма нали това лято ни е зима, та бордюра леден. Лед под дупето, лед се стича и по челото ми. Мълниеносно преценявам, че с тая количка до къщи няма да стигна. Ок, ще стигна, но после ще трябва да се местим в друг квартал, град, държава, бе най-добре на друга планета. Пред мен – къщи, зад мен – следствието, по диагонал – едно доста странно барче-кафене. Леко мутренско такова. Крясвам на детето „дръж се, мами“ и политам със стиснати бузи (сещате се, че не тия на лицето) по диагонал. Връхлитам, а очите ми вече изкочили от орбитите.

- Тоалетна? Къде е тоалетната?

Собственика, нещо средно между Маджо и Кубрат Пулев, толкова се е шашнал, че само посочва зад бара. С еленски скок набутвам себе си, стиснатите бузи и детето с все количката. Слава на Бог, Аалах и Буда, музиката отвън дъни толкова яко, че дори и аз не чувам какво се случва. А се случва и то, ооооо, мнооого се случва. Айде сега, не се правете на Бриджит Бардо, всички сте го минали това барем веднъж. Тия еднорози, дет акат дъга, нали... нема нужда! Старателно прикривам всички следи, та чак Хорейшо би завидял! Вадя си тестерчето „Narciso Rodriguez“ от чантата и го изпразвам във въздуха. Тоя Нарцисио едва ли е предполагал какво ще му се случи. И сега, мислите, че съм излязла с наведена глава и съм се изнизала срамно?! В никакъв случай! Аз съм дъщеря на майка си и внучка на дядо си! С най-широка усмивка, на забавен каданс, но все пак с доста отривисто затваряне на вратата на тоалетната зад мен, излизам иззад бара, сядам на една от масите навън, кръстосвам крака (вече мога), обръщам се към слисания Маджо Пулев и изпявам:

- Едно мартини с 2 маслинки, моля! И водичка за детето.

Ако пушех, сигурно щях да запаля и едно червено боро. Щот в тоя живот, както се представиш, така ще те приемат!

Прочетете още:

Друго си е да си туриш капелата