Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Автор: Траяна Кайракова

19 юни 2019 година! Днес е велик празник за нашата семейна демокрация! Даже мисля да пиша до президента да го направи официален, национален, какъвто там му е по-лесно.

20:00 часа

Масата се огъва от кИфтета, Чибабчета, прЪжоли, половин мисирка, майонеза, мас, джумерки, суджуци, магарешки луканки, камилско месо и всичко, в което има месо. Сабахлям заклахме прасето и сме готови за празнуване, напиване, заря и каквото там сме приготвили. Съвсем по модата сме! Никакви въглехидрати, да не говорим за плодове! У дома караме по онази световноизвестна българска диета, при която първо се осираш, после се запичаш, безспорно отслабваш и накрая умираш с няколкостотин болести, озъбен или от щастие, или от слабост, тук въпросът е спорен. Но… да се върна в началото – 14 години преди това.

Още когато реших да имам второ дете, веднага се обадих на госпожа Делева – уважаван учител по БЕЛ.

- Тъй и тъй, дай да запишем, моля ти се едно дете на уроци за изпита в 7 клас.

- Как се казва?

- Ми не съм решила още.

- Ми кое е детето?

Жената направо не ме разбра. Ма не е ли чувала тя, че първо запазваш дата за сватба, сетне място в ясла, после в градина, първи клас и най-вече, натвърдвам ви, място за уроци по математика и БЕЛ за НВО. Добре, че не се налага да се запазва час за естествено раждане, щото, или ще си ръсим децата из къщи, или ще стискаме, докато ни дойдатуречените ден и час.

- Майтапиш се!

- Хич не се майтапя, моля ти се, не ме връщай!

- Абе, жена, аз може да не съм жива дотогава!

- Нищо де, ти го запиши, пък ако решиш да мреш, ще те споменавам с добро! Ти си ми на първо желание, за първо класиране. Ако не дай си, Боже, не доживееш, имам и други желания, на други класирания!

Разгеле, свястна жена излезе, разбрахме се. С математиката мина по-лесно, на първа дума стиснахме ръцете!

И дойде заветният седми клас! Почнаха се едни кандърми, саздърми спрямо скъпия наследник номер 2. „Няма да ходяяяяяяяяяяя!“. „Ще ходиш, майка, ще ходиш, умиране има, отърване няма!“. „ Що да ходя, като всички влизат даже и с тройки, даже и с двойки!“ Ама откъде е толкоз информирано туй хлапе бе? Туй си е живата истина, ама много рано я е разбрал. „Ще ходиш, че да си грамотен барем“. Да не говоря, че сме заложили апартамента и бая време ще го изплащаме още! 

По БЕЛ как да е. Ходи, пише там, загражда верни, неверни, ама по математика зор. Там иска решаване, майка, няма лабаво! В 10 сутрин му било рано, не можел да се наспи. Следобед му било късно, нямало кога да играе с апапите. Две учителки разрева, двеста пъти срам брах, докато го отписвах и записвах. Хич не му е на акъля, че места няма никъде! Как не се молих на един другар по математика да го вмести нейде. Не ще и не ще чилякът, заето всичко отпреди балдър години. Не ще и да чуе, ако и да ме позна, че съм му готвила баница в Челопек! Накрая последната госпожа се кандърдиса, след като й обещах единия си бъбрек при нужда. Подписах нотариално заверена декларация, че ще го предоставя веднага щом се наложи, и ми олекна. Как го подхвана, какво го направи, ама тръгна, че и с песен. 

Цяла година ходи, кара-вара и наближи пустото му НВО. Косата ми побеля и зъбите ми опадаха, но туй са нищожни жертви в името на науката!

17.06.2019г., 07:10 

За 2586 път проверям служебната бележка/ даже съм я ламинирала, та да ми блести сутринта, да не я забравя!/, черните химикали – 25 на брой, да има детето, да е спокойно, че то навремето какви химикали имаше, туй сега химикали ли е! Ученическата карта, вода, кола, без малко ракия да му сложа в бързината, ама се усетих овреме, шоколад, суджук. Три часа са си това, не е майтап работа! Вадя големия леген, пълня го с вода и го лисвам с все сили пред входната врата. Само дето не удавих детето и на комшиите протече тавана под нас, ама туй да е. Все пак НВО е това, веднъж в живота, проблем ли ще правим за един ремонт на таван! Напръсквам го с китка здравец, топена в светена вода, удрям една благословия, една молитва, едно наричане, прекръствам се три пъти, плюя в неговата, сетне в мойта пазва, опъвам си ухото, хвърлям един камък подире му, та да не се върне, преди да изтече времето, ни минута по-рано! и с последни сили превъртам ключа.

После отварям мойта торба, дето съм си я приготвяла цяла година. Закусвам с мента, глог, валериан, два валидола, 100 грама първак и почвам нервно да ходя от тераса на тераса. Поне докарах първокласен тен. Изтеглили вариант номер 1. Голяма новина, голяма работа. И номер  2001 да изтеглят все тая, никой не знае какво има в него. Не минава пусто му време и не минава. Пък и детето знае, че ще стои, докато го изгонят. Никакво излизане! Ако свърши по-рано, да си приказва с квесторите и да им дава акъл кое как е, щото те бяха по-объркани и от децата, пък нашият беше научил инструктажа наизуст, барабар със запетаите. Разяснено е кое как да се тълкува, щото всичко там е многозначно, и да помогне все пак на тия бедни хорица, че както стана ясно сетне, всяко училище си имаше свой номер, беше разбрало каквото си иска и бая народ писа обяснения що аджеба се е случило туй или онуй на тоз изпит.

13:25

Телефонът ми звъни. Вече съм се изприщила, имам мехури от слънчево изгаряне и съм се дрогирала с половин стек цигари. Толкоз народ излезе от тоя изпит, моят наследник го няма никакъв. Добре, че се обади сестра му от Германия да ми каже, че й звъннал преди час и отива да се черпи. Какво ще полива не ми е ясно и в този момент иде дългожданното обаждане.

- Брат, разбих ги направо! Беше много лесно!

Още като ми каза така и само дето не припаднах в кочината при прасето!

Сега, ако не знаете, братът съм аз. Като излезе модата с джендърството и станах „брат“ вместо майка. Няма лошо, модата трябва да се следва!

Божкеееееееееее, жива да бях, щях да умра! Каже ли ми тъй, значи е огелпил нещо. Когато е най-сигурен в нещо, оня отгоре получава мускулна треска от смях. Тъй и стана. Върна се, излязоха задачи и отговори и се оказа, че тук-там прочел по диагонал и има грешки, но…положението засега е добро. Тази година даже и картинки имаха като за първи клас. Сляп да си, ще уцелиш чипровския килим. Щом аз го реших тоз въпрос, дето съм рядко неграмотна и вече бях на няколко първака, смятайте. После нетът избухна с пустата му дума „лесно преносима“.

- Кво написа ти бе, майка?

- Там няма грешка в изписването! Поправих „и“ на „е“ и това е.

- Ма как да няма? Я гледай какви светила се пънат тука да обясняват, даже една другарка само дето не се разрева, че отличниците щели да се окажат разочаровани и излъгани.

- Делева каза, че наречие и прилагателно се пишат отделно. Като не са ходили на уроци при нея, да не ми обясняват!

Примирих се, казах ви, че не съм по тая част, дано да е разбрало детето, че тука всяка точка ще реже глави!

Вторника някак го изкарах, като изключим ставането през пет минути през нощта, че да не изтървем изпита. А, да не забравяме и халюцинациите, които получих. Матуристът си би камшика и отиде да рита топка из квартала, а мен ме налегнаха тежки мисли. Ами ако си счупи ръката? Боже, ако счупи някоя, нека поне да е лявата, та да пише с дясната! Ако се простуди и вдигне температура? Майка да не си еееееееееееееей! Само простотии ми идват в акъла. Колкото и да съм проста, не мога да се съглася, че на този изпит няма право на грешка! Тук поправка няма. То ясно, че няма кой да се занимава с поправки, ама има извънредни ситуации – счупил си нещо, разболял си се, знам ли, трябва да има резервен вариант. В 7 клас се кандидатства веднъж бе, хора! Това не ти е ДЗИ, не ти е университет! Айде вземете малко да помислите. Ами пустите му кодове и входящи номера. На служебната бележка са разположени по един начин, на бланката в деня на изпита по друг. Че защо? При положение, че на всяко училище се дават само 2-3 комплекта при грешка/ от хартия ли пестим, що ли?/, какъв е смисълът да стресираме децата? Ха си объркал нещо, ха са те изяли с парцалите! Иди сетне се съсредоточавай върху теста!

Национално външно оценяване 7 клас 2019 година 

35429588 m

19.06.2019г., 07:10

В стаята прилежно са разхвърляни бански, хавлия за плаж, мазило, плувни очила. Седмокласникът сънува басейни. Раздигам го, почваме пак да пълним торби с храни, води, моливи, линии, пергели, бележки, черни химикали.

- Аз в 13 съм на басейн.

- Къв басейн? Днес си на изпит!

- Знам бееее, ай стига вече!

Повтарям процедурата с легените, хапчетата, молитвите и добре, че държах легена. В моя клет организъм си дадоха среща повръщане и разстройство едновременно! След около час се свестих и заех позиция на наблюдателницата на терасата. Първо си епилирах краката с нокти, че туй време пак не минава. После си изгризах ноктите до живеца, цигарите ги пуших по две с 2 литра кафе и малко повече твърд алкохол. По пладня наследникът звънна унил, но непоколебим за басейна.

Свърши се! Оживяхме! Благодаря ти, Боже! Че като се метнах, че като заредих тия ми ти софри, направо ми се отпуши душичката бедна. Пуснахме заря, гърмяхме с газови пистолети, снимахме се с дрон и се отрязахме здраво. НВО е туй бе, хабиби, да не ти е някакво си ДЗИ! Сега ще чакаме точки и класирания, пък, дет се вика „ …каквото сабя покаже…“. Като ме питат какво е направил, спокойно казвам: “Важното е да сме живи и здрави!“. Щото тоз кредит нас чака, бъбрекът ми пък него го чакат, тъй че ще се справим.

Към вас, клети и грешни родители на седмокласници, имам няколко съвета освен казаното по-горе. Стана ясно, че още щом получите съмнение, че някой сперматозоид се е насочил по правата, завършваща с оплождане, значи запазвате места в изброените заведения и курсове по предметите, нужни за НВО. Купувате си задължително синя лампа или сирена на линейка. Не се смейте! Една дружка в Перник така се спаси. Забравили служебната бележка, ама на нея пука ли й? Извадила синия буркан от жабката, шибнала го на капака и с мръсна газ донесла на детето, каквото са забравили, даже няколко суджука добавила, тъй и тъй се връща. Приготвяте си всякакви обезболяващи /аз бях забравила против разстройство и повръщане, затуй се подредих така/, повечко твърд алкохол и се въоръжавате с търпение. То туй е силно казано, щото на всеки търпилото му е различно, но все пак. Теглите някой друг кредит или продавате каквото можете, запасявате се с химикали, моливи и чертожни инструменти. Ако сте свършили всичко това, значи сте готови, смело напред!

- Мамо, сега що да ходя на училище?

- Майка, туй и министърът не го знае, да ти кажа. 

Бера им кахъра на клетите хорица как ще ги озаптват тези деца в тия жеги до края на месеца. Ама закон е туй, а прескочи го де!

*Много е модерно вече да се слагат звездички, затуй и аз ще сложа. Нали ви казах, че много тачим модата у нас.

Ако сте прочели всичко и даже сте ме разбрали, ще ви дам 1 точка.

Ако не сте чели, направо ви давам 2. Не са за всеки тези простотии!

90 процента от случките ги сънувах. Важното е, че няма да бъдете ощетени! Получавате точки при всички случаи и не забравяйте – ай да сме живи и здрави! Успех на всички бъдещи, настоящи и неродени седмокласници!

*Онтогенеза - Онтогенеза се нарича периодът, който започва от началото на оплождането на яйцеклетката от сперматозоида, преминава през всички етапи на развитието на зиготата и зародиша и завършва с раждането или излюпването на индивида.

А някои татковци ни разказаха как

като чуят за матура, се хващат за кобура. 

Прочетете още

Любов Даскалова и малките матури

Автор: Ваня Драголова

Малкото ниндже - столичанче в повече - ще гостува за уикенда на баба си, тоест на мен. Десетмесечно, в период между пъплене и прохождане. Това гостуване се очаква отдавна и от двете страни - и от родителите, и от мен. В апартамента е възтесничко и ограничения дебнат отвсякъде, от друга страна къщата на село е възширочка, стаите са големи и подходящи за едно неспиращо живачно топче.

Гостуването е планирано до последни подробности - холът е освободен от почти всичко, на чамовото дюшеме е застлан дебел персийски килим (смекчава падането - иначе не го търпим), книгите в библиотеката са заместени... и друго няма. Да си пъпли детето, да си прохожда, да се търкаля на широко. То и преди е идвало, ма бебе - седи си на леглото и гучи. Сега вече - човече, на крачета. 

Обсъждаме подробностите и изведнъж сканирам движение в коридора – голям зелен гущер навира глава и оглежда. Докато се наскачаме и напищим, той се шмугва къде мислите? - В холааа! Ами сега? Гумени ботуши, гумени ръкавици, ръжен и кофа и започва епична битка по обезвредяване. Първо, да го открия - местя дивана, гущерът претичва през краката ми, добре, че съм с ботуши, настъпвам му опашката, тя остава под ботуша ми, гърчи се зловещо, а той се изхлузва и изчезва. И го няма! Тук, там, ма къде да отиде в една затворена почти празна стая. Отговорът е на завесата, на метър и половина над пода. Атака, но той, макар и без опашка, се стрелва долу към пода и отново изчезва. Вдигам килима, местя книгите, гледам рамките на картините, два пъти разпъвам и свивам дивана, вдигам шум като стадо носорози, но не, няма го.

Към настоящия момент ситуацията изглежда така: на видно и удобно място са позиционирани ръкавици, ръжен и ботуши. В хола се влиза внимателно и на прибежки. Не изключвам варианта просто да се е измъкнал, както е влязъл, през вратата. Но не изключвам и варианта да ми гледа сеира отнякъде и отново да атакува. 

Гостенчето ми пристига утре. Казах на майка му за възникналата криза, а тя подходи леко несериозно:

- Ха, тъкмо ще си гони гущерче!!!

ПП: Ще се справим, къде ще идем, има и други стаи. Но ме измъчва екзистенциалният въпрос, ако на гущера ще му поникне нова опашка, дали на опашката ще ѝ поникне нов гущер... 

Още за бабите:

Една провалена баба

Какво представлява бабата 

За бабите с любов

 

Автор: Йоана Боянова
Една жена от къщата дом прави. С безброй усилия и енергия, с мечти за бъдеще и планове за всичко. Една жена в къщата музика създава, дори и в тишината на вечерта. Най-любимо ми е на вечеря, музика от тишина и само звука от преглъщане и тропота по чинията. Аромата в дома жената пак го прави. Тежи ми всичко - и готвенето, и прането, и чистенето, но всичко това има душа, мирис, звук. Много обичам моите хора да са спретнати, носи ми спокойствие, много обичам да ми мирише на чисто, на топла храна. Носи ми страхотно успокоение звукът на пералнята, мирисът на ютията и на чисто пране на простора.
37942362 m
 
Съпругът ми дати не помни, важни събития също, първа целувка да не говорим, не се и сеща, но винаги ако имам торба в ръката, я взима, а това е всичко. Когато ходи до магазина, ми носи дезодорант, не знае какво да ми купи, а иска да ме зарадва. За това имам 5, 6 броя флакончета, чакащи своя ред.
 
От всичко най-много обичам да се изкъпя и да си легна в чисти чаршафи, сменям ги през ден, по-често се къпя де, да не решите, че и това го правя през ден.
 
Преди години много-много исках съпругът ми да ми прави подаръци, може би от възрастта, още бях хлапе. Сега съм благодарна за всичко, което имам - за целувката за добро утро, за това, че когато заспя, прибира яденето в хладилника, за това, че винаги когато види, че ми е тъжно, пита защо, за това, че знае точно какво да ми каже, за да се усмихна.
 
Ще си разкажа една моя тайна... След десет години заедно аз му предложих брак. Беше декември, края на декември, времето, когато хората вярват, че стават чудеса. Нашето чудо аз го пожелах и го направих и още вярвам, че в това време от годината има магия.
НЕ съжалявам, че аз му предложих да се ожени за мен. Това си е моята тайна, НО дълги години ми беше мъчно, че не той направи крачката, а аз. Но пък аз съм била винаги много по-активната, той е пасивният във връзката ни. Беше ми неприятно да говоря по тази тема, защото коментарите бяха леко казано неприятни, от "ти си му отрязала топките", до "щом не ти е предложил той, защо ти се буташ".
 
Предложих му с 10 любовни картички. Всяка имаше послание и указание за мястото на следващата, а пръстенът беше в камерата на хладилника.
На картичката пишеше:
"Ако ме искаш, ела и ме вземи".
 
Не си нося пръстена, който сама си купих.
Не съжалявам, пак така бих направила. Романтично предложение за брак никога няма да получа, но имам страхотен човек до мен, човек, с когото и в мълчанието се разбираме, имам щастлив живот и съм благодарна, че си имам всичко.
 
 
38614791 10210215551185338 3469616611982311424 o 1
Още от същия автор може да прочетете тук.
  

Автор: Люси Баровска

Един въпрос ме мъчи напоследък. Къде е мястото на децата в съвременното ни градско общество?

Работя с деца и вече 12 години се сблъсквам с въпроса къде трябва да бъдат тези деца. Всеки от нас като родител иска училището/занималнята/школата да бъде близо до дома му, за да му е удобно да води детето там. В жилищните райони в София обаче има основно жилищни сгради. А там се сблъскваме с хората, които пък живеят на това място и не искат "деца да им пискат на главата". Нагледала съм се и съм се наслушала на истории - на един му пречели децата, които идвали с велосипеди и ги вкарвали (забележете ВЪВ школата), защото му било трудно да се разминават с тях по стълбите (1 път седмично за половин минута), на друг му пречел шумът, на трети му пречели родителите, които придружавали децата, четвърти са ми искали да им оставя невъзвръщаем депозит, за да си ремонтирали апартамента, след като ние напуснем (това преди да сме го наели още), защото децата щели да им го съсипят (!). Истории много, всеки прав за себе си. Започнах обаче много да се замислям, когато, празнувайки рождения ден на Боил, десетте деца гостенчета излязоха за 15 минути в малкото дворче (на кооперация в центъра на София) да поиграят. Не са пищяли, не са се колили, просто играеха и бяха шумни колкото нормални деца. Веднага се намери кой да изскочи и да им направи забележка. Друг родител обърна внимание тогава и аз се замислих много върху думите й:

30736197 m

"Хората са отвикнали

децата да играят

по улиците и по дворовете."

Децата са шумни, факт. Деца са. По време на учебната година този шум се концентрира в училище (питайте учителите какво им е!). Пращаме ги там, за да не ни шумят. Когато обаче училищата затворят врати през лятото, проблемът започва да набира скорост. Бях седнала преди малко в една мъничка градинка в квартала, за да свърша малко работа на компютъра, докато стане време за една среща. След има-няма пет минути в градинката - единствена за доста голям периметър наоколо - се изсипаха около 30-40 деца. Започнаха да играят на народна топка и аз и едно възрастно семейство, което седеше срещу мен, бяхме принудени да станем, за да не попаднем и ние под обстрела на топката.

Замислих се, че има нещо сбъркано в организацията ни. Явно децата бяха пратени на занималня - единствената опция за работещи родители, които нямат помощ от баба и дядо през лятото. Тази занималня се помещава някъде из блоковете и за да не вдигат шум там, те отиват в парка. Тъй като обаче са много деца, концентрирани на едно място, за малка междублокова градинка, това също става проблем.

Някога, когато ние бяхме деца, играехме пред блока. Събирахме се на групи по 10-15 деца от околните къщи и играехме. Сигурно сме вдигали шум. Караха ни се от време на време. Но не бяхме група от 40 деца в едно пространство с 10 пейки, а бяхме разпределени някак по-равномерно. Институцията "занималня" не помня да я е имало. Не мога да преценя недоволството на възрастните в какви размери е било. Но сега, струва ми се, нещо не е ок. Никак не е ок.

Къде се предполага, че трябва да пребивават децата през деня в съвременния голям град?

Напомняме на родителите да предупредят децата си да играят безопасно и да избягват игри с предизвикателства. Прочетохте ли Нова опасна игра? 

И една хубава статия за децата, които са вкъщи сами през ваканцията.

Автор: Ина Зарева

Те са избрали всичко. Каква зодия да бъде, в колко часа е нумерологично подходящо да се роди, кое име ще предопредели живота му на гений. Колко и какви езици ще владее, кои спортове ще тренира, в кое училище ще учи, в каква специалност ще се дипломира и разбира се - какво ще работи. 

Детето е едва тригодишно, но родителите вече са категорични за бъдещата му професия. Възможно е, ако са родили Моцарт. Но често пъти, в стремежа си да създадат най-съвършеното свое копие, родителите изобщо не забелязват, че са родили гений.

Как иначе ще се обяснят първоначалните професии, към които са били насочени едни от най-талантливи личности? Какъв би бил светът, ако Достоевски беше продължил да бъде военен инженер,Артър Конан Дойл – офталмолог, Лили Иванова - медицинска сестра, Вили Казасян – машинен инженер, Стоянка Мутафова – учителка, Шарън Стоун – адвокат, Уил Смит – програмист, Долф Лундгрен – химик, Джерард Бътлър – юрист, Брат Пит - журналист и т.н, и т.н. 

О, колко разочаровани родители е имало и колко много срам се е трупал, особено в българските домове, в които отдавна се знае, че „музикант къща не храни“ и „какво се лигави,ами не си хване занаят“.

Да, много се лигавят тези наши деца – никога не правят това, което искаме от тях. 

„Избрах да уча специалност, която не ми беше мерак, но силният глас на баща ми сви възможностите за каквото и да било друго. Правя всичко по силите си, да уча добре и да се справям, но това не съм аз, не искам да работя и ден по специалността си.“

„Родителите ми избраха какво да уча. Изкарах 4 години в университета, стигал съм до рев, че не съм щастлив там, където съм попаднал, но не смеех да им се противопоставя. Вече съм на 31г., семеен съм. От известно време се преквалифицирам и усилено уча това, което винаги съм искал. Щастлив съм.“

„Майка ми ме кара да уча нещо, което не харесвам. Записвам за втори път специалността и за втори път се убеждавам , че не ми доставя удоволствие. Работя с хора и самата професия е много отговорна, а аз не искам да си пропилявам бъдещето. Взимам си изпитите, но съм като сянка. Празно ми е.“

Това са разказите на деца, които не са се лигавили. Безропотно са приели решенията на родителите си, подчинили са се и дори са се опитали да харесат това, което никога не са искали.

Според анкета, проведена през 2018 г. в 15 европейски страни, всеки втори родителизбира професия различна от желанието и представите на своето дете. Цели 55 на сто от родителите имат точна представа към каква професия искат да се насочи тяхното дете.

Колко много деца ще се превърнат в нещастни и неудовлетворени възрастни! В хора, които не обичат професията си, и по тази причина никога няма да бъдат достатъчно отдадени на нея. Само, защото някой е гледал на тях като на продукт, който няма думата.

Учи, за да работиш

photo 1486002113024 43b2ce358eb0

Наскоро в български сайт бяха публикувани писма на родители, с молба децата им да бъдат приети в елитно и строго профилирано училище, въпреки че не са издържали изпитите за него. В повечето от тях мотивите бяха ужасяващи: „ще ми бъде по-удобно да прибирам детето си от вашето училище“; „давам дежурства и не мога да се грижа за сина си, затова трябва да го приемете“; „приятелката ѝ е приета, а те двете са неразделни“.

Представете си само за миг, че притежавате математически талант, а някой ви кара да станете боксьор. Или сте целеустремен спортист, когото принуждават да стане художник. И то само заради комфорта на близките ви. Без да ви питат. Без да имате думата. Какво е усещането?

Усещането е, че някой убива Моцарт, както някога написа Георги Данаилов. Убива го, защото не може да го разпознае, защото не разбира нищо от музика, защото всички в семейството са лекари и традицията трябва да продължи, защото музикалното училище е много далече от вкъщи, защото „докато те храня, ще правиш каквото кажа“... Все едно защо. Важното е, че Моцарт е мъртъв.

Само истински смелият родител може да положи повече грижи за щастието на детето си, отколкото за успехите му. А те успехите – няма начин да не дойдат, ако детето е щастливо на мястото си, чувства подкрепата и вижда одобрението в очите на родителите си. Същото се отнася и до престижа, парите и възможностите. Те идват само там, където човек може да разгърне целия си потенциал.

Децата ще се справят с всичко, което им поднесем. Защото за тях ние сме най-важните хора на света. Да сме щастливи ние е по-важно от собственото им щастие. Но в ето в какво може да се превърне едно такова пораснало дете, според ироничния разказ на Данаилов: Прословут концерт-майстор свирел чудесно, но непрекъснато гримасничел и въртял главата си на една страна. Веднъж някакъв гост-диригент, обезпокоен, го попитал: какво става, да не би да му е лошо? Отначало цигуларят упорито отричал, докато накрая под секрет му признал, че въобще не може да понася музиката. 

Детето чудо не може да бъде цел на възпитанието, защото самото дете винаги е чудо, завършва историята си авторът. 

Ако сте родили гений – то тогава открийте го. Ако не сте – не превръщайте детето си в това, което не е.Възпитавайте щастие, а не угодничество. Подкрепяйте усилията, а не наказвайте липсата на качества. 

Бъдете смели.

Не убивайте Моцарт.

Стискайте ми палци и аз да не го направя.

Прочетете още:

НБО - 2019 - Всичко за матурите

Родителите хеликоптери вече не са на мода

Пожелайте им лош късмет

Едно неочаквано писмо по повод първи юни пристигна в пощата ни. През последния месец имаше много спорове, много тежки думи и обиди. Може би е дошло време да се сложи край на безсмислените битки и да се помисли кое е най-добре за децата. Може би това писмо е едно добро начало на диалог между родителите и институциите, независимо какви различия има между тях.

Скъпи малки, пораснали и още по-пораснали деца,

В навечерието на най-слънчевия и усмихнат празник – празника на децата, за мен е чест да отправя своя поздрав към вас – децата, родителите и всички възрастни, които ги отглеждат, възпитават и се грижат за тях. 

Пожелавам на всяко дете да расте обичано, да бъде силно пред предизвикателствата, да не спира да бъде любопитно към шарения свят, да се развива и постига едно по едно всички важни неща в живота, които го правят щастливо.

Първи юни е празник за малки и големи. И не само родителите, но и бабите и дядовците, лелите и чичовците, и всички професионалисти, които се грижат за децата, ще показваме своята специална обич към тях. В усмивките и балоните, въртележките в парка, топящия се сладолед и малките изненади се крие топлият чар на този празник. Но най-ценният подарък за едно дете е прегръдката на мама и тате, защото на света няма по-специална любов от тази на родителите към децата. 

Майчините и бащините думи са вълшебни – те дават сила и кураж в моменти на решения; те са смисъл и опора в дните на самота и притеснение; те са лек за детето, когато е болно. Родителските думи имат силата на неписан закон. Те могат да окрилят детето, но и могат и да подрежат криле. Затова е важно с думите си да напомняме на децата колко ги обичаме и с колко гордост и радост ни изпълват, когато успяват. Ние сме техния модел за подражание и трябва да сме добър пример за тях днес, за да бъдат те успешни и щастливи утре.

Посветих професионалния си живот на децата и ако сега избирам, пак ще го направя. Защото за децата си заслужава истински да се живее. И някъде там в трудния диалог по темата за най-доброто за нашите деца, между недоверието в институции и несъвършенството на документи, трябва да си признаем, че и най-добрите текстове, и най-добрите обещания нямат никакъв смисъл, ако няма добри професионалисти, които да ги осъществят на практика. Работата с деца не е само професия, а кауза за всеки, който я е избрал. За нея се изисква човек да има голямо и добро сърце, желание за себеотдаване, много търпение и любов към всяко дете. 

Вярно е, че никой не е съвършен и е човешко да грешим, но когато сме се отдали на децата, всички ние трябва да се стремим към съвършенство. Убедена съм, че ако се стараем повече като родители и упражняваме с любов професиите си, ще сме свършили най-важното, за да направим децата щастливи. Ако всички ние заедно си помагаме и показваме на децата какво е обич, справедливост, потенциал, можем да постигаме повече и да им осигурим не само едно щастливо детство, но и щастливо бъдеще.

Имам една мечта – всеки ден да бъде 1-ви юни. Защото това е денят, в който си спомняме, че и ние сме били деца, и ние сме пораствали с обелени колене, вършели сме пакости, избухвали сме в смях или сълзи от безсилие. Мечтая да запазим тази част от себе си за всеки ден – частта от детското любопитство, добронамереността и чистотата в сърцата ни. Мечтая децата на България да вървят смело напред, да се учат и развиват талантите си тук – в нашата родина.

Вярвам, че ще намерим верните пътища един към друг, ще общуваме разумно и достойно, с мисълта, че трябва да бъдем добър пример за децата ни, и го правим, защото искаме най-доброто за тях. Така както един ден те ще станат родители и по стара българска традиция те ще искат най-доброто за своите деца. 

Честит празник, деца! 

Елеонора Лилова, председател на Държавната агенция за закрила на детето

Автор: Geri Bell - От групата ни ВМ-НВХ- ПЪТЯТ КЪМ ЩАСТИЕТО 

Който свалил- свалил!

Лятото е на прага, вече има плажуващи. Водата е все още студена, но да наплискаш крачуни става. Пънахме се цяла зима, гладувахме, лунувахме, плодувахме и сега, като разхвърлим дрехите, ще видим кой - ял, кой - спал?!

Няколко съвета за топ форма:

Започваме с най-важното. Краката. Снимайте ги. Не просто веднъж, а 16 пъти за 24 часа!

Крака на пясъка; в басейна; на полянка; на тераса. Където можете и ви се отдаде възможност.

За мацки с татус “Only God Can Judge Me”, снимани с летен маникюр от Пенка Top Art Nails, се дават бонус точки!

Много важна част от ТОП снимката при женската част е натуралната визия. Сложете си само основа, пудра, фон дю тен, пудра захар, брашно. Ако ви е провървяло в живота и сте от богоизбраните да сте въртяли орална любов със заможен мъж над средната възраст, то устните, миглите също са от “естествените”. Минете снимката през 42 филтъра, замъглете неравностите по кожата и най-важното: не забравяйте да напишете колко сте натурал под снимката!

Ако сте от тези, които не са успели да се класират за държанка на чичо Янчо (бг версията на чичо Скрудж) и природата не е била благосклонна към формите ви, то пристегнете си горницата на банския, така че да не можете да дишате! Честито, вие получавате 100 лайка, 20 покани за приятелство от Мехмед Мюмюн, Igracha Pazardjik, Bad Boy bate и 10-ина влюбени иконки от приятелките ви, които чинно поддържат визията ви на ТОП мацка! След подобна ТОП снимка и 2-3 чата от ухажори тип “ще те изпапкам”, “да дойда да те намажа на плажа”, не пропускайте да напишете сърцераздирателен статус как всички мъже са еднакви и търсят само едно.

Какво трябва да притежава една мацка, за да е топ това лято?

1. Летен ботуш!
На първо място по важност. То не е топло с него и не спарва. (Знаем, знаем)
2. Айфон -за по-предприемчивите. Как иначе снимките ще се котират (забележка: думата не произлиза от малко коте!!). Ако нямате финансовата възможност за подобен модел телефон, може и друга марка, но задължително с детски огромен гръб, на който може да изпъква невероятния ви маникюр и когато си правите кадър в огледалото в тоалетните на The One да ви скрива главата.
3. Татуси.

Това лято особено актуален е целулитът с татуси.

Шарете си мазнините, те така не се виждат наистина.
4. Най-важният елемент от визията ви за ТОП селфи summer са очилата. Колкото по-големи и евтини, толкова по-класно изглеждате. Тези на Ни Ло от olx-a ви вдигат нивото.

Ако сте изчерпали селфитата и позитата за G.M; G.N и т.н винаги може да си снимате маникюра на волана на колата. Не е задължително да е вашата. Даже е задължително да не е. Ако сте си налепили от тези златните и къносани татуси (като тези от детските снаксове с награди), веднага я снимайте на волана. В Италия това е ТОП мода този сезон.

Последен писък на модата при летните снимки е как пушите наргиле. Снимайте дима, как го държите, как пушите, как небрежно е оставено на масата. Честито! Вие сте първият човек, пушил наргиле!

Забележка: наргиле в ръка с часовник-водомер (10 кожи от Слънчака) ви дава право вече да се чувствате недосегаеми.

Последно, не по важност разбира се, са чашите и виното. Тук имате огромно поле за изява. Вино в ръката на младо момиче на курорт е като Олимпийската факла. Повод за гордост. Всичко алкохолно и екзотично се снима. Нека хората по света видят, че по нашето черноморие има невиждани коктейли като Мохито!

Важно уточнение за начинаещите топ мацки във фейса:
дюнерите, пиците, баничките и кренвиршите не се снимат! Те не са за фейсбук!!!

И няколко задължителни правила при описанията на текстовете под снимките:
– нека са дълбоки, нека хората разберат, че вие не сте просто една красива обвивка, че не сте поредната кифла. За тази цел можете да прибегнете до добрите Хорхе Букай, Пратчет, Коелю.
– разнообразявайте описанията с целите текстове на новите песни на Фики, Галена, Ивена и Червена. Много са актуални описанията под плажните снимки тип: “ей така цяло лято мога общо взето”, “много ни е лошо”, “пей сърце, жегата дойде”, “играй кючек и ще станеш човек” и т.н.

Слънчев, позитивен и нисковъглехидратен ден!

(Снимката е от личния архив на Гери - ей с такива снимки ни измъчва всички нас в групата на щастливите хора на диета)

Препоръчвам ви още: Как свалих 15 килограма

Автор: Ина Зарева

Днес в много части на света се отбелязва деня на майката. По този повод, наскоро в мрежата се завъртя клип, който аз лично намирам за много тъжен. В него са показани множество гафове на бащи, които те правят, докато се грижат за децата си. Видеото завършва с думите: Благодаря, мамо, че не си баща.“

 

 

Стана ми ужасно мъчно. За жените, за бащите и най-вече за децата им. Винаги съм вярвала, че ако една жена се ражда с майчинско чувство, което набъбва с всяка следваща кукла и всяко следващо живо същество, което има нужда от грижа, за да достигне апогея си в първата прегръдка с малкото човече, то бащата се ражда много по-късно. Той е втората черта от теста за бременност, придружителят в АГ кабинета, беквокалът по време на раждането. И едва тогава бащата започва да расте – с всяко гушване на детето му, с всеки успешно сменен памперс, с всеки безценен бебешки смях, но най-вече с всяка получена усмивка от жената до него. Тогава този баща става великан и невъзможното само леко го забавя. 

Затова в деня на майката, ще благодаря на бащата на децата ми.

Благодаря ти, че:

Осмислихме, пожелахме и имаме тези деца напълно равноправно и заедно.

Никога не се почувствах притисната, длъжна или непълноценна, дори когато имаше опасност да ги нямаме.

Бяхме заедно във всичко – не пропусна нито един преглед и сподели всички сладоледи, които изядох през това време.

Пазеше ме от страховете ми, а така пазеше и децата ни, още преди да се родят.

Изпълни с усмивка всичките ми безумни желания, за които и до днес нямам никакво рационално обяснение.

Събираше всичките ми тревоги и заедно с твоите ги превръщаше в прах.

Никога не поиска да ме превърнеш в Степфордска съпруга.

Ме спасяваш от най-големия ми ужас и всеки път подреждаш до съвършенство гардеробите и багажа ни.

Никога не ми каза, че съм лош родител, дори когато постъпвах ужасно.

Децата ни могат да кажат абсолютно всичко, колкото на мен, точно толкова и на теб.

Благодаря ти за:

Хилядите пъти, в който обезумявах от притеснение, а ти ми повтаряше до безкрай, че всичко ще бъде наред.

Любовта в очите ти, която не се промени и тогава, когато изобщо не ставах за гледане.

Смеха, в който претопяваш всичко лошо и ледът се превръща в пролет.

Начина, по който успяваш да разсмееш децата.

Игрите, които само с теб са толкова забавни.

Разговорите ви, след които те се сдобиват с криле.

Авторитета ми, който градиш в очите им.

Букетчета, които сложи в малките им ръчички.

Нашите разговори до 4 сутрин, в които се търсих и намирах като жена и родител.

Огромния куп книги за възпитанието, които прочетохме заедно и все пак не ги изгорихме, както ни се искаше на моменти.

Затова, че никога не удари дори символичен шамар на децата ни.

За всички пъти, в които ме прегръщаше, когато клокочех от яд и не позволи да изрека отровни думи срещу им.

За всички нощи, в които независимо, че нямаше как да ме отмениш, стоеше буден с мен.

Всичките ти тениски, които превземах и ти ги връщах с петна от кърма.

Всички бягства, които ми организираше.

Всички перални, прахосмукачки, измити чинии и онези твои импровизирани ястия, които децата винаги изяждат до дъно.

Всички мачове, филми, риболовни дни и часове сън, от които се лиши, за да си с мен винаги и навсякъде.

Всички лоши мигове, които попи някъде дълбоко в теб и никога не ме укори за тях.

Творческия ми хаос, в който педантичната душа гори всеки ден.

Всички пътувания и ваканции, които превърна в най-хубавите ни спомени.

Часовете висене пред всички спортни зали, арт школи и частни уроци.

Оптимизма, който винаги побеждава моето черногледство.

Това, че мога да градя себе си, докато ти си родител и за двама ни.

Благодаря за: 

Вярата

Спокойствието

Сигурността

Обичта

Заради, които мога да празнувам и днес, и всеки ден.

Честит празник, майки!

Честит празник и на вас, бащи! Благодаря, че сте И майки, когато е нужно. 

Най-добрият татко на света

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам