- 1. Между САМО и ВЕЧЕ
- (Отношения)
- Автор: Марая Чуруликова Днес осъзнах, че съм изгубила една цяла година. Изобщо не разбрах как се е случило! Уж съм денонощно с децата си, а внезапно установих, че съм проспала цяла година от живота на малката ми щерка. Това са цели 365 дни, през които тя се е водила на 14. Как иначе да си обясня, че до вчера беше САМО на 13, а сега ВЕЧЕ е на 15. Вероятно тъкмо 14-те ѝ години са били тънката граница между детето и момичето, не зная. За мен винаги ще си остане моето бебе. Затова се смея, когато виждам колко сериозно ми обяснява, че ВЕЧЕ е на 15 и може да закъснява в почивните дни. И се замислих. И установих, че животът с дъщерите ми в последните години се лашка между тези две думички: САМО и ВЕЧЕ! Как не съм се усетила?! ВЕЧЕ 15-годишната ми държи сметка защо позволявам на САМО 17-годишната ѝ сестра два поредни дни да не се прибира у дома. В същото време ВЕЧЕ 17-годишната вдига скандали как сме пуснали САМО 15-годишната си дъщеря на клуб, "защото, нали помните, когато аз бях на 15, ...
- Добавен на 09 Май 2019
- 2. Къща на плажа
- (Забавно)
- Автор: Марая Чуруликова Мечтаете ли за къща на плажа? Вълните се разбиват току в главата ти, пясъкът (разбира се, златен) започва от първото стъпало на верандата. Вю-то от прозореца на кухнята не се описва с думи. Първия ден бродиш като пиян от звуци и картини. Нарочно не заспиваш, ненаситен си да попиваш прибоя, вятъра, ако пък си закачил на парапета от онези бамбукови/метални/стъклени дрънкалки... Няма такава музика! Минава време и златният пясък вече те вбесява. Ами че той е навсякъде! Колкото и да търчиш с моп и препарати, няма отърване. Вчера занесе часовника си на ремонт. Спрял, защото под херметически затворения капак имало песъчинки. Всеки ден пишеш името си върху шкафа, после обираш пясъчния слой и така чак до утре, когато пак можеш да пишеш. А влагата???!!! Няма такава гад! Тя се просмуква в гардероби и чекмеджета, дрехите започват да смърдят на мокра кожа, а зелени и сивкави петна полека превземат прясно измазаните стени. Няма спасение! Дори човекът, когото си викнал да измаже ...
- Добавен на 08 Юли 2018
- 3. Дупе да ни е яко
- (Забавно)
- Автор: Марая Чуруликова Моята интелигентност е пословична. От мъничко Марайче, че до днес - всичко знам! И го обяснявам спокойно, аргументирано, без излишни емоции и с тих глас (защото съм разбрала, че силата на гласа не усилва аргументите). В детската градина например разкрих на децата защо обикновено дядо Мраз е с чорапите или обувките на бащите им. За наказание учителката поставила моя подарък на дъното на торбата и съответно бях извикана да си го получа последна от всички добри дечица. "Видя ли как си разсърдила дядо Мраз? Догодина може и въобще да не ти донесе нищо!", каза ми другарката. "Не, дядо Мраз е сложил моя подарък пръв от всичките. Затова е бил най-долу в чувала!", отговорих аз. Разказвам ви този епизод не да се хваля с моя остър като бръснач ум, с бунтарския си дух или с нетипичниите за възрастта наблюдатеност и интелигентност. Скромността не ми позволява (за това ми качество също се носят легенди, но от скромност ще ви ги спестя). Известна съм още с чутовна ...
- Добавен на 08 Януари 2018
- 4. Цветът на самотата
- (Истории)
- Автор: Марая Чуруликова Какъв е цветът на самотата/на любовта/на щастието/ на тъгата...? Задавали ли сте си такъв въпрос? Аз - никога! Обаче веднъж отговорих. Беше преди 8 години, когато 5-годишното ми тогава момиченце ми показа домашното си. Просто задание: в началото на листа бяха изброени няколко човешки емоции/състояния, детето трябваше да избере едно от тях и да отговори на въпросите: 1. Какъв е цветът на...? 2. Какъв е звукът на...? 3. Какъв е вкусът на...? 4. На какво мирише...? 5. На какво прилича...? Хареса ми! Много ми хареса това домашно. Даже и аз отговорих на въпросите. После отидох при учителя на класа и го помолих да ми покаже отговорите на децата. Повечето от момиченцата бяха избрали "любов". Оказа се, че любовта е предимно червена, звъни като камбанка, има вкус на ягоди/шоколад/маршмелоу, мирише на рози/на Коледа и прилича на сърце/балон/усмивка. Повечето от момчетата бяха избрали "сила" (power). Научих, че "силата" е синя/черна/червена, има вкус на ...
- Добавен на 14 Ноември 2017
- 5. Няма угодия
- (Истории)
- Автор: Марая Чуруликова Прекрасно е, когато мечтите се сбъдват, нали? Аз например като малка имах мечта - да живея сама (разбирай без родители), да си пия сутрин кафето с цигара, и задължително в хола, да съм потопена в музиката, която бълбука от уредбата и небрежно да прехвърлям предстоящите за деня задачи, прелиствайки красив кожен тефтер. Много филми бях гледала май, а? Обаче се получи! Всичкото, без кожения тефтер, защото беше дошло времето на органайзерите. И пак се размечтах: да ме събужда не електронна аларма, а детски крясъци. Около мен да е хаос, аз да съм по пижама и да се спъвам в играчки. Да си пия кафето с цигара, но на верандата, а от хола да бълбука смехът на рожбите ми. Е, добре, пак се получи. С леки корекции - аз обикалям стаите в ролята на аларма, проверявам дали вали, защото тогава трябва лично да отвозя ученичките до работното им място, а в реалността бълбукащият смях на рожбите ми се изроди в почти непрестанни скандали (между тях, и с мен). Полазиха ме ...
- Добавен на 04 Ноември 2017
