Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Ивелина Чолакова - Дамаянти

Сутринта четох един чужд пътепис, мнооооооого красиво написан, доста вълнуващ и поради мястото, което описва, ме остави с една безнадеждност и тъга.

Затова ми се прииска да седна и докато още ми е прясно в главата, да ви разкажа. Колкото се може по-обективно, макар че сигурно ще има доза пристрастност. Влюбих се в тази страна! Неусетно ми влезе под кожата и си казах, че бих могла да живея тук.

Петя, нашата невероятна приятелка и гид в това пътешествие, ми каза, че ако не бяхме случили на слънчево време 6 дни, нямаше да се чувствам така, но само за този път ще реша да не ѝ вярвам :)

Аз май мога да вирея навсякъде, стига с мен да са близките ми хора!

И така, кацнахме в Дъблин в 8:15 ирландско време. Петя ни чакаше на Терминал 1. Яхнахме се на колата и се забихме в първия Макдоналдс, защото бяхме гладни. Още тук ми направи впечатление, че няма опашки, макар да имаше доста хора.

На електронни табла правиш сам своята поръчка, плащаш с безконтактна карта и само следиш на таблото кога излиза твоят номер поръчка, за да си я вземеш.

Хапнахме набързо, пийнахме кафе и хукнахме към музея Гинес.

DAM 5642 ok

Естествено, беше час пик. Трафик като в София - час пик, но о, небеса, не чух нито една кола да бибипка припряно. Е, и там има тарикати, които минават в бус лентата, но са пренебрежимо малко.

Казах ли, че движението е наобратно? Е, сигурно се подразбира, но за тези 6 дни, да се возя на мястото на шофьора (в Бг), без пред мен да има педали и волан, беше истинско преживяване. Да се движим наобратно, да караме в насрещното и да въртим поредното кръгово наопаки. Мисля, че така и не свикнах за тази седмица.

Но пък всичко е така уредено с големи знаци и огромни надписи на самите платна, че според мен е невъзможно да се объркаш!

Билетът за музея "Гинес" е 25 евро. Ако го букнеш предварително, пропускаш висенето на опашка.

DAM 5609 ok

Валиден е 1 ден. Включва паркинг, обиколка на музея, как да налееш перфектната чаша бира, дегустация на пинта бира в кръглия бар на последния, седми етаж на музея, с гледка към цял Дъблин.

Страхотно е! Любителите на бира ще го оценят. За бирата Гинес казват, че средно положение няма! Или се влюбваш в специфичния ѝ вкус, или я намразваш завинаги!

На мен ми хареса!

DAM 5626 ok

"Жената се нуждае от мъж, колкото рибата от велосипед."

Готови сме да продължим, след повече от 2 часа в музея.

Потегляме на север!

Следващата ни цел е Carrick-a-Rede Rope Bridge. Запътваме се към Белфаст и оттам - нагоре. Вече сме в Северна Ирландия, което си е Великобритания. Плаща се в паунди.

Стигнахме към 18 часа и бяхме едни от последните, които пуснаха, тъй като официално затварят в 18:30.

DAM 5727 ok

Има безплатен паркинг и се ходи около километър, и може би малко повече, пеша. Цената за възрастен е 9 паунда, но има семейни билети, ако сте с деца. Също може да се закупят онлайн.

Вятърът те отвява, но аз толкова мечтаех да видя океана, че ми бе все тая. Гледката е зашеметителна! Колкото и много да ми се иска, никоя фотография не може да предаде това, което виждаш с очите си! Ирландия има едно особено зелено! Думата, която го описва, е тучно! Абе, сякаш гледаш небето, водата и тревата през поляризационен филтър през цялото време!

DAM 5661 ok

Мостът свързва континента с малкия остров Carrickarede. Той се простира на 20 метра дължина и е на 30 метра над скалите долу.

У нас Влад има страх от високо, но там, признавам си, ме беше шубе. Мостът все пак е въжен, а вятърът доста силен!

Но пък гледката и преживяването си струваха всичко!

DAM 5695 ok

На връщане пред нас вървяха пазителите на моста, чиято смяна бе свършила. Магазинчето за сувенири вече бе затворило и не успях да си взема сертификат, че минах по моста, ноооо Влад ме снима пред табелата You did it!

Потеглихме към мястото за настаняване, което беше на около 10-15 минути от моста. Локацията бяхме избрали през букинг с една едничка цел, да е близо The Dark Hedges. Моята първоначална идея беше, да отидем там по изгрев, на следващата сутрин, за да видим мястото без туристи!

Пристигнахме пред къщата на Ерик на Carnbore Road. Гледаш - насред нищото - къща. Наоколо няма други къщи, само тучни зелени поляни и рунтави овце, които кротко си пасат, необезпокоявани и неохранявани от никого!

60038497 823514168033353 1052407767958028288 n

А вътре в къщата аз изпаднах в амок. Петя каза, че сме уцелили мечтата ми, да видя типичната ирландска къща за този район! Влюбих се във всеки детайл! От двора с трите кучета, през чаршафите на цветенца, посудата, картините по стените, пощенската кутия с трактор на нея, всичко, всичкоооо!

Всъщност ние все едно бяхме на гости на Ерик, но се чувствахме като у дома! На разположение ни беше и голямата кухня с голяма маса, където седнахме вечерта да пием вино и да правим планове за следващия ден. Ерик е страхотен домакин!

59537956 468216527256520 5099462048325042176 n

С удоволствие ви препоръчвам мястото! Запазете го обаче предварително, защото сравнително наблизо има голям голф комплекс и къщата му по време на турнирите е винаги пълна.

59064580 2021477491479886 679893241352421376 n

Къщата е на 3 минути от другата ми мечта – The Dark Hedges!

Знаех за това място и исках да го видя далеч, преди да стане популярно, заради сцената от GoT, която е снимана там. Отидохме вечерта, преди залез!

Учудващо е на пръв поглед, защо е толкова популярно, защото това е само кратък път, заобиколен от земеделски полета.

Когато пътувахме дотам, дори не бяхме сигурни дали сме на правилното място! Наоколо полета, а аз очаквах гора!

На пръв поглед не изглежда много мащабно, но като излезете от колата си и се огледате, можете да видите защо The Dark Hedges привлича фотографи, художници и любопитни туристи от десетилетия. Мястото е наистина магично!!!

Всъщност около 1775 г. Джеймс Стюарт построява нова къща, наречена Gracehill House, след смъртта на жена си Грейс Линд. Над 150 букови дървета са били засадени към входа на имота, за да се създаде внушителен подход.

Според легендата обаче, живите плетове се посещават от призрак, наречен „Сива дама”. Твърди се, че тя е или духът на дъщерята на Джеймс Стюарт или една от прислужниците на къщата, които умират мистериозно.

Мястото добива голяма популярност, след като е използвано за "King's Road" в сериала Game of Thrones.

За жалост от 150-те дървета, първоначално засадени от семейство Стюарт, до 2016 г. са останали около 90. През 2014 г. проучване показа, че дърветата са в различно здравословно състояние и са изложени на риск при лошо време. Още няколко дървета падат при бури през годините от 2017 до 2018.

Затова пътят е затворен за преминаване с коли, с идея да се запази по-дълго животът на дърветата!

DAM 5748 1 ok

Трябва да отбележа всички мили хора, които срещнахме по пътя, питахме за посоката или просто заговаряхме! Продавачите по магазините и бензиностанциите... Всички бяха любезни, мили, усмихнати и на север говорят един друг английски, който ме караше да се усмихвам тъповато, защото почти нищо не им разбирахме. Добре, че беше Петя.

На сутринта закусихме при Ерик, Влад поигра с кучетата, взехме си довиждане и потеглихме към следващата точка в нашия wish list, а именно Giant's Causeway.

По пътя минахме през Bushmills. Идеята беше само да преминем оттам, защото ние с Влад не пием и честно да си призная (не ни анатемосвайте!), но дестиларната на Bushmills не беше в нашия списък и така и не влязохме в нея.

DAM 5811 ok

Но докато минавахме бавно през градчето, видях щендер с картички и много симпатични заведения и помолих Петя да спрем.

Неописуемо е! Просто атмосферата, хората, трябва да ги усетите на живо, защото каквото и да напиша, ще ви се стори преекспонирано, но всъщност не е!

Точно в Bushmills попаднах в първия Charity shop, за ужас на Петя и Влад. Това са магазини, тип втора употреба, в които се продава всичко - от дрехи и обувки, през пердета, книги, чанти, бижута до посуда! Ами не се стърпях и си домъкнах няколко чинийки. Ако не летяхме с low cost, вярвайте ми, щях да се върна с цял куфар! Навсякъде в Северна Ирландия, дори по заведенията, посудата е такава! Влюбих се още повече.

DAM 6187 ok

Оттук насетне влизах във всеки такъв Charity shop и всяка книжарница изпречила се на пътя ми! Мисля, че подлудих спътниците ми, но се надявам вече да са ми простили!

За една обична приятелка, търсих във всяко такова място стари издания на Пипи, но за жалост не открих! Сдобих се обаче с едно издание от 1946 година на Коледна песен на Дикенс, с много красиви графики вътре.

Хапнахме вкуснотии в The Copper Kettle и продължихме пътя към Giant's Causeway.

DAM 5844 ok

60071870 2327994230857042 7593838668540805120 n

Нещо което трябва да спомена за там е, че в момента щом пристигнеш и паркираш (паркингът е 8 паунда), те насочват към сградата, където има галерия, през която се минава, за да излезеш от другата страна, откъдето тръгват автобусчета.

Минавайки през галерията, си задължен да си купиш билет на стойност 13 паунда на човек. НО! Някоя добра душа бе обяснила на Петя, че не си задължен да плащаш, за да видиш самите Giant's Causeway. Просто трябва да минеш не през галерията, а през подлеза отстрани и пак да стигнеш до спирката на автобусчетата или просто оттам да продължиш пеша!

Ние се възползвахме от автобусчетата, цената е 1 паунд в посока. Разстоянието е около 3 километра, ако тръгнете пеша.

Мястото е невероятно красиво и магично!

DAM 5896 ok

Пътят на гигантите е на площ от около 40 000 свързващи базалтови колони, резултат от древно изригване на вулкан.

През 1986 г. е обявена за обект на световното културно наследство на ЮНЕСКО.

Върховете на колоните образуват стъпаловидни камъни, които тръгват от скалата и изчезват под морето. Повечето колони са шестоъгълни, въпреки че има и с четири, пет, седем или осем страни. Най-високите са около 12 метра, а в скалите втвърдената лава е с дебелина 28 метра.

DAM 5870 ok

Мястото е било обект на силна вулканична активност. Размерът на колоните се определя предимно от скоростта, с която се е охлаждала лавата от вулканично изригване.

И въпреки че има физично обяснение на формите, за мен изглежда като магия или построено от някакви извънземни цивилизации.

Някои от формите са толкова правилни, че изглеждат като подредени от изкусен майстор!

DAM 5946 ok

Време е да продължим, много път ни чака до следващата нощувка в Oranmore.

Но Ерик е споменал на Петя за Dunluce castle, който ни е горе-долу на път и отбиваме натам!

Замъкът е построен върху крайбрежни скали и най-ранното писмено свидетелство за него е през 1513 година. Драматичната история на Dunluce е съчетана с приказки за банши и как кухнята на замъка пада в морето една бурна нощ през 1639 година.

DAM 6015 ok

За феновете на Game of Thrones: този замък е използван за направата на Пайк, замъкът на Грейджой, като е компютърно достроен. Това ни го разказа възрастната дама, която продава билети за замъка. Смяхме се с глас, когато след като ни обясни интересния факт каза: „Изобщо не разбирам какво казвам, но ми харесва въздействието на думите ми върху хората, които знаят филма.“

DAM 6003 ok

На паркинга на замъка има едно заведение - Wee Cottage cafe, непременно, ама непременно да седнете там да хапнете!!!

Безобразно вкусно! Много вежлив, усмихнат и любезен персонал! А визията вътре е просто като от някоя приказка!

Заредени с емоции и нахранени до насита, потегляме на път!

Много път от западната част на острова, докато стигнем до Оранмур, където спахме. Май най-изморителният ден, особено за нашия прекрасен гид и шофьор Петя.

Пристигнахме в 22 часа вечерта и просто се строполихме да спим в Shanlin House Bed and Breakfast.

На сутринта, усмихнатият до уши собственик, ни посрещна с традиционна ирландска закуска. По живо по здраво си тръгнахме, за да видим Galway. На 10 минути с кола сме оттам, а настаняването в Ирландия е от 15 следобед.

Така че първо отидохме да видим аквариума, после вече се пуснахме в града!

Галуей, пристанищен град на западното крайбрежие на Ирландия, се намира там, където река Корриб се среща с Атлантическия океан. Центърът на града е площад Eyre от 18-ти век, популярно място за срещи, заобиколено от магазини и традиционни кръчми, които често предлагат жива ирландска музика.

DAM 6182 ok

 

Ще видите каменни кафенета, бутици и художествени галерии, които са разположени по криволичещите алеи на Латинския квартал. Петя го нарича студентското градче на Ирландия.

DAM 6253 ok

 

Разбирам защо! Супер оживен, пълен с много млади хора, фрашкан с всякакви националности, много китен и чаровен с всичките тези пъбове, галерии, улички пълни с музиканти, танцьори и всякакви творци!

DAM 6140 ok

Накъдето и да свърнеш, все ще ти хареса! Попаднахме на пазарния им ден, където имаше сергии на улицата с всевъзможни неща за продаване, плюс всевъзможни храни! Е, точно тук опитах за първи път през живота си стриди!

Едно момче ги отваряше на момента, на масата се търкаляха лимони в изобилие и някакъв лют сос, който не опитах, защото не ям люто. Мислех, че са безумно скъпи, но се оказа, че една е 2 евро. Опитах първата и много ми хареса! Повторих, че и потретих, и третата ми дадоха за 1 евро.

DAM 6281 ok

Непременно идете да видите Галуей! Толкова е пълен с живот!

DAM 6067 ok

Покрай мястото, където реката се влива в океана, беше пълно с млади хора, които си лежаха на тревата на групички - пеят, смеят се, пият и се забавляват!

Тук е моментът да кажа, че уцелихме невероятно хубаво и слънчево време през всичките дни, в които бяхме в Ирландия! Петя каза, че е много необичайно. Явно сме късметлии! Може би трябваше да пуснем по един фиш, джакпотът доста се бе натрупал.

DAM 6055 ok

На следващия ден се разделяме с Галуей и се връщаме в Дъблин, където ще прекараме последните 2 дни от нашето пътешествие.

Квартирката ни е в центъра, близо до всичко на пешеходно разстояние. Но винаги може да се възползвате и от градския транспорт. Има дневни карти.

Така и не се качихме на Hop On, Hop off автобусчета, защото не сме типа туристи дето искат да видят всичко на света за 2 дни.

Запазихме си билети за библиотеката в Тринити колидж за следващия ден, за да не чакаме на километрична опашка и се пуснахме да разглеждаме наоколо пеша. Минахме през нациoналната художествена галерия, която е със свободен достъп и може да се насладите на картини на Моне, Реноар, Бонард, Пикасо...

Нямаше време за друго, защото вечерта имахме резервация за най-известният ирландски пъб Johnnie Fox's.

DAM 6358 ok

Имаше жива музика и типичните ирландски танци! Беше вълнуващо и мноооооооооооооооого вкусно!

DAM 6412 ok

Имаше хора от различни краища на света - Швейцария, Литва, Русия, Украйна, Камерун, САЩ, Португалия, Унгария, Германия, Франция, Бразилия, Китай и къде ли още не. Разбрахме, защото музикантите ни разпитаха.

Най-якото е, че включват публиката да участва и всички много се забавлявахме!!!

В последния ден от пътуването закусихме в един от най-големите шопинг центрове, който изглежда много красиво - Stephen's Green.

DAM 6429 ok

След което разгледахме абсолютно зашеметяващата библиотека на Trinity College!

DAM 6480 ok

Определено не съм виждала по-мащабна и голяма библиотека!

Библиотеката е постоянен дом на арфата на Брайън Бору и е национален символ на Ирландия, копието на прокламацията на Ирландската република от 1916 г. и книгата на Келс. Два от четирите тома на Книгата на Келс са публично показани, едната е отворена към голяма украсена страница, а другата - към типична страница от текста.

В библиотеката има над 200 000 от най-старите книги, карти и пр.

DAM 6465 ok

Любопитен факт е, че джедайските архиви на Храма на джедаите във филма "Междузвездни войни: Епизод II - клонингите атакуват" имат впечатляваща прилика с Дългата стая на Библиотеката на Тринити Колидж. Тази прилика води до противоречия, тъй като не е искано разрешение да се използва подобието на сградата във филма. Въпреки това, Лукасфилм отрича, че „Дългата стая“ е в основата на архивите на джедаите, а служители от библиотеката на Тринити Колидж решили да не предприемат никакви правни действия.

DAM 6506 ok

След културният полуден, решихме да се потопим в атмосферата на града.

Естествено, снимахме се до статуята на Моли Малоун.

DAM 6542 ok

Песента Molly Malone не е само "химн" на Дъблин и спортистите на града. Тя е станала известна по целия свят. В нея се разказва за Дъблин, когато уличните търговци търгували от едни колички, в които събирали продукцията си от ранните сутрешни пазари.

Чухме я в Джони Фокс пъб и даже я пяхме с музикантите.

Няма доказателства, че Моли е истински човек. Безброй хора, включително академици, са се опитвали да намерят доказателство за нейното съществуване.

Няма намерени такива, но това не пречи да е една от забележителностите в Дъблин.

За десерт, и след шопинг терапията в магазини на Дисни, Comic book stores и подобни, си оставихме посещението на най-цветното, щуро и забележително място, магнит за туристите в Дъблин - Temple Bar!

DAM 6578 ok

Това е най-оживения, крайречен квартал, разположен върху калдъръмени пешеходни алеи. Пъбовете са пълни от сутрин до вечер и повярвайте ми, никой не пие кафе за закуска.

Звучи ирландска музика и навсякъде виждаш усмихнати хора, къде от преживяването, къде от глътките Гинес или уиски.

DAM 6565 ok

Каквото и да напиша, няма да може да отрази точно атмосферата!

DAM 6598 ok

От сърце ви пожелавам да посетите тази страна!

Част от моето сърце остана там завинаги! И за да съм съвсем честна и обективна ще кажа, че по-голяма частичка остана на север, при зеленото, океана, безбрежието и безвремието.

По душа явно съм от Старките.

Специално искам да благодаря на Петя! Тя е невероятна! Наистина! Без нея, пътуването нямаше да е това, което беше!

Всички снимки от пътешествието на Ивелина Чолакова можете да видите тук.


Препоръчваме ви още:

Посткросинг

Лазурният бряг - провансалски чар и ултра лукс

Очите на Бога

Автор: Марая Чуруликова

Днес осъзнах, че съм изгубила една цяла година. Изобщо не разбрах как се е случило! Уж съм денонощно с децата си, а внезапно установих, че съм проспала цяла година от живота на малката ми щерка. Това са цели 365 дни, през които тя се е водила на 14. Как иначе да си обясня, че до вчера беше САМО на 13, а сега ВЕЧЕ е на 15.

Вероятно тъкмо 14-те ѝ години са били тънката граница между детето и момичето, не зная. За мен винаги ще си остане моето бебе. Затова се смея, когато виждам колко сериозно ми обяснява, че ВЕЧЕ е на 15 и може да закъснява в почивните дни.

И се замислих. И установих, че животът с дъщерите ми в последните години се лашка между тези две думички: САМО и ВЕЧЕ! Как не съм се усетила?! ВЕЧЕ 15-годишната ми държи сметка защо позволявам на САМО 17-годишната ѝ сестра два поредни дни да не се прибира у дома. В същото време ВЕЧЕ 17-годишната вдига скандали как сме пуснали САМО 15-годишната си дъщеря на клуб, "защото, нали помните, когато аз бях на 15, на мен не позволявахте?!"

Дупе да ни е яко

a8a70130aed1b4387634a8604a34a91e XL

Оказва се, че ВЕЧЕ и САМО са като тирето в граматиката: ако се колебаете кой пунктуационен знак да използвате в изречението, смело слагайте тире и няма да сгрешите. Та ВЕЧЕ и САМО се наместват при нужда навсякъде, като често си сменят местата, за удобство. Пример - в рамките на 2 минути чух, че "Не може да ми говориш с такъв тон - вече съм на 15" и "Само на 15 съм, няма как да съм наясно какво искам да уча след 3 години". По-голямата ми дъщеря също умело дриблира с ВЕЧЕ и САМО - или е достатъчно възрастна (ВЕЧЕ на 17!) и може да закъснява, да остава за по ден-два у приятелка (хмммм!), да иска да ходи на екскурзия с гаджето или направо да се изнесе на квартира. Или е твърде млада (САМО на 17) и трябва да взема решения като възрастен - къде да кандидатства, как ще се оправя сама надалеч, ще ѝ стига ли месечната издръжка, ако скъса копче - кой ще ѝ го зашие... За последните тревоги бяхме обвинени с баща ѝ, че сме я натикали едва 5-годишна в първи клас и ето днес, САМО на 17, тя трябва да се справя с казуси, които са за възрастни (разбирай - за над 18 г.).

Та между САМО-то и ВЕЧЕ-то на моите ненагледни, аз - честно си признавам - много се обърках. И все по-объркана ставам - кога как да се държа. Защото понякога не мога да различа поведението на ВЕЧЕ n-годишната от държанието на САМО n-годишното ѝ Алтер его. Еднакво ми е.

Обърквам се, честно! ВЕЧЕ съм около 50. Та не съм достатъчно млада, за да знам всичко.


Препоръчваме ви още:

Няма угодия

Отваряй си очите, моето момиче!

Ужас! Дъщеря ми е кифла

Покрай бракоразводните дела, родителите са заети със собствените си преживявания и много често децата преживяват мъката си без подкрепата им. Психоложката Ан Бушо обяснява защо е добре да се извиним на детето си за всичко, което се е случило по време на разрива, и да възстановим емоционалния си контакт с него. Бушо работи със семейства, които се развеждат по взаимно съгласие. По думите ѝ, както и да протече разводът – спокойно или с напрежение – отношенията между родителите и децата се променят. Децата са изплашени, сърдят се, чувстват се изгубени, разочароват се от единия си родител, а понякога и от двамата. Психоложката обаче е убедена, че искреното извинение може да помогне отношенията им да бъдат възстановени.

В разгара на развода родители са обсебени от собствените си чувства – гняв, тревога, недоумение, обида, страх от бъдещето. Това ги прави по-малко чувствителни към преживяванията на децата им. Разбира се, продължават да ги обичат и да се грижат за тях, но престават да се съобразяват с емоционалното им състояние.

Родителите като че ли забравят, че детето в този момент изпитва огромни проблеми с привързаността. И в процеса на развода, и след приключването му, те приемат детската тревога за нещо преекспонирано, отказват да я признаят. За да избегнат чувството за вина, възрастните свързват промените в настроението или поведението на детето с особеностите на неговия характер.

Когато отношенията между родителите са гранични, детето може да реши, че ситуацията е безнадеждна и да изпадне в дълбоко отчаяние. Или да приеме, че единият от възрастните е уязвим и има нужда от помощ. Някои деца осъждат родителите си. Тийнейджърите се сърдят, заради поведението на някой от възрастните. В подобни ситуации децата се стараят да скриват чувствата си и не ги обсъждат с родителите си, смятайки, че по този начин проявяват загриженост - на големите и без това не им е леко.

По време на развода у по-малките деца много често се забелязва известно забавяне на развитието, а при тийнейджърите чувствата са или дълбоко скрити или излизат на повърхността и водят до поведенчески проблеми или понижаване на успеха. Това, че децата крият емоциите си, напълно се вписва в картината за света на родителите, които са склонни да мислят, че с наследниците им всичко е наред.

Правила за съвместен живот като разведени

35f01e44953f9ac7172d0e70bfc76ec3 XL

Как да се подготвим за извинението

На родителите им е трудно да признаят, че реакцията на децата на развода е много по-сложна, отколкото са предполагали. Но ако осъзнаят това, може да възникне желание да се извинят. Извинението е началото на помирението, смята Бушо. То помага на възрастния навреме да се откаже от „бронята“ си и повишава емпатията, а на детето позволява да се дистанцира от конфликта на родителите. Благодарение на извинението, децата чувстват, че са им обърнали внимание и загубената привързаност се възстановява.

„Ако искате да се извините на детето си, първо се поставете на негово място и опитайте да почувствате, какво е изпитвало през цялото време. Не забравяйте, че вие сте компетентен и любящ родител, за да види детето ви зрелия човек, на когото може да се довери.“

Бушо предлага на възрастните да мислят за себе си като за любящи родители, които са допуснали грешка. Не е нужно да се мисли за развода с угризения, а с доброта към себе си. Никой не е длъжен да бъде идеален. Да, малките деца идеализират родителите си, а тийнейджърите са толкова разочаровани от нас, че всяка грешка им се струва трагедия. Затова и на нас, и на децата ни рано или късно ще ни се наложи да се откажем от идеята, че сме съвършени.

Извинението като възпитателен метод

Извинението е възпитателен метод, за който много родители дори не подозират. То позволява да отдадеш дължимото както на собствените си чувства, така и на чувствата на детето, да признаеш през какво е преминало то по време на развода. Важно е възрастният да признае как се е държал в този период: „Разбирам те, аз бях толкова заета с развода, че не ти отделях никакво време.“ или „Струва ми се, че през последните месеци бях твърде строг с теб.“ Подобни признания помагат на детето да преосмисли представата си за това, което се случва в семейството. Извинението придава значимост на емоциите му, но признавайки неговите чувства, родителите не са длъжни да се съгласят с гледната му точка или с обвиненията му.

Разводът през очите на детето

f45c67357622c31d6c1b01b85dd4b5e3 XL

Как да разберем какво е преживяло детето

Преди да потънат в ужаса на развода, децата са били по-скоро много привързани към нас, а в хода на конфликта са ни изгубили. Те се плашат и се чувстват наранени от това, че са лишени от вниманието ни, а емоциите ни са непредсказуеми.

Полезно е да си спомним какви сме били ние на същата възраст, да помислим за това, което сме преживявали тогава. В различните възрасти децата възприемат реалността различно. Малките са ужасени от мисълта, че може да ги изоставят, затова имат нужда да им се обясни много подробно какво се случва и защо.

Друг важен въпрос е как да се извиним, без да обвиняваме другия родител и без да поемаме излишна вина върху себе си. Нападките по адрес на бившия партньор или разговора за собствените ни недостатъци изместват акцента от преживяванията на детето към това, което чувстваме ние. Да, по-примамливо е да споделим своите представи как е трябвало да се постъпи в тази ситуация, но едва ли ще помогнем на децата си. Нужно е да признаем грешките си, но е по-добре да се фокусираме върху това как разводът е повлиял на детето.

Как да се извиним

Ан Бушо смята, че извинението трябва да е кратко: да изразим съжаление, да опишем как си представяме чувствата на детето, а то може да ни коригира, ако сметне за нужно. Може да представим ситуацията като начин да научим нещо: „Точно сега не зная какво да направя, за да се почувстваш по-добре, но заедно бихме могли да измислим нещо.“

Извинението на родителя дава увереност на детето. Може да потърсим помощта на другия възрастен: „Говорих с баща ти и двамата сме съгласни, че не трябваше да повишаваме тон. Радвам се, че обсъдихме това. Ще се опитаме да не повтаряме тази грешка.“

Ако разликата във възрастта на децата не е голяма – може да ги съберем заедно и да поговорим, особено ако са ставали свидетели на неприятни сцени. Тонът трябва да е мек и спокоен.

Ако съумеем искрено да се извиним на детето си, ще бъдем по-добър пример за него.


Препоръчваме ви още:

Рецепта за сладкиш с горчив привкус

Има ли живот след развода? И как да въведем децата в него?

Мащеха в семейството - истински истории

 

 

Чудили ли сте се какво да правите с ненужните детски дрешки и играчки? Или може би искате да се сдобиете с нещо хубаво и запазено на добра цена? Ето една идея за вас - посетете Kids&Chiks на 18-ти май в Музейко.

Идеята на организаторите много ни допадна - Kids&Chiks е едно социално събитие, на което всеки родител ще може да донесе запазени и подбрани дрехи, обувки и играчки на децата си, които вече са малки или не се използват, и да ги продаде. Почти всички сме затрупани от вещи, които не използваме, а детските дрешки толкова бързо умаляват, че много от тях остават дори неизползвани. Целта на базара е едни родители да разчистят гардеробите на децата си, а други да намерят ценни находки на много достъпни цени.

Ще има музика, добро настроение и, разбира се, много интересни попадения за вашите деца.

 Какво да правим с ненужните дрехи

d34caa2ce7f04361bbd5a582194d6921 XL

В чужбина тези базари са доста популярни, затова идеята на Kids&Chiks е да популяризира този тип събития и в България. Заедно с удължаването на живота на вещите се насърчава и опазването на природата, тъй като модната индустрия е вторият по големина замърсител на околната среда.

Организаторите имат амбицията Kids&Chiks да се провежда всеки месец, на любими локации, за които ще ви информират предварително. Всеки, който пожелае, ще може да участва. За целта е нужно да подберете добре запазени дрешки, колела, колички, играчки, ролери, кукли и всичко, което вече не използвате. Вещи, каквито вие самите бихте купили за децата си.

За повече информация вижте на страницата на Kids&Chiks.


Прочетохте ли

 За и против детските дрехи втора употреба

Автор: Татко Калоян

Пак съм в Анталия и пак гледам сериали вечер. В един епизод съпругата казва на съпруга, че са ѝ свършили противозачатъчните. Имат дете на около 5-6 години, което е настинало и някой трябва да отиде до аптеката. Мъжът казва, че ще купи каквото е необходимо, и се облича, за да излезе. На вратата жената го спира и с пърхащи мигли му казва, че може и да не купува противозачатъчни, а само илачи за детето. Той я поглежда тъпо или влюбено (и в двата случая изглежда еднакво) и за миг се замисля със зареян поглед в бъдещето. После я поглежда още по-тъпо или влюбено и ѝ казва, че няма да купува противозачатъчни. Съпругата се ухилва изключително тъпо и влюбено, след което с треперещ от глупост и любов глас го пита дали не е лудост да имат второ дете. Той я погалва нежно по русите букли и ѝ казва с дълбок и дрезгав глас - "Не, любов моя! Не е лудост!". Тя проследява с копнеещ поглед и изпърхали мигли как мъжът ѝ отива за "Нурофен", но не и за противозачатъчни. Това е най-великото чувство на света, което ни отличава и извисява от добитъка! Това е любовта без противозачатъчни!

Ние имаме три деца и последно жена ми е пърхала с мигли, когато най-малкият ѝ се изплю със зелен сироп за кашлица в окото и ослепя за два часа. Не искаме повече деца и освен противозачатъчни (за всеки случай и аз пия) ползваме презервативи, белина и тя никога не спи по гръб. Въпреки сковаващия ужас от евентуална трета бременност, аз обожавам да правя любов с жена си и не бих се спрял пред нищо. Започне ли чистенето с прахосмукачка да ми прилича на изкусителен и съблазняващ танц или видя ли я да вади прането от пералнята и да почувствам, че едва се удържам да не разбия барабана с мощна атака, има само един начин за продължим напред с живота си. Колкото и телата ни да са уморени и зажаднели за нощен покой, ще трябва да ги принесем в жертва на нагона или казано по-простичко: няма да мирясам, докато не видя секс!

59713596 217462395879038 3358171066873675776 n

Ето че невероятната Neda Malcheva ми уйдиса на молбите и нарисува този момент от нашия брачен живот!

Легнали сме, всички спят, подмил съм си карантиите и многозначително прегръщам Росито. Жена ми не е вчерашна и щом усеща ръката ми върху нея изстрелва:

- Презервативи има ли? - горката оптимистка ме пита в множествено число!

- Има - хабер си нямам, но по принцип винаги сме заредени и разполагаме с каучук колкото малък вулканизатор.

Росито ме познава (тоест не ми вярва) и скача да погледне. Откакто Микаела занесе един презерватив на баба си и поиска да ѝ го отвори, щото си била намерила бонбон, а баба ѝ заприлича на китайското знаме, прехапа си езика и събра границите на кръвното, крием кондомите в шкафа нависоко. Жена ми рови дълго из рафтовете и когато се върна в леглото отсече:

- Няма, заспивай!

Да бе, все едно Колумб е плавал месеци наред и когато е видял земя пред себе си е трябвало да обърне и да си прибере... бинокъла! Моят перископ беше разпънат и аз изобщо не исках да заспивам. Следващият разговор се проведе шепнешком, но беше зареден с доста енергия и двете страни пламенно отстояваха позициите си. Започнах аз:

- Айде ся, голяма работа! От един път нищо няма да стане!

- Ти луд ли си, абсурд!

- Ама чакай само малко...

- Махай се оттука!

- Махни си ръката оттам!

- Няма!

- Голяма си дрисла!

- Не ме интересува!

- Айде де, дай само да...

- Не, млъкни ще събудиш бебето!

- Ама ще ми се подуят и ще ме боли!

- Отивай до аптеката!

- К'во?!

- Отивай и хем да вземеш физиологичен разтвор за инхалации, че свърши!

- Не ми се ходи!

- Еми заспивай тогава!

- Аз вънка ще свъ...

- НЕ!

"Като ти казвах да не ставаш наркобарон, ти не, та не!"

ff5ccb66e4b85819598219b8dc06177f XL

И преди съм бил в такава задънена улица и затова малко отпускам хватката преди да продължа. Прилагам евтини, но изпитани с времето номера: скимтя, пъшкам сладострастно, показвам бицепс и я побутвам с мъжеството си настойчиво. Накрая пускам тежката артилерия и смело забивам език в ухото ѝ. Как подскочи, как се изстреля туй момиче не разбрах, но езикът още стърчеше от устата ми, когато тя се приземяваше някъде в средата на стаята. Пипнешком, и съскайки, се върна в леглото и се сви като мида. След като неуспешно потърсих пролуки (имах повече шанс да се съеша с огнеупорна каса) аз продължих великодушно да я убеждавам в контрацептивните си умения:

- Ще внимавам много!

- Не!

- Само малко!

- Не!

- Само главич...

- НЕ!

Уффффф, трябва да измисля нещо. Спешно!

- Ами ако го увия?!

- Как ще го увиваш, бе?!

- С онова фолио дето завиваш салатите?

- И к'во?

- К'во к'во?! Увивам го, свършвам, развивам го и няма проблеми.

- Не.

- Що?

- Щото как с фолио ще... такова вътре... т'ва да не е салам, не, не, забрави!

- Ами онова дето го ползват за тортите?

- Кое?

- Дето слагат крем вътре и после изстискват формички върху тортата.

- Шприц?

- Ъхъ, само че ще му вържа края дето пуска крема.

- Нямаме.

- Сигурна ли си?

- Да, мастър шефе! Айде заспивай!

- Не мога, всичката ми кръв се е събрала и ако не се случи нещо мога да получа инсулт!

- Нищо ти няма.

- Абе ще ревеш ти после на гроба.

- Млъкни бе, глупак! Ще ти дам един гроб на тебе!

- Еми дай ми де! Аз да не съм някакъв пубер, че ще ти се моля тука. Подписала си, че ще си с мен в добро и лошо. Сега е лошо и вместо да го направиш добро, ти ме изоставяш! Нарушаваш брачния договор и хвърляш срамно петно върху...

Алфа мъжкар

b7684a3fb48d3cbea13dff718c34b6d9 XL

- Намери презерватив!

- Използван може ли? От вчера е и май още е в кошчето в банята!

- Не може.

- От на децата балоните?

- Не може.

- Ще измия презерватива от вчера!

- Не може.

- Ще го изваря!

- Все тая!

- В шкафа има резервна гума за количката. Вътрешна, 12-цолова!

- И какво точно смяташ да правиш с нея?

- Не знам, то и цолажът не съвпада!

- Заспивай, утре!

- Не мога, убива ми! Да звънна на Джендови?

- Защо?

- За една среднощна оргийка, Росицо! Може би те имат!

- Късно е и ще събудиш малкия, не може!

- Все не може! То какво ли може в тая къща!

Тук явно и Росито не издържа и започва шепнешком да ми говори през зъби:

- Ти що не купи презервативи, бе? Що? Какво ще ти стане, ако отидеш сега до аптеката?!

- Ми то вече е станало.

- Като ти е станало ставай и бягай.

- Да бе, ей ся хукнах! Не мога да шофирам в такова състояние!

- Що?

- Щото е опасно. Влиза във волана, пуска чистачките, натиска копчетата по таблото...

- За какво говориш, бе?!

- За, ъъъъъ, за Кракена!

- Кое?

- От "Карибски пирати" оня звяр с дългите пипала дето...

- Оффффф, айде заспивай!

- Щото и моето пипало е дълго и...

- Да, да, знам!

- Да ти го покажа?!

- Не сега, утре като имаме презервативи!

- Чакай да видиш...

- Добре, стой тука, а аз ще отида!

- В никакъв случай!

- Спокойно, ще отида с колата. Ти да не се притесни, че някой ще ме открадне?!

- Естествено - всъщност се притесних, че ще заспя преди да се върне. Е, и за колата се притесних малко.

- Росо, чакай, сетих се! Ами ако изрежа парче от мушамата или от завесата в банята и ти го тропосаш набързо, дали няма да стане?! Обаче гледай да стане шева гладък, щото нали разбираш?!

- Отивам до аптеката!

- Лягай, аз ще отида!

Ставам и си обувам анцуга с досада. Излизам в коридора да си сложа маратонките, а след мен изскача Росито и започва настървено да бърка в гардероба. Тъкмо взимам връзката с ключовете и тя тържествуващо подскача с три неразопаковани, новички и подканящи презерватива. С очи я питам: "Откъде пък ги измъкна?! " и тя ми отговаря (с глас): "От сака, с който бяхме в Испания!". После се врътна грациозно и влезе в спалнята с тиха стъпка. Гледката на полуголата ми съпруга лишава мозъка ми от кислород, тъй като кръвопотокът ми е съсредоточен в подкоремната област и поради невъзможността да размишлявам трезво, започвам да си събувам долницата на анцуга през главата. Тази жена може да ме възбуди и по време на собствената ми екзекуция!

Залитайки и блъскайки се в стените, успявам да се освободя от повечето дрехи и тръгвам с пружинираща крачка към леглото, тананикайки си стара песен на Aerosmith:

"Well, on a train, I meet a dame

She rather handsome, we kinda look the same

She was pretty, from New York City... "

Пуф-паф, пуф-паф - Train Keep Rollin', baby!


Препоръчваме ви още:

Когато жена ти е делфин

"Секс? О, не! Та ние сме женени от векове!"

Как да отбием майката от детето

 

Автор: Йоана Боянова

Покрай страстите от стратегията, искам да се изкажа.

Сега, тия деца не са толкова беззащитни, колкото ги изкарвате. Още като се родят, се опитват да ни изядат и малкото останали ц@ц@. Моят почти успя, сега едната е отхапана и наполовина по-малка от другата, при близък контакт и на баща си почти успя. Освен това в тази стратегия за защита на майката и бащата искам да има клауза, която гласи, че децата са длъжни да спят до 9 сутринта и минимум 12 часа на денонощие. Какво е това ставане в 6 и 30!? Децата трябва да бъдат така добри да могат след втората си година да се обслужват сами, `щото и ние, родителите, имаме нужди, ама кой ли ни пита.
Предлагам в стратегията да се наблегне на това, че е желателно да ни консултира психолог относно чувствата ни и дали децата ни тормозят. Ето, моят син ме тормози психически като постоянно ми повтаря, че имам големи крака. Как да му обясня, че краката ми заради него станаха от 38-ми номер - 40-ти, `щото докато бях бременна пораснаха и не се смалиха после.
В стратегията нека има клауза засягаща миризмите, ми не сме длъжни де, тормоз си е това.

Моля те, маме...

31ac3fe1cc8671a9a810b85b2c490335 XL

Сега, стратегически много държа, поне веднъж дневно, да мога да посещавам баня и тоалетна сама. И на едно кафе държа, ама не само да си го направя, и да го изпия, искам.
Стратегията за защита на родителя предпазва от преждевременно полудяване, след това идва в ход стратегията за защита на бабите и дядовците. В стратегията за бабите е включено, че поне един уикенд в месеца внучетата не бива да им бъдат оставяни. Забрани на майката от рода на „шоколадът не е обяд“ не са желателни, шоколадът е много полезна храна...

Искам да бъда добре разбрана, изключително важно е стратегията за защита на родителя да бъде приета. Важно е не само за родителите на няколко деца, а и за тези с едно.
Предлагам да има национален телефон, на който бихме могли да се оплачем, че детето си е изсипало супата върху чисто новия ни килим или да се оплачем от нанесените обиди от тийнейджъра ни. Телефонът да бъде денонощен и написан на всяка бутилкa вино.
Трябва да се включи клауза, че както казах, родителят може да ходи веднъж дневно сам до тоалетна, но без да му се блъска по вратата междувременно.
В стратегията би било хубаво да е заложена и отделна глава с наказания за така невинните дечица - примерно ядене на супа от броколи цяла седмица; оправяне на стаята цяла година; миене на зъби три пъти на ден; ядене на супа от коприва - все любими дейности на невинните дечица. За най-големите наказанието може да е телефон с копчета.

Мили хора, поръчала съм тениски с рошави и недоспали родители, част от движението „Родители без бръчки“.

За мамнезията и други отклонения

8ea39100d6fa68688cb8ca7e36ea950a XL

Коментари от груповото обсъждане на стратегията

„Искам клауза за равенство между родителите. Важно ми е! `Щот: "Аз не мога, ей там майка ти да види!", го чувам вече и насън.... Но пък този рефрен прераства в: "Ще го направя, щом мама ми каже! Тя казва всичко у дома!"... Та, не съм сигурна в клаузата, ама е добре да я има!“… И: „Не знам как се обуват чорапи, майка ти да ти ги обуе!“

„Ама нали телефонът ще е анонимен и, като звънна да се оплаквам, няма да ме дадат на други деца?“

„Трябва да се изчистят тия моменти в стратегията... `щото като чуят при какви условия оцеляваме, ще се намесят органите и кой знае на к`ви деца ще ни натресат.... ако ме дадат на норвежчета, даже няма да им разбирам.“

„Поне един ден месечно родителят да има право на уикенд без деца и далеч от вкъщи. Може и на спа. А държавата да осигури детегледачки, пък и уикендът да е безплатен. Тъй де, и родителят е човек.“

„Подкрепям! Протестът кога ще е?“

„Протестът ще е в Сапарева баня и ще пресушаваме вино, за да можем да си отлепим етикетчетата с телефона, докато се мъчим в някой горещ басейн.“

„Подкрепям с две ръце!!! Подписка, протест каквото е, веднага се включвам.“

„Подкрепям на 100%! Къде да подпиша?“


Препоръчваме ви още:

Когато мама беше още маймуна

"Чаках, плаках и няма кой да ме избърше"

Възмездието на майките

 

Автор: Мая Цанева

Когато се срещнахме, нямахме идея да ставаме двойка. После станахме „ние“. Казахме си „обичам те“, но както се оказа, не бяхме двама, а трима – заедно с автоимунната болест на Бехтерев или анкилозиращ спондилит. Никой не ни предупреди – диагнозата дойде няколко години по-късно, след като вече живеехме заедно и правихме планове за бъдещето.

Един ден, след поредните прегледи и случайна забележка съпругът ми да провери още нещо, лекарят отсече: „Това е болест на Бехтерев“. Спокойно, от това не се умира, но животът е по-малко подвижен и по-неспокоен. Засяга ставите, и ако видите възрастен, а и по-млад човек, изгърбен като ченгелче, вероятно той страда от същото заболяване.

Когато тогава приятелят ми, а сега съпруг, се прибра вкъщи и ми каза диагнозата, аз нямах думи нито да го утеша, нито да го насърча, че всичко ще е наред. Нещата отдавна не бяха наред. Той изпитваше силни болки при движение, спеше лошо, понякога едва влизаше в колата. Знаехме, че нещо не е наред, но не и какво. Доктор Гугъл влоши нещата, защото там пише, че болестта се наследява от майка на син. Нямаше категорични данни дали и потенциалното ни дете щеше да има същия бъгав ензим, който да скапе тазобедрените му стави. Двамата мълчахме. Отидох в другата стая и затворих вратата. Обадих се на най-добрата си приятелка и през сълзи ѝ разказах какво се случва. Тя ми каза: „Колкото по-дълго останеш с един мъж, толкова повече той ще има нужда от теб. Изборът е твой.“

Разказът на една дъщеря

5b74e738223d177a4030153c35f64896 XL

След малко той дойде при мен. Погледна ме. „Ако искаш, тръгни си. Ще те разбера.“ Аз му отговорих тихо: „Ще остана.“

Останах не само защото бях решила, че това е моят човек, защото ме приема такава, каквато съм, а защото не можех да го оставя да си отиде в болка, само защото е болен. Той беше жив, аз - също, и бяхме „ние“.

Когато разбрахме, че ние, тримата, ще сме неразделни, се научихме да живеем в примирие. Беше тежко. Имаше нощи, в които той буквално крещеше от болка или спеше на креслото в хола, със слушалки на главата, потънал в мъгла от любимата си музика и обезболяващи.

Имаше дни, в които правехме купони с танци, и той беше в центъра на дансинга. Качихме се на Черни връх, на връх Тодорка, пренасяхме мебели, нищо необичайно, в която и да е двойка.

Крещяхме си и стискахме зъби. „Ще ти мине“ излезе от речника ми. Нямаше да му мине, а щеше да отмине, но да се завърне. Имаше моменти, в които ми се искаше да плача заради него или да му викам, защото не беше до мен за нещо важно, защото изпадаше в паника, страх, безпомощност. Не знаех как се обича мъж, който го боли, и нямаше кой да ме научи.

Научих се да стискам зъби, когато ми се иска до мен да стои здрав и прав мъж, който може да ми даде тигана от най-ниския рафт в кухнята например. Разбрах колко е важно да знаеш кога да викнеш или да приласкаеш някого, който го боли, или е пропаднал в мрака на тежки мисли. Умея да се намесвам деликатно, но категорично, когато има нужда от физическа подкрепа. Уважавам личното му пространство, когато има нужда да го боли сам. Не се научих да не питам „Боли ли те?“, но на мен ми се иска да ме излъже. Разпознавам гнева към болката, независимо, че крещи по мен. Прощавам на него и проклинам болестта наум.

Моята болка, моят лек

fb2f4dce862da1bee62f9456b87d8a12 XL

Рядко някой пита човека до болния: „Как си?“. Предполага се, че ти си здрав, силен и спокоен. Предполага се, че ще се справиш, както винаги досега. Единственият, който може да те разбере или да те отхвърли, е същият този, който го боли. Той може да разпознае страданието в твърдия ти поглед, в свитите ти в юмрук ръце, в сухите устни или в нетърпението на крачката два метра преди теб. Важно е да види, че и ти носиш болката му и тя не е по-лека. И да те обича, независимо че двамата ще влизате в най-дълбокото на болката, след това ще я забравяте за ден, месец, година. А после отново ще ви е трудно.

Когато се замислихме за деца, отидохме на консултация при генетик. Лекарят погледна изследванията, после моята по-къса ръка по рождение и каза: „Няма гаранция, че детето ви няма да развие автоимунно заболяване. Няма тест, който да го установи. Вероятността е малка, но не мога да ви отговоря нито с „да“, нито с „не“.

Не знам дали преди или след диагнозата мъжът ми е решил, че иска да се ожени за мен. Нито кога е видял в мен майката на детето си. Предложи ми няколко години по-късно. Аз казах „да“ и за двете, независимо, че не знаехме и не знаем нито дали когато остареем той ще бъде обездвижен, или дали детето ни ще преживее същите мъчителни дни и нощи с болки в ставите. Аз бях направила своя избор да останем ние тримата, с болестта, и каквото друго дойде.

Днес сме женени с дете, което знае, че татко му е болен, но силен. Както ми каза един познат наскоро, работата на един баща не започва и не свършва с това да играе футбол със сина си, а да му дава пример как да живее. Тримата спечелихме първата голяма битка с болестта – съпругът ми смени едната става и си върна ведрия нрав и силата да иска повече от живота. Вече вярва, че можем повече.

Продължаваме да виждаме сянката на болестта, когато се движи, понякога нощем, когато го боли другият крак, но това вече не ни потапя. "Ще сменим резервните части“, както казва той, и ще живеем. А тя, болестта, ще се свие в ъгъла и котката ще ѝ съска: „Стой далеч! Махай се!“.


Препоръчваме ви още:

Мъжът преди мен

Когато Бог е влязъл първи у дома

"Иска ми се да правя отново простичките неща."

 

Вярвам, че човешките истории имат нужда да бъдат разказвани, дори когато стягат гърлото, докато ги разказваш. Нашата история е точно такава и единствената ни молба е да я разкажете и вие!

Великден мина... но остави своето послание към хората – да бъдат по-човечни, не само един ден в годината, не само към най-близките си, а към всички, всеки ден!

Днес ви пиша именно с тази молба – да проявите човечност, защото имаме огромна нужда от нея. Не утре, не другата седмица, а сега!

59342903 2132235176873165 231052623296331776 n

Едно туптящо добро сърце, на едно слънчево дете, има нужда от малко човечност. Това слънчево дете е Мими. Тя е слънчева принцеса, не само защото е родена със Синдром на Даун и наричат тези деца „слънчеви“, а защото усмивката ѝ грее като истинско слънце и топли всеки, който я е видял. Тя не секна дори след петия ѝ рожден ден, когато чухме тежката присъда - остра лимфобластна Б-клетъчна левкемия.

Надеждата ни крепеше, защото шансовете тогава бяха добри. Мими бързо влезе в ремисия и решихме да я лекуваме в България. Проведохме няколко курса химиотерапия, лумбална пункция и миелограма. Вярвахме, че правим всичко възможно и че Мими ще се оправи. Но...

59533641 312496612764536 6370861385433219072 n

Преди десетина дни научихме това, което никой родител не иска да чуе втори път – ракът се беше завърнал. Започнахме веднага да търсим решение. Пуснахме запитвания до различни клиники в чужбина. Във Вюрцбург, Германия, се съгласиха да проведат лечението на Мими.

Естествено сумите, които ни съобщиха, смразиха родителските ни сърца... Нужни са СПЕШНО 120 000 € за провеждане на химиотерапия, която трябва да вкара Мими в ремисия, и веднага след това 190 000 €, общо 310 000 €.

В момента Мими е в ИСУЛ с диагноза 82% бластни клетки. Сега е на оводняване, ще започне и урбазон, след което следва тежка химия. Въпреки това тя продължава да се усмихва! Искаме да върнем живота на „слънцето“ и ви молим да разкажете нашата история, за да може повече хора да помогнат. Дори с малко, но всяка протегната ръка е шанс за Мими да продължава да грее в живота ни.

Историята на Мими е една истинска човешка история за слънцето и добрината, която можем да донапишем заедно. Вярваме, че тя ще има щастлив край! И ви благодарим за помощта!

59334802 454385645386328 2876486662106382336 n

Дарителска сметка:

BG34RZBB91551007617418

Bic:RZBBBGSF

Райфайзен банк

София

Мария Иванова Иванова

Pay pal: Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

В помощ на СЛЪНЧО МИМИ

Можете да се включите и в благотворителния базар в подкрепа на Мими.


Препоръчваме ви още:

Можем да спасим Алекс

"Казаха ми да го оставя... "

Никола - един запален рокаджия с ДЦП

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам