Ninja Editor

Ninja Editor

В навечерието на Деня на влюбените обикновено се чудим как да направим този ден различен и впечатляващ. Ако традиционното гледане на романтични комедии и вечерята на свещи не са ви по вкуса, можете да изберете някое от следните предложения:

1. Нощ на покрива

Щом някои компании устройват фирмените си партита на покривите, защо да не си организирате една романтична нощ за двама? Между другото, позаинтересувайте се – възможно е някоя от сградите наоколо да предлага такава възможност. Ще кажете, че е студено? Първо, вас ви сгряват чувствата. Второ, винаги можете да си вземете топли напитки. Позитивните емоции са ви гарантирани.

2. Романтична езда

Дали сезонът е подходящ за такива разходки – разбира се. При това емоциите са незабравими. Изберете си място, което ще ви предложи достатъчно пространство и не забравяйте да се облечете топло.

3. Кулинарен мастър клас

Нищо не сближава повече от съвместното готвене. Един час по готварство е отличен начин да прекарате Свети Валентин. Можете да изберете нещо, което и двамата обичате да хапвате - пица, суши, сладкиши.

Шантав Свети Валентин

de2df791682f079f8397226a3ff38bc7 XL

снимка: Ивелина Чолакова

4. Урок по танци

Индивидуалният урок по танци е нещо, което със сигурност няма да забравите. Освен това имате избор измежду много възможности – салса, танго, виенски валс . т. н., според темперамента на двойката ви.

5. На снимачната площадка

Да отидете на кино е твърде банално, но можете да си организирате среща на снимачна площадка. Проучете какви са възможностите и дали бихте могли да ползвате подобна услуга. Ще се озовете сред интересни декори и ще попълните фотоисторията на връзката си с оригинални снимки. 

6. Екскурзия

Не е задължително да напускате града или страната, има интересни градски екскурзии. Можете да се присъедините към някоя туристическа група и да си направите куп снимки като хора, които никога не са идвали по тия места.

7. SPA за двама

И в този случай има избор – можете да си организирате масаж или ден в сауната, в басейна, да се отпуснете и да се „заредите“ за романтичната нощ.

5 подаръка, които жените не харесват

7aa3cdbe521e8339c01d4c47e738f898 XL

8. Активен ден

Ден на картинг писта, пързаляне с кънки, катерене по изкуствена стена, боулинг, пейнтбол, защо не и час на стрелбище – тези преживявания ще създадат емоции на вашата двойка. Просто изберете нещо, което никога не сте правили заедно.

9. Сватба

Свети Валентин е много добър повод за това, но изисква предварителна подготовка, дори ако става дума само за подписване. А ако вече сте женени, можете да си организирате едно „подновяване на обетите“, както обичат да правят в романтичните комедии.

10. Пътуване във времето

Ако сте двойка със сериозна история зад гърба си, може би ще ви е приятно да възстановите първата си среща и да си припомните най-хубавите моменти от нея.


Препоръчваме ви още:

8 фаворита за незабравима изненада на Свети Валентин

За любовта - не само на Свети Валентин

Всичко е любов

Автор: Мая Цанева

Светът е за двама

Те са млади, красиви и щастливи, като от откраднат миг от рая. Държат се за ръце и очите им се смеят, ръцете и устните им са жадни не от жегата, а от любов. Пият от великолепното вино от таверната, полегнали на шезлонгите си. После си поръчват и кафе. Разхождат се по плажа до лодките, после се целуват жадно, толкова влюбени, че дори не ми е неудобно да ги гледам, а попивам от любовта им.

Романтиката, без която (не) можем

3a816061e10bc75dcb0091bc1f7f3c12 XL

ЗАЕДНО

Два следобед е. Синът ни спи блажено под навеса на таверната. Почти всички са потънали в полудрямка или зяпат безпаметно морето. Ние гледаме синия безкрай и мълчим. Имаме 3 часа откраднато време и му се наслаждаваме. По някое време си разменяме многозначителна разсеяна усмивка. Аз наблюдавам майка с две момичета на 2-3 години, които се плацикат близо до брега. Жената е полегнала във водата, едната й дъщеря плете плитки в косите й, а другата обикаля около тях с пояса си. Стоят във водата вече час, смеят се. Майката се прозява, после се усмихва на децата и ги полива с вода. Солена вода с вкус на щастие.

Говори с мен

0543cfa115dbb1042b5ee8329bf74353 XL

ДВА СТОЛА

Връщаме се от плажа. Пътят се извива покрай плажната ивица. В самия й край забелязвам два стола, разположени в плиткото, и двамата, които седят с поглед към морето. Не мога да ги видя добре, но предполагам, че са нечии родители на пораснали деца, баба и дядо, които се наслаждават на първия прохладен ветрец за деня. Говорят си за внуците, за онзи ден край морето пред еди-колко си години, за цветята в градината или избират рибата за вечеря. Делникът е зад гърба им - децата са пораснали, къщата е празна, всичко е казано, но се разбират без думи.

Когато любовта ми порасне, искам два стола с изглед към света, който обичам. Знам с кого ще ги споделя.

 

Препоръчваме ви още:

Обяснение в любов

Не знаеш какво искаш

За него

 

 

Когато стане дума за дарителска кампания, логично негодуваме – къде е държавата? Нали имаше Център фонд за лечение на деца, нали има НЗОК? Как е възможно фондът да връща неизползваните средства от бюджета си и в същото време да дава откази. Защо се разчита само на благотворителност? Прочетете какво ни разказа Росица Сархачева и ще си отговорите. А ние се надяваме да ви спечелим за каузата на сина й Никола - един любознателен и романтичен многознайко, който мечтае да стане на 18 г. и да ходи по рок клубове без майка си.

Никола е роден с увреждане, настъпило вследствие инфекция с неизяснен произход в първите месеци на бременността. Поставена му е диагноза ДЦП, спастичен тип, квадрипареза, по-силно изразена вляво. На 8-годишна възраст отключи и епилепсия. След поставянето на диагнозата се опитахме да му осигурим възможно най-добрия мениджмънт на ДЦП, който можем да си позволим. Излишно е да казвам, че качествен такъв, осигурен от здравната каса, не съществува. До 7-годишна възраст посещавахме център Карин дом (тогава той функционираше на принципа на Бобат центъра в Лондон, пълен набор от качествени услуги – физиотерапия по Бобат, логопед, психолог, Монтесори) във Варна. Приоритетно Карин дом работи с малки деца и когато стана на възраст за училище, го отписаха. Продължихме с физиотерапия и логопед на частно. Логопедът го посещаваше допреди 2 г., физиотерапия провежда и до днес. Освен това ходи на хипотерапия и плуване. Поставяли сме BOTOX в спастичните мускули 6-7 пъти (със самофинансиране), през 2014 г. е опериран в Германия от проф. Щробел. Операцията бе препоръчана и от д-р Алексиев, ортопед в Горна Баня. Избрахме Германия, защото след оперативната, направена минимално инвазивна интервенция на 5 мускулни групи, на 3-ия ден детето ходеше и нямаше никакви болки и стрес. Тук за същото трябваше да легне под скалпела минимум 2 пъти. От Фонда ни отказаха финансиране, сумата беше 17 200 Евро. Предложиха да финансират операция тип фибротомия в Македония по Улзибат (тогава в комисията на Фонда бе лекар, който се интересуваше и изучаваше техниката; след като „развалиха“ отношенията на по-късен етап, Фондът вече не финансира фибротомия). Подадохме документи за S12 в НЗОК. След повече от 4 месеца късане на нерви и безумни телефонни разговори, в деня преди полета получихме ДА. Ние, разбира се, вече бяхме платили на болницата, която върна впоследствие разликата в сумата. НЗОК покриват около 30 % от цената в ЕС. Освен това ежегодно правим ортези за краката, които са превенция за изкривявания на ставите и скъсявания на мускулите и сухожилията. Досега сме получили едно финансиране от Фонда за ортези и едно от Българската Коледа. След последния отказ от Фонда за ортези, само защото искахме по-хубави и двойно по-евтини от турски ортезисти (офертата ми беше за 450 ЕВРО) в сравнение с тези на българския ортезист, с който те работеха и финансираха ( 1 100 ЕВРО и неособено добро качество при това), съм меко казано разочарована. За пореден път ме убедиха, че не се фокусират върху нуждите и интересите на детето.

51699096 533976257097462 8741244747944820736 n

Като дойде време за нови ортези, миналата есен, ги направихме в Словения, нова иновативна технология, 3 D PRINTED, за които тук тези, които трябва, не са чували или може би е по-правилно да се каже, че се правят, че не са, и през ум не ми мина да кандидатствам във Фонда или където и да е. Тъкмо бяхме взели премиите за края на сезона и вместо да ги спестя за зимата, която е доволно дълга и не работя, аз ги инвестирах в нещо, което във всяка нормална държава е осигурено.

Стана дълго, но това са 14 г., трудно се събират в 3 изречения. В страничката написах „живот – борба“, може да звучи като клише, но е така. ДЦП не е болест, няма хапче за нея, начин на живот е. Няколко месеца да нямаш пари и да не правите гимнастика, една година да не носи шини детето и се връщаш „в първи клас“. Ситуацията е такава, че много бавно и трудно се напредва, но за сметка на това много бързо и лесно губиш постигнатото, ако не съумееш да го поддържаш.

51861116 321276035180430 5283549376038305792 n 1

Защо точно това лечение

В дългосрочен план от ДЦП не се очаква нищо добро, води до ранно остаряване на опорно-двигателния апарат. При хората с ДЦП има увреждане на мозъка в зоната, която отговаря за контрола на мускулния тонус и движението на ръцете и краката. Мозъкът на човек със спастична ДЦП не е способен ефективно да контролира нужното отпускане на мускулния тонус, командата от мускула доминира в гръбначния стълб и като резултат мускулът е прекалено стегнат – спастичен.

Простичко казано, засегнатите крайници са стегнати и елементарни движения, за които дори не се замисляме, като да си вдигнеш крака/ ръката, да ги опънеш, да направиш крачка назад или настрани, при хората с ДЦП костват огромни усилия и концентрация или в по-тежки случаи са дори невъзможни. Аз не съм спирала да чета и търся. За щастие ползвам свободно 3 чужди езика, което много ме улеснява. Така попаднах на публикации за SDR (SDR e процедура, при която се прекъсват част от сензорните дорзални нервни окончания, които причиняват спастиката в долните крайници при ДЦП.). Около 1 година проучвам. Присъединих се към фейсбук групата им, не пропусках публикация, търсех мнения… И въпреки че Ники е извън идеалната възраст (2-4 г.), реших да подам документи. Това беше през август миналата година, два месеца по-късно получих становището на неврохирурга и екипа му, че Никола е добър кандидат и че силно препоръчват да се подложи на операцията. Изброено беше какво подобрение ще има за него. Това, което ме впечатли е, че прогнозите са реалистични, не ми обещават чудеса и съвпадат с моите реалистични очаквания, защото аз имам и мечтани такива.

51645985 261158224798243 8090195111087964160 n

До момента в България има 6 оперирани деца, 5 в клиниката в САЩ и едно в Турция при проф. Мемет Йозек. Финансирано от фонда е само първото и то след голяма борба. Това е било преди 5 г., когато и фондът работеше сравнително добре. Въпреки невероятния успех и напредък на детето ( но това кой ли го интересува освен близките му), следващите са получили отказ, въпреки че са били в перфектната за операцията възраст.

НЗОК покрива частично около 30% от разходите, с формуляр S12, който се издава за страни от ЕС. Твърдя го от личен опит, освен това водя кореспонденцията на семейства с болници в Австрия и Германия. През мен минават офертите със и без S12. Не познавам случай касата да финансира извън ЕС. Да не говорим, че кредитното доверие е ниско поради неплащане и забавяне на плащанията. Затова беше Фондът.

Въпреки всичко смятам да подам документи в DMS и Българската Коледа. Тъй като те искат отказ от Фонда, ще трябва да подам и там и ще изгубя 2 месеца да чакам за отказ. Ако го обжалвам, ще мине още толкова…

Напълно съм наясно, че ако ти трябват пари за здраве, нормално би било да се сетиш първо за Касата и Фонда. Това е нормално, там, където системата работи нормално. За съжаление дори истината звучи като клише. А и когато от 14 г. се бориш с вятъра и си блъскаш главата в стената… си доста демотивиран. Едва тази година се сетиха, че съществува заболяване Спинална Мускулна Дистрофия (досега не беше включено в регистъра на редките заболявания. Това се случи след като ги осъдиха родителите на тези деца в Хага, при положение, че съществува изпробвано и с доказан ефект лечение със Спинраза в световен мащаб, без което тези деца след няколко години борба просто умират…

В момента има 4 кампании за същата операция (Божи, Марти, Габи и моят Никола) . Още едно дете от Сливен се подготвя. Едно има дата сега за 19.2., не е правена кампания, но има и хора с възможности. Детенцето, което се оперира в Турция, също успя със собствени средства.

На мен лично ми беше изключително трудно да стартирам кампанията, да разголя душата си публично… много неприятно усещане. Досега все сме се справяли някак. Щастливи сме, че и двамата работим, но сумата в случая е непосилна.

51510789 373750070083324 8608163820478660608 n

За клиниката в Сан Диего

Клиниката е университетска, под шапката на Вашингтонския Университет. Според завеждащата детското отделение на болница в Сан Диего ( лекуващ лекар на мои близки приятели там) това е Меката на педиатрията и лекарят е с безупречна репутация. Тази операция се прилага от около 10 г. в CHARITE Берлин, в университетската клиника в Бон, в няколко клиники в Англия, Русия, отскоро в Турция и от една година в Словения. Цената на операцията е приблизително същата. В САЩ обаче в цената от 46 000 $ са включени 1 месец физиотерапия и депозит за ортези и помощни средства, който ако не се усвои, се възстановява. Само за сравнение, детето, което се оперира в Турция само за операцията плати 70 000 лв.

Чисто логистично една операция в Европа би била много по-евтина, по-лесна за организиране и с по-малко стрес. Няколко са причините, поради които се спряхме на Saint Luise Childrens Hospital:

1. Единствен вариант за подрастващи. В Германия и Англия има ограничение във възрастта, оперират възрастова група 2-9/10г. Опитът им не е много голям, напр. в Бон професорът, който я практикува има оперирани само 140 пациента. Болница Charite Berlin, една от най-добрите в Европа, прилага операцията с подкрепата на Saint Luise Children‘s Hospital.

2. TS Park, неврохирургът в Saint Luise Children‘s Hospital единствен оперира подрастващи и възрастни благодарение на минимално инвазивен метод Single Level SDR, който е патентовал преди малко повече от 30 г. и който позволява операцията да се осъществи само през един прешлен, което гарантира добро и безпроблемно възстановяване и при възрастни пациенти.

3.  Д-р TS Park на 16.11.2018 оперира своя 4000-ен пациент. Оперира пациенти от цял свят. Основно от САЩ, Англия, Австралия, Нова Зеландия. Става все по-популярен и в Източна Европа. Има доста пациенти от Румъния и Словения (словенската каса поема операцията). При нас причините да не се финансира са обясними –умишлено не се информират пациентите за добри иновативни практики в чужбина, защото са скъпи. Ако знаем, ще искаме, а държавата ще трябва да полага усилия да ни отказва.

4. В тази клиника затварят цикъла. Ако детето има нужда от отпускаща сухожилията ортопедична операция (ценово сравнима да не кажа и по-евтина от цените, които познавам в Европа), то тя се прави в същата болница 2 седмици след неврохирургичната операция. Предвиден е и един месец следоперативна физиотерапия и наблюдение на пациента (за чужденци).

5. Цената е сравнима с останалите. За съжаление тук идват допълнителни разходи като визи, скъпи самолетни билети, един месец хотел и храна в близост до болницата.

Знам, че хората са уморени от безкрайни кампании. Аз също съм. Но като родител съм длъжна да направя максимума според възможностите си, дори да ги надскоча, ако е необходимо.

50650277 536910350175417 8453811169830895616 n

Как можем да помогнем

Дарителски сметка Fibank:
BG13FINV91501317254460 (BGN)
BG36FINV91501317266171 (EURO)
BG52FINV91501317266174 (USD)
Титуляр: Никола Валентинов Сархачев
За преводи от чужбина: Nikola Valentinov Sarhachev

Благотворителен базар за Никола

Заедно с Никола

Мечтаем заедно с Никола - тук можете да се запознаете с пълната медицинска документация на детето и да следите лечението му.


Препоръчваме ви още:

Да помогнем на Любчо

Кой плете за българските деца?

Вики и Пеши - малките герои от Попово

Автор: Валентина Димитрова

Мащеха, мн.мащехи, ж.

1. Несъщинска майка, съпруга на бащата по отношение на неговите деца от предишен брак

2. Прен. Този, който се отнася зле, без любов и ласки

Това ще прочетете, ако решите да потърсите думата „мащеха“ в тълковния речник.

Освен това от приказките знаем, че мащехата не е просто отрицателен герой, а истинско зло. Тя иска да се отърве от Хензел и Гретел, като кара мъжа си да ги изостави в гората; унижава Пепеляшка или казва на съпруга си: „Не ща дъщеря ти вкъщи! Да се маха оттук! Ако ли не – аз ще се махна!“ ( „Златното момиче“).

Посланието, което ни дават приказките, остава дълбоко вкоренено в нас като вярване, към което се придържаме. Щом има втора жена, значи тя е мащеха, следователно – е лоша. Тя е „развалила семейството“ или е „отмъкнала мъжа“ (да ви кажа под секрет: много преди Нея този съюз е бил изчерпан).

Има много статии, за това как децата трудно приемат новия родител в семейството, какви емоционални процеси протичат в него, както и за болката на майката, обидата и отчаянието й. В редовете по-долу ще се опитам да ви представя една по-различна гледна точна. Тази на мащехата. Мащехата, която трябва да навлезе в живота на много хора, но всички я сочат с пръст и шушукат. „Погледни ги! Как не го е срам, да я води тук! Каква работа има тя на рождения ден на сина му, след като истинската майка ще е там“. Ами има! Особено, ако това ще е жената, която ще се грижи, готви, чисти и пере на същия този син, всяка втора и четвърта събота и неделя от месеца…

Има ли живот след развода?
И как да въведем децата в него?

0a785842d1965ae62a9e8464b55ef971 XL

Но нека да се върнем малко по-назад във времето и да ви разкажа две съвременни приказки и как пътищата на героите в тях могат да се пресекат:

 „Имало едно време един мъж и една жена. Те работели заедно. Често правели така, че да се засекат „случайно“, за да могат да прекарат малко време насаме. Не след дълго пламнала любов между тях и заживели заедно. Последвала година пълна с емоции, излизали с приятели, показвали си колко се обичат и се носели на крилете на любовта. Решили да се оженят, родило им се момче и били много щастливи. Не минало много време обаче и започнали проблемите. Карали се за дребни неща, които бързо прераствали в големи скандали. Скоро станало така, че не минавал и ден без да се скарат, детето станало агресивно и всички започнали да страдат. Накрая решили да се разделят. Така мъжът и жената отново били сами, но останало нещо, което винаги да ги свързва – прекрасното им дете."

Втората звучи така:

„Имало едно време едно малко момиче. Момиче, което не спирало да мечтае да изживее своята приказка. Представяло си, че ще стане принцеса, с красиви рокли и дълги, сплетени коси. Когато пораснало още малко, искало да срещне принца на бял кон, да имат поне 2 деца и да живеят щастливо и в охолство до дълбоки старини. Тя искала да усети щастието и не спирала да се опитва да го срещне, но никога не било това, което търси. Мъжете, с които излизала, били или несериозни или прекалено обсебващи. Всеки път когато си мислела, че е готова да улови момента, той някак й се изплъзвал. До онази вечер. Вечерта, която преобърнала живота й.“

Така нашето момиче от втората приказка срещнало мъжа от първата и било готово да „изиграе“ главната роля, без да подозира, че вместо на Пепеляшка, му се е паднала ролята на мащехата.

Много често чувам хора от предишното поколение да казват: “Като че ли сега времето тече по-бързо, преди всичко се случваше толкова бавно. Ден не минаваше“. Сега времето не достига за нищо – движим се бързо по улиците, ядем бързо, пием водата на големи глътки, дори се обичаме бързо. Като терапевт се срещам с много хора, които искат да поемат по друг път, различен от този на партньора си. Забързани да търсят щастието си, страхувайки се, че времето ги притиска, често взимат решението да се разделят.

Щастливо разведени

40eea965efdcfb7f2cf48e2873e29681 XL

Статистиката показва, че всяка година в България се развеждат около 10 000 души като встъпват в брак около 20 000, което ще рече всеки втори! Този процес не е лесен – съпроводен е с много тъга, скръб по загубата, гняв, отчаяние, обида, обвинение.

Последното, което може да искаме от хората в такъв момент, е да проявят разбиране към „чуждия“ човек, особено ако в тяхната версия именно той е причината за разпада на семейството им. Но аз съм срещала много мащехи и на тях никак не им е лесно, и също имат нужда от разбиране и подкрепа. Моя близка ме допусна в приказката си, за да ми разкаже за своите преживявания, мисли и чувства от първо лице. Това е една непозната територия, за която не е подготвена.

Тя не е родител, а сега трябва да се превърне в такъв за детето на мъжа си. Дори не знае какво точно изпитва към него. Обича ли го? А като майка ли го обича? Има ли право? Той си има майка и тя знае, че никога няма да може да я замести. Не може да се конкурира с нея, но и не иска това. Трудно й е, защото всяка събота и неделя са заедно (или през седмица). Не, не ме разбирайте погрешно, разбира се, че й е приятно, но трябва да готви двойно повече, да се съобразява с неговия вкус, а и сега като имат още едно дете е доста по-изтощена.

Понякога доведеният й син е толкова груб с бебето, че се страхува да не го нарани. В следващия момент се самообвинява за тези мисли и ги задържа за себе си, за да не я изкарат чудовище, защото „той е такова ангелче“ и „на него много му се насъбра“. О, да има моменти, в които много се ядосва, но какво да му каже?! Коя е тя, че да му се кара?!

Когато останат само двамата й е много трудно, защото не знае за какво да си говорят. Приятелски разговор ли да водят или възпитателен?

Често усеща, че нещо го мъчи, но не знае как да подходи. Не иска майка му да се ядоса, ако станат по-близки. Но той понякога й споделя, когато му е тъжно или има проблем в училище. И него го е страх да я хареса. Защо ли? Ами защото той също се опитва да свикне с новата ситуация и да намери местенце за нея в живота си. Но родителите често забравят, че децата са с огромни сърца и в тях има място за всичко, което обичат и могат да приемат.

Тя е другата жена, но и на нея й е трудно. Тя е мащехата, трябва да свикне с новата ситуация и има нужда някой да й каже, че е добра. Иска да й имат доверие, когато се наложи да вземе доведения си син от училище. Не иска да го изгони, а иска той да я приеме. Иска да разбере какво обича да яде, за да му сготви. Не иска да го отрови, а да се погрижи за него. Не иска да кара съпруга си да избира между нея и него, просто иска да намери своето място в живота му. И разбира, че тя няма една единствена роля. Понякога е нещо като негов приятел, друг път възпитател, роднина, приятелката на баща му, просто позната…

Понякога не само не я приема, но на моменти дори и я мрази. Често е объркана и се чуди тя ли е виновна, къде е сбъркала ?! Просто тя е мащехата и може за него сега да е с неясна роля, но в бъдеще да се превърне в сигурен съюзник. Как ще се развие животът й не знам, но тя вече има своята приказка и играе главната роля! Все пак животът е доста динамичен и не се знае дали след като днес си „Спящата красавица“, утре няма да бъдеш целуната от разведен принц…. с дете.

За автора:

valentina
Валентина Димитрова е дипломиран семеен консултант. Завършва обучение по семейна терапия към Институт по фамилна терапия (www.ift.bg). Вярва, че в основата на успешния терапевтичен процес стои изграждането на доверие с клиентите. Инвестира времето си в развитие на център „Нюанси“, защото иска да създаде пространство, където хората да се чувстват спокойни, сигурни, подкрепени и всеки път да си тръгват открили по още нещо ново за себе си. 

Препоръчваме ви още:

Около развода

Разводът през очите на детето

6 начина да запазите ума си след развода

Автор: Мария Пеева

По темата с шамарите вчера написах следното в групата ни:

Тези дни изчетох един куп статии по всякакви сайтове колко е важно да си запазим правото да шамаросваме децата. Включително днес ми пратиха история на майка в Англия, чието семейство е преживяло адски сблъсъци със социалните, защото 15-годишният им син казал на съученик, че баща му разбил устата, а детето само се пошегувало всъщност. Но социалните нещо не схванали шегата и го побъркали клетото семейство. Месеци наред ги разпитвали и проверявали, и следели какво се случва там.

Четох още, че православната църква е против премахването на шамарите, защото видиш ли, правото на родителя да бие детето си е изконна патриархална ценност. И този закон за защита на детето всъщност е Истанбулската конвенция под прикритие.

Стигам до няколко извода:

Българските деца са най-ужасните на света. Те няма начин да станат хора, ако не ядат шамари.

Българските жени и те са много зле, някои от тях поне. Хем никой не ги бие, хем си измислят да се оплакват. Ако все пак се случи да набият или дори убият някоя, то непременно тя е виновна. И полицията е винаги готова да ги защити, и закони си има, но човек като сам си търси белята, и Господ не може да му помогне.

Българските гейове обаче са особено опасни. Те дебнат покрай училищата и само чакат да се приеме тази конвенция и да нахлуят там, и да обърнат резбата на всичките ни деца. (А спрем ли да ги бием, край, съвсем можем да ги отпишем. Изпуснахме ги тия деца!)

Но това не е всичко.

Българските цигани също са далеч по-опасни от всички цигани по света. В другите държави виреят друг вид роми, които не правят такива проблеми. Нашите обаче са по-ужасни от другите и затова си имаме проблеми с тях.

Българските учители, българските лекари, българските полицаи, всички са по-зле от съответните по света - по-прости, по-необразовани, по-корумпирани, по-некадърни.

Не разбирам! Не разбирам защо за нищо не ставаме, ако не ни бият и обиждат, и мачкат, и натискат. И как, аджеба, всички тези български деца, които заминават със семействата си в чужбина, изведнъж и без шамари вземат, че станат хора. И как въпреки сексуалното образование в училище, не са станали всички хомосексуални. Не разбирам още как чужбинските жени като ги бият мъжете им, не са виновни, а нашите са си виновни сами. Явно е по-долно качество българската жена.

Също така не ми е ясно как българските лекари, учители, полицаи, като отидат да работят в чужбина изведнъж вече не са толкова прости, необразовани и корумпирани. За ромите също ми е мъгла как тук са все на помощи, а там се хващат на работа и изкарват пари и даже пращат на родата.

Нещо във въздуха ще да е.

Имаше доста коментари. Отговорих на всички. И обещах да разкажа една история.

Най-важните умения

855e2c5ce3022dc94b2a6dd974e0bacf XL

Преди години моя приятелка замина да живее в чужбина. Замина със семейството - съпруг и дъщеричка. Имаха известни трудности - финансови, административни, смениха един-два града, докато си намерят мястото и най-после се установиха.

Една от най-интересните истории, които ми е разказвала за живота си там, е свързана точно със социалните служби и правата на детето. Редно е да поясня, че приятелката ми изобщо не е от тези майки, които си пребиват децата, които ги обиждат или наказват жестоко. Напротив, бих казала, че е най-обикновена майка и поне пред мен не съм виждала да се държи с детето по-зле отколкото аз с моите - чат-пат му се накара или го скастри. На физическо наказание не съм била свидетел, но явно насаме си е позволявала да я плесне понякога. Пак казвам, не става дума за побой.

При един такъв случай обаче дъщеря й я погледнала право в очите и казала: „Нямаш право да ме удряш. Ще се оплача на социалните, ако го направиш пак.“

Приятелката ми каза, че ужасно се засегнала от това. Сърцето я заболяло, първо, защото не е майка, която си пребива детето. Второ, защото е сигурна, че дъщеря й знае колко много я обича и че никой няма да се грижи за нея както собствената й майка. Каза, че отгоре на всичко се притеснила дали детето няма да отиде и да каже в училище, и семейството да стане за срам, а пази боже, да го вземат наистина, все пак чужда държава, чужди закони, знае ли човек от един шамар докъде може да се стигне.

Не искам да съм мечка

14897aded4cfe20b8f9e4560894accd6 XL

„След тази случка - ми каза тя – повече не я ударих. В началото беше от чисто притеснение за последиците. Но мина време, замислих се над случилото се. Осъзнах, че всъщност тя е била права. Не мога да я удрям. Да, майка съм й, обичам я, грижа се за нея, но това не ми дава правото да я удрям. То е все едно мен мъжът ми да ме удари, когато съм го подразнила. Същото е - и той ме обича, и той се грижи за мен, но и той понякога ми се вбесява. Както впрочем и аз на него. Да не би да се удряме?

Но това не е всичко. Има нещо друго в цялата тази история, което ме накара да се откажа от шамарите завинаги. Моята дъщеря не позволи на мен да я ударя и това ме подразни в първия момент, даже и ме уплаши. Но сега си мисля, че е страхотно. Страхотно е, че тя никога няма да позволи на никого да я удари. Нито на съученик, нито на приятелка, нито на гадже, нито на мъжа си. Тя няма да позволи да я мачка началникът й, нито някой да я тормози по какъвто и да е начин и колкото и да е високопоставен. Тя си знае правата, знае си границите и ще ги отстоява, защото за нея няма нищо по-естествено от това. Независимо кой се опитва да ги наруши и колко го обича, или колко той я обича, или колко „по-голям” е от нея. Тя просто няма да се остави. И аз съм спокойна за нея."

Всъщност това не е чак толкова лошо, нали?

Препоръчваме ви още:

На какво учат шамарите

Щом те удря, значи те харесва!

За 1 секунда се превърнах в чудовище

 

Автор: Антоанета Матзиари

На какво попаднах в майчинската ни група.

51575878 2270406933175698 3549485102264221696 n

Разбрах, че едни майки сипват често.

Сипи си!

78fa804fb67df6be42bb37c459b05e03 XL

Сипват прах за пране в пералнята, мляко на децата, гранули на кучето, ракия на мъжа си, а на себе си каквото остане.

52263521 2238612243061762 6240640188926656512 n

Разбрах, че се пие тайно и бързо, ако наоколо циркулират деца, два пъти по-тайно и бързо се яде шоколад.

Възмездието на майките

f69279d1983460d7c90d08d02a1d50ba XL

Разбрах, че детето на Ванчето на 2-годишна възраст чете Фройд в оригинал, на Пенчето си пада по Достоевски, а на Генчето пък яде пластилин.

51858133 608517812923945 1628633220478140416 n

Разбрах, че вчера 5 жени са станали в 6 ч., 10 са си измили зъбите с чужда четка, 8 са слезли на грешна спирка, а една е отишла вместо на работа в най-близкото заведение за лечение на душевни проблеми, така де, нормално продължение на уикенд с 3 деца вкъщи.

51682628 2075944579151355 2031835348543209472 n

Разбрах, че новият писък на технологиите е супер, мега, страшна тенжУра, спасяваща заслабващи тела с бърз крем-карамел приготвен за 48 секунди.

Разбрах на коя детето има рожден ден, мъжът - годишнина от първия си гол в ученическия турнир, на коя котката чества загубата си на невинност преди 2 лета.

51575887 808472299486057 4672983207560347648 n

Разбрах, че има мами нинджи, които могат едновременно да приготвят тристепенно меню, да решават интеграли, лакират нокти, хвърлят по едно око на сериала и четат постове в групата.

51444062 1707457919354944 7521659445324021760 n

Разбрах, че с гащи ходят само жени извън крак с модата, че „свекърва“ е дума, която създава напрежение, че думата „цици“ може да предизвика няколко часови среднощни полемики.

52038528 241737576702996 4942612849152229376 n

Какво знам, обаче от групата Мама Нинджи.

Знам, че тук са се събрали страхотни жени и мъже! Тук можеш да намериш приятелско рамо, да се разтовариш, разсмееш, оплачеш.

"Иска ми се да правя отново простичките неща"

89f2cc90198a059a346865727aeb80c4 XL

Знам, че тук има благородни хора, които подават ръка на други в нужда. Знам, че ако имам нужда от помощ мога да я потърся. Знам, че намерих много нови приятели и го пожелавам и на вас!


Препоръчваме ви още:

Баба Марта и нашите сръчни майки

ТенжУра ли бе да я опишеш?

Не знаеш какво искаш

Ако детето не иска да опита новата храна или бавно и с нежелание се включва в нови дейности, това не означава, че нещо с него не е наред. По-скоро му е нужно повече време да свикне с непознатото. Какво да правим, ако тригодишното дете се бои от всичко ново до истерия?

Преди всичко трябва да се разграничат ситуациите, в които обективно се появяват тревога, напрежение, безпокойство. Често при децата това е свързано с нови места, запознанство с нови хора, усвояване на нови навици и знания. Появата на нещо ново винаги изисква повече внимание и сили. Това е естествен процес, който активира емоционалните и физически ресурси за обработката на новото. Всяко дете има свой период на адаптация. Някои веднага се присъединяват към игрите на новата площадка, на други им трябва време – да поседят отстрани, да наблюдават хората, да свикнат със звуците и мястото, да се почувстват в безопасност. Така е и с навиците – когато децата се учат да рисуват, лепят, изрязват, някои се нуждаят от повече подкрепа и време за навлизане в заниманието, други се включват веднага в процеса. Този период на адаптация и тревожност е нормален и отминава. При всяко дете може да има различна продължителност.

Има няколко важни неща, които е добре да помним.

1. Да обърнем внимание на това какви ситуации предизвикват напрежение у детето и кога се нуждае от повече подкрепа от възрастните.

Храненето

Най-често тази черта от характера на детето се проявява точно в храненето. Случва се то да обича дадено ястие, но след като храната не оправдае очакванията му, да се откаже от него завинаги. Детето обича макарони, но след като мама ги пресолява, отказва да ги яде повече. Това не е повод да се нахвърлим срещу него с упреци. То не прави това, за да ни ядосва, а наистина се страхува. Затова не бива да го насилваме, защото го плашим. Препоръчва се новата храна да бъде предлагана в малки количества. Когато парченцето „подозрителен“ зеленчук лежи до познатото и любимо картофче, вече не е толкова страшно. Възможно е в началото детето дори да не го опита. Няма смисъл да настояваме. Когато свикне с външния му вид ще се престраши да си вземе.

Храненето като насилие

8aa34336464deb9657c17d2a11102451 XL

2. Да наблюдаваме детето – каква е скоростта му на адаптация, колко време му е нужно, за да се почувства уверено в новия си опит. Често това е свързано с факта, че е интроверт, а интровертите винаги имат нужда от повече време.

Дрехите

Ако малкото дете категорично отказва да облече новата дреха, можем да опитаме да му разкажем някоя интересна история свързана с нея. Рокличката например може да е била ушита за Пепеляшка, която отива на бал.

3. Да създадем приятна емоционална атмосфера около новото занимание на детето, по-често да го хвалим. Можем да използваме малките подаръци, поощрения и бонуси като мотивация дори за незначителни успехи. Малкото дете невинаги може да разбере логиката на родителя „това е необходимо, полезно, ще ти е интересно, когато се научиш“. За него е важна топлата емоционална подкрепа на възрастните и затвърждаването на успеха.

Недоверието към хората

Почти всички малки деца се боят от непознати, но ако това продължава и след 3-та година, трябва да обърнем особено внимание. Идват ни гости, а малкото демонстративно се обръща и се скрива. В такъв случай можем по-често да каним приятели вкъщи. Не бива да забравяме обаче и основното правило – никога да не го оставяме само, когато се изолира. Не бива да се чувства отхвърлено. Можем да го прегърнем в присъствието на гостите, за да му създадем усещане за безопасност.

Детските страхове

2b9b72303a195511df58deb3249f170b XL

Ако има тревога, с която детето не може да се справи и след време, е добре да потърсим професионален съвет. Все пак по-голямата част от родителите не са специалисти по възрастова психология. Работа на професионалистите е да ни подскажат как да променим поведението към детето си.

Защо трябва да помогнем на детето да преодолее страха си от новото

Защото, ако това не се случи, то винаги ще се старае да избягва непознатите ситуации и емоции. Ще му е трудно да попита непознат как да стигне до определено място например, дори ако в продължение на часове го търси. Към всяко ново запознанство ще се отнася с изключителна подозрителност и трудно ще може да създаде пълноценни отношения. Разбира се, този страх не е психично заболяване или отклонение. Но за да се избегнат сериозни проблеми в бъдеще е добре да бъде елиминиран колкото може по-рано.

Източник: mel.fm


Препоръчваме ви още:

Тъмната стая

Страховете ни

Какво ни казват детските рисунки

 

 

 

Защо на децата също са им нужни дни за разтоварване

Кати Бингъм Смит е майка на три деца и блогър. Тя споделя опита си с дните за разтоварване, които прилагат в семейството й. Може би някои ще възразят: „Как така децата ми няма да отидат на училище?“ Но според авторката учениците имат нужда от такива паузи.

Не мога повече, мамо!

Когато децата ми бяха малки ги возех на училище. Помня как веднъж големият ми син ме целуна по бузата, изскочи от колата и изтича при приятелите си, а дъщеря ми, която тогава беше първи клас, не помръдна. Очите й бяха пълни със сълзи, цяла сутрин беше молила да остане вкъщи. Казах й, че не е болна, че ще й стане весело когато отиде в училище, но тя упорито възразяваше, че няма да й бъде по-добре. Помислих, че като види как брат й се втурва към класа си, ще се ободри и ще последва примера му, както е ставало преди. Сбърках. Тя не помръдна от мястото си, а когато я помолих да побърза каза: „Не мога да отида на училище. Много съм изморена, мамо. Не искам да ходя.“ Плачеше, криеше лицето си с ръкавиците, дори не ме поглеждаше. В това състояние не можеше да прекара 6 часа в училище и аз реших, че този ден няма да ходи.

Не беше болна физически. Нямаше такива оплаквания, изяде закуската си както винаги. Въпреки това каза, че иска да си остане вкъщи. Така и направихме. Останахме вкъщи и си устроихме „ден за разтоварване“.

Да се научим да ги слушаме

10dc0c0d83cf5ec5b13a99f94232defb XL

Чувствах се виновна донякъде и мислех, че може би трябваше да настоявам. Вкъщи веднага се развесели, изгледа филмче за Шрек, хапна супа. После цял ден игра в стаята си. Притеснявах се, че създавам прецедент и занапред непрекъснато ще иска да отсъства от училище. Всички мои страхове и чувството за вина се изпариха на следващото утро, когато дъщеря ми излезе навреме от стаята си бодра и готова за училище. Оттогава реших да разрешавам на децата си да си устройват „дни за разтоварване“, когато виждах, че това е необходимо. Никога не съм им казвала (иначе биха ме молили за разрешение да отсъстват всяка седмица), но като тяхна майка реших, че имам право да ги задържа вкъщи, ако преценя, че това им е нужно.

Защо им е на децата тази почивка?

Мисля си за това колко пъти аз самата съм се чувствала извън релси, без да знам защо. Сега разбирам кога трябва да направя пауза и да си определя ден за възстановяване. Моето психично здраве наистина зависи от това. Денят за почивка е добро средство срещу неизбежния стрес, който съпътства напрегнатия ни живот. Нима децата са по-различни? Те също имат дни, когато се чувстват особено напрегнати, но не разбират защо, не могат да ни обяснят състоянието си. Ако им разрешите да си устройват дни на психичното здраве, ще покажете, че им имате доверие и че знаете кое е добро за тях. Този подход ще ги научи да се вслушват в сигналите на тялото и разума си, ще ги научи да се ориентират кога трябва да положат усилия да преодолеят нещо и кога да направят пауза. При това е възможно и да нямат симптоми на заболяване, просто да им е необходимо презареждане.

Как разреших на детето да не ходи на училище
и то не подивя

b90c3557a61a887cb566204d08aac170 XL

Какво казват психолозите по този въпрос

Знам, че много родители и експерти подкрепят тази философия. Дженифър Харщайн, психолог и колумнист в US News, пише: „Едно от пет деца на възраст 13-18 години има някакъв психичен проблем.“

Ние, възрастните, смятаме, че децата нямат проблеми, че детството е щастливото им време, но трябва да мислим за психиката им и да им даваме инструментите за възстановяване. Харщайн подкрепя идеята за ден за разтоварване, ако детето има следните симптоми: депресия, претоварване, фрустрация, изолация, бягане от училище и/или неизпълнение на домашните задачи. Тя твърди, че: „Дните за разтоварване са нужни, за да се съсредоточиш върху релаксирането и да акумулираш енергия, отново да се „събереш“, за да продължиш заниманията си. Нека детето си направи ден почивка с някакво занимание, което ще го изпълни с енергия и сила.“

Източник: scarymommy


Препоръчваме ви още:

Защо децата не слушат

Къде се отглеждат най-щастливите деца на света?

Детската психична травма

 

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам