Ninja Editor

Ninja Editor

През февруари БНТ започва излъчването на новия български шестсериен филм „Денят на бащата“. Телевизионната му премиера ще бъде на 18 февруари с излъчвания понеделник и вторник от 22:00 ч. по БНТ1 и БНТ4 и повторения по БНТ2.

Модерната градска драма „Денят на бащата“ проследява битката между двама родители за попечителство над малкия им син. Филмът разказва за проблемите в семейните отношения, до които води отчуждението и за кризата в човешкото общуване. Сериалът разкрива жестоките травми, които раздялата нанася на децата.

BNT Deniat na bashtata Vesela Babinova

По данни на Европейската комисия на всеки два брака в Европа се пада един развод. Тази тенденция поставя началото на нов социален феномен, който се разпространява лавинообразно – „Синдром на родителско отчуждение“ (PAS). Този синдром характеризира случаите, в които след раздялата на родителите, детето започва да отхвърля единия от тях под въздействието на другия родител. Във Великобритания например едно от всеки три деца на разведени родители, престава да вижда бащата след развода. България не е изключение от тази тенденция.

denyat

По време на създаването на филма екипът, работил по продукцията, получава безпрецедентен достъп до форуми на организации, които се борят срещу PAS синдрома. Така сериалът стъпва върху истински истории и съдби. Днес в цяла Европа има организации, които се опитват да постигнат промени в националните законодателства, за да изградят работеща законова основа за „споделено родителство“. Това все още е изключително трудно, тъй като почти навсякъде преобладава схващането, че майката е тази, която притежава неоспоримо правата върху детето.

denyat2

Сюжетът на семейната драма „Денят на бащата“ е композиран така, че поставя и зрителя на изпитание да вземе едната или другата страна в задълбочаващия се конфликт между двамата герои.

Главните роли са поверени на популярните актьори Захари Бахаров и Весела Бабинова. Във филма участват още: Александър Сано, Глория Петкова, Петя Силянова, Явор Гърдев, Малин Кръстев, Лидия Инджова, Йоана Буковска-Давидова, Иван Налбантов, Свежен Младенов и други.

denyat3

В „Денят на бащата“ своят дебют в главна роля получава малкият Патрик Шон Хесън. Патрик, който е с българо-австралийски произход, вече е участвал в няколко филма. С харизматичното си присъствие на екрана той със сигурност ще привлече прожекторите върху себе си както у нас, така и в чужбина. 

denyat4Режисьор на шестте епизода е един от най-талантливите млади български режисьори Павел Веснаков - носител на редица международни фестивални награди, а оператор е друг доказал се професионалист – Александър Станишев. Сценаристи на филма са Теодора Маркова, Невена Кертова и Георги Иванов, които имат зад гърба си хитовите сериали „Под прикритие“, „Стъклен дом“ и „Революция Z“.

http://deniatnabashtata.bnt.bg/

 

Препоръчваме ви още:

Правила за съвместен живот като разведени

Има ли живот след развода? И как да въведем децата в него?

Разводът през очите на детето

 

Автор: Янка Петкова

„Здравейте, ще се радвам, ако чрез вашата голяма аудитория се даде гласност на един наболял проблем, за който се мълчи, а именно унизителното заплащане на труда на медицинските специалисти в малките общински болници. Конституционно право на всеки гражданин е достъпът до медицинско обслужване, но ако нещата не се променят в скоро време, хората в малките общини ще бъдат лишени от това си право, защото няма да има кой да им осигури медицинско обслужване. А няма да има кой да им го осигури, защото хората квалифицирани за това ще откажат да го правят за мизерни възнаграждения. Не е нормално една акушерка или медицинска сестра да работят за минималната заплата... и ако се чудите защо досега сме го правили, то е защото за нас това не е професия, а призвание, но всичко си има граници. Ние също имаме семейства, имаме деца и плащаме сметки. Омръзна ни от празни обещания с които ни залъгват вече толкова години.“  Написаното е от Десислава Киликчийска-Оприцова, медицински специалист от МБАЛ „Св. Иван Рилски“ в Козлодуй.

От Ботево време насам по Коздлодуйския бряг е тихо, няма кой знае какви революционни настроения. Досега. Докато медицинските сестри и акушерки в местната общинска болница не отказаха да подпишат колективния трудов договор, според който настоящите им възнаграждения „скачат“ от 520 на 580 лв. Не за друго, а защото се вдига минималната работна заплата и просто няма как да не бъдат актуализирани. Да, договорената стартова заплата между синдикати и работодатели в бранша е 900 лв., но такива суми никой от работещите в болница „Св. Иван Рилски“ не е получавал. Просто защото болницата е общинска и като всички подобни в страната парите не стигат, въпреки че в държавния бюджет за здравеопазване, за тази година, предвидените средства са с 490 млн. лв. повече от предходната, а общо в здравната система се наливат над 4 млрд. и 300 млн. лв. Тези пари няма да стигнат до протестиращите в Козлодуй, които отказват унизителните 60 лв. увеличение, което им се предлага, и ще продължат да оцеляват благодарение на семействата и близките си.

Един най-обикновен общопрактикуващ ден

bbfb4faa18ee2951b02b656fb34be1d7 XL

Абсурдното е, че има дефицит на медицински специалисти, а цената им пада, твърдят сестрите от общинската болница. Според общото им мнение дълго коментираната реформа в здравеопазването се е провалила, очакваните промени не са се състояли и в резултат има недоволен персонал и недоволни пациенти. Те призовават колегите си от цялата страна да се обединят под исканията им, защото „ножът е опрял до кокала“. Отливът на специалисти от общинските болници продължава. В „Св. Иван Рилски“ те са общо 52-ма, като по-голямата част от тях са на възраст около 50 г., 10-ма са работещи пенсионери и едва 5-ма са на възраст около 30 години.

Това не е изолиран случай, картината е подобна във всички общински болници в страната. Тези здравни заведения са обречени на бавна смърт. Всъщност на Министерството на здравеопазването общински болници не му трябват. В тях се лекуват предимно здравно неосигурени пациенти, специалистите ги напускат, оборудването е архаично, сградите се рушат и трудно се поддържат. По-лъскави са само там, където има сключени договори за съвместна дейност с частен медицински център или клиника, които вместо да подпомогнат бюджета им допълнително ги обезкостяват. Няма инвазивни кардиологии и модерни диализни центрове, няма лазерни ножове за операции (като в елитните държавни и частни болници). Клиничните пътеки, по които работят, са ниско платени, тъй като са предимно от първо ниво на компетентност (най-ниското), а стандартите за по-високо ниво имат критерии за специалисти и оборудване, които не могат да покрият, защото от години никой не инвестира в тях. На всичко отгоре им натресоха и делегирани бюджети като ги превърнаха в търговски дружества, които издъхват, заради недофинансираните клинични пътеки, по които работят.

Защо битката, която започват сестрите от болницата в Козлодуй, е важна? И защо е важно да бъдат подкрепени не само от колегите си, но и от нас? Защото те осигуряват здравна грижа на най-безпомощните, на възрастните ни родители, които виждаме веднъж-два пъти годишно, на хората, които никога няма да видят компютърен томограф, защото не могат да си го позволят. Заради всяко забравено кътче в страната, където има живи хора, а живите хора боледуват.

Основна снимка от kozloduy-bg.info

Препоръчваме ви още:

Защо пицата идва по-бързо от линейката

Докторе, благодаря

Криворазбраното здравеопазване

 

Автор: Траяна Кайракова

Крем карамел не ям, не близвам, не помирисвам. Значи само като го гледам да ми се пландика едно мазно-мазно, направо ми се отщява. Ми то всеки има право на лош вкус. Аз не обичам, обаче добитъкът из къщи здраво го лапа. Тия хлапета моите кой ги е научил крем карамел да ядат значи? Само яслите и градините са виновни! Тъй да ми объркват кулинарията на мене. И двамата се връщат и искат да ядат едни бели, много хубави работи. Чак в градината ходих да питам кой туй чудо – бяло, че и хубаво. Макарони бе, хора! Ами аз не ям такива бели и хубави неща, пък да ги готвя абсурд! Ми почнах, к`во да правя. Тъй и с карамела – къде са го видели не знам, ама и те искат. Мъж ми например, в казан с крем да го пуснеш, сух ще излезе, честен кръст! И само мрънкоти: “Напръй ми едно карамелче, напръй ми де…“. Ми хубу!

Шибвам се веднага при Кремето от Куке, че и смайле (Сook with a smile). Вярно че готвих, обаче не се смях, усмихвах или каквото да значи туй смайле. Вадя три деня по-рано продуктите, че да са топли! И почвам да чета ред по ред, докато научих всичко наизуст. Чупя едно яйце, тичам на компа, чупя друго, пак към екрана и тъй с всички продукти. Юсейн Болт ряпа да яде! Болтовете ми изпадаха! Такова ходене от котлон до комп не бях правила. Замразила съм две кофи с лед, туй е тайната, драги зрителЕ. Слагам захар на котлона, карамелизирам, изгарям си само два пръста, вия на куче, но не се отказвам! Разбърквам всичкия тоз гювеч, внимаааааателно го наливам, слагам да се пече – всичко по инструкции. Навивам си алармата на 25 минути (на толкова се слага лед в тавата, тъй пише поне), шибвам по кило лед във водата, че да няма шупли. У нас потоп, де що падне вода – пързалка. От толкоз тичане до компа и фурната, направо се лъзгах безпаметно накрая. Вадя готовия продукт, поливам обилно с водата от тавата навсякъде по пода и се тръшвам премаляла, чакам да изстине. Иде мъжо, ухилен до ушите, аз дебна като хиена в засада да гребне и к`во да видя! Не шупли, дами и господа, ами кратери! Да се думнеш у тях, че да се удавиш, да не кандисаш! Ама той не придиря, опатка го и за още пита. Туй упражнение го повторих още няколко пъти и се отказах. Щото кратерите ставаха все по-големи, нещо като черни дупки. Ама то бива, бива кулинарни резИлтати, ама тоз пусти крем направо ми смачка готварския фасон.

Ужасен ужас

0d3097c18b3f4a6374929da2a3d660f5 XL

Мдаааа, обаче един ден у фейса (то къде другаде да е), ме намери една другарка и ме покани в една група за готвене със специални уреди. Влизам, зяпам и о, Боже! Народът прави крем карамел за 5 минути!, повтарям – за 5 минути и то без шупли и кратери. Правят хората, ама в една специална тенжУра. Направо ми светнаха очи, лампи и каквото се намира из моя организъм! Даже единствената мозъчна клетка, умряла отдавна, се размърда и заръкопляска. Искам я! Ама веднага я искам тъз тенжУра! Тъй де, ама тя се намирга само в чужденеция и трябва оттам да си я вземеш. Почвам да се пъна. Нямам регистрация в тоз сайт, издирвам една девойка, дава ми свойте акаунти-макаунти, шибвам се вътре. Брех, сичкото на инглиш. Ма де толкоз акъл у мене, бе! Аз българския едва оправям, вий ще ме карате на английски да поръчвам. Строявам двете деца, почват и те да ръчкат, нещо не правим, както му се полага. Толкоз пари потрошихме по уроци и езикови гимназии, ще им се не знае, една тенджера да не могат да ми поръчат! Ми ако река да пиша до НАСА, пък те да преведат? Боже, опази!

Я звъни тогава бърже на другарката, дет ме фърли в тъйзи група. Толкоз любезна и готина излезе, че веднага рече, че тя ще ми я поръча. Борислава Чолакова, жива да си! Направо ми скрепи брака, пък как се издигнах сама в очите си, не е истина, ши знайш! Пращам веднагически пари по нейна сметка и почвам да чакам. Благоверният пак мрънка за пустия му карамел. Ще чакаш! Кът дойде тъз магия, тогиз! Минаха се две недели, няма никой. Викам си – ще пия една студена вода. Нито я знам тъз жена, нито съм й копала царевицата, най-много да се почерпи за мое здраве. Да, ама не! Дойде! Дойде ви казвам! Ама не тенжУра, ами жива ракета! Ударих търговските гащи право в тавана. И глей, моля ти се, прости хора! Инструкциите пак на инглиш. Абе еееееееееееееей! Вий направо за мезе ме взехте мене! Мъжът ми влиза, подавам му всичките книжки и питам какво пише. Отговор да видиш:

- Дъра-бъра аборигенас, дъра-бъра стюпид, дъра-бъра стюпид булгар.

Той пък знай английски и на него ми приказва. Ама туй и аз го разбрах. Упътването трябвало да върви с червен надпис “Не е за аборигени и глупави българки!“. Ся, недей много да знайш, че като ви запухам всичките, не само карамел няма да видите, ами вместо сиропирано реване, ще има ревАне до сабахлям. Обаждам се на Бобито да ме светне къде баш да натискам, ама тя жената на работа. Намирам друга другарка – Магито Санчес. Пиша й тъй едно любезно веднага да си даде телефона! Обаче тя казва, че децата таман са се прибрали и няма да се чуем от тяхната патардия. Ама каква й сега тъз работа? Ти шамари нямаш ли? Аз умирам тука от незнание, ти с едни деца ще се лигавиш. Заключи ги за малко, да речем за половин час на терасата, сега е топло, и ми обяснявай как да подкарам туй чудо. Жената ми праща клип. Чак като го пуснах, разбрах що не ще да говорим. Докато жената натиска нагледно копчетата, озвучаването е страшно! Значи много ме е яд, че няма как да ви го визуализирам и най-вече слухоазирам!

- Мамо, мамоооо, мамоооооооооооооооооооооо!

Първото „мамо“ е ръмжене, второто минава в по-висока октава, третото бичи бас, баритон и накрая сопран. Щом мъжът ми изскочи по гащи от спалнята да пита кой умира, смятайте. Важното е, че разбрах всичко.

За мама... няма!

f5a5c719a0f9b80a2e6100f134c631b9 XL

Тук да ударя една ретардация, билям ретроспекция. И аз знам някои важни думи, ко като не са на английски. Като ми дойде съобщението, че ракетата е кацнала в един куриерски офис, веднага пратих имейл на мъжа (Знаете, че си комуникираме с имейли): „ТенжУрата доди! Вземи яйца, захар и мляко, ванилия! И кабел, български кабел ми намери!“. Щото туй нещо дойде с един кабел с три пръчки. Ми аз контакти с три дупки нямам. Къде ще го ръгна? Направо се препотих.

Отваря се вратата с пъшкане. Да вземе да се натовари кът родопски катър с 10 литра мляко, 5 кила захар, 100 ванилии и 3 кори яйца. Бе аз млечна кухня ли ще отварям? Мъжка му работа. Важното е, че носеше една джаджа, ама адаптор ли е, какво е, важното е, че е с дупки за три пръчки.

Слагам малко вода с оцет за дезинфекция и чуката-пуката натискам разни копчаляци. Взе да нещо да се бълбука, пландика, бунтува. Брех, неговата майка! Толкоз го чакам туй чудо, мога ли не го гръмна от първия път! Канселето го знам от компа. Веднага го натиснах.

- Добре де, сега що го спря бе, жена?

- Ми да не гръмне.

- Аборигенас, аборигенас…

- Ама говори ми по нашенски, значи, щото…

- Няма да гръмне. Те хората да не са малоумни. Знайш колко защити има туй чудо?

Отде да знам, аз людски езици не говоря! Пак пускам. Почват да мигат едни чертички, да светят в червено, ракета ви казвам, ракета! Забърквам в един казан всичките продукти и ги разпределям в купички. Всяка завивам с фолио, ама алумин, не какво да е, отгоре овързвам с ластичка. Знам си урока аз! Една година пекох чийзкейк, ама не го завих и водната му баня се оказа воден душ. Тъй се беше напълнил с вода, че го ядоха с черпака. Слагам решетка, малко водичка, хакам капака и пускам на 5 минути. Няма да повярвате, ама стана страшен крем. Че то повече му й чакането да изстине, отколкото правенето, бе.

50969968 2153324041372930 2437257540908613632 n

 

Нали съм една умница, слагам го на парапета на терасата и пуша блажено. Увита съм като мумия с елеци, одеяла и терлици. Минавам покрай него, та да си вляза, и закачам края на купата. Тя полита от петия етаж, прави няколко плонжа и издрънчава на асфалта, естествено с карамела надолу. По терасите заизлизаха стреснати баби, с торби сухари и вещи първа необходимост. Помислили, че иде краят на света. От цялата работа се облажиха бездомните кучета. Ама и те са хора бе! Мислех да рева, ама сетне се сетих, че пак ще туря за 5 минути друга доза. Ми матриал много! Прибрах си купичката, заредих ракетата и я запалих. Отядоха си на крем карамел, казвам ви. Пък аз само обикалям пуста му тенжУра и й се радвам. Моят само ме подиграва:

- Голяма работа, жена! Страшна работа! Щракаш с пръсти и готово!

Ама и аз не оставам длъжна:

- Кола да бях си купила, нямаше да се радвам толкоз!

Тука го засегнах пряко. Ставаме сутринта и той вика:

- Я дай ключовете за колата?

- Що, бре?

- Слагай си тенжУрата между краката, пали и отивай на работа!

Сега направо ме е страх да му кажа, че и мляко с ориз ставало за 5 минути. Предполагам, че ще си направим оризова плантация, а на терасата ще завъдим крава!

P.S. Умишлено не казвам фирмата, защото адски ме вбесиха. Още щом разбрах за този уред, се свързах с тях. Любезният отговор беше, че не възнамеряват да го продават в България. Така де, що да не сме 100 години назад. А иначе става въпрос за мултикукър под налягане. И наистина прави крем за 5 минути, а всяко друго ястие за отрицателно време.


Препоръчваме ви още:

Захарче, сготви ми пак!

Как да накараш жена да ти готви

Шерше ла суп

 

Автор: Янка Петкова

Реян е на 9 години, има рак и няма време. Това накратко е историята. Видимо не се различава от историите на много други деца, за които сме ви писали. Винаги има страшна диагноза, винаги има болка, винаги има съсипани родители и винаги има надежда. Надеждата сме ние с вас.

Ето какво се е случило на Реян през тези 9 години.

Ражда се, не изревава, отнасят го и майка му Кристина разбира, че нещо не е наред с детето й. Изписват го без диагноза. Вкъщи прави гърчове и след изтощителна обиколка по болници и лекари го диагностицират с епилепсия. От бебе пие лекарства за заболяването, които никога не са спирали.

49530434 2272114926335850 8012827124995981312 n

През лятото на 2016 г. силно се влошава. Приемат го в критично състояние в ИСУЛ с хемоглобин – 20. След 4 дни вливания и мъки майка му Кристина научава страшната диагноза „Остра лимфобластна левкемия В фенотип“. Детето прави по 10 гърча на ден, след пълна упойка не се събужда в продължение на 2 дни. Успява да се пребори за живота си, въпреки че не може да се храни и в продължение на 25 дни е на изкуствено поддържане със сонда в нослето и тръбичка в ануса. Кристина чува и думите „тежка хипоплазия“ (животозастрашаващо увреждане на дихателната система). Реян преодолява и това. 10 дни химиотерапия в ИСУЛ, 10 дни в Монтана за растежен фактор – така преминават месеците през първата година от лечението му. Когато спират високодозните вливания, момченцето пие лекарства и всяка седмица го бодат за кръвни изследвания, за да следят появяват ли се отново страшните клетки.

50826186 412443059494105 8553364513137623040 n

През ноември миналата година клетките все пак се появяват. Миограмата и натривката показват, че има рецидив. Сега Реян отново е в ИСУЛ и отново е подложен на високодозна химиотерапия. Ако издържи. През двете години на лечение в ИСУЛ майка му изучава симптомите и термините на болестта; превръща се в справочник за онкологични лекарства; вижда как умират деца с диагнозата на нейното; разговаря с родители и разбира, че единствената възможност детето й да остане живо е да му бъдат трансплантирани стволови клетки. Операция, която има шанс да бъде успешна, ако бъде направена в чужбина. Да, такива трансплантации на деца се правят и у нас, но за двете години престой в болницата, Кристина не вижда нито едно дете да ги преживее. Поддържа връзка с родителите на две деца трансплантирани в клиники в Германия, които оцеляват. Затова започва да събира оферти, превежда документи и открива дарителска сметка на Реян. Интересува се дали синът й може да получи финансиране от НЗОК за лечението си, но й казват, че първо трябва да премине химиотерапията и да настъпи ремисия, за да задвижат документите му.

50949519 530485330774297 6007568703367938048 n

„Не мога да седя и да чакам най-лошото.“ – казва майката, която от седмици не е виждала по-малкото си дете. Момиченцето е в Монтана с баща си. Семейството непрекъснато е разделено. Миналата година правят опит да се устроят в Германия, но не успяват.

За трансплантацията на Реян ще разчитат на чужд донор. Биологичният баща на момченцето дори не е пожелал да бъде изследван за съвместимост. Процентът за съвместимост на майката е твърде малък. Тя е с него 24 часа в денонощие, не смее да го остави дори за пет минути, защото се страхува да не направи гърч. Реян е на домашно обучение, което обаче често бива прекъсвано заради лечението му. Криси казва, че интелектуалното му развитие е на нивото на 5-6 годишно дете.
Обича да слуша музика, да рисува, лесно се сприятелява, любознателен е.

И тук вече сме ние. Вярно е, че дарителските акции са ежедневие. Но е вярно и че наистина помагат. Последната добра вест, която научихме, е за успешната операция на Лори от Русе в САЩ, преди нея беше Марая от Плевен, на която трансплантираха черен дроб в Германия и други малки герои, от чиято борба за живот сме били част. Смисъл има, докато има добри хора. За трансплантацията на стволови клетки в Германия са необходими около 300 хиляди евро.

Как да помогнем на Реян

Банкова сметка: BG58UBBS80022079267740, Реян Калоянов Иванов

PayPal Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите.

Какво се случва с детето можете да следите на страничката Да Помогнем на Рей Да Оздравее


Препоръчваме ви още:

Животът не е само 16 горчиви медикамента

Да ви разкажа за Лори

Душа не се трансплантира

 

 

Когато от OFFNEWS ме поканиха за интервю като част от кампанията за вдъхновяващи хора на Алианц България Откривай живота, приех с радост. С тяхно позволение публикувам и в мама нинджа. Истината е, че пишещите хора обикновено получават доста критика. Може би затова ценим толкова добрите думи. А в това интервю Зарина Василева щедро ме е обсипала с тях. Ще се старая много да ги заслужа :)

За първите стъпки, подкрепата и радостта от това да откриваш живота си

Мария Пеева е съпруга, майка, баба, преводач, автор. Името на сайта ѝ – Мама Нинджа става нарицателно за всички социално значими теми - здраве, социално равенство, толерантност, родителство, възпитание, образование. Неизчерпаемото съдържание на авторски истории, мнения на експерти, интервюта с психолози, лекари и учители, многопластовото проследяване на важните проблеми от всичките им гледни точки са сред безспорните ценности на сайта.

Но в същината на цялото това съзвездие от теми и мнения е Мария и нейната нестихваща любов към това да открива живота и да прави първата стъпка там, където никой друг не се осмелява.

Как изглежда животът й в цифри:

72 000 последователи на сайта

365 страници събрани в първата ѝ книга

30 години влюбена в един мъж

20 години работа като преводач

19 години разлика между първото и последното дете

5 години разлика между най-малкия син и внука

4 деца

3 домашни любимци

1 внук

50710734 336879643591295 8213082410418438144 n

Любовта и думите

„Моята история може би ще ви се стори не особено забележителна, защото в нея има само много деца и много думи. Деца, защото си имам цели четири броя, а думи, защото винаги съм работила с тях. 20 години бях филмов преводач, а после започнах и блога Мама Нинджа, с който се занимавам трета година. Някъде между всички тези неща с моя съпруг създадохме и четири прекрасни момчета. Нашата любовна история е ужасно скучна, като всички щастливи истории, впрочем. Влюбихме се като ученици и от почти 30 години споделяме живота си. 26 от тях сме женени. Разликата между най-малкия и най-големия ми син е 19 години, а между най-малкия ми син и внучето - пет. Като добавим и кучетата и котарака, вкъщи е същинска весела лудница, насред която някак се опитвам да оцелея и да работя.“

За Мария думите и любовта са неразривно свързани. Допълват се, растат, постигат и недостижимото заедно. Дали ще разказва за любовта на живота си, за постиженията на децата си, за лудориите на домашните любимци, дали ще разсмива или разплаква – думите с охота се оставят да бъдат шлифовани и подредени в ювелирните ѝ текстове. И това има своето обяснение - няма как да не си влюбен в думите и те да не ти отвръщат със същото, когато едни от най-изкусните преводи са твое дело.

„Професията на филмовия преводач е колкото интересна, толкова и тежка. Интересна е, защото всеки проект е различен. Един ден си в автомобилна надпревара, на следващия проучваш оръжейни термини, а другата седмица се бориш с правни понятия или медицински названия. Един ден ругаеш като чернокож гангстер, на следващия редиш любовни обяснения в мерена реч. Случвало се е за някой научен термин да изчитам десетки статии, преди да измисля как точно да го преведа. Когато преди повече от двайсет години навлязох в тази професия, се влюбих в нея с цялото си сърце и не съм си представяла, че някога ще поискам да правя нещо друго. Години наред то запълваше необходимостта ми да творя и да пиша. Докато един ден осъзнах, че чуждите мисли и идеи в главата ми са толкова много, че започват да задушават моите. Осъзнах също, че това не ми е достатъчно. И започнах да пиша.“

51042647 621948674892527 3804798973613441024 n

Сайтът и пътят към непознатото

„От кратките статуси във Фейсбук се роди блогът. По някакъв необясним начин той заживя свой собствен живот, започна да расте и да се развива. Превърна се в пъстър, смислен сайт, четен от десетки хиляди всеки месец. Усещането да радваш хората е неповторимо. Да получиш писмо от непозната жена, която ти казва, че си ѝ вдъхнала сили да продължи, че си била до нея, когато е осиновила детето си, когато е изгубила майка си… В моментите, когато се обезкуражавам или уморявам, ми е достатъчно да прочета едно такова писмо и отново се чувствам щастлива. А те винаги идват в точния момент.“

Днес блогът е „пораснал“ до сайт с над 72 000 последователи. Интересът е лесно обясним: всяка сериозна социална тема се разглежда в цялото ѝ многообразие – от споделени лични истории до експертни мнения. Обобщените от сайта анализи се цитират дори от официалните институции у нас.

Важните послания се комуникират по различни начини, за да достигнат до възможно най-много потребители и по възможно най-правилния начин.

И така от място, което разказва за забавните моменти от живота на една многодетна майка, сайтът се превръща в социален феномен.

93d91a0d9ac8604d953724b139da547a L

Подкрепата и успехът

„Мисля, че е нормално, когато влагаш толкова много в работата си, да имаш някакви очаквания за резултата й. Моят блог ги надмина - многократно. И нямам предвид финансовите измерения, защото надали в България има човек, който е забогатял от писане. Имам предвид точно социалния му ефект. Когато го започнах, имах една съвсем простичка идея - да разказвам разни наши забавни истории, да усмихвам майките, понякога да ги трогвам или замислям. Да общувам с тях, както майките с бебешките колички се намират в парка и много бързо стават приятелки. Оказват си една на друга подкрепа, смеят се заедно, обменят си информация и съвети за всякакви въпроси от живота - от възпитанието на по-големите деца до това какво интересно сме чели напоследък. Този дух на общност и досега го има между нас. Съмнявам се да има друга майчинска група в социалните мрежи, където дори когато се сдърпаме за нещо, запазваме уважение една към друга.

Благодарение на този дух помагаме и на много каузи. Подкрепихме майките на деца с увреждания в протеста им, събрахме средства за няколко животоспасяващи операции, борим се за общество, в което всяко дете има шанс и всяка майка има подкрепа. Да, проблеми винаги ще има, но винаги ще има и хора, които дават всичко от себе си, за да ги решат. Може би точно това прави живота толкова интересен.“

Само за няколко години, Мария успява да подкрепи десетки благотворителни акции, социални и лични каузи. Апелите отправени чрез сайта получават безапелационна подкрепа.

Социалните проблеми намират бързо своето разрешение, а причинилите ги не биват укривани и премълчавани. Тази безкористност и прозрачност има своята цена, но Мария я посреща с типичната си женствена твърдост.

d48bd8bf41f7fde7616bfdd4779a93a0 XL

Играта на стъпки

„Първата стъпка е най-трудната. Това е стъпката на избора. Тя може да е погрешна, разбира се. Но никога няма да разберем това, ако не я направим, нали? Първата стъпка е най-трудната, но следващите са не по-малко важни. Поглеждайки назад виждам, че съм постигнала повече отколкото съм мечтала. И макар че не съм забравила хилядите безсънни нощи, умората, лишенията, много повече помня радостта и удовлетворението. И бих тръгнала отново по същия път, без колебание. Отново бих открила живота, отново бих рискувала. И колкото повече вървя по пътя си, толкова повече осъзнавам, че той ми дава много повече от крайната цел. Че щастието е в него, в малките стъпки, в преодоляването на всякакви трудности и в ежедневните битки. В усещането да си легнеш вечер, да си спомниш деня и да се усмихнеш, защото си доволен от себе си.“

Живот, достоен за откриване

Има хора, които познаваш още преди да ги срещнеш. Доверяваш им се, следваш ги и си щастлив, че ги имаш в живота си.

Те умеят да са откровени, без да се натрапват; да са наоколо, без да омръзват; да помагат, без да ги забелязват.

Успяват с лекота да увличат себеподобни в името на всяка добра кауза и повод.

А когато след себе си имаш цели 72 000 нито една мечта не може да остане несбъдната и нито една болка – неутешена.

„Аз съм много обикновена жена и може би това е причината да ме харесват хората. Защото не е задължително да си някакъв необикновен човек, за да вярваш в себе си, да се радваш на живота, да намираш поводи за усмивка навсякъде около себе си.“

Препоръчваме ви още:

Моите четири изненади

Майките знаят

Някой Божи ден...

 

Идеалният ден на жената

10.00 - събуждат те с нежна целувка и обяснение в любов

10.10 - закуска в леглото – кафе, фреш и кроасани

10.30 - душ с любимото сандалово дърво

11.00 - претегляш се и установяваш, че си свалила 2 кг.

11.10 - приготвяш се, гримираш се и се обличаш

12.10 - обиколка на скъпите магазини

14.00 - обяд с най-добрите ти приятелки, пресни клюки, мъжът от съседната маса ти поднася бутилка кианти

14.30 - посещение на козметичен салон: маникюр, педикюр, масаж от симпатичен атлетичен масажист, който твърди, че такова божествено тяло не е виждал досега

16.00 - леко раздвижване в спортната зала, треньорът е възхитен от фигурата ти

16.50 - срещаш бившето си гадже – напълнял, плешив и нещастен

17.00 - връщаш се вкъщи, пред входната врата те чакат цветя от "таен" обожател

17.10 - време за любимите сериали

19.00 – отиваш на представянето на книга от млад, но известен автор

21.00 - любимият мъж те очаква за вечеря на свещи в ресторант, изненадва те със скъпо бижу; танцувате

23.00 - прибираш се вкъщи, посреща те вана с ароматни масла, спалня с чаршафи от египетски памук и оттам - според настроението...

24.00 - заспиваш с неговите думи: „Винаги ще те обичам.“

10 признака, че жената е нормална

91f509849f6467bb518faf710f229661 XL

Реалният ден на жената

6.00 - алармата звъни силно и досадно, изключваш я, опитваш се да събудиш мъжа до себе си, чуваш: „Остави ме на мира.“

6.10 - бегом в кухнята, закуска за децата, сандвичи за мъжа, разходка на кучето

6.30 - събуждаш всички, чуваш: „Остави ме на мира“ и „Мамо, изчезни“

6.40 - кафето е студено, закуската е прегоряла, слушаш упреци

7.00 - изпращаш мъжа на работа, децата на училище, водиш малкото на детска градина

7.30 - измиваш съдовете от закуската, поизмиваш се, хукваш на работа

8.30 - закъсняваш, сблъскваш се с шефа си в коридора, установяваш, че чорапогащите ти имат бримка

13.00 - насред бясното темпо на работа намираш време да изпиеш едно кафе, да изядеш студения си сандвич и да отскочиш до стоматологичната клиника наблизо, за да си направиш панорамна снимка

16.30 - на приключване установяваш, че на първата страница на презентацията, която си подготвяла цял ден, има грешка

17.00 - пробег по магазините, ръцете ти се удължават от чантите с покупки

17.30 - виждаш бившия в елегантно палто от кашмир, казва ти, че си напълняла

18.00 - приготвяш вечеря, мъжът ти закъснява

18.30 - правиш домашни с по-големия, много е зле по литература (като баща си)

20.00 - сядаш пред телевизора, сещаш се, че трябва да пуснеш бялото пране, ставаш зареждаш го, вадиш другото от сушилнята, забравено от сутринта

21.00 - малкият е с диария, правиш чай, миеш тоалетната

22.00 - слагаш децата да си лягат, съпротивляват се, крещят, че нарушаваш гражданските им права

23.00 - мъжът ти се прибира, подозрително ухае на алкохол и някакъв парфюм

24.00 - лягаш, мъжът ти хърка, не можеш да заспиш

1.00 - кучето драска, забравила си да го разходиш, обличаш се и излизаш

2.00 - напълно изтощена лягаш да спиш

Мъжки манифест

e0b863f873638efa81a0f8773b39882d XL

Идеалният ден на мъжа

10.00 - събуждаш се, почесваш се

10.30 - сутрешен тоалет, малко игри на смартфона, бръснене

11.00 - закуска в леглото: пържола, кюфтета, кафе (сервитьорката е само по фини чорапи)

11.30 - лимузината те откарва до стадиона, любимият ти отбор печели със 7:0

13.00 - обяд в ресторант за сметка на заведението

14.00 - следобеден отдих на плажа с Мис Свят, секс

15.00 - заместникът ти носи документи за подпис, акциите ти са вдигнали цената си три пъти

16.00 - занимания в спортната зала (демонстрираш релеф), 3 готини мацки ти искат телефонния номер, секс

17.00 - сауна с приятели, сеанс тайландски масаж, секс

18.30 - отскачаш до Лас Вегас с частния си самолет

19.00 - вечеряш в Риц

19.30 – отиваш в казиното, печелиш купища пари

22.00 - гледаш новините – марихуаната и проституцията са легализирани; във всеки хипермаркет ще слагат машинки

23.30 - джакузи в компанията на три дами, секс

00.30 - топлес сервитьорка ти носи бутилка шампанско за сметка на заведението

1.00 - сън

Да е умна, но не много!

549dfa53895c3908b16352e73edc2d26 XL

Реалният ден на мъжа

06.00 – алармата пищи, трябва да я смениш

06.30 – скачаш от леглото и установяваш, че си се успал

06.40 – пътьом обуваш панталоните си, слагаш разтворимото кафе хладилника, наливаш горещата вода в пепелника; отпиваш без да усетиш разликата, усещаш разликата

6.50 – както винаги чистите чорапи се крият някъде; подлата котка се е изпикала в чехъла ти; ритваш котката

7.00 – бръснеш се, търсиш лейкопласт, лепиш на поразените участъци

7.30 – изскачаш от къщи, някой е надрал колата ти

8.00 – както винаги на паркинга няма място

8.30 – паркираш, втурваш се в офиса и се сещаш, че си забравил някакви важни документи вкъщи

13.00 – обядваш със сандвич от лавката, нареждаш се за бира и установяваш, че шефът ти е точно зад теб.

17.00 – отдъхваш си, работният ден свършва

17.30 – някаква кукувица от другия отдел е пуснала вирус, цялата ти работа е отишла по дяволите

17.40 – на прибиране срещаш приятели, предлагат ти да изпиете по нещо, съгласяваш се и се сещаш, че тъщата ти идва днес

18.00 – прибираш се вкъщи, изслушваш няколко упрека, изхвърляш кофата, ритваш котката, постилаш килимите

19.00 - пристига тъщата, вицовете за тъщи са чистата истина

19.30 – старата вещица забелязва, че дъщеря й е бледичка, има нужда от почивка и отпуск, може би и от ново палто

21.00 – гледаш новините, любимият ти футболен отбор е паднал със 7:0

21.30 – двете жени гледат някакъв сериал и обсъждат мъжете си

22.00 – сядаш да прегледаш документите от офиса, нищо не можеш да свършиш, изпиваш една бира, топла

00.00 – отиваш в тоалетната, чуваш глас от кухнята: „Той научи ли се най-сетне да сваля капака?“, нямаш сили за душ

00.30 – тъщата е настанена в съседната стая, жена ти е с главоболие, а освен това мама е в другата стая

1.00 – настройваш алармата и най-сетне преодоляваш съпротивата на партньорката, от съседната стая се чува глас: „Къде ви е нощната лампа?“

1.20 - заспиваш

Източник: интернет


Препоръчваме ви още:

Как да стана интелигентен колкото жената

10 признака, че мъжът ви е нормален

Как да се разведеш с жена си в 10 стъпки

 

Автор: Веселина Пършорова

Преди време бях споделила преживяванията си покрай сигнал за пясъчника в детската градина на детето ми. „Старата“ директорка си броеше дните до пенсия, дори не беше дала гласност на заплахата да обединят нашата детска градина (доста голяма и хубава, с басейн) с една по-малка от кв. „Христо Ботев“. Надигнахме се родители, писахме, висяхме по събрания на СОС, приключи се и слава Богу!

Но идеята ми е, че дойде нова директорка, с хъс, с усмивка и с желание да се случват нещата в полза на децата. Преди броени дни те се завърнаха от ски-училище в хотел „Три планини“, край Разлог. Ще започна отначало – чистичък автобус, с колан на всяко място, нищо счупено нямаше. Шофьорът внимателно подреди куфарите и потеглихме. Не е карал бързо, не е изпреварвал като идиот, на нито едно дете не му прилоша, а на специалната родителска среща няколко майки предупредиха, че децата им трудно понасят пътуване и завои. Пристигнахме в хотела и там ни „поеха“ треньорите. Имаха списък с имената и настаняването по стаите и качиха куфарите до съответния етаж. Изхранването беше на блок маса – децата се редяха, взимаха си прибори, посуда. Госпожите им помагаха и следяха да стигнат чистички до масата. На най-малките госпожата им сервира, след като си казаха желанията за храна. После имаше взимане на мерки за обувки, сложиха вътре листчета с името на всяко дете. Имаше време и за басейн (водата беше топла), после – релакс на топли пейки и за минутки в сауната с ниска температура. Вечеря, дискотека и... по леглата!

ski2

 

Сутрин треньорите помагаха с обуването на обувките, показваха как се затягат, качваха ги по бусчета и отиваха до писта „Кулиното“ - отдалечена, с нисък наклон, като за начинаещи. Имаше си чайна на фирмата – топла, с чиста и топла тоалетна. Предлагаха чуден чай! Там обядваха и до 15 часа треньорите ги обучаваха. Уникални младежи! Толкова усмихнати, търпеливи. Успяха да „запалят“ дори и най-мрънкащите да карат ски! В 15 часа с бусчета беше прибирането в хотела – преобличане, басейн, загряване, почивка, вечеря, дискотека... 5 дни отлетяха неусетно!

Защо не се стърпях да споделя преживяното ли? Защото тази директорка промени погледа на екипа си. Промяната се вижда по лицата и очите им. Действията й са с мисъл за децата, както трябва да бъде навсякъде, но съм го виждала само в една частна детска градина (“Доверие“). И понеже мразя анонимните постове – става дума за директорката на 61 ДГ „Шарено петле“, в София – госпожа Ели Димитрова.

Ще се радвам, ако повече от вас споделят мненията си за държавните детски градини и училища. За жалост нашумяха само с насилие и записи от камери...


Препоръчваме ви още:

Така можем да си караме още 100 години

Чао, као, каииии!

До детската градина и назад

 

Човек, и добре да живее, пораства. И тогава Възмездието го връхлита с пълна сила.

В групата ни една майка попита какви номера бихме направили на децата си някой ден, когато пораснат и си имат свой дом и семейство. И ни поканят на гости. Писахме, смяхме се, писахме, смяхме се. И решихме да споделим с вас.

„Когато децата ни пораснат и си тръгнат, е добре да им отидем на гости. Да си хвърлим най-напред палтото в коридора, да се събуем в кухнята, след това да изядем всичко сладко от хладилника, после да нарисуваме с флумастер чаршафите, да изсипем шкафа на земята, а накрая да изиграем двучасова истерия.“

„Да разсипем кафето/виното, да поискаме нещо по-така за хапване и като го получим да се тръшнем, че тази гадост няма да я ядем, да мрънкаме, че не знаем къде ни е това или онова... „

„Ще я събудя в 3 през нощта и ще крещя с цяло гърло в продължение на половин час и ще повтарям упражнението на всеки 2-3 часа.“ – „Оохоооо, ти си ентусиаст - ще оставаш с приспиване!“

„Чорапите може и в коша за играчки. Веднъж така открих къде отиват липсващите чорапи.“

„Да си оставим стаята разхвърлена, дрехите по земята и хартийки от вафли, бонбони навсякъде.“

„И чорапите хвърлени зад леглото, вместо в коша за пране.“ – „Нали? И мръсните чорапи задължително на средата на стаята!!!!“

„Скрийте им чорапите. Всичките! Кажете им, че сте си изпълнили заплахите и сега нямат чорапи.“

„Ще се тръшкам по магазините и ще пищя с пълно гърло.“

Имате право да изкукуригате!

b74e7f845f25fe403cf91ffa0d8e7c43 XL

„Е, аз ще остана с преспиване... в неговото легло. Ще го ритам цяла нощ в бъбреците и ще го будя на равни интервали от 3 часа до 6, когато ще запеем заедно детски песни!“

„Да почнем да крещим и да лягаме по земята, ритайки с крака, да ги целим с храна, да ги плюем.“

„Ще направя наводнение в банята, като особено ще се старая по тавана да няма сухо място и да капе по главите им, докато бършат гьола долу. А като им писне от мен, ще си събера 5-те куфара и ще кажа, че искам те да ми ги носят, докато носят и мен самата, щото не ми се ходи.“

„Ще настоявам да играем "Не се сърди, човече" и после като изгубя, ще рева неутешимо и с пълно гърло.“

„Ще се съблека чисто гола по средата на стаята, ще си потупвам коремчето и ще се хиля идиотски. И после ще скрия под масата, за да не може да ме стигне и да ми облече "тъпите" дрехи. И ще гледам да е през най-лютата зима т`ва гости.“

„Пикането по средата на спалнята върху току що сложените чаршафи ще е прекалено, нали?“ – „Моят направи нещо по-долно. Държа го аз 30 минути на гърнето. Правя всякакви маймунджулъци, индиански танци играя, пея. Нищо не прави. Пораженчески вземам памперс. В тоя момент той става от гърнето, по спалнята избягва в гардероба. Докато го стигна, смъкна една моя рокля и се изпика върху нея.“

"Ще омажа с храна себе си, тях, стените, масата, пердетата и каквото още видя и после ще я бутна и ще кажа, че тая гадост няма да я ям.“

„Като им дойдат гости ще попитам: “Вие сега защо дойдохте?”, после ще ги наобикалям и с погнусена физиономия ще констатирам, че “тука ми мирише на гадно... на АКО”.“

„Ще надраскам всички стени, ще правя дупки в изолацията ей така, за кеф.“

„Ще им почистя секцията с четката за тоалетна, после ще я намажа с крем против бръчки. Дано имат по-скъп. Мога и котката да подстрижа, като ме питат защо, ще вдигам рамене невинно.“

„Ще се тръшкам на улицата, ще крещя, че са гадни деца, че не са ми шефове и не ги обичам.“

„Не, аз няма да ида сама в тях на гости, а с приятелки. Ще им облека всички дрехи, ще ги метна на земята и много ще заспя на дивана, за да не прибирам аз. Ще си изсипя всички шампоани на главата. ЩЕ МИ Е МНООООГО СКУЧНО!!!“

За мамнезията и други отклонения

8ea39100d6fa68688cb8ca7e36ea950a XL

„Направо ще се пренеса в дъщерята и ще рева всяка нощ в продължение на 2 години и 8 месеца.“

„Ще се кача на масата, за да се въртя като пумпал. И ще се кача на поставката за телевизора, за да гледам от по-близо.“

 „Ще им счупя таблети, телефони, ще наплювам няколко пъти дивана докато дъвча шоколад и ще си тръгна, като им пожелая приятен ден, но няма да забравя да им кажа, че ги обичам.“

„Мисля да се тръшкам по улиците и ако има по-големи локви да лягам в тях. Ще искам да пазаруваме от магазините стоки, които не им трябват в момента. Няма да си пазя дрехите, все ще ги късам и цапам и ще искам нови да ми купуват. Когато получа подарък, няма да го харесвам и ще искам друг. А когато имам внуци... Отсега си правя списък на какво да ги науча, за да направят живота на родителите си "весел".“

„Ще си хвърлям дрехите и чантите навсякъде, ще гледам детски до късно и ще ям многооо сладко. И няма да слушам.“

"Ще бъркам в носа на дъщеря ми докато спи. И в ушите. И в устата. След това ще я шамаросам два, три пъти. Когато отиде до тоалетна, ще влизам с нея, ще я държа за ръката и ще викам: „Айде, аййде, айдеееее! ”. Ще плача, че не ми е сложила шапката или че ми я е сложила. Ще вадя абсолютно всичките ѝ дрехи от гардероба поне по 16 пъти на ден.“

„Ще спя в леглото на баткото и жена му (между тях двамата, разбира се) поне 4-5 години; ще им накъсам щорите, нарисувам стените, мебелите и пода с перманентен маркер, ще изпочупя някои и други мебели и посуда и още куп неща ще направя като да рева и мрънкам непрекъснато и за всяко нещо.“

„Ще седна на вечеря и ще кажа, че ми се ака.“ – „Да не поискаш после и да ти правят компания в тоалетната?!“ – „Не, само ще викам оттам: Готова съм!“

„И по средата на магазин също е много приятно. Намираш се на средата на някой хипермаркет и ти се приаква, въпреки че допреди 5 минути си имал възможност да акаш преди да влезете.“ – „Оооо, да, когато са напълнили количката точно. И задължително на ресторант. Задължително!“ – „И когато поне половин час са ме навличали за зимна разходка, веднага след като излезем ще кажа, че МНОГООО ми се ака.“

„Сетих се за история, която майка ми разказва за мен. Била съм в яслата, била болна и най-добрата ѝ приятелка отишла да ме вземе. Яслата била в „Редута“, живели сме на „Хр. Ботев“ и „Сливница“. Взела ме тя, качили сме се на автобус 11 и на всяка спирка, щом се отворели вратите, аз съм казвала: „Како Ели, ака ми се!“ - Тя се притеснила и като дошла нашата спирка, на бегом взела разстоянието до вкъщи, изкачила 5 етажа и казала на майка ми: „Бързо, че на детето му се ака!!!“ - И почти припаднала. А майка ми само махнала с ръка и казала: „О, забравих да ти кажа, това ѝ е номер, защото не обича да се вози в автобуса!“

„Ще им оценявам манджите по 10-балната система.“

„И плейтването също!“

Стокхолмски синдром

537eafaab0a4c0a227d88cc02e4492cf XL

„Много ясно, че нищо от това, което са сготвили, няма да хапна, а ще поискам пица/спагети/това-което-го-няма-точно-в момента-на масата. И ще чопля чинията, ще пухтя, че точно така аз не си го готвя и те така...“

„Ще го издебвам да му събуя пантофите и чорапите и ще почна да го гоня лазейки из стаята да го дера и хапя по краката!“

„Ще си легна чак в 1 ч. - между тях.“

„Ще сменя 7 тоалета и 15 чифта чорапи за един ден и ще ги хвърля "пред" коша за пране.... Ще си изсипя манджата с хапките в мивката.“

„Ще ги затворя навън в студа и когато звънят и тропат отчаяно по вратата, ще кажа: „Оооо, не! Не ви вярвам! Вие не сте мама! Вие сте Кумчо Вълчо!“

„Ще рева в несвяст за нещо „Дай!“ с 10 реда сополи и 20 сълзи в 30-те секунди, докато ми го дадат, после демонстративно ще го хвърля с яд на земята!“

„Всеки път ще питам за подарък, ще изстрелвам думите като калашник, няма да им позволя да се целуват с половинките, ще им искам телефоните, ще им скачам върху леглото, ще седя в гардероба и няма да си тръгвам преди полунощ.“

„Когато имат гости, ако може шефове, нещо по-така, ако някой от тях отиде до тоалетна шумно ще обявявам къде е отишъл, какво прави, кога е приключил и че тоалетната мирише на àко... "

„Всеки път ще настоявам да ми дават 1 лв. за това, че съм си отсервирала, 2 лв. за измита чаша и т.н...“

„За финал, тайно ще изяждам всички бонбони, до които се докопам след ровене в шкафовете и хладилника.“

 „Преди да си тръгна ще скрия ключове, портфейли, дебитни карти на невъзможни места и като ме питат ще казвам: „Не съм аз, забЛавих!“ - и ще им гледам сеира!“

 „Още с влизането ще се съблека по гащи и ще се просна на пода.“

„Ще поискам вечеря. Ще кажа: „Аз това не го ям! Направи ми друго! Не знам какво друго!"

„Аз ще донеса всички яйца от кухнята и ще ги счупя едно по едно на масата е хола.“

„И ще ползвам десерта за маска за коса.“

„Ще имат деца и ще им ги правят същите. Защо аз да се занимавам, след като мога само да се подсмихвам доволно и заговорнически да давам и други идеи.“

„Може да даваме идеи на внуците! Примерно аз ще разкажа на Борис как баща му, като беше в девети клас, ми каза, че някой ден, когато си има дете, ще му разрешава да седи на компютъра по 24 часа на ден!“

„Ще изчакам дъщеря ми да пусне една прахосмукачка, ще изсипя един пакет солети и без да искам ще ги настъпя, ще направя най-миловидната си физиономия и ще кажа: „Беше инцидент.“ Ще украся стените за Коледа и мисля да започна май-юни!

Да са ни живи и здрави, един ден ще търся кой да цапа, ама няма да има...“


Препоръчваме ви още:

Тъмни сили

30 признака, че имате "мамешки" мозък

Някой ден...

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам