Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Мария Пеева

Преди две седмици в пристъп на лудост и еуфория на бърза ръка купихме самолетни билети за Мадрид, за финала на Шампионска лига. Ливърпул срещу Тотнъм, ще бъде битка на титани, а Пееви (и още няколко хиляди фена) не могат да оставят своя отбор да върви сам, нали така?

Оставаше само да резервирам спане за скромното ни семейство от осем души и съответно да намерим билети за финала.

В тази история ще ви разкажа за къщата, която резервирах, защото билети за мача все още нямаме.

Като проверих цените за престоя в Мадрид, оказа се, че и други фенове са побързали да резервират. Три нощувки щяха да ни струват има-няма пет хиляди евро. Нищо, каза Пеев, търси в околността, ще вземем коли под наем.

Това значително разшири избора, но се оказа, че и в околността къщите са резервирани. След като точно бях харесала една и някой (сигурно фен на Тотнъм) ми я открадна под носа, се разбързах и без много-много да проверявам резервирах следващата къща в околностите на Мадрид, която ми изскочи в търсачката и беше достатъчно голяма да ни побере. Успокоих се и се концентрирах на билетите за мача. Безуспешно засега, но до утре има още цял ден.

И така, едно еуфорично семейство и една притеснена майка с аерофобия вчера сутринта потеглиха към летище София в ранните часове на деня.

61636255 428370034609718 6440100458722754560 n

Шоуто на Пееви започна още от таксито. Коко, петокласникът, много се вълнува от Африка, защото я изучават по география, а той е получил петица, макар че толкова обича този екзотичен и непознат за нас континент. За да ни докаже, че петицата му е обидно ниска оценка, постоянно ни препитва. В шест сутринта на път за летището, се наложи да отговаряме на всякакви въпроси за столици и държави, за племена и порядки. И това, представете си, докато сърцето ми се свиваше и се подготвях за раздялата с този прекрасен свят, както всеки път преди полет. Никак, ама никак не ми беше до Африка.

- Добре, мамо. - не млъква това дете. - Кое е най-ниското племе?

- Пигмеи. - отговарям търпеливо и се чудя кой ще се грижи за животните ни, като падне самолетът, а ние всички сме вътре.

- Добре, позна. А кое племе е най-високото?

- Не знам.

- Ох… Аз ги знаех, ама ги забравих сега. Звучаха много африкански. Но слушай, знаеш ли как се казва племето, което обитава пустинята Калахари?

- Е, как да се казва. - отговарям аз. - Щом обитават пустинята, би трябвало да са…. ПУСТИНЯЦИ.

Момчетата (и шофьорът на таксито впрочем) толкова харесаха този отговор, че го приеха за верен. А когато се качихме в самолета, Пеев каза:

- Пустиняците потеглят за Мадрид.

И така до края на пътуването си закачихме прозвището пустиняците от София.

61319170 651564361936447 7905855381031616512 n

Само ще допълня, че сложихме коланите, самолетът потегли, а после спря и стюардът обяви, че се налага да изчакаме заради “малка техническа авария”. Чакахме един час на летището, докато някакви хора влизаха и излизаха от пилотската кабина и ремонтираха самолета.

61929480 2406992579530999 7841061641843113984 n

 

Случвало ли ви се е някога? Представете си какво е чувството за нещастната ми аерофобна душа. Умирах отново и отново. И само благодарях на бога, че откриха “малката авария” сравнително навреме, тоест преди да излетим.

61369306 320674785499839 4035447328818069504 n

Добре, че пилотът беше жена, та си проверява нещата преди да излезе. “Изключих ли ютията? Спрях ли котлона? Прибрах ли тенджерата с боба в хладилника?” Тази прецизност спасява живот, не се шегувам.

61510168 1328633213980080 274508934893535232 n

Когато пристигнахме ни очакваха две изненади - една приятна и една не толкова.

Приятната беше, че колата под наем се оказа чудесна бяла тойота хибрид с навицагия и всякакви екстри. Влюбих се в нея.

61328090 423113041801761 3918576806222888960 n

Не толкова приятната беше, че къщата в околността на Мадрид се оказа на 130 км.

Момчетата нададоха страшен вой. Но когато пристигнахме и влязохме вътре, изживях своя кратък миг на “Казвах ли ви аз?”. Вижте сами защо. Къщата е истински разкош, много стара, в типичен испански стил, с високи дървени тавани и два вътрешни двора, с огромно пространство, изпълнено със спомени, снимки, картини, дърворезби и всевъзможни произведения на изкуството. Просто е вълшебна. Мога да прекарам дни тук само за да я разглеждам, и пак няма да открия всичките й тайни. В същото време е невероятно удобна - добавили са всички модерни джаджи, с които сме свикнали. Влюбихме се в нея.

61737897 2044735929162528 9216764199605108736 n61409813 470341650403752 9081755802485653504 n61381895 449925915578129 8025337540095508480 n61210508 532553040620199 4464412019344277504 n61427768 2447735768779574 5974226438457393152 n61428088 446844482746375 2637462089882402816 n61463312 323974951826820 4063354239601082368 n61481061 2297826927154289 995219513907609600 n61485913 2350535155271143 8888823032575950848 n61499850 456582438441695 7342425031223279616 n61621392 824822684557528 184632002580840448 n61667485 529644897570994 6725340262031163392 n61728193 2164730216896123 3864515756515393536 n61730538 841917909508880 2208107274591797248 n61837221 489773411763845 994431357344022528 n

Селцето също е великолепно. Нарича се Сотосалбос, близо е до Сеговия. 

61299161 668207533632940 4410560031464882176 n61427188 391485611462433 2825848447930728448 n 161531600 356281235018631 5231736320803471360 n61598450 2544503455582838 9179457130124541952 n

Мисля си, че никога нямаше да открием това прекрасно местенце, ако спекулантите не бяха вдигнали цените на хотелите в Мадрид. Да са живи и здрави.

Но момчетата все пак се постараха да ми отмъстят. Косьо и Теди знаят малко испански и разчитах на тях да превеждат. Още на летището те ме накараха да науча една важна фраза.

- В случай че се изгубиш, мамо. - каза Теди. - Повтаряй след мен “Йосой гата пелигроса”. Означава “Помогнете, моля, изгубих се."

И аз повтарях ли, повтарях. Те обаче твърде много хихикаха в шепи, та нещо се усъмних и попитах приятелките в групата.

Оказа се, че значи “аз съм опасна котка”.

Опасната котка не остана длъжна на пустиняците.

На снимката отдолу виждате похода на Пееви към “близкия ресторант”.

61677867 326037858296503 952735316618248192 n61338913 389677538305199 6717965863313473536 n62050143 2248232548586321 6913875552365445120 n61378152 2158910650825318 7006158211824746496 n

Но ресторантът си струваше.

Нашите приключения скоро продължават, вече в Мадрид (само на 130 км е все пак). А за тези, които се чудят как се озовахме тук, ето началото на историята, в която Пеев се предаде.


Препоръчваме ви още:

Пееви ще покоряват Европата

Леголенд и красивата баварска провинция

Лондон, винил и караоке

Темата за прегарянето е актуална за много професии, свързани с активно общуване, емоционални реакции и голяма отговорност. Възпитанието на собствените деца е работа, която включва същите елементи. Въпреки това, ние родителите, често не осъзнаваме реалната причина за пълното си изтощение. Игнорирайки всички сигнали продължаваме да носим кръста си на възпитатели, пренебрегвайки здравето, а понякога дори и способността да мислим трезво. Прегарянето е страшно не толкова с това, че губиш интерес към всичко, което правиш. То има по-дълбоки корени и е свързано с любовта ни към детето. Вечният стрес и натискът, които съпровождат родителството, може да доведат до загуба на емоционален контакт и агресия към детето. Знаем, че когато мама е в добро настроение, много по-леко понася детските пакости, но всичко се променя, ако има проблеми и депресия. Тогава всяко действие на детето се възприема драматично. Можем да предположим какво ще се случи, ако мама непрекъснато е в такова състояние – уморена, тревожна, напрегната. В живота на родителите има стрес в излишък. И никакви технологии не могат да го компенсират.

Как да се справим

Повечето млади родители са чували думите: „Бабите ви са раждали по 10 деца, а вие с едно не можете да се справите.“ Всъщност културните норми, очакванията и изискванията към родителите и към децата днес са значително променени. Ако по-рано бебето е лежало по цял ден в люлката, залюлявано от време на време, полугладно и в мокри пелени, докато майка му се грижи за животните или работи в градината, сега изискванията към грижите за него са други. Още повече, че от родените 10 деца в ония времена едва са оживявали и половината, а всяка трета жена е умирала при раждане. Днес ние не се опираме на естествения подбор и знаем, че всяка наша стъпка, всяка грижа се отразява на съдбата на детето ни и дали ще успеем да запазим връзката си с него, когато порасне. Това създава огромен натиск върху майките и бащите – правилно ли го храня, правилно ли го държа, дали избрахме правилната детска градина? Така се ражда родителският стрес, усещането за безсилие, безпомощност, а понякога и за агресия към детето. Как да се справим? Ето няколко полезни идеи.

Правилото за първите три минути

00908ae81f682520916a87e6d06e7322 XL

Създаването на нови значими отношения, на взаимодействие с другите хора, помага да се снижи нивото на тревожност и да се преодолее усещането за самота. Особено препоръчителни са дългите, бавни разходки в компания 1-2 пъти седмично. В този случай има няколко фактора, които снижават стреса – усещането за близост в диалога, физическата активност, сензорната стимулация.

Акцент върху позитивните сигнали в поведението на детето. Много често се фокусираме върху това, в което детето не успява, тревожим се за бъдещето му, заради затрудненията, които изпитва. Особено типично е да обръщаме прекалено внимание на думите на възпитатели и учители за проблемите му (за постиженията обикновено по-рядко се говори), а това води до укрепване и възпроизводство на негативните емоции. Ако акцентираме повече върху силните страни – „той е упорит, може да защитава позицията си“; „хитър е умее да излиза от трудна ситуация“; „зачита мнението ми, винаги се съобразява със съветите ми“ - тогава страхът и тревогата се снижават.

Концентриране върху добрите новини – особено върху тези, които ни касаят пряко. Колкото по-близо сме до добрите новини, толкова по-добре. Включването в социални събития, празненства, благотворителни акции, които се провеждат близо до нас (в квартала) е много полезен опит. Подобен тип общуване и размяна на информация снижават стреса, засилват усещането, че живеем на добро, безопасно място или поне за това, че можем по някакъв начин да разнообразим монотонното си ежедневие и да разсеем непрестанната тъга.

Да не се опитваме да предвиждаме бъдещите опасности – изследвания показват, че обикновено предсказанията ни не се оправдават, което ни създава допълнителни неудобства впоследствие. Затова пък можем да планираме от какво ще имаме полза. По-добре е плановете да се правят не за да снижим дискомфорта, а за да си създадем комфорт в най-скоро време.

Родителите-хеликоптери вече не са на мода

72754b70fe6beee440ef38686ca1c17b XL

Добавяне на +50 % време към очакваното при планирането на каквото и да било. Един от най-мощните източници на стрес при родителите е натискът на времето. Майките са много по-уязвими от бащите, при които по-силен е финансовият натиск. Освен това за децата времето тече по-бавно – те по-бавно реагират, по-бавно се концентрират и по-бавно се включват в каквато и да било дейност. Обикновено майките, децата и бащите живеят в три времеви линии – най-дълга е на детето, малко по-къса е при бащите и най-къса е при майките, които трябва да успеят във всичко. Това провокира конфликти и раздразнение, и много често точно липсата на време е причината за срив при жените. Затова е най-добре да живеем по разписанието на децата и да забавим темпото.

Неприятни неща се случва, неизбежно е. В подобни ситуации по-добре се справят родителите, които умеят да премислят случилото се, да го погледнат от друг ъгъл. Ако всичко върви наопаки, а не както би ни се искало, можем да направим следното – да изречем мислите и чувствата си и да помислим какви възможности ни е създала въпросната ситуация – можем ли да си помогнем. Ако успеем да си създадем този навик, ще снижим нивото на стрес осезателно.

Различните видове емпатия. Много често родителите са подложени на афективната емпатия – чувстват същото, което чувства и детето. В това има плюсове, но този тип емпатия е много опасен, ако детето е озлобено, изплашено или травмирано. Родителят изпитва същото – плаши се, разстройва се и се озлобява, което (макар да звучи парадоксално) рефлектира върху детето. Много по-ефективна е конгнитивната емпатия, при която не се фиксираме в това, което изпитва детето, а напротив – мислим какво би му помогнало в дадената ситуация. Така изключваме източника на негативни преживявания и започваме отново да се отнасяме към него като към обект на грижа.

Как инуитите учат децата да контролират гнева си

2873bf5d70e48463b04385f06e01b6bf XL

При проблемно заспиване на детето, понякога е по-добре да го оставим да се справи само. Много родители с основание смятат, че дългото приспиване краде от личното им време, защото тези 1-2 часа, в които детето се опитва да заспи, често са единственият промеждутък, в който оставаме свободни за малко. Понякога точно в това е трудното. Парадоксално е, но колкото повече сили хабим, за да сложим детето да спи, толкова повече стрес и проблеми провокираме у него и пречим на процеса. Уморени сме от опитите да сложим детето да спи? Тогава е най-добре да си легнем да спим ние самите.

Да правим това, което ни доставя удоволствие. Децата имат проблем с домашните? Това е важно. Помогнахме ли им? А сега е време да направим нещо за себе си. Точно сега. Нещо, което много обичаме. Да потанцуваме, да попеем под душа, да се разходим, да излезем на терасата и да погледаме вечерния град с чаша вино. Нека пуснем в деня си радостта, насладата и удоволствието – колкото са повече, толкова по-малко е стресът.

Спорт, танци, всичко свързано с движение, което ни харесва. Снижаването на стреса по никакъв начин не е свързано с отслабването – достатъчни са 10-15 минути, за да се почувстваме по-добре.

Източник: ihappymama


Препоръчваме ви още:

7 разлики между обикновения и мъдрия родител

На какво ме учат децата

Родителите също "прегарят"

 

Автор: Мария Пеева

Ако питате мъжа ми дали съм пестелива жена, ще се засмее. Харча за какви ли не щуротии извън нормалните разходи за дома. Обожавам да давам пари за книги, за хобита, за пътувания, за подаръци и за всякакви глезотии. Но има едно перо в бюджета, за което не обичам да давам купища пари, и това са детските дрешки.

Навремето не беше така. Преди 25 години, когато първият ми син се роди, изобщо нямахме възможност и тогава си мечтаех как купувам скъпи парцалки и го докарвам като малък лорд Фаунтлерой. Впоследствие си стъпихме на краката и вече можех да си го позволя. В резултат на което втория ми син имаше някои доста впечатляващи марки в гардероба. Мъжът ми повдигаше вежди, а аз обяснявах: „Нищо, ще ги запазим за номер три.“

61265848 309002929992711 6316976377845252096 n

Опитът обаче ме научи на друго. Научи ме да съм практична. Повечето детски дрешки у нас просто не оцеляват за следващото дете. Колкото и да са маркови. Просто защото децата тичат, скачат, катерят се и не на последно място - губят дрешки. Само за последния месец 6-годишният ми младеж скъса пет, ПЕТ долнища на анцузи.

Извинявайте, но трябва да съм луда, ако купувам скъпи дрехи, които ще се носят не повече от месец.

61259897 2255674728025502 9213906178042494976 n 1

Добре, но от друга страна пък не обичам некачествени дрехи. Децата сега формират вкуса си и трябва да са добре облечени, да им е удобно и да се чувстват красиви. Не ми е приятно след първото пране цветовете да избелеят, да се оцветят, щампите да паднат, конците да се разкъсат. Трябва дрешката да е качествена, да се харесва на детето, да е с хубав цвят и последно, но не на последно място - да не е скъпа.

61691683 332616017427503 5895299177373499392 n

Защото винаги ми е било омразно е да се карам на децата, че са деца и не умеят да си пазят дрехите. Ами, в крайна сметка, сега им е времето да играят, нали така?

Хубаво е, че в България вече има и марки, които са качествени, без да са скъпи. Много майки вече са пробвали PEPCO, вече ги има и в София - откриха първия си магазин в Скай Сити, а ние веднага го посетихме да напазаруваме летни дрешки. Не устоях на изкушението (и мама е човек) и се сдобих и с няколко тениски за мен и Яна. Тематични - както виждате :) 

2

 

Големи и отлично подредени магазини, огромен избор от дрешки и всякакви симпатични неща за дома. Отлично качество на отлична цена. Пробвайте ги, аз лично съм много доволна. Най-вече защото не искам да остана в детските спомени като майката, която крещи:

- ВНИМАВАЙ ДА НЕ СИ СКЪСАШ ПАНТАЛОНКИТЕ!

61532759 1532529040222038 7267097309215719424 n

Някой ден те така или иначе ще пораснат и вече няма да тичат и падат по поляните, а аз няма да пускам по три перални на ден и да купувам нови дрешки всяка седмица. И колко ще ми липсват тези времена.

Затова сега просто им се радвам.

61383130 476272816478254 8384996542389420032 n

Тази история достига до вас със съдействието на PEPCO, новия ми любим магазин. На 20 юни заповядайте в The Mall и ще се убедите, че има защо.

Препоръчваме ви още:

Братята

Култ към личността

Синът на моя син

Автор: Мария Пеева

Виждате ли тези пълни чанти, кафето, лимонадата? На снимката отгоре липсва само уморената ми, но ужасно доволна физиономия. Доволна от какво ли? Ами защото бях на шопинг! Тук вътрешният ми глас се обажда: "Ех, тези чуждици, Меро, "на пазар" се казва!" - "Вярно е, но шопинг не звучи ли някак по... благородно"! Продължавам, преди някоя приятелка-психоложка да ме диагностицира с шизофрения.

И така, коя жена не обича шопинг? Само че този път беше един по-различен шопинг - за книги.

Книгите са едно от сериозните пера в семейния ни бюджет. Купувах книги, дори когато бяхме бедни студенти, а сега не купувам, а направо се оливам. Освен това разменям с приятелки и съседки, подарявам и разпращам, изобщо у дома се въртят едни книги, както, предполагам, у някои хора се въртят едни пари. Затова и пазаруването, и изборът на книги винаги ми е страхотна емоция.

Тези дни започна големият книжен базар, където има много приятни намаления. Оттам се сдобих с повечето заглавия, които ще четем това лято - те са за цялото ни семейство и съм се постарала да обхвана вкусовете на всички. Надявам се нещо от нашите книжни препоръки да допадне и на вас. Впрочем, много от тези книги пък са ми препоръчани от вас, за което сърдечно благодаря.

knigi parva

Най-напред да споделя една сцена, която ме усмихна. Учителка водеше цял клас хлапета на литературния фестивал за деца, който се провежда в НДК едновременно с базара. Нищо не вдъхновява децата да четат толкова много, колкото “книжните събития” - било то среща с автор или влогър, или някоя творческа работилница. Стига да имате възможност, непременно ги заведете, мили учители и родители. Съпругът ми веднъж каза на нашите момчета, че това, което ще различава хората най-много едни от други в бъдещето, няма да са парите или външността, нито дори образованието, а това дали обичат да четат, или не. Съгласна съм с него за всичко, освен за едно. Няма да е в бъдещето, винаги е било така.

Но стига съм се разсейвала, да си поговорим за книги. 

knigi1ok

Избрах си някои автори, които вече съм чела и обичам.

Светлана Алексиевич - “Цинковите момчета”. Ако не ви е позната, можете да почнете с “Чернобилска молитва”. Много ми харесаха и другите й книги, но “Молитвата” винаги ще държи първо място в сърцето ми.

Елиф Шафак - “Огледалата на града”. Случвало ли ви се е да прочетете накуп няколко книги от един автор и сякаш да се “изморите” от него? Имах подобно усещане с Елиф Шафак след "Трите дъщери на Ева", но ето че времето й отново дойде.

Тери Пратчет “Клавиатурна грешка”. Неиздаван сборник с есета на стария Тери, които отразяват цялата му писателска кариера. За феновете като мен това ще е истинска наслада за душата.

knigi1

Иън Макюън “Законът за детето”. Макюън е още един автор, когото обичам, но който понякога ме разочарова. Тази книга я бях започнала, но я оставих. Сега ще я прочета, защото темата е изключително актуална в момента. Романът разказва за Фиона, съдия в семейното отделение, която решава спорни казуси между деца и родители.

Лиан Мориарти “Големите малки лъжи” - тази я избрах, защото съм гледала мини сериала по нея (страхотен е!). Обикновено предпочитам първо да прочета книгата, но вярвам, че и така няма да се разочаровам.

Ян Стокласа - “Архивът на Стиг Ларшон”. Фенове ли сте на “Милениум”? Значи това би трябвало да ви хареса. Документална история, написана като шведски криминален роман. Може би Стиг Ларшон, авторът на “Милениум”, който не успя да види успеха си, е разкрил най-известното престъпление в шведската история.

knigi3

“Ние, удавниците” - на Карстен Йенсен - тази я избрах заради препоръката на моя любим Хенинг Манкел и заради текста за майките на гърба на книгата. Вярвам, че няма да ме разочарова. “Сбогувахме се с майките си. Целият ни досегашен живот беше преминал покрай тях, но никога досега не ги бяхме забелязвали…”

Олга Токарчук “Бегуни” - препоръча ми я приятелка, отворих я и я зачетох, и си останах там, на щанда, прелиствайки страниците, може би все още щях да съм там и да я довършвам, ако приятелката не беше ме сбутала.

“Глад” на Алма Катсу - тази е специално за мъжа ми, който обича да чете за експедиции и тежки премеждия. Разказва за експедицията на братя Донър, деветдесет мъже, жени и деца, които се отправят на многообещаващо приключение в Дивия запад.

knigi4

Нещо за душата - този път избрах пет български авторки.

Мария Касимова-Моасе с “Балканска рапсодия”. Тази жена обожавам да я чета като журналист и съм сигурна, че първият й роман е страхотен.

Катя Антонова “10 женски изневери”. Тази книга я изгълтах на един дъх и я дадох на приятелка, но искам да я прочете и мъжът ми. Не защото възнамерявам да му изневерявам, а защото е изключително проникновен поглед в женската психика - нещата, които ни нараняват, нещата, които ни вдъхновяват. Мисля, че всеки мъж трябва да я прочете.

61310364 1272981942851485 2644339663963160576 n

Светлана Дичева - “Разкази от черен шоколад”. Тази книга задължително трябва да я прочете всеки, който някога е водил битка с килограмите. Така ми каза една приятелка и аз си я взех.

Катерина Хапсали “Сливовиц” - с високи очаквания съм към тази авторка и знам, че ще ги оправдае. Може би тук е мястото да напиша колко съм щастлива, че вече се издават и четат толкова много български автори. Моля ви, не разпространявайте книгите им в електронен формат безплатно. Не е честно към труда им, който и без това не е особено платен. Вземете си ги от библиотека или от приятелка, ако не можете да си ги позволите. Авторите също пазаруват в магазина като вас, никой не ги храни виртуално.

“Кръв от къртица” на Здравка Евтимова - имаше няколко нейни заглавия, избрах това заради едноименния разказ. Чела съм много нейни разкази в медиите, беше време да си я добавя в библиотеката. Най-малко поради горепосочената причина.

knigi5

“Животът според Любка” - авторката е Лори Греъм, британка и майка на четири деца, която публикува първия си роман чак след 40. Главната героиня Бъз Уекслър ще води български фоклорен състав на турне. Подозирам, че с този роман ще се хиля на глас, така че трябва да внимавам да не го чета пред хора.

“Сушата” на Джейн Харпър - дебютен трилър, препоръчан от Балдачи, как да му откажа?

“Полунощ в книжарницата” - Матю Съливан - още една криминална мистерия. Впрочем за любителите на Луиз Пени, излязла е последната й книга, видях я на щанда на Софтпрес. Малко съм уморена от Пени и реших да си взема тази кримка за разнообразие.

“Съвестта на Дзено” от Итало Звево. Няма начин да не сложа в летните четива и малко световна класика. А от този автор нищо не съм чела, време ми е да се запозная с него.

knigi6

Още двама български автора. Първата книга избрах за тийна, но се оказа, че май е по-скоро за мен. Авторката на "Чуй щурците" е учителката Татяна Попова и разказва една разтърсваща история за нажежени отношения между учители и ученици, насилие, секс и зависимости. Втората книга "Куфарът на брат ми" е сборник с 22 разказа, посветени на миграцията. Иска ми се момчетата ми да я прочетат - поне по-големите. Светът вече е толкова отворен, с такава лекота се обсъжда къде ще учат, къде ще живеят. Но реалността винаги е отрезвяваща. Най-малко.


knigi7

Момчетата, впрочем, ще имат и списъци от училище, но хубавото е, че учителите винаги им дават право на избор. Ако нещо толкова не им хареса, могат да го заменят с книга по свой вкус. За 11-годишния съм избрала “Сбогом, дневнико!” на Ненко Генов и “Шантавия до шия” на Радостина Николова. А Алекс ще се учи да чете с една нова поредица на “Рибка” - книжките за Лиско Лис на Слави Стоев. Ако успее да ги измъкне от ръцете на Бобчо, разбира се.

knigi8

Напоследък прочетох и няколко страхотни трилъра, но няма как да ги снимам, защото вече са раздадени. Ако сте на крими вълна, може би ще ви допаднат “Жената на прозореца” на Ей Джей Фин. Или “И никога не я откриха” на Ремигиуш Мруз. Но голямото ми откритие в света на трилъра тази година беше един израелски автор Дрoр Мишани. Романът се казва “Липсващото досие”. Имам слабост към кримки на неанглоезични автори и постоянно се оглеждам за ново име, дори с риск да се разочаровам. Тази ми хареса и мисля, че любителите на жанра ще я оценят по достойнство.

Желая ви прекрасно книжно лято и много приключения - не само литературни :)


Препоръчваме ви още:

Книжният ни списък за лято 2018

Какво ще четем у дома тази есен

Две вълшебни детски книжки

Jobs.lidl.bg е мястото, където всички ученици, навършили 18 години, могат да кандидатстват за практикантската програма на компанията

До 7 юни е крайният срок, в който ученици от цялата страна, навършили 18 години, могат да кандидатстват за своята първа работа в Лидл България. Единственото, което трябва да направят, е да изпратят CV на Този имейл адрес е защитен от спам ботове. Трябва да имате пусната JavaScript поддръжка, за да го видите. и да станат част от платената лятна практика на компанията.

За седма поредна година практикантската програма на Lidl дава възможност на ученици в XI и XII клас да направят първите важни стъпки в професионалното си развитие, като не само учат нови неща и виждат отвътре как работи лидерът на търговията на дребно в Европа, но получават и конкурентно заплащане. Младежите подписват първия си трудов договор и получават нетно възнаграждение в размер на 540 лв. за целия период на практиката (при 6-часов работен ден, от понеделник до петък), както и ваучери за храна на стойност 60 лв., отново за периода на лятната практика, която продължава месец и половина – от 15 юли до 30 август 2019 г.

Teezer Jobs Lidl

Освен всичко това, успешно завършилите практикантската програма на Лидл България имат реалния шанс да спечелят и голямата награда – едногодишна стипендия за първата си учебна година като студент. За целта, единственото, което практикантите трябва да направят, е да споделят своите впечатления в специална анкета за обратна връзка, която ще им осигури участие в томбола за голямата награда, както и за още две допълнителни награди – месечни ваучери за храна на стойност 50 лв. и 30 лв. за период от 6 месеца.

Повече информация за лятната практикантска програма и за кандидатстването може да намерите на сайта jobs.lidl.bg.

За Лидл България

Лидл България е един от водещите работодатели в страната, като от стъпването си на българския пазар не спира да инвестира в грижата за своите служители. Компанията предлага едни от най-добрите условия за работа, най-високите нива на заплащане в бранша, атрактивен социален пакет и разнообразни възможности за развитие и квалификация. Лидл България насърчава развитието на младите хора в страната, като предлага специални програми за ученици и студенти и подкрепя дуалното образование.


Прочетохте ли

Eдногодишна стипендия е голямата награда
в практикантската програма на Lidl

И на мъжете не им е лесно, да знаете. Споделям с вас тази страхотна история на Любомир Аламанов с негово позволение естествено. :) Пък току-виж прекрасната дама се разпознае :)

Мислите, че ми е лесно в комуникационната индустрия? Ето какво се случи миналата седмица.

Правим ивент, за голям клиент. С много гости и богата програма. Разнообразен екип сме, включително няколко промоутърки. В красиви черни рокли, помагат за много дейности. От усмихнато посрещане на гостите, до усмихнатото им изпращане. Ивентът се получи успешен (няма общо с разказа, ама защо да не се изфукам).

След ивента роклите на промоутърките трябва да се дадат на химическо чистене. Разбираемо. Колежките се питат кой да го направи. В пристъп на моментари лапс ъф рийзън, решавам да се предложа. „Аз ще ги занеса“, гордо казвам. Нали съм шеф, трябва да мога всичко. Не само трябва, аз мога. Аз, който се грижа за Вселената, давам наклон на кометите как да преодоляват космоса, въртя галактики на пръстите си… Та едни рокли ли не мога да занеса на химическо…

Нося ги в химическото. Гордо и високомерно казвам „Ей тия рокли са за чистене“. Жената даже не ме поглежда, започва да ги обръща и мърмори. Пита ме: „Какви са?“. Аз с пренебрежение: „Е, как какви, черни“. Жената тъжно въздъхва и задава уточняващ: „Шити или готови?“ Леко се колебая. Познанията ми по принцип са широки. И включват много области от квантова механика до Диалозите на Платон. Но не разбирам въпроса. Роклите се шият и стават готови. Как се очаква да направя избор… Казвам предпазливо: „Готови са.“ И се нахилвам като студент, уцелил отговор за тройка на първа сесия. Жената въздъхва още по-тъжно и казва: „Ама няма етикет.“ Решавам да обърна тенденцията в моя полза и се опитвам да се шегувам: „Е, за какво ви е, няма да ги купувате… “

Кожена рокля

cc947675ce0ac0c98617f27425843c35 XL

Жената си поема въздух, отваря уста и ме поглежда за първи път. С поглед, натежал от годините. Поглед, който сам издава с какви хора се е сблъсквала и колко е преживяла. Поглед, който може да среже диамант като масло. Очевидно стоя леко озадачено, даже не искам да си представям как точно съм изглеждал отстрани. И жената правилно ме преценява. Вижда се по погледа, който е станал съжалителен, тип „Ох, на мама идиотчето.“ Започва да ми обяснява за материалите на роклите, как издържат на различни условия, как трябва да се пазят от неправилни манипулации, за да не се развалят. И т.н. След няколко минути лекция, ме пита: „Е, сега разбрахте, искате ли да ги дадете?“ Аз стискам зъби, и казвам колебливо „Да“. Жената явно разбира, че няма смисъл, взима роклите и ми казва: „Не се притеснявайте, Вие сигурно разбирате от нещо друго… “

Тръгнах си.

5 дена по-късно. Отивам да взема роклите. На приемното гише стои клиентка. Прекрасна дама. Ама красива, излъчваща сексапил, и както би казал Марлоу, блондинка, заради която и свещеник би избил витражите на църквата с ритник. Стягам корема, изпъвам раменете, вкарвам хищническо в походката. Казвам на служителките от химическото: „Здравейте, прекрасни дами!“ Жените леко ми се чудят, но се усмихват. Чаровник съм си, какво да направя. Продължавам с: „Как сте в този чудесен ден?“. Те не ми обръщат внимание. Но прекрасната дама вече е леко заинтригувана. Заглежда ме. Аз съм елегантен, с фигура на Аполон, с увереност на излитащ самолет. Вече имам няколко готови фрази, за да блесна и с интелект. Изобщо, всичко се подрежда… В този момент жената от химическото ме пита: „За какво сте?“ Аз, без да помисля, машинално изстрелвам: „Идвам за роклите си.“ Прекрасната дама рязко загуби интерес и се обърна на другата страна.

Тръгнах си.

Връщам се в офиса. Леко унил. Влизате ми в положението. Казвам тъжно: „Нося роклите.“ Колега веднага отвръща: „Хм, да не се отказваш от костюмите?“

Тръгнах си.

Та, както казах, не ми е лесен животът…

Препоръчваме ви още:

Алфа мъжкар

Мъжки манифест

Мъж в хипермаркета

Автор: Лора Райчева

От 7 години и половина съм спала без дете в леглото само няколко пъти. Може би 6. Или 5. Или е бил един, но съм го сънувала после няколко пъти, не съм сигурна.

Често при мен има само едно дете. Другото спи неясно къде, явно намерило си друг гостоприемник, защото те сами не искат да спят още. Всяка нощ при мен е различно дете и понякога ги обърквам, но засега не съм изпратила погрешно дете на училище, значи все пак се ориентирам прилично.

От време на време, много ме заобичват и спят при мен и двамата. Също и когато сме на почивка, отказват категорично техните легла и скачат върху мама. Признавам си, че обожавам тези нощи - в бъбреците ми има няколко колена, във всичките ми очи, уши и ноздри са се разположили тънки детски пръстчета, а белите ми дробове колабират, защото дишам само вече издишан от тях въздух, с минимално наличие на кислород.

Нощите без деца са много кратки. Някакъв миг просто. Лягам, заспивам и след минутка вече е ден и досадната аларма ми пронизва тъпанчетата.

Нощите с едно дете в леглото са средна работа. Будя се 3-4 пъти, защото наследникът пишка и пие вода, завъртам се по три пъти, след всяко събуждане и заспивам отново. Определено усещам нощта като реални 8 часа.

Но нощите с две деца са безкрайни. Имам чувството, че си лягам във вторник и ставам в петък.

Недоспиването

b018fd5ec8f1b90a1c8015900c2c2630 XL

Още от лягането започват трудностите. Аз, като нормален човек, лягам и след 14 секунди вече спя. Джуджетата обаче имат ритуали, включващи да се гъделичкат, да се подритват, да се държат за ръце... Не можело да се заспива без поне няколко минути лигавщини върху умореното и посинено от детски ритници тяло на тяхната родителка. Само че на родителката не ѝ пука и си заспива. Е, чувам в далечината “не заспивай преди нас, мама, ето затваряме очи”, но никога не успявам да остана будна и да видя какво се случва след тези думи. И тук започва дъъъългата нощ.

Разбира се, пишкането и пиенето на вода се удвоява, но кой обръща внимание на тези 7-8 събуждания. Прибавяме 5-6 будения, за да си извадя детска петичка от пъпа или да отместя малко лакътче от врата си. Около 4 пъти се събуждам с консистенцията и влажността на стафида, пусната в гореща вода. Изтръсквам децата от себе си, вадя всички крайници от завивката, отварям прозорец, пускам климатик и успешно свалям телесната си температура от 68 на приличните 49 градуса. След което блажено заспивам отново. 37 пъти се събуждам с подскок, на който мускулите ми не са способни в будно състояние, за да проверя дали няма паднало от леглото дете, понеже от едната страна изведнъж започва да ми подухва свеж въздух и ребрата ми с пукот се връщат на обичайните си места - все признаци на липсващо от тялото ми дете.

Понякога трудно заспивам отново. Гледам телевизия, чета книга... И все си е нощ. Същата дълга нощ на вторник срещу петък.

Как да оцелеете след безсънна нощ с бебето

9039fdac9d0086ace6964237e3bc6788 XL

Разбира се, ужасно ми се доспива, точно когато слънцето нахално пъха един слънчев лъч на току-що освободеното от детски крайник мое ляво око. Разбирам, че в природата празно няма, т.е. във всеки момент в окото ми трябва да има нещо, на което мястото не е там. Но вече няма смисъл да заспивам, защото до любимата аларма има някакви си 20 минути. Тогава започва битката за незаспиване, далеч по-трудна от тази за заспиване преди това.

Тази нощ пак будувах доста. И написах това между 3:14 и 3:38. Ще го включа в дневника на децата, да знаят как изглеждат най-щастливите ми нощи. Гушкам ги, вдишвам аромата на бебета и се моля още няколко години да им се спи при мама, за да мога да се наслаждавам на малките ръчички, които ме прегръщат, да ги разглеждам, когато сънуват нещо хубаво и се смеят, да ги целувам колкото искам, без да бъда прекъсвана от “добре, мама, после пак ще ме целуваш, сега трябва да карам колело”.

После ще имам достатъчно години да се наспя и да си купя наистина огромно легло, защото всяко от децата ми е обещало по 3 внучета, така че с 6 броя ще ми е нужно доста място за следващата доза безсъние (тя все пак ще е с паузи, защото се надявам и те да си ги гледат понякога).


Препоръчваме ви още:

22 признания на една недоспала мама

Родителството: Безсънието на един живот

Ти ли рева цяла нощ, бе?

Автор: Мая Цанева

Наскоро срещнах позната, която очаква дете. Тя е на възраст около 30-те, има добра работа, живее в постоянно движение на ума и тялото. Със съпруга си са заедно от няколко години. Много се зарадвах, че са решили да станат родители. Казах ѝ само едно: „Много хора ще те съветват различни неща. Ако приемеш една препоръка от мен, тя би била - заложи на „спокойствие и силна храна“. Тя ме погледна неразбиращо, но нямах време да ѝ разкажа историята, която ще напиша сега.

Вероятно съм го казвала, писала и преди, но аз станах майка, когато ми писна да очаквам, че „интересните времена“ от известното китайско проклятие ще приключат. Бях наясно, че изтича поредният ми срочен договор за работа, не ставах по-млада, а все по-често „потъвах“ дълбоко заради незначителни неблагополучия. И така, през 2013 г. - годината на „кой“, на протестното ваканцуване, на пролетта и лятото на нашето недоволство, аз бременеех и се питах тревожно: „И сега накъде?“.

И така, синът ми се роди, животът ни се промени, приоритетите също, но все още се поздравявам наум за смелостта, че скочихме в дълбокото в момент, когато нито знаехме „кой“, нито „какво“ ни очаква, но имахме бегла идея „защо“.

Шест години по-късно, или поне от година, аз къде открито, къде тайно изразявам своя копнеж отново да стана майка. Засега обаче не го планираме, защото не съм уверена, че искам и второ мое дете да живее в настоящите интересни времена.

Аз съм на 41 години. Имам прекрасен съпруг, невероятен син и работа, която харесвам. Домошари сме и бих казала, че все повече се превръщаме в еснафи в добрия смисъл на думата – искаме да влезем в клуба на т.нар. „средна класа“ и да не сме толкова силно зависими от решенията на политици, администрация и обстоятелства извън нашия личен избор и принос към обществото.

Моите родители са живели поне половината от живота си в относителните и измамни стабилност и спокойствие отпреди 1989 г. Вероятно тогава са се раждали повече деца, имало е повече градини и гарантирани места в тях, нямало е опашка за записване в първи клас, но „под щанда“ е било същото като сега.

Живот по мярка

6eb58bcecce4b0c54d5e41d131e3dc02 XL

Колко от родителите ни са разбрали за Чернобил? Колко скрити безработни е имало? Колко деца са били изоставяни? Едва сега разбираме цената на измамната стабилност, от която всички излязохме напълно неподготвени за интересните времена, които се случиха.

Защо тогава е имало повече деца? Може би защото всички сме били тук, а не навсякъде по света, свободни да търсим спокойствието и силната храна за прогнозируемо бъдеще за нас и децата ни.

И ето ни сега, ние, новите родители, които имаме свободата и технологията, които да ни позволят да променяме света според най-смелите ни мечти, сме в капана на краткосрочна перспектива, която ни спира да се развиваме и да имаме още деца. По-лошо, май това е и наш избор.

Всяка година, по същото време, чета за това как няма места за децата в детските градини, за схеми за влизане в училище по втория начин. Тъкмо забравих за вълненията по прием в детската градина и скоро ни предстои да нагазим в тинята по избор на училище.

Всяка година, по всяко време, разбирам за поредната корупционна схема, за „врътки“ във властта. Един ден, когато внуците ни преглеждат онлайн медиите от времето ни, вероятно ще решат, че сме живели в блато от дребнострастие.

Истинските съвременни будители и пазители на духа са тихи и ги броим на пръстите на ръката си, гръмогласните шутове на властта – много. Призраците на миналото са зомбита, които манипулират избора на настояще и бъдеще.

Единствено ипотеките са с перспектива 25-30 години. Повечето пари са "бързи" и не носят удовлетворение. Аз искам обикновена еснафска перспектива от 20 години, през които да вървя уверено, а да не се оглеждам за „предизвикателства“.

Някой Божи ден...

2decf24e5eeb84ac85b23c4377295614 XL

На всеки четири години гласувам, но промяната, която да ми подскаже, че интересните времена приключват и мога спокойно да се нарека представител на средната класа, се отлага. Аз се уморявам да чакам и времето за деца отминава. Колосът на стабилността на глинени крака ме кара да се чувствам все по-застрашена, че ще се разпадне върху бъдещето на детето ми, точно когато си мислим, че сме добре.

Има и добри новини. Интересните времена се помнят, те са нещо, за което след няколко години ще спорим как да ги опишем в учебниците по история и всеки ще има своята истина. „Да, бях там“, ще казваме къде с гордост, къде мънкайки, но го преживяхме, нали?

Те създават неочаквани герои. Всъщност ние сме такива – все още ни пука какво се случва отвъд крайната дата за кредита, сметката за тока, лесните пари, лотарията за щастие за по 2 лв. талончето. Случват се чудеса, но колко магия е нужна, за да преминем прехода към хубавото време? Ще си износим и родим промяната, но защо и децата ни да понесат този товар?

Интересните времена ни дадоха интернета, социалните мрежи, Терминал 1 към местата, където да потърсим спокойствие и силна храна. И да се върнем, ако искаме. България е там, където има българи. Имаме свобода!

Но краят на интересните времена се отлага за неопределено време и аз поздравявам искрено всеки, който не вярва в измамната сигурност на битието ни, и скача в дълбокото, за да създаде нещо, в което да вярва и заради което да се стреми към хубавото време.

Вероятно някой от вас ще каже: „Колко патетично! Навсякъде е така. Светът е нестабилен, но сме живи и здрави, нали?“. Да, тук сме, но моля, отговорете ми на въпроса: Колко пъти сте си казвали: „Спрете Земята, искам да сляза!“?

Пожелавам на тази моя позната спокойствие и силна храна, за да създаде за детето си перспектива, която да достигне до края на интересните времена.


Препоръчваме ви още:

Пролетно разчистване на мечтите

Решението

Всичко, което ни свързва

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам