Ninja Editor

Ninja Editor

Режимът дава на детето усещане за сигурност и му помага да развие самодисциплината си.

 

Детският страх от неизвестното може да варира от уплахата от странен на вид зеленчук до сериозните промени в живото. За съжаление, малчуганите ежедневно се сблъскват с промени. От една страна, благодарение на това растат, от друга – това за тях несъмнено е стрес.


Детето постоянно се променя. Новороденото „израства“ майчината гърда, шишето с биберон, кошарата, придобива статуса „дете“. Всяка година в живота му се появяват нови възрастни, нови връстници. Овладява нови навици и усвоява нова информация с бесни темпове, започвайки от храненето, миенето, обличането, четенето и умението да пресича улицата до играта с топка и карането на колело. Някои малчугани преживяват живота си в един и същ дом, но много са свидетели на сериозни промени – сменят се жилището, града, в който живеят, съседите, улиците. Тези промени те не са в състояние да контролират.

 

Децата, както и възрастните, значително по-леко приемат новостите, когато са очаквани и се вписват в познатия им ред от бита на семейството. Предсказуемият режим им позволява да се чувстват в безопасност и им помага да развият усещането „аз мога да управлявам живота си“. Когато това чувство се укрепи достатъчно, детето може да усвоява по-сложни дейности: да започне да ходи на училище самостоятелно, да плаща покупките си в магазина, да отиде на лагер с връстници.

 

Непредсказуемите промени – например когато на мама й се наложи да отсъства или по-радикалните – раздялата на родителите, загубата на близък – разрушават това усещане за безопасност и самоконтрол. Детето изпитва чувство на тревога и неспособност да се справи с новото.
Разбира се, много от тях не могат да бъдат избегнати, затова има нужда от стабилна основа в ежедневието.
Режимът е нужен не само за да се чувстват децата в безопасност и да приемат промените спокойно. Той им помага да се развиват правилно. Те се учат да управляват себе си и да си взаимодействат конструктивно с околния свят.

 17919075 10211342556413390 1327531506 n

 

В детското обкръжение постоянно цари хаос, малчуганите трудно могат да си представят, че животът може да протича по-гладко, само ако бъде малко по-организиран. Ако не научим детето, че уроците се подготвят в определено време, на определено място, ще му бъде сложно да принуди себе си да отдели време, да седне, да напише домашното си. А ако не му изградим навици ежедневно да се грижи за себе си – да мие зъбите си, да си затопля храната си – в периода на юношеството ще му бъде още по-сложно да постигне самостоятелност.

Редът ни позволява да си създадем полезни навици.

 

Не убива ли режима творческото начало в детето?

Разбира се, във всичко трябва да има мярка. Правилата съществуват и за да бъдат нарушавани понякога – да легнеш по-късно на празника, за да се насладиш на гостуването на роднините, да оставиш неизмита чиния в мивката, за да поиграеш с приятели. Но дори и най-големите творци са постигали върховете си благодарение на създаден, за да им бъде полезен, ред.

Режимът не бива да потиска. Той е добрият начин да бъдат въведени навици и традиции, които правят живота по-лесен и приятен. Децата не само се чувстват безопасност, но и се научават сами да подреждат дейностите в ежедневието.

 

Значи ли това, че детето трябва да бъде приучавано към режим възможно най-рано?

Не! Новородените инстинктивно знаят какво и кога им е нужно.

Ние ги храним, когато са гладни, преобличаме ги, когато са извършили нуждите си. Първата крачка към въвеждане на режим е нощният сън. Но не е нужно бебето да бъде заставено да се приспособява към навиците на възрастните. Ако не задоволяваме потребностите му, то ще приеме, че може да постигне нещо само с плач и страдание.

Baby Sleeping Too Much

В първите месеци малчуганът сам създава своя режим. Ние се настройваме според него и така му помагаме. Можем например да създадем условия за сън във времето, в което детето обичайно спи. А после постепенно, изхождайки от естествения му режим на хранене и почивка, да създадем ред, който е удобен за цялото семейство.


7 ползи от режима

Режимът изключва борбата за надмощие, защото ние не ръководим детето. Всички действия, свързани с хигиената, дневния сън, гледането на телевизия, вечерята, се извършват просто защото такива са правилата. Родителят престава да бъде лошото ченге и причини за недоволство и хленч практически няма. Липсва усещането, че някой ти налага нещо или, че си заставен пряко волята си.

 

Режимът прави деня на детето предсказуем
Това снижава стреса и тревогите му. То знае какво му предстои и защо. Това го успокоява.

Режимът възпитава в отговорност.
С времето децата се учат да поддържат хигиената си без непрекъснато напомняне. Те обичат да се грижат за себе си и трябва да внимаваме да не унищожим с поведението си техния ентусиазъм. Така се чувстват господари на ситуацията. Децата, които са по-независими и са научени на отговорност, значително по-рядко се бунтуват.

 

Режимът учи децата да очакват приятните събития.
Например мъничето иска да отиде на детската площадка още със ставането от сън, но знае, че преди това трябва да го облекат, да го измият, да закуси, защото на площадката се ходи едва след всичко това, и е в приятно очакване на нещо любимо.

 17918916 10211342554573344 1765507697 n

Режимът помага на децата да си създадат ред.
Когато има режим, децата значително по-лесно заспиват вечер.

 

Режимът помага на родителите да прекарват повече време с детето си.
Знаем, че детето ни ежедневно има нужда от време, което сме посветили само на него, но когато от сутрин до вечер сме съсредоточени само в това да правим нещата „по разписание“, пропускаме възможността просто да бъдем с заедно. Ако включим нашите ритуали, съвместни занимания и общуването в установения ред за деня, това време бързо ще се превърне в приятен и полезен навик.
Можем да започнем с ритуала на събуждането и сутрешните прегръдки, после да измислим друг при посрещането от детска градина или училище. Може да имаме специална песничка, която пеем заедно с детето, докато го къпем и сушим. Всичко това снижава напрежението и подсъзнателно ни свързва с детето. А ако го направим част от режима, то ще се чувства сигурно, в безопасност, а връзката между нас ще е още по-силна.

 

Режимът ни помага да проявяваме постоянство в изграждането на навици.
И ние, родителите, сме хора и постоянното контролиране  и оказване на натиск ни потиска. Затова постепенно започваме да отстъпваме: повече време пред телевизора, пропуснато вечерно миене на зъби и т.н. Когато обаче в дома ни има установен ред, който се спазва, ни е значително по-лесно да изискваме от детето да следва правилата, просто „защото така правим у дома“. Семейството с установени правила и навици много по-лесно преодолява неочакваните усложнения.

 

Препоръчваме ви да прочетете и статията за Петте неща, които децата не могат.

Материала подготви Янка Петкова
Източник: 
Aha! Parenting

Автор: Мария Дишкова


Напълно погрешно е някои теми автоматично да се превръщат в табу, когато дойде време да се обсъждат с нашите деца. Обикновено това са разговорите за цигарите, алкохола, наркотиците и секса. Резултатите от проведено наскоро проучване показват, че много голям процент от родителите смятат, че „злото” няма да се случи, ако не се говори за него. Майки споделят следното: „Моето дете не знае за съществуването на наркотиците, но ако му кажа, че ги има, може да реши да опита”. Този вид родителски страх пречи на адекватната комуникация между поколенията и е предпоставка за появата на редица бариери във взаимоотношенията, които водят до прекъсване на емоционалната връзка между дете и родител.

Опитите за ограничаване на информационния поток, който буквално залива младото поколение отвсякъде и без цензура, не са добро решение и най-вероятно ще се провалят с трясък. В стремежа си да го предпазим, от една страна инкапсулираме детето и не го подготвяме рационално за живота, който му предстои. От друга страна, го лишаваме от възможността да научи нещо важно от самите нас и а ще го чуе от друго място, където информацията може да бъде със съмнително качество или да не е поднесена по правилния начин (медии, връстници, приятели). Нещо повече, ако детето ни живее в подобно „информационно затъмнение“, рано или късно, със сигурност ще стане обект на подигравки от страна на околните, което може да го постави в стресираща ситуация. С други думи, никога не е прекалено рано да започнем да разговаряме с детето си за важните неща от живота.

 

Ако детето разбере, че изпитвате неудобство от разговора
ще остане с грешна представа за коментираната тема.


Какво трябва да знаят нашите деца за секса?

Разбира се, това зависи от тяхната възраст. Поднасяната информация трябва да е съобразена с личността, която ще я възприема, ако искаме да бъдем правилно разбрани. Не можем да очакваме от едно 2-3-годишно дете да изслуша,  разбере и запомни без грешка лекция за репродуктивните способности на мъжа и жената. Но на същото това дете можем да обясним, че бебето не расте в саксия и не го носи г-н Щъркел, а например: „Тате го поставя в корема на мама, където бебето расте, докато стане готово да се роди и дойде при нас”. Разбира се, следва въпросът: „Как тате поставя бебето в корема на мама?”. 

Тук вариантите са два: или препращате въпроса към другия родител (бащата) с надеждата, че ще измисли нещо интересно, или отговаряте: „По един много специален начин, който ще ти обясня, когато пораснеш още малко”. Ако детето продължи да настоява, можете да предложите най-различни варианти на истината, но се придържайте към нея и не оставяйте детето с впечатление, че ви е притиснало до стената. Ако разбере, че изпитвате неудобство от разговора или криете нещо, ще остане с грешна представа за коментираната тема. Причината да му спестите цялата истина е само една-единствена – то може би няма да ви разбере, поради ранната си възраст. А ако му разкажете за г-н Щъркел или някаква друга „приказна“ теория, вие го обричате на невежество. Разбира се, ако прецените, че детето ви е особено интелигентно и схватливо, можете да направите още няколко крачки напред и да му разкриете други моменти от истината, но без да прекалявате. Все пак това не е разговор за един ден.

Въпросът: „Откъде излиза бебето?” обикновено също предизвиква много смут у майката, особено ако детето е момченце. Това е моментът, в който можете да започнете разговор за мъжкото и женското тяло, за разликите между тях. Обикновено децата слушат с интерес, защото и сами вече са забелязали, че има различия между телата на мама и тате, както и между телата на деца и възрастни.

Разговорите за секса в най-ранна възраст могат да акцентират на половата идентификация на момиченцата и момченцата. В тази въраст децата особено много се забавляват като говорят за „дупета”, „чурки” и други думички, за които по един или друг начин им е показано, че са неприлични и не бива да се използват много често и пред хора. Психологически детската личност вече е привлечена от тайнствата на секса, но ролята на родителя е този интерес да се развива правилно. Детето внимателно трябва да бъде приучено, че използването на неприлични думи е невъзпитано, без това да доведе до някой от следните ефекти: всичко забранено е сладко; щом е забранено, аз се страхувам да го направя, което респективно ще доведе до удвояване на употребата на неприлични думи или до притеснения за всичко, свързано със секса.


В различните възрасти, децата се интересуват
от различни аспекти на сексуалния живот.


Как да разговаряме за секса?

Когато разговаряме с нашите деца на тези теми, определено трябва да започнем възможно най-рано и да го правим достатъчно често. Това не е диалог за един ден или нещо, което може да бъде изговорено наведнъж с надеждата, че думите ни ще бъдат чути, разбрани правилно и запомнени, с което тежката ни задача приключва. Не се случва така. В различните възрасти, децата се интересуват от различни аспекти на сексуалния живот и по тази причина това не е разговор, който може да бъде започнат и приключен в рамките на няколко часа. Освен това, когато ние решим, че е време, може да се окаже, че детето ни още не е готово да слуша. Ако не ни разбира, не му е интересно или не смята, че думите ни са важни, то много бързо ще забрави това, което сме му казали. От друга страна, ако закъснеем, може да се окаже, че детето ни вече знае това, което сме решили да му кажем (има дори вицове по темата).

Обикновено момичетата са много по-активни. Те започват по-рано да задават въпроси, по-наблюдателни са. Те се сещат например да пъхнат топка под блузката и да се правят на бременни от малки, докато момченцата сякаш започват да се интересуват от тези неща малко по-късно. Разбира се, това не важи за всички. Независимо от пола и от възрастта, всяко дете носи неотлъчно своята индивидуалност и ние трябва винаги да се съобразяваме с нея.

Много е важно, когато разговаряме с нашето дете на теми, свързани със сексуалното му възпитание, да избягваме директните забрани и изреченията, които започват с „не“ например: „Не прави това!”, „Не използвай тази дума!”, „Не ми задавай такива въпроси!” Ако забраняваме всичко, намираме само временно решение на тревогите си и то със съмнително качество. Детето може би става послушно и не ни създава никакви проблеми. Това обаче в никакъв случай не ни прави добри родители. Защото означава, че ние не мислим в перспектива. Непрекъснатите забрани могат да направят детето тревожно и несигурно, не само по въпросите за секса, но и във всички други житейски аспекти. А могат да постигнат и обратен ефект – да задълбочат любопитството на детето и то да започне да си търси други източници на информация, тъй като ние сме се оказали ненадеждни. Или не сме оправдали доверието му. 

 

Право на родителя е да разкрие толкова истина пред детето си,
колкото сметне за необходимо.

 

 Родителите, които говорят прекалено открито с децата си по въпросите за секса и сексуалността, много често биват мъмрени от околните (роднини, други родители, педагозите в детската градина и училището). Причината е, че детето знае неща, които не са подходящи за възрастта му и ги разказва на своите връстници, чиито родители не са съгласни с това. По-възрастното поколение е на мнение, че именно това либерално възпитание води до „разпуснатото поведение” на младите хора и е абсолютно непреклонно в това отношение. Наскоро в педагогическата практика майка беше сериозно порицана, че е обяснила на 5-годишното си момченце за какво точно служи дамската превръзка. Право на родителя е да разкрие толкова истина пред детето си, колкото сметне за необходимо. Както децата имат своята индивидуалност, така и родителите им са изградени личности с формирано мнение. Важно е да се открие баланса и да се спазват моралните норми. Ако родителят иска да постигне педагогически успехи, но не знае как да го направи, е редно да потърси помощ в специализираната литература или от професионалист. Но не е нужно да залива детето с информация само, за да покаже, че е по-умно от другите деца на тази възраст.

Желателно е да знаете какво искате да постигнете, когато разговаряте с детето си за секса и сексуалността. Трябва да имате крайна цел и разбира се, план „стъпка по стъпка“, по който да я осъществите. Вероятно, вие се стремите към това детето ви да има правилно и здравословно полово поведение, когато дойде времето да демонстрира полово поведение с партньори. Трябва да се знае, че тази крайна цел се постига с информационно натрупване, а не благодарение на няколко бързи съвета на прага на вратата преди първата среща на вашето дете, което неусетно се е превърнало в тийнейджър.

Много е важно винаги да се казва истината. Истина, която е пригодена за съответната възрастова група, но не изкривена или спестена. Децата така или иначе ще научат истината за секса и е добре това да стане по правилния начин.

 

Добре е да знаем какво са научили децата ни,
за да можем да прогнозираме поведението им
в конкретни ситуации извън дома и отвъд нашата закрила.


Не са малко родителите, които си спестяват подобни разговор, разчитайки, че връстниците ще попълнят „информационните празнини“ на деца им. Дори и да е вярно, това не повод да си спестяваме някои от родителските ангажименти или да разчитаме на „провидението“, че ще свърши нашата работа. Добре е да знаем какво са научили децата ни по темата, защото така (в някаква степен) ще можем да прогнозираме поведението им в конкретни ситуации извън дома и отвъд нашата закрила.

Често разговорите за секса могат да са повод са притеснения, както от страна на родителите, така и от страна на децата. Задаването на въпроси и даването на адекватни отговори може да бъде смутено от появата на неудобство, което се появява неканено, но естествено. За щастие, с времето това наистина се променя и разговорите стават все по-непринудени и все по-лесни. Това означава, че колкото по-рано започнем да разговаряме с детето, толкова по-рано ще преодолеем неудобството си и ще можем да комуникираме без да си поставяме допълнителни бариери. Трудно е, когато детето има друга гледна точка за нещата и не желае да се съгласи с нашето становище. За съжаление, по въпросите за секса, не можем да следваме философията проба – грешка, т.е. да оставим детето да пробва и да си вземе поука от грешките. Понякога е нужно да сме далеч по-убедителни и решени да бъдем разбрани правилно, без по този начин да отблъскваме или да го плашим. Добрият родител смята, че всичко, което прави, прави в интерес на детето си, но не бива да се подценява значението на методите, които използва, за да го направи.

Много е важно винаги да дефинирате въпроса на детето и да знаете какво точно иска да знае то. Някои деца питат просто така – от любопитство. Други питат, защото наистина искат да знаят. Трети питат, за да си отговорят на други въпроси. Но вашето послание винаги трябва да е абсолютно ясно. За да си помогнете, когато не знаете откъде да започнете или как да отговорите на конкретен въпрос, попитайте детето защо ви задава точно този въпрос, откъде е чуло за тези неща и какво вече знае по темата. Тези въпроси ще ви помогнат да се ориентирате в ситуацията, дори да си спечелите повече време. Както и да постъпите, не задушавайте любопитството на детето, което е едно от най-очарователните му качества, а най-често се неутрализира с напредването на възрастта. Търсете и обратна връзка. Уверете се точно какво е разбрало от вашия отговор. Не бързайте да приключите, преди да сте се уверили, че нещата са възприети правилно.


Няколко полезни съвета

Ако забележете, че на детето не му е интересно, прекратете разговора.

Ако диалогът не върви по план, отложете го за друго време.

Ако започнете да се изнервяте от въпросите на детето или от неговите коментари, прекратете разговора и изчакайте следващ удачен момент. По-добре е в момента да премълчите, отколкото да кажете погрешните неща.

Ако детето започне да ви задава въпроси, на които не можете да отговорите, не признавайте поражението си. Намерете начин да отложите разговора и се подгответе по-добре за следващия „рунд“.

Ако смятате, че не сте достатъчно голям авторитет за детето си или то смята, че вие нищо не разбирате, дайте му безобидни примери от личния си живот. Примери за това как сте постъпвали, когато сте били млади, както и примери за ваши грешки. По този начин ще спечелите уважението му, защото ще проумее, че не винаги сте били възрастни и знаещи как да постъпвате правилно във всяка ситуация.

И накрая, припомнете си какво са ви казали вашите родители за секса. Ако са се справили, можете да ползвате за пример техните методи. Ако са допуснали грешки, опитайте вие да ги избегнете.
Успех!!!

За автора: Мария Дишкова е социален педагог, преподавател в Университет "Проф. д-р Асен Златаров", Бургас.

Още полезни родителски практики по темата можете да прочетете в "И тате посади едно бобче в мама"  и Тийнейджърът се влюби - какво да правим?, Ти, сериозно ли?!

 

Кейт Мичъл е журналист, блогър и самотна майка. Преди три години, съпругът й я напуска и създава семейство с по-млада жена. Тогава тя стартира блог, в който описва емоциите и ежедневието си. Разказът за раздялата със мъжа й става първата история споделена в него.

 

Преминавайки през болката, безсънните нощи и самобичуването, можеш да опознаеш отблизо най-важния за теб човек – себе си. Това е възможност да се приемеш и да се обикнеш.


„Ти си много по-красива от нея!“ – заяви приятелката ми, когато за първи път се престраших да й покажа снимка на онова момиче. – „Не че тя е грозна, но ти, с твоите разкошни коси, просто я засенчваш.“

Приятелката ми се опитваше да ме ободри. Това беше нашата вечеря преди Рождество, на която традиционно се събирахме четири бивши състудентки. Не исках да докосвам темата, но не издържах, разплаках се и им разказах всичко.

 

Мъжът, с когото живях 13 години, ме остави заради друга жена. Последните месеци от съвместния ни живот бяха отровени от подозрение и отрицание на това, което се случва. В крайна сметка открих тяхна кореспонденция. Човекът, когото обичах, беше написал на другата жена: „Ако любовта е способна на жертви, аз съм готов на всякаква жертва, за да бъда с теб.“ Това ме парализира.

 

Трябваше да приема новата реалност. Мъжът ми се оказа „човек на честта“ и постъпи точно както беше написал. Пожертва дома ни, шумните вечери с децата ни, които толкова обича, семейните пътешествия с кола, за които с нетърпение се готвехме. Пожертва сутрините на Коледа, когато се усмихваме един на друг, гледайки с какво нетърпение децата разопаковат подаръците си. Всичко това той замени за друга жена, с 15 години по-млада от мен.

 

Разказвах на приятелките си, а сълзите ми капеха в чинията с паста. „Но ти си толкова красива!“ – тази утешителна безсмислена фраза чувах по време на женската ни среща и в следващите няколко месеца. И трябва да призная, понякога ми помагаше. Беше ми приятно, че някой, както преди, вижда в мен привлекателна и желана жена, дори това да не успя да задържи мъжа ми.

 

Приятелките ми изтъкваха и други мои достойнства, които добавяха точки в собствените ми очи. „Ти си толкова добра кулинарка, дори хляба си печеш сама“. Дамите с наднормено тегло около мен ми припомняха как героично отслабнах след раждането на двете си деца и сега нося джинси с размера, който имах в тийнейджърските си години. „Да не е ослепял?“- недоумяваха те. „Ти му роди две деца!“ – възмущаваха се по-младите, които още не са раждали.

 

Всичко това беше казано с желанието да ме подкрепят, окуражат и аз винаги ще съм им благодарна. Сега разбирам, че преди те са виждали в мен преди всичко онези качества и житейски обстоятелства, които не притежават лично. Това се оказаха моите силни, печеливши страни. Но напомнянето какво имам, не ме спасяваше от усещането за пустота.



324x480 0xc0a8392b 16122787681490793387

Спомням си онази събота, когато изпратихме децата при мама, за да поговорим. Струваше ми се, че все още има шанс да останем заедно. Заблуждавах се, това беше краят. Той ми обясни всичко хладно и равнодушно, гледайки някъде над рамото ми: „Преди ми се струваше, че ти си отговорът на всички мои въпроси. С нея обаче открих нови страни на живота, различни от тези, с които съм свикнал. Аз вече не мога да живея с всичко познато, което ме радваше, преди да я срещна.“

 

Той си замина. Стана време за обяд, но аз естествено не можех да сложа и хапка.  Напълних си гореща вана, ръцете ми трепереха, имах чувството, че всеки мой вътрешен орган се тресе. Гледах корема си изпъстрен със стриите от двете трудни бременности. Той вече никога няма да бъде стегнат като във времето, когато се срещнахме и не можехме да се отлепим един от друг. Мислех за това, че тялото на една 24-годишна жена е по-съблазнително и желано.

Или причината не е в променената ми външност? Може би неправилно подреждах приоритетите си и не му отделях достатъчно внимание? Не бях интересна нито в общуването, нито в леглото ни. Той се връщаше след командировки уморен, а го посрещаха шумните ни деца, които не ни даваха възможност да останем насаме. Може би трябваше да организирам живота ни така, че да имаме повече време един за друг. За секунди се замислих за самотния живот, който ме очаква и ме обзе паника.

 

Следващите четири месеца бяха изтощителни: продажба на дома, подялба на имуществото ни, възстановяване на предишната ми фамилия, смяна на документите ми за самоличност... Но всичко това беше нищо в сравнение с болката, която изпитах, когато узнах, че само две седмици след приключването на развода ни, той се е сгодил за нея.

 

Сега тя идваше с него да вземат децата ни за почивните дни. Присъстваше на всички съвместни вечери при неговите родители. И през цялото време не можех да спра негласно да се състезавам с нея, укрепвайки позициите си с доводите, на които бяха щедри приятелите ми: „Ти си красива. Ти си добра и внимателна. Ти му беше прекрасна жена.“

 

Макар че повтарянето на техните думи не ми помагаше особено. Веднъж един мой приятел, с когото си говорех по телефона, каза нещо, което ме разтърси и „събуди“:

 

„Както и да постъпи партньорът ти – това е само негов избор, който не определя теб. Раздялата не е свързана лично с теб и това какво си направила или не си могла да направиш за отношенията ви.“

Тези думи дойдоха в момент, когато ми бяха силно необходими. След месеци на безкрайни сравнения и претенции към себе си чувството за вина и безсилие започна да ме напуска. Аз заспивах отново и отново връщайки се към тези думи, постепенно прониквайки в истината, която съдържат.

 

Неговото заминаване не е свързано с това какво съм била или не съм била за него. И дори да си представим, че съществува съвършената жена, на която аз съответствам на 150%, последствията за брака ни отново щяха да бъдат същите.

 

Аз съм нормален човек, имам право на лошо настроение, на умора, на това да се чувствам незащитена и да искам помощ. Аз приех и заобичах собственото си несъвършенство. Това беше повратен момент, след който ми стана по-леко.

 

Да, имам периоди на униние и самобичуване,като преди, но не позволявам това състояние да ме завладее. Болката, през която ми се наложи да премина, ми откри една моя нова страна – тази, която не зависи от оценките на околните и дори на най-близките ми хора. Това ми дава сили и любопитство да продължа своето пътешествие.

 

Ако темата за отношенията в семейството ви интересува, препоръчваме ви тази история, в която раздялата е единственият вариант.


 

Рецепти за козунаци има стотици навсякъде в интернет. Но въпреки че ги спазваме стриктно, козунакът не винаги се получава като на картинката. Затова помолихме Илиян Димитров, който вече ни е гостувал, да сподели за нашите читатели тънкостите, за да се получи вкусен, пухкав козунак на конци. Надяваме се да сме ви полезни, благодарим на Илиян и отново ви препоръчваме книгата му "Сезонна кухня". Ето и двайсетте му съвета за разкошен козунак.

1. Всички продукти трябва да са леко затоплени, не от хладилника.

 

2. Стаята, в която ще се меси, трябва да е затоплена. Не бива да става течение.

 

3. Използвайте качествени продукти и по възможност домашни яйца.

 

milkfloureggs

 

 

4. Маята трябва задължително да втаса предварително с част от млякото, захар и малко брашно. Никога не се добавя сол в първоначалната смес за „събуждане“.

 

5. Захарта трябва да е разтворена, например в топлото мляко, в противен случай тестото ще стане тежко и няма да бухне достатъчно.

 

6. Яйцата трябва да са само леко разбити.

 

7. Мазнината е много важна за козунаците. Добре е да бъде смесена – и животинска, и растителна. До 50% от нея се слага при първоначалното замесване на тестото, а останалата се прибавя постепенно при месенето.

 

8. За да се получат хубави конци, трябва да се сложат до 250 г захар на 1 кг брашно. Добавянето на повече захар утежнява тестото. Конците се оформят заради развитието на глутена при продължителното месене на тестото. Освен това конците се умножават при добавянето на мазнината при месенето и при изтеглянето и оформянето на фитилите.

 

9. Тестото трябва да е меко и еластично. Ако е прекалено меко, при втасването ще се разлее и ще загуби формата си, а ако е много твърдо, ще остане сбито.

 

10. Задължително е готовото тесто да удвои обема си при втасването. Това може да отнеме от един до три-четири часа.

 

11. По-бавното втасване дава повече вкус на козунаците. Втасването преди печене отнема по-малко време и не е необходимо козунаците да са удвоили обема си, защото в началото на печенето бухването продължава.

 

12. По време на месенето и втасването на козунаците стаята трябва да се поддържа топла и да не изстива.

 

13. Преди оформянето на козунаците в тях може да се добавят мариновани в коняк сушени плодове, цитрусови кори и ядки.

 

 nuts m

 

 

14. След като втасат, оформените козунаци се намазват със смес от яйце и прясно мляко и се поръсват с кристална захар.

 

15. Захарта се разтрива предварително с мокри ръце, за да не загаря. Ако козунакът се украсява с ядки, ще е добре също да се намокрят, преди да се поставят.

 

16. За да бухне добре и да бъде пухкав, козунакът се слага в добре загрята фурна на 220°С за 10 минути, а след това температурата се намалява до 180-190°С.

 

17. Вратичката на фурната не се отваря, но се наблюдава през цялото време. Ако много бързо се зачерви отгоре, се покрива с алуминиево фолио.

 

18. За да не прегарят вкусните ни козунаци, в долната част на фурната често се слага съд с гореща вода.

 

19. Тесто с тегло под 1 кг се пече в продължение на 30 минути, 1 кг – 45 минути, 1,5 кг – 1 час, 2 кг – час и половина.

 

20. Извадете козунака от формата за печене или тавата едва след като е изстинал.

 

oven

 


 

Препоръчваме ви още две великденски рецепти: 

Ефектни предястия с варени яйца 

Печено агнешко бутче

Страстният четвъртък е денят за чистене на дома, човека и на душата. Това е времето и за боядисване на яйцата – най-красивият великденски символ. Струва си да отделим повече време на този ритуал.


Полезни съвети
За да получите равномерно и плътно боядисани яйца е добре преди да ги сложите да се варят, да ги натриете със спирт.
За да не се напукат по време на варенето – сипете 1-2 чаени лъжички сол във водата.
За да се почистват по-лесно, след сваряване ги натопете за кратко в хладка вода.
Ако искате да използвате естествени багрила, боядисвайте с натурални продукти – сок от червено цвекло, люспи от кромид лук и т.н..
За да добият блясък след боядисването, натрийте яйцата с олио.


Техники на боядисване


Напръскани яйца можете да направите като оваляте мокрото яйце в ориз, елда или друга зърнена култура. Завийте го в марля и го натопете в боята. След като изстине, свалете марлята и ще видите, че яйцето е като напръскано с боя.

a51 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 10270406
Боядисването с коприна е много модерен, макар и не съвсем безвреден начин. Как се прави: изберете бели яйца и ги завийте в парче копринен плат – много подходящи в случая са старите вратовръзки. Завържете яйцето с конец, здраво, навсякъде и го сложете да се вари във вода, в която сте добавили 1-2 с. л. оцет. Махнете тъканта, когато изстинат. Ще придобият шарките на плата, който сте използвали.

e1b kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov 0

Наденете върху яйцето няколко ластичета и го пуснете в боята. Ще имате яйца на райе.

Бели релефни фигурки по яйцето можете да направите по следния начин: вземете кафена чаша пудра захар, постепенно добавяйте в нея по малко вода, докато се получи много гъста смес. С помощта на сладкарски шприц изрисувайте вече свареното и боядисано яйце.


JUGMFf7U

Восъчните рисунки върху яйцето също са отдавна позната техника. Вземете свареното яйце и горяща свещ. С помощта на клечка топете във разтопения восък и рисувайте върху яйцето. След като е изписано, го натопете в хладна боя. Неизрисуваните участъци се оцветяват, а там където има восък се запазва оригиналният цвят на черупката.

carapanka

 

Можете да декорирате яйцата с помощта на тиксо или самозалепващи лентички, които изрязвате в желаната форма. След като извадите яйцето от боята, го оставете да изсъхне и едва тогава отлепете хартията за декориране.


diy easter eggs 17 2

С помощта на акрилни бои също можете да декорирате яйцата. Вземете боичка, разредете я до течна консистенция, след това с четка за зъби мажете по вече свареното яйце, предварително сложено на поставка. Оставете боята да изсъхне.


cf5 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 67444693

Яйцата могат да бъдат изрисувани и с безвредни маркери на водна основа или с аналогични боички. Използвайте тънка четка, за да е прецизна рисунката. Можете предварително да „скицирате“ изображенията с молив, върху вече свареното яйце.


dd1 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 67277825

Посипете яйцето с блясък. Как става това: намажете свареното яйце с леко разбит белтък, оваляйте го в брокат от комплекта за гримове. Може и да е предварително боядисано. Така блясъкът ще е още по-ярък.

IMG 4270 1024x682

Яйца в преливащи цветове. Този начин на боядисване също е много лесен. Натопете една част от свареното бяло яйце, поставено в цедка, в съда с боята. Постепенно го спускайте все по-надолу. На първото ниво задръжте малко овече, а на всяко следващо скъсявайте времетраенето, без да стигате до върха. Ще се получи красив преливащ оттенък.
ombreeggstutorialobre ok

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Как да боядисате яйцата с естествени бои

Червената боя се приготвя от червено цвекло, нарязано на парчета, което се вари около час. Сместа се охлажда, добавят се 3 с. л. оцет и 1 ч. л. сол. Топлите сварени яйца се киснат в отварата около час.

Ако варите суровите яйца с листа от спанак или коприва ще получите зелени яйца, наситеността на цвета зависи от количеството листа, които сте сложили.

Ако искате да получите жълт цвят сложете 1-2 чаени лъжички куркума. Виолетов цвят се получава, ако във водата пуснете листенца от теменужки. За целта трябва да залеете листата с гореща вода и да оставите сварените яйца да престоят в отварата една нощ. Ако желаете да се получи цвят лавандула, добавете в теменужената вода малко лимонов сок.
382 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 43268783

Ако варите яйцата с няколко орехови черупки, те ще добият светло-бежов или кафяв цвятСъщият ефект ще има и ако вместо черупки, сипете 1-2 лъжички мляно кафе във водата.

Розови яйца можете да получите с помощта на сок от червени боровинки. Начинът е следният: изцеждате сок, сипвате го във водата, в която варите яйцата, сварявате ги с тази смес и оставяте яйцата в нея за една нощ.

Сини яйца или синкави петна можете на направите, ако натриете вече сварените яйца с листа от цветно зеле.


220 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 41246981


А ако сте сръчни с плетивата, можете да изработите и цял костюм за яйце, под формата на великденски заек.

996 kak krasit yaytsa top 20 samykh interesnykh sposobov depositphotos 20064241

 

Материала подготви Янка Петкова.

Приключи първият етап от 4-ти сезон на „Гласът на България“. Близо 100 таланта се изявиха на сцената на музикалното риалити с надеждата да застанат очи в очи с Камелия, Поли, Графа и Иван Лечев, и да изберат своя ментор. Гласовите данни на кандидатите бяха първият и единствен критерий за оценка в кастингите на тъмно. Общо 48 участници успяха да впечатлят менторите със своя талант, като не рядко треньорите влизаха в истинска битка за спечелването им. Това се случи и в последния,  7-ми епизод на шоуто, когато Иван Лечев бе предпочетен пред Камелия от цели двама участници, за които фолк дивата се надяваше да станат част от отбора й.  Един от тях - очарователният Николай Стойнов от София, веднага бе забелязан от Камелия и Поли, които шеговито помолиха Лечев да присъстват на репетициите им, а в замяна Поли обеща да му дава уроци по пеене.  С Николай и 18-годишната Натали от София ветеранът сред менторите пръв запълни своя отбор и червеният му бутон бе деактивиран. Малко след това кастингите на тъмно приключиха и за Поли, която взе при себе си 19-годишната Никол Ризова – момиче със сериозен музикален опит и образование. 12-тият член в отбора на Графа е 24-годишната Зорница Славова от София, която участва в „Гласът на България“ за втори път, а кариерата й като беквокалистка на Рут Колева и други музикални звезди у нас, е сериозна заявка за успех в шоуто този сезон.

Камелия сформира своя тим последна, като на финала успя да вземе при себе си един от трите дуета, които продължават напред в шоуто. Десислава и Деян изпълниха по оригинален начин хитовата песен "Say Something" и в последствие заинтригуваха жури и публика с историята си. Двамата се запознават по време на кастингите на „България търси талант“ миналата година, а в последствие се срещат случайно на улицата, където Деян свири на китара. Тогава двамата решават да сформират дует, каквито по мнение на Графа липсват на музикалната сцена у нас.

В края на епизода четиримата ментори забравиха за момент съревнованието помежду си и се качиха на сцената, за да изпеят заедно едно от най-емблематичните парчета на ФСБ – „Пак ще се прегърнем“, като с изпълнението си показаха, че независимо от си различия, те са талантлив и сплотен отбор, в който любовта към музиката е преди всичко.

Повечето родители биха отрекли, но дали е така? Най-често тази зависимост е маскирана като привързаност, любов и грижа. Проблемът е, че не позволява на родителите и децата да имат нормален живот. Кои са основните признаци, че сме зависими от децата си? Отговор ни дава Мередит Резник, психолог, социален работник, приемен родител на две деца, автор на книги по приложна психология.


Новородените са напълно зависими от майките си. С порастването тази зависимост намалява. Така го е измислила природата. Да зависиш от детето си е противоестествено и вредно както за родителите, така и за детето.

Ето десет оправдания, които родителите използват, за да обяснят прекалената си зависимост от децата.


1. Аз правя това, което правят всички добри родители.
В действителност: детето ми расте толкова бързо, а все още не ми се иска да го откъсна от себе си.


2. Не знам как да мотивирам детето си.
В действителност: по-добре да не го закачам. Ако направи нещо не както трябва, ще се разстрои или депресира.


3. Детето ми още не е твърде самостоятелно, затова аз пера дрехите му, почиствам и подреждам стаята му, заедно разхождаме кучето и правим домашните.
В действителност: то просто не иска да прави нищо, а аз не искам да създавам конфликти помежду ни.


4. Не го осъждам, че пилее времето си, нека си поживее, после цял живот ще решава проблеми. Аз самата не учих много, но все пак станах човек.
В действителност: в крайна сметка аз разбирам, че не е като мен, но се боя да му се скарам за това, че пропилява възможностите си.


5. Баща му постоянно го критикува. А при мен може да получи утешение и помощ.
В действителност: когато детето споделя проблемите си с мен, а не с баща си, аз се чувствам нужна, струва ми се, че контролирам ситуацията. Това ми харесва.

 

6. След развода, баща й изобщо не общува с нея. Налага се да бъда и майка, и баща.
В действителност: чувствам се виновна пред дъщеря си за ужасните отношения, които имаме с баща й. Болно ми е, че детето страда, затова изпълнявам всичките му желания.

 

7. Аз знам от какво имат нужда децата ми, защо да не им го осигуря след като мога?
В действителност: не мога да казвам „не“.

 

8. Детето ми ме пренебрегва и аз не мога да направя нищо, за да променя това.
В действителност: понякога ми се иска да попадне в беда, за да оцени най-после какви жертви правя за него.

 

9. Аз просто не мога да откажа нищо на детето си.
В действителност: притеснявам се, че ще започне да крещи и да се тръшка. Ако отстъпя, всички ще бъдат доволни.

10. Добрите родители правят всичко за децата си… дори повече. Затова е семейството.
В действителност: хората може да си помислят, че съм лош родител и детето ми е капризно и разглезено. Затова избягвам конфликтите, като изпълнявам желанията му.

 

Ако използваме подобни оправдания, може би е добре да си зададем въпроса:

 

Защо всичките ни мисли са заети единствено с детето?

 

Много често зависимостта се проявява при родители с повишена тревожност и неувереност в себе си. В детството си те са били контролирани от собствените си родители или обратно – не са им обръщали особено внимание. Зависимите родители се стремят да бъдат максимално полезни и постоянно правят нещо за детето или заради детето.

 

Но колкото повече се опитват да владеят ситуацията, толкова повече тя им се изплъзва.

 

Написали сме домашното на дъщеря си, защото е била много изморена. Но след седмица тя упорито настоява да изготвим и презентацията й по опазване на околната среда и да и помогнем за преразказа по литература. Затворили сме си очите за едно закъснение, но след време научаваме, че синът ни е попаднал в не особено добра компания и често отсъства от часовете.


Опитвайки се напълно да контролираме живота на детето, ние не само преставаме да живеем собствения си живот, но лишаваме и него от възможността да расте и да се развива нормално. Натрапваме му своите страхове и вършим това, което то би трябвало да прави само на тази възраст. Това създава реалната опасност детето ни да порасне неуверено, тревожно и в крайна сметка – зависимо.


Мередит Резник редовно публикува статии в Нюзуик, Брайдс, Лос Анджелис Таймс и други издания. Автор е на поредица за проблемите на нарцисизма. Повече за нея можете да прочетете тук.

 

Има хора, които се противопоставят на клишетата и общоприетите норми. На някои са нужни години, за да го направят, други достигат дзен още в ранна възраст. Няколко снимки, които показват как да престанем да се безпокоим за дреболии и да си живеем живота по собствени правила.


Някои позират за снимка, без да преживяват особено, че колата е обърната на едната си страна, а възрастната жена все още е в нея.

semeisvo i kola

Спайдърмен изглежда е решил да се отбие на тържеството за Коледа в детската градина.

 

spideman

 

Когато вълните на живота прииждат – продължавай да се усмихваш.

 

babata i priliva

 

99-годишната дама отбелязва рождения си ден в местния фитнес

99 godini

 

Полетът е отменен, но винаги има решение.

 

palatka

 

Един истински ценител на олдскул музиката.

 

muz fen

 

Ураган? Не сте разбрали. Правим си пикник с лодки. 

 

ezero

 

Французойките никога не бързат…дори на летището.

 

baba na pyteka

 

Зебра, но не съвсем.

 

zabra

 

На съседната улица гори къща. Пожарникари, полицаи, огнените езици са плъзнали навсякъде, а дъщеря ми просто иска да се люлее.

dete lyulka

 

Истинският програмист е над формалности като дрескода.  

 

injeneri

 

Казаха, че напитките са безплатни.

bezplatno

 

Когато се уморих да чакам баща си, заседнал край щанда за техника.

 

chaka bashta si

 

Това е детето на съседите. Позвъни на вратата ми, поиска банан и ...си тръгна.

karter

 

Снимки: igmur.comreddit.com

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам