Ninja Editor

Ninja Editor

Да родиш на 45, на 50…или още по-късно вече не е сензация. Убедихме се, че медицината пробива дори там, където природата е безсилна. Горната граница във възрастта за раждане неотстъпно се вдига по силата на желанията ни, като следствие от промяната в начина на живот и с развитието на медицината. Късното майчинство обаче има своите особености и проблеми.

Обществените нагласи
В тях има нещо, което веднага се набива на очи – двойнственото отношение към подобна ситуация. От една страна ние ентусиазирано поощряваме стремежа към активност, запазването на младостта във всичките й проявления, възхищаваме се на жените, които са съхранили жизнеността и амбициите си с напредването на годините.
Ние харесваме жената, която на 50 сменя работата си, започва да учи в университет, премества се в друг град, прекъсва непълноценните си отношения с мъжа, с когото е живяла десетилетия, и заживява с друг –дори леко й завиждаме.

„Аз съм на 46 и това е първото ми дете. Щях да съм напълно щастлива, ако моята бременност не беше предизвикала толкова спорове и разногласия в семейството и дори сред приятелките ми. Най-дразнещ беше въпросът: „Добре ли го обмисли?“. Той ме изкарваше от кожата ми, като че ли съм непълнолетна или неадекватна. Разбира се, на мен също не ми беше лесно. Дори медицинските ми изследвания са повече от тези на другите бременни. Затова молбата ми към околните е просто – радвайте се за мен!“ А.

Оказва се, че ние одобряваме всяка проява на младост и жизненост,  мисъл, стремеж и амбиция, във всеки друг, но не и в този случай. Защо? Психолозите го наричат „несъзнателен колективен страх за потомството“, за неговото здраве и безопасност. Природата го е внушила на хората още в Древността и когато става дума за раждане, ние се придържаме към общоприетите и проверени във времето норми. Затова все още има подходяща и неподходяща възраст, раждане навреме и ненавреме. Жената, чието решение да стане майка противоречи на тези представи изпитва емоционалния натиск на околните върху себе си. Не, те не я осъждат! По-скоро се съмняват, удивяват, напрягат. На много късни бъдещи майки това им пречи да се чувстват комфортно. Те трябва да са готови да отговарят на въпроса: „Не е ли късно?“, да свикнат с недоумяващите, понякога осъдителни, погледи на околните. За да не хабят емоциите си напразно и да се съсредоточат върху това, което е най-важно в живота им в момента.

Какво трябва да знае детето
Когато е родено при различни от общоприетите обстоятелства, въпросът за причините винаги се поставя пръв. Това винаги интересува близкото обкръжение и предизвика сериозни размисли у самото дете с порастването му. Всички се интересуваме от историята за появяването ни на бял свят. Децата, родени в обичайните семейства, при най-обичайните обстоятелства, почти никога не задават въпроса: „Защо съм се родил?“, дори впоследствие родителите им да са се разделили. За разлика от децата родени извънбрачно или от твърде млади майки, тези които са късно родени винаги се интересуват от историята на появата си и тя заема централно място в биографията им. И това е валидно не само за детството, но и за по-късните години от живота им. Тази история може да повлияе значително на светоусещането им.

„Никога не съм питала майка си, как съм се родила. Някак ми беше тревожно да мисля за това. Макар че съм виждала снимки, на които мама е бременна и мои в първите дни след раждането, все си мислех, че съм осиновена. Когато бях в 5-и клас мама се разболя тежко и нейна приятелка ми каза: „Добре, че има теб, иначе щеше да остане съвсем сама.“ По-късно от същата приятелка разбрах, че мама не е обичала мъжа си и не искала деца от него. Развели се и тя дълго търсела идеалния за себе си мъж. На 40 години забременяла случайно от ,познат и приятелките й я убедили да роди, да го направи за себе си. „Тя много те ценеше. Може би не винаги е успявала да ти го покаже, но това е истината.“ – твърдят тези, които са я познавали. Разбирам, че тя не е умеела да общува с деца. Не й се сърдя. Но много дълго време имах чувството,  че съм излишна, случайна, че не се радва особено, че ме има. Това чувство изчезна едва когато родих двете си деца. Тогава разбрах какво означава истинска привързаност.“ М.

За нравите и стереотипите
Не всички истории за късно раждане са драматични. Все повече стават жените, които имат точно такъв жизнен план. Образование, кариера, увлечения, усъвършенстване и едва след това – деца. Защото тогава вече могат напълно да се съсредоточат само върху отглеждането и възпитанието им. Разбира се, има и двойки, които са решили въпроса с възпроизводството доверявайки се на природата. И едните и другите са спокойни, уверени и успяват да внушат тези чувства на детето си.
Може би е добре отрано да помислим какво, как и на кого да споделим, когато става дума за тази семейна радост. Информацията може да бъде правдива, но не бива да тревожи или травмира. За всеки човек е важно да съзнава неслучайността на своето раждане, за това, че е бил желан от близките си. На детето ще му е неприятно да знае, че се е появило, защото големият му брат например е пораснал, напуснал дома и на мама й е станало тъжно и скучно. Далеч по-добре звучи обяснението, че родителите винаги са искали още едно дете и ето че то се е родило.


Стигат ли силите?
Промяната в активността, емоционалността, скоростта на реакциите е неизбежна с възрастта. Това не е толкова забележимо, когато хората живеят в обичайния режим и сами контролират натоварването си. Детето променя коренно условията на съществуване, грижите по него изискват огромно количество сили.

„Тези музикални играчки винаги ли са били толкова шумни? Можеш да се побъркаш от тях“ – пита всеки път мъжът ми. Самият той се включва само в разходките на детето. Ако става през нощта – после има проблеми с кръвното, ако играе с детето по-дълго – го боли гърбът. Честно казано и аз самата много се изморявам. Все пак да родиш на 18 и да родиш на 45 не е едно и също. С първия си син се справях без проблем макар, че бях студентка, а сега понякога търся услугите на бавачка. Не ми стигат сили да играя без почивка, да храня, да къпя, да разхождам. И разбира се, имам остра нужда от тишина и време за релаксиране. Надявам е скоро да свикнем с този начин на живот. Защото вниманието и развлеченията на нашето момиченце с всеки изминал ден изискват все повече и повече от нас.“ Е.

Колкото по-възрастни са родителите, толкова по-спокойни са децата. Това е влиянието на възпитателната среда. Родителите са по-сдържани в емоциите си и имат по-умерени реакции в  различните ситуации. Речта, движенията, мимиката са по-овладени. Дори шумните игри с родители които са минали 45-те не са толкова шумни. Децата несъзнателно възприемат тези черти и свикват с този начин на живот. Те в по-голяма степен са склонни към съзерцателни развлечения, по-рано започват да рисуват, четат, да учат стихчета наизуст. Родителите им поощряват такова поведение. Детето проявява наблюдателност, компетентност по много въпроси. Но в компанията на други деца – на детската площадка, в градината или в училище като че ли се дистанцира от групата. Не защото не може да играе заедно с връстниците си, просто правилата му на общуване и средата му не е като на другите деца. Дори за малчуганите в доучилищна възраст е важно да са на една „вълна“ с партньора си в игрите. „Защо стоиш отстрани – върви забавлявай се, весели се с приятелчетата си!“ – често казват родителите на късното дете, но понякога то дори не разбира какво искат точно от него. Да се реши този проблем е възможно, ако се привлекат в общуването други хора. Възрастни, но по-млади от родителите. Роднини, по-големи деца, приятели. Желателно е детето да посещава детска градина, дори майка му да има възможност напълно да се посвети на отглеждането му. Това подпомага активността и формирането на разнообразни черти в поведението.

Страхът за детето
„Аз самата съм късно дете. Добре помня усещането, когато някое от децата в градината или в училище крещеше: „Никол, баба ти дойде да те вземе!“ От една страна ми беше обидно за мама, от друга, разбира се, се срамувах. Бях решила, че аз самата ще имам деца съвсем млада. Но по ирония на съдбата стана точно обратното. Сега съм на 52 години, а децата ми са на 13 и на 4 години. Никой не ме бърка с баба им, но и аз много се грижа за себе си. Все пак обаче се страхувам, че по-късно тази възрастова разлика ще започне да се проявява. Между мен и майка ми това беше пречка. Ние никога не станахме наистина близки.“ Л.

На всички ни е ясно, че не сме в състояние да прогнозираме бъдещето само до определена степен и че след 10 години не всичко може да върви по план. На младите обаче е присъща нагласа известна като „нереалистичен оптимизъм“. Всичко ще бъде наред, независимо от обстоятелствата. Мислите за бъдещето на по-възрастните също могат да бъдат позитивни, но в тях има повече разсъдливост и повече връзка с фактите. В родителството също има такава закономерност. Колкото по-възрастни са хората, толкова повече са притесненията за бъдещето на децата им. И тези преживявания са детайлни. Как ще изглеждаме когато детето ни завърши училище? Ще бъдем ли здрави, за да се погрижим за всичко? Няма ли да започне да се дистанцира от нас? Ако нещо се случи с нас, кой ще го подкрепя? Как изобщо преживява факта, че родителите му са по-възрастни? Ако тези въпроси са чести и натрапчиви не става дума само за стремеж да се погрижим и да създадем добри условия за живот на детето. Вероятно има някакъв дълбок подсъзнателен страх, свързан със собствените ни преживявания и възприятия за възрастта. Може би трябва да помислим за това. Защо възрастта ни плаши? Как си се представяме в различните етапи от живота ни, какво отношение към себе си очакваме и най-вече какъв план за нас, семейството и детето би бил идеален или най-приемлив. В действителност всеки човек избира своя начин и го следва. Когато става дума за децата – възрастта на родителите, разбира се, има значение и влияе върху възпитанието им. Не го влошава или усложнява. Емоциите, думите, погледите, готовността да изслушваме, разбираме и приемаме, умението да погледнем на случващото се от различен ъгъл, способността да се радваме и да имаме позитивно отношение към света – всичко това се отразява на отношенията на доверие с детето и предопределя дали ще бъде щастливо. А това не зависи от възрастта на родителите.


Материала подготви Янка Петкова

Оригиналната статия можете да видите тук.

 

По случай Лазаровден и Цветница Министерство на туризма и БДЖ правят две ретро пътувания с парния локомотив Баба Меца – атракция за малки и големи.

08.04.2017 – по маршрут София – Радомир – Земен – Скакавица – Кюстендил и обратно. Тръгването от София е в 8:55 ч. Спирките не са подбрани случайно, предоставят възможност за разглеждане на Земенски манастир и водопад Скакавица.
Цената на билет за отиване и връщане до Кюстендил със запазено място е 43,00 лв.

09.04.2017 – по маршрут София – Черепишки манастир – София. Тръгването от София е в 9:30 ч.
Цената за двупосочен билет до Черепишки манастир е 31,00 лв.

Баба Меца е най-мощният парен локомотив в Европа, с тегло 150 тона и 90 тона спирачна сила. Проектирана от български инженери, машината е построена в Полша през 1931 година. Локомотивът пътува 55 години, като три от тях в него работи като огняр Никола Вапцаров. През 2015 година машината е реставрирана и отново започва да вози туристи.

Билети за могат да бъдат закупени от билетните каси на БДЖ в столицата. За допълнителна информация звънете на информационния телефон на БДЖ 0700 10 200.

Пълната програма предстоящите събития, подходящи за децата и цялото семейство можете да видите в София играе – къде, какво и как – забавления за малки и големи от 7 до 13 април.

Снимка: БДЖ

Автор: Янка Петкова 

В идеята да споделиш един работен ден с личния си лекар няма кой знае каква оригиналност. Нещата са ясни, всеки е прекарвал часове пред кабинета му и е убеден, че знае много добре какво става зад вратата, на която пише „Не чукайте, ще ви поканим.“ Но не е „пълната кръвна картина“ както биха казали специалистите. Затова помолих семейния лекар д-р Елка Кацарска да ме пусне в кабинета си за повече от преглед. Да погледам.

Бронхит и документи

Пръв е мъж на средна възраст. Д-р Кацарска лекува цялото му семейство и е предсказала посещението му, защото преди дни се разболяло детето. Човекът е с бронхит, подхожда се внимателно, защото е и астматик. Докато върви прегледът, лекар и пациент гадаят кой ще е новият здравен министър. Всъщност това не е най-голямата грижа на лекарката, която до късни доби е попълвала документи за сключване на договор със Здравната каса. Това, оказва се, е дълъг и сложен процес. Подават се в Районната здравно-осигурителна каса (РЗОК), после отиват в Националната, там ги преглеждат, решават дали да се „съгласят“ да сключат договор с нея и връщат съгласието си отново към РЗОК. Едва тогава, лекарката, вече официално може да работи по договор с Касата, не че е спряла, и нищо, че е април и 2017-а е започнала преди четири месеца.

Малките бележки и голямото писане
Тя може и да не е все още „одобрена“ от Касата, но пациентите напират. Влиза млада жена, която трябва да вземе медицинска бележка за детето си. Това е един малък документ с голямо съдържание. Попълването му отнема около пет минути, защото по последни изисквания в него се вписва номера на амбулаторния лист, кода на диагнозата, понеже педагозите тия кодове ги четат като проф. Лангдън - шифъра на Леонардо, и още някоя и друга информация…Но не са само бележките. Д-р Кацарска задълбочено попълва документи, първо в компютърната програма, после разпечатва по 4-5 листа (средно) на пациент. Времето напредва, документацията също.

Малкото ангелче и майка му
Следващите посетителки са две симпатични дами – малка и голяма, с маски на лицето. Девойчето е кръстено на баба си с ангелско име. Мога да предположа, че е единствено дете за момента. Майката е същата като мен преди години…“леко“ притеснена. Обаче лекарката има доста приемливо предложение за момиченцето – лековита близалка, която дори подпомага лечението на червеното гърло. Прегледът върви лежерно. Суматоха настава само когато д-р Кацарска решава да види и ушите на девойчето. След кратка агитация,  успяваме да убедим детето, че всъщност когато светне лампичката, вътре в ушето се вижда името на човека, който най-често го дърпа. Още се чудя как този аргумент проработи. Но не успяхме да се вместим в 15-те минути за преглед, по стандарт.

Съпътстващи дейности
Като стана дума да времетраене, само съобщавам, че покрай прегледите, принтирането на направления и амбулаторни листове, върви на конвейер и обработката рецептурни книжки. С това обаче се занимава сестра Лозанова, която в този ден замества титулярката. Изобщо документалната манифактура не спира нито за миг. Разбира се, телефонът звъни непрекъснато, точно като във филмите, и служебният и личният. Текат консултации в ефир, а в съседната стая реве бебе, защото го теглят на кантар. Докато ние се веселим, някъде навън върлува шарка. Разбираме го от поредното позвъняване. Майката обаче не може веднага да доведе детето. Д-р Кацарска казва, че то трябва да бъде прегледано възможно най-скоро, после да се подаде информация към ХЕИ до 17,30. На хората там им свършва работното време все пак. Става ясно обаче, че преди 18 часа детето не може да бъде доведено.


drEli 3


Здравият с диагнозите

Това е един млад мъж, въоръжен със солиден брой документи. Личи, че обича да се изследва и да се диагностицира. Д-р Кацарска преглежда резултатите от пълната кръвна картина, назначена по негово желание – завиден хемоглобин, стабилна кръвна захар, левкоцити и всякакви други показатели в норма. Обаче човекът има световъртеж и една упорита болка долу вдясно, която всъщност се разпространява и към гърба. Тази сложна симптоматика изобщо не обърква лекарката. Все така съсредоточена в резултатите тя го предупреждава, че макар чернодробните показатели да са в норма той е носител на хепатит Б. Тук разговорът за мен става твърде професионален, но доколкото разбирам хепатитът е в латентна форма, която може да се прояви, ако бъде провокиран. Пак казвам, говоря малко наизуст. Лекарката внимателно подсказва, че това е по-сериозният проблем, защото мъжът би могъл да зарази някого по кръвен път и настойчиво препоръчва програма за лечение, която се прилага в една софийска болница. Но нищо не е в състояние да отклони пациента от любимия му симптом – световъртежа. Личната му лекарка решава да го изпрати на невролог, да не би да има някакъв проблем с шийните прешлени, който да е причина за световъртежа появяващ се…от време на време. Тъкмо принтира едно направление и човекът се сеща за болката ниско вдясно….казах ви вече за нея. Все така хладнокръвно д-р Кацарска отбелязва на колежката си евентуално да препрати пациента към гастроентеролог. Най-сетне прегледът на болния с перфектните изследвания приключва. Той си тръгва, но бърза да ни зарадва с обещанието, че ще се върне пак. Защото миналото лято боледувал от вирусна инфекция и няма да е зле да си направи рентгенова снимка на белия дроб.
Във връзка с гарстроентеролога сестра Лозанова разказва случай от другия кабинет, в който работи. Дошъл пациент и поискал направление за такъв специалист. Това е обичайна практика, ние всички разбираме от медицина, знаем какво направление ни трябва, дори не е нужно да споделяме симптомите с личния си лекар. Човекът получил направлението си за гастроентеролог и отишъл при специалиста да се оплаче от хемороидите си. В края на краищата все има връзка с дебелото черво…да ме извинят проктолозите.

Малко факти между прегледите
Д-р Кацарска има около 2360 пациента (над 300 от тях неосигурени, но си ги лекува). За тази внушителна бройка се полагат към 350 направления, които се дават за три месеца, в тях не влизат направленията за детски специалисти. Вечният проблем с недостига им решава с  помощта на колегите си специалисти, които при нужда препращат болния към друг лекар. Така успява да отговори на потребностите на пациентите. Е, има случаи на надхвърляне на лимита, тогава се плаща глоба от 19 лева на направление.

На кафе…с личния лекар

Часът е 15 и 50, а детето с шарката за 18 часа вече е отвън. Родителите все пак успяват да се вместят в работното време на ХЕИ. Групичката веднага е изолирана в манипулационната, където се отправя и д-р Кацарска. Връща се. Варицела. Правим коментар за ваксините и противниците им. Споменава, че майка на неваксинирано дете й е предлагала пари, за да нанесе имунизациите в картона му. Иначе не може да бъде прието в детска градина. Разговорът продължава на кафе, което пием между другото, отвън има тълпа и не е време за почивки. Коментираме последните тенденции в онлайн консултирането. Оказва се, че месинджърът е  много много удобен за младите майки. А една друга част пациенти са привърженици на прегледите по телефона – хем не се разкарват в тежкото си състояние, хем не плащат потребителска такса. Думата „такса“ отвори темата за парите. Между лев и лев и петдесет получава личният лекар като отчисление от здравните осигуровки на пациент – това е скучната истина. Сигурно има разочаровани. Отделно се заплащат детското здравеопазване, диспансеризираното наблюдение и профилактиката. От „колосалните“ приходи едноличните търговци, каквито са всички лични лекари, отделят средства за наем на кабинет и съпътстващите го разходи; за консумативи, които както разбирате са сериозно перо; за услугите на медицинския център, с който са длъжни да сключат договор, за да се покрива здравната грижа през почивните дни. Не че някой го посещава, както става ясно всеки понеделник.


Минути за профилактика
Докато дълбаем във финансови теми влиза жена, която е дошла за профилактичен преглед. Оказва се, че програмата, с която работи личният лекар съобщава кой пациент от какъв профилактичен преглед или изследване има нужда. Тази жена си тръгна с направление за гинеколог и пълна кръвна картина.
Работният ден се стопява, а аз съм все по-наясно с проблемите. Д-р Кацарска ги назовава мимоходом, докато обработва поредното тесте амбулаторни листове и направления: огромна документация, нерегламентиран поток пациенти ( това по линия на високата медицинска култура на българина, който си самопоставя диагнози и иска направления по всяко време), липса на култура на изчакване – всеки иска достъп до лекаря си веднага, което донякъде обезсмисля записването на часове и, разбира се, непрекъснатите нововъведения в здравната система. Не са много като ги погледнеш…
Тръгвам малко преди последната приливна вълна в 18. Всъщност краят на работния ден тук е твърде условно понятие.

Коя е лекарката, която ме пусна в кабинета си? Д-р Елка Кацарска, по-известна в нашето семейство като д-р Ели, е общопрактикуващ лекар, педиатър, в Седма поликлиника (7ДКЦ). Завършила е Медицинския университет в София, със специалност „Детски болести“. От  2000 година има практика с няколко хиляди пациента. Знае ЕГН-то на сериозна част от тях и имената на почти всички. Познава здравната история на цели фамилии, нещо, което не е по силите дори на електронната здравна карта от бъдещето. Защото е личен лекар.

Откъс от “Етикет за всеки ден“ на Силке Шнайдер-Флег

Ако прекарвате много време онлайн, и по-специално в социалните мрежи, уебфоруми и чатове, сте наясно, че трябва да спазвате определени правила. Някои от тях са още от времето на барон Фон Книге, други са съвсем нови и са създадени специално за дигиталната среда.

Уебфоруми

Текстовете, споделени в мрежата, трябва да отговарят на правописните и граматични правила, на които се подчиняват и всички останали текстове. Никой не би чел с удоволствие постове, които привличат внимание не със съдържанието си, а с многобройни правописни грешки. Другото основно правило е свързано с добрия тон. Необмислените изблици и обиди са недопустими. Те отблъскват потенциалните читатели и лесно могат да предизвикат обвинения, че авторът им е „трол“ (някой който разпространява и провокира обидно съдържание в мрежата).

Ако искате да се позовете на по-стара публикация, можете да цитирате подходящите пасажи, като посочите източника, но никога не копирайте цялата статия. Внимавайте при използването на снимки, софтуер, текстове на песни и авторски материали, които могат да са защитени от авторско право.

Фейсбук

Социалните мрежи могат да са изключително полезни, когато човек знае как да борави с тях. Приятно е да откриваш стари приятели, да изпращаш съобщения и да споделяш прекрасните снимки от семейните ваканции. Трябва обаче човек да е наясно, че – в зависимост от настройките на профила – споделената информация може да бъде видяна и използвана и от недоброжелатели. Затова е важно предварително да обмислите каква информация бихте искали да споделите. Все пак човек не разказва целия си живот на непознатите по улицата. Фейсбук безспорно е най-популярната социална услуга. Голямото предимство е, че осигурява обмен на информация с целия свят. Точно това е и големият и недостатък – че съхранява и препредава споделените в нея данни. Дори тези, които нямат профили във Фейсбук, са заплашени от това данните от самото посещение в мрежата да бъдат записани и препратени в САЩ. Предварителните настройки са програмирани така, че почти навсякъде са поставени малки уловки. Затовамая условията за ползване, трябва да се четат внимателно и да се има предвид, че през 2015 г. Фейсбук промени драстично своите правила.

По отношение на професията и кариерата Фейсбук е още по-противоречив. Макар профилите да са лични, (потенциалните) работодатели също могат да получат достъп до споделената информация. Ако сте прекалено открити, рискувате да навредите на доброто си име. Но дори когато човек е изключително внимателен за информациите и снимките, които споделя, винаги съществува  възможността някой от контактите му (приятел или познат) да публикува нещо за него. Същото е като да изпратиш пощенска картичка без плик – раздавачът може да прочете текста, а ако по грешка пусне картичката в чужда кутия, съдържанието ще бъде достъпно и за съседите.

Препоръка

По-малкото е повече. Научните проучвания доказват, че Фейсбук предизвиква значителни нива на стрес, тъй като хората смятат, че трябва непрекъснато да споделят нещо, за да изглеждат успешни, интересни и привлекателни.

Какво знае Фейсбук за мен?

За да проверите какви информация за вас се съдържа във Фейсбук, можете да заредите линка „Изтегляне на копие от данните ви във Facebook” (Download a copy of your Facebook data), който ще откриете в Общи настройки на акаунта (General Account Settings). След въвеждане на паролата за Фейсбук, архивът ще бъде изпратен на електронната ви пощa.

Туитър

Потребителите на Туитър обичат услугата, защото тя позволява да се споделят спонтанни снимки, внезапни хрумвания или въпроси и човек да стане част от интересен кръг. При това там винаги всичко е кратко и ясно, защото не се позволяват повече от 140 знака на пост. Потребителите могат да „следват“ други потребители и да споделят съдържание със своите „последователи“.

Туитър се използва често и за обявяване на фирмени съобщения и комуникация между членовете на различни клубове и организации. В този случай всеки може да сподели своето мнение   (например, че кафявото не е подходящ цвят за автомобили – дори да става дума за „Майбах“), да добави информация или да критикува филм или книга.

Неприемливо е обаче да се прекрачва границата на добрия тон. Тъй като тук по правило могат да се коментират и препращат чужди постове, добре е да си давате сметка, че на теория туитовете ви могат да бъдат прочетени от целия свят, включително от хора, които са над вас в служебната йерархия. Ако някой е представил болничен и в същия ден публикува снимка от екскурзия в друг град, трябва да е готов да си понесе последствията.

Мрежи за снимки

Инстаграм, която бе закупена от Фейсбук, също е една от социалните мрежи, преживяващи бум. Всеки ден тук се споделят над 80 милиона снимки. Услугата се ползва предимно от потребители под 20 години, които споделят селфита и кадри от своето ежедневие. Тук въпросът с авторските права на снимките е доста спорен. Споделянето на снимки на трети лица онлайн се приема различно в различните страни. По правило се счита, че този, който приема да бъде сниман (като например позира и се усмихва пред обектива на непознати), дава мълчаливо съгласие за снимката.

Друга фотоуслуга, особено популярна след младите онлайн потребители, е „Снапчат“. Предимството е, че изпратените като лични съобщения кадри (снапс) се изтриват автоматично след десет секунди.

Краткият живот на тези снимки донякъде предпазва от вредата, която могат да нанесат конфузните моменти, уловени на камера.

Препоръка

В социалните мрежи е важно да се следи никой да не разпространява публично лъжливи негативни коментари или злостни нападки срещу други лица. В подобни случай се информира отдела за работа с клиенти на съответната социална мрежа или сайт и при нужда се предприемат законови мерки.

Още за книгата 


etiket za vseki den tv rdi korici 1

През 1788 г. благородникът Адолф Фрайхер фон Книге пише „За общуването между хората“. От този момент нататък той се смята за баща на добрия тон, а книгата му и до днес е стандарт за изискани обноски и безупречно поведение в обществото. Днес обаче съществуват средства за комуникация, които Книге не е можел да си представи и насън – електронни писма, есемеси, мобилни телефони, интернет. Той не би могъл да формулира правила за всички тях, още по-малко за социални мрежи като Фейсбук и Туитър.

Новото допълнено издание на бестселъра за добри обноски „Етикет за всеки ден“ на Силке Шнайдер-Флег ще ви запознае с правилата на изисканото поведение в бизнеса, семейството и на обществени места, като премине от класическите традиции и стигне до съвременната онлайн комуникация. С помощта на тази книга ще сте уверени и успешни навсякъде и във всяка компания.

Изданието дава подробна и добре структурирана информация как да поздравявате и да се запознавате; как да се държите на маса, на коктейл, на частно парти и на гости у делови партньор; какви са правилата на съвременното общуване – от Фейсбук до корпоративния интранет и мобилните технологии; как да напишете перфектна автобиография и мотивационно писмо; какво да облечете в офиса, на делова среща, на прием, при интервю за работа; как да се справяте успешно с устната и писмената бизнес комуникация; как да възпитате децата си да спазват определени правила на общуване; как да се държите в чужбина – културни особености и тайни на доброто поведение в 50 страни.

„Етикет за всеки ден“ на Силке Шнайдер-Флег ще ви посъветва как да овладеете различни ситуации и да се движите спокойно и достойно на всяка обществена сцена.
Издава: СофтПрес.


Последните 6 места в отборите на Графа, Поли, Камелия и Иван ще бъдат запълнени на 8 април от 20.00 часа по bTV. Финалният епизод от кастингите на тъмно ще се превърне в арена и на последната битка между треньорите. Пръв своя отбор ще успее да сформира ветеранът сред менторите – Иван Лечев, успявайки да отмъкне от Камелия един от най-очарователните участници в епизода. Младежът, който разтапя женски сърца, става 12-тия член в отбора на ментора, чийто червен бутон ще бъде веднага деактивиран. Борбата за участници продължават Камелия, Поли и Графа. До края на епизода всички 4-ма ментори успяват да сформират своите отбори с общо 48 участника, които продължават към вокалните двубои. Заедно с Камелия към втори кръг от шоуто продължава дует, чието начало е поставено по време на кастингите на последния сезон на „България търси талант“.

В отбора на Графа от следващата седмица ще се състезава една от беквокалистките на Рут Колева, която за втори път изпробва самостоятелно музикалния си талант в „Гласът на България“. Тази година тя е подготвена и силно мотивирана и обещава да даде всичко от себе си. Една от първите изненади, които Графа е подготвил за своя отбор ще се случи още днес, когато 12-те участника ще бъдат специални гости на големия му концерт в зала Арена Армеец. На сцената с него ще излезе колежката му Поли Генова, докато талантите наблюдават шоуто от бекстейджа.

Участието в „Гласът на България“ обещава да бъде незабравимо преживяване за всички таланти, които се пребориха да продължат във втори кръг. Още в края на този месец всеки отбор ще има уникалния шанс да се срещне с една световноизвестна звезда, която гостува у нас. По време на срещите, младите певци ще могат да обменят опит и да разберат важни подробности за музикалния бизнес, от някои от най-популярните изпълнители в света.

Седмицата на големите срещи със звездите от световната сцена ще започне на 24 април, а бъдещите музикални звезди на България ще се срещнат последователно с Alex Clare, Gianna Nannini (26.04), Омара Портуондо (Buena Vista Social Club, 28.04), CC CATCH, SANDRA & SAMANTHA FOX (29.04) и Natalie Imbrulia (30.04).

Началото на това запознанство тръгна от едни дървени картички. Те ме дръпнаха към Копче-то на едно изложение. Лека-полека тръгна много приятен разговор по време на който, дамата зад щанда показваше за колко много неща може да послужи една дървена картичка, освен предназначението си да радва. Със сигурност ще е интересно и на вас.

Кой стои зад Копче?
Зад това име стоят три сестри, всяка различна от другата, въпреки малката възрастова разлика. И трите с висше образование, в различни сфери работещи и развиващи се. Едната е архитект по образование и професия. Другата е филолог, но по професия – майка, на денонощно работно време. Третата е нещо статистически и застрахователно много сложно за обяснение, по професия - маникюрист. Обединява ни едно прекрасно, щастливо семейство и едно голямо КОПЧЕ.

В началото бяха подаръците

Всичко започна няколко дни преди Коледа, когато е времето за измисляне и търсене на подаръци за всеки любим човек. Поредното чудене и трудно откриване на нещото, което да ни впечатли поне малко, да не е поредната вещ събираща прах, да е за конкретния човек. Така ни хрумна, че можем да изработим сами подаръците. Без да сме си говорили и разбирали, се оказа, че и трите сме направили по нещо различно за своите близки. Направихме си фейсбук страница и там качихме снимките на подаръците. Това беше и старта на това общо начинание. Естествено имаше и големи спорове относно името, какви ли не варианти коментирахме. Но избрахме най-семплото и лесно запомнящо се име. Просто Копче. И с всеки изминал ден, все повече си го харесваме.
02

Какво могат дървото, кожата и текстила
То не беше един материал... Всяка си дърпа в нейната посока и си работи с каквото на нея й е любимо. След първоначалното лутане и опитите да оптимизираме, съответно намалим броя на продуктите, които изработваме, стигнахме към момента до любимите текстил, естествена кожа и дърво. От текстил изработваме шипки за обувки. Т
e са като брошки, които се поставят на обувката и коренно променят визията й. Възползваме се от разнообразието в цветовете и особено шарките на текстила, за да внесем повече цвят и свежест в ежедневието на хората. Такива щипки правим и от естествена кожа. Нея предпочитаме, защото е изключително мека и приятна на допир. Любимо е колието-панделка от кожа, което може да се носи като чокър и е много стилно на риза. Имаме и няколко модела гривни. Постоянно търсим нови кожи, дали ще е велур, по-гладка или релефна кожа.

Специално отношение имаме към дървото. Използваме го за аксесоари – колиета, брошки, обеци, ръкавели, но по-интересното е, че от него правим картички. Може би не беше случаен старта ни с картички за коледните празници. Предизвикаха огромен интерес и много усмивки у хората. Доста вдъхновяващо!

И не на последно място са дървените забавления за най-малките и важни хора – Децата. За тях имаме една много шарена люлка и Little Chef, който е столче за хранене, кула за наблюдение и помощник в кухнята, както и статив за рисуване. В изработката и на двете влагаме много любов и лично отношение, предпочитаме да са направени за конкретното детенце, в любимите му цветове и картинки. Скоро към тази весела компания ще се присъедини и нашия КоБорд.

 

Little Chef 2

 

Идеи много, желание да се изработят – голямо, но сме ограничени от времето, заради което много от идеите остават само за нас. Тъй като още сме малки (само на годинка), доразвиваме съществуващите продукти и в доста голяма част изработваме нови варианти, които са вдъхновени от клиентите ни и техните желания.


Клиентите, които вдъхновяват
Основаната ни идея е да изработваме индивидуални, персонализирани продукти. В повечето случаи влагаме повече енергия и време за направата,
a това изключително много ни зарежда, особено когато видим реакцията на отсрещната страна. Една дама ни поръча люлка за малката си госпожица и искаше само да напишем името на детенцето. Хрумна ни идея за допълнителни изображения, които добавихме. Дамата беше възхитена, а ние още по-щастливи. С много интересни хора се срещнахме покрай Копче. Много разнообразни реакции видяхме. Хора, които нямат никакъв интерес към ръчно изработените аксесоари, изведнъж рязко променят физиономията си и наострят уши. Има и такива, които не могат да разберат, че сме вложили време и много лично отношение за изработката и измислянето на продукта, предпочитат да си купят нещо с етикет made in china. Други са луди фенове на ръчните творения и се възползват от всяка минута до тях. Гордо можем да кажем, че клиентите ни са доволни от нашите продукти и се връщат отново. Освен всичко, нашите неща обичат да пътуват. Изключително сме щастливи, че много хора ни предпочетоха, за да зарадват свой близък някъде по света.

Ritmo 3

Любими творения
Най-любимо безспорно ни е детското столче и люлка. Не само защото са изработени за децата, но и защото идеята и първата тестова бройка е направена за нашето детенце. Любими са ни, защото предизвикват истински, неподправени реакции при децата. Люлката е истинско забавление за тях. От деца на година и половина до възрастни могат да я ползват. Всеки си намира удобна позиция -  да седне, клекне или да се изправи и да се люлее. Безкрайното детско въображение измисля и нови неподозирани от нас функции на люлката, освен тези, за които ние сме мислили при изработката, а именно – масичка, катерушка, тунелче.

Столчето или нашия Little chef е повече помощник на майките и едно спокойствие за тях, когато мъниците искат да видят всичко, да пипнат всичко без да познават граници. То се използва от деня на първото захранване, с регулиране на седалката, следва растежа му, а статива за рисуване – докато му е интересно, без ограничение на възрастта. Продължаваме да ги развиваме с допълнителни аксесоари, идеи и цветове. За още много усмивки.

17797321 1307720809311197 408747977 o

Какво предстои
Очаква ни едно интересно събитие, този уикенд в Гранд Хотел София. Ще се радвам да се видим там! Ще покажем нови неща, които ги няма в страничката ни. Имаме традиция на всеки фест, на който участваме да представим по нещо ново, в знак на благодарност към всички хора, които са отделили от времето си да дойдат. Друго стахотно събитие, в което ще се включим в началото на юни месец е Капана Фест в Пловдив. Това ще е първото ни представяне пред публика извън София. За тях сме намислили тематични и забавни изненади. Продължаваме да развиваме продуктите, които виждаме, че се харесват от хората. Продължаваме да се вдъхновяваме и, надявам се, да ви радваме. Може би това, че ние сме усмихнати, предизвиква същото и в отсрещната страна.

Изделията на Копче можете да видите и на адрес: www.facebook.com/mykopche

Материала подготви Янка Петкова

Ние наистина сме свързани. Първо в едно тяло, с една пъпна връв, после контактуваме „кожа до кожа“, малко по-късно сме здраво хванати за ръка, още по-късно сме на ръка разстояние, накрая – сме заедно само в мислите си. Така се развива връзката майка-дете от зараждането й. Най-хубаво е началото й, когато целия свят на детето се изчерпва с думата „мама“. Това със сигурност ни харесва и ласкае самочувствието ни, но нека признаем, че има моменти, при това не редки, когато копнеем за малко самостоятелност. А настъпват и обстоятелства, при които раздялата ни е неминуема – мама тръгва на работа, а детето на ясла. Добре е да сме поставили навреме границите на това обвързване, за да преживеем по-леко моментите на отделяне.

Страхът от раздялата с мама

Всички деца го изпитват. В различни моменти от порастването  си, бебетата и малките деца преживяват за пръв път стреса от мисълта, че мама не винаги ще е до тях. Тревогата им не е лишена от логика – напълно естествено е все още беззащитното дете да се разстройва от отсъствието на човека, който го предпазва и закриля. Макар и очакван, този период на приемане на действителността от малкото човече е труден и за него, и за родителите му. Успокоението е, че ситуацията е временна, а и не липсват начини за облекчаването й. Повод за радост също има – не подминавайте факта, че това е един от ценните периоди, в които за вашето дете вие сте целия свят.

Кога започва да се проявява
Бебето може да прояви признаци на тревожност от раздяла към 6-ия или 7-ия си месец (паметта на детето все още не е развита, ако не вижда майка си, мисли, че тя завинаги си е отишла), но кулминацията настъпва след първата година-година и половина. Най-честите поводи са връщането на майката на работа, тръгването на детска ясла. Причина за тази тревожност може да е и привикването на детето да спи само в стаята си или неуспешното усвояване на ново умение – ходене на гърне, прохождане, което предизвиква нуждата детето се „скрие” при мама.

Защо се случва това?

След първата година и половина настъпва етап на съзряване в детското съзнание, насочено главно в онази част от мозъка, която контролира негативните емоции – не бива да се учудвате, ако състоянията на лошо настроение на малкото човече зачестят. Като прибавите към това и големите стъпки (като прохождане и изграждане на някаква самостоятелност) може да си обясните стреса, на който е подложено детето. И единственото „бягство” от всичко трудно и неприятно като че ли предлага „прегръдката на мама”. Колкото и досаден да ви се струва понякога, този инстинкт всъщност подпомага прогреса в развитието на детето – бавно, но сигурно (понякога и мъчително), то осъзнава, че хората го напускат, но се връщат, и че няма нищо страшно в това.  Друга причина за отказа на малкото човече да се отдели от майка си (дори и за да отиде до тоалетната) е детският егоцентризъм. То е убедено, че възрастните нямат никакви нужди, различни от неговия комфорт – грешка, която може би е време да поправите с налагане на известни граници. При достатъчно търпение и постоянство, детето със сигурност ще свикне с новите правила.

Да направим раздялата по-лесна
Като с всяка друга промяна, малкият човек се нуждае от време, за да свикне с новите обстоятелства. Независимо дали отстъпвате грижата за дребосъка на баба му или на учителките в яслата, ще минете през следните етапи:


Подготовка.
Ако планирате да поверите грижата за детето на друг (баба, бавачка), предвидете поне половин час, в който да сте тримата заедно – във ваше присъствие детето по-леко би приело вниманието на друг възрастен. При следващата стъпка - яслата или детската градина – опитайте да запознаете детето с обстановката предварително. Удобен вариант е и детето да започне да ходи на ясла само до обяд, докато свикне, ако може да си позволите половин работен ден.

Кратко, но нежно сбогуване. Целунете и прегърнете детето на раздяла и задължително обяснете къде отивате и кога ще се върнете. Моментът е неприятен и за двете страни, така че най-доброто, което можете да направите, е да не го удължавате излишно. Важно е и да устоите на изкушението да се „измъкнете” незабелязано – вярно е, че така ще си спестите сърцераздирателната сцена, но пък ще причините значително по-голяма уплаха у детето, което ще забележи липсата ви впоследствие.

Страх от плача. Помнете, че запазвайки спокойствие (независимо колко ви е тъжно) по време на раздялата с малкото човече, вие го учите на самостоятелност, която пък гради увереността му – страхът от плача на любимото ви дете, по-скоро вреди на адаптирането му и само забавя неизбежното. Постепенно мъникът трябва да разбере, че е напълно нормално да не е с вас непрекъснато и пак да се чувства добре.

Уроци по хладнокръвие. Не забравяйте, че емоционалното  състояние на детето ви до голяма степен отразява вашето собствено. Така че ако вие сте ентусиазирани от детската ясла, която сте избрали и говорите за нея с усмивка, ще помогнете много повече, отколкото ако само при споменаването й, очите ви се насълзяват. Никой не твърди, че трябва сте щастливи от факта, че се разделяте с детето си – просто опитайте да не показвате тъгата си пред дребосъка.

Последователност. След като вече сте се сбогували с детето не се връщайте при него в пристъп на сантименталност – така само правите раздялата по-трудна.

Собствената стая или първи стъпки по самостоятелност
Привикването на мъничето да спи само в собственото си креватче (а по-късно и в отделна стая) е важен момент в борбата за неговата (и вашата) „независимост”. Ето няколко съвета, които може да са ви от полза:


Не допускайте детето да заспива в ръцете ви. Ако го оставите в креватчето му още будно, но вече сънливо, то ще свикне да заспива там и без да се изненадва, ако се събуди през нощта, отново ще потъва в сън, чувствайки се удобно и на мястото си.

Останете до креватчето му, докато се успокои, но излезте от стаята, преди да е заспало. Така то ще свикне, че когато се събуди, не е задължително вие да сте там.

Създайте си ритуали за приспиване. Те може да включват четене на книжка, разказване на приказка, но не е добре детето и майката да са в едно легло – мама може да е до креватчето, да гали ръчичката, да го успокоява. Подходящ ритуал е приспиването на играчките с уговорката, че те лягат да спят и на сутринта пак ще са там, както и мама. Добре е на детето да му стане ясно, че мама няма да изчезне, да му се даде перспектива за утре, за сутринта. Използвайте т.нар. “преходен обект” – плюшена играчка, меко одеялце, ваша тениска или нещо друго, което детето асоциира с вас и с чувството за сигурност и безопасност. Но не се превръщайте самите вие в този обект.


„Сбогувайте“ се без уговорки и обяснения.
Ако кажете: „Сега ти прочитам книжката и това е последно!”, детето трябва да знае, че след „последното“, няма отстъпки независимо от плача и капризите.


Ако плаче продължително време – утешете го. След това излезте. Ако ревът продължава, влизайте на равни интервали при него, но не се заседявайте прекалено дълго. Не се изкушавайте да го вземете на ръце или в собственото си легло. Погалете го, хванете ръчичката му, изпейте песничка, но без да напуска пределите на креватчето. Иначе ще му дадете възможност да разбере, че ако плаче достатъчно дълго и силно, ще получи каквото иска – майка си.


Снимка: 
 alphamom.com





Нейните кукли са трогателни. Огромните им тъжни очи са запазената й марка сред колекционерите. На 3 април Ирина придружава дъщеря си Алена до автобуса. Приготвят последните готови кукли, за да ги изпратят на новите им собственици. Тръгват, влизат в метростанция „Сенная“. Тогава избухва взривът. Майката закрива с тяло дъщеря си и загива. Младото момиче е в стабилно състояние в реанимация.

rtKKJjG

EN4VFMM

kukla dyjd

49-годишната Ирина Медянцева работела в Дома на културата и имала студио за авторски кукли. Всички, които я познават твърдят, че е отличен педагог. Тя щедро споделяла тайните на изкуството си със своите последователи. Майка е на две дъщери, които са наследили професията й. Колегите й разказват, че много обичала да майстори кукли-ангели:

„Спомням си нейният удивителен Питерски ангел – разказва жителка на Санкт Петербург. – Ирина ги наричаше „закрилници на дома“, но не можа да опази себе си.“  
Дъждовник, Сеня домошарят, Пролетни ангели – такива необичайни имена давала Ирина на своите творения – малки будоарни кукли.

YSoxbd4
 

При атентата в Санкт Петербург загинаха 14 души, 50 бяха ранени. Когато го чуем, е просто една от многото черни новини за ужасните неща, които се случват някъде по света, далеч от нас. Не ни засягат чак толкова много.

Може би затова са тъжни очите на куклите.


Можете да видите куклите на Ирина Медянцева тук.

Снимка: www.spb.kp.ru

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам