Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Тамара Чакърова

Майката на Катерина изсипа кус-куса в голяма овална керамична чиния – „мафарада”. Взе малката каничка с вода, подсоли я с една голяма лъжица сол, разбърка я, и я изля бавно върху него. Ръцете й се задвижиха сръчно – дланите й заразтриваха нежно дребните зрънца с овални движения. Една шепа, разтриваше, после го оставяше да падне, следваща шепа...

Погледът й се откъсна от голямата пълна чиния, усмихна ми се: „Сега ще го оставим да си почине около половин час...”.

Захвана се да чисти рибата... Бяхме я купили сутринта от пристанището в Марсала, директно от лодката. Имаше някаква си по тяхному наречена „персийска риба”, костур, калмари, кралски скариди, няколко червени рака, сепия и парчета риба тон...

Пак се обърна към шарената мафарада и кус-куса... Дланите заразтриваха отново зрънцата, повтаряйки цялата процедура.

Очите на домакинята ми Джована като че ли оживяха във весели пламъчета... Едрите й пръсти прекратиха работата си и не можеха да си намерят място в престилката. Пресегнаха се към бурканчетата с подправки и избраха няколко: сол, черен пипер, канела, куркума, лют пипер, лимонова кора... Към подправения кус-кус Джована наля и зехтин, пасирани лук и чесън и ситно нарязан пресен магданоз. Пак го остави да си почине...

Този път се захвана с тенджерата – висока тясна и алуминиева. Сложи я на котлона и добави в нея: зехтин, доматен сос, лъжичка мед, магданоз, чесън, едро смлян лют пипер, бахар, дафинов лист... Трябваше да поври малко – така наречената супа. След това дойде реда на рибата – цялото й разнообразие се изсипа във врящата супа...

Докато се усетя, Джована беше хванала вече следваща тенджера – по-ниска и малко по-тумбеста от предната – с много фина решетка на дъното. Тя пое кус-куса...

Решетъчната тенджера се намести върху тенджерата с рибената супа. Майката на Kатерина вече замесваше 2-3 шепи брашно с малко вода. Тестото – дълго тънко кравайче, уви сръчно около двете тенджери, там където се срещаха една върху друга... „Трябва да се уплътни, за да не се губи парата, нужна ни за кус-куса...“

Едрата домакиня грабна двата съда и със сигурно движение ги постави на котлона. „Сега ще ги оставим да поврят около час...“ - каза Джована и се захвана да почиства кухничката... От време на време не забравяше да разбърква с голяма решетъчна лъжица кус-куса в горния, оставен незахлупен съд: „Да не се сплъсти...”.

18406273 10212270944224460 946168489 o

В цялата къща се носеше апетитно аромата на риба, домати и чесън... Госпожа Джована сне двойната тенджера от огъня. Изсипа кус-куса отново в мафарадата, заля го с половината от соса, покри го с платнена кърпа и го постави на перваза на прозореца. Отново около час му трябваше: „Да си поеме...”.

Бащата и братът на Катерина вече се въртяха около кухнята. Господин Джузепе отвори една бутилка сухо бяло вино от Марсалското, донесе чашите и отхапа една домашно приготвена гризина... Катерина и брат й крадяха от тестото, което до преди малко уплътняваше тенджерите.

Майката на Катерина нареди едрата риба върху кус-куса, изсипа останалата част от супата в дълбока керамична чиния, подлюти я с още малко лют пипер и сервира всичко тържествено на масата... „Да ви е сладко!” - каза бащата на Катерина и вдигна чашата си. Майка й - госпожа Джована ме погледна: „Да видим дали си яла като нашия кус-кус по трапански... Казват, че арабите го донесли по нашите земи, но така - с риба, само ние го готвим... Дядо ми казваше – кус-куса, ако няма риба, с морски камъни ще го сготвим...”. Всички се засмяха и наведоха погледа си към чиниите, от които се носеше парата на ароматната гозба.

18426796 10212272637666795 1002730624 oТамара е великолепен разказвач на…рецепти. Всяка нейна история носи аромата на гозби, непознати по нашите ширини. Кулинарните й репортажи от Страната на пицата и лазанята можете да прочете в блога й Corsidipasta. Там се носи аромат на маслини, тортелини, спагети и всякакви други вкусни чудеса, които Тами ни представя в автентичната атмосфера на различни кътчета от Италия.

През май 2017 г. за първи път в България ще бъде отбелязан Световния ден на кенгуру-грижата, която е най-ефективният начин за включване на родителите на недоносени новородени в грижите за техните бебета, с най-много доказани ползи и за децата, и за родителите.

По този случай фондация „Нашите недоносени деца” организира прожекцията на документалния филм „Животът, който предстои” (La vie a venir) за преживяванията на една майка и нейните преждевременно родени близнаци. На събитието са поканени родители, неонатолози, педиатри и други здравни специалисти. Началото е на 12 май, в 18:00 часа, а от 19:20 часа ще бъде проведена кратка дискусия за значението и положителните ефекти от този вид грижа за децата, родени преди термин.

В България кенгуру-грижата все още не е наложена практика в неонатологичните отделения и фондация „Нашите недоносени деца“ полага усилия да промени това като информира и образова всички участници в осигуряването на грижа за недоносените бебета - защо и как да я прилагат и у нас.
Входът е свободен.

Снимка: Недоносени бебета 

"Женска консултация", "Педиатричен кабинет" и кабинет "Измерване на детски сърдечни тонове" ще бъдат открити официално на 12 май.
В новото крило на болницата ще отвори врати и зала „Надежда“, в която освен събитията, които се организират в болницата, ще се провежда и традиционното вече Училище за бъдещи родители.
В деня на откриването са поканени бъдещите родители, които имат интерес, да посетят лекцията, посветена на кърменето с лектор акушерката Елена Василева. Своевременната подготовка за раждането и грижата за новороденото са ключът към това жената да се чувства уверена и спокойна в най-вaжната роля на живота си – да бъде майка.

За своите почти 4 години съществуване болница "Надежда" е посрещнала  над 270 хиляди пациенти, родени са над 6000 деца, стотици семейства са сбъднали своята мечта за бебе. 

Снимка: МБАЛ "Надежда"

 Автор: Валентина Вълчева

Пазаруването винаги е било един от най-популярните начини на жените за справяне с проблеми, терзания, страхове и дилеми. Без значение дали просто имаш нужда от нови обувки или ти предстои тежък развод, пазаруването е пътят да вземеш правилните решения. Или поне такава е идеята.

С малко условие: пазаруването трябва да е без деца. Иначе нещата рязко се променят и от терапия за душата се превръща в нещо от рода на "най-прекия път към ада". А аз, честно казано, определено не съм любител на екстремния шопинг. Дори напротив – обичам да се мотая, да зяпам, да се чудя... Така де. Обичах. Поради ред независещи от мен причини, понякога (често!) ми се налага да пазарувам в компанията на синчетата. И докато малият все още е контролируем, посредством каишките на детската количка и неспособността си да направи повече от четири крачки без да тупне по дупе, то големият... Да го кажем така! Благодарение на Престолонаследник №1 от известно време насам съм добила навик дори и когато съм сама, да профучавам през магазините в стегнат тръс, озъртайки се с налудничав поглед дали някой няма да метне в количката ми я пакет желирани бонбони, я кутия маршмелоу, я някоя друга подобна благинка, само от вида на която зъбите ми започват да се развалят, а обиколката на ханша да нараства с направо стряскащи темпове.

Промяната е била неусетна, аз самата я установих, чак когато едва не пернах една госпожа през ръцете, когато прекалено близо до мен се пресегна да вземе някаква консерва. Какво имам предвид ли?

Ами-и-и... Да вземем един типичен ден, в който съм била принудена да отида до един от двата близки хипермаркета в компанията на зверчетата. Трябва ми котешка тоалетна. Проблем първи, пакетът тежи 10 килограма. Проблем втори, аз съм с бебе в детска количка и едно подрастващо, на което в магазина са му слаби ангелите почти колкото на мен и се лепва с по едно WOOOWWW!!!... на почти всяка лъскава, пъстра, шумяща опаковка. Веднъж дори ми донесе пакет препарат за отпушване на тръби, искрено убеден, че точно това иска да му купя.

Изборът в кой магазин да отидем се свежда до едно простичко условие – от кой от двата ще успея да се измъкна най-бързо, евтино и без да изпадам в истеричен пристъп. Решението е взето и тръгваме.

По пътя до там, общо взето към десетина-петнайсет минути, водя преговори с Престолонаследник №1 да не ме излага и да не се налага да го смъквам със сила от щандовете. Да не си пъха главата в хладилниците за сладолед, за да гледа как от устата му излиза „паро”. Да не се опитва да набира телефона на татко си от пос терминала на касата. Да не крещи с цяло гърло при маркирането на всеки продукт към касиерката: „ПИИИП!“ Да не опипва всички донъти, докато си избира. Да не пъха в количката неща, които не съм одобрила, т.е. нищо... Сещате се, стандартните предупреждения, които така или иначе никога не се спазват.

- Разбрахме ли се, маме?

- Да.

- Обещаваш ли?

- Много ще се постарая!

Което в неговия речник се превежда като: „Обичам те и искам да ти помогна, но нали си ме знаеш?... Няма как да стане.”

Докато водя инструктажа, наум продължавам да си повтарям за какво съм тръгнала. Котешка тоалетна. Котешка тоалетна. Котешка тоалетна... Аз винаги съм била разсеяна. Случвало ми се е да откривам ключовете си в микровълновата, кецовете – във фризера, дистанционното на телевизора – в коша за пране... Обаче откакто родих две деца, съм станала направо затра. Докато изляза от хола и стигна до кухнята (не повече от 5 крачки), вече съм забравила за какво съм тръгнала. Тя и баба едно време беше така, ама към шейсетте си години. Предполага се, че аз още съм далеч от тях.

Котешка тоалетна. Котешка тоалетна...

Влизаме. Престолонаследник №1 хуква като отвързан право към щанда с шоколади и надава възторжен писък при вида на шаренията, царяща там. Още преди да съм видяла какво точно е предизвикало писъците, аз на свой ред кресвам с тона, познат ви от най-пламенните моменти на Хитлер:

- НЕ!!!

- Ама, мамо, може ли само...?

- НЕ!!!

- ... само ето това?

- НЕ!!! Достатъчно ясно ли го казвам или да обясня? НЕ!!!

С неподправено трагична въздишка той оставя шоколада и в пръстчетата му, почти като с магия, се появява кутия от познатите ми маршмелоу.

- Муцункициииии!...

Не питайте! Нямам представа защо ги нарича така. Едно време „муцункица” означаваше „целувка”. Защо е кръстил така тези бонбони не ми е известно. Явно е остатък от бебешкия период. На всичко отгоре, благодарение на интернет, е изпоомешал в главата си български, руски и английски, в резултат на което понякога от устата му излиза някаква непонятна триезична каша от типа на: „Я хочу это шарената коробка с бабочката, дето яде apple! Please!!!”(Майка ми като чуеше „бабочка”, все си мислеше, че за нея говори, докато не ѝ обясних, че това е „пеперудка” на руски.)

- Добре. Муцункици може, но само това! Нищо друго. О`кей?

- Я слышу, капитан мама! – отдава ми чест той, мята от разстояние кутията в количката върху брат си и хуква пак нанякъде.

Котешка тоалетна. Котешка тоалетна...

Извинявам се на Престолонаследник №2 от името на батко му и тръгвам да го търся между рафтовете. Междувременно той вече е успял да заеме нещо като изходната стойка в сумото точно пред един рафт с водка. Затаявам дъх, очаквайки апокалипсиса, но вместо това той ме поглежда с блеснали очички и казва:

- Я хочу от тая вода.

- Не, не хочеш от тая вода точно! – уверявам го, докато го влача настрани от стъкларията.

- Посмотри колко е чиста!

- Да, тройно рафинирана. – мърморя.

- Какво?

- Нищо.

Пътьом не устоявам на изкушението и грабвам два пакета стафиди с шоколадова глазура. По дяволите талията! Има време за диети. Освен това, ако изкарам повече от три дни без шоколад, ставам същинска Злобара Демон. Да ми е мирна къщата, ще преживея тия десетина килца отгоре.

Котешка тоалетна...

По пътя ни кам заветната цел са хладилниците със сладолед.

- Мамоооо, я хочу мароженое! Ей това шоколадовото!...

- НЕ!!!

- Защоооо?...

- Студено е.

- Да де. Нали е мароженое?

- Навън е студено. Навън!

- Ама на мен ми е топло...

Вместо да обяснявам, съвсем непедагогически го хващам за качулката на якето и го помъквам. Извинявам се, ама нямам нерви да съм педагог петнайсет часа дневно, седем дни в седмицата!

Следващо препятствие – плод и зеленчукът. Моето по-голямо чудо иначе признава само банани, пъпеши и ягоди, но тук изведнъж решава, че ужааасно му се яде патладжан, моркови и/или цикория например. Съответно той влачи и хвърля в количката при брат си, аз вадя и връщам по местата.

Откарваме така около две минути, след което прекратявам играта с една просъскана неприкрита заплаха за целостта на ушите му, ако не престане.

- Ти си лоша мама! – кресва той и ми тропва с крак.

- А ти си лош Коко! – кресвам аз и му тропвам с крак.

Край нас една жена едва не припада от смях.

Я, краставици на промоция! И двамата ги обичаме, така че тук имаме консенсус. Успяваме да постигнем сделка и за парче кашкавал, кутийка топено сирене и още няколко кулинарни изкушения.

Хляб! Сещам се, че нямам хляб вкъщи. Коко този път е услужлив и ми донася цели три. Връщаме заедно два от тях на стелажа. Разбира се, според него точно тия двата са по-хубави. Връщаме се да заменим вече взетия с един от по-хубавите. Мразя да ми мрънкат! Крещете, бийте се, само не мрънкайте в мое присъствие! Озверявам!

Почти към касите са рафтовете с козметика. Налага ми се да упорствам, че не, нямаме нужда от боя за коса, въпреки че какичката на опаковката наистина е много хубава; не, не ни трябва парфюм от 68 лева; не, точно сега няма да купуваме лентички за обезкосмяване на интимни части, бебешко плажно мляко (април е, за Бога!) и крем против бръчки за дами от възрастова група 55 +.

Почти сме стигнали до касите, когато помощникът ми внезапно се изцъкля насреща ми и обявява:

- О, забравих нещо!

И се е изпарил нанякъде по-бързо, отколкото мога да изстрелям дежурното „НЕ!!!“ Хуквам след него, пързаляйки се по проклетите плочки. И то поне да бях Албена Денкова, но не. Мечка на лед виждали ли сте! Ако не сте, ей ме нá – вижте ме! Защо във всички хипермаркети облицоват пода с тия адски плочки?...

Но в момента нямам време, сили и желание да се замислям над такива екзистенциални въпроси относно битието.

Настигам го чак при ядките, откъдето е грабнал и отчаяно стиска пакет белен слънчоглед. По погледа му разбирам, че очаква да направя опит да му го отнема и е решен да брани плячката си на живот и смърт.

- Искам го! – отсича този път на чист български.

- Добре бе. Взимай го и да се махаме!

Готова съм на много по-големи компромиси точно сега, само и само да се измъкнем от тук час по-скоро. Той ме поглежда с неприкрито недоверие, допускайки някакво коварство от моя страна, но прави няколко несигурни крачки след мен.

Точно тогава отнякъде се разнася кански писък, който (ако трябва да цитирам Алф) ми действа така, сякаш през мозъка ми минава товарен влак с триони на колелата.

- Мамка му! – изстрелвам преди да се усетя.

Зарязала съм бебешката количка в другия край на магазина и малкият не е доволен явно. Грабвам големия за ръка и го помъквам тичешком натам. След няколко не много артистични подхлъзвания от моя страна и две падания от негова, се добираме до брат му, който ни гледа с осъдително присвити вежди. Има право детето!

Влачейки Коко с една ръка и бутайки количката с другата, минаваме през касата, без този път да разбъзикаме пос терминала, без да откъртим вратичката и без да сме наръфали лентата за стоките, за да видим дали е вкусна.

Плащам, подбирам си домочадието и се измъкваме навън. Април е, както казах, не е кой знае каква горещина, но съм плувнала в пот. Поемаме към къщи, големият щастливо подскача покрай мен с пакетчето семки в ръце и си тананика: „А нам всё равно, а нам всё равно, пусть боимся мы волка и сову...”

Някъде по средата на пътя се плесвам по челото.

По дяволите! Забравих да купя котешка тоалетна!...


Как да сприятелите детето с парите можете да прочетете тук, а какво е да пазаруваш с Дева ще разберете от този текст.

Автор: Джули Ликот-Хаймс
Откъс от книгата „Как да отгледаш възрастен: освободи се от капана на свръхродителството и подготви детето си за успех“


Ако искаме децата ни да имат шанс да оцелеят в света на възрастните без „пъпната връв“ - мобилен телефон за връзка с родителите (дежурното решение за всеки проблем), ще им трябват няколко базови житейски навика.

В това е смисълът. Ние трябва да знаем, че те могат да се справят. Как се постига тази самостоятелност? Не можеш да предложиш на другиго навици да оцелява. Ако ние не подготвим децата си за неизбежния момент, когато ще им се наложи да се грижат за себе си, ни очаква болезнено пробуждане. Да, в дългия списък от неща, които са необходими за успеха им, е сложно да се намери място и време и за житейски уроци. Но ние сме длъжни да им ги предложим. Искаме ли децата ни, формално вече възрастни, но все пак деца, които постъпват във ВУЗ или започват работа, да са безпомощни пред най-елементарния ангажимент? Нима единственият изход е да позвънят на мама или тате, за да решат проблема си?

На базата на собствените ми наблюдения като декан, а също и на съветите на родители и колеги от образователната сфера, ви представям няколко практически навика, които порасналите деца трябва да усвоят до постъпването си в университет. Ще ви посоча нещата, които им пречат да вземат живота в ръцете си.

1. 18-годишните трябва да умеят да разговарят с непознати – преподаватели, декани, консултанти, хазяи на жилището, в което живеят, продавачи, HR-мениджъри, колеги, банкови служители, медицински работници, шофьори, майстори.

Защо това е проблем?
Докато порастват, ние учим децата си да не разговарят с непознати, вместо да им помогнем да овладеят значително по-сложния навик - да отличават добрите от лошите. В резултат, децата не умеят да приближат до непознат, възпитано да установят зрителен контакт с него, да го помолят да им помогне или да се посъветват. А това ще им е много важно, когато пораснат.

2. 18-годишните трябва да могат да се ориентират в университета, в града, където преминава стажът им или там, където работят или учат.

Защо това е проблем?
Ние возим и придружаваме децата си навсякъде, дори ако сами могат да стигнат до автобуса, да изминат разстоянието на велосипед или пеша. Затова те дори не знаят пътя от едно място до друго, не могат да изберат маршрута си и да се справят с транспортния хаос, не умеят да планират и да реализират плановете си.

3. 18-годишните трябва да умеят да се справят със задачите си, с работата си, със спазването на срокове.

Защо това е проблем?
Ние постоянно напомняме на децата си кога трябва да са готови с някакъв проект, кога да учат уроците си, понякога просто правим това вместо тях. Затова те не знаят как да подреждат приоритетите си, да се справят с по-голям обем работа и да се вместват в поставени срокове, без непрекъснато да им се напомня.

4. 18-годишните трябва да умеят да вършат домакинска работа.

Защо това е проблем?
Ние не сме особено настойчиви, когато искаме децата да ни помагат в домакинската работа. А и покрай много им ангажименти с уроци, извънкласна дейност и спортни занимания им остава твърде малко време. Затова не знаят как да водят самостоятелно домакинство, да следят собствените си потребности, да уважават нуждите на другите и да дават своя принос за общото благополучие.

5. 18-годишните трябва да умеят да се справят с междуличностни проблеми. 

Защо това е проблем?
Ние се намесваме, за да разрешаваме споровете им, да ги успокояваме, когато са разстроени. Затова те не знаят как да се справят в подобни ситуации и да разрешават конфликти, без нашата помощ.

6. 18-годишният трябва да умее да се справя с обема учебни знания или с натовареността на работното си място, с конкуренцията на останалите, с изискванията на преподаватели, шефове и т.н.

Защо това е проблем?
В такива ситуации ние сме винаги насреща – довършваме проектите им, даваме им отсрочки, разговаряме с хората, от които зависи оценката на детето. Затова то не разбира, че в живота не всичко се получава както му се иска, и че не всичко може да бъде наред, ако не се намесят родителите му.

7. 18-годишните трябва да могат да печелят и да харчат парите си разумно.

Защо това е проблем?
Децата не познават истинската стойност на парите. Те получават от нас средства за всичко, което пожелаят, и обикновено не се нуждаят от нищо. Не формират у себе си чувство за отговорност за изпълнението на ангажимент, нямат чувството да отчетност за свършена работа пред шефа си, който не е длъжен да ги обича, не знаят стойността на вещите и не могат да управляват финансите си.

8. 18-годишните трябва да умеят да рискуват.

Защо това е проблем?
Ние им проправяме пътя, изглаждаме неравностите му, не ги оставяме да се спънат. Затова децата нямат разбирането, че успехът идва само при тези, които опитват, претърпяват неуспехи и опитват отново (защото са упорити) и при тези, които са устояли на изпитание (защото са издържливи), а това са умения, които се формират, когато се бориш с неуспеха.

Децата трябва да могат да правят всичко това, без да звънят на родителите си непрекъснато. Ако им позволите да го правят всеки път, когато имат незначителен или сериозен проблем, те няма да усвоят тези жизненоважни навици.

Материала подготви Янка Петкова

81VselQnxSL. UX250 За автора:
Джули Ликот-Хаймс е майка на двама тийнейджъри. Учила е в Станфордския и в Харвардския университет. В продължение на 10 години работи с първокурсниците в Станфорд. Тя е автор на текстове за хиперопеката и на теорията за родителите „хеликоптери“. Книгата й „Как да отгледаш възрастен: освободи се от капана на свръхродителството и подготви детето си за успех“ (How to Raise an Adult: Break Free of the Overparenting Trap and Prepare Your Kid for Success) е сред бестселърите на Ню Йорк Таймс.

Как да общувате ефективно с порасналите си деца можете да прочетете в тази статия, а каква е рецептата за оцеляване сред тийнейджъри можете да видите тук

Баща не можеш да станеш за един ден. Потвърждават го безброй нелепи истории, които майките си разказват от ухо на ухо… и от поколение на поколение.

Бременна съм, събуждам се в 5,30, усещам, че водите ми изтичат. Бутам мъжа си:
- Светни лампата, струва ми се, че водите ми изтекоха!
Той светва, поглежда ме и казва:
- Да, май си права – после ляга пак и ме пита:
- Да угася ли вече лампата?

*********

Таткото пристига в родилния дом да види новородената си дъщеря. Взема я на ръце, дълго я разглежда, после казва:
- Гледай, тя си отваря очите! А аз мислех, че като при котетата ще се отворят чак след седмица!

*********

Таткото разглежда новородената си дъщеря, изведнъж пребледнява и казва:
- Това дете няма да може да ходи!
- И защо така реши? - пита майката. 
- Виж какви за му кръгли петичките, не като нашите, тя няма да може да стъпва на тях!

*********
Мъжът ми присъства на раждането. Много дълго време след това се дивеше и разказваше на приятелите си:
- Представяш ли си, сложиха я на гърдите на майка й и тя веднага засука. Аз мислех, че ще се наложи да я уча…

*********

В родилния дом поискаха мъжът ми да отскочи до магазина и да вземе сапунерка за детския сапун. Излезе, дълго време го нямаше. Накрая пристигна с празни ръце и казва:
- Няма детски сапунерки, има сапунерки само за възрастни.

*********

Мъжът ми ще идва на посещение и звъни да попита какво да ми донесе. Казвам му какво ми е необходимо и подчертавам, че се намира в средното чекмедже на гардероба в спалнята. Пристига следобед:
- Скъпа, не намерих, това, което поиска, затова ти нося цялото чекмедже.

*********

Една жена от съседната стая чака посещение от мъжа си. Гледа през прозореца и вижда, че той се задава с мотора:
- Мъжът ми е тук! Всеки момент ще се качи!
Младият татко обаче го няма никакъв. Минава половин час, започваме да се притесняваме всички. Най-накрая пристига. Тя го пита защо толкова време се е забавил, решила, че охраната не го пуснала, а той казва:
- Идвам от работа. Панталоните ми са изцапани, затова отидох до магазина да си купя нови.

 

papa boitsja vzjat rebenka na ruki

Млад татко в деня на изписването на дъщеря си, гледа как жена му и тъщата се надпреварват да носят детето и казва:
- Добре де, защо не я пуснете на пода малко да си попълзи?

*********

В деня на изписването се обаждам на мъжа си и му казвам:
- Всички документи са при мен, ела да ни вземеш в 12.
Той ми отговаря:
- О, днес няма да мога, хайде да го отложим за утре! – и затвори. Аз онемях. После се оказа, че по това време е имал съвещание и дори не разбрал кой го търси. Все пак ни взе.

*********
Мъжът ми веднъж направо ме изуми със своята неосведоменост. Неонатологът обясняваше как да обличаме сина си, като го извеждаме на разходка. Накрая каза:
- Когато сте навън, за да не измръзва, докосвайте по-често нослето му.
На следващата разходка мъжът ми за 10 минути сигурно 
15 пъти пипна нослето на малкия. На 16-ия път го питам защо прави това, а той ми отговаря:
- Нали лекарят каза да го пипаме по нослето да не замръзне!
После ми обясни, че уж новородените имали някакъв специфичен рефлекс…

*********

Нашият татко, когато малкият беше на 5 месеца, му четеше учебника си по ядрена физика. Малкият заспиваше за пет минути.

*********

Мъжът ми подари на малкия футболна топка… когато навърши един месец.

*********

Когато дъщеря ни навърши един месец, трябваше да отида до поликлиниката, за да й занеса изследванията. Предишната вечер дълго обяснявам на таткото къде ще ходя и защо. Рано сутринта грабвам още топлото контейнече и го будя:
-  Аз тръгвам!
Той скача от леглото и пита:
- Къде? В поликлиниката! А ще се върнеш ли?

*********

Едната баба подари на детето комплект дрънкалки. Таткото беше обхванат от мания всичко да стерилизира. И за 15 минути свари дрънкалките, които станаха напълно неизползваеми. А заедно с тях беше сложил и другите, които бяхме купили по-рано. Така детето остана без дрънкалки.

*********

Когато Боби беше на три месеца, лежи и плаче. Баща му го приближава: „О, ами ти си целия мокър, напишкал си се и си мълчиш…“

*********

Слагам детето в креватчето и казвам на баща му:
- Наблюдавай детето и като се събуди - извикай ме!
Беше ми дошла приятелка на гости и седнахме да изпием по чаша кафе. Само да вметна, че преди това бях накърмила бебето, но не успях да го уригна. След няма и минута таткото влиза при нас разтревожен:
- Веднага звъни на Бърза помощ! Детето е с епилепсия!
Втурвам се в другата стая… малката повърнала малко мляко.

*********
Отивам до магазина и давам инструкции:
- Ако малкият се наака, смени пелената.
На което таткото отговоря:
- Защо не я смениш още сега?

*********

Дадохме детето на ясла. Винаги аз го водя, но един ден се откри историческа възможност да го заведе таткото:
- Добре като отида там, как да го предам?
- Ами как, отиваш, сваляш му якето и го предаваш на възпитателката.
- Просто така? А не трябва ли нещо да подпиша някъде?

*********

Таткото отива за пръв път в яслата да прибере дъщеря си. Оказва се, че децата още спят. Възпитателката била заета с нещо и го помолила да я събуди и да я преоблече. Детето се прибра вкъщи с чужди пантофки, с панталонките на едно момченце и суитшъра на приятелчето си. Много били столчетата наоколо и човекът не можал да се ориентира кои дрехи са на нашето момиченце.

*********
Помолих мъжа си да сложи малкия, да спи на обяд. Детето заспа, по някое време влизам в стаята и виждам, че е с обувките:
- Защо си го сложил с обувките?
- Аз като ти казвам, че не те бива да даваш инструкции. Ти за обувките нещо каза ли ми? 

*********

Днес нашият татко се прибра след работа, извади малкия, който беше заврял единия си крак в саксията с палмата (за стотен път) и му казва: „така не може“. После тъжно поглежда как Дребният отново се хвърля към саксията и констатира: „Цял ден му повтарям едно и също…“

Материала подготви Янка Петкова

Размислите на един млад татко можете да прочете тук, а това са 15 доказателства, че мъжете не порастват. Защо всички луди семейства са луди по своему можете да разберете тук.

Никой не се е родил научен на нищо. Учим децата си да ходят, говорят, пишкат, където трябва… и какво ли още не. В един момент, в тези усилия се включват и образователната система или уроците по танци, френски, джиу-джицу, футбол, рисуване… Тогава защо масово оставяме децата си да започнат до водят сексуален живот, без да знаят какво ги очаква?

На северозапад от България това се случва чрез здравно и сексуално образование като задължителна част от училищната програма от първи до дванайсети клас. Започва се с хигиена и се стига до отговорно родителство. Освен превенция на насилие, предпазване от нежелана бременност и сексуално предавани инфекции, то включва и много други умения, полезни в най-различни области от живота. В момента, там където го има, се обмисля ъпдейт на темите с такива като безопасност в интернет и разлики между порното и секса в истинския живот.

И докато по света правят 3D модели на клитор, с цел използването им в тези часове, създават страхотни анимационни герои, подходящи за различните възрасти, които да предават посланията за безопасен секс, толерантно и отговорно поведение така, че децата да ги чуят и след това наистина да ги използват, тук дори няма здравно и сексуално образование в училище.

Към това добавяме, че в българското семейство това са теми табу. Разговорите се водят, трудно, неловко, късно…, ако изобщо има такива. През тази учебна година, ние, от Loveguide, направихме часове по здравно и сексуално образование за близо 3000 тийнейджъра от цялата страна – в Шумен, Враца, Ямбол, Орешене, Енина, Дупница и къде ли не. Във всеки клас питаме: Колко от вас си говорят вкъщи с някой възрастен за секс, връзки и отношения?“ - Едва 2-3 деца вдигат ръка.

Резултатите са еднозначни – България е на първо място в Европа по брой бременности на момичета от 14 до 19 години, всяка четвърта жена у нас е жертва на сексуално насилие, нивата на сексуално предавани инфекции са много високи.

Не можем да разчитаме, че скоро нещо ще се промени в образователния план. Затова ние, като родители, с цялата грижа за здравето и щастието на децата ни, трябва да започнем да говорим по тези теми. Спокойно, открито, честно, с истинските имена на нещата. Разговорите с тийнейджърите не се случват във вакуум. Когато първият такъв е, след като тя вече има цикъл, той вече е спал с момиче или недай-си-боже е ударил или забременил момиче, вече е късно. Информацията трябва да предшества събитието. А най-трудното е да изградим такава връзка с децата си, че тези теми да влязат съвсем естествено и плавно в нашите разговори с тях и то навреме, с цялото доверие на света, че (засега) те ще получат най-качествената информация вкъщи, от нас.

За нас, като обучители, отново най-трудното е подходът към тези деца, така че те наистина да ни чуят, да разберат това, което им казваме, да го осмислят, запомнят и след това приложат на практика.

На тях толкова много им се говори и имат толкова много въпроси (спомнете си какво ни е било на тези години), че само чакат някой да застане с цялото си знание и спокойния си открит, откровен и позитивен подход и да проведе тези разговори. Да го направи достъпно и атрактивно. Заради начина, по който се учат днес децата, направихме и канал в YouTube – LoveGuide – в който всяка седмица има нов епизод: За мокрите сънища, Как да разбера дали ме харесва, Ами първата среща?“, Митове за девствеността, За сексуално предаваните инфекции, На лекар – изключително важно за момичетата и много други. Съвсем спокойно може да го предложите на тийнейджърите си. Или пък да ползвате ето този наръчник – почти за всички теми, които са на дневен ред на тази възраст. Много по-изчерпателно – в над 300 поста – имаме информация тук. Можете и да кажете на учителите на вашите деца да ни поканят да направим Час по здравно образование в удобно за тях време – напълно безплатно до края на учебната година, където и да се намира училището. 

Кога и как да започнете тези разговори можете да прочетете в Имало едно време секс, а как да говорите по темата с тийнейджъра вижте тук.

Автор: Ина Зарева

Ако Кръщенето за вас е само повод:

- да спретнете купон след сухия период от раждането;

- да покажете на всички колко гръмогласно е детето ви;

- да му го върнете тъпкано за безсънните нощи;

- да поизстискате богатите си лели;

- да преброите роднините;

- да угодите на бабите,

то следващият текст не е за вас.

Обаче, ако сте решили един вид да се споразумеете с Бог: „Ти ми прати това ревливо, инатливо и неспящо бебе, дай поне да си разделим разноските!“ - то добре е да знаете кое как.

Първата стъпка е да родите детето. Разберете  се за религиите с баща му предварително – най-добре преди създаването, в краен случай между контракциите – за да знаете кой Бог да викате, все пак.

Втората стъпка е да изберете кръстник. В Православието, кръстникът е духовен родител на детето и той, а не биологичният създател, отговаря за всичките му избори и действия пред Бог. Добре е да изберете човек, на когото детето ви наистина ще може да разчита. За предпочитане е да е от същия пол, за да имат по-силна емоционална връзка. В добрия случай, ако не превръща тикви в каляски и мишки в коне, кръстникът трябва да може да превърне изгубеното в превода на живота дете в мислещ, разумен и отговорен човек.

Ако сте семейни, логично е кръстник да стане някой от кумовете или техните деца. Кумовете също се водят ваши духовни родители, така че ако сте ги избрали на купон, обилно полят с изкушения, да знаете, че те вече няма да ви пускат там. Или поне не би трябвало.

В този смисъл има няколко ограничения за отношенията с кумовете и кръстниците: не се разрешава сключване на брак между кръстник и кръщелник, както и между кръстник и родителите на кръщелника му. Родителите на детето и свещеникът, който извършва тайнството, не могат да бъдат кръстници.

Третата стъпка е да решите на каква възраст ще кръщавате детето. За да не е стресиращо преживяването се препоръчва или да е съвсем малко бебе, или достатъчно голямо, за да разбира и да не се страхува.

Четвърта стъпка е да изберете ден за събитието. Важно е да се знае, че за разлика от Венчанието, например, за Кръщението няма забранени периоди от годината. Може да се направи във всеки един ден.

Ако искате да се чувствате като в сватбите на Муун, може да изберете важен християнски празник и да отидете в най-големия храм или манастир. Така детето ще сподели купела със светена вода с още двадесетина посестрими и събратя в Христа.

Ако целите да направите един съкровен семеен празник – изберете съвсем обикновен ден от календара.

Пета стъпка е да изберете храм. Кръщенетата в Александър Невски са забранени, но дългогодишни, емпирични проучвания доказват, че в него има точно толкова Бог, колкото и в малкия параклис в края на селото. Представяте ли си?!

Добре е да изберете храма, който вие посещавате. Както и свещеник, с когото се познавате.

За Светото Кръщение се издава Кръщелно свидетелство, което е официален документ и се признава във всички православни и католически църкви по света.

Таксата за Кръщенето варира в различните храмове. В някои от тях се предлагат по-пищни ритуали, включващи още един свещеник, хор, украса и пр., от което се получават и по-големи суми. Никой не би трябвало да откаже кръщене на човек, който няма възможност да заплати каквато и да била такса.

За Църквата, Кръщението е духовно раждане и логично се извършва един-единствен път в живота на човек от православен епископ или свещеник.

12197597 10204361968763144 557105517 o

 

Основните елементи от ритуала на Тайнството са:

Водата - пречиства и освещава. Потапянето в нея символизира раждането на нов човек.

Елей (осветено олио или зехтин) - символ на изцерение, помирение и радост.

Свето Миро - символ на изобилие и защита от зли сили. Съставено от дървено масло, бяло вино от грозде, маслинен елей, смирна, канела, благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и есенции. Съставките му могат да стигнат до 57 на брой. Приготвя се много рядко – веднъж на десетина години в седмицата преди Великден, като варенето му продължава три дни и в него участват само духовници.

Подстригването на косата е символ на покорство и жертва.

Обличането на нови светли дрехи символизира получаването на нова човешка природа, чийто живот трябва да бъде чист и светъл.

„Отричаш ли се от Сатаната?“ (или Атанаса, както казва синът ми) - е въпросът, който свещеникът задава три пъти на кръщаващия се и той, или кръстникът вместо него, трябва да отговори: „Отричам се!“

Ясно е защо се прави това. Можете да гледате в упор свекървата или тъщата по време на диалозите. И за всеки случай, да я поръсите със светена вода. Ако не се изпари със съскащ звук, значи няма страшно!

Някои деца плачат силно, но това не означава, че имат много дявол или лошотия. Нито, че свещеникът ги боде, докато ги помазва.

Според свещеници, няма случай на дете, разболяло се след Кръщене, какъвто и да е бил сезонът.

Какво и защо да носите:

Акт за раждане на детето – защото това е официален документ в България и данните от него се преписват в Кръщелното свидетелство. Не може да впишете нито друго име, нито друг баща. Пробвано е многократно.

Кръщелно свидетелство на Кръстника – защото това е официалният документ на Църквата, че човекът, ако не ревностен, е поне християнин.

Две кърпи – голяма и малка. Голямата е, за да се увие детето в нея и тя да попие осветените вода, елей и миро. Добре е, да се запази и да не се пере.

Малката е за ръцете на свещеника.

Сапун – свещеникът измива символично ръцете си, в знак на недостойнството и смирението му да извърши това голямо Тайнство.

Китка от здравец, чемшир, цвете – да е здраво, силно, прекрасно детето, като цветята в нея.

Пита/сладки/бонбони – черпят се гостите, за да е сладък живота на детето.

Кръщението е толкова важно за човека, според Църквата, че въпреки многобройните елементи и техните символи, се допуска всеки християнин да може да кръсти друг човек, който е в смъртна опасност. Достатъчно е само да го поръси с вода и да изрече определени думи. Впоследствие свещеник може да довърши Кръщението, но във времена на войни, смъртоносни епидемии и природни бедствия, тези Кръщения били доста честа практика.

Вярва се, че в момента на Кръщението, човек получава от Бога ангел пазител, който го съпътства цял живот, внушава му добро, пази го от зло и чрез съвестта му го ръководи по пътя на спасението.
И тези снимки на Ивелина Чолакова, вероятно доказват точно това.

Какъв е ритуалът в други страни межете да прочетете в Моето голямо лудо гръцко кръщене.

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам