Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Като всяка достойна принцеса и аз завъдих два принца.
Два броя за героя.
Двойка кебапчета с гарнитура,
Защото две е повече от едно…


Защото, когато човек види, че нещо е сполучливо е длъжен поне веднъж да го повтори!
И като една достойна кукундрела, естествено е принцовете да са едни чудесни кукундрелчета. Достойни синове на майка си по царственост и кукундрелставане.
Естествено, не пропускам всяка предоставена ми възможност, да демонстрирам на целия свят прекрасността на моите наследници, та и днешния слънчев пролетен ден, беше оползотворен в красенето на белия свят.
Още щом показаха нослета навън, две мухи моментално се сблъскаха до оградата, заслепени от лунички, огнени очички, навирени нослета и звънливи гласчета. Така и така, двете мухи оплетоха крака, криле и хоботи, решиха да се чифтосат до едно листо и да се правят, че уж нарочно за това бяха тръгнали. Нооооо, всички знаем, кой е виновникът за сблъсъка!
Натоварени в семейното возило, тръгнахме да търсим място без бетон и смог, за да газят царствените ни копитца из дивната природа на Майката Земя. Направихме пълен списък с предположения къде ще ходим:
– Ама на планина ли, мамо? Ама да е най-високата. Може ли да не е толкова висока, защото веднъж бяхме на най-високата и помня, че бях с ботуши, Мамо, къде са ми ботушите? Защо не ми взе ботушите? Предлагам по-ниска планина. Някоя, от която ще можем да видим Айфеловата кула. Айфеловата кула в Китай ли е? Китай нали е по далеч от планината? Ама северния полюс е по-далеч от Китай. Ама на южния е по-студено. Пишка ми се. Носим ли вода?
Стигнахме.
Не сме в Китай и за съжаление не се вижда Айфеловата кула, но слава богу, няма нужда и от ботуши. Нямам подходяща тениска за ботуши да му се не знае. Несериозна работа.
Поне е зелено, и слънчево, и тихо и красиво… Чувам мушички, птички, пчелички и:
– Мамо, ще ти задам гатанка: малко, червено, няма точки, не е калинка и не се яде?!
– Не се сещам, помогни ми.
– И аз не знам, ама го видях преди малко! Даже го настъпах и то умря.
– !?!
Газихме в трева, пихме вода, видяхме змия, и добре, че сме шумно и страховито стадо кукундрели за една беззащитна змия, тя побърза да се скрие от нас преди да сме сварили да се разпищим. Някои да се разпищим…
– Защо змията избяга? Ще се върне ли? Тя ще ни изяде ли? Добре, че си намерих пръчка. Ще я ударя по главата. Мамо, змията може ли да ми вземе пръчката? А ако тя ме удари по главата? Сега сезонът на змиите ли е? Сега трепери някъде от страх, нали? Змиите треперят ли? И като нямат пазва, къде плюят, като се стреснат?…Пишка ми се. Водата в колата ли остана?
Изведнъж се оказахме на хълм. Ми то бива прелест, красота… Не, не се вижда Айфеловата кула! Но и красота и прелест се носят на талази. Небето нашарено с разнообразни облачета, слънцето се провира през пролуки и огрява живописното пъстроцветно поле. Душата пее, очите греят, сърце трепти…
– Мамо, пълно е с красиви камъчета. Събирам си ги в шепичка, да си ги нося у дома. Ще ти подаря най-красивите. Те са вълшебни и необикновени. Ако всичките много ги харесаш, ще ти подаря всички. Никога не си виждала такива. Даже са малко меки…
– !!!?
– Мамо, мирише ми на лошо.
– !!!
– Мамо, камъчетата не ти ли приличат малко на ако?
….
Другата неделя ще повторим. Ще внимаваме да не забравим водата в колата, ще си носим мокри кърпички. Мястото обещава да е пълно с мащерка и лайка. Принцесите обичат чай от мащерка и лайка. Нима сте виждали принцеса, която да не пие чай от мащерка и лайка? Кукундрелчетата ще берат билки и ще внимават много с необичайните и вълшебни камъчета!

Оказва се, че дори Ева Стоева е била лошо момиче и за малко да й намалят поведението Ей, ама как треперехме едно време от това „намалено поведение“. Ева, благодаря ти за страхотната история.

Най-„парещият спомен“ от учението ми е, когато щяха да ме изключат от Музикалното училище в 9-ти клас.

Този разказ дойде в будоара преди известно време. „Искам да пишете за щастието.“ се обръща към мен авторката, която условно ще нарека Кристина. Признавам си, имах известни колебания дали да публикувам тази история. И не заради друго, а защото знаете, че съм отчаян защитник на семейството, радетел на брачния живот, твърдо убедена, че човек може да е истински щастлив, единствено ако има с кого да сподели дома си и да отгледа децата си. Но когато чета подобни текстове, абсолютно искрени и автентични, когато разговарям с приятелки, които са обърнали гръб на едно прекрасно семейство, защото не се чувстват добре… Мисля си, че може би щастието има много лица. И няма нужда да вкарваме хората около себе си в собствения си шаблон и да ги мерим по своите стандарти. Благодаря ти, непознато момиче, че сподели историята си с нас. И че ме накара да погледна живота от твоята гледна точка.

Семейна двойка се разхожда с двете си деца. Двойката е хармонична дори в наднорменото си тегло. Общественото жури ги оглежда и констатира: „Колко се е запуснала, откакто е омъжена! А той изглежда добре гледан мъж!“
Жената се е „запуснала“, а мъжът е просто „добре гледан“. Подобни коментари, нас жените, винаги ни изстрелват в поредица от диетични експерименти. Но не така стоят нещата с „добре гледаната“ половинка, която смята диетите за безсмислени упражнения по глад. Все пак каузата не е загубена, имате полезни ходове особено ако сте обсебена от идеята за перфектна форма, макар съпругът ви да няма подобни „дистреси“.

Той не променя хранителните си навици от съпричастност дори в периодите на 30-дневната, 50-дневната или 90-дневната ви диета. Да не говорим за Лунната. Това поведение трябва да бъде коригирано!

Поставете го на диета незабелязано.

А може и забелязано, но ако действате подмолно, съпротивата ще закъснее. Така ще имате достатъчно време да наберете преднина. Не изпитвайте угризения! Така правят умните и просветени жени като Амал Клуни. Въпреки, че неутрализира един от най-желаните от десетилетия мъже, не се поколеба да го постави на диета – принуди го да се откаже от алкохола, мазното месо, млечните продукти и любимата му мексиканска храна. Говорим за Клуни все пак, вашият случай не е такъв!

Все още се колебаете? Ето ви още няколко аргумента:

За времето на съвместното ви съществуване неговото тегло непрекъснато се увеличава.

Прави ви впечатление, че гардеробът му се обновява по-често от вашия.

Успоредно с тези проблеми, започва да се оплаква от високо кръвно, задъхва се, докато изкачи стълбите на първия етаж и се изморява твърде бързо… по време на секс.
Могъщото му хъркане е причина за хроничното ви безсъние.

Коремът му е толкова голям, че напоследък си връщате данък „бременна“, помагайки му да се обуе.

Ако поне една от причините е актуална за вас, можете да подготвите на партньора си голям подарък, за който той първоначално дори няма да подозира. Какво е необходимо?

Предпазливост
Тя никога не е излишна, особено ако половинката ви е поддръжник на теорията, че пълният мъж е добре гледан мъж. За правилна стратегия ще ви е от полза да установите от какво всъщност напълнява съпругът ви – наследственост, стрес, страст към сладкото, чести закуски между основното хранене. Наивно е направо да предложите на човека да мине на диета. Мъжете понасят диетите изключително трудно. Ако не искате да претърпите фиаско, не заставяйте мъжа да гладува. И мълчете! Мълчете! Думите „диета“ и „отслабване“ са табу. Преди всичко никак не е задължително да го посвещавате в тънкостите на приготвянето на обяда или вечерята. Забелязал е, че в салатата например сте сложили зехтин вместо традиционното олио – решили сте да експериментирате. Мърмори, че картофите не са в предпочитания от него вариант – пържени във фритюрника, а задушени на фурна – свършила ви е мазнината.

Разумни ограничения
Да, възможно е с времето да възприеме принципите на здравословно хранене и да предпочете сокът от целина (предвид легендата за увеличаването на мъжката потентност), вместо пържените картофи (макар че е малко вероятно). Но ако внезапно през нощта в неделя срещу понеделник направите основно почистване на хладилника, заменяйки обичайните продукти със „здравословни и полезни“, едва ли ще остане незабелязано. Това е ултиматум и не са изключени ответни действия. Може да премине на готова храна от хипермаркета, може тайно да компенсира калории в колата или в заведение за бързо хранене. В никакъв случай не изключвайте рязко от менюто продукти, които преди са били ежедневие. Мъжът ви веднага ще почувства, че се случва нещо нередно. Бъдете изобретателни – едно оправдание „забравих да купя“ няма да събуди особени подозрения, но само на първо време. За по-нататък ще трябва да сте готови с убедителни аргументи. Поровете в интернет, открийте интересни рецепти с продукти, които отдавна не сте ползвали, със сигурност ще попаднете на добри идеи, а новите вкусове ще предизвикат ентусиазъм за консумация.

Достъпни методи за снижаване на калоричността на „мъжката порция“:

Купувайте „постни“ продукти (вместо пилешки бутчета, нека са пилешки гърди). А ако все още не сте готови на такива „резки промени“ (или не сте сигурни, че няма да остане незабелязано) просто преминете на продукти с нисък гликемичен индекс и заменете простите въглехидрати със сложни. Разбрахме се, нали? Съчетавайте месото (телешко, пуешко, пилешко) със задушени зеленчуци (или с киноа, нахут, лимец и всякакви други модни култури), а не с картофи. Ако правите паста – нека е с морски дарове. Вместо захар в десерта – сложете мед.
Изрязвайте мазнината по месото, още докато го разфасовате или гответе в „собствен сос“, без добавена мазнина.

Постепенно намалявайте количеството сол в яденето (обратно пропорционално на схемата с арсеника, която се препоръчва при други случаи). Излишъкът на сол вреди на всичко, това го знаете, и възпрепятства извеждането на течностите от организма.

Не прекалявайте с подправките и снижете пикантността: лютите и пикантни храни събуждат не само желанието, но и апетита – друга е вашата цел.

Усвоявайте алтернативни начини на готвене. Подарил ви е мултикукър за рождения ден – не бързайте с речта против прагматичните подаръци. Мислете в перспектива. В такива уреди може да се готви без мазнина, избягва се вредното пържене. Варенето на пара, запичането и задушаването са не само диетични, но и здравословни кулинарни методи.

Плодовете и зеленчуците са задължителни. Купете голяма прозрачна купа, напълнете я с портокали, ябълки, грейпфрут, разхвърлете артистично фурми и сушени плодове отгоре. Не можеш да насилваш мъжа да опитва „храна за птички“, но тя трябва да присъства на масата и да се вижда, окото огладнява бързо.

Разчистете скривалищата с десерти… дори и вашето. Заменете млечния и бял шоколад с черен. Има добри варианти в секциите за диабетици в магазините, някои дори стават за консумация.

Заменете кока колата и „плодовите“ сокове с домашни производни – един пасиран компот например е много по-вкусен от дрогираните с консерванти „нектари“.

Най-трудната част – шкафчето му с алкохола. Той е много калоричен, освен това с него се яде повече. Предполага се, че съпротивата ще е жестока, затова предлагаме мек компромисен гурме вариант – чаша сухо вино и плато сирена, вместо бира и чипс.

Извадете малките чинии. Но не го правете изведнъж, плавно скъсявайте диаметъра, до този, който ви устройва. Ако вашите геометрични усилия бъдат забелязани, винаги можете да скочите с контрааргумент за размера. Все пак и той настоява за някакви 18-20 см, но гастроентеролозите свидетелстват, че в общия случай става дума за 13-15.
Търпение
Ще ви е нужно в големи количества. Затова, ако сте холеричка, най-добре се откажете, не е работа за вас. Но ако сте хладнокръвна, педантична натура бъдете винаги нащрек и контролирайте, контролирайте, контролирайте – това поне го можете. Тъжните истории за мъже, които са удвоили теглото си, защото жените им са намалили своята бдителност, не са празни приказки. Успокоявайте се с мисълта, че ангелското ви търпение ще бъде възнаградено.
Физическа активност

Променяйте плавно не само хранителните навици, но и начина на живот. Открийте способи да увеличите физическата му активност. Няма се предвид да го оставите без въздух от обиколки в мола или да го влачите по тъмно до близкия стадион.
Ще ви лесно, ако партньорът ви по принцип е спортна натура. Но вашият случай не е такъв? Тогава могат да ви помогнат следните стъпки:
стабилизирайте дневни режим. Това се отнася както за работните, така и за почивните дни. Не лягайте след полунощ и ставайте не по-късно от 7,30 сутрин. Като се има предвид стандартното работно време, това не би трябвало да е проблем.
Според диетолозите такъв режим активизира обменните процеси в организма и подпомага отслабването.
спортувайте заедно – фитнес, секс, домакинска физическа дейност, секс, съвместни разходки в парка, секс. Мотивирайте го, в крайна сметка добрата физическа форма е залог за здраве, повишен имунитет, борба със стреса. И да не пропускаме – секс.
ходете пеша, дори ако и двамата обичате да шофирате. Още по-добре е да се снабдите с велосипеди, ей къде е лятото.

Психологически аспект
Дипломатичността е жизнено необходима за отслабването на мъжа ви. Забелязвате, че с усилия коленичи да си обуе обувките – не правете хапливи забележки. Поднасяйте внимателно опасенията си не за външния вид на мъжа (не си го и помисляйте!), а загрижеността за здравето му. Кажете му например, че бродейки в интернет сте попаднали на статия, според която мъжете с наднормено тегло умират по-рано от слабите си събратя, дори ако не са имали сърдечни оплаквания. Всъщност това е истина. Шведски учени са я доказали още преди години. Не искате да говорите по такива тъжни теми? Ами не говорете,  оставете лаптопа си включен точно на шокиращата статия за повишената смъртност при мъжете с наднормено тегло. Нека знае, че не мрънкате по традиция, а сериозно се притеснявате за него. Всъщност вие наистина се притеснявате.
Вегана Здравкова – нутриционист, холицист, ексхибиционист

Автор: Станил Йотов

Сега да ви разкажа за една от най-яките сватби, които съм гледал. Значи ще е било някъде в началото на 80-те години, а едно от най-красивите момичета в Казанлък беше Анито. Живееше точно срещу нас на първия етаж в кооперацията ни. Знаете, в Казанлък като се каже красива жена и летвата отива много високо. А Анито си беше голяма хубавица.

Ще да е била на 20-21 години, мома за женене. Отива за нещо си в София, един я вика в едно фотоателие, и вика: „Изумително красива сте, може ли да ви снимаме за реклама на ателието…” Аман-заман, залюбили се, и айде – сватба. Насрочиха я за една събота преди обяд. На всичкото отгоре женихът уж в София работел, ама всъщност се оказа от Ботевград.
На Анито баща й беше чичо Митя. Руснак, пийваше доволно. Беше лятно, топло време. Още в сряда в двора на кооперацията опънаха масите, събра се махалата и почна едно юнашко пиене, не ви е работа. Изтърколи се четвъртъка, дойде петък, отвън се пие и се пее.
Та в петък вечер чичо Митя удари по масата и каза, че не е навит да си дава щерката на някакви пришълци от Ботевград. Беше само по един бял потник, зачервен целия. И гледаше лошо… А иначе смелчага, имаше нас сто скока с парашут. Опасен човек, ей!
Тъъъй… В събота около 9 сабахлем пристигна противниковата рода. Дойдоха страшни като английските запалянковци от „Милуол”, с два рейса „Чавдар”. Смятайте, от Ботевград до Казанлък са над 200 километра, бяха пили през цялото време. Мъжете си бяха хвърлили саката, останали бяха само по белите ризи, с навити ръкави. Ясно беше, че ще става търкал в операцията по крадене на булката, няма начин… Жените от врага бяха се барнали с едни летни роклички, абе хващаха окото.
Ама и ние не спим! Митята беше събрал в двора на кооперацията цяла сюрия роднини, дето пък щяха да бранят булката от онея. Както споменах по-горе, и те бяха пили цяла нощ. Заеха позиция на кръгова отбрана на входа.
Онея се групираха в градинката между блоковете, отпред се появи трио музиканти с кларинет, акордеон и тъпан. Засвириха някакъв марш на печенегите и тръгнаха към блока ни. Каквото имаше да става, щеше да става…
На нашата позиция най-отпред беше Митята, с кръвясал поглед. Онея се спряха пред него. Излязоха младоженецът и кумът. На въпроса чий го крепят тук отговориха, че са дошли за булката. Първо да ви видим колко ще си платите, че ми е единствена щерка, отсече Митята.
Кумът си бръкна в джоба, извади шепа стотинки и взе да ги брои нещо. В този момент някой от противника изрева „Нападай!” и онея натиснаха да превземат входа и да гепят Анито…
Уж сичко беше на майтап, нали такава е традицията, обаче някой от нашите цапардоса в муцуната един от техните. Оня отвърна, и стана някакво яко сбиване. Обаче онея излязоха по-окомуш, натиснаха като стадо глигани и разбиха вратата на входа. Обаче тя пък с едни стъкла, като се начупиха, като се разхвърчаха… На един парче стъкло му поряза кръста, на друг ръката, трети се оказа с разрязан панталон и рана в крака. Кръв се проля, но за наш срам ботевградчаните нахлуха в апартамента и плениха Анито…
В тва време отвън неколцина още си скачаха на бой, ама дядо ми Петър като домоуправител си влезе във функциите и ги укроти. Междувременно отнякъде довтаса милиция, ама ги убедиха да си ходят, сватбарска работа, нали знаете как е.
Възникна обаче въпросът за ранените от стъклата кво да ги правят. На никого не му се ходеше по болници, а и беше време за гражданското. Тъй като живеехме в отсрещния апартамент, баба ми Веска опъна дивана, постла един чаршаф и жертвите лягаха върху него. Нямаше начин да ги промият с йод или реванол, тъй като сичките бяха с бели ризи и щяха съвсем да се омацат. Затова в работа влезе един тампон памук, натопен в ракия. Баба ми и леля Ленче, майката на Анито, им промиха раните с гроздовата, бинтоваха ги, туриха им по една лепенка и те така. На оня със срязания панталон дядката му услужи с един негов, за късмет му стана и така.
После на сватбата в ресторант „Мазалат” имаше едно 200 души барем, да не казвам голяма дума, ако не и повече. Станаха две-три локални сбивания между масите, щото някои от нашите решиха да си разчистват сметките с онея от Ботевград, ама като цяло сичко мина горе-долу културно. Та така за Анито и нейната сватба.

Снимката е от филма „Черна котка, бял котарак“, има си хас да е от друг, нали?

Станиле, благодаря ти за историята! Цвиля от смях!

Мама Нинджа беше поканена в детската градина на Алекс да чете книжка. Всяка седмица канят по един родител, баба или дядо да присъства на занимание и да прочете на дечурлигата книжка по свой избор. Впрочем много добра идея, която можете да предложите и във вашата градина, ако администрацията й се вслушва в родителското тяло, разбира се.

След като прегледах купищата книжки от четири поколения деца в библиотеката на момчетата, реших да не залагам на класиката, а на нещо съвсем ново и различно, което има шанс хлапенцата от групата на Алекс да не са „чели“. И така избрах „Машина за гушкане“ на Скот Кембъл, която моя приятелка подари на Алекс за рождения ден.

 Книжката разказва за малко момченце, което е Машината за гушкане. Гушка мама и татко, гушка полицая на улицата, бабата с пазарската чанта, случайните минувачи, дори пейката. Гушка кученцето, мечока и пощенската кутия. Гушка плачещото бебе. Качва се на стълба, за да може да гушне кита. Таралежът му се оплаква: „А мен никой не иска да ме гушка“. На следващата страница виждаме как момченцето го е гушнало и му казва

 „ТЕ НЕ ЗНАЯТ КАКВО ИЗПУСКАТ“.

 На края на книжката Машината за гушкане е изтощен, вече няма сили да гушка и познайте какво! Виждаме как мама го гушка и той отново е зареден и готов за подвизи. Много сладка книжка, с чудесни илюстрации и ясно послание за обич и емпатия :) Алекс се влюби в нея от първия прочит и доста време се приспивахме с „Машината за гушкане“.

 Ето и как протече на практика нашето литературно-гушкаво четене. Седнахме на малките столчета, в кръг, Алекс естествено се залепи до мен. Помолих хлапенцата да се представят. На всяко едно Алекс обясни с леко назидателен тон:

 ТОВА Е МОЯТА МАМА!

 После им прочетох книжката и разгледахме илюстрациите. Децата се забавляваха много с момченцето, което гушка всички наред. Разбраха, че машината за гушкане обича пица също като тях. След което ги попитах кой от тях иска да е машина за гушкане и настана едно ГОЛЯМО ГУШКАНЕ! На всички деца, които дойдоха да гушнат мен, Алекс разбира се, изкрещя:

 НЕ ПИПИ МОЯТА МАМА!

 Чудесно си изкарахме, което не попречи на моето човече да удари един голям рев, че мама си тръгва от детската градина. Но без това не може.

На фона на всичката прекрасна преводна литература, която се издава, понякога сме склонни да пренебрегнем българските автори. А сред тях има големи творци. Ето няколко български заглавия, които ме грабнаха.

Бежанци“ на Весела Ляхова – автентичен, мащабен, класически, увличащ, романът разказва за тежката съдба на българското малцинство, принудено да напусне Гърция през 40-те години на миналия век, жертва на неглижиране и откровено насилие от правителствата на Гърция и България. Много лично приех историите на обикновените българи, разказани в нея – истории за разбити семейства, загуба и смърт, изгубена и намерена любов, и най-вече за достойнството и волята да оцелееш и да съхраниш ценностите си.

Героите са изключително достоверни, припознах сред тях осиротялото семейство на баба ми, прокудено в Пловдив с третата бежанска вълна от Гърция. За преживения ужас у дома никога не се говореше открито, а само с недомлъвки и неописуема, непреглътната болка. Книгата за мен беше откровение за всичко, което баба премълча.

„Калуна-Каля“ на Георги Божинов
– този роман завинаги ще остави следа в сърцето ми. Каквито и суперлативи да напиша за него, няма да са достатъчни, книгата е с една дума шедьовър. Може да се опише като Априлското въстание през погледа на един помак, или като история за обреченото търсене на смисъл в едно кърваво и безсмислено време, или като разказ за силния човек, когото обстоятелствата принуждават да стане герой или злодей, за нравствения избор и за добрите намерения с трагични последици. Но нито една от тези фрази не може да пресъздаде разтърсващото въздействие на живата му, пъстра реч върху мен, клетата читателка, която хвана романа, за да се приспи и затвори последната страница в ранни зори. Всъщност романът не се чете леко, но това е едно от основните му достойнства – автентичният и богат народен български език. Ако някои изрази ви се струват неразбираеми, не се плашете, след трийсета страница ще разбирате всичко. Много се надявам някой ден тази книга да влезе в учебната програма наред с класиците, тя го заслужава.

„Кривата на щастието“ на Иво Иванов. Купих тази книга за съпруга ми, който е запален спортен фен и за малко щях да се размина с нея. Но се оказа, че тя е нещо много повече от книга за спорта – това е една вселена от човешки съдби, вдъхновяващо послание за добротата, волята и силата на човешкия дух, за саможертвата и вътрешната битка между добро и зло, за отговорността на обществото към личността и личността пред обществото. Изисква се изключителен талант, за да пишеш така, и голямо сърце, за да усещаш света по този начин. Поклон пред автора. Препоръчвам тази книга и на всички млади читатели, за моя тийнейджър беше изключително мотивираща.

„Физика на тъгата“ на Георги Господинов. Изключителен и дълбоко затрогващ философски роман за благословията и проклятието на изгубената емпатия, за неделимата връзка между всичко живо и неодушевено, за единството на минало, настояще и бъдеще, за тъжните чудовища, които се оказват изгубени деца, и за капсулите на времето, която оставяме след себе си. Противно на очакванията ми, романът не ме изпълни с тягостно чувство на тъга, безсилие и обреченост, а с някакво особено и трудно описуемо усещане на принадлежност, на радостна благодарност, че макар и ефимерна, съм частица от този огромен свят, едновременно нищожна и величествена в тленността си.

„Али Безсмъртния“ на Александър Урумов. Книгата разказва истинската и много актуална история на реална личност – Али Дини, иранец, ревностен мюсюлманин, войник, деградирал до опасен престъпник и накрая затворник. Историята на преобразяването му е толкова крайна, че на някои читатели може би ще се стори измислена и малко назидателна. Но лично мен ме затрогна дълбоко, защото споделям убеждението на Александър, че човек е способен на дълбока личностна промяна, когато намери смисъл в живота си. Иначе казано, открих в книгата потвърждение на собствената си вяра в доброто, покаянието и прошката.

Препоръките, които давам, са единствено от гледната точка на запален читател, който обича книгите твърде много, за да търси недостатъци в тях. Общото между петте заглавия, освен че са на български автори е, че и петте докоснаха сърцето ми, всяка по различен, уникален начин. Надявам се да докоснат и вас.

 "La La Land" – мюзикълът на Деймиън Чазел с Райън Гослинг и Ема Стоун e сериозен фаворит за всички категории „Оскар“ тази година. Филмът е сниман в класически стил, но далеч надскача жанра.

Скоро не съм гледала мюзикъл, който едновременно да ме трогне и забавлява толкова. Прекрасната музика е на Джъстин Хъруит.Филмът е избран сред топ 10 на Американския филмов институт и получи Наградата на критиците за Най-добър филм на 2016. Има 7 номинации за „Златен глобус“ и още куп престижни награди и номинации. Тези, които вече са го гледали, най-вероятно са очаровани като мен. И вероятно като мен са си задавали разни забавни въпроси за продукцията на филма – например Райън Гослинг ли свири на пиано. Ето няколко интересни факта, които изрових за тях, а останалите по-добре да не четат нататък, защото има и спойлери. И така, знаехте ли, че:

  • Райън Гослинг действително обожава джаз и любимият му музикант е Чет Бейкър.

  • Освен това самият Гослинг е отличен джаз китарист. Специално за ролята си във филма се научава да свири на пиано.

  • За да участва в „Ла Ла Ленд“ Ема Уотсън отказва главната роля в „Красавицата и звяра“, който ще излезе тази година. Интересното е, че Гослинг също отказва ролята на Звяра в същия мюзикъл.

  • Джон Леджънд, партньорът на Себ във филма, който го изкушава със слава и пари, за да продаде мечтата си за собствен джаз клуб, е блестящ музикант и композитор с успешна кариера, десеткратен носител на „Грами“, един „Златен глобус“ и един „Оскар“. Кариерата му започва с „Улица Сезам“, докато първото участие на Гослинг е в „Мики Маус Клуб“ на Дисни. Вече ви казах, че за ролята Райън се учи да свири на пиано, нали? А пианистът Джон Леджънд пък се научава да свири на китара. Боже, на някои хора музиката просто им е в кръвта.

  • Райън Гослинг изпълнява сам, без дубльор на ръцете всички сцени с пиано, тъй като режисьорът много държи да снима филма като традиционен мюзикъл. Разбира се, за записа на саундтрака, са поканени професионални пианисти.

  • Съветът на Себ към Миа да използва главата си като антена за дистанционното на колата наистина работи! Но не е доказано да причинява рак.

 

 

 

  • Музиката на филма е записана в същото студио на MGM, където са записани и шедьоври като „Магьосникът от Оз“ и „Пея под дъжда“.

Singin in the Rain

  • Историята на Ема Стоун много напомня тази на героинята й във филма Миа. Тя самата също напуска колеж заради мечтата си да стане актриса и заминава за Ел Ей.
  • Това е третият филм, в който виждаме Райън Гослинг и Ема Стоун заедно. Преди това ги гледахме в „Оглупели от любов“ и „Гангстерски отряд“.

  • Филмът се казва Ла Ла Ленд, защото LA е съкращението на Лос Анджелис, а филмът оспорва стереотипа за Лос Анджелис като град на мечтите.

 

  • Сцената на Ема Стоун с кастинга на „Глупците, които мечтаят“ е записана на живо, без липсинк в студио и до голяма степен е импровизирана.
  • Сцената, в която кастингът на Ема бива прекъснат от телефонен разговор, е вдъхновен от реална случка в живота на Райън Гослинг.

  • За сцената в планетариума се налага да построят декор на цялата обсерватория, тъй като не им я предоставят за снимки. Архаичният проектор „Минолта“, който виждаме в края на тази сцена е купен от Ибей.

  • Сцената, в която Миа и съпругът й влизат в клуба на Себастиан е реверанс към сцената от „Казабланка“, в която Ингрид Бергман и Хенрид влизат в кафето и Богарт се втрещява. Спомнете си, че на по-ранен етап от филма Миа показа на Себ прозореца от „Казабланка“.

  • Да не пропуснем и великолепната начална сцена, след която може би забелязахте как някои от колите имат видими щети от танците по тях в предишните кадри.

 

Всички снимки са от интернет. Надявам се да сте гледали филма на кино, защото филм с такъв мащаб, феерия, звук изобщо не може да се „усети“ в домашни условия.

И както вече написах във фейсбук снощи, с още пресни впечатления, ако искате някое момиче да се влюби във вас, поканете го точно на този филм.

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам