Автор: Надя Брайт

Съществува. И сега ще ви разкажа малко за него. Но нека да започна по-отдалече.

Аз съм родена през 1984 г. Израснах през 90-те и баща ми беше много загрижен за мен. Постоянно ме учеше как да се пазя сама. Как да се пазя от мъжете. И до ден-днешен съм безкрайно предпазлива. Не бях стъпвала в дискотека до 18-годишна възраст. Сигурно това е странно, но напомням, че живеехме през 90-те. Мутрите просто си избираха в дискотеката.

Баща ми ме научи например, че:

* За мъжете много често „Не“ не означава нищо. Че ако съм му позволила да ме опипва и му кажа „Не“, той няма да спре. Затова трябва много да си опичам акъла на кого давам да ме пипа.

* Трябва да внимавам с кого и как флиртувам, за да не се набутам сама в нещо, от което няма излизане (нещото е изнасилване).

* Трябва да си плащам сама всички сметки, за да не мисли някой, че защото ми е платил сметката, съм му длъжна с нещо (нещото е секс).

* Не трябва да подвеждам някого да си мисли, че искам да правя секс с него, ако не съм сигурна, че го искам. Защото после няма как да го спра.

* Научи ме, че ако съм облечена предизвикателно, това е опасно за мен (аз никога не съм имала афинитет към такъв вид обличане, така или иначе).

* Да внимавам с кого излизам – включително и жените, защото и те може да ме „вкарат в ситуация“.

Уверявам ви, че баща ми ме е научил на всички тези неща с любов към мен и за да ме предпази, а не за да ме ограничава. Защото родителите не могат да възпитат хората, с които дъщерите им ще се срещнат. Могат само да научат дъщерите си да внимават. И в много ситуации и с много хора тези правила все още, за съжаление, са валидни.

Но искам да ви ги преведа на съвременен език. И най-вече искам да ви ги преведа на женски език:

* Ако си позволила да те пипа, длъжна си да дадеш колкото иска.

* Ако си дала сигнал, че някой те привлича – сама си си виновна.

* Ако някой ти е платил сметката, той има права над теб.

* Отново - ако си дала сигнал, че някой те привлича – сама си си виновна.

* Ако си привлекателна – сама си си виновна. Ако си разголена – нямаш права над себе си.

* Доверието към хората може да ти излезе прескъпо.

И ето как, когато с добри намерения сме научени на горните правила, развиваме разбиране, че на мъжете е позволено да са хищници, а на жените някъде им свършват правата. Защото сами са позволили да влязат в ситуация.

И ето как може да се стигне до изнасилването „по взаимно съгласие“, за което всъщност исках да ви кажа. Когато един може би дори свестен мъж извършва сексуален акт с жена, без нейното съгласие и в същото време - без да е изнасилвач, който я е причакал на улицата. Може да е симпатичното момче от класа, с което се сваляте, или чаровният нов познат в бара, с когото се черпите цяла вечер, или дори вашият постоянен сексуален партньор. Защото жената първо е дала сигнали, че иска, а после е почнала да се дърпа… Е, малко дърпане, то си е женски прийом… Няма бой, няма пищене, дране… Значи не е изнасилване, нали? Обаче е. Макар и без бой.

А защо, щом жената не го иска, не се е била геройски с нейния (хайде, нека си го кажем) изнасилвач? Причините са много и ще ви кажа част от тях.

- Защото те харесвам и искам и ти да ме харесваш. Не знам как да ти откажа, щом не спираш с „Не искам“.

- Защото не мога да проумея какво се случва – случва се бързо, не знам как да реагирам.

- Защото те обичам и не си давам сметка какво правиш в момента. Не знам как да реагирам, щом не спираш с „Не“.

- Защото се чувствам виновна, че съм те подвела и съм длъжна.

- Защото съм твоя жена и съм длъжна.

- Защото е по-лесно да изтърпя, отколкото да заявя своето „Не“.

- Защото ме е страх да не стане по-зле.

Благодарна съм на баща си за уроците. Със сигурност са ме предпазили досега от изверги по улицата.

Но не ме предпазиха от това да допусна човек, когото безкрайно обичах и с когото бях правила секс десетки пъти дотогава, да ме притисне и да осъществи сексуален акт с мен, без аз да го искам. Без бой, без физически травми. Само унижението някак си… Бях на около 25г. и осъзнах случката години по-късно. Помислете си колко специален трябва да е един сексуален акт, за да го запомниш няколко години и да се връщаш към него. В този случай специалното беше, че по време на осъществяването му съм си поплакала (но не от радост). Слава Богу, единствената травма, която имам оттогава е срамът, че съм го допуснала. Питам се - дали това със срама ще ни остави някога? А той казва, че не е способен на такова нещо. И е човек, на когото и аз бих повярвала, че не е способен. Ако не го бях преживяла.

И макар да правя много интимно споделяне и да съм сигурна, че ще платя висока цена за него от реакциите на интернет популацията – сигурна съм, че подобни неща са преживели много жени и нищо бомбастично не казвам.

Моля ви, направете така, че децата ви да създадат по-безопасна среда едно за друго. Научете дъщерите си, че имат право на „Не“, че няма нищо срамно и обидно в отказа. Както и че винаги трябва да го заявяват ясно. И то – първо пред себе си. Защото не си длъжна на никого.

Научете синовете си, че „Не“ във всеки един момент означава „Не“. И никой няма право да се възползва от някого против волята му. Дори и да е жена, която цяла вечер флиртува с вас, дори и да е „собствената ви жена“. Научете ги да правят секс с пияна жена, само ако е дала съгласието си за това, когато е била трезва. И че „Не“ от пияна жена е също Не.

Много мъже не биха влезли в такава ситуация, ако не бяха възпитани, че е нормално да са хищници.

Бих искала да ви препоръчам книгата „Анатомия на един скандал“ на Сара Вон (аз я слушам в Storytel). Всъщност тя ме вдъхнови за този текст. Казах си „Ето как иначе свестни мъже може да направят нещо лошо“. Ще ви дам два цитата:

„Да тръгнеш с някого пияна и с разтреперени колене е по-лесно, отколкото да му откажеш. Но да преживееш нещо, което да те накара да издереш цялото си тяло, да се натопиш в болезнено гореща вода, защото тя призна, че след това се е измила, бе нещо коренно различно.“

„Може аз да съм виновна, може да съм му подала грешните сигнали…“

Защо не обичам вицовете за изнасилване