Изгубени

Този тъжен текст ми прати една млада жена, която наскоро имаше кръгла годишнина от брака. "Бяхме голяма любов" ми каза тя, "и нищо страшно не е случило между нас, което да ни смрази. Сякаш просто се изгубихме в грижите и напрегнатите дни." Ето какво  написа това чувствително момиче с нежно име, което помоли да не разкривам. И все пак много се надявам по някакъв начин писмото й да стигне до нейното момче с някога усмихнатите очи.

Изгубихме се! Като есенни листа, разпилени от нестихващия вятър. Изгубени във времето, почти забравени. Затрупани под купища проблеми, които падат върху нас като ужасен мокър сняг, от който не можеш да се отърсиш, който попива в дрехите, в косите и тялото ти, и все повече ти натежава.

Залисани в ежедневието, забързани, вечно заети, натоварени с хиляди неща, които просто не е по силите ни да носим.

Ние сме като две комети, които обикалят в орбити около едно малко слънце. Пътищата ни се срещат често, но продължават в различни посоки.

- Може би ще се справим - нашепва надеждата - може би още има начин… Може би има как да преодолеем всички проблеми и пак да бъдем себе си… Ние двамата – аз и ти!

Но пак ни залива вълна след вълна и проблемите сякаш нямат край. Дори и да се видим – момичето и момчето, загледани в морето, дали ще се познаем пак?

Ще срещнем себе си… дали?

Уморена съм, и ти си уморен. Усещам умората ти, в очите ти се е настанила най-нахално и е изместила предишната ти ведрост и смях. Ах, смехът ти! Все по-рядко го чувам! И ми липсва вече всеки ден!

Аз не съм същата и ти не си… И всичко е много по-сложно, отколкото сме си го представяли, нали?

Ще успеем ли да преодолеем следващото изпитание?

Ще бъдеш ли до мен?

Аз знам, че ще бъдеш!

Защото аз ще съм до теб!

За да не сме само две комети, чиито орбити се пресичат от време на време, все по-далеч във времето.

Как искам да се срещнем! Момичето и онова момче, с винаги усмихнатите очи!

А времето минава ли, минава.

И падат тежки снегове.

Как тежи снегът! Когато вън е юни! Месецът на младостта!

 

Какво да й кажем? Какво да я посъветваме? Какво друго освен "не се предавай".

От нас зависи да стопим снега, мило момиче. Не се отказвай. Където е имало огън, пак ще има, само една искра му трябва.


Препоръчваме ви още:

Романтиката, без която (не) можем

Около развода

Помниш ли онова момиче в снега

Последно променена в Сряда, 06 Юни 2018 10:45
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

7 разядки за празниците

7 разядки за празниците

23 Дек, 2019 Кулинарно

Кръстът на майката

Кръстът на майката

18 Дек, 2019 Възпитание

Да помогнем на една майка

Да помогнем на една майка

19 Дек, 2019 Истории

Писмо от Дядо Коледа

Писмо от Дядо Коледа

29 Дек, 2019 Истории

Вълшебните сладки на Яна

Вълшебните сладки на Яна

04 Ян, 2020 Кулинарно

Време за вас

Време за вас

31 Дек, 2019 Истории

Тя, моята дружинка...

Тя, моята дружинка...

15 Ян, 2020 Истории

Хората "втора категория"

Хората "втора категория"

14 Ян, 2020 Отношения

Всеки ден ме правиш по-добра

Всеки ден ме правиш по-добра

11 Ян, 2020 Отношения

Лутър, нашето второ дете

Лутър, нашето второ дете

10 Ян, 2020 Любимци

Дете на душата ми

Дете на душата ми

09 Ян, 2020 Блог

Рошави еклери

Рошави еклери

07 Ян, 2020 Кулинарно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам