Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Мая Цанева

Нашето семейство е малко – мама, татко и 5-годишният Отело. Защо го наричам Отело ли?

И двамата с баща му сме свободолюбиви хора, но домошари. Това означава, че никой от нас не ограничава другия да излезе с приятели, да отдели време за себе си, стига да има кой да се погрижи за Отело. Не сме и особено ревниви един към друг – вярваме си и нямаме причини да се съмняваме във верността си.

Ето пример: като като повечето домакини аз основно пера, съответно събирам, сортирам дрехи и т.н. Нямам навика да бъркам в джобовете и редовно задръствам пералнята с монети или камъни например. Често от търбуха на машината излизат и дрехи в бели мъхчета от бележки, които са се разпаднали на снежинки. След като веднъж изпрах и 20 лв., мъжът ми каза: „Е, казах ти да ми пребъркваш джобовете, няма какво да крия!“. Все още не бъркам.

Малкият Отело, за разлика от двама ни, не ни вярва сляпо. Той държи двамата му родители да са налични заедно, особено вечер, и става неспокоен, ако някой от нас е навън самостоятелно и без да знае поне ден по-рано.

Снощи съпругът ми отиде да се види с приятел на бира. Двамата с Отело се прибираме от игра и още от вратата той извиква:

- Татко, къде си?

- Баща ти е на бира, ще се върне по-късно.

- Кога ще се върне? Към 8?

- Да, предполагам - отговарям аз и приключвам темата.

След вечеря той ме попита с леко притеснен глас:

- Татко скоро ли си идва?

- Да.

- Вече се бави. Да му звъннем?

Преди няколко седмици синът ми каза...

717713cd3919897f77ead78b5e88e7ab XL

Отклоних предложението и двамата се загледахме във филм за животните. За мой късмет попаднахме на серия за пингвини, при които единият партньор остава бебето на грижите на другия и заминава на рискован лов за дълго време. Отело ме погледна изпитателно и попита:

- Мамо, татко скоро ли си идва?

- Да, скоро.

- А ако не се прибере? Да му звъннем – тъмно е, да не се уплаши.

Напуши ме смях как баща му ще се уплаши в 9 вечерта.

- Баща ти е смел – отговорих.

- А дали ще си вземе такси? Навън е студено.

Предложих на Отело да позвъним на баща му, за да си легне спокоен.

- Татко, кога си идваш? С кого си?

Последва отговор.

- Тръгваш ли си вече? Как ще се прибереш?
.........

- Идвай си скоро, за да си лягаме. Не мога да заспя без теб, а утре ще ставаме рано.

След 30 минути баща му се прибра. Отело си легна спокоен. Всички си бяхме вкъщи, а тъмното – само.


Препоръчваме ви още:

Утрешен

Аз, моя милост и майката на Митко

Лайфхакер

 

Двадесет и осем български спортисти се включиха в кампанията за насърчаване на детското четене “Походът на книгите“ 2019

Националната кампания за насърчаване на четенето „Походът на книгите“ е изцяло некомерсиална инициатива и се организира от Асоциация „Българска книга“, в партньорство със Столична община и със съдействието на Регионално управление на образованието – София-град, Българската библиотечно-информационна асоциация, „Глобални библиотеки“ - България и фондация „Детски книги“.

Нейната основна цел е да привлече популярните хора на България, от различни професионални области, да дадат своя пример и принос за насърчаване на детското четене, като обърне вниманието на обществото към това, колко важно е четенето за правилното емоционално и интелектуално развитие и израстване на всяко дете. Кампанията „Походът на книгите“ стартира ежегодно на празничния 2 април (Международния ден на детската книга и рождения ден на Ханс Кристиан Андерсен) и продължава до 23 април, обявен от ЮНЕСКО за Международен ден на книгата и авторското право.

Четенето от раждането е най-добрата инвестиция

61ec57108b98fbb4310ac587ccc7f17e XL

От 2 до 23 април 2019 в кампанията се включиха 28 български спортисти – истински легенди от света на спорта, които се срещнаха с повече от 3000 деца от София в 13 детски градини, 17 училища и два от центровете на Каритас за деца на бежанци и деца от ромски произход. Срещите преминаха изключително емоционално и се превърнаха в истински празник. Спортистите прочетоха от своите любими детски книги и отдадоха значение на четенето за удоволствие, раздадоха автографи и разказаха на децата завладяващи истории за достиженията си и за това, колко важно е за всеки успех, не само тренирането на тялото, но и на ума. Тити Папазов разписа над 60 автографа с посланието „Книгите са богатство“, повечето спортисти раздадоха поименно над 100 автографа, Симона Пейчева направи аналог между любимата ѝ детска приказка „Малката кибритопродавачка“ и това, че спортът би могъл да бъде пълен с трудности и изпитания. Нешка Робева, в рамките на час и половина, разказва за няколко любими книги и приказки пред повече от 500 деца. За първа година „Походът на книгите“ гостува на два от центровете на Каритас, като Ренета Камберова се срещна с деца на бежанци, а Александра Жекова посети центъра за подкрепа на ромски деца.

Осма национална кампания "Походът на книгите"

c69b7f6b3abe10f8eb06ff79f0fa076b XL

В рамките на националната кампания „Походът на книгите“ се включиха и инициативите: на ББИА – „Маратон на четенето“, който обхвана 100 библиотеки от 43 града и 40 села, паневропейската кампания „Европа чете“, представена за България от фондация „Детски книги“, която има за цел да ангажира обществеността с данните за функционалната грамотност при децата и необходимостта да се чете всеки ден по 15 мин. на глас, за да се преодолее стастистиката, че 73 милиона възрастни хора в Европа са неграмотни, а един на всеки десет ученици отпада от училище. Прогнозите сочат, че до 2020 г. това ще доведе до повишение с 30% на нискоквалифицираната работна ръка. Книгата на “Европа чете” събира подписите на европейски политици, които подкрепят кампанията. Тя беше представена в България за първи път от Вал Стоева от фондация „Детски книги“, по време на пресконференцията на 2 април, в рамките на старта на кампанията „Походът на книгите“.

Кампанията за насърчаване на детското четене „Походът на книгите“ завършва на 23 април – Международния ден на книгата и авторското право, с четенето на известния спортен журналист – Камен Алипиев в столичното 7-мо СУ и инструктора по йога Даниел Петров в 42- ро ОУ „Хаджи Димитър“.

Световният ден на книгата и авторското право е определен за честване от ЮНЕСКО при ООН и празнуван за първи път през 1995 г. С честването на този ден в целия свят световната организация се стреми да насърчава четенето, издателската дейност и защитата на интелектуалната собственост чрез авторското право. 23 април e символична дата за световната литература. На тази дата през 1616 г. са починали Сервантес, Шекспир и Инка Гарсиласо де ла Вега. Това е датата на раждане на други изтъкнати автори като Морис Дрюон, Халдоур Лакснес, Владимир Набоков и др.


Препоръчваме ви още:

Искате да имате добри и умни деца - четете им на глас

"Бисерче вълшебно" 2019 - 7-мо издание на националната награда за най-добра детска книга

Читателят живее хиляда животи

 

 

За външния вид

Лъскавите стройни красавици от списанията, с безупречен грим, от които струи майчинска любов и възторг, гушнали в прегръдката си жизнерадостни и кротки хлапета, не могат да бъдат никакъв пример! Истинската майка е зомби с обезумял поглед и преплитащи се крака, която с обречен вид бута количката с ревящото същество. Вкъщи тя ходи в безформени анцузи, с несресана коса, храни се с остатъци от каша и кренвирши и е готова да убие бащата на детето си, ако закъснее с 2 минути. За всичко това тихо се мрази, а може и да не е толкова тихо… Примирете се. Всичко отминава, но кой знае защо малко от нас си го признават. Купете си отрано няколко комплекта анцузи и по-често ги сменяйте. Така поне ще има някакво разнообразие.

За секса

Секс след раждането НЯМА!!! Всъщност има само при някои маниачки, при които дори биберонът предизвиква неприлични асоциации. Нормалните майки вечер падат като посечени в леглата си, изтощени до такава степен, че дори плахите опити за интимност от страна на половинките им, предизвикват нервни тикове. Затова по-добре подгответе отрано партньорите си за печалното откритие, а още по-добре – делегирайте им част от грижите за бебето. Така сами ще се откажат.

Моля те, маме...

31ac3fe1cc8671a9a810b85b2c490335 XL

За съчувствието

Ако детето ви реве, а вие по никакъв начин не можете да го успокоите и сте вдигнали ръце, не се притеснявайте, поплачете си с него. Гарантираме ви, че две минути след като чуе вашите ридания, наследникът ви ще започне да се усмихва. Бебетата обожават да гледат ревящи възрастни. Могат да се наслаждават на зрелището с часове.

За захранването

Най-добрият начин да въвеждате нова храна е да не я давате. Обърнете гръб на дребосъка и се правете, че лакомо изяждате пюрето му. Нито едно нормално дете няма да устои на подобна провокация. Важното е да не опитвате тази гадост наистина.

За гостуванията

Не ходете на гости у приятели без деца. Не, не заради това, че може поведението ви да бъде изтълкувано като самохвалство, а заради разликата в психиката ви. Колкото и бурен възторг да демонстрират домакините, трудно ще понесат непрестанния рев или дискретния мирис на пълен памперс, особено ако решите да го смените с мила усмивка край масата.

"Чаках, плаках и няма кой да ме избърше"

d4f3ad9330f2ce6a54144952a16e9393 XL

За постоянното наглеждане

Децата могат да пълзят. Нещо повече – те могат да пълзят там, където не трябва. Затова към забранените територии трябва да барикадирате вратите така, че дори спецчасти да не могат да ги отворят, а позволените да разделите на две части – където може и където не може, за да има детето илюзия за свобода. Можете например да блокирате шкафовете с пластмасовата посуда и да оставите отворени тези със стъклената. Бъдете сигурни, малкото ще се залепи за затворената и през ум няма да му мине да пробва другата.

За битовите травми

С годините изразът: „Да не си падал на главата си като малък?“ ще придобие за вас съвсем друг смисъл, защото с появата на детето в дома ви няма да остане мебел, от която да не е падало на главата си. Помнете, че винаги можете да привлечете интереса му с мобилния си телефон.

За майчината любов

Пристъпите на майчина любов настъпват основно в две ситуации: когато детето спи и когато се хвалим с него. Овладейте се – децата не обичат да ги целуват, когато спят. Внимавайте и когато говорите за малкото същество в множествено число, въртите очи и пръскате слюнки от възторг. Несвикналите ви приятелки без деца много се плашат.

За фанатичките

Във всяка компания ще се намери майка, която с пяна на уста ще ви убеждава, че детето никога не би могло да ви омръзне, че шляпването по дупето е светотатство, а да го наречеш „малък дрисльо“ е кощунство. Вежливо се съгласете и тихо се скрийте зад дърветата. Религиите също са много, но това не означава, че трябва да се набутате в първата попаднала пред очите ви секта. Най-добре организирайте своя и се разхождайте с провесен на количката плакат: „Мразя децата, които плачат, и кучетата, които лаят.“ Никой няма да посмее да ви доближи, още по-малко фанатизираните идеални майки.

Въпреки горните съвети животът ви ще ви се струва безвъзвратно изгубен. Нормално е.

А най-ужасното е, че след 10-12 месеца, ще се смеете на всичко това, защото вече ще отглеждате малък човек с вашата хитра усмивка и същия непоносим характер.

Дръжте се, момичета!

Източник: baby


Препоръчваме ви още:

Закони на Мърфи за родителите

Първите седмици с детето са зомби-апокалипсис!

Със сигурност си млада майка, ако...

 

 

Когато майката презира бащата на децата си и им предава това отношение (понякога съзнателно, понякога не толкова), детската душа се разкъсва от противоречия: „Нима тате, който ме обича, може да бъде лош? Може ли да обичам тате, ако мама го мрази?“ С какво са опасни подобни ситуации и защо е важно да се поддържа любовта на детето към бащата, дори ако не е най-добрият мъж за жена си? Ето една история.

Аз бях единствено дете в семейството. Мама вечно беше недоволна от живота си и постоянно изискваше нещо от останалите, или ги обвиняваше, че ѝ дължат нещо, или че са ѝ дали не каквото трябва. Общуването ми с нея се градеше на два основни принципа:

Чувството за вина. Милиони пъти съм слушала историята за шепата малини и кифлата за 9 стотинки, които хапнала една сутрин. После чакала на спирката, щяла да ходи на работа, слънчево утро, вкусна закуска и изведнъж ѝ станало лошо. Бременност, токсикоза. Случва се. Но изводът, който стигна до мен и след десетилетия, беше: „Още в утробата започна да ми тровиш живота!“

Опитите да стана достойна за любовта ѝ. Всяка секунда трябваше да доказвам, че заслужавам да бъда обичана. Другите деца все бяха „по-“, а аз „наказание Господне“, „цялата на баща си“. Не е чудно, че когато пораснах, любовта за мен беше като бягане с препятствия. Непрекъснато доказвах, че не съм виновна, стремях се да заслужа любовта, полагах всички усилия да бъда удобна. Разбира се, не бях щастлива.

Рецепта за сладкиш с горчив привкус

12d0891bf2f928b0adcb999de7f1d689 XL

Безусловната бащина любов

Моят баща. „Паразит“, „пияница“, „нещастник“, както го наричаше майка ми, наистина ме обичаше, с искрена, безусловна любов. Независимо от това колко „рядка“ ми беше косата, независимо от това дали се смея прекалено силно и преча на останалите, или се държа, както е редно „по-ниска от тревата“. Независимо от това дали ще му кажа, какво говори майка ми за него, за това, че е гадина.

Когато съм навършила година, тате влязъл в затвора. Получил две години ефективна присъда и три години принудителен труд в химическо предприятие. Някакво автопроизшествие… не знам подробности. А и не исках да знам. Но от затвора получавах подаръци от него. Рисунки на момиченце, което пие чай, а на масата сложени кифлички; тигър и още нещо. Не помня всичко, което беше нарисувал, но на гърба винаги пишеше: „От тате“. И усещането ми беше – аз имам татко.

Веднъж го пуснаха в отпуск за две седмици, за добро поведение. Той ме носеше на раменете си и това беше супер. Светът от раменете му беше огромен и свободен. Не бях на себе си, връзвах на опашчици косата му. Майка ми се опитваше да ме укроти, а тате се радваше. Не ми се караше, приемаше ме каквато съм. С детските си ръчички бях му направила толкова опашки, че почти се оскуба, докато се опитваше да ги развали… но беше радостен.

Когато бях в предучилищна той се върна завинаги. Дойде в училище и сглоби мебелите – нови чинове, нови креватчета… никакви възражения, че другите не са се включили. „Бяхме само ние двамата, никой друг не дойде.“, така казваше мама. Срамувах се за нея. Чувствах се виновна – все пак аз съм ученичка, създавам куп проблеми. С тате се възприемах по друг начин. Просто дойде и си свърши работата. Гордеех се с него. Възхищавах му се. Чувствах се обичана.

Веднъж, когато взе заплата, тате ми купи огромна торта – 5 кг. Работеше в завод и с колегите традиционно се бяха почерпили за заплатите, но все пак за мен имаше торта. Носил я в автобуса, по улиците, буквално на два метра от къщи се спънал и тортата паднала на земята. Помня как седеше на стълбите и плачеше. Искал да направи подарък на дъщеря си, но не успял. Баба събра тортата с лопатката. Онова, което беше останало чисто, го хапнахме двете. Това беше най-вкусната торта в живота ми, а тате седеше и плачеше.

Мога да си спомня много подобни истории. Всичко радостно, ярко и запомнящо се от моето детство беше дело на баща ми. Защото той наистина ме обичаше.

Защо любовта се превръща в претенции към другия

41c7056a7d01541bc8a76255e50db617 XL

Да се откажа и да забравя… заради мама

Струва ми се, че беше 16 септември. Тате лежеше в болница втора седмица. Две години преди това попадна в авария и пострадаха бъбреците му. След това често боледуваше.

Бях в шести клас. Същия ден се скарах с едно момиче, после се сдобрихме и дори заедно се прибрахме от училище. Денят беше някак странен – медицинската сестра влезе в час за нещо и ме погледна изплашено и със съчувствие. Не можех да разбера защо ме гледа така. Сякаш нещо ми застана в гърлото, усещах някаква беда. Пропъдих мислите и се прибрах у дома. Видях, че чантата с вещите на тате стои в коридора. Ярко-жълта плетена чанта. На дъното – кафяви обувки, панталони и зелена карирана риза. Радостно се втурнах в стаята, а там разплакани седяха мама и нейна колежка от работата.

Не можех да разбера какво се случва. Мама мълчеше, а колежката ѝ въздъхна и каза: „Баща ти почина“. Много добре помня реакцията си. Маска на равнодушие и пренебрежение: „Виж ти, един пияница по-малко.“ Казах го и погледнах мама – „Е, как е, правилно ли се изразих?“. Уви не, пак не познах с реакцията. Неблагодарница. Мама ме изпепели с поглед. Срамуваше се от мен пред чуждата жена. Опитах се да изгладя нещата, извадих папката с рисунки, разказвах им нещо, виждах, че не им е до мен. Незабелязано излязох на улицата. Чувствах, че пребледнявам, че гърлото ми се свива. Светът наоколо ми беше като в мъгла… но останах в съзнание. Разплаках се.

На следващия ден беше погребението, възрастните се занимаваха с някакви странни неща. После започна подялбата на имуществото. Никой вече не се сещаше за баща ми.

След две години, спорехме с мама за нещо и аз ѝ заявих, че баща ми беше добър човек. Получих поредния смъртоносен поглед, заедно с твърдението, че е бил гадина. И че щом е умрял, всичко е свършило. И да не смея повече да споменавам за него. Така и направих. Но забравих не само баща си, забравих какво означава да те обичат.

Какво искам да кажа с историята си?
Ето какво – няма значение какъв е мъжът. Може да е успешен бизнесмен или невзрачен работяга. Кой както може. Мъжът като мъж е нещо друго. Той може да направи жена си щастлива. А може и да не я направи. Може да я направи нещастна и озлобена. Мъжът като баща е съвсем друга страна на личността. Затова каквито и да са били отношенията ни с бащите на синовете и дъщерите ни, ние трябва да ги разграничаваме от тези с децата им. И ако загубят баща си те трябва да имат хубави спомени за него. И за себе си също.

Трябва да можем да дадем шанс на бащите да бъдат бащи. Шанс да покажат на детето си, че го обичат. Не бива да лишаваме детето от възможността да отговори на баща си с взаимност. Аз обичам баща си. Не го познавах като човек. Но за мен той беше не просто баща, той ми даде най-ценният опит – да бъда обичана. Той – моята способност да съм любима на някого. Без тази способност едва ли бих могла да бъда щастлива някога.


Препоръчваме ви още:

Детето - оръжие за отмъщение

Мъжът и дъщеря му

Момичето на тати

 

Баща на седем деца разсъждава за разликите между момчетата и момичетата. 

Момчетата и момичетата са много различни, но трябва да познаваш характера на тази различност. Неправилно е момичетата да се свързват с кексчета, възглавнички и ножички, а момчетата с винтчета и гайки, ножове и химически опити. Често на читателски срещи при мен идват момичета с ножове, скрити в калъф на крака под дънките, с мечове и арбалети, момичета, които четат фентъзи романи. Идват и тихи момчета, които правят фигурки от пластилин. Какво, ще кажете, че не е нормално? Нормално е, разбира се. Различията между тях са в съвсем други неща.

Момчетата

Знам, че мнението ми не съвпада с общоприетата система на възпитание на силни момчета, но я си спомнете филмите за супер герои. Когато бруталният отрицателен герой започва да се изповядва, се оказва, че в детството не са му купили бейзболната топка, за която е мечтаел или че баща му не му е казвал думите, които е очаквал от него. И така той става лош, взривява всичко наред и обира банки и т.н. В това има истина.

Момчетата са по-раними от момичетата. Имат по-крехка психика. Момчето изпитва по-голяма потребност да бъде прегърнато, похвалено. По-лесно пада духом.

Момчетата по-остро преживяват предателството. Дори да не е право, момчето трябва да бъде подкрепено. Заместник-директорът на училището, в което учи единият ми син, се беше заял с него по повод ситуация, в която моят наследник по-скоро не беше прав. Или вината на двете страни беше еднаква. Аз подкрепих зам. директора, мислейки, че така е по-мъдро. Синът ми се обиди. Не ми прости няколко години. Каза ми: „Ти ме предаде. Трябваше да ме подкрепиш.“

Момчетата са по-упорити от момичетата. Момичето може да ти повярва, че не трябва да навира пръстчето си в контакта и да не доближава до него, но момчето ще те изслуша, а после ще провери наистина ли там има ток. Дори след получения урок няма да се успокои. Може да реши, че ръката му е била мокра предишния път, но сега си струва да опита със суха. А ако сложи ръкавици? А ако бръкне с жица? А с тръбичка от фолио? Въображението на момчетата е безгранично…

Момчето създава повече проблеми. Доста повече. То всъщност не подозира, че създава проблеми. Има съвсем друга гледна точка за нещата. Нямате друг полезен ход освен да изтърпите трудната му възраст или тежкия му период. Не знам да има друг начин. Напомняйте си, че всичко ще бъде наред и ужасното дете, което се кълчи с надянат на главата чорапогащник (който е взело от майка си и нарязало) един ден ще стане ваш защитник, помощник, директор на компания, свещеник или каквото друго се сетите.

Има още един тънък и важен момент. Не бъдете злопаметни. Не се хващайте за думата. Често децата имат нещо съвсем друго предвид, те все още не познават добре значението на думите. Не зацикляйте върху негативните емоции. Не ги запомняйте. Хората подсъзнателно прощават такива неща на собствените си деца значително по-лесно. Не бъдете придирчиви родители – прощавайте!

Момчетата много добре и бързо разбират кое е важно за семейството.

Деветгодишния ми син неотдавна каза за един наш познат:

- Не трябва да се кара с жена си. Тогава тя ще му роди още деца и той ще има голяма популация.

Една от сестрите му го пита:

- А ако жена му не поиска?

- Тогава трябва сериозно да я попита: „Ти искаш ли популация, или не искаш? Какво се бяхме разбрали с тебе?“

Всички наши синове

758a3389efb46e106c29158d84a48457 XL

Момичетата

Момичетата са по-послушни. По-интересно им е да учат. По-малко се противопоставят. Записват си всичко в клас, правят си домашните. Като цяло с тях има значително по-малко проблеми.

Момичетата обичат да четат. Количеството прочетени от тях книги значително превъзхожда това на момчетата. Едната ми дъщеря е в състояние да изчете 300 страници на ден и още 5 часа да слуша аудиокниги. Това е обичайната ѝ норма. За момчетата това е белег за гениалност. А за момичетата – средни показатели.

Момичетата по-рядко падат духом. По-леко понасят болка. Някой е припаднал, докато дава кръв в поликлиниката или се е скрил под масата, за да не му направят инжекция? Това според вас момче ли е, или момиче? Познайте от първия път.

Момчетата трябва непрекъснато да бъдат подкрепяни, да им внушаваме – ти можеш, ти си силен, ти искаш, ти ще успееш. За момичетата е достатъчно просто да са сигурни, че ги обичаш.

Какво с момичетата е по-сложно? Финансовите въпроси. Невинаги можеш да им обясниш защо „не може“. Защото си татко. Иска ти се да бъдеш супер, да си успешен в очите им. Но момичетата не разбират, че има неща, които просто не си струват парите. Понякога при съвършено еднакви вещи, едната струва пет пъти по-скъпо само защото е "маркова". Маркови обувки, маркови дрехи, нов модел телефони. Момичетата са много податливи на рекламите. Момчетата са по-практични.

Вбесяват ме фрази от типа: „Само някакви си 30 лв.!", "Само някакви си 40 лв.!", "Само някакви си 70 лв.!“ Това чувам ежедневно от един куп момичета. Започваш да обясняваш с примери, с аргументи, не те разбират, макар че по математика имат петици и шестици. Сигурно затова рекламите за бързи кредити винаги са с млади, усмихнати и… безотговорни жени.

Мъжкият характер е значително по-проста картинка. Момчетата лесно се карат и лесно се сдобряват. Момичетата продължават да се надъхват. Неотдавна чух как в кухнята две от сестрите обсъждат трета:

- Няма да говоря с нея.

- А аз ще я попитам очи в очи: „Кога изми чиниите за последен път?“

Момичетата не плачат

1faac66da558b39ce1b69794e4285496 XL

Момчетата и момичетата в училище

Училищният живот на момичетата протича значително по-леко. Със седмици не им поглеждам бележниците. Когато се подписвам виждам приятни оценки – петици, шестици, значи всичко е наред. На момчетата всеки ден им преглеждам бележниците – забележки, забележки, забележки…

Когато ходя на родителска среща на някое от момичетата съм спокоен. Отивам в последните 15 минути, за да дам пари. Когато трябва да ходя на родителска на някое от момчетата, предварително се напрягам. Знам, че ще ми обясняват кой е счупил лампата, кой се е сбил, кой е спал в час, кой не е писал… 

Радвам се, когато в някое от момчетата се появи увлечение – слуша аудио книги нощем, рисува, пише. Старая се да подхранвам талантите им, за да насоча енергията им в позитивно русло. Ако детето чете, осигурявам му достатъчно книги; ако рисува – записвам го в школа и му купувам всичко необходимо. Така човекът насочва енергията си към нещо съзидателно.

С момчетата никога не е скучно. Вчера например единият се качи на рафта, за да скрие някаква гумена буболечка от брат си. Чукът, който беше на този рафт падна и събори кутията с акрилна боя. Бялата боя се разпръсна и изцапа панталоните за училище на две от момчетата. Отидоха на училище с някакъв сборен екип, защото акрилната боя бързо засъхна и не можахме да я изчистим. Такива ситуации са десетки. Просто в един момент спираш да правиш от това трагедия.

Едно от момчетата много обича да готви. Как изглежда това - аз заспивам в 10 вечерта, а той готви до два през нощта нещо в кухнята. Ставам сутрин и виждам последствията от неговото готвене – черупки от яйца, мръсни чинии, купи на масата. Естествено, не си е отспал и в бележника му се появява забележка: „Спи в час.“. Но затова пък човекът се е научил да готви нещо интересно от книгата с рецепти. 

Дмитрий Емец е автор на фентъзи романи и разкази за деца и тийнейджъри. Той е баща на 7 деца – три момчета и четири момичета. Синовете му са на 18, 9 и 7 години, а дъщерите на 16, 14, 12 и 5. Дали можем да му се доверим, когато разказва в какво се различават момчетата от момичетата? Може би очакванията ни към децата ги правят различни? Може би несъзнателно им налагаме стереотипи на поведение, които те следват? Не знам. Вие ще кажете.


Препоръчваме ви още:

За стереотипите във възпитанието

Щастието да имаш дете с характер

Кукла за момчето, кола за момичето

 

Автор: Мая Цанева

Аз имам стотина приятели онлайн. От тях познавам лично и искрено 10-ина. С около 50 сме работили заедно или имаме наистина общи интереси, идеали, цели. Останалите – за тях не искам да казвам нищо, не от липса на уважение, а защото не ги познавам достатъчно.

Защо пиша това? През последните няколко години направих сериозна ревизия на своите познанства и приятелства. Спрях масово да изпращам онлайн пожелания за празници или рождени дни, самата аз очаквам да ме попитат „как си?“ малко хора, но такива, които действително се интересуват.

Осъзнах, че има хора, които минават през живота ти, но дори и да се видите още три пъти след това, щом си помислиш за тях, ти става топло и светло на душата.

Има и хора, които разбъркват душата ти без остатък, после си тръгват, а на теб ти става по-леко, но и гузно, че не си разбрал какво и защо ти се е случило.

Има и трети тип познанства – по спорадични поводи. С тях ставаш „френд“ във ФБ поради неясни причини и после бършете праха от това „приятелство“ с досадата, с която чистите под сувенирите на шкафа в хола.

Приятелките (не) говорят за пари

ce6a239f3f33a6f46229d1458612a154 XL

Най-тежките и важни приятелства са с тези хора, с които не помниш кога сте се поздравили със „здравей“, но след това винаги е имало какво да си кажете. Дали ви е събрала площадката за игра, дали Фейсбук, няма значение, щом сте си казали много или понякога нищо, но заедно се чувствате добре.

Имам няколко такива скъпи хора. С едната от тези близки приятелки сме се карали за едно конче в двора на детската градина, веднъж тя заподозря, че имаме един и същи вкус за мъже, но бързо се изяснихме. След това единствено недоразумение сме си казвали всичко или си пазим гърба мълчаливо.

Напоследък с нея много не си говорим – не защото нямаме какво да си кажем, а защото и двете се чувстваме зле от това, че сме безпомощни да променим обстоятелства, които правят живота ни труден. Аз се чувствам глупаво да кажа: „Разбирам те. Всичко ще се оправи.“, защото не знам как и кога нещата ще се променят. Тя не иска да говорим за проблеми, които са или по-големи от нашия хоризонт, или твърде дребни, но болезнени като камъчета в обувките.

Аз не разказвам за моите предизвикателства, защото са преодолими и се чувствам глупаво да ги коментирам пред близък човек, който води тежки битки. Когато наистина ни боли до кръв (мен или нея), се обаждаме и говорим.

Дали ми липсва? Много. Липсва ми да седнем и да си говорим не за децата и сметките, а за нас. Да се посмеем или поплачем, да си разчовъркаме душиците и лошото да се излее като вода от ведро. Липсва ми да си мълчим, децата да играят наблизо, ние да се радваме, че сме живи, здрави и знаем посоката, в която вървим.

Всичко знам, сестро

f281ac802210810c0fb503efc1b12ce0 XL

Но ние сме заедно. Аз мисля нея и кръщелниците си, помагам дискретно и не я разпитвам, когато не ѝ се говори. Но пазя гърба ѝ и тя го разбира. Знам го, защото не я чувствам далечна. Имам вяра в нея и в нас – в силата да се справим заедно. Затова не казвам: „Разбирам те. Всичко ще се оправи.“, а „Обади се, ако имаш нужда от мен. Тук съм“.

И тя е тук, заради мен, за да изкаже на глас истините, които не признавам, или да ми даде кураж за следващото голямо нещо, което предстои. Да ме обича, така както само тя може.

Имам и друга приятелка. С нея се познаваме сравнително отскоро, но я почувствах близка бързо и безвъзвратно. Приятелството с нея ми помогна да намеря посока, да се почувствам готова да продължа напред в момент на колебание.

Тя е от хората, които видях на живо година и половина, след като се запознахме. Тогава наистина се развълнувах, защото тя беше повече от това, което очаквах. За разлика от други подобни срещи, не се почувствах не на място, а напълно на мястото си в обкръжението на тази жена с голямо сърце и размах. Към днешна дата се виждаме все така рядко, но и тя, и аз, си казваме лични неща, които имат значение за двете ни.

През последните дни тя има нужда от малко вяра и много подкрепа. Не мога да ѝ кажа: „Всичко ще се оправи“, а „Обади се, ако имаш нужда от мен. Тук съм“. Смятам, че това е честно. Приятелите строят оградата около сърцето ни, за да го пазят, но не могат да дишат, плачат или да се смеят вместо нас. Приятелите (съз)дават сила да се справим заедно. Затова: „Тук съм. Обади се, ако имаш нужда“.


Препоръчваме ви още:

Мамешката мафия

Тези, които остават

Четири типа приятели, от които всеки има нужда

 

Едва ли има някой, който да не е чувал за Грета Тунберг, ученичката, която се бори против климатичните промени. Днешните тийнейджъри са огромна движеща сила, с която трябва да се съобразяваме. Гласовете им в борбата за екологична среда вече са достатъчно силни не само на местно, но и на глобално ниво. Учениците могат – кои са най-гласовитите акции за чиста природа.

Грета Тунберг или екопротести вместо училище

В последните няколко месеца медиите и социалните мрежи от цял свят се разкъсват от новини за Грета Тунберг, петнайсетгодишната ученичка от Швеция, която започна своя екопроект миналия август със самотен протест пред сградата на шведския парламент. След това продължи протестите си, отказа да ходи на училище, докато властите не приемат закон за ограничаване на вредните емисии в атмосферата. Нейната акция стана популярна благодарение на социалните мрежи. Примерът на Грета беше последван от хиляди ученици от цял свят, които организират екопротести, призовавайки държавните глави и обществените и политически лидери да обърнат внимание на проблемите на екологията и глобалното затопляне. Грета говори пред ООН, пред икономическия форум в Давос, а тази година беше номинирана за Нобеловата награда за мир.

Рейчъл Беквис (Ангелът от Сиатъл) и питейната вода за Африка

590 2

По-рано се смяташе, че децата и тийнейджърите са твърде малки, за да организират политически и социални акции. Днес те създават мащабни кампании и постигат реални резултати. През 2011 година, на 9-ия си рожден ден, австралийката Рейчъл Беквис пусна апел в социалните мрежи: „Имам всичко, не ми носете подаръци, а преведете парите в полза на децата от Африка, които са лишени от най-важното – чиста питейна вода.“ Първата кампания събра 220 долара. Малко по-късно се случи нещастие. Момичето пострада в катастрофа и докато се бореха за живота му, близките подновиха събирането на средства на създадената от него страница в сайта Charity - Water. Лекарите не успяха да спасят момиченцето, но историята му привлече общественото внимание. След множество публикации в медиите, десетки хиляди хора от цял свят дариха средства за кампанията. Бяха събрани над 1 млн. и 200 хиляди долара, сума, която осигури чиста вода на повече от 60 хиляди нуждаещи се.

Ачинтия Нилсен и биотопливото за училищните автобуси

590 3

Ачинтия Нилсен (Achintya Nilsen) е кралица на красотата на Индонезия. Като ученичка участва в проект за създаване на екологично чисти училищни автобуси – те се движат с растително масло, използвано за готвене. Днес точно такива автобуси возят учениците от прочутото зелено училище в Бали. Концепцията за екологичност вече е изведена на качествено ново ниво – сградата на училището и футболното игрище са направени само от екологично обработен бамбук, цялата енергия се осигурява от слънчеви батерии и мини-хидрогенератори. Педагозите, последователи на основателя на училището прочутият бижутер Джон Харди, възпитават хора с екосъзнание, новите лидери на „икономиката на доброто“ – това е основната цел на учебната им програма.

Какво мислят за това учителите

Най-добрите се радват – "децата действат правилно". Участието в социални проекти и създаването на собствени такива са една от най-важните ценности. Интересните социални проекти се приветстват в портфолиото на всеки ученик, който кандидатства в престижен колеж. Добре е когато тези проекти са свързани с района, в който се намират училищата им – изграждането на по-добър свят започва от околната ти среда. Учениците от международното училище Exupery в Латвия например, заедно с учителите и благотворителната организация Cat Care Community, създават котешки къщички за бездомните животни, използвайки екологични материали. Децата сами избират да реализират този проект. Първите къщички са поставени на няколко места в местността Пинки, където е разположено училището. Дълго време ги местят, докато животните свикнат да ги обитават. От проекта са доволни и местните жители, защото бездомните животни вече не се движат навсякъде.

5-те най-красиви училища в света

2da7e6c037342f54c10e77c0d3e4a775 XL

Как да създадеш екопроект, който ще промени света

Има гениални и богати на идеи тийнейджъри, които не се нуждаят от помощта на възрастните, но на всички останали по правило тя е нужна. Важни са и семейството, и средата. Спомената вече Грета Тунберг е от артистична фамилия. Майка ѝ е оперна певица, бащата – актьор, дядото – режисьор, а друг неин възрастен роднина – носител на Нобелова награда по физика. Определящо обаче е, че тя е от Швеция, страна в която една трета от населението смята, че екологията е най-важният обществен проблем. Това е много висок показател – едва 7 % от жителите на другите европейски страни поддържат тази позиция. Качествените научни програми за деца и тийнейджъри съществуват най-вече в страните, които са със силно развита икономика – колкото по-сито е обществото и колкото по-бързо расте икономиката, толкова по-важна става темата за устойчивото развитие. А тя е важна, защото гарантира бъдещето на децата ни.

Източник, снимки: mel.fm


Препоръчваме ви още:

Днешните деца - какво ги чака утре

Те са толкова различни

В какво се превръщат мечтите?

 „Вземете най-близката книга до вас и ни поздравете с първото изречение на 53 страница. Да видим колко различни са четивата ви тази вечер.“

Едва ли някой е предполагал какво разнообразие от литературни вкусове може да се изсипе под един такъв пост. Оказва се, че в групата ни Мами Нинджи се четат от детски приказки до руски военни енциклопедии. Но да оставим цитатите да говорят, а ако някой ви допадне, може да прочетете и книгата. Аз вече си избрах няколко заглавия така :)

"Навремето Толиър беше работила за Ема и благодарение на нейното влияние се беше изкачила по бюрократичната стълбица, и все повече се приближаваше до непробиваемия стъклен таван, който спира женската кариера.", "Вътрешно разследване", Майк Лосън

"И чух:
Върви по пътя си, момче!
Не щем поклони. 
Но и не се заяждай с нас,
защото ний сме легиони.", Стефан Цанев

„Заровиха я в розово одеяло в долчинката до къщата на татко.“, „Смъртоносно бяло“, Робърт Галбрейт 

„Следващият принцип е принципът на личния потенциал, идеята, че можем да се развиваме, да растем непрекъснато и да усъвършенстваме все повече своите качества и таланти.“, "Седемте навика на високоефективните хора", Стивън Кови

„Бавнодвижещо се пътно превозно средство е пътно превозно средство, което по конструктивни причини не може да се движи със скорост, по-висока от 30км/ч.“, „Интерактивно учебно помагало за кандидат-шофьори”

“Когато представителите на два вида си сътрудничат, това се нарича симбиоза.” , „Помогни на детето си с науките“, Карол Вордерман

"Вярвам тия, дето са те отглеждали, ще ни дадат благословията си кога разберат, че се искаме.", "Алтъна", Ивелина Накова

"Офицерите дават заповеди и пият от обяд, старшините предават заповедите надолу и пият денонощно, а матросите изпълняват заповедите и пият, когато сварят.", „Дневникът на един (татко) звероукротител“, Калоян Явашев

„…прозрачността на тялото
тази крехкост невъзможна
гръбнакът, по който
се изкачвам нощем
без да мисля
за обратния път.“, “Фи”, Владислав Христов

Книжни препоръки

4047dc2f08c422a43c6430815243ead6 XL

„И аз така мислех. Може ли Лу да я направи? - попита кралят внезапно.“, „Ирландски вълшебни сказания“, Майкъл Скот

"С развитието на модерното общество все по-важна е ролята на лекарите.", "Бащите на Търновската Конституция", проф. Палангурски

"Часовникът показваше дванадесет часа и пет минути.", „Богат беден“, Ъруин Шоу

"Подсъзнателната агресия е параметър в системата на полевите параметри на човека, който трябва да има отрицателно значение и колкото е повече по абсолютна величина, толкова по-добре.", „Диагностика на кармата“, С. Н. Лазарев

“Хари скочи от леглото, втурна се към бюрото си и седна на стола.”, „Хари Потър и огненият бокал“, Дж. К. Роулинг

"Не притежавам този мъж.", „Любов“, Камелия Кондова

“Генетични вариации позволяват на някои хора да разпознават по-добре лицеви изражения или да произвеждат по-голямо количество ензим, свързан с намаляване на агресията.”, „Анатомия на емпатията“

"Това означава да гледаме на другите по същия начин, по който гледаме на себе си, но и да гледаме на себе си така, както гледаме на другите.", „Отвори сърцето си“, Аджан Брам

"…новото поколение танкови машини. Когато след края на Втората световна война конструкторите най-накрая се отърсили от ужаса на войната… “, „Руска енциклопедия на бойните машини“

"- Холмс, вие виждате всичко.
- Не виждам повече от вас, но съм се обучил да забелязвам видяното.", "Скъпи, провалих децата", Алисън Шейфър

"Жената погледна към Дребния, който и кимна, че може да обясни." „Оставих те да си отидеш“, Клеър Макинтош

„...лорд Ронел, изхвърлен от собствения си брат през Лунната порта.“, „Песен за огън и лед“, Джордж Р. Р. Мартин

Книжният ни списък за лято 2018

128b6fc70890880b123492357ed83328 XL

"Императорът търгува с услуги срещу информация и въпреки че принц Сьорен е негов единствен син и наследник, той също се бори за благоразположението на баща си толкова усърдно, колкото и всеки друг. ", "Принцеса на пепелта", Лаура Себастиън

"Макар да беше живяла в дюкянчето на Бримстоун, тя все още не знаеше къде точно се намира то; знаеше само, че тук можеш да попаднеш, от която и да е точка по света.", "Създадена от дим и кост", Лейни Тейлър

"Причината да започна с план Б беше, че никак, ама никак не ми се искаше да привеждам в действие план А.", „Кръв по снега“, Ю Несбьо

„Не е възможно той вече да е готов за това!“, „Силата на сянката“, Робърт Джордан

"Нощта полегна над света, подгъна внимателно краищата на хоризонта да не влиза и един-едничък повей на вятъра, поръси небето със ситни звездици, заглуши звуците и гласовете, пусна бухалите и прилепите да охраняват тишината.", "Да живееш нататък", Нарине Абгарян

“Не на последно място феноменологията е основният източник на идеи за т. нар. “личностово-центрирана психиатрия”, която все повече измества “психиатрията, базирана на доказателства” като стратегически подход.“, „Психопатология“, Георги Попов

„Копеле такова! - нареждаше Пери през зъби.“, „Трите дъщери на Ева“, Елиф Шафак

"Краят на Римската империя и нашествията, наречени варварски, бележат не само прекъсване в историята на Западна Европа; те съставляват истинска депресия, пропаст, където потъва неоценима част от античната култура, едновременно на класическия свят, който разпростира своето господство върху целия Средиземноморски запад, и на местните общества - последни наследници на праисторията.", "Друидите. Философи при варварите", Жан-Луи Брюно

„Вещицата я завъртя в ръцете си и я огледа съсредоточено.“, “Еманципирана магия", Тери Пратчет

„Рецепта "Канелони а ла Рисини" отдава почит на знаменития италиански композитор Джоакино Росини.“, „Италианска кухня“

"Най-ценното и трудно възстановимо - документите, ключовете, портфейлът и кредитните карти - не е било изгубено.“, „Сибирски тайни“, Александра Маринина

"Целта на демонстрацията е да изведе знание за заключението, а не да създаде усещане за знание.", „Колекция от философски куриози“, Рой Сьоренсен

„И изведнъж, най-ненадейно, тя се натъкна на убежището на една полска мишка.“, „Палечка“, Ханс Кристиан Андерсен

"Много са искали да ме вкарат в затвора още снощи.", „Джак Ричър: Без второ име“, Лий Чайлд

"Вярвам, че ние не само сме избрали собственото си раждане, но също така и нашите родители", "Излекувай раждането си, излекувай живота си", Шарън Кинг

"...баща й я взе да се блъска в сладкарницата на семейство Солара, когато беше на 13, и добре че се сгоди за Микеле, иначе цял живот щеше да работи като вол.", „Тази, която си отива, тази, която остава“, Елена Феранте

Какво ще четем у дома тази есен

fd7174f310491325c2615b39cde60bb7 XL

„В същото време продължих да пиша сценарии за новогодишните балове в зала "България. ", сб. „Артисти със сребро в косите“

„Откупа ѝ не посмях да взема: в синьото море аз пак я върнах.“, „Рибарят и златната рибка“, А. С Пушкин

„В ранни зори "Небесният воин" кацна на Тетерборо, малко частно летище край Хъдсън от страната на Джърси, на около 25 километра от Ню Йорк.“, “Трите тайни града“, Матю Райли

''Надзирателите те оглеждат от горе до долу с набито око. Ако не приличаш на пияница или психопат и не се правиш на такъв, оставят ти кибрита и цигарите.'', „Дългото сбогуване“, Р. Чандлър

„Наистина не му пукаше, но тъй като не искаше да си разваля настроението, запази тона си цивилизован. - Къде смятате да ходите довечера, момчета?“, „Фатална изневяра“, Джон Лескроарт

"Наистина, височината на стълбовете и голямото количество птици позволяваха да се види само, че върху колелата има някакви останки.", „Вещерът“, Анджей Сапковски

"Запознах се с Жозе в този ресторант, в момента, в който привършвах последната глътка кафе.", „Петъчни истории“, Елка Стоянова

"Духът на Орфей потънал под земята, озовавайки се сред вече познати места. На път за Елисейските полета, той намерил своята любима и я прегърнал.“, „Самодива“, Краси Зуркова

"Светът съществува като изява на личностния Бог, на Неговата всеблага и всесъвършена воля.", „Христос и духовете на Земята“, Димитър Митев

"Мис Плъмли бавно допълзя до оградката, подуши средната жица с върха на нослето си, приближи се малко повече от необходимото и получи двеста и четиридесет волта променлив ток през тялото си.", „Още разкази с неочакван край“, Роалд Дал

"У нас може да видиш клошар с мобилен телефон; батка с почти ново БМВ, зареждащ 5 лева газ, защото "няма пари"; безработни, излизащи от магазин с 50-инчов телевизор; мацка с телефон, по-скъп от колата ѝ; собственик на бентли кабриолет, живеещ в двустайна панелка (познат от фитнеса ми е) и още много подобни "аномалии".,"Умни пари“, Стойне Василев

“Но тя (роклята- емприме) не успя да стане за абитуриентския бал, затова вечерта бях с една зеленикава, полувълнена рокля, която беше всъщност и дреп, от какъвто се шиеха хастарите на най-селските балтони по онова време: от един рехав плат, точно за хастар.”,“1/2 живот”, Татяна Лолова

„ - Имам си мои тайни - Фокси избягна докосването и се наведе над парапета към морето.", "Победа на сърцето", Нора Робъртс

„ - Не по това време на годината - каза Пух.“, „Мечо Пух“, А.Милн

"Каквото и да смятате за свое призвание, каквото и да ви кара да се чувствате живи - в сърцето си знайте, че това вълнение е цялото необходимо ви доказателство, за да превърнете вътрешната си страст в своя реалност.", "Промени мислите си, промени живота си", Уейн Дайър

„Още от самото начало правителството на Лойд Джордж е поставено пред труднопреодолими препятствия от външнополитическо естество.", „Политическа история на съвременния свят“, Йордан Митев

„Шекспир е устоял на изкушението да изпълни ролята на самия крал!“, „Да бъдеш Шотландец“, Шон Конъри

„Той показва лицето на различни монаси от различни манастири и всеки един от тях потвърждава, че това е прародителят на хората и че ние сме произлезли от атлантите.”, „Топ мистериите на България”, Слави Панайотов

„По някое време през нощта се събудих с чувството, че някой ме гледа. Двамата с Герда спим в абсолютна тъмнина и дори прозорците са със спуснати капаци през нощта.“, "Голям малък живот", Дийн Кунц.

Напомняме ви, че скоро започва Пролетният базар на книгата, където ще можете да си намерите много нови и стари заглавия с чудесно намаление. 


Прочетохте ли
Кодекс на Нинджата

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
Пролетен базар на книгата НДК
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Все така ли ще я караме

Все така ли ще я караме

11 Май, 2019 Отношения

Спасителят на клети майки

Спасителят на клети майки

09 Май, 2019 Истории

Пеев се предаде

Пеев се предаде

15 Май, 2019 Блог

Аз, той и болката

Аз, той и болката

10 Май, 2019 Отношения

Майната й на стратегията

Майната й на стратегията

25 Апр, 2019 Истории

Не сте ли чували за киноа?

Не сте ли чували за киноа?

26 Апр, 2019 Истории

К`ъв секс бе, човеко?

К`ъв секс бе, човеко?

03 Май, 2019 Забавно

Те са рапиристки

Те са рапиристки

23 Май, 2019 Нашите деца

Какво четат майките

Какво четат майките

22 Май, 2019 Развлечения

Който свалил, свалил

Който свалил, свалил

22 Май, 2019 Забавно

На вилата

На вилата

20 Май, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам