Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Ако се доверим на статистиката, много от нас обещават да отслабнат през новата година. Проблемът с това е, че фокусирането единствено върху този аспект от живота, не винаги е от полза и не спомага да се чувстваме особено добре. Да не споменаваме, че концентрирането единствено върху отслабването, може да ни попречи да се съсредоточим върху други важни аспекти от живота си.

Разбира се, ако отслабването е важна част от физическото ви здраве, трябва да следвате целта си по план, съгласуван с доктор. От друга страна обаче, ако търсите друг вид промяна в живота си, има и други варианти.

Съставихме списък с някои добри новогодишни обещания, които нямат нищо общо с отслабването. Разгледайте ги и може би ще намерите нещо за себе си, което да направи 2017 най-добрата си година до сега.

  1. Спете повече – поне 8 часа на ден. Добрият сън е ключов за душевното ви здраве и намалява риска от много болести.
  2. Намалете захарта – въпреки че е трудно, това може да промени живота ви.
  3. Намалете приема на сол – диетолозите препоръчват не повече от 2 грама сол на ден. Средният прием на съвременния човек е между 9 и 15 грама. Твърде много натрий може да доведе до сърдечни болести и високо кръвно.
  4. Медитирайте – ползите от медитацията са неоспорими – от подобрение на душевното здраве до по-добра концентрация и намалени рискове от заболявания.
  5. Намерете си хоби – според експертите занимания като плетене успокояват нервите и помагат да се отпуснеш. А и кой не обича плетени шалове?
  6. Прекарвайте време сами – интровертите са на прав път! Малко време насаме със себе си върши чудеса.
  7. Планирайте пътуване – това ще подобри настроението ви мигновено. Учените твърдят че планирането на ваканция ни прави по-щастливи. Също така ще имате приключенски град или прекрасен плаж, който да очаквате.
  8. Водете си дневник – разграфен тефтер, който да ви напомня задачите, или дори празни листа, върху които да си драскате, за да се успокоите. Според много проучвания дневниците помагат на душевното ни здраве.
  9. Разхождайте се повече – изключително полезно упражнение е.
  10. Оплаквайте се по-малко – Негативните мисли вдигат нивото на стреса. Опитайте се всеки път, когато си помислите за нещо лошо или пък се оплаквате сами на себе си, да си отговорите с нещо положително.
  11. Откажете газираните напитки, дори диетичните – Истината е, че въобще не са полезни. Наистина вредят на здравето, а и не помагат със свалянето на килограми.
  12. Правете повече комплименти – Не само свързани с външния вид. Искрените комплименти се отразяват положително не само на човека отсреща, но и на вас!
  13. Бъдете благодарни! – Според проучванията благодарността подобрява благосъстоянието ни и дори ни прави по-здрави физически. Всеки ден си напомняйте неща, за които сте благодарни.
  14. Отидете на терапия – може наистина да ви помогне да се откриете или да се справите с предизвикателствата. Ако сте в по-труден период, или пък искате да разберете повече сами за себе си, професионалистите могат да ви помогнат!
  15. Участвайте в благотворителни дейности – времето ви може да помогне на много хора и организации в нужда. А ако ви трябва още убеждаване – помага и на здравето. Може дори и да ви направи по-щастливи, защото помагате. Добрината ни прави щастливи, щастието ни прави добри.
  16. Пийте повече вода – забравете за осемте чаши дневно и се грижете за това да сте хидратирани.
  17. Гответе си по-често – по-здравословно е. Според проучванията, когато си готвим вкъщи, изпускаме ненужните калории.
  18. Заякнете – мускулите ни помагат срещу наранявания и дори изострят когнитивните ни умения. Започнете полека и увеличавайте упражненията, когато напреднете.
  19. Говорете си с непознати – гледайте хората в очите. Според проучванията, ако се усмихваме на хора, които не познаваме, ще се чувстваме по-свързани с обществото.
  20. Казвайте „не“ – преумората не е шега. Поставяйте себе си на първо място и не казвайте „да“ само защото се чувствате длъжни. Да се грижиш за себе си не е егоистично!
  21. Пишете писма вместо мейли – или поне опитайте! Писмената комуникация е почти изчезнал вид, но има големи предимства – ставаме по-креативни и съсредоточени.
  22. Бизнес срещи на открито – по-полезно е, отколкото да се затворим в офиса. А и физическата активност може да ви вдъхнови за нови идеи.
  23. Използвайте цялата си отпуска. Късметлиите, които имат големи почивки, често не ги използват. Скорошно проучване показва, че 32% от хората въобще не излизат в отпуск. Важно е да си почиваме! Ако не ви се пътува, просто си вземете ден за себе си.
  24. Обаждайте са на семейството си по-често – със сигурност ще се радват да ви чуят. А и разговорите с мама понижават стреса, или поне така твърдят проучванията.
  25. Не харчете толкова за материални неща – не можем да си купим щастие! Използвайте парите си за изживявания, те ще ви направят по-щастливи.
  26. Пробвайте отборни спортове – да се чувстваш част от нещо е страхотно, а и е полезно за душевното ни здраве!
  27. Научете нов език – кажете “bonjour!” на това ново умение. Проучванията подкрепят теорията, че развива мозъка ни.
  28. Простете на някого – не се тровете сами с омраза и ярост, само ще ви навреди. Животът е прекалено кратък!
  29. Ходете на лекар. Проучванията твърдят, че няма проблем да пропускате годишния преглед, ако сте добре. Но не хвърляйте здравето си на вятъра, игнорирайки какво ви казва тялото. Ако не се чувствате добре или сте болен, отидете на лекар. Това включва дерматолози и зъболекари!
  30. Дарете на кауза, която е важна за вас. Ако нямате време, което да дадете, средствата също ще помогнат.
  31. Четете поне по една книга на месец – ще увеличи емпатията ви и емоционалната ви интелигентност.
  32. Носете си обяд – ще се отрази много добре на финансите ви.
  33. Приемете се – звучи лесно, но често го забравяме. Бъдете мили със себе си, сякаш говорите с най-добрия си приятел.
  34. Казвайте си мантра всеки ден. Мантра е реплика, която ни помага да се успокоим и да се съсредоточим, и наистина помага особено, ако вярваме в това, което си казваме. (Да, ти си прекрасен! И да, трябва да си повтаряш това всеки ден, ако имаш нужда!)
  35. Не забравяйте слънцезащитния крем. Ракът на кожата не е шега. За щастие, има толкова много кремове, които са със слънцезащитен фактор (SPF).
  36. Яжте повече (полезни) въглехидрати. Истината е, че най-здравите хора ядат много въглехидрати. (Точно така!)
  37. Намалете алкохола. Естествено, че една чаша не е проблем, все пак кой не обича хубаво червено вино? Но в дългосрочен план негативите са повече от позитивите, така че бъдете внимателни.
  38. Излизайте навън. Не само че оправя настроението ни, но е и тренировка само по себе си.
  39. Спрете да отлагате алармата си! Със сигурност ще се почувствате по-добре. Може дори и да започнете да харесвате сутрините.
  40. Чистете си зъбите с конец! Зъболекарят ви не ви тормози безпричинно. Важно е да почиствате венците си, за да имате добро здраве.
  41. Оправяйте си леглото. Ще положите минимално усилие, което ще ви накара да се чувствате толкова по-добре.
  42. Не използвайте телефона си преди лягане. Този тип светлина нарушава сънят ни и ни държи будни по-дълго. Оставете телефона поне половин час преди да си легнете.
  43. Опитвайте нови неща! Има толкова много неща, които никога не сте пробвали. Не само това, но ще ви донесе ново вдъхновение.
  44. Измислете си тема за годината. Ако малките отделни решения не са за вас, опитайте се да се придържате към тема. Вместо да си поставяте цели, измислете си дума, която искате да опише годината ви – „смел“, „уверен“, „добър“. Бъдете такъв човек!
  45. Оправете си стойката – не само че да стоим изправени ни кара да изглеждаме по-сигурни, но и предотвратява проблеми с гърба и намаля стреса. Бъдещето ти „Аз“ със сигурност ще ти благодари!
  46. Участвай в маратон. Има нещо много удовлетворяващо в това да преминеш финиш линията! Бягането помага и физически, и психически. А и винаги можеш да се наградиш за добрите постижения.
  47. Изхвърлете всичко излишно. Най-добре е да пазим само това, което ни носи щастие.
  48. Намалете присъствието си в социалните мрежи. Проучванията показват, че постоянното скролване нагоре-надолу ни кара да се сравняваме с другите хора. Това може да доведе до депресивни симптоми. Дайте си почивка и живейте живота си така, както на вас ви харесва – не така, както би изглеждал най-добре във фейсбук.
  49. Прекарвайте време с хора, които мислят различно от вас. Емпатията, или способността да се поставим на мястото на някой друг, е основата на много положителни емоции. Колкото повече се отваряме за нови неща, толкова по-непредубедени ще бъдем!
  50. Обичайте се! Все пак няма как да избягате от себе си, каквото и да става.
Значи не мога да го разбера това! Да им направиш английска закуска, да им направиш кекс, да им сервираш и да седнеш скромно в ъгълчето на масата да си ядеш гадния диетичен, безсолен, безмаслен ориз, точно 150 гр, ни повече, ни по-малко. И те да те зяпнат в чинийката и да писнат, че искат от твойто! И за капак Чара застанала до мен и тя скимти и слага нежно мръсна лапа на коляното ми! Канибали
 
С всяко раждане качвам между 20 и 30 кг и после започва една тежка и неравна битка за сваляне. Завиждам благородно на всички мами, които без никакви усилия си връщат старата форма. Аз, уви, не съм от тях. Успявам да посмъкна, но трудно, и за сметка на това продължително, особено след третото и четвъртото раждане.
 
Последната диета, по повод която изразих възмущението си по-горе, ми се отрази доста добре. Можете да я пробвате, ако имате желание. Ще я напиша така, както я правих аз. Оригиналът е по-строг. Четох доста в интернет, дори се консултирах с диетолог, но накрая реших да пробвам тази конкретна диета, защото основен демотивационен фактор лично за мен при бавните диети е, че е нужно много време, за да има видим ефект. Докато при тази 9-дневна диета, ефектът се забелязва още на втория ден, очевидно организмът изхвърля излишната вода, бузките спадат, коремчето се прибира и приятелките почват да те питат как отслабваш. 
 
Основно правило при диетата – НИКАКЪВ алкохол, безалкохолни, дори фрешове, плодове и нищо, което съдържа захар под каквато и да е форма. Пийте много вода, можете да пиете на воля чай и кафе без захар и мед.
 
Последното хранене да е най-късно в седем вечерта.
 
Делете дневната порция на 4-5 приема. Първото хранене да е сутринта, след две чаши топла вода или чай
 
И така, 9-дневната диета е съвсем проста:
 
 
 
  • Три дни само на ориз и сурови зелени зеленчуци (салата, спанак, рукола, зелен лук, зеле, целина, може и репички). Всичко се приготвя без сол или буквално само с няколко прашинки сол, капка зехтин и лимон. Оризът се приготвя по следния начин  – 250 грама суров ориз, сварявате в 750 мл вода до готовност. Това е порцията за цял ден, която делях на 4 приема – закуска, обяд, следобедна закуска и вечеря. (оригиналната диета беше три дни само на ориз, но на третата сутрин само като погледнах ориза и ми се доповръща. Затова вкарах и зеленчуците, и светът стана малко по-приятно място за живеене)
 
 
  • Три дни само на варено пиле и зеленчуци – около 400 грама пиле за деня и около 500 грама зеленчуци за деня – сурови или варени. Без картофи, моркови, домати! Аз си правих броколи, зелени салати, карфиол, спанак. Изберете зеленчуците, които обичате, за да не ви тежи.

 

 

  • Три дни само на варени и сурови зеленчуци – около килограм на ден, половината варени, половината сурови. Отново без картофи, моркови, домати.

 

 

  •  От десетия ден започнах захранване, при което избягвах  млечни продукти и сладки храни, както и бял хляб. Гледах порциите да са малки и храната да е лесно смилаема.

 

Интересното е, че изобщо не изпитвах глад. Явно оризът си засищаше добре и същевременно стомахът започна да се свива.

 

За целия период от 9 дни свалих 4 кг и половина, които не съм качила обратно вече трета седмица. Мисля да повторя диетата отново след два месеца.

 

И ще приключа с коментара на моя Иван по повод многократните ми напълнявания и отслабвания през годините и бременностите.

 

 

Мерке, за какво ми е друга. Ти се свиваш и разгъваш като акордеон. Ту пухкава, ту клечава. Дажe не успяваш да ми омръзнеш!

С Бояна се запознахме преди няколко години покрай детската градина. Нейните разкошни деца, момче и момиче, бяха в групата на Коко, и тримата веднага се сдушиха.

Дойдоха една вечер у нас да си поиграят заедно, а ние с Бояна поседнахме на кафенце и сладки приказки. Стана дума кой с какво се занимава, попитах я работи ли, а тя отговори с усмивка:
– Да, много. Танцувам на пилон.

За част от секундата си глътнах езика, огледах я набързо – красива, дългокрака, стройна, но нещо не ми се връзва с образа на пилонено момиче, поне както сме ги виждали по филмите – липсва изкуствения пълнеж по всички възможни места, фалшивата руса грива, силния грим, празния поглед и т.н, и т.н, клишето ви е познато.

– Ами, чудесно, – казвам. – Кажи в кой бар да дойдем да те гледаме някой път.
– Направо ела в студиото да те науча. Аз съм треньор по пол-дансинг. Това е спорт – танци на пилон.

И тъй като ми стана адски интересно, реших, че и за вас ще е любопитно. Помолих Бояна да сподели малко повече за своя спорт. А като гледам снимките, и нея като гледам, толкова да ми харесва! Момичета, ако някога мама нинджа тръгне на спорт, трябва да е нещо такова – различно, страстно, красиво, щуро. Някак подозирам, че и на Пеев ще му хареса. Но както и да е, ето какво ми разказа Бояна.

Как се запали по този спорт?
 
Като малка съм тренирала художествена гимнастика, след това имах дълъг период, в който не се занимавах с никакъв спорт. Тогава се появиха и децата и дойде един момент, в който започнах да изпитвам нужда да се движа и да променя живота си… някак. В началото, разбира се, исках просто да вляза във форма, но толкова бързо се влюбих в Pole dance, че напуснах офиса и заживях в залата.
 

Как реагира съпругът ти?
 
Той, всъщност, ми показа един ден в интернет, че в България вече има зали по Pole dance
 

Труден ли е за трениране?
 
Някои неща са доста трудни, но в това е и предизвикателството към всички, които искат да пробват нещо различно. В началото се започва с по-леки упражнения за начинаещи и постепенно придобиваме сила и техника за по-сложните. Трудното може би идва от това, че вместо да броим клекове или коремни преси, ние мислим кой ни е десният и левият крак, докато сме надолу с главата и как да се завържем на фльонга, като това в момента изглежда невъзможно, понеже трябва да си опънем падьома и все пак да не паднем, и ако може да изглеждаме красиви:). Тук поздравявам всички момичета, момчета и деца, които идват в залата всеки ден, за да ги подлагаме на различни и ужасни мъчения без кавички :).
 

Иска ли се специална физическа подготовка преди да започнеш да го тренираш?
 
Не, не е необходима никаква предварителна подготовка. Все едно да се иска подготовка когато отиваш на фитнес или на плуване или на каквото и да било друго.
 

За каква възраст е подходящ?
 
Няма ограничения.
 

Как се отразява на фигурата?
 
Отслабване, заякване, гъвкавост, самочувствие. Естествено, нужно е постоянство и желание.
 

С какво е по-различен от всички останали модерни женски спортове?
 
Аз, честно казано, не знам кои са модерните женски спортове… Интересното тук е, че вдигаме само собственото си тегло, натоварваме абсолютно всички мускулни групи, постоянно трябва да мислим за всяка част от тялото си… Най-хубавите моменти са когато видиш какви неща можеш да правиш след около месец- два тренировки. От там започва зарибяването и ставаш маниак на тази тема :)).
 

С какво те прави щастлива?
 
Мисля, че съм го казвала и друг път. Изкарвам пари от нещо, което бих правила безплатно:). Давам всичко от себе си, когато работя. Това няма как да не ме прави щастлива. И има защо. Наскоро с партньорката ми взехме първо място на Pole Art Italy 2016, като това е първото участие на България в състезание от световен мащаб.
 

И накрая, ето някои холивудски звезди, които тренират pole-dance: Ема Уотсън, Дженифър Анистън, Мариса Томей, Джесика Алба, Кейт Хъдсън и разбира се, Деми Мур.

А щом на тях е позволено, защо за нас да не може?

 

Автор: Мария Пеева

Да имаш умно дете е сериозно предизвикателство. Нашата образователна система е доста унифицираща и таргет групата й не са нито умните деца, нито децата с проблеми в развитието. Тези две групи са извън полезрението й и да се погрижи за адекватното им обучение и развитие остава изцяло родителска отговорност.

 

С първия ми син бях изключително спокойна, защото той можеше да чете и пише на пет години и в първи клас смяташе с трицифрени числа. Какво се получи на практика обаче? Беше му скучно в час, разсейваше се, научаваше си уроците още в училище, пишеше домашните в междучасията и така и не се научи на организация и труд. В прогимназията беше отличник, но без никакви навици за самоподготовка. Отказваше да ходи на олимпиади и състезания, защото в събота и неделя предпочиташе да се наспи. Единствената година, в която отиде на олимпиада, взе първо място на областния кръг, но после продължи по същия начин.

 

Когато дойде време за кандидатстване след седми клас, бях сигурна, че няма да го приемат в Американския колеж, не защото няма качества, а заради липсата на желание да положи каквито и да били усилия. Благодарение на страхотната учителка, на която попаднахме, детето си върна мотивацията и за първи път от години го видях да седне и да решава задачи с удоволствие. Една година труд даде резултат и го приеха с много висок бал и стипендия. В колежа отново продължи по стария начин – минимално учене. Почти не съм го виждала да седне и да се подготвя за училище. Може би единствено прословутите им тежки „файнъли“ го ангажираха по един ден.

 

Не съм доволна, че не успях да науча първия си син да е по-мотивиран да учи и да се развива. Отчитам изцяло като своя грешка, че не обърнах достатъчно внимание от самото начало на образованието му и разчитах само на това, че е умно дете. Но си направих съответните изводи и вторият успях да науча, че да си умен не е само привилегия, а и отговорност да развиваш потенциала си.

 

Ето какво мога да препоръчам на родителите на умни деца:

 

1. Изборът на училище ОЩЕ ОТ ПЪРВИ КЛАС. Не е толкова съществено дали е държавно или частно, макар че нивото на частните училища все повече се вдига и там се въвеждат по-съвременни методи за преподаване. Най-важното е да търсите училище с високи резултати от състезания и матури. Отворете една класация на математически състезания, такива има още от първи-втори клас, и проверете кои училища имат най-много представители и високи резултати. Проверете за няколко поредни години. В малките класове математиката се удава на всички умни деца, истинските математици се открояват чак след пети-шести клас. Така че ако детето ви смята с лекота, това със сигурност означава, че е умно, макар че може и да не означава непременно, че ще стане гениален математик. Високите резултати от матурите в четвърти и седми клас са явни показатели за високо ниво, както и че в училището се отделя внимание на децата с по-голям потенциал.

2. Изборът на учителка В ПЪРВИ КЛАС. В малките класове няма по-важен човек за детето от класната му. Разпитайте задължително дали е амбициозна или просто си върши работата, дали обръща внимание на надарените деца, дали успява да им отдели време, да задържи интереса им и да ги стимулира допълнително. Говорете с нея и споделете, че детето ви е умно, напредва бързо и очаквате от нея да му дава допълнителен материал, за да не изгуби интерес.

3. Извънкласни школи и занимания. Обикновено малките ученици посещават занималня. Непременно изберете такава, в която не просто се пишат домашни, а материалът се обогатява. Вашето дете ще се справи с тях за половин час и после ще скучае, докато другите още сричат. Погрижете се детето винаги да има интересна книжка в чантата, ако е свършило преди другите и няма какво да прави. Попитайте преподавателите дали учат детето на самоподготовка и какво занимание ще му предложат, ако е приключило с училищните уроци. Питайте го всяка вечер с какво се е занимавало, дали е скучало или му е било интересно.

4. Самообучение. Научете детето да се образова само от най-ранна възраст. Предоставяйте му работни материали, интересни книги, осигурявайте му време и пространство за самостоятелни занимания, задоволявайте природната му любознателност.

5. Много внимателно с изпреварващия материал! Всеки добър учител ще ви обясни, че ако детето е много по-напред в учебния материал от връстниците си, просто ще скучае в час и ще изгуби мотивация. По тази причина, ако вие лично се занимавате с подготовката му вкъщи, внимавайте да не изпреварвате това, което са взели в училище. Нека решава задачите със знанията за съответното ниво, не му показвайте по-лесни методи, които се преподават в следващия клас. Ако в училище учи английски, запишете го на школа по немски, за да не се дублира материала.

6. Задължително запишете детето на спорт. Спортът учи на дисциплина. Нека то само избере спорта, но вие следете да го посещава редовно.

7. Не прекалявайте. Дори и умните деца имат нужда от време за игра и нищонеправене. Не бива целият им ден да преминава в тичане по курсове и занимални.

8. Един от проблемите на умните деца е т.нар. peer pressure. На български означава социален натиск. Умните деца винаги се открояват и често стават обект на сериозна вербална агреси. Наричат ги зубър, подмазвач и какво ли не. За да избегнат въпросния натиск, нерядко те умишлено се превръщат в шута на класа и демонстрират пренебрежение към учебния материал и учителя. Друг вариант е да се превърнат в аутсайдери. Според мен най-добрият начин да се справите с въпросния peers pressure, е често да напомняте на детето, че трябва да се гордее, че е умно. Разказвайте му интересни истории за успели хора, разговаряйте за научни открития и постижения. Възпитавайте го като победител, мотивирайте го да ходи по състезания и да се гордее с резултатите си. Детето трябва да знае, че способностите му, които го открояват, всъщност са негов плюс и могат да го направят популярен, вместо да се срамува от тях. Виждали ли сте добър футболист в училище, който се срамува от успехите си? По същия начин би трябвало да се гордеят и математиците. Разговаряйте с детето по тези въпроси и изслушвайте притесненията му. Успокойте го, че дори и да не е толкова популярен в училище, най-вероятно в живота ще се справи доста по-добре от мнозина, които му се подиграват.

9. Внимавайте да не му поставяте невъзможни цели. Да си умен не означава непременно да си гений. Не показвайте разочарование, ако детето невинаги е на първо място или ако понякога не се справя. Насърчавайте го да се развива, но не забравяйте да му напомняте и да се забавлява. Виждала съм случаи, когато умни и способни деца буквално прегарят от прекаленото напрежение. Така че нека всичко да е с мярка. Научете го да приема спокойно и неуспехите, да се учи от грешките си и да осъществява своите амбиции, а не вашите.

10. Никога не изисквайте от него само високи оценки. Високите оценки не означават непременно знания. Няма никакво значение дали детето е получило някоя по-ниска оценка от време на време и да му се скарате за нея не е добра идея. Ако предметът му е интересен, то ще овладее и учебния материал на нужното ниво. Целта трябва да е да направите предмета достатъчно интересен, а оценките ще дойдат сами. Пробвайте с някоя интересна книга или още по-лесно - с материали по интернет. Много български сайтове вече предлагат чудесни образователни материали по най-различни предмети.

Вижте и тази статия за децата,

които могат, но не искат.

 

Ако темата за възпитанието ви интересува, можете да прочетете този разказ за трудностите в пубертета. А тук сме писали за критичното мислене.

Ето нещо интересно за родителите на истинските геймъри. Онези, които по никакъв начин не можете да отлепите от компютъра и най-вероятно се притеснявате ужасно за бъдещето им…А може би просто трябва да ги оставим да следват своя път.

Забелязали ли сте общественото мнение, че електронните игри не водят до нищо добро и е по-полезно да прекарвате свободното си време в учене? Това вече не е съвсем вярно, тъй като образователните институции по света започват да предлагат програми за геймъри, като дори има опции за стипендии за най-добрите.

 

  1. University of California, Irvine (САЩ)

 

През март 2016, калифорнийският университет Ървайн, обяви че ще се превърне в първия държавен университет, предлагащ стипендии за геймъри от есенния семестър на 2016. Стипендиите се за играчи на League of Legends, най-популярната в света онлайн игра. Създателите на играта, Riot Games, са помогнали на университета да екипира своя собствена арена за електронни спортове, по модела на корейските PC кафета.

 

  1. Robert Morris University (САЩ)

 

Това е първият американски университет, който е започнал да предлага програма за електронни спортове. Университет е частен и се намира в Чикаго. Предлагат доста големи стипендии, за геймъри, които се състезават на високо ниво в различни игри, но най-вече в League of Legends. Програмата съществува от 2 години и покрива 50% от таксата, както и разходите по общежитие. Студентите имат достъп до специално оборудвани зали и професионални треньори.

 

  1. University of Pikeville(САЩ)

 

Университетът е частен и се намира в Кентъки. Предлага стипендии за геймъри, които са на много високо ниво. Подобно на спортните стипендии, студентите в програмата по електронни спортове, трябва да поддържат определен успех, за да са част от отбора на университета. Ръководителя на програмата я определя като „съпоставима с програмата на атлетите“. Университета също така праща „скаутове“ в гимназиите, в търсене на най-добрите играчи. Говорят с тях и провеждат тренировъчни игри. Интересуват се както от рейтингите, които имат в игрите, така и от поведението им към другите играчи.

 

  1. Columbia College(САЩ)

 

Университетът обяви своята програма за електронни спортове в края на 2016. Идеята е дошла от състезание по видео игри между президента на университета и учениците през 2014 година. В момента, университета набира треньори за отборите по електронни спортове. Също така е и в процес на създаване на арена за електронни спортове.

 

  1. Garnes Vidaregaande Skule (Норвегия)

 

Това е една от първите гимназии в света, които ще сложат електронните спортове в основната си програма. Учениците в гимназията ще имат класове по електронни спортове поне по 5 часа седмично. Основната цел на програмата е да подобри способността на учениците да се концентрират за дълги периоди от време. Гимназията ще предостави на учениците си висок клас компютри, за да могат да играя игрите оптимално добре.

 

  1. Arlanda Gymnasiet School (Швеция)

 

През август 2015, училището взима 7 студента, които да станат част от тяхна програма по електронни спортове. „Когато студентите завършат, искаме да им предоставим възможността да се издържат, играейки игри, но и да имат алтернатива“, казва директорът на училището. Кандидатите трябва първо да бъдат приети в университета по някое от направленията, след което да кандидатстват за геймърската програма.

 

Фентъзи с елементи на разсъждение

Автор Янка Петкова

 Видях финландско училище през 1985 година. Тогава, поради „ранната” си възраст, не можах да оценя тънкостите на образователната им система, но пък имах достатъчно „външни белези” за разглеждане.

Как се оказах там – детският ни хор имаше турне в няколко финландски града. Домакини ни бяха семействата на ученици от едно хелзинкско училище.


Посрещнаха ни на гарата, изпяха ни една народна песен, фалшиво и от сърце, и без да оглеждат с недоумение групата ни в сини балтончета (тогава всички носехме такива) ни раздадоха светлоотражатели, които веднага трябваше да окачим по ръкавите си. Защото сме деца и шофьорите трябва да ни виждат.
Посетихме училището на следващия ден – казвам „училището” съвсем условно, с пълното съзнание, че не бях виждала подобно учебно заведение дотогава, не съм виждала и досега. Първо влязохме в гардеробната, да си оставим „униформите”, и се смесихме с финчетата, които тъкмо си обуваха пантофите, за да им е по-удобно по време на учебния процес, пък и за да пазят килимите, постлани навсякъде. Едно момиче отвори личното си шкафче, извади паста и четка и се запъти към чешмите, явно в бързането не беше успяло да си измие зъбите. Не беше единственото, което довършваше сутрешния си тоалет.
Разделихме се по групи, казаха ни, че можем да влизаме в часовете, без да се притесняваме. Запътихме се към кабинета по руски – всеки се хваща за познатото. Присъствието ни явно не наруши особено обичайния ритъм на учене, защото между учителката и учениците имаше странно свободни отношения. Заварихме ги по време на някакъв интересен разговор, бяха се струпали около педагожката и направо си се веселяха. Направи ми впечатление, че тези, които искат да учат руски, не са малко, явно финландците нямат проблеми с историческата памет. Учителката, която беше много наясно откъде идваме, ни предложи да направим експеримент – най-малката по възраст хористка да се състезава с един от най-добрите й ученици. Няма да обяснявам кой победи в езиковия турнир.
После се чу някаква приятна мелодия, разбрахме, че часът е свършил и излязохме в междучасие. Малко ни потисна тишината, защото това при нас е времето да се отприщиш. Финландчетата си вървяха тихо по коридора, някои се бяха уединили в ъглите с плетка или друго ръкоделие (това съвсем сериозно), едно момче седна на рояла в главното фоайе и засвири, а около него се събраха тези, които обичат да се разтоварват с музика.
Последва часът „по трудово” – там момичетата и момчетата бяха разделени в групи – девойките се събраха в нещо като голяма, добре обзаведена кухня и подредиха масата. Преподавателката им обясни значителната разлика между вилицата за салата и тази за основното ястие. Като приключиха с етикета, започнаха да приготвят коктейлни хапки (там разбрах за първи път за съществуването им). В момчешкото отделение ни беше по-скучно, кабинетът приличаше на подредена работилница, нещо майсторяха, изобщо гаражна атмосфера.
Подобно разделение имаше и в часа по физическо – оказа се, че решението било на учениците, защото установили, че момчетата и момичетата имат различни предпочитания – дамите се занимаваха с аеробика, а господата – с баскетбол. Аз се влюбих в кабинета по музика – много артистично местенце – по стените окачени музикални нструменти и партитури, някой си беше донесъл китарата от вкъщи, защото искал да изсвири новата си композиция на съучениците си. Преживявах мечтата си!
Изобщо, независимо дали учеха, пееха, готвеха или спортуваха, все изглеждаха доволни.
Няма да разказвам за белите дъски, които при нас „дойдоха” след десетилетия, за зимната градина, за която се грижеха в часовете по биология, за кинозалата, плувния басейн, ресторантчето, в което се хранеха… изобщо за всичко, което продължава да звучи като фентъзи на училищна тематика у нас.
Накрая да вметна, че влязохме и във финландския парламент. Не защото бяхме улучили единствения ден в годината за посещения. Просто, когато депутатите не заседават, всички граждани имат свободен достъп (поне така беше тогава). Е, минаваш през охраната, но после спокойно можеш да разгледаш заседателната зала, да се повозиш на асансьора без врати (все пак бяхме деца) и дори да почукаш, да ти отвори някакъв усмихнат депутат и да те пусне да му видиш кабинета.

В такъв един парламент се създават законите на финландското образование.

 

Снимката на съвременно финландско училище е от интернет.

Една млада и талантлива жена, която уважавам, автор и журналист, стана учителка в елитна гимназия. Днес чета съобщение в профила й, че се разделя с тази кариера. Елена Кодинова е човек, който можеше да даде много на децата и искаше да го направи. Какво пречи на млади и истински талантливи хора като нея да останат в училище? Ясно е, че не е само ниското заплащане. Когато започваш тази работа, ти си наясно колко ще получаваш за нея.

Отговорът е еднозначен. Системата. Тази система, която унифицира децата и ги вкарва в матрицата на кухи лейки, в които се наливат готови знания и факти, вместо да бъдат научени да мислят. Същата тя мачка и всяко желание на учителя да прибегне до нови и по-интересни методи, да помогне на децата да открият своите силни страни и да ги развиват, вместо да се чувстват унизени и глупави, когато не се вписват в общата рамка.

За сравнение основният принцип на финландската образователна система е:

ДЕЦАТА ТРЯБВА ДА СА ЩАСТЛИВИ

Ето какво разказва за нея видеото, в края на статията.

Финландия има една от най-добрите образователни системи в света. Постигнали са го чрез цялостна промяна.

Преди години образованието във Финландия бе сред най-лошите в света. Финландското правителство не е доволно от този факт и решава да направи промени и да опита нововъведения. Не след дълго промените дават резултати – образованието във Финландия достига до най-високите позиции в класацията.

Но как го постигат?

Този отговор ме интересува най-много. Затова решавам да се срещна с финландския министър на образованието. Тя веднага ми разкрива най-голямата тайна.

– Не даваме на децата никакви домашни.

– Никакви?

– Да. Смятаме, че те имат нужда от повече време да са деца. Да са млади. Да се радват на живота.

– Значи не им давате никакви домашни? Какво им казвате да правят след училище? Да се катерят по дърветата?

– Ако това искат, да. Но докато се катерят по дървета, научават по нещо за насекомите и растенията. На следващия ден идват на училище и ми разказват за новите неща, които са открили.

– Колко време прекарват в училище най-малките?

– Понеделник – 3 часа. Вторник – 4 часа. Общо около 20 часа на седмица.

– О, боже. Това включва ли времето за обяд?

– Да!

– Как изобщо научват нещо за толкова малко време?

– Мозъкът има нужда от почивка. Ако учиш през цялото време, мозъкът се претоварва и спира да приема знанията.

Децата във Финландия имат най-кратките и учебни дни и учебна година в целия западен свят. Освен това, те се представят по-добре от всички останали деца. Научават повече като ходят по-малко на училище.

– Образованието, което предлагаме, е изцяло в ръцете на учениците. Например, когато трябваше да ремонтираме детската площадка, поканихме децата да си говорят с архитектите и да им помогнат с проекта.

– Архитектите вслушаха ли се в желанията им?

– Да! Има елементи на площадката, изцяло проектирани от децата.

Учим ги да са щастливи, да уважават останалите и себе си.

– Интересувате се основно от щастието им?

– Да.

– Какво преподавате?

– Математика.

– Тоест учителят по математика, иска да научи учениците си как да са щастливи?

– Да.

Когато имат време да играят с приятелите си, да се социализират и да бъдат деца, всичко наоколо е толкова по-живо.

– Искате да си играят?

– Да. Искам да си играят.

Последните думи са на директорката.

Възнамерявам да подготвя поредица от материали за съвременната образователна система. Не само за България, а в световен мащаб. Някои частни училища и много учители в държавните институции се опитват да променят настоящето положение, което прави образованието скучно и затъпяващо не само за учениците, но и за учителите. Ще ви разказвам за тях и за методите и идеите им, някои от които могат да ви се сторят доста крайни. Но всичко, което може да накара учители и ученици да мислят извън рамките, е добре дошло. Светът, в който живеем, се променя ежеминутно, и системата, която някога е работила, също трябва да се разтърси и да еволюира, ако искаме нейният продукт не просто някак да се „вписва“ в бъдещето, а да го твори.

Ще приключа с думите на Джон Гатоу, учител с 30 годишен стаж и автор на „Затъпяването – скритата цел на задължителното образование“.

Започнах да вярвам, че гениалността е изключително често срещано човешко качество, най-вероятно присъщо на абсолютно всички ни. Не ми бе лесно да приема тази идея: образованието ми в два елитни университета ми бе втълпило, че интелигентността и талантът се разпределят по изпъкнала крива в зависимост от икономически фактори, както и че човешката съдба е неотменима и по калвинистки предопределена именно поради тези математически, привидно неопровержими научни факти.

Проблемът обаче бе, че на моменти най-нелицеприятните деца в класа ми упорито демонстрираха най-добрите човешки качества: проницателност, мъдрост, справедливост, находчивост, смелост, оригиналност. Това ме объркваше. Те не го правеха достатъчно често, че да ми улеснят преподаването; правеха го обаче достатъчно често, че да ме накарат въпреки нежеланието си да се зачудя нещо. Дали самото им присъствие в училище не бе причината, поради която те затъпяват?

Макар и твърде конспиративен за моя вкус, Гатоу несъмнено е абсолютно прав, че стандартната училищна система е абсолютно немотивираща, скучна и неадекватна както за съвременния ученик, така и за съвременния учител. Виждаме го всеки ден – в нежеланието, с което децата ни ходят на училище, в скучно поднесения материал, в обезверените погледи на учителите и най-вече в необходимостта от куп странични занимания, школи и курсове, за да може да се осигури някакво истинско образование и подготовка за живота на децата ни.

И ако за някои фактът, че не само в България е така, би могъл да прозвучи успокоително, мен ме плаши още повече.

Очаквайте още по темата.

 

Днес се проведе последния ден на „отворени врати“ в Американския колеж преди изпита, насрочен за неделя, 19 март 2017 г.

В сграда „Сандерс“ ни посрещнаха доброволци – момчета и момичета деветокласници, които ни раздадоха брошури и на групи по десетина деца с родители ни разведоха из сградите на колежа. Разказаха ни за предметите, които изучават във всяка от тях, за програмата, организацията и реда в колежа.

Освен най-различните купи от състезания и турнири навсякъде по стените се виждат картини, нарисувани от ученици в различните клубове по изкуства, както и различни снимки и сувенири. Навсякъде е чисто, подредено, прави впечатление, че самите ученици си харесват и ценят кампуса и си го пазят. Не можах да не се впечатля например от приятното кафене или че дори боклукът се събира разделно.

Учениците от Американския колеж получават две дипломи – българска и американска. Плюсът на американската диплома е, че ако решат да кандидатстват в американски университет, не плащат таксите като чужденци, което е три пъти по-скъпо.

Друг голям плюс на Американския колеж, който може би сте пропуснали. Това е единственото българско училище, което предлага академични съветници напълно безплатно. Академичният съветник оказва съдействие на всеки ученик при избора на висше учебно заведение, дава му насоки за най-подходящото място за реализация с неговия успех, възможности и интереси, помага му за попълване и подаване на документи за кандидатстване и изобщо подкрепя този нелесен процес, който често обърква не само учениците, но и родителите.

След разходката ни поканиха в кафетерията на освежителни напитки и сандвичи. Срещнахме поне десетина семейства на съученици и приятели, на всички тях пожелавам много успех.

Последва събиране в концертната зала на пета сграда, където директорът д-р Юинг ни представи идеите и целите на Американския колеж.

Ще ви предам съвсем накратко речта му.

Америка има много добри и лоши страни. Ако следите политиката ни, сте запознати с лошите. Но днес ще ви говоря за добрите. Една от тях е това, което светът нарича Американската идея и която е заложена и в конституцията ни – а именно, че всеки човек има право на живот, свобода и търсене на щастието.

Третият аспект на тази идея – търсенето на щастие – е заложена в основата на нашето образование тук в Американския колеж, най-старото американско училище извън Щатите. И като казвам търсене на щастие далеч нямам предвид елементарната наслада, която ни носи ежедневието. Нито това е имал предвид Томас Джеферсън преди повече от 200 години. Имам предвид търсенето на смисъл, цел и обществено значимо осъществяване на всеки индивид. И тази идея не принадлежи само на един народ, на една държава. Това е идея, която всеки може да прегърне, стига да има очи да я види и сърце и ум да я последва.

 

Как работим за тази идея тук, в нашия колеж?

За да се чувства един млад човек щастлив, са необходими три фактора:

  • Самостоятелност
  • Добри отношения в общността
  • Постижения

 

Самостоятелността е необходима на всеки човек, както на нас, зрелите, така и на младите, за да чувстват, че има контрол над собствения си живот и изборите си. В нашето училище предоставяме на младежите огромни възможности за избор. Голяма част от предмети и занимания извън задължителните оставяме на техните предпочитания и те се възползват с удоволствие от този избор. Но самостоятелността носи и отговорност, това е другото й лице. Нашите ученици представят институцията ни пред обществото и ние очакваме от тях да я представят достойно и почтено.

Добрите отношения между учителите и учениците и между самите ученици са поощряват. Всеки наш ученик чувства подкрепата на общността от първия си ден тук. Както внимателно подбираме учениците си, така внимателно подбираме и учителите. Всички те са изключително квалифицирани специалисти, голямата част от тях са англоговорящи, но преди всичко са отлични преподаватели, способни да мотивират и насърчават учениците в тяхната реализация.

Постиженията са третият фактор, който носи удовлетворение на нашите ученици и повярвайте, те са много и в най-различни области. Тук не само предлагаме възможност за постижения в академична насока, но поощряваме и интересите на всеки един в тяхното многообразие. Ако един наш ученик иска да се развива в нова и съвсем непозната област, ние ще направим всичко, за да го насърчим. Имаме уникален коледен концерт, мюзикъл, научно изложение, който по инициатива на трима ученици направихме с международно участие. (Тук видяхме невероятно видео с представените на изложението ученически проекти.) Нашите ученици се изявяват във всяка една област и по време на ученето си и след това. Може би защото за разлика от стандартното училище ние не преподаваме просто знания, ние преподаваме и умения. Уменията да реализираш знанията си, да ги представиш, да ги обогатиш и развиеш, да извлечеш максималното от тях. Наши ученици в момента учат в най-добрите университети на Великобритания, САЩ и навсякъде по света. Вчера ми се обадиха, че трима наши единадесетокласници са приети в Кеймбридж.

 

Но където и да са по света, връзката помежду им и с колежа си остава жива, връщат се тук за коледните ни концерти, интересуват се от развитието ни, включват се в инициативи, поддържат се взаимно. Приятелствата създадени тук остават за цял живот.

 

Относно конкретните условия за приема в колежа ще ви разкажат колегите от администрацията. Ние имаме ученици от цяла България. За да им дадем равни условия, независимо от възможностите на родителите им, всички ученици успешно издържали изпита, имат възможност да получат финансова стипендия, която покрива различна сума от таксата, в зависимост от необходимостта. 40 процента от учениците в колежа получават такава стипендия.

 

Успех на всички кандидати!

  

Тази година и моят втори син ще кандидатства тук, в училището, което батко му завърши преди няколко години.

Стискайте ни палци!

 

Мария Пеева

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Губя го, мамо!

Губя го, мамо!

28 Юни, 2019 Хранене

Татко Калоян отново на плаж

Татко Калоян отново на плаж

27 Юни, 2019 Татко Калоян

Смелостта да си нормална

Смелостта да си нормална

03 Юли, 2019 Добра форма

Децата с трудна съдба

Децата с трудна съдба

02 Юли, 2019 Истории

Мъж в магазин

Мъж в магазин

28 Юни, 2019 Забавно

Летни тела

Летни тела

10 Юли, 2019 Общество

Пътеки, пещери и огромни лъжици

Пътеки, пещери и огромни лъжици

23 Юли, 2019 Развлечения

Нека да е лято

Нека да е лято

23 Юли, 2019 Добра форма

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Една Неда

Една Неда

21 Юли, 2019 Истории

Как уча децата да взимат решения

Как уча децата да взимат решения

19 Юли, 2019 Образование

Обречени

Обречени

18 Юли, 2019 Здраве

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам