Автор: Траяна Кайракова

„Мамо, болен съм!“ Това сигурно е най-страшната реплика за една майка. Пък за мене, дето съм пратила в земи тилилейски детето си, че да се учи на труд и сполука, е направо ужас! Не, че не мога да подпаля колата и да хукна, ама е през нощтта и вече съвсем окьоравях, та не ми е вариант. Споделя ми остъйманашеснайсетсъм, че кашля като магаре и има хрема. Не му е добре, обаче бачка на умрляо, щото не му се пада почивен ден. Само дето не умрях. Раздигнах цял Балчик и намерих кой да му занесе антибиотик, щото другите лекарства съм му ги пратила, ама той ги е почти изпил. Баш антибиотик не съм сложила, щото избягвам да давам.Бе те хубаво ще му занесат лекарства, ама сутринта чак. А да се обади това дете, а да се обади, няма и няма! В 10:00 сутринта го чух и до посред нощ се изприщих. Към 00:30 ми звъни.

• Мам, ...куху- буху...ко пр?
• Ще ти кажа аз „ко пр?“! Къде бля досега, че не ми звънна?!
• Куху- куху, буху- буху, играхме белот досега...
• Ми нали си болен! Какъв белот те е затресъл?!
• Бе чак толкоз не съм..куху-куху...

В това време чувам как хрупа нещо и усилва кашлицата.

• Какво ядеш?!!!
• Соленки и ядки, куху-буху-муху-куху...
• Какви соленки, какви ядки! Това още повече те кара да кашляш! Ще те убия!
• Споко бе,мам, куху-куху...Вечеряме в 19:00, сега е кое време, нямам друго за ядене...куху-куху.
• Бе детенце! Ще ме умориш на жив живот! Жива да бях, щях да умра! Изяждай го това нещо и веднага си изплакни устата и гърлото! Чуваш ли!
• Куху-куху, аха...
• Имаш ли ракия?
• Тц!
• Уиски?
• Даааааааааааааааа!
• Слушай ме сега! Ще си направиш компрес! Имаш ли голяма носна кърпа?
• Куху-куху, не, куху-буху...
• Какво имаш, виж нещо подходящо.
• Калъфка от възглавница става ли?
• Става! Сгъвай по диагонал, после на правоъгълник. Намери памук и торбичка найлонова някоя.
• Куху-куху, да, да, буху-буху, откъде?
• Оффффф, бееееееееееее! Вземи тоалетна хартия. Намери торбичка!
• Нямам бе, мам, кух-куху-куху-куху!
• Търси!
• Намерих една, ама много шумоли, куху-буху.
• Карай! Слагай торбичката, върху нея тоалетна хартия. Сега сложи уиски на хартията.
• Какво?! Куху-куху-куху! Да хабя уискито? Абсурд!
• Лапе! Слагай, че ще ти дам едно хабене на уиски! Къде да ти търся ракия сега за компрес!
• Добре, куху-куху, ама ще сложа малко...
• Да не ти се свиди! Слагай и връзвай на врата!
• Ок.
• Сега! Скъсай пак тоалетна хартия и си направи два тампона за носа.
• Колко големи, куху-куху...
• Ми колко? Да не ги смръкнеш все пак! Де да знам, колкото прецениш!
• Ок!
• Направи ли?
• Да.
• Топи ги в уиски.
• Айде пак! Стига ми хаби уискито, бе! Марково е! Знайш ли колко струва?!
• А не! Не знам! Нали аз ти го пратих да се черпите за имения ден! Топи ти казвам!
• Лелеееееееееееееее, мам! Куху-куху, буху-буху, много уиски отиде...
• Е колко много?
• Ми бая!
• Бе ти тампони ли направи, или фитили за горене?!
• Май фитили, що?
• Щото ти казах тампони!
• Ма не искам да ги смръкна бе!
• Прати ми снимка да видя!

Праща снимка. Остъй това, че е изгорял на кооператорски тен – на ръкави, чорапи до средата на прасеца и яка на тениска, ами поглеждам и направо припадВам!Мастодонт виждали ли сте? Ако не сте, търчете при чичо ви Гугъл, не Гогол, да видите! Висят два огромни фитила от носа му, като мастодонски бивни. Как не си е разчекнал ноздрите, не знам! Висят, ама чак под брадичката и капят надолу. Ухилил се като ряпа, завил си компреса и се блещи насреща ми.

• Ей тука умрях, майка!
• Що?
• Намали ги малко бе! Ще закачиш някоя врата на излизане! И ги изцеди!
• А може ли да ги изцедя в гърлото си? Да не се губи материал?
• Ми давай! Таман да ти загрее малко гърлото.
• Ок, брат!

Оттам хукна, както е дегизиран като пациент на Пирогов, да дири капки за нос от момичетата в хотела. Какъв смях е било мога само да предполагам. На сутринта му занесли хапчетата. С целия си мозък аз направо го предозирах, ама не беше нарочно! Честен кръст! За 24 часа го нахаках с 3 таблетки антибиотик по 0,500мг. Ама туй късно го рзабрах. И добре, че не съм знаела, че щях да умра от ужас, заради лечението, дето му приложих! На следващия ден беше пушка! Ми с цялата тая дрога, дето го бях натъпкала, не знам как е оживял въобще! За майка не ставам, пък за лекар хич! Айде дано това лято само с това лечение с уиски се разминем!

Траяна можете да следите ето тук. Историите й вече излизат в трета книга. Пожелаваме й успех!