logomamaninjashop

Една мъжка изневяра

Автор: Радина Бисерова

Болшинството от хора биха отговорили на въпроса защо мъжете изневеряват еднозначно – заради нагона им. Но има истории, в които изплуват и други дълбоко скрити истини за мъжките кръшкания.

Николай беше необразовано момче, израснало в средно голям град в България. Въпреки проблемната кожа на лицето, която му създаваше комплекс, обожателки никога не му бяха липсвали, но определено средностатистическият зрящ човек би останал искрено изненадан, виждайки го на сватбения му ден до едно божествено създание – русокосо, синеоко миньонче, израснало в столицата – не само красиво, но и образовано, на име Ана.

Дългогодишната им връзка бе узаконена и последва преместване в столицата. Макар и без завършено висше образование Николай успя да си намери добре платена работа в един от монополните доставчици на комунални услуги в България. Последваха осем години на щастлив брак и кулминацията - отдавна чакана от тях самите и от близките им – бебе на име Леа.

И както не малко статии са написани по въпроса, младият татко започна да се чувства пренебрегван от съпругата си, която беше на 100% отдадена на грижите за Леа. Имаха на разположение баби, макар и не в същия град, но като повечето грижовни майки, Ана искаше да се справи сама. Време за нея самата не оставаше, но и тя не изпитваше нужда от такова. Беше ѝ достатъчно да заспива всяка нощ с мисълта, че за пореден ден е отдала възможно най-добрите грижи на дъщеря си.

Работата на Николай беше свързана с много еднодневни пътувания. За краткото време, което прекарваше в офиса, успяваше да стане обект на внимание от колежки, които го разпитваха за новороденото и му съчувстваха за недоспиването. Естествено той не влизаше в детайли и обяснения, че жена му е толкова грижовна към детето и до сега няма нощ, в която той да е будувал. При най-малкото помрънкване тя скачаше и отиваше до креватчето на Леа, за да я успокои, а и за да не бъде събуден така обичаният от нея съпруг. Но тъй като вкъщи той страдаше от липса на внимание, което получаваше единствено Леа на 100%, то поне в офиса реши да се наслади на чувството някой, макар привидно, да се интересува от него и това как се чувства.

Времето минаваше. Леа растеше. Ана беше все така грижовна майка, а Николай вече беше започнал афера с една своя колежка. Банална история, но и парадоксална, защото въпросната чиновничка беше абсолютно невзрачна. Кой би предположил, че някой мъж би избрал за любовница толкова обикновена женица, при положение че се е оженил за една русокоса русалка... За съжаление Ана - синеокото миньонче беше с все същия пленяващ поглед, в който може да се удавиш като в бездънна морска шир, но изваяните форми на тялото ѝ отдавна се бяха покрили с излишъци – още по време на хормоналните лечения, които се предполага, че бяха спомогнали за появата на принцеса Леа. И макар изборът на Николай за партньорка в аферата да беше доказателство, че „любовта“ е сляпа, то вкъщи очите му заснемаха картини на някога прекрасната му съпруга по анцузи и с коса, която не е виждала фризьор поне от половин година.

Макар не особено интелигентен, Николай беше провинциален хитрец и реши, че трябва да вмени чувство за вина на половинката си. Започна да я тормози, че не се чувства добре, че не е щастлив и това дори го води до паник атаки. Стигнаха до там да обсъждат дори потенциален развод. Това разбиваше бавно сърцето на Ана, но тя обичаше съпруга си толкова много, че беше готова на всичко, за да бъде той щастлив, дори това да означава да са разделени. Беше склонна да разбие на парченца идеала, в който от дете е вярвала и това, което я караше да се смята за истински щастлива – успешният брак и реализираното семейство.

Дойде моментът Ана да се откъсне от детето за няколко часа (това изглеждаше невероятно, защото Леа дори не беше навършила годинка), и да се срещне с две от най-близките си приятелки, за да сподели мъката си, която я караше да плаче постоянно.

Първият въпрос, който чу беше „Друга ли има?“ и не защото приятелките ѝ смятаха, че Ана може да тласне по какъвто и да било начин съпруга си към изневяра, а защото двете жени бяха изчели достатъчно истории, изгледали достатъчно филми и живееха в реалността – където статистиките показват, че най-вероятната причина за развод, инициирана от силната половинка в брака, в 98% от случаите беше именно друга жена.

Беше типична студена есен, през която освен леещите ежедневно сълзи от очите на Ана, навън ежедневно се лееше и проливен дъжд. Сезонът преминаваше. Николай и Ана бяха взели решение за развод, но не беше така просто. Имаше обстоятелства, които изискваха време, като най-първостепенно беше намирането на жилище. Дойде зимата. Николай продължаваше да търси апартамент за себе си. С Ана и Леа живееха в двустаен, оставен им от родителите на софиянката, и ремонтиран прекрасно от младоженската двойка преди осем години.

Настъпи новата година. Ана успя да се откъсне отново от детето и да пие кафе с приятелките си – Яница и Цвети, чието съчувствие в очите се забелязваше от километри, но нямаше как да ѝ помогнат, освен да се опитат да ѝ повдигнат духа. Ана сподели, че бърза да се прибира, защото Николай ще излиза с колеги. Напоследък така протичаха дните им – стараеха се да не се засичат за дълго време у дома, защото бащата на Леа твърдеше, че се чувства добре у дома, само когато е с дъщеря си, но в присъствието на Ана се задушавал. Психическият тормоз над младата майка беше неоспорим.

Същата вечер Цвети беше заедно със съпруга си и техни приятели на кино, след което решиха да хапнат и тогава настана истинска буря, а гръмотевицата, която порази Цвети, беше гледката на Николай в компанията на непозната жена в един от най-шикозните и скъпи ресторанти в София. Дори съпруга на Цвети разпозна „депресираната“ половинка на Ана.

Добрата приятелка не можа да мигне цяла нощ, дерзаеща да сподели ли на Ана, или да го запази за себе си. Спомняше си как през последните три месеца от майчинството си (на което и тя самата се наслаждаваше в момента), прекара в дълги телефонни разговори с дружката си от ученическите години, която я изслушваше я и подкрепяше, и отсече, че при обратната ситуация, ако Ана забележи нейния съпруг в женска компания, би искала да ѝ  сподели, така че и тя ще постъпи така. Естествено, при други обстоятелства, ако Цвети не знаеше за потенциалния развод и подробностите как атрактивното мъжле тормози и „мачка“ нейната приятелка, най-вероятно щеше да подмине тази история. Но тя си спомни също как Ана ѝ сподели, че дори би му оставила детето – в миг на загуба на вярата в себе си, беше отчаяна и ако някой в този брак изпадаше в депресия, то това беше именно нежната и крехка половинка. И така Цвети се обади на Ана, започвайки с думите „Ако ти беше на моето място, също бих искала да ми кажеш...“ и изплю камъчето.

Не отне никак дълго време и Николай беше помолен да си събере багажа и да напусне дома им. Той твърдеше, че дамата, с която е бил, е сестра му, която по това време беше майка на новородени близнаци и също като Ана беше всеотдайна майка, за която беше невероятно да се предположи, че ще остави тримесечните си бебета на баща им, за да иде на вечеря с брат си. Разбира се,  не бе напълно невъзможно и сигурно дори има такива братя и сестри, но не и в техния случай. Беше замесен дори зетят, от когото Ана искаше да потвърди, че съпругата му онази вечер не е била вкъщи. Той не можеше да лъже и я помоли да говори тя самата с Николай и да не го замесва. Ана успя да разбере от съобщения в телефона на Николай, че връзката датира от повече от година и не става въпрос само за сексуални отношения, а са замесени и чувства или поне така се тълкуваха съобщенията със съдържание „Обичам те“.

Емотиконите с целувки, „I love you”, “липсваш ми” бяха разменени между Николай и партньорката му в извънбрачната авантюра, а на съобщенията от Ана със снимки на Леа и списъци за пазар, той отговаряше е емотикон – „вдигнат палец”. Обикаляйки из магазините младата майка си избираше марков стилен анцуг, а по време на командировка прелюбодействащият съпруг ставаше клиент на местен бутик за бельо и с нетърпение очакваше да поднесе подаръка на загрижената за него колежка. Когато беше с нея, той се наслаждаваше на нейната пълна отдаденост, докато вкъщи, ако умората беше пощадила някоя вечер Ана, то дори най-краткият миг в опит за усамотяване на младите родители беше разбиван от бебешки „каприз” и зов. Николай се беше оставил на течението. Доставяше му огромно удоволствие и носталгия по отминалите времена на страст и тръпка, която трудно, дори може би при някои невъзможно, да запазиш в продължение на петнадесет години – точно толкова време, откакто бяха заедно с Ана.

След като Николай напусна дома, се предполагаше, че е отишъл при любовницата си. Много бързо успя да закупи собствено жилище, което записа на чуждо име. Твърдеше, че един ден имотът ще остане за Леа, но лицемерът и хитрец в него му напомни, че ако го закупи на свое име и още няма развод с Ана, то и тя ще има право на 50% от това жилище.

Последваха три месеца на размени на Леа по паркинги, от кола в кола и обменяне на кратки реплики, вгорчаващи настроенията и на двамата объркани родители. Ана се амбицира и записа шофьорски курсове, курс за следдипломна квалификация и дали от тормоз или от диета свали забележимо количество килограми. Странни същества сме хората, в конкретния случай тази млада майка се мобилизира, амбицира и постигна само за четвърт година неща, които с години или не се решаваше, или не ги приоритизираше.

Малко преди Великден, Ана реши да приеме поканата за гости от свекърите си, с които имаше много добри отношения, дори предвид ситуацията със сина им в момента, и замина заедно с Леа за провинцията. След последната Коледа, изкарана с много горчивина и липса, на каквато и да е топлина у дома, младата майка се надяваше поне сега да си почине и да остави бабата и дядото да поглезят и да се порадват на внучката си. Появи се и Николай там – в дома на родителите си. В онези последни дни на страстната седмица изневерилият съпруг незнайно с какви думи, жестове и действия извоюва покана от Ана да се върне у дома.

Към днешна дата, вече почти три години по-късно, двамата са заедно и щастливо отглеждат Леа. Успяха да реализират първите си съвместни „ергенски” пътувания извън границите на България. Ана не намира вече време за приятелките си отново е всеотдайна майка и съпруга. Николай междувременно остана без работа. Чудно нещо е животът. Първата тревога на Ана при обсъждането за раздяла със съпруга ѝ беше именно как ще се справи сама финансово, а сега се справяха предвид, че той беше на борсата по труда.

Всеки се чуди как младата жена преглътна лъжите и изневярата – в името на детето ли, или пък истинската любов е склонна на такава прошка. Но нали две от Божиите заповеди са именно да не лъжеш и да не прелюбодействаш. Колко великодушно може да е човешкото сърце – в случая това на Ана, че да прости и да пробва да забрави?! Ако това не беше истинска история, по-скоро би имало нарушение на още една Божия заповед – убийство на грешника от умопомрачената, обидена, наранена и обичаща съпруга.

Може би, както и за други ситуации и в тази е вярно, че „времето лекува“.

Николай?!За него остава да се надяваме, че е осъзнал какво значат двете принцеси у дома и дано занапред двамата съпрузи, на които им се „размина“ развода, да се вглеждат повече в качествата си, а не в недостатъците си.

lovers 2761566 640

Прочетете още:

Животът е просто смяна на гледната точка

Любовта не се опитомява

Последно променена в Четвъртък, 11 Юни 2020 14:14
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Писмото на една майка

Писмото на една майка

21 Юни, 2020 Отношения

Мъж на диета

Мъж на диета

16 Юни, 2020 Забавно

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

От къде си?

От къде си?

17 Юни, 2020 Истории

Невидимите хора

Невидимите хора

19 Юни, 2020 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам