logomamaninjashop

Сбогуване с майчинството

Автор: Анета Стоядинова

Откакто се помня, все гледам деца.

Първо гледах брат ми - осем години и половина по-малък е от мен (тогава реших, че когато имам деца, ще са с голяма разлика).

На 22 родих първата ми дъщеря.

Беше като игра на кукли - много я обичах, гушках я, целувах я, а понякога полудявах от незнание защо плаче и къде греша. Сега мисля, че още съм била дете.

Днес тя е млада жена, която ми роди прекрасен внук и която има най-сладката професия - майстор на торти.

Тогава реших, че искам три деца.

Животът се завъртя и без да искам постигнах това с разликата - на 32 родих втората.

Нея гледах много по-уверено, но и някак между другото - работех през цялото време от къщи, мъкнех я със себе си навсякъде, а когато се налагаше каката беше детегледачка и според мен това помогна да не бърза с бебетата и да роди на 25.

Средната тази година беше абитуриентка, влезе в университет и има гадже, с което живеят у нас.

Някой Божи ден..

sboguvane2

Третата родих почти на 38.

Планирано и желано трето дете.

Най-прекрасното ми и осъзнато майчинство.

Пак работех, но отделях много повече време за нея.

Най-прекрасното нещо беше да я кърмя нощем - аз и тя сами на този свят.

Така се случи, че през годините пак с нея прекарвах най-много време, а и тя беше най-обичлива и гушлива от всички.

И така до миналата есен, когато тя навърши 12.

Ужасна възраст.

Не знае риба ли е, рак ли е.

Спря да обича всички неща, които правехме заедно - да ходи с нас на ски, да живеем три месеца през лятото на язовира, да кара колело, дори и да се гушка.

Дадох си сметка, че така е било и с другите, но някак е минавало безболезнено за мен и незабележимо, защото наоколо винаги е имало едно по-малко дете, което да запълва времето ми.

Това ми подейства като шок - по-тежко и от отбиването.

Старая се да не съм гадна, обсебваща майка, която да ги държи до полата си и да контролира всичко, да иска внимание и постоянно присъствие, но признавам - когато цял живот е имало поне по едно малко дете наоколо изведнъж става пусто...

Казват ми, че съм луда да искам някой да ми къса нервите непрекъснато.

Но и пет живота да живея, не бих заменила тази лудост с нищо на света.

И ако някой се чуди защо не запълвам тази празнина с внука си - моля, моля!

Децата си имат родители!


Препоръчваме ви още:

Синът на моя син

Живот по мярка

Братята

 

Последно променена в Понеделник, 30 Юли 2018 08:47
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Еньовден е

Еньовден е

24 Юни, 2020 Истории

Една мъжка изневяра

Една мъжка изневяра

09 Юни, 2020 Истории

Законите на семейство Явашеви

Законите на семейство Явашеви

12 Юни, 2020 Татко Калоян

Любовта не се опитомява

Любовта не се опитомява

07 Юни, 2020 Истории

За котките и сойките

За котките и сойките

09 Юни, 2020 Забавно

За децата и пясъчниците

За децата и пясъчниците

05 Юни, 2020 Здраве

Филми и книги за наркотиците

Филми и книги за наркотиците

13 Юни, 2020 Възпитание

Малко мръсна история

Малко мръсна история

05 Юли, 2020 Възпитание

За истинския живот

За истинския живот

01 Юли, 2020 Истории

Feedback/Обратна връзка

Feedback/Обратна връзка

30 Юни, 2020 Истории

История с мухла

История с мухла

29 Юни, 2020 Забавно

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам