Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

Спокойно можем да кажем, че 2016 не беше приятна година, меко казано.

Докато се готвим да посрещнем 2017 с отворени обятия, много от нас ще направят една ключова грешка – ще се концентрират около грешни новогодишни обещания.

Ако се доверим на статистиката от 2015, много от нас обещават да отслабнат през новата година. Проблемът с това е, че фокусирането единствено върху този аспект от живота, не винаги е от полза и не спомага да се чувстваме особено добре. Да не споменаваме, че концентрирането единствено върху отслабването, може да ни попречи да се съсредоточим върху други важни аспекти от живота си.

Разбира се, ако отслабването е важна част от физическото ви здраве, трябва да следвате целта си по план, съгласуван с доктор. От друга страна обаче, ако търсите друг вид промяна в живота си, има и други варианти.

Съставихме списък с някои добри новогодишни обещания, които нямат нищо общо с отслабването. Разгледайте ги и може би ще намерите нещо за себе си, което да направи 2017 най-добрата си година до сега.

  1. Спете повече – поне 8 часа на ден. Добрият сън е ключов за душевното ви здраве и намалява риска от много болести.
  2. Намалете захарта – въпреки че е трудно, това може да промени живота ви.
  3. Намалете приема на сол – диетолозите препоръчват не повече от 2 грама сол на ден. Средният прием на съвременния човек е между 9 и 15 грама. Твърде много натрий може да доведе до сърдечни болести и високо кръвно.
  4. Медитирайте – ползите от медитацията са неоспорими – от подобрение на душевното здраве до по-добра концентрация и намалени рискове от заболявания.
  5. Намерете си хоби – според експертите занимания като плетене успокояват нервите и помагат да се отпуснеш. А и кой не обича плетени шалове?
  6. Прекарвайте време сами – интровертите са на прав път! Малко време насаме със себе си върши чудеса.
  7. Планирайте пътуване – това ще подобри настроението ви мигновено. Учените твърдят че планирането на ваканция ни прави по-щастливи. Също така ще имате приключенски град или прекрасен плаж, който да очаквате.
  8. Водете си дневник – разграфен тефтер, който да ви напомня задачите, или дори празни листа, върху които да си драскате, за да се успокоите. Според много проучвания дневниците помагат на душевното ни здраве.
  9. Разхождайте се повече – изключително полезно упражнение е.
  10. Оплаквайте се по-малко – Негативните мисли вдигат нивото на стреса. Опитайте се всеки път, когато си помислите за нещо лошо или пък се оплаквате сами на себе си, да си отговорите с нещо положително.
  11. Откажете газираните напитки, дори диетичните – Истината е, че въобще не са полезни. Наистина вредят на здравето, а и не помагат със свалянето на килограми.
  12. Правете повече комплименти – Не само свързани с външния вид. Искрените комплименти се отразяват положително не само на човека отсреща, но и на вас!
  13. Бъдете благодарни! – Според проучванията благодарността подобрява благосъстоянието ни и дори ни прави по-здрави физически. Всеки ден си напомняйте неща, за които сте благодарни.
  14. Отидете на терапия – може наистина да ви помогне да се откриете или да се справите с предизвикателствата. Ако сте в по-труден период, или пък искате да разберете повече сами за себе си, професионалистите могат да ви помогнат!
  15. Участвайте в благотворителни дейности – времето ви може да помогне на много хора и организации в нужда. А ако ви трябва още убеждаване – помага и на здравето. Може дори и да ви направи по-щастливи, защото помагате. Добрината ни прави щастливи, щастието ни прави добри.
  16. Пийте повече вода – забравете за осемте чаши дневно и се грижете за това да сте хидратирани.
  17. Гответе си по-често – по-здравословно е. Според проучванията, когато си готвим вкъщи, изпускаме ненужните калории.
  18. Заякнете – мускулите ни помагат срещу наранявания и дори изострят когнитивните ни умения. Започнете полека и увеличавайте упражненията, когато напреднете.
  19. Говорете си с непознати – гледайте хората в очите. Според проучванията, ако се усмихваме на хора, които не познаваме, ще се чувстваме по-свързани с обществото.
  20. Казвайте „не“ – преумората не е шега. Поставяйте себе си на първо място и не казвайте „да“ само защото се чувствате длъжни. Да се грижиш за себе си не е егоистично!
  21. Пишете писма вместо мейли – или поне опитайте! Писмената комуникация е почти изчезнал вид, но има големи предимства – ставаме по-креативни и съсредоточени.
  22. Бизнес срещи на открито – по-полезно е, отколкото да се затворим в офиса. А и физическата активност може да ви вдъхнови за нови идеи.
  23. Използвайте цялата си отпуска. Късметлиите, които имат големи почивки, често не ги използват. Скорошно проучване показва, че 32% от хората въобще не излизат в отпуск. Важно е да си почиваме! Ако не ви се пътува, просто си вземете ден за себе си.
  24. Обаждайте са на семейството си по-често – със сигурност ще се радват да ви чуят. А и разговорите с мама понижават стреса, или поне така твърдят проучванията.
  25. Не харчете толкова за материални неща – не можем да си купим щастие! Използвайте парите си за изживявания, те ще ви направят по-щастливи.
  26. Пробвайте отборни спортове – да се чувстваш част от нещо е страхотно, а и е полезно за душевното ни здраве!
  27. Научете нов език – кажете “bonjour!” на това ново умение. Проучванията подкрепят теорията, че развива мозъка ни.
  28. Простете на някого – не се тровете сами с омраза и ярост, само ще ви навреди. Животът е прекалено кратък!
  29. Ходете на лекар. Проучванията твърдят, че няма проблем да пропускате годишния преглед, ако сте добре. Но не хвърляйте здравето си на вятъра, игнорирайки какво ви казва тялото. Ако не се чувствате добре или сте болен, отидете на лекар. Това включва дерматолози и зъболекари!
  30. Дарете на кауза, която е важна за вас. Ако нямате време, което да дадете, средствата също ще помогнат.
  31. Четете поне по една книга на месец – ще увеличи емпатията ви и емоционалната ви интелигентност.
  32. Носете си обяд – ще се отрази много добре на финансите ви.
  33. Приемете се – звучи лесно, но често го забравяме. Бъдете мили със себе си, сякаш говорите с най-добрия си приятел.
  34. Казвайте си мантра всеки ден. Мантра е реплика, която ни помага да се успокоим и да се съсредоточим, и наистина помага особено, ако вярваме в това, което си казваме. (Да, ти си прекрасен! И да, трябва да си повтаряш това всеки ден, ако имаш нужда!)
  35. Не забравяйте слънцезащитния крем. Ракът на кожата не е шега. За щастие, има толкова много кремове, които са със слънцезащитен фактор (SPF).
  36. Яжте повече (полезни) въглехидрати. Истината е, че най-здравите хора ядат много въглехидрати. (Точно така!)
  37. Намалете алкохола. Естествено, че една чаша не е проблем, все пак кой не обича хубаво червено вино? Но в дългосрочен план негативите са повече от позитивите, така че бъдете внимателни.
  38. Излизайте навън. Не само че оправя настроението ни, но е и тренировка само по себе си.
  39. Спрете да отлагате алармата си! Със сигурност ще се почувствате по-добре. Може дори и да започнете да харесвате сутрините.
  40. Чистете си зъбите с конец! Зъболекарят ви не ви тормози безпричинно. Важно е да почиствате венците си, за да имате добро здраве.
  41. Оправяйте си леглото. Ще положите минимално усилие, което ще ви накара да се чувствате толкова по-добре.
  42. Не използвайте телефона си преди лягане. Този тип светлина нарушава сънят ни и ни държи будни по-дълго. Оставете телефона поне половин час преди да си легнете.
  43. Опитвайте нови неща! Има толкова много неща, които никога не сте пробвали. Не само това, но ще ви донесе ново вдъхновение.
  44. Измислете си тема за годината. Ако малките отделни решения не са за вас, опитайте се да се придържате към тема. Вместо да си поставяте цели, измислете си дума, която искате да опише годината ви – „смел“, „уверен“, „добър“. Бъдете такъв човек!
  45. Оправете си стойката – не само че да стоим изправени ни кара да изглеждаме по-сигурни, но и предотвратява проблеми с гърба и намаля стреса. Бъдещето ти „Аз“ със сигурност ще ти благодари!
  46. Участвай в маратон. Има нещо много удовлетворяващо в това да преминеш финиш линията! Бягането помага и физически, и психически. А и винаги можеш да се наградиш за добрите постижения.
  47. Изхвърлете всичко излишно. Най-добре е да пазим само това, което ни носи щастие.
  48. Намалете присъствието си в социалните мрежи. Проучванията показват, че постоянното скролване нагоре-надолу ни кара да се сравняваме с другите хора. Това може да доведе до депресивни симптоми. Дайте си почивка и живейте живота си така, както на вас ви харесва – не така, както би изглеждал най-добре във фейсбук.
  49. Прекарвайте време с хора, които мислят различно от вас. Емпатията, или способността да се поставим на мястото на някой друг, е основата на много положителни емоции. Колкото повече се отваряме за нови неща, толкова по-непредубедени ще бъдем!
  50. Обичайте се! Все пак няма как да избягате от себе си, каквото и да става.

 

 

От интернет, превод Теодор Пеев

Едно време Теди много боледуваше, а старата бабина рецепта препоръчваше да му разтривам крачетата с ракия. Обаче вкъщи ракия не се пие, наблягахме на водката и аз редовно правех разтривките с водка. Както и да е, дошли са ми веднъж скъпи гости, аз ги посрещам, предлагам питиета и отивам до кухнята да донеса някакви мезенца, връщам се в хола, а гостите се смеят неистово. Чудя се аз какво става, а Теди забелязал, че съм наляла водка на гостите и щом ми видял гърба, тихичко ги предупредил: „Илиане, да не пиете от тая водка! Мама с нея ми разтрива краката!“

Това, мъжете значи, са големи „майстори“ на комплименти. Поне моят опит е такъв, може други жени да са извадили по-голям късмет. Пеев от самото начало блесна в десети клас, когато един път пишехме у тях домашното по физика, а той изведнъж се втренчи в мен (за миг се притесних да нямам нещо на лицето, примерно сопол) и изтърси:
– Имаш очи като на котка.

След което ни в клин, ни в ръкав ме целуна. Да, така започна и така си я кара досега, с нестандартни, шантави комплименти, на които обикновено се чудиш дали да се радваш или притесняваш. Веднъж например, пак в ученическите години, след като обилно се бях напръскала с „Мазуми“-то на майка ми, ме подуши и замислено отбеляза:
– Не миришеш много лошо.

Как да не се разнежи едно момиче? То не че и аз съм много лесна. Като дете, възпитавано в строго семейство, където похвалите са табу, винаги жадувам за одобрение. И ако не го получа, си го прося. Например редовно питам Пеев:
– Миличко, много ли съм дебела?

Адски го мрази този въпрос. Твърди, че е подвеждащ. Да отговори „да“ е тотално немислимо. Ако отговори „не“, също се закопава, защото означава, че съм малко дебела, което не е желателен отговор. С времето се научи да отговаря тактично: „Много на душманите“, „Колкото повече, толкова по-добре“ и други почти ласкателни неща, които ме смръщват минимално. Друг въпрос, който искрено ненавижда е „Отслабнала ли съм?“
– Как да отговоря на това, кажи ми? Ако ти кажа: „Не“, ще се цупиш. Ако ти кажа „да“, ще излезе, че преди това си била дебела.
Още един подвеждащ въпрос, примерно след нова прическа – „Така по-хубава ли съм?“
– Какъв е правилният отговор? Ако кажа „да“, все едно преди не съм те харесвал. Ако кажа „не“, ще ме замериш с някоя обувка?

Наскоро бях ходила на козметичка и си правих някаква процедура. Вечерта забелязах, че ме разглежда любопитно и го питам дали съм хубава, а той мълчи. Наложи се да обясня:
– Утре няма да съм толкова червена.
– Ами, питай ме пак утре.- отговори той, нахалник с нахалник.

Точно по тази причина мразя да пазарувам с Пеев. Меря веднъж едни панталони и питам:
– Слаба ли изглеждам с тях? – което всяка жена ще потвърди, че е един абсолютно стандартен и резонен въпрос.

А Пеев отговаря:
– Изглеждаш си както винаги си изглеждаш.

Изфучах и хвърлих панталона, а той после маже и обяснява, че имал предвид, че винаги изглеждам чудесно. Друг път пробвам рокли и се харесах в една бяла, дълга до земята. Показвам се пред него, а той:
– Приличаш на нестинарка.

Изглежда физиономията ми му подсказа, че нещо е сгафил, защото веднага добави:
– Което не е непременно лошо.
За наказание ми купи роклята и към нея още една, за която ме увери, че не приличам на нестинарка.

А пък веднъж ме е гушнал и аз го питам, може би не съвсем уместно:
– Ванка, много ли съм мека?
А той:
– Мерке, важното е аз да не съм.

Факт, понякога успява добре да ме разсмее с неговите „комплименти“. А друг път истински ме трогва, почти до сълзи. Една вечер получих най-милото обяснение в любов, докато миех чинии, а момчетата прибираха масата.

„Няма друга жена като теб, която всеки ден упорито пере, глади и слага бяла покривка на масата, макар че знае, че след половин час покривката пак ще е в пералнята. Ти просто си такава – винаги правиш живота красив.“

А онази вечер нещо ми беше докривяло и съм увесила нос. Нехарактерно за мен, ама може ли човек винаги да е на шест? Но докато разхождахме кучето, насреща едно детенце изскочи да го гали, майката го задърпа притеснена, пък аз я успокоявам колко е любвеобилно, нищо че прилича на крокодил, и изведнъж се сетих за онзи виц: „Подарявам булдог. Яде всичко, обича деца.“.
Казах го на Пеев, той се позасмя, аз също, той се разхили, аз почнах да се кикотя като ненормална, а той ме погледна и каза много сериозно:

Все така искам да се смееш. Когато не ми се смееш, имам чувството, че съм умрял.

Такъв е моят мъж. Не е много по комплиментите, но понякога изпуска нещо съвсем неволно и после ти цяла седмица, месец, година току се присетиш за думите му, пуснеш някоя сълза и ти се стегне гърлото от радостно недоумение с какво си заслужила този човек. И със сигурност знаеш, че се е разписал с тези думи в сърцето ти, като в онова прекрасно, старо парче на Терънс Трент Д’Арби.

Хайде стига толкова романтика за един ден. Вървете да си целунете момчето, гаджето, любимия, а ако няма такъв, може и симпатичния барман в кафето отсреща. И непременно да му зададете най-важния въпрос:

 

Много ли съм дебела?

Главни действащи лица:

Майка (Мария)

Баща (Иван)

Косьо 13-годишен

Коко на 8 г.

Алекс на 3 г.

Кучка Чара

Котарак Фройд

Място на действието – три спални с общо пет легла.

Хората казват, че не е важно с кого си отишъл на купона, а с кого ще си тръгнеш. Според Иван у нас важи друга максима – не е важно с кого си легнал, а с кого ще станеш. Понякога имам чувството, че децата и животните у нас водят алтернативен живот и по цяла нощ обикалят из къщи и правят забавни и най-вероятно забранени неща, докато ние с баща им кротичко си спим (или в някои случаи само се опитваме). Вкъщи разполагаме само с три спални. Едната е с огромно двойно легло, което при нужда побира всички ни. Условно, но само условно ще я нарека „родителска“, защото последните, които успяват да се доредят до нея сме ние, горките родители. Другата е с легло, широко 150 см, нея условно ще нарека „тийнейджърска“. Третата спалня се води „детска“, в нея има легло на два етажа и едно допълнително легло, за възраст 3 до 7 години, на което идеята беше да спи Алекс. Той обаче е спал в него само веднъж. Аспирациите му са да спи на горния етаж на двуетажното легло, но засега има достъп само до долния. Кучето спи в някоя от детските, а на котката й е все едно къде, стига да има спящ човек подръка (или може би за котка е уместно да се каже „под лапа“). Коко има алергия към котки и затова Фройд не може да спи при него, навсякъде другаде му е позволено. Идеята е в родителската спалня да сме ние с Иван, в тийнейджърската – Косьо, а в детската – Коко и Алекс. На практика обаче никога не се получава правилната конфигурация.

На пръв поглед изглежда, че има достатъчно легла и място за всички, но истината е, че разпределението по стаите е постоянен обект на спорове. Ние с Иван държим да си спим на родителската спалня, без деца и животни върху нас, но обикновено по някое време през нощта се промъква Алекс, а малко след него и Фройд се просва на нечия възглавница. В такива случаи Чара седи и сумти възмутено пред вратата, но не смее да влезе, защото дори хъскитата са по-податливи на възпитание от децата и котките. А тя вече е научена, че родителската спалня е забранена зона. Като малка успя да препикае леглото ни два-три пъти, за да докаже, че и тя има права върху него. За жалост това не й помогна, а съвсем затвърди убеждението ми, че в леглото на Иван няма място за кучки.

Друга обичайна конфигурация е пряко следствие на факта, че Коко и Косьо, макар да се карат по цял ден за всевъзможни глупости, вечер държат да спят в една стая и да си бърборят някакви важни момчешки неща. Пробвахме да спят тримата с Алекс в детската с трите легла, но Алекс настоява да го приспивам. Налага се да му чета приказки, да пея и да го забавлявам поне час всяка вечер, което момчетата не посрещат с правилната нагласа. Пея му, да речем, „Зайченцето бяло“, а Коко импровизира: Зайченцето бяло, в мола си вървяло, Хиполенд видяло и веднага спряло…“ Алекс се хили, докато започне да хълца, после пием вода, после пишкаме и заспиването се отлага с още половин час. Или пък му разказвам Червената шапчица, а момчетата подхвърлят убийствено логични въпроси от сорта на:
– Що за прякор е Червената шапчица?
– Много е тъпа! Как може да каже къде живее баба й?
– Толкова грозна ли е била бабата, че да я обърка с вълк?
– Защо когато ние сме болни, ни държиш на диета, а не ни правиш кошници с лакомства?
– Как може майка й да я пуска сама в гората?
– Къде е бащата и защо не я закара с кола до бабата?
– Възможно ли е вълк да излапа цял човек, без да го сдъвче?
– Какво са дишали в корема му?
– Защо ловецът е надничал в прозореца на бабата? Това не е ли забранено?

С което цялата идея на приказката за приспиване отива по дяволите. Затова решихме на този етап Коко и Косьо да спят в тийнейджърската стая, а Алекс сам в детската, където аз го приспивам, ако той не приспи мен преди това. Но когато батко му е до късно навън или гледа среднощен мач с баща си, Коко ляга в детската при Алекс, защото се страхува да спи сам. А ако Алекс (неминуемо) се премести през нощта при нас, Коко някак усеща и довтасва и той, при което ставаме четирима в леглото плюс котка. След което Коко почва да кашля от котката, всички се будим и Фройд бива изхвърлен от стаята, за да отиде да мяучи пред вратата на Косьо, който спи като пън и не му отваря. Така че в крайна сметка аз или Иван се прежалваме, взимаме Фройд и отиваме в детската.

Много честа конфигурация, която неизвестно защо работи добре е момчетата да спят тримата на нашата спалня, а ние с Иван в тийнейджърската. Нямам никакво обяснение защо не могат да заспят тримата в детската, на три отделни легла, но заспиват чудесно на нашата спалня, където всеки рита останалите колкото му душа иска. Може би просто са твърде доволни, че са ни изгонили и заспиват умиротворени и удовлетворени от победата. С Иван сериозно обмисляме да се пренесем трайно в детската стая и да им оставим родителската спалня, за да се вихрят в нея. Подозирам обаче, че ако го направим, ще си поискат детската и ще ни изгонят обратно.

Веднъж момчетата гледаха някакъв страшен филм и отказаха да спят сами. След като пробвахме няколко варианта, накрая се наложи да спят двамата с баща си на спалнята, а ние с Алекс и Фройд в детската. (Познайте кой беше на леглото за 3 до 7 години, ще ви подскажа само, че не почва с А, нито с Ф). Освен това, ако някой от момчетата е болен, правим тотално разместване и аз спя в родителската спалня с „пациента“, а всички останали се паркират кой където намери. Интересно е, че Алекс е спал само веднъж в леглото „от 3 до 7 години“, но всички останали, включително и баща му, сме спали там поне по два пъти. Много искам да подаря това легло на някого, защото споменът за двете нощи, която прекарах на него, свита на кълбо, е сред най-тежките в живота ми. Освен това абсолютно всички са спали на родителската спалня, както и на тийнейджърската спалня. А преди имахме чувал за сядане, мисля, че се нарича барбарон, на който си полягах, докато приспивах Коко и смея да твърдя, че на него се спи доста удобно. Жалко, че кучето го изяде.

Най-смешно е, когато Иван е в командировка, защото тогава Коко и Алекс веднага пристигат в спалнята и държат да спят при мен. Косьо вече е над тези неща, но се чувства предаден от Коко и навирва нос възмутено:
– Повече да не си стъпил в стаята ми, Калояне.
– Само тази вечер ще спя при мама да не я е страх сама, Косьо.
– Изобщо не се връщай. И без това хъркаш като прасе.
– И ти хъркаш.
– А ти заемаш цялото легло.
– Не е вярно, аз спя на края и понякога дори ме риташ и падам на земята.
– Кога съм те ритал, лъжец такъв?
– Когато паднах и счупих нощната лампа! Забрави ли?

Накрая Косьо си ляга сам, сърдит и негодуващ, но малко след това Коко отива при него. Не от гузна съвест, а защото Алекс обича да спи напречно на възглавниците и има ужасния навик да рита околните по главата. Аз съм му хванала цаката. Разработих специален начин да спя с глава ПОД възглавницата, което не допринася за прическата ми и не улеснява дишането ми, но със сигурност ме спасява от тежки черепни травми. За разлика от мен Иван редовно се събужда наритан. Слава богу, неговата глава е достатъчно дебела.

Всъщност, ние не се притесняваме особено, когато момчетата обикалят спалните. В една съботна сутрин обаче доста ни стреснаха, защото просто се бяха изпарили. Слава богу, оказа се, че станали в ранни зори и отишли да купят закуска и да разходят кучето, ей така, от добра воля. Само за да ни изненадат приятно. После се оказа, че каузата им не е чак толкова благородна – искаха нова игра за плейстейшън, но това е друга тема. А една вечер пък бяхме сами с Алекс вкъщи. Сложих го да спи и влязох да си взема душ. По някое време на вратата се позвъни. Малко се стреснах, защото не очаквах никого по това време, а на всичкото отгоре бях превеждала някакъв хорър на същия ден. Нахлузих хавлията, излязох от банята, оставяйки мокри стъпки по пода, погледнах през шпионката – никой. Попитах с треперещ тембър кой е, а едно детско гласче се обади „Аш!“. Можете да си представите изумлението ми, когато отворих и насреща ми се ухили Алекс бос по пижамка. Оттогава никога не оставям ключа в ключалката на входната врата.

Независимо от безбройните спални конфигурации, които момчетата успяват да осъществят, вкъщи леглата и спалните са ограничен брой и доста пренаселени. Може би заради това, когато Косьо ме видя да чета „Как да осиновим дете в България“ на Фани Давидова, ме попита укоризнено:
– Как ти хрумна, мамо? Къде ще го сложим да спи? Под стълбището като Хари Потър ли?

 

Даже се учудих как чак сега го осени идеята, че може да се спи и там. Много е вероятно тези дни да открия някой от момчетата, заспал под стълбището върху няколко възглавници и кучето. Честно си признавам, че изобщо не ме е грижа кой къде ще спи. От доста време насам ме интересува здравият сън на една-единствена особа. Познайте коя. Не почва с А, нито с Ф.

Автор: Мария Пеева

Подготовката за сватбата на Теди и Яна тече с пълна пара. Да правиш сватба, особено голяма, е тотална лудница. Понякога тайно ми се ще младежите да не бяха поискали такова всенародно увеселение, ами като едно време да бяхме си откраднали булката. Малко щеше да е сложно предвид факта, че те си живеят заедно от три години. В смисъл как се краде нещо, което вече е в дома ти?

Хрумват ми разни сценарии все пак. Можехме да я откраднем, докато разхожда кучето навън. Представям си, върви си Яна, с обичайния си замечтан, леко отнесен вид, Алекса опъва каишката с всичка сила, все пак хъски ли е или пудел. И изведнъж иззад шубрака изскача Теди заедно с тримата му братя, облечени в черни дрехи и нинджа маски, с боен вик на подивели хуни, и хвърлят едно одеяло върху главата на Яна. Алекс крещи с пълно гърло:
– Аз съм Спайдамен! Пускам паужина! Сега ще те убия!
Косьо следи дали планът е спазен точно и се разправя.
– Теди, бяхме се разбрали аз да хвърля одеялото върху нея! Защо всички забавни работи все Коко ги прави! Нали обеща да я сложим в багажника!
А Коко, добрата душица, пищи в ужас:
– Внимавайте! Ще й развалим прическата!
През това време доброто куче Алекса радостно скача наоколо и ближе похитителите, без грам намерение да спаси клетата си стопанка, на която междувременно й омръзва да бъде крадена, сваля с рязък жест одеялото от главата си и смъмря Теодор:
– Ти няма ли най-после да вземеш да пораснеш?
След което всички отиват дружно на сладкарница и ядат шоколадов сладолед.

Подхвърлих им бегло този сценарий, но децата го пренебрегнаха и заявиха, че винаги са искали голяма сватба и смятат да си я организират съвсем самички. „В крайна сметка, те ще се женят, не ние“, казахме родителите и одобрихме.

И всичко беше наред, докато вчера не попитах между другото Яна за подаръците на гостите и в ступор изслушах някакъв невероятен план, в който Теди и Яна, двамката самички приготвят домашно сладко, наливат го в бурканчета, запечатват ги и ги украсяват и собственоръчно ги надписват за всеки гост. И това трябва да се случи в събота, ден преди сватбата, защото дотогава всички дни са им ангажирани. На бърза ръка направих една много елементарна сметка наум – 200 гости, по 100 гр сладко са едни 20 КИЛОГРАМА ДОМАШНО СЛАДКО. Представих си как младежите палят огън на кучешката, евентуално детската площадка пред блока, стоварват един огромен казан с 20 кг плодове (какви плодове има в момента за сладко не се сещам, сезонът на малините, ягодите, и черешите приключи, евентуално сини сливи, но там имаше някаква обработка с гасена вар? Може би сладко от зелени домати? Или конфитюр от портокали?) и цяла събота бъркат конфитюра, а после се почва едно наливане в буркани, изобщо страхотия с огромен риск да натровим всички гости. На всичкото отгоре се оказа, че нито Теди, нито Яна някога са правили сладко и това ще им е сефтето, но все някоя от родата – майки, лели, баби – ще знае как се прави сладко и ще им даде едно рамо. Преглътнах и премълчах. Щом децата са решили…

Обаче вечерта сънувах ужасяващ кошмар, в който варим сладко от боровинки на детската площадка, а аз кой знае защо съм облечена в прекрасната си официална рокля за сватбата. И както варим сладкото, изведнъж падам в казана, цялата ми рокля става черно-синя, почвам да се задушавам, но течността не пари, ами е една такава пухкава и някак вибрираща. Събудих се цялата потна, с котката върху лицето ми.

Сутринта едва изчаках да стане 7 часа и се обадих на Теди да му съобщя, че домашно сладко за гостите няма да се прави и планът е тотално неосъществим, категорично отказвам да участвам в него и съм възмутена, че може да измислят подобни щуротии, уж са големи деца! Освен това заявих, че аз поемам подаръците на гостите, макар че до сватбата остават само 4 дни. Слава богу, имам си една страхотна сладкарница, от която поръчвам редовно тортите за рождените дни, и хората се съгласиха да ми приготвят сватбени лакомства за подаръчета, така че всичко е наред.

Но когато разказах историята на приятелка по телефона и се наоплаквах от младежите, тя се разхили шумно отсреща и ми каза:
– Същото беше и на моята сватба. Свекърва ми за всичко се бъркаше и даваше акъли, ужасна жена. Я да ги оставиш младите да правят каквото си искат. Това си е тяхната сватба, не твоята.

Ей така готините мами като мен се превръщат в свекървища. Обещавам да не се повтаря, деца. Сега остава само да реша какво ще правим с масите, осветлението, видеото, цветята, диджея и снимките, и повече изобщо няма да ви се бъркам. Ама моля ви се, аз не съм такъв човек!


И като съм почнала, специално предупреждение към той си знае кой! Никакви прасета, намазани с олио на сватбата на децата ми! Въоръжена съм с обувки с много остри токчета и няма да се поколебая да ги използвам не по предназначение!

Момченцата просто се раждат с дарбата да правят комплименти. Невероятни са, сърцето могат да ти разтопят. Съжалявам, че не съм си записвала всички бисери, които са ми чували ушите през годината, за да издам книга. Заглавието щеше да бъде:

„Какво можем да кажем на майка си, но никога на жена си.“

Ето какво мислят моите четирима сина за външния ми вид.

 

С Коко веднъж отиваме да вземем Алекс от градинка. Той кара пред мен тротинетка, аз подтичвам кръшно отзад. По едно време Коко се обръща и ме съжалява:
– Мамо, вземи ти да караш тротинетката, пък аз ще тичам.
– Не, мамче, не става, тя е за тегло до 50 килограма.
– А ти колко тежиш, маме?
– 52 килца съм. – лъжа безогледно наивното дете.
Коко ме поглежда съчувствено и ме прегръща.
– Няма нищо, маме. За годините си изглеждаш доста добре.

 

Друг път си слагам крем пред огледалото, а Косьо ме наблюдава нервно. И той като баща си постоянно се притеснява, че ще закъснеем. Не мога да си обясня защо толкова се безпокоят, след като така или иначе винаги закъсняваме и всички го знаят, така че притесненията са съвсем излишни.
– Защо сега си слагаш този крем, мамо? – ме пита Косьо.
– Ами, за да нямам бръчици.
Косьо ме оглежда и загрижено ме съветва.
– Я си сложи още малко.

 

Преди време се бях подстригала доста късо, което веднага възбуди всеобщо възмущение. Косьо ми заяви, че приличам на затворничка, а Коко се просълзи и помоли повече да не го взимам от градинката, докато не ми порасне косата. Теди беше най-сладък, защото помълча тъжно и после въздъхна:
– Е, какво толкова, винаги можеш да си купиш перука.
А когато след време косата ми порасна отново, Коко ми заяви във фризьорския салон:
– Моля те, не се подстригвай пак. Най-после отново приличаш на жена.

 

Друг път подскачаме вкъщи с Алекс и Коко на онова яко парче UpTown Funk, а Косьо се обажда:
– Мамо, тази музика не е за теб. Пусни си нещо от миналия век.
Което ми напомня колко беше учуден като по-малък, когато разбра, че и в моето детство сме имали телевизори и автомобили. Разбира се, синът на една приятелка би всички рекорди, като попита майка си дали по нейно време е имало живи динозаври. Има и по-големи царе на комплиментите от моите момчета.

 

Да не си помислите, че баща им е пощаден. Веднъж Коко се възмути:
– Изобщо не е честно това, тате. Защо мъжете побеляват толкова много, а жените винаги си остават същите?
А когато Иван им обясняваше, че зъбите трябва да се мият редовно сутрин и вечер, защото иначе стават жълти, Косьо го загледа и попита:
– А теб защо не са те научили като малък?
На което Ванката нямаше какво да каже.

 

Ето и снощи – облякла съм си новата черна кожена рокля за парти с момичетата, а Косьо се втренчва в мен ококорен.
– Мамо, ама ти наистина ли смяташ да излизаш така?
– Да, разбира се! Какво ми е?
– Мислех, че това ти е костюмът за Хелоуин.

Слава богу, поне за двама от мъжете вкъщи все още съм безусловно най-красивата жена на света – за най-малкия и най-големия. Знам, че скоро най-малкият също ще започне да открива стотици недостатъци в мен, но по-важното е, че за татко им все още съм прекрасна. Той никога не е бил по комплиментите, но блясъкът в очите… Докато го виждам, няма да ме притесняват нито килцата, нито бръчиците, нито че съм от миналия век. А момчетата? Те ще си намерят на кого да правят комплименти. Отсега се подсмихвам, като си представя.

Оплаках се днес, че с понижаването на температурите, повишавам килограмите и приятелките на бърза ръка ме обстреляха с диети. Уж си бях решила тази година да не спазвам диети, но не става, по-силен е от мен този постоянен женски копнеж за стройна фигура. Така че ще продължа да се занимавам с диети, и разбира се, да занимавам и вас. А ако споделяте и вашия опит, ще съм много благодарна.

Следпразничната диета на д-р Оз не е за бавно и трайно смъкване на килограми, а точно за смъкване на досадните 2-3 килограма, с които кантарът неприятно ни изненадва след новогодишните празници. И така, на вашето внимание:

Двудневна диета за пречистване на организма, изхвърляне на натрия от тялото, възстановяване на въглехидратния баланс и рестартиране на метаболизма.

Два дни се пие пъпешова вода – по пет-шест чаши на ден. Може направо да си я пиете вместо вода от сутринта до вечерта. Тя запълва стомаха, така че ако не ви се яде, можете да пропуснете някое хранене. Но ако все пак имате апетит, хранете се спокойно.

Приготвяне на пъпешовата вода:

3 чаши пъпеш, независимо от сорта, може да е жълт пъпеш, медна роса или диня

1 чаша кокосова вода (продава се в биомагазините, много полезна, увеличава нивото на калия и гони натрия от организма)

2 чаши обикновена вода

Всичко това в блендера и го изпивате на части за един ден.

Вторият важен елемент в диетата – овесени ядки за закуска, защото са чудесен диуретик. Д-р Оз препоръчва да се добавят 2 лъжички фъстъчено масло към тях, то леко ги подслажда и съдържа ниацин (витамин B3), който действа добре на стомаха и успокоява дразненето от всичката тази течност.

Има и втори вариант на диетата, който е по-сложен, лично аз ще направя първия. Но за тези, които са по-стриктни от мен, превеждам и втория. В него пъпешовата вода остава, както и овесените ядки за закуска, но има и диетичен обяд и вечеря. Ето ги рецептите:

Пъпешова вода – като в горната рецепта – разпределена за цял ден между храненията

Закуска:

Овесени ядки с две лъжички фъстъчено масло

Обяд:

Леща, приготвена с лук, домати, целина, съвсем малко мазнина и сол

Вечеря:

Салата от зеле, с пилешки гърди, подправена с портокал, зехтин и тиквени семки

Даже звучи вкусно. Може пък и аз да пробвам този вариант, стига момчетата да не ми изядат салатата.

Успех, момичета!

И ако тази диета ви се стори твърде сложна, ето какво ми препоръча приятелка с гаранция, че действа безотказно

Сутринта сварявате едно яйце.

Наобяд го обелвате.

Вечерта го изхвърляте.

Албена, благодаря, обаче аз тази диета няма да я пробвам

Във фейсбук има една страхотно забавна група РЕЖИСЬОР НА ДУБЛАЖА – ТРЕНДАФИЛ КАНЕМСКИ.

Тя е за любителите на каламбури и заигравки с чути-недочути думи и изрази. Има уникални попадения, като например АБИТУРИЕНТ – A BIT ORIENT, „озверяваме бавно, неусетно почти“, „честит зИмен ден“,

при завършване на основно младите кофражисти държат арматура“ и всякакви такива смехории.

Но най-смешните каламбури чувам вкъщи и те са съвсем, ама съвсем спонтанни.

 Онзи ден например Косьо прибира Алекс от градинка и носят някакви бонбонки.

– Кой ти даде бонбонките, Алекс?

– Един гъзин.

 А сега де? Що е то гъзин? Даже с моя преводачески опит не ми хрумва, докато Косьо не пояснява:

– Господинът по английски ги е черпил.

 

Едно време Теди имаше две приятелчета на име Васко и Еви. Косьо беше на две годинки и не можеше да разбере защо Теди му се ядосва, като бягаше след тях на футболното игрище и ги викаше:

– Бате Ако! Бате Еби! Бате Ако! Бате Еби!

 

 

За Коко съм ви разказвала много. Той винаги проверява „срокната годност“ на продуктите, обича да прави „екскременти с лед“ в училище, има си суперменско „метало„, а татко му го е научил да си лекува гърлото с „гергана„. Като малък наричаше Иван „Банката“ (и правилно, кой татко не е по съвместителство и „банка“). Също така много харесва кучета „лаборатори“ и иска да му правя „смучи“ от ягоди, но без трохи. Освен това отдавна знае, че само момичетата носят „пончогащник“ и „ситуен„.

 

 

Обаче най-най-конфузната ми случка е, когато Коко беше съвсем малък и на един детски рожден ден тичаше по поляната да гони пеперуди. Което не би било никакъв проблем, ако не крещеше с пълно гърло пред възмутените погледи на родителите (и за радост на всички по-големи деца). „П-тки! П-тки! П-тки!“.

 

 

А вашите смехотворци какви ги измислят?

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Вдигнете ги тия глави, бе!

Вдигнете ги тия глави, бе!

22 Юли, 2019 Забавно

Да забременееш по график

Да забременееш по график

08 Авг, 2019 Добра форма

Когато и ако...

Когато и ако...

30 Юли, 2019 Отношения

Мама я няма

Мама я няма

25 Юли, 2019 Татко Калоян

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Що се смеете на чуждото страдание!

Що се смеете на чуждото страдание!

19 Авг, 2019 Татко Калоян

Истанбул - столицата на света

Истанбул - столицата на света

17 Авг, 2019 Развлечения

Тиганът, без който не можем

Тиганът, без който не можем

17 Авг, 2019 Забавно

Страшна късметлийка

Страшна късметлийка

15 Авг, 2019 Блог

Милото

Милото

12 Авг, 2019 Дом

Вие как се казвате?

Вие как се казвате?

11 Авг, 2019 Възпитание

Бели малини

Бели малини

10 Авг, 2019 Истории

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам