Ninja Editor

Ninja Editor

Автор: Йоана Боянова

Имам чудно момченце с още „по-чуден“ характер. Има свое мнение за всичко и в повечето време го отстоява с тръшкане и отрицание. За да свършим ежедневните неща от сорта на миене на ръце, зъби, къпане, хранене, трябва да бъда много много изобретателна, просто защото иначе той ми отказва. Зъбите са една от най-трудните задачи за деня. Едно от нещата, които направих, е да купя електрическа четка, пастата е наситено синя (защото е голям мъж), правим състезание кой ще ги мие по-дълго. Естествено, той винаги печели. Понякога вземаме любима играчка и на нея мием „зъбите“. Ръцете също са в групата на така мразените задължения - затова му купих течен сапун, който като го натиснеш - пее. Невинаги помага, но е една идея по-лесно. Правим подобно състезание и за ръцете - „Кой ще стигне пръв до банята“. Не знам как става, но пак винаги той печели.

Относно храненето забелязах, че когато участва в приготвянето на храната, повече му харесва ястието. Включвам го и в пазаруването - търси в магазина даден продукт. Реално става като игра, по пътя си говорим какво трябва да открие. Всичко това отнема малко повече време, но не се тръшка в магазина и му е интересно.

30 съвета за злоядото дете

d9ce752361d454057c245a6d830e76f3 XL

 

Да се върнем пак на храненето. Ако не иска да хапне от нещо, взимам храната и излизам от стаята. Обикновено до 10 минути сам е дошъл да си го вземе. Ако каже, че нещо не му харесва, пак така излизам от стаята, после се връщам със същото ядене и о, чудо - много е вкусно вече.

За да не ми е лесно, не обича и да се къпе, но ако предварително му измисля игра за в банята, се съгласява - примерно пресипване на вода от едно шише в друго. Има и специални играчки за баня, но не съм ползвала - играе с подръчни материали. Играем и на автомивка, взима някоя количка и я къпем с нас.

За да нямам празно, преди не обичаше и да се вози в кола. Сега му е любимо, но и там водих битки. Обяснявах през цялото време: „Виж отдясно има блок, какъв цвят е?“ или дърво; наляво или дясно завиваме (аз самата бъркам посоките, но детето ги знае отлично); светофарът какъв цвят е. Има много плюсове в тази игра, сега той ми казва какво следва и кое какъв цвят е.

Имам си набор стикери от книжки, когато свърши нещо давам стикер. Примерно след пазаруване той да извади нещата от плика и да ми ги подава да ги разпределим. Носи дрехите от пералнята и, разбира се, винаги получава стикер.

Домакински задължения по възраст

c82e68ecc91a6115905b52a4dab0ec5b XL

 

Забелязах, че когато му разкажа къде ще ходим и какво точно ще правим, той не се тръшка. Примерно, че имам работа в банката, че ще чакаме на опашка, но после ще има награда да се полюлеем на люлките. Забелязах, че когато имам да свърша няколко неща в един ден, е хубаво да ги редувам с дейности за него. Така знае, че после ще има забавление. Когато се тръшка за нещо и не ме чува, го оставям да се наплаче и търпеливо го изчаквам повече, така ситуацията не се повтаря. Децата много добре осъзнават как и чрез какво да постигнат целите си.

Най-основното е зверско търпение. Аз си повтарям едно нещо и ми помага (може да ми се смеете), та казвам си: "Аз съм възглавница, а те нямат уши.“ Повтарям си го няколко пъти.

Най-успешна от всичко е фразата: „Ти не можеш“, показва ми как всичко може на мига.


Препоръчваме ви още:

Три фрази, които не работят

Защо децата не слушат

Как да научим детето на търпение

 

Инспекторатът на Агенцията за социално подпомагане проверява сигнал за насилие в Центъра за настаняване на младежи в Червен бряг. Публикуваме продължението по случая.

Системно ли се бият потребители в ЦНСТ Червен бряг? За първи път, след мега скандала, разраснал се след разследването на napricel.com, проговаря репресираната и заплашвана служителка на центъра – Илонка Василева. 

“Не, не е единичен случай. Да, децата буйстват, те не са виновни, но си има подход. Доста често се случва, Валя (Валентина Марченко-Милева), а и не само тя, да посягат и удрят децата. Мълчах и аз досега, защото ме беше страх, виждате какво се случва. А и най-вече имам деца, които трябва да отглеждам. В този град къде да отида да работя?!“

Вероятно въпросната служителка ще бъде освободена, след като изтече болничният ѝ. А дали отговорните за безчинствата в центъра от семеен тип ще понесат отговорност?

Василева споделя, че в момента е в болничен. Сигурна е, че след изтичането му или ще бъде принудена да напусне, или ще бъде уволнена дисциплинарно. Ако това се случи, за пореден път ще бъдем свидетели как едни хора, с власт и пари, определят човешките съдби и си играят с тях. И как живеем в демокрация, която наподобява на феодализъм.

Бити и малтретирани ли са тези деца?

61843726 2897378873819880 2962642284429967360 n

Потърсихме и фирмата, външен доставчик на услугата. След проведения разговор започна незабавна проверка, а управители и проверяващи от частната фирма пристигнаха в Червен бряг. Самосезираха се и органите на МВР, прокуратурата и инспекторатът на Агенция социално подпомагане. Какъв ще бъде изходът от проверката, предстои да разберем.

Източник: napricel.com


Препоръчваме ви още:

Система, зачената в грях

И Европа изкрещя

За независим живот на хората с увреждания

Стартирана е от телевизионния канал Cartoon Network, Фондация „Сийдър“, Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Международна социална служба – България“ и редица телекомуникационни компании

Днес се поставя началото на кампанията „Децата са на всички нас“. Нейната основна цел е да насърчи обществото да промени своята нагласа към децата, лишени от родителска грижа и възприятието му за благотворителност. Кампанията е инициирана от популярния детски телевизионен канал Cartoon Network и 3 организации с нестопанска цел. Подкрепена е и от 5 национални и регионални телеком и платформени оператори и 6 телевизионни канала.

Специално за инициативата стартира информационен сайт,  където всеки, който желае, може да научи повече за целите, усилията и развитието на кампанията.  Информационно видео по темата ще бъде излъчвано в цялата страна по Телевизия Евроком, ЕKids, TV+, еТВ, TVN и ТВ Запад. Идеята му е да мотивира хората да се замислят за начина, по който виждат различните деца.

Трите фондации-партньори са Сдружение „Дете и пространство“, Фондация „Сийдър“, Фондация „Международна социална служба – България“. В техните Центрове за настаняване от семеен тип (ЦНСТ) живеят деца и младежи, лишени от родителски грижи. Един от най-важните стремежи в работата на фондациите е предлагането на разнообразни дейности, които им помагат да придобият умения, необходими за успешното справяне с предизвикателствата на живота. Освен за самите деца и за обществото е от решаващо значение да окаже съдействие в развитието на техния потенциал, да им помогне да създават пълноценни връзки и приятелства, за да поемат отговорно своите роли в живота.

Телеком и платформените оператори, подкрепящи инициативата са А1 България, Булсатком, Networx, Еском, Кабел Сат-Запад. Като част от кампанията, партньорите ще осигурят и допълнителна подкрепа за децата, чиято грижа е поверена на трите фондации. Група младежи ще посетят София и офис на А1 България, където ще бъдат запознати с различните професии в компанията, какви компетенции и образование са необходими за тяхната работа.

Организациите, включени като партньори на кампанията, стоят зад една обща цел – да помогнат на децата и младежите в неравностойно положение да бъдат припознати като пълноценни членове на обществото. Партньорите предоставят информация как чрез общи усилия, можем да дадем възможност за образование, приятелство и лично развитие на тези деца.

Cartoon Network EMEA

Cartoon Network е обичан от всички канал, фокусиран основно върху момчешката, но харесван и от момичешката аудитория заради своите комедийни и приключенски предавания. Програмата и съдържанието третират теми, които са близки до децата – хумор, приятелство, въображение, екшън и приключения. Cartoon Network е насочен към момчета и момичета на възраст 6-12 г. и чрез разнообразното си и успешно съдържание цели да ги предизвиква да бъдат самите себе си. В програмата на канала се открояват анимационни комедии като „Невероятният свят на Гъмбол“, „Време за приключения“, „Парк шоу“, „Кларънс“, „Стивън Вселенски“, „Ние, мечоците“, както и превърналите се в класика екшън поредици „Бен 10: Омнивърс“ и „Малки титани: В готовност!“

От старта си като паневропейски канал през 1993 г. до момента Cartoon Network е локализирал услугите си в Европа, Средния Изток и Африка, където „говори“ 19 езика и „влиза“ в повече от 142 милиона домове в над 70 държави. Cartoon Network предлага забавление и чрез своя отличаван с награди уебсайт, както и чрез игри, видео при поискване, мобилни приложения и огромно разнообразие от лицензи и рекламни артикули. Cartoon Network е марка, собственост на Turner – една компания на Warner Media.


Препоръчваме ви още:

Райчо, който не стана мой

27 деца заживяха в приемни семейства с подкрепата на фондация "За нашите Деца"

Ти не си от дом

 

„Личният стил“ от Румяна Пенева – най-новата книга на изд. „Софтпрес“, насочена към всички, които се стремят към по-добра и колоритна версия на себе си, ще бъде официално представена на 13 юни (четвъртък) от 19:00 ч. в клуб „Книгата“ (София, ул. „Г. С. Раковски“ 193).

61972585 2247445748701365 7808220668335489024 o

Авторката, позната от платформата Coloriten.com, ще разкаже защо е решила да събере опита си като консултант в книга и какви са нейните послания. В уютна и приятелска атмосфера ще се водят разговори за подхода към личния стил като начин да изразяваме себе си, а за пример ще бъдат дадени няколко вдъхновяващи истински истории.

IMG 06121

Гостите на премиерата ще имат възможността да получат от авторката, практични съвети за грижата за външния си вид, а един от тях ще спечели безплатна консултация от Румяна.

„С времето видях много жени и мъже, които търсеха себе си, а понякога даже не знаеха, че се търсят. Имах честта, защото наистина е чест, като консултант по цветови анализ и личен стил да мога да подкрепя техните лични процеси, да споделя знанието, което притежавам и което натрупах с времето, и после да наблюдавам чудесата, които се случват. Промените на хората вдъхновяват живота ми и вливат дълбок смисъл, от който лично аз имам нужда. И това си заслужава!“, Румяна Пенева

IMG 08811

За книгата

Често ли смятате, че няма какво да облечете въпреки препълнения си гардероб? Интересувате ли се от мода и тенденции в облеклото? Или може би не обръщате никакво внимание на външния си вид? „Личният стил“ е за всеки, който иска да направи крачка към промяната и да внесе повече увереност, красота и радост в живота си.

lichniyat stil 301

Авторката Румяна Пенева от Coloriten.com ви среща с теорията на личния стил и науката за цветовия анализ, като същевременно ви предлага експертни съвети и практични инструменти, които ще ви помогнат да подчертаете силните си страни. Работата с дрехите и цветовете не е равносилна на суета и повърхностно мислене. Тя е начин да изразим себе си, да покажем уважение към тялото си и да променим живота си за добро.

rumyana

За автора

Румяна Пенева се занимава професионално с цветови анализ и личен стил от 2007 г. и е основателка на Coloriten. Консултирала е стотици хора за подходящите цветове и съчетания за облеклото и грима.

Създадено през 1994 г. от студенти по информатика, днес „Софтпрес“ е сред най-големите български издателства. Стремежът на издателството да представя на пазара „Книги за цялото семейство“ печели любовта на читателите и го превръща в чест гост в семейните им библиотеки.


Препоръчваме ви още:

5 любими книги на български автори

Подвеждащи изрази в козметиката

Тайна с дъх на парфюм

Автор: Мария Пеева

В групата ни майки споделиха за нова притеснителна игра.

Деца изскачат на улицата пред коли, правят смешни физиономии и бягат. Най-лошото е, че не е единичен случай. Ето какво разказаха три майки. Обърнете внимание - случките са от различни градове!

"Прибирах се с колата и в една от кварталните ни улички, между колите видях, че нещо шава. Намалих, почти спрях и точно тогава две хлапета около 7-8 г. изскочиха съвсем преднамерено и притичаха пред колата... набих спирачки, но блокирах. Така се изплаших, че не отбих да потърся родител или поне да им кажа колко е опасно. А те се смееха и избягаха, докато аз се блещех. Само това повтарям на моите деца. Да не тичат, да се оглеждат, а сега онемях като мумия. Определено бяха доволни, че ме изплашиха, а и така бяха застанали - като в засада и изчакаха максимално да приближа, за да изскочат."

"В понеделник вечерта отивам за нощна смяна. Чакам тролея. На спирката ученици от две близки училища. Един хлапак (6-7 клас) с развързани връзки на обувките се правеше на интересен като причакваше колите и скачаше на платното да мине пред тях. И така на няколко пъти. Вярно, че спирката е до училище точно, има пътека и легнал полицай, колите са със заострено внимание, но все пак е опасно. Правя забележка, а той ми се репчи нагло и се смее идиотски."

"И на мен ми се случи. Две момичета на около 13-14 год. На два пъти преднамерено изскочиха пред колата на "Нишава" преди пресечката с "П.Ю. Тодоров". Добре че карах мноого бавно. Държаха се странно и неадекватно, на второто изскачане не издържах и си отворих прозореца и се развиках, но каква полза - все едно на стената говоря, просто се затичаха?!? Това поведение ме изуми!"

Знаят ли децата ни как да се държат на улицата?

9cb8dfd774cee31c9ec136ef59796c21 XL

Не знам дали това е нова опасна игра, която излиза на мода сред децата, но реших да споделя тези истории с вас. Нека всички изрично да поговорим с децата си - лятната ваканция наближава и те ще прекарват все повече време навън сами. Ясно ми е, че повечето от нас дори не могат да си представят, че децата им биха се държали толкова глупаво и безразсъдно, но ако се върнете в собственото си детство, вероятно ще си спомните всички опасни лудории, които сте правили самите вие. Аз лично ще говоря с моите, съветвам и вас да го направите.

Освен това смятам да им напомня, че се пресича САМО на зелен светофар, не защото не го знаят и не го учат в училище, а защото са деца и се мислят за безсмъртни. Никакво пресичане на червен светофар, никакво бягане по улицата. Това трябва да е закон за тях, не просто поредното досадно правило за нарушаване. Миналата седмица в София загина дете на 15 години. Едно семейство е почернено завинаги, един млад живот прекършен... заради неправилно пресичане! Можеше да е моето дете или вашето. Говорете с тях отново и отново. И нека не забравяме, че най-важен е личният пример. Всеки път, когато ние, родителите, пресичаме улицата на червен светофар или на неправилното място, показваме на децата си, че правилата МОГАТ да се нарушават. Това ли искаме да научат от нас?

За столчетата в колата да напомням ли? За предпазните колани? Може би ще пиша отделно за това, сега темата са пешеходците.

Има и друго, което ме притеснява. Забелязвам все повече деца, които вървят по тротоара и си гледат в телефоните.

114915836 m

 Питам се дали децата ни осъзнават, че това може да завърши така!

114496654 m

И възрастните го правим. А така човек е абсолютно неадекватен и разсеян, не осъзнава какво се случва около него и не може да реагира правилно. Не се отнася само до децата. За шофирането с телефон в ръка по-добре изобщо да не коментирам. Четох данни за САЩ, че 64 процента от катастрофите се дължат на употребата на телефон по време на шофиране. Надали у нас е различно.  

Ето едно полезно видео, което може да покажете на децата си - инциденти с пешеходци, които са се разсеяли с телефона си.

Проверете и дали детето ви знае отговорите на тези въпроси. Те спасяват живот.

Весела и безопасна ваканция на всичките ни хлапета!


Препоръчваме ви още:

За цицините и сълзите - 10 съвета за малките ни колоездачи

Урок по безопасност за най-малките

Златните правила за безопасност - 10 полезни съвета

Помните ли случая в САЩ, през януари тази година, когато 13-годишно момче избяга от къщи, след като родителите му взеха мобилния телефон? Детето беше открито мъртво, загинало в студа, 4 дни по-късно. Разбира се, не всяко дете се пристрастява до такава степен, но границата между нормална употреба на електронни устройства и истинска обсесия е много тънка. Мисля, че съветите на тази психоложка ще са полезни за много родители през ваканцията и не само.

През ваканциите децата често са оставени сами с компютъра. Виждате, че след игра на таблета си, наследникът става агресивен? Понякога дори ви заплашва? Молбата да спре с игрите предизвиква истерия? Детето ви се опитва да заобиколи ограниченията, които са му наложени и ползва лаптопа тайно? Вероятно е време да повторите правилата и да се заставите да ги спазвате и вие самите.

Настоявайте на своето. Това е първо правило за всички родители, когато става дума за използването на каквито и да било технологични средства. Какъвто и начин да сте избрали да осъществявате този контрол, бъдете последователни в отстояването му.

Епизодичните слабости – понякога да се казва „не“, понякога „да“ са честа грешка на родителите. Ако постоянно отговаряте с „не“ на молбите на децата да удължат времето за игра на таблета с 5 или 10 минути, те ще престанат да питат. Ще разберат, че винаги ще получават отказ. Ако казвате ту „да“, ту „не“ ще ви молят постоянно с нагласата, че в някакъв момент ще ви пречупят, защото по-рано са успявали.

Ако детето не слуша, това най-вероятно е следствие от родителската непоследователност. Децата се държат така, както им е позволено. Точно затова последователността е толкова важна.

Какво е Синдром на електронния екран

igri online2

А ако си причини нещо лошо?

Поканиха ме да се запозная с осемгодишния Луис, защото поведението му в училище силно се е променило през последните няколко месеца. Спори с учителите, нарушава правилата, пречи на останалите. Срещнах се и с майка му и разбрах, че тя също има много проблеми с него. Жената разказа, че Луис редовно вдига скандали и изпада в истерия, ако го помолят да остави таблета си. Искал да има пълен достъп до него и на родителите им било все по-трудно да отказват, защото поведението му рязко ставало агресивно – запрашвал ги, че ще се нарани, че ще нарани по-малката си сестричка или ще счупи нещо.

Бащата често пътувал в командировки и за възпитанието на сина отговаряла преди всичко майката. Тя започнала да се притеснява, че детето може да се самонарани. Първоначално родителите се опитали да наложат някакви ограничения за ползването на таблета, но понякога, когато момчето било уморено и не можело да заспи, майката му разрешавала да поиграе с него в леглото, защото това го изморявало и заспивало по-бързо. Макар да знаела, че това е лоша идея, му позволявала да го прави, за да може тя самата да си почине или да свърши нещо вкъщи.

Постепенно той започнал да изисква все повече и повече време за игри преди и след училище. Майката разбрала, че ситуацията излиза от контрол и започнала често да му отказва. Това само влошило поведението на Луис. Той нападал сестричката си, заплашвал да разбие телевизора и маминия телефон, да изхвърли собствения си таблет през прозореца.

Жената се почувствала съвсем объркана, мислела, че лошо е възпитала детето си, щом се държи толкова агресивно. В крайна сметка започнала да му разрешава да играе на таблета, защото само това го успокоявало. Понякога опитвала да бъде строга, друг път отстъпвала. Държала се непоследователно и не успяла да запази авторитета си. След време Луис започнал да се държи зле и в училище.

Смартфон за детето

37b053d298ad6b8a5ead98aec083d327 XL

Налагането на лимити и отстояването им

Моята намеса се ограничи преди всичко до майката. Върнахме се към основите на възпитанието, за да ѝ помогна да наложи граници и да стане последователна. Помогнах ѝ да осъзнае, че може да извоюва победа, независимо от това колко агресивно е поведението на момчето. Успокоих я, като ѝ казах, че когато мъжът ѝ отсъства, може да разчита на подкрепата ми и на подкрепата на близките си (с които не беше споделила проблема си от срам).

Жената първо наложи забрани за ползване на таблета през почивните дни. Покани вкъщи баща си и каза: „Днес ще дойде дядо ти и докато той е тук, ти забранявам да ползваш таблета си.“ Дядото пристигна и се опита да разсее Луис, поддържайки правилото наложено от мама. Възрастните казаха на детето, че ако не слуша, ще изключат интернета и дори електричеството. Дядото оказа много сериозна подкрепа на майката и ѝ помогна да почувства, че властта отново е в нейни ръце.

Много скоро Луис разбра, че това е планиран подход и че майка му ще се придържа към него. Казаха му, че ако счупи таблета си, просто вече няма да има, същото се отнася и за телевизора. А ако обиди сестра си го очаква много сериозно наказание – ще му приберат всички любими вещи.

В друг случай използвахме отнемането на таблета като наказание, защото това беше основното му забавление. Ако се държеше лошо, майката му намаляваше позволеното време онлайн.

Създадохме график за ползването на всякакви технологични средства, към който жената строго се придържаше: ако всичко е наред, тя спазваше този график. Ако нещо не беше наред, отново се придържаше към него. Най-важното в случая беше да е последователна.

Луис постепенно си научи урока и разбра, че майка му ще следва ограниченията в ползването на таблета и че агресията няма да му е от полза. Когато осъзна този факт, той се успокои и прие правилата, защото беше по-добре да ги спазва, отколкото съвсем да няма достъп до устройствата.

Майка му от своя страна започна да му отделя повече време. Заедно караха велосипеди в парка. Четеше му приказки за лека нощ, за да заспива по-лесно.

Придържайки се към установения график, тя успя да намали времето за онлайн игри двойно, до много по-приемливи нива. Тази последователност се отрази благоприятно и на поведението на момчето в училище.

Договор за електронни игри с тийнейджър

a2a520e3be86eae9697108af8c2431bc XL

Как да отстоявате позициите си

1. Очертайте ясни и точни граници, дори ако детето ви бурно се противопоставя на ограниченията във времето за ползване на технологии.

2. Строго се придържайте към изискванията си – то трябва да знае точно кога трябва да спре. Ако работите онлайн, стоите във фейсбук или туитър, по-скоро ще сте склонни да дадете още 5 минути на детето. Тези 5 минути ще прераснат в 10 и т.н. Придържайте се към ограниченията и бъдете твърди, когато времето изтече.

3. Преди да позволите ползването на таблет, лаптоп, смартфон и т.н., уточнете с какво ще се занимава детето след това, за да знае какъв е планът.

4. Ако ползвате таймер, предупредете детето 5 минути преди да изтече времето.

5. Спрете да ползвате своите устройства – ако детето изключи смартфона си, вие също трябва да го направите.

6. Бъдете последователни, отговорни и контролирайте ситуацията, така децата ви скоро ще разберат, че няма да промените решението си.

Авторката Д-р Елизабет Килби е клиничен психолог. Специализира в работата с малки деца и семейства с емоционални и поведенчески проблеми.

 


Препоръчваме ви още:

Интернет хигиена

Мобилните игри за деца - гледната точка на един баща-разработчик

Новите технологии

Два смъртни случая на потребители от ЦНСТ ДМУ (Център за настаняване от семеен тип за деца и младежи с увреждания) Червен бряг, един от който буди съмнения - това става известно след журналистическо разследване на сайта napricel. Публикуваме текста с тяхно позволение и ще проследим случая.

В ЦНСТ ДМУ Червен бряг явно има проблем. Зад него стоят ръководителката на центъра – Валентина Марченко и шефката на Агенция социално подпомагане Червен бряг -  Наталия Лукова.

В записа ясно се чува как Марченко налага безцеремонно потребител с пръчка, а виковете оглушават и съседните къщи и блокове.

 

Причината за “руския” метод за дисциплина, налагане с пръчка, явно е покровителстван от директорката на социалните грижи Наталия Лукова, която отговаря и за отдела “Закрила на детето” в Червен бряг.

Image 399926 128

В записа ясно се чува как Марченко, след като е наказала потребителя с умствена изостаналост, използвайки добрите си контакти с Лукова, безцеремонно заплашва нейна служителка заради близките ѝ контакти с Христо Гешов.

Цели два смъртни случая са регистрирани в същия център в Червен бряг. И забележете в рамките на месец. На един от потребителите, който вече не е сред живите, Марченко и Лукова, отказват да бъде извършена аутопсия. Христо Ренев Латинов, видно от снимковия материал, е малтретиран системно.

61843726 2897378873819880 2962642284429967360 n

Интересно какво ли би констатирала евентуална аутопсия на трупа? За съжаление обаче никой не знае и няма да разбере! А че потребителите се бият системно свидетелстват и граждани на Червен бряг, които живеят в близост до центъра от семеен тип.

Какви мерки ще бъдат предприети срещу Марченко и Лукова, очакваме да разберем. Нашият екип успя да се свърже с всички отговорни институции. Подадохме сигнал и до Окръжна прокуратура, органите на МВР, Социалното министерство, отдел “Закрила на детето”.

Кое е смущаващото в изнесения запис?

На първо място, разбира се, е малтретирането на потребители с умствена изостаналост. И на второ, но не по-маловажно е, ровенето в личния живот и забраната на служители да живеят свободно. И ако, разбира се, не изпълнят заръката на ръководството: "ще ти се стори града тесен!”, “нито една партия няма да може да ти помогне!”, “знаеш ли какво ще ти се случи?!” и ред други закани.

Подобни действия и думи доказват, че в Червен бряг царува не демокрация, а феодализъм! Защото в една демократична страна, в 21 век, член на ЕС, подобни действия са не само неморални, но и незаконни. А след подобни записи, станали достояние на обществеността, замесените, които заплашват, изнудват и репресират, биват уволнявани дисциплинарно и съдени. Както става ясно от записа, г-жа Марченко не се притеснява! Тя просто чака да дойде края на юли, да се пенсионира и “да си хвана чантичката”!

Какви действия ще предприеме фирмата, която стопанисва ЦНСТ ДМУ Червен бряг, също предстои да разберем. По неофициална информация още вчера ръководството е пристигнало в Червен бряг и са започнали проверка. Справка показва, че фирмата не е коя да е! Стопанисва доста подобни центрове и не би следвало да толерира подобно отношение!

Снимка: sever.bg


Пепоръчваме ви още:

Система, зачената в грях

"По-добре да не се раждат изобщо... "

Никой не е застрахован

„Щастливи сме без брак!“ vs ” То пък какво семейство сте без брак?!“

Автор: Валентина Димитрова

21 век. 2019 година. Все по-малко хора встъпват в брак и това вече започна да се възприема за нормално. Въпреки това мнението на повечето хора по този въпрос е в двете крайности. Едните са по-скоро традиционалистите – те са твърдо за брака, защото „дава сигурност”, а другите смятат, че „един подпис не би променил нищо“. От които и да сте вие, сте прави, защото това е вашето желание и убеждение.

Или пък не съвсем? Нека разберем.

Наскоро моя близка, да я наречем Еми, ми сподели: ”Не искам да се омъжвам. Не смятам, че един подпис би ме направил по-отговорна във взаимоотношенията ми с другия“. Много често обаче среща хора, които имат различно мнение, не могат да я разберат и ѝ казват: “Моля те, помисли си. Бракът дава сигурност! Ти си интелигентен човек, трябва да преосмислиш своето решение.“

Оттогава тя мисли ли, мисли… и се пита дали не греши? Дали другите не са прави? Наистина ли е толкова важно да си сложиш подписа на онзи бял лист?! Но по-важното - тя започва да се съмнява в собствения си избор, защото той не се вписва в очакванията на другите. Дали ще бъде приета и подкрепена, ако го отстои? Работата ми като семеен терапевт ме среща с много хора, които имат различни вярвания, изградени във времето. Влияние за формирането на нашите убеждения оказват много фактори като средата, в която сме отгледани, традициите, религията, посланията, които получаваме от родителите и други – придобити от личния опит. Еми беше объркана и се питаше какво решение да вземе и дали ще е съобразено все пак с общоприетите норми. Тогава аз проявих интерес към семейната ѝ динамика и се оказа, че Еми има по-голяма сестра, която живее на семейни начала с партньора си повече от 20 години.

„Разбират се прекрасно и не им е нужен брак“, ми казва. Така от една страна тя има един пример в семейството си, който смята за успешен, а от друга – все още стои натискът на обществото: „Какво семейство сте вие, дори нямате брак?!“. В случая на Еми изборът, който са направили сестра ѝ и нейният партньор, среща изцяло подкрепата на семейството. Тя може да иска да повтори примера на сестра си, за да „покаже“ лоялността си към нея. Mоже да иска да получи същата подкрепа от родителите си – такава, каквато са дали на сестра ѝ (разбира се, тези процеси невинаги са напълно осъзнати).

Сериозно, какъв е смисълът от брака?

b605cad05d1e5dc007666005ee343da7 XL

За нея този избор носи някакъв смисъл и вярването ѝ се е формирало на базата на примера, който вижда, разговорите, които водят, или убежденията, които имат в семейството. Отделно, в нейното семейство се гледа на брака като на нещо „завинаги“. Да си женен в „добро и зло“, за развод и дума да не става. Но Еми не е съгласна с това наложено ограничение. Тя смята, че ако не се чувства щастлива, би се развела, без да се замисли.

„Не е толкова лесно“ ѝ казва майка ѝ „Ще видиш с колко неща ще се наложи да правиш компромис в името на това да съхраниш семейството си“. С такъв тип изказване се очертават вярванията на родителите. В случая – че за съхраняването на семейството е отговорна единствено и само жената. Това е нещо, което майка ѝ е възприела от своята майка и въпреки че е била нещастна в брака си, тя не си е помисляла за развод, защото според семейното вярване, това ще означава, че се е провалила.

Това започва да създава противоречия в Еми – ако все пак ѝ се наложи да се разведе, ще бъде ли подкрепена от най-близките си? Тази несигурност е изиграла важна роля в това да вземе решението по-добре да не се омъжва, за да не сгреши. Освен това Еми е тази, която сякаш с отказа си от брака казва: „Това е прекалено голяма отговорност, която не мога да поема. Очакванията към мен са прекалено големи“.

Много често бабите и дядовците казват: „Само един път да те видя женен/омъжена, и мога да си отида спокойно от този свят“. Това е много силно послание, което обаче пак залага не на това да бъдеш щастлив, а да бъдеш женен, защото според вярването, ще си по-добре позициониран в обществото. Ако родителите са разведени и за детето това е бил труден и болезнен период, когато порасне, може да не иска да встъпва в брак, за да си подсигури липсата на развод. Често родителите при развод очакват от детето да им бъде емоционална опора, което го натоварва с непосилната задача да се грижи за щастието им и още тогава то се чувства провалено. Неслучайно така пораснали деца рядко избират брака.

Разбира се, има и точно обратният пример. Хора, за които бракът е това, което дава сигурност, спокойствие, по-голяма ангажираност, и липсата му лишава взаимоотношенията от цялост, а донякъде – и от смисъл. И те са прави за себе си. Ако в тяхното семейство бракът е такава ценност, е нормално да искат да продължат традицията, както и да получат подкрепата и „благословията“ на рода си.

Психологически, бракът е голяма промяна за партньорите. Те преминават на друг жизнен етап от връзката и живота си. Различните традиции и ритуали на сватбата, бележат отделянето от биологичното семейство и символичното (и донякъде юридическо) преминаване в това на съпруга. Aко жената приеме фамилията на съпруга си, тя се разделя с бащиното си име, което е било част от нейната идентичност цял живот преди това. Може този процес да е съпроводен с тъга, но от друга страна я автономизира и дава възможност да се обособят с мъжа си като отделна двойка. Това за Соня е нещо, за което си е мечтала от дете. Да се види в бяла рокля, да има най-красивата сватба и да приеме фамилията на мъжа си. В семейството на Соня всички сериозни отношения се узаконяват – особено когато има деца. Мъжът ѝ няма да ходи да припознае детето в болницата, а ще бъде вписан автоматично, защото е законен съпруг. Тя смята, че без брак бащата на детето е просто гаджето на майката – „Несериозно е и за мен не е нормално“, казва тя. В нейното семейство винаги се е смятало, че встъпването в брак показва голямата отговорност от страна на мъжа.

Семейството и други подобни

b9f14131862364039ed16c397402a5b5 XL

За разлика от Еми, вярването на Соня е, че мъжът е този, който се грижи за семейството. Тя е израснала в семейство на родители, които имат щастлив брак и въпреки честите избухвания на майка ѝ и караниците помежду им, баща ѝ „никога не си е тръгнал и не би си го помислил“. Това е силното послание, което тя получава – че мъжете не си тръгват.

Това послание обаче може да говори и за силен страх от изоставяне. Колкото повече хората вярват, че другият е сигурен, толкова по-дълбоко се крие тяхната несигурност. Соня има сестра, по-голяма от нея, която е разведена. Родителите им са ѝ казали, че още в началото са знаели, че няма да потръгнат там нещата, защото той не бил подходящ за нея. Още от малка Соня е била фаворитизирана и сега родителите ѝ вярват, че тя няма да допусне грешката на сестра си, защото е много по-разумна и са сигурни, че ще направи правилния избор. Тя иска да оправдае техните очаквания и да не ги разочарова и непременно иска да се омъжи.

Има и други родители, които са се провалили в брака по една или друга причина и натоварват децата си с отговорността да поправят грешките им. Например изказвания като „Ох, дано поне ти случиш на съпруг/а“ или „ Ти си ми последната надежда, че някой в това семейство може да бъде щастлив.“ може да лишат детето от правото въобще да си помисли, че има избор да направи нещо различно от това да се омъжи. А, не дай Боже, ако и „тя/той не случи“ на партньор – заражда се вътрешна дилема: „Какво да правя сега? Да разочаровам родителите си, които възлагаха такива надежди на мен, или да си стоя в нещастния брак?“.

Тази дилема не е осъзната и хората не си задават въпросите по този начин, а по-скоро я изразяват с поведението си – чести конфликти, изневери или отчуждаване на партньорите. По-лошото е, че какъвто и избор да направят, ще имат усещане за провал. Има хора, които са готови да се женят и развеждат повече от един път, което показва силната им вяра в брака като институция и преосмислянето на отношенията.

Всички родители искат и правят най-доброто за своите деца. Искат да ги предпазят от грешките, които са допуснали, и да им покажат друг път или да ги поведат по вече утъпканите пътеки на „правилния“ избор. Въпреки всичко е много важно, доколкото е възможно, да не натоварват децата си да живеят техния неслучил се живот или пък обратното - да се страхуват, че могат да имат много различен и несигурен път. Понякога една дума или послания изричани във времето могат да окажат много голямо влияние върху изборите, които правят децата. Ако ги приемат като отделни личности с различно мнение и виждане, най-малкото защото ги дели цяло поколение, тогава биха приели по-лесно и изборите, които правят. Тогава няма да има значение дали човек е женен, разведен, живее на семейни начала с мъж, с жена или сам, тогава ще е важно дали е щастлив! И най-вероятно тогава наистина ще успее да бъде!

*Еми и Соня са събирателни образи от няколко случая с подобни разбирания по темата.

За автора:

valentina
Валенина Димитрова е дипломиран семеен консултант, завършила е обучение по семейна терапия към Иститут по Фамилна Терапия (www.ift.bg). Терапевт и съосновател на център "Нюанси".


Препоръчваме ви още:

Нещичко за любовта

Семейството е единение

Умира ли бракът?

 

Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам