Автор: Йоана Боянова

Човек добре и да живее, решава, че трябва да прави ремонт. Откъде ми дойде тази идея ли? Прочетох една книга, в която се разказва за смисъла на живота и смъртта, но също и за живота преди стотина години. Чета на дивана, потънала в мързел, а междувременно жената от книгата пере на ръка, къща пребоядисва, двор гледа. А аз само мазнини отглеждам. Досрамя ме. Прищя ми се нещо да свърша. И мухата като влезне в женската глава, там си и остава. Опитах с добро да убедя мъжа си за ремонта, опитах с лошо, с преговори - не поддаде. Който си искал ремонт, да си боядисвал, работа имал, можело след два-три месеца. Кой ти ще чака?! Как точно превключи тоя ми ти мозък от мисли какъв цвят да си сложа на ноктите в това дали холът да не е в пепел от рози, нямам обяснение, но е факт.

Но цветът беше само началото. Вече смело мога да се похваля, всички продавачи в строителни магазини са ми се смели с глас на въпросите. Почнат ли твърде много да се смеят, сменям ги. Разширявам си аудиторията един вид.

"Добър ден, бих искала да купя лопатка за подмазване на стена." - питам учтиво в първия магазин. Шпакла било, едва го разбрах де, потекоха му сълзи от смях. Не посмях да си поискам от нещото, с което мога да запълня въпросните дупки. Вече ходя в мол, не за да търся поредната дрешка, а защото в строителния магазин там има точно определено нещо си "забравих думата". Въоръжена с куп джаджи, които през живота си не съм и чувала, влизам в битка със стените на имението ни.

Ремонт ли? Само през трупа ми!

Петдесет и шест квадратни метра, а здравето ми взеха. Ако ме чуете да се оплаквам някога, че ни е тясно - припомнете ми тази случка, моля. Купих и стълба след като паднах от стола - 2 пъти почти на глава. С вече професионално око започнах да оглеждам обекта. Мисля си, тук хора ли живеят и кълвач ли гледат, откъде тия дупки по стените, бе! Обикаляйки имението, на глас си казвам: „По-секси майстор в тая къща не е влизал, убедена съм.“ Ентусиазмът ми бързо се изпари след облепянето на един тон первази, ключове, ръбове, вече си казвах: „Абе, ще го откажа тоя ангажимент, тия хора не са за освежителен ремонт, а за основен, що им се съгласих.“ Сетих се за книгата, без ток, без течаща вода, справи се жената, а аз се лигавя. Следващите дни съжалявах, такава мускулна треска имах, че косата не можех да си вържа. Докъдето мога да вдигна ръцете, дотам връзвах. За има-няма две седмици пребоядисах кухнята и коридора. Чакам вдъхновение за спалнята и хола. С право са казали хората, че като ти влезе майстор няма отърване, добре че у нас е секси. Лошото е, че си омазах контакта с латекс и нямаше на кого да се скарам. Хубавото е, че ми мина бързо.

Моят мъж реално дейно участие в правенето на ремонт много нямаше (помогна за една-две стени), обаче относно срока и качеството голям спор му хвърлихме - бавно било, неравномерно било, на тавана не можело да има следи от боя, много претенции много нещо. Реших и детето да впрегна в работа, ей бога ми, с кой акъл. Представете си нещо средно между озверял глиган и маймуна на дърво за банани. Катери се това дете по стълбата нагоре-надолу с течаща боя от четката. По-лесно кухнята пребоядисах, отколкото да изкъпя детето после - имаше латекс и по миглите. Имаше и в гащите, но това за мен е необяснимо как и най-важното - защо? Както казах, събирам кураж за следващата част, клиентите дават много зор. Защо го поех този обект въобще нямам идея.

Искате ли да ви кажа една тайна, цялата къща ще е в розово, който прави ремонта - той избира цвета.

Освен това сега разбрах защо майсторите пият толкова биричка - на високото е много жега! А и като пиеш бира по-често, може да си починеш заради едната нужда поне. 

Препоръчваме ви още:

Хлебарки, будисти и бомби

Ти да видиш ремонт и красота!

Шпакли, такери и други маждрамуняци