Автор: Мая Цанева

Отдавна не съм ходила на сватба. Приятелите или се ожениха, някои се и разведоха, или си намериха половинки, с които споделят едно жилище, деца и куче, но не и фамилия, или пък останаха трайно необвързани. Затова и годините, в които ходих на сватби често, отдавна си отидоха.

Преди няколко седмици ме поканиха в журито на конкурса „Каза ли „да“ на 14 февруари?“, в който една от наградите е и подготовка на булката в големия ден. И така, аз се размечтах…

Ех, каква булка бих била, ако сега се омъжвах…

Всъщност конкурсът можеше и да ме направи отново булка, ако имах право да участвам. Защото има и хартиена, тенекиена, сребърна, златна, диамантена… сватби да искаш!

Като начало щях да си направя сватбата в парка. На голямата поляна в парка, където ходят и всички кучкари. И йогите също. Щеше да е интересно преживяване. Облечените според случая гости и ние вероятно щяхме да настъпим някое а.о, но нищо. Може би щяхме да прекъснем нечия медитация, но любовта е над всичко.

Ако бях булка, щях да си поръчам гълъби. Но ако сме в парка, гълъбите щяха да ми бъдат гости и без да им пращам покани, или да ги крия в кафези до момента на тържествената брачна целувка. За повече късмет в любовта, вероятно или аз, или младоженецът, или някой гост щеше да е благословен от птиците отвисоко и в бяло.

Да не забравяме роклята. Омъжих се в къса коктейлна рокля в кремаво и ниски обувки, които ми хлопаха. Косата ми не пожела да стои мирно под армията от фуркети, забучени жестоко в кока ми.

Ако днес избирах рокля, щях да опитам с бяла рокля за принцеси, каквато никога не съм обличала. Макар и да не харесвам идеята за безпомощните принцеси, които мечтаят единствено за спасител на бял кон, и на мен ми се иска поне веднъж огромна тюлена пола с обръчи, под която да мога да събера младоженеца и всички малки шафери, и стъклени пантофки. Решено! Дано след целувката не се превърна в Пепеляшка все пак.

Относно косата – този път никакви кокове. Свобода за косата и нека любовта е във вятъра и въздуха!

Тортата… това ще е най-важното – искам шоколадова торта, но без фондан. Нека да е поне три етажа. И да има еклери… И целувки… И фонтан от шоколад… Мммм…

Музиката също е важна. Мечтая си за изненада, подобна на тази, която героят от „Наистина любов“ организира за сватбата на най-добрия си приятел. Сещате се, нали - „Аll you need is love“. Малко е ретро, но ако Ед Шийран го изпълни, ще направи нов успешен кавърхит.

И така, ако бях булка… Ако и вие имате подобни нереализирани мечти, и сте казали „да“ на 14 февруари, имате своя шанс да ги осъществите. Пишете, участвайте в конкурса и... късмет! Мама Нинджа, сватбена агенция „Кадифе“ и аз сме готови да потънем в море от любов!

Препоръчваме ви още:

Каза ли „да“ на 14 февруари?

Балканска сватба

Нещичко за любовта