logomamaninjashop

Моите гръцки съседи

Автор: Мария Пеева

Голямото българско семейство се настани в къщата на приятелката й Ангелики през август и в началото кирия Урания и кир Христос ги взеха за наематели, дошли да се порадват на гръцкото море за някоя и друга седмица, както се беше случвало няколко пъти, след като овдовявала Ангелики се разболя и внучката й си я прибра в Солун да се грижи за нея. Българите обаче се появиха и през септември, а после и през октомври, а за Коледа коминът забълва пушек и къщата се напълни с толкова народ, че кирия Урания се чудеше къде спят всички тези хора. Бяха шумни, но не и дразнещи и възрастните хора бързо им свикнаха, а когато си заминаха след Нова година и къщата отново опустя, кирия Урания установи, че всяка съботна сутрин, като излезе на верандата, първо поглежда към старата къща - дали пък не са се върнали.

През февруари дойдоха отново, този път бяха домъкнали и една пухкава, огромна бяла котка, (много различна от пъргавите гръцки уличници), която тромаво се покатери по оградата и влезе в чуждия двор.

- Христос, тичай бързо - разпореди Урания - вържи Роби, че котката на българите влезе в двора ни.

- Роби е стар, няма да я хване - въздъхна Христос, но послуша жена си и тръгна да прибере едрия пес в предния двор.

Съседката беше излязла на двора и викаше котката си от другата страна на оградата.

- Ясос! - поздрави я Христос и се представи. Може пък да разбира гръцки, щом са си купили къща в гръцко село.

Жената се усмихна и забърбори нещо на английски - език, от който Христос знаеше само няколко думи. Заговори я на немски, но тя заклати глава отрицателно. Все пак успя да разбере, че се казва Мария.

Още на същия ден от двете веранди се проведе кратък разговор на гръцки, английски и жестомимичен език, в който всички си научиха имената, а освен това разбраха, че семейството е от София и ще идва редовно, не само за лятото. После кирия Урания покани на кафедаки кирия Мария, а тя пристигна с мъжа си, явно незапозната с гръцкия обичай за женско гости. Бърбориха си много, кирия Урания извади семейните албуми, кирия Мария показа снимките на телефона си, както правят младите сега, и оттам започна едно междусъседско общуване, в което полека-лека кирия Мария започна да разбира все повече думи, а кирия Урания понаучи малко английски и даже малко български. На следващото лято в къщата започна шумен ремонт, който обаче нито веднъж не наруши следобедния сън на кирия Урания, а кафедакитата продължиха. Включваше се и младата Панайота, снаха й, която знае английски, и така някои недоразумения се изясняваха.

Имаше например една ситуация, в която кирия Урания, диабетичка, обясни, че ще й правят операция на крака. Кирия Мария много се притесни, после й обясни с жестове, че тя пък има сърдечни проблеми и ще й оперират сърцето. После се оживи и размаха ръце, изкара ножовете й ги показа, заподскача на един крак. Урания нищо не разбра. На следващата им среща българката бавно и с много грешки прочете текст на гръцки, който изглежда си беше превела на компютъра. Текстът гласеше: “Мила Урания, ужасно съжалявам, че ще ти отрежат крака. Не се притеснявай, в София имаме прекрасен протезен център и ще ти направим нов крак, ще ходиш отново и всичко ще е наред.”

Урания подскочи:

- О, не, не, кирия Мария! Няма да ми отрежат крака. Само операция ще ми направят. Операция на коляното.

Мария разбра и малко се сконфузи, но въздъхна облекчено, после размаха ръце към небето в жест, който би трябвало да значи слава Богу! А Урания я попита:

- А вие, Мария, как сте? Как е сърцето ви? Кога ще е операцията?

Кирия Мария се разсмя и дълго време й трябваше, докато си поеме дъх. Най-после се съвзе и някак успя да обясни недоразумението. Сега беше ред на кирия Урания да се посмее добре.

Привърза се много кирия Урания към съседката си и не само, защото се смееше с нея. Жената просто беше мила и разбрана, и най-вече уважителна, качество, което гърците много ценят. Може да не им знаеше обичаите и рецептите, но си личеше колко се старае и езика да понаучи, и тертипите им, да зарадва възрастните си съседи. Затова и Христос почти всяка сутрин й носеше през оградата я смокини, я грозде, я домашно сладко или мед. Семейството имаше в двора само маслини и цитруси, каквито има във всеки гръцки двор, но кирия Мария пък им носеше някакви модерни кексчета и палачинки, както и българско вино. После дойде ковид и едно лято нямаше кафедаки. На следващото срещите се възобновиха.

Веднъж на кафедакито кирия Мария забеляза, че Урания има три бурканчета за подправки с надпис на български.

- Кало порцелан! - каза тя и попита нещо, изглежда откъде е.

Урания разказа как си ги е купила от Банско преди много години. Много си ги харесваше, качествен порцелан беше, а и спомен от едни хубави времена, когато с Христос бяха съвсем млади и прекараха чудна зимна ваканция с истински сняг в този прекрасен български край. Мария я изслуша както винаги с внимание, ако и нищо да не разбра. После пак гледаха снимки и българката си тръгна с благодарност и отправи покана за рандеву в дома си следващата седмица.

- Евхаристуме, кирия Урания. Кафедаки Урания то Мария. Ела, ела Урания. - заяви тя на смешния си гръцки.

Тук ще обърна рязко гледната точка в тази история и ще продължа от първо лице, защото вече сте се досетили, че кирия Мария е моята скромна особа. Та като видях тези красиви бурканчета, направо потрих ръце от удоволствие, защото Христос и Урания са толкова прекрасни хора, които постояннно правят куп жестове и добрини за мен и много ми се искаше и аз да ги зарадвам с нещо. Откакто порцеланът ми е хоби, членувам в една група за порцеланови любители, в която се намира каквото ти душа поиска от старите колекции - от английски, руски, японски, та до вече отдавна захлопналите кепенци чудесни български фабрики. Благодарение на милите хора в тази група успях да намеря почти пълна колекция с бурканчета, които пристигнаха по куриер до София, а оттам мъжът ми ги донесе надлежно опаковани. Измих ги, та станаха чисто нови, опаковах ги и ги занесох на Урания, която толкова се зарадва, че само където не получи инфаркт от вълнение, чак се притесних. Голяма емоция беше, но не само за нея, защото няма нищо по-хубаво на този свят от това да дадеш на някого истинска, чиста радост.

May be an image of indoor

Скоро след това Урания ме запозна и с кирия Мария, кирия Евангелия, Сула и Агапе, кафедакитата станаха още по-шумни и оживени, трапезите все по-отрупани, а кухнята ми все по-пълна с домашни сладка, градински зеленчуци, щайги грозде и смокини. Невинаги всичко си разбираме. Понякога Панайота или внучката на кирия Мария идват също и тогава има кой да превежда. Но и без превод добре си изкарваме. Хората навсякъде са еднакви, приемат ли те веднъж, вече не си чужд. Разказах им впрочем за баба ми Димитрия, която е родена някъде в този край, сираче, избягало с брат и сестра в Пловдив през 1918 г. Най-вероятно прогонена от някой от дедите на моите нови приятелки. Кириите закимаха с глава, завъздишаха и се умълчаха, докато кирия Мария - висока, едра, синеока жена с чисто бяла коса, която им е нещо като тарторка - отсече.

- Знаех си аз, че си наше момиче, Мария.

Оттогава станах корициму и агапиму. А как се смеят като ги наричам лейдита, ако знаете. Защото аз упорито продължавам да им говоря на английски и български. (познайте коя дума научиха на български първо, за мой срам... Оплакваха се нещо след поредната чиния локумяс, че много наедрели били и аз казах на Урания на български, хайде, стига, изобщо не си дебела, виж каква си хубавица, Христос в очите те гледа. И тя е запомнила "дебела". Каза го веднъж пред Надя Брайт, когато ми беше на гости - ДЕБЕЛА - Надя толкова се смя. Впрочем дали да разкажа как водихме и Надя напред-назад по кафедакита и как й бях харесала един черноок левент, която тя дори не погледна? Хайде, това ще е за друг път).

В сряда им направих малко прощално парти у дома само с български вкуснотии. Знаете ли какво се оказа? Ами то нямаме ни една рецепта, която да не познават и в Гърция. Тиквеникът (със стевия го правих заради диабета на Урания) го правят, реването го правят, кексът също. Но виж, в българската баница се влюбиха. Тяхната е различна, пак е много вкусна, но други са корите и рецептата. Нашата обикновена домашна пухкава баничка така им се услади, че ми поискаха рецепта. На изпроводяк им подарих по едно бурканче лютеница.

Преди малко Панайота  ми писа в месинджър. Много я харесали. Като дойдем през октомври да й донеса, ако може.

Ей, как се зарадвах, ще й донеса и още как. И купешка, и домашна, да опита всякаква.

- Да ми кажеш колко струва, Мария. - попита тя.

- А гроздето аз питам ли колко струва? - й отговорих.

- Ами не ми е удобно така. - каза тя.

- Приятелството струва всичко и нищо. - й писах, а тя ми прти сърца и “Ах, Марияяяя, каква си”.

- Мълчи си, корициму, й казах, аз съм жив автор. С мен наглава не можеш да излезеш.

Много се смя.

Сега ям тиквички от двора им. А догодина, ако не затворят границите и аз ще си насадя градинка и ще има какво да им подавам през оградата.

Светът е малък, когато попаднеш на хора с големи души.

*******

Ето и още летни истории от нашето селце.

Последно променена в Четвъртък, 09 Септември 2021 22:37
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Елица

Елица

02 Дек, 2021 Истории

Урок по родолюбие, урок по дружба

Урок по родолюбие, урок по дружба

28 Ное, 2021 Образование

Вълнени чорапи

Вълнени чорапи

26 Ное, 2021 Истории

Навръх Коледа

Навръх Коледа

24 Ное, 2021 Приказки

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам