На една вълна

Автор: Мария Пеева

Ако тръгна да разказвам за премиерата, трябва да се върна една година назад и да почна с това как изникна идеята за книгата. Но историята е дълга и не знам дали е чак толкова интересна. Въпреки това ще ви я разкажа.

Приказки обичам откакто се помня. Когато бях съвсем малко момиченце и още не можех да чета, изнудвах постоянно баба да ми разказва или чете приказки. Но баба имаше още цял куп внуци и огромна къща с двор и нямаше чак толкова време за приказки, затова започнах да си ги разказвам сама - наум, а понякога и на глас, когато братовчедите ми не бяха наоколо, за да ми се смеят. Така се роди един цял измислен свят от малки създания, които живееха в къщи от гъбки в огромна гора и имаха сложни взаимноотношения, семейства, приятелства и вражди. След време открих смърфовете и бях изключително изумена, че някой друг вече е написал моите приказки (моите герои впрочем бяха по-красиви и по-розовки). Но това е друга тема.

40 години по-късно действително започнах да пиша, но приказките бяха последното, което би ми хрумнало, че ще издам. Може би защото приказките ми за Джони не се зарадваха на голям успех сред читателите на сайта. Но когато от издателството на първата ни книга ми предложиха да напиша приказка, която да влезе в сборника им с коледни истории, една вечер просто седнах и написах “Приятелят на Дядо Коледа”. Тя е вдъхновена от истински герои и ситуации в моя живот, но като всяко писано слово - малко е спестено и малко е добавено. Не толкова, за да стане по-красиво, а по-скоро, за да не бъде толкова болезнено. Но да не се отклонявам отново. Издателството хареса много приказката, но поради странични фактори реши да отложи проекта. А този проект вече беше почнал да оживява в главата ми, представях си и илюстрациите и знаех кой искам да ги нарисува. Тук е моментът да ви призная една не много похвална черта в характера ми - аз не съм от много търпеливите хора. Когато искам нещо, го искам веднага. И ако е по силите ми, го правя. А ако не е, поне се опитвам.

Така се роди издателство Мама Нинджа и първата му книжка. А днес беше премиерата й.

DSC 2059

За премиерата какво да ви кажа, освен че беше весело. Ама много весело! То няма как да е различно, след като водеща беше Надя Брайт, която е не само много висока, умна и красива жена, но има и страхотно чувство за хумор. Примерно - представи ме като много скромна. Хората много се смяха на това. Скромен блогър е оксиморон само по себе си. Скромна не съм, по-скоро имам реална преценка за себе си и знам, че не съм звезда, не съм хайлайф, не съм велика, дори не съм най-добрата.

Обаче съм добра. И това мога да си го кажа без никаква скромност. Добър автор съм. Дали защото съм искрена, дали защото умея да докосна сърцата, дали защото темите, които ме вълнуват, вълнуват и толкова много други хора, но повече от 1000 книжки вече са продадени, за няма и три седмици. За нашия пазар това е един огромен успех. А най-хубавото е, че отзивите на деца, родители и учители са повече от прекрасни. Това ме радва най-много. Не броят продадени книжки, а броят на сърцата, които те са зарадвали.

Затова сега искам да ви благодаря. Този успех е мой, но и ваш.

Този успех е на Клементина, която нарисува прекрасните илюстрации.

DSC 2094

Този успех е на Габи, нашият редактор, която даде най-добрите възможни съвети, за да стане текстът още по-хубав.

Този успех е на Ади и Ива, които се погрижиха за експертния предпечат и изтърпяха всичките ми капризи и корекции.

Този успех е на печатница Фолиарт, изключителни професионалисти, коректни, прекрасни хора, които не погледнаха с пренебрежение на едно малко, прохождащо издателство, а го подкрепиха от сърце. Благодаря, Венета!

Този успех е на цялото ми семейство, което твърдо ме подкрепи и вдъхнови. Не само моите най-близки, но и семейството на снаха ми Яна. Прекрасни сте! Но този успех е и на приятелите ми - от детските години, от университета, от майчинските групи, съседите и колегите ми - които си поръчваха книжки и се радваха за мен и с мен. Благодаря ви! 

Този успех е на приятелите ми Милена Ташева и Александър Кръстев, които ми дадоха добри съвети и насоки. Благодаря на Райчо Ангелов, който ми обясни що е то книжна борса и ме свърза с хората от БГкнига. Благодаря на Вал Стоева от "Бисерче вълшебно", на Книжните Криле и Разказвачът на Приказки, на Пирина от НитоДенБезКнижки и Оля от Пътуващите книги на Стара Загора, на Моника от асоциация Българска книга, на Деси Желева от Ориндж, на Стоил Панайотов и Люси от Хеликон, на Христо Блажев и Светла Андонова от Сиела, на Димитър Риков и всички чудесни хора от Софтпрес, изобщо на всички сериозни професионалисти, които ми помогнаха - и го направиха не само от добра воля, а и защото харесват това, което правя. Подкрепата им значи много, МНОГО за мен!

Този успех е на Надя Брайт, която превърна премиерата в истинско комедийно шоу и забавлява всички ни. Не мога да пропусна, че Алекс й помогна, като се изтъпанчи пред всички, грабна микрофона и заяви, че има да каже нещо ВАЖНО. След което обяви с широка усмивка:

- МАМА ИМА МЪЖ. ("Тези неща е важно да се знаят, добре че детето каза" - после допълни Иван)

Този успех е на Йоана Боянова, която се погрижи за украсата, беше домакиня и посрещна всички гости, разпредели ги на хубави места и най-вече беше до мен през цялото време. Като сестричката, която бих искала да имам!

Този успех е на снаха ми Яна, сина ми Теди и приятелката ми Камелия, които се занимаваха с продажбите на премиерата. Благодаря на Ани Митева, която някак очарова Фреди и той през цялото време седя кротко в нея, така че успях да обърна внимание на гостите си.

Този успех е и на всички прекрасни гости днес, които отделиха време в неделния си ден и дойдоха, и си купиха книга и чакаха на опашка, за да им напиша посвещение. За мен беше чест всичко това! Чест, доверие, обич. Искам да знаете, че вие ми давате много повече отколкото аз на вас. Казвате, че аз ви зареждам, но всъщност вие зареждате мен. Или може би просто е взаимно.

И накрая, но не на последно място този успех е на всички вас, стотици, хиляди хора, които четат писанията ми. 

Благодаря ви, че ме приемате в дома си!

Ще завърша с една случка от днес. След като изпратихме и последния гост и се понесохме към асансьора на НДК (благодаря и на литературен клуб Перото, всичко беше прекрасно), натоварени с цветя и дарове, изведнъж от вратата на Перото една майка с количка се втурна към нас. Закъсняла, изпуснала премиерата.

- Не се тревожете. - й казах. - Ще има още. Книжки има колкото искате.

- Не, не - ме прекъсна тя задъхана. - Вие не ме помните, Мария, но аз бях на предната ви премиера и тогава се разплаках и ви казах нещо много лично, много мое, а аз не съм човек, който споделя. Бях преживяла тежка загуба. И тогава (тук вече почнах да се сещам за нейната история и очите ми плувнаха) вие ми казахте, че всичко ще е наред и следващия път, когато се видим, ще имам бебче. И затова - казва - бързах толкова. Исках да ви представя моя Борис.

И ми показа сладкото човече в количката, даже го вдигна и го гушна, а аз ги гушнах и двамата.

Такива неща се случват.

Да знаете, че пожеланията написани от скромни и нескромни блогъри на книжките им се сбъдват. Защото са от сърце.

Обичам ви много, макар че не ви познавам всичките лично. Обичам ви, защото сте моите хора и аз съм вашият човек. И сме на една вълна. Това е.

ПС. Скоро ще има снимки от премиерата, за които ще благодаря на Невена Рикова! Тъй като знам, че ще питате - книгата я има вече във всички книжарници и онлайн магазини. Ако я искате с посвещение, ще трябва да я поръчате при мен, от сайта. На 6 декември съм в Пловдив, на 7 в Стара Загора, на 9 във Варна. Ще бъда и на Коледния базар в НДК, на щанда на Софтпрес. Ще се радвам да се видим. Събитията ще са подробно описани на страницата ми във Фейсбук.

Галерия със снимки

Последно променена в Понеделник, 25 Ноември 2019 18:22
Ако искате веднъж седмично да получавате обзор на най-доброто от сайта, можете да се абонирате ето тук.
  1. Най-популярни
  2. Най-нови

Фреди

Фреди

20 Ное, 2019 Любимци

За братята, сестрите и кръвта

За братята, сестрите и кръвта

23 Ное, 2019 Отношения

Четвъртото дете

Четвъртото дете

21 Ное, 2019 Татко Калоян

Само да му дойде времето!

Само да му дойде времето!

17 Ное, 2019 Забавно

Депресията не е дупка, а връх

Депресията не е дупка, а връх

25 Ное, 2019 Добра форма

Стискайте ни палци!

Стискайте ни палци!

18 Ное, 2019 Здраве

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам