Благодарим Ви, че избрахте мултифункционален домакински уред „мама“. Тази инструкция за употреба съдържа важна информация относно инсталацията, употребата и поддръжката на машината.

Моля, прочетете внимателно това ръководство, за да осигурите правилна употреба на уреда и да удължите живота му. Гаранционният срок няма да бъде зачетен в случай на повреда, причинена от потребителя поради неспазване на предпазните мерки. Моля, запазете всички документи на сигурно място за бъдеща справка. Ако имате съмнения за евентуална повреда, обърнете се веднага към оторизиран сервиз или търговски представител.

Уредът е подходящ за деца с тегло от 0,5 до 150 кг и възраст от 0 до 100 години, като може да се използва и извън тези категории с повишено внимание и изцяло на ваша отговорност.

Инсталация:

Моля да не инсталирате този уред в електрическата мрежа. Той функционира с вградени батерии, които при необходимост зарежда със съответните храни и напитки. Освен това уредът е самопочистващ се и няма нужда от никакви допълнителни грижи и внимание.

Основни функции на уреда:
– Гушкане – уредът ви гушка по всяко време и ваше желание, в будно и спящо състояние, независимо от възрастта и пола ви.
– Обличане – уредът ви облича до 4-5 годишна възраст, след което е желателно да не злоупотребявате с тази му функция.
– Хигиенизиране – уредът ви хигиенизира с вода, препарат или мокри кърпички, навън или в домашни условия, с памперс, гърне и седалка за тоалетна или зад храстче. Уредът има вградена поносимост към всякакви миризми и консистенции.
– Кърмене – уредът кърми на поискване или по режим, в комбинация с адаптирано мляко или без, според конкретните ви нужди и инструкции на педиатъра. Единственото, което е необходимо е да сигнализирате своевременно чрез гукане, плач, рев, вой или директна заповед „дай мойта цица“.
– Хранене – уредът захранва по конкретно зададен му режим според личните ви нужди. Има допълнителна функция за обучаване в самостоятелно хранене, почистване на бебешко столче, маса, килим, под, таван и странични мебели, смяна и пране на облекло, лигавници и покривки, пострадали при процеса. Възможно е в някои индивидуални случаи да издава пронизителен звук, наподобяващ отчаян писък, но това не пречи на основните му функции и не бива да ви безпокои. По желание можете да включите и екстра за разиграване на кратък домашен театър, имитиране на маймуна и други животни, издаване на неприсъщи звуци и професионална клоунада, всичко с цел повишаване на апетита ви.
– Приспиване – уредът приспива на ръце, с подскачане, полюшване, подтичване, на разходка в количка, или в леглото с кърмене, според вашето конкретно желание. Ако уредът заспи преди вас, просто го блъснете силно в горната част. Ако все още не се буди, подскочете няколко пъти върху него, ефектът ще е незабавен. По желание уредът може да чете приказки преди заспиване или да пее, като репертоарът е разнообразен и зависи от вашите интереси.
– Игра – уредът може да се използва за всякакви игри и забавления – от „хей, ръчички“ и „конче“ до футбол, шах и спаринг партньор в компютърни игри, докато ви е интересен. Когато вече не ви е интересен, минава в режим „нося на майтап“ и можете просто да му се подигравате колко е слаб.
– Разхождане – уредът е особено подходящ за разхождане в парка, страната и чужбина, с кола, колело или пеш. Има допълнителни екскурзоводни функции, предлага сладолед, освежителни напитки, солети и плодове.
– Пране и гладене – уредът купува, пере, глади и подрежда всичките ви дрехи, докато пожелаете.
– Почистване – уредът почиства жизненото ви пространство и го прави приятно и уютно за обитаване. Уредът прибира и подрежда всичките ви играчки, книги, електроника и лични вещи по необходимост. В редки случаи съществува известен риск да постави някоя от тях на погрешното място, затова е препоръчително да поемете сам тази функция възможно в най-ранна възраст.
– Готвене – уредът пазарува, подрежда хранителните продукти и приготвя храната ви по три пъти на ден или колкото е необходимо. После прибира масата и мие чиниите. Някои уреди имат вградена „гурме“ функция, но за жалост това е твърде скъпа екстра и не всеки може да си я позволи.
– Обучение – уредът може да ви помага с подготовката на домашните и образованието до една определена възраст. Не бива да имате твърде високи очаквания към него и ако ви пишат четворки на домашните, по-добре избягвайте да използвате тази функция и наблегнете на самоподготовката.
– Възпитание – уредът има и възпитателна функция, която понякога може да ви се струва излишна, но крайният резултат от редовната й употреба е много положителен. Съветваме ви да я използвате редовно.
– Други функции:
– Пеене – всички уреди имат вградена тази функция, но докато при някои е отлично разработена, при други дава леко отклонение от стандарта. Репертоарът е различен и твърде многообразен при различните уреди – от „на-на-на“, през „Зайченцето бяло“ до Криско, Азис или Селин Дион.
– Разговор – всички уреди „мама“ са смарт-технологични и могат да водят смислен разговор на всевъзможни екзистенциални и философски теми от „гу-гу“ и „как прави патето“ до „защо тя/той ме заряза заради най-добрия ми приятел/ка“, „как да се предпазим от акне“ и „има ли бог“.
– Лечение – уредът „мама“ е идеален за лечение и обгрижване при настинки, вируси и всякакви заболявания. Освен че следи за спазването на медикаментозния режим и диетата ви, той мери температура, поставя компреси, обработва повърхностни рани и сменя леки превръзки, слага капки в носа (понякога въпреки волята ви), прави инхалации и ви води до медицинско заведение за по-сериозни интервенции, когато е необходимо. Уредът не може да ви извади сливиците или апендицита, затова не бива медицинските му функции да ви вдъхват опасения.
– Козметични грижи – уредът перфектно реже нокти на ръце и крака. При нужда може да скубе вежди, да прави сложни прически и да оказва асистенция за бръснене, обезкосмяване и почистване на черни точки. Някои уреди могат и да подстригват, но тази функция оставяме изцяло на ваша отговорност.
– Грижи за домашен любимец – уредът е напълно способен да се грижи за всякакви домашни любимци – рибки, костенурки, хамстери, котки, зайчета, кучета и в по-редки случаи – тарантули и гущери. Купува им храна, почиства им, разхожда ги и ги води на ветеринар. Вие нямате никакъв ангажимент към тях, освен да им се порадвате веднъж на ден за десет минути.
– Планиране и организация на рождени дни и събития – уредът има капацитет самостоятелно да посрещне, изхрани и забавлява N на брой гости от всякаква възраст и разновидност, да закупи подарък по ваше желание до определена стойност, да изпрати гостите, да почисти след тях, да компенсира щетите и да извърши нужните козметични ремонти на жилището.
– Планиране и организация на екскурзии и почивки – уредът планира и урежда ваканциите ви до конкретно зададена дестинация, стяга багаж, разопакова багаж, носи багаж и разтоварва багаж, докато не сте в състояние и настроение да поемете сами тази функция.
– Ъпдейти и ъпгрейди – уредът редовно обновява и поддържа софтуера си. Предупреждаваме ви, че с течение на времето може да се амортизира или понадраска от употреба, но дотогава ще сте свикнали с индивидуалните му особености и леките дефекти няма да ви дразнят.

Поддръжка на мултифункционален домакински уред „мама“
– Уредът се нуждае от минимални грижи, за да функционира правилно. Достатъчно е да му се усмихвате редовно, да го прегръщате от време на време, да го зареждате с подходящи хранителни продукти и напитки. Препоръчително е периодично да бъде оставян да почине, за да не се пренатовари мотора.
– Уредът е „смарт“, но за да не активира грешна програма, трябва да получава правилна и навременно подадена информация за нуждите ви.

Моля, обърнете внимание, че веднъж включен, уредът не може да бъде изключен по ваше желание и функционира многогодишно до пълна амортизация. Гаранционният му срок е доживот. Уредът може да бъде поправен при съмнения за повреда и неправилно функциониране, но не може да бъде заменен, тъй като е изработен по индивидуална поръчка. Съветваме ви да избирате внимателно подходящия уред за вашите лични нужди, защото рекламацията е невъзможна. Ако имате оплаквания и въпроси, моля да се обърнете към наш търговски представител в най-близката църква или храм, или при спешен случай, директно към Производителя.

Имате ли понякога усещането, че се задушавате? Съпругът ви смята ли, че домакинската работа е любимото ви хоби, а не тежък физически труд? Може би децата не оценят всичките грижи, които полагате за тях и ви се отблагодаряват с капризи и хленч? Изгубвате ли себе си някъде в безкрайните купчини пране и гладене? Дали от готвене, пазаруване и чистене ви е страх да се погледнете в огледалото? Или животът преминава някъде покрай вас, а вие изпускате безкрайни възможности, защото сте се превърнали в слугиня?
Добре дошли в клуба на идеалните майки.

Изгубих доста време, докато осъзная, че мястото ми не е тук. Не съм майка героиня, нито перфектна съпруга, нито безпогрешна домакиня. Такива съществуват само в рекламите на разтворими супи и в спомените на свекървите за младостта им. В реалния живот майките са два вида – или щастливи, или идеални. От кой вид ще бъдем – зависи само от нас.
Повечето ми читатели знаят, че мога да се похваля (а понякога и да се оплача) с голямо домочадие. Четирима сина (единият приходящ със снахата), кучета – минимум две, и котарак. Плюс периодично пребиваващи баба и дядо. И накрая, но не на последно място, съпруг. Всеки ден готвя минимум за пет души, обикновено за седем, често за девет-десет. Пера и гладя минимум четири момчета, които всеки ден хвърлят купчини дрехи. Всеки, който е гледал хъски и персийско коте, знае какво прахосмукиране се иска с тази козина. А пък който е гледал бебе куче, знае какво чистене пада, докато го научиш на хигиена. Да не пропусна да спомена, че работя вкъщи, превеждам филми, поддържам блог и пиша книга. И не, не съм героиня. Не съм шесторъкият Шива, нито извънземно, както една любима приятелка ме кръсти наскоро Аз съм най-обикновена жена. Падам си малко егоист, мързелива съм по природа, не пазя за никого последния бонбон и на никого не се чувствам длъжна. Но с всичко се справям. И щом аз го мога, значи всеки го може. Защото с нищо, ама с нищичко не съм повече от която и да било от вас, момичета. Нито съм по-сръчна, даже бих казала, че съм доста вързана в ръцете. Нито съм по-добра кулинарка, нито съм по-силна физически или в по-добра форма, нито съм по-умна или уредна, както казваше баба ми.
Обаче съм му хванала цаката. И ще споделя с вас уроците, които аз научих по трудния начин. Ако ви харесат, пробвайте. Ако не, намерете си своята истина. Не твърдя, че моята е единствена.
И така – първи принцип. Не се впрягайте.
Спокойствието е най-ценното качество на майката и ви гарантирам, че след първото или второто дете, ако искате да оцелеете, ще се научите да приемате всичко спокойно. За да не губите време, опитайте още отсега. Децата преминават през всякакви периоди и ако приемате всичките им болежки и проблеми прекалено сериозно, ще се превърнете в кълбо от нерви. Колики, ваксини, зъбки, прохождане, проговаряне, вируси, шарки, бебешки пубертет, налагане на превъзходство, установяване на правила, инфекции, рани, счупвания, училище, уроци, вражди и приятелства, кандидатстване, изпити, същински пубертет, гаджета, университети… Представете си, че преживявате целия си живот от самото начало, защото всичко, което се случва на децата ви, все едно се случва и на вас. Как можем да оцелеем? Без паника и с малко здравословно чувство за хумор. Щом ние сме пораснали въпреки всички грешки на родителите си, някак ще се справят и те. Въпреки нашите. Така че забравете за всички драми и не се впрягайте за дреболии. Когато ви дойде до гуша, шегувайте се. Когато бебето се изака в гърнето, а после го обърне на пода и се чудите дали да бършете килим, бебе или да гоните кучето, което проявява нездраво любопитство… Поемете си дълбоко дъх и си представете колко смешно ще звучи тази история, когато някой ден я разказвате на приятелките на чаша вино. Ще видите, че не е толкова фатално. Килимът се пере, бебето се мие, а кучето… няма да му стане кой знае какво от едно бебешко аки, просто известно време ще ви е гнус да го гушкате. Онзи ден една приятелка ми беше на гости. По едно време от горния етаж се чуха крясъци и Коко нахлу с вик:
– Мамо, кучето изяде сандвича от раницата на Косьо и повърна фолиото, а аз го настъпах!
– Кучето, сандвича, повърнатото или Косьо? – поисках уточнение.
– Повърнатото!
– Другия път гледай да настъпиш кучето или Косьо. На тях нищо няма да им стане.
Приятелката ми заяви, че имам волско търпение. Момчетата си почистиха сами и другия път няма да си оставят сандвичите на достъпно за кучета място. Спокойствие му е майката.
Не че няма и моменти, когато човек изригва. И тук е мястото за втория ми съвет. Осигурете си помощ.
Ако съпругът ви е от онази остаряла порода, която смята, че домакинската работа е задължение само на жената, да ви осигури помощница. Не допускайте да се превърне в диванен аксесоар. Как се е оправял преди да се появите в живота му? Щом тогава е съумял да се обслужва, значи може и сега. Ако имате баба, не се колебайте да я викате на помощ. Не е толкова фатално, ако понякога обърка правилата ви за гледане на деца или не е съвсем в час със съвременните тенденции. Ако ви е нужна ежедневна помощ, положете усилия да я обучите. Със съответното търпение и уважение, без да забравяте, че и тя е личност със собствено мнение и ви помага, защото има желание, не защото е длъжна. Или си наемете бавачка, която да следва вашите инструкции. С бабите въпросът е малко по-сложен отколкото с бавачките, факт. Но повярвайте, те са едно незаменимо зло. По-добре с тях, отколкото без тях. Казва ви го една препатила жена, която някога охкаше възмутено, че нашата баба облича първородния с вълнени потници, храни го с готови супи и го разглезва и изнежва. Докато не се родиха още три хлапета, за които вече нямаше баба на разположение. Тогава наистина я оцених. Впоследствие се научих и на друго – да делегирам домакински задължения на децата. Скоро ще си направя труда да преведа една много полезна примерна табличка с домакинските задължения според възрастта на детето. Засега ще ви кажа само, че от чист мързел научих моите момчета да помагат активно в домакинството и изобщо не се срамувам от това. Всички хлапета от малки проявяват интерес към определени домакински задължения и ги приемат като игра. Номерът е да уловите този момент и да им дадете възможност да се проявят. В началото няма да се справят много добре, ще има счупени чинии, разсипани продукти и разлети кофи с вода, но от вас зависи да преодолеете копнежа да свършите работата сами. Да, знам, че ще се справите по-добре и по-бързо. Но ви съветвам да си направите тази услуга и да научите децата да помагат активно. Някой ден ще ви благодарят.
И последният съвет, но може би най-важният. Намерете се. Ако в един момент ви осени прозрението, че вече нямате хоби, не четете книги и не гледате филми, нямате желание за секс, не ви остава нито миг да си починете, да поговорите с приятели, да спортувате или да се разкрасявате, изобщо да правите всички тези приятни неща, за които преди сте имали време… Значи имате сериозен проблем. Изгубили сте се. Има сериозен риск да затънете тотално, затова извадете глава от блатото и си поемете въздух. Седнете и си направете списък с нещата, които обичате да правите, с мечтите, които искате да сбъднете. Поставете си срокове, изгответе си план за действие, черно на бяло. Направете си седмичен график с ясно определено време за вас самата и го споделете с децата и съпруга си, за да знаят, че няма да сте на разположение. В графика задължително да има време прекарано извън дома, на място, което ви е на сърце. Да има и някаква грижа за себе си – дали ще е фризьор, козметик, спорт, нещо, което ви кара да се чувствате красива. Да има и време за развитие – професионално, личностно, езикови курсове, каквото ви душа иска. Най-важната личност в собствения ви живот сте вие. Ако изгубите себе си, всичките ви любими хора, които обгрижвате и за които сте се принесли в жертва, ще страдат. И то много повече, отколкото ако ги оставите веднъж – два пъти седмично да се оправят без вас. Повярвайте, ще оцелеят. Даже и ще ви оценят.
Толкова от мен, момичета. Няма нужда да сте идеални.
По-важното е да сте щастливи.

И послепис. Надали ви казвам нещо ново. Нямам претенции, че съм открила топлата вода. Но ако приложите на практика тези три простички принципа… ще имате усещането, че вие сте я открили. Успех!

Попаднах днес на забавна статия за фикс идеите в Real Simple, в която открих себе си, Иван и много мои приятели. Преведох част от нея, за да се познаете и вие.

1 Нуждата от четно число:

Когато зареждате бензин, стараете ли се да са винаги четен брой литри? Когато бягате на пътечката, финиширате ли винаги на кръгла цифра?

Може би защото: “Имате вроден афинитет към четните числа. Изследване показва, че повече хора предпочитат четни числа, а по-малко – нечетни. Когато ги постигнат, изпитват облекчение и душевен комфорт.“ Професор Хартстийн, известна психоложка в Ню Йорк и чест гост-експерт в тв шоута, казва, че може да се превърне в проблем, когато примерно пазаруваш и започнеш да смяташ цените на покупките така, че да платиш четна сума накрая. Но ако не стигате до подобни крайности и не ви пречи на ежедневието, нямате повод за тревога.

2. Подреждане на вещите в точно определен ред

Държите ли си банкнотите в портфейла във възходящ ред? Подреждате ли всички чаши за кафе в шкафа с дръжките в една посока?

Може би защото: “Така сте научени или свикнали, за да сте организирани и ефикасни. Слагате банкнотите подред, за да си намирате по-бързо парите и чашите в една посока, за да се поберат повече” казва Харстийн. „Ако не се чувствате притеснени и напрегнати, когато нещо не е съвсем по установения ред, нямате проблем.”

3. Страх от кръгли часове

Нагласяте ли си будилника за 7,01 вместо за 7,00? Програмирате ли микровълновата за 1,35 м. вместо за минута и половина въпреки инструкциите?

Може би защото: “Точният час представлява ново начало за вас. За много хора е типично усещането за ново начало да предизвиква неувереност и те си измислят начини да го избегнат.” казва Хартстийн. “Да избягвате точните часове не е вреден ритуал, но също така и не е реалистична стратегия. С ритуал или без, нищо не може да попречи на новия час да започне.”

4. Ритуали преди сън

Имате ли чувството, че не можете да заспите, ако вратата на гардероба не е затворена? Или ако ръката или кракът ви висят от леглото?

Може би защото: “Тези навици за сън започват в детството. Тогава се учим как да се успокоим преди лягане. И си ги запазваме и като възрастни.“, казва Хартстийн. „Ако ви помагат да се наспите добре, няма проблем. Но ако губите твърде много време с тях, може би трябва да се откажете от някои. Кажете си, че няма нужда нещата да са перфектни и си дайте възможност да свикнете с леката тревожност, която изпитвате, ако не сте ги спазили. Колкото повече свиквате с емоцията, толкова по-малко влияние ще има тя върху вас.”

5. Специфичен начин на стъпване

Избягвате ли процепите на тротоара? Изпитвате ли нужда винаги да се качите на самолета с десния крак?

Може би защото: “Някой ви е научил на тези суеверия или вие сами сте си ги измислили, за да си внушите, че контролирате ситуации, които не зависят от вас. Например, чувствате се в безопасност в самолета, ако сте се качили с десния крак.” казва Хартстийн,“Това ви успокоява в моменти, когато усещате несигурност. Както и при гореизброените фикс-идеи, няма проблем, ако тези навици не започнат да обсебват мислите ви постоянно.”

6. Отвращение от някои вещества

Отблъскват ли ви определени форми или консистенции? Гнусите ли се да докоснете брашнената долна страна на пицата?

Може би защото: “Това отвращение започва от детството и се дължи на леко неприятното усещане при контакт с някои материали и текстури. ” казва Хартстийн “Можете да победите отвращението си, като се излагате на контакт с неприятното вещество и си повтаряте, че не е толкова страшно, докато изградите търпимост. Ако не са материали, с които ви се налага да се срещате всеки ден, няма проблем да ги избягвате. Важното е да не пречи на ежедневието ви.“

Изглежда всички имаме нужда от повече контрол и сигурност в ежедневието си. И ако някои фикс-идеи ни успокояват, какво пък толкова? Лично аз смятам да се кача с десния крак в самолета следващия път, току-виж преборя проклетата ми аерофобия.

Снимката е на Джак Никълсън в „Колкото-толкова“. Един от най-любимите ми филми на всички времена.

Люси Рикспуун, доктор по клинична психология и терапевт в САЩ, българка по произход, написа тази статия специално за мама нинджа.

Нарцистичното личностно разстройство често е криворазбрано. Някои го смятат за фиктивно или поне съществуващо само из филми и книги, а други го разпознават само у околните, но не и у себе си. То си е съвсем истинско и ако живеете с човек, който го има, животът ви не е от най-лесните.

Трите групи симптоми, с помощта на които се диагностицира, са грандиозно мислене, егоцентризъм и липса на емпатия. С други думи, „нарцисите“ (за кратко) не виждат лимити в мечтите и целите си, умеят да извличат полза за себе си почти от всичко и всички, и са неспособни да разбират как се чувства или какво преживява другия. Важно е да се отбележи, че има и функционален нарцисизъм, при който тези черти са сравнително гъвкави и не вредят на околните. Това е здравословен вид нарцисизъм, който помага на личността и по-важното, не вреди на другите. Иноваторите, актьорите, хирурзите, журналистите, мениджъри от висок ранг обикновено имат такива черти. Нещата придобиват патологичен характер, когато има експлоатация на други хора. За яснота тук ще се съсредоточим върху нефункционалния нарцисизъм, който вреди.

Хората с това разстройство смятат себе си за по-важни от другите и очакват и останалите да ги гледат с възхищение. Те са склонни да преувеличават способностите и постиженията си („аз какви неща съм правил на твоите години!“, „аз ако бях на твое място, досега Х да съм станал“). Често фантазират за успех, власт и всичко свързано с тях. Често смятат, че правилата не се отнасят за тях, понеже те са „различни“. Не пропускат шанс да се възползват от другите, за да постигнат целите си. Този тип хора завиждат на другите и вярват, че и останалите завиждат на тях. Те са особено чувствителни към критика и я приемат като лична атака.

След горното описание е малко трудно да си представим такъв човек като родител, затова ще дам примери. Родителят-нарцис приема детето си като естествен израстък на себе си, а не като отделен индивид. Той не обича детето си заради самото него, а заради определени характеристики, които то притежава, например защото е „умно“, „добро“, „хубаво“. Поради тази причина детето усеща огромна разлика в отношението на родителя, когато не се прояви като добро, умно, или хубаво. Тогава родителят става студен и се дистанцира от детето. Обикновено използва определения за характер, а не за поведение, когато критикува („ти си глупав“, „ти си лош“). Показността е много важна за този тип родител, тъй като тя храни всичкия му глад за възхищението на другите. Едно време такива родители носеха купища снимки на децата си, днес ги публикуват във Фейсбук. Това са хората, които никога не публикуват „случайни снимки“ в социалните мрежи, напротив, всичко е планирано и премерено. Родителят-нарцис е изградил измислен съвършен свят, в който детето (и други близки) имат определени функции („хайде, сега да изпееш една песен на гостите“, „я, си покажи бележника на гостите“, „я, се виж на какво приличаш, какво ще си помислят хората“, „да не се излагаме пред хората“). Ако не изпълнят тези функции, родителят се разгневява в разочарованието си („не те е срам, да ме излагаш така!“). Поради собствения си егоцентризъм, родителят си присвоява успехите на детето си, омаловажавайки неговата собствена роля. Понякога това е изразено много ясно, но друг път несъзнателно може да бъде предадено с фраза като „приеха ни в университета“, когато става дума, че детето е прието в университета. Родителят-нарцис не обича провалите, затова анатемосва детето си при най-малкия неуспех, „казах ли ти аз да учиш?“, пренебрегвайки факта, че една лоша оценка на контролно е само една лоша оценка на контролно, а не белег на ниска интелигентност (примерно!). Родителят-нарцис не може да понесе, че може да има нещо „несъвършено“ в отрочето, тъй като то в крайна сметка то е негово отроче, затова проблемите се пазят далече от хорските очи. В екстремни случаи дори здравословни проблеми се третират като „несъвършенства“ и се прикриват с огромни усилия. Родителят-нарцис е много чувствителен към всички форми на оценка на другите, затова коментари от странични хора, оценки в училище на децата, служебни отношения се приемат с висока емоционалност. Приклещен между грандиозното мислене и егоцентризъм, родителят-нарцис понякога показва двойнствена природа – напада учителя за лошите оценки на детето си публично, защото не може да приеме идеята, че проблемът е в детето, а по-късно се нахвърля с гняв върху детето, защото не може да приеме провала като част от неговия съвършен мини-свят.

Горните редове вероятно са ви убедили, че да бъдете дете на „нарцис“ изобщо не е лесно. За съжаление това има и дълготрайни последици. Дори порасналите деца на родители-нарциси често страдат от тревожност и ниско самочувствие. Те изграждат зависимост от другия в интимните си връзки и са склонни на много компромиси, за да удовлетворят партньора си. Наскоро чух как някой обяснява публично как жена му е прекрасна, такова добро същество, символ на съвършенство, а той почти недостоен за нея. Вече сте се сетили, че това не е добра равностойна връзка. Децата на родители-нарциси изпитват трудности да открият себе си, тъй като са припознали нахлузена насила идентичност. Те са склонни да пренебрегнат собствените си нужди в името на нуждите на другия, както добре са обучени от родителите си.

Можете да прочетете и статията на Люси Рикспуун за ранна диагностика на психични проблеми.

Да, студено е, снежно е, сополиво е, дъхът ни замръзва, кожата ни изпръхва от студа, шапките ни развалят прическата, децата излизат в дървена ваканция и ни объркват плановете. И въпреки всичко имаме поне осем причини да обичаме зимата. Защото зимата е…

1. Сезонът на греяното вино. Кажете честно, има ли нещо по-благо на небцето от греяно червено винце със сок от портокал и ухание на канела. На всичкото отгоре имаме сериозно оправдание да го пием по цял ден без никакви скрупули. Все пак – за здраве е.
2. Сезонът на любимите ни плетени пуловери. Вълнени или акрилни, ярки, светли, тъмни или пъстри, къси, вталени, широки или рокли (моят личен фаворит), с поло яка или остро деколте, плетените пуловери са истинско плътско удоволствие. Обгръщат ни като втора кожа, красиви са, стоят великолепно на всякаква фигура и винаги напомнят за ваканция, камина и уют.
3. Сезонът на шоколада. Признавам си – зимата е единственият сезон, в който ям шоколад без угризения. Тоест, да не ме разберете погрешно – ям го и през другите сезони, само че с угризения. Но зимата… зимата някое килце, дори и две не ме притесняват ни най-малко. Освен това шоколадовите изкушения изскачат отвсякъде – от коледните ботуши на децата, новогодишните подаръци, празничните десерти и почерпките за безбройните имени дни. Дори самият снежец ми прилича на бял шоколад, посипан щедро върху иначе неугледния сивкаво-кафяв блат на градските улици.
4. Сезонът на киселото зеле, сланинката и другите вкусни „просташки“ манджи. Има ли някой да не обича зелеви сармички? Странно, през лятото никога не се сещам за тях, но замирише ли на сняг, веднага ми се прищява да напълня големия пръстен гювеч със сармички. Или с капама, ама от тази истинската – с трите вида мръвка, беконче и зеле, както я правеше свекърва ми. Ами сланинката? Слава богу, вече дори диетолозите я позволяват, че даже и я препоръчват. Хапвайте си смело, полезно е.
5. Сезонът на ски-ваканциите. Моята скромна, неатлетична особа не кара ски, но няма нищо против да я помъкнат на ски-ваканция. Чайната на ски-пистите е прекрасно местенце за четене на книга, пиене на чай с коняче (боже, вече ще ми излезе име на алкохоличка). А когато от време на време вдигнеш поглед, пред теб се простира безкрайна бяла чистота, в която с шеметна скорост се носят твоите весели, шарени момчета, и никой няма неотложна необходимост да му готвиш, да го переш и обгрижваш. Щастие!
6. Сезонът на високите ботуши. Ако на мъжете им се струва, че този сезон прикрива женските прелести твърде много, нека обърнат внимание на дамските ботушки. Аз съм жена и все пак се обръщам, когато видя някоя великолепна кобилка със стройни крачета, изпънати в чизми. Пък ако някоя от тях вземе, че се подхлъзне, подайте й ръка, господа кавалери. И от дума на дума… знае ли човек? 
7. Сезонът на топлите юргани. Най-сладко се спи, когато в спалнята ти е студено, а ти се свиеш на топло под юргана с любимата възглавница… и любимият човек. Чат-пат и любимите деца, кучета и коте, но… Важното е юрганът да е достатъчно широк за всички.
8. И накрая, но не на последно място. Колкото и да ви е студено, снежно и сополиво, зимата трае само два-три месеца.

А после идва пролет.

Юлита, поетеса по душа и математичка по любов, реши да вдъхнови ленивите и неспортивни мами като мен да се престрашат и да яхнат снежната вълна. И така като я чета… Може би си струва усилията. Дали да не опитаме?

 Аз не съм особено физически активен човек. Никога не съм спортувала нищо сериозно поради всевъзможни причини. Като отговорен родител обаче държах децата ми да играят колкото се може повече и да спортуват активно. Чудесно, но с първо дете Рак това си е приключение! Всичко се пробва – от айкидо и плуване, до танци, кънки и баскетбол. Много време вложихме, за средствата и висенето по зали, писти и арени да не говорим.

В крайна сметка като че ли най-доволен и щастлив е нашият младеж, когато е на ски. Същото бих казала и за татко му. С прекъсване от 10 години, имаше да си наваксва човекът. 

Решена да осигуря жадуваните ски на цялото домочадие и предвкусвайки малко свободно време за себе си, аз – една подредена Дева – организирах ски ваканция още от ноември. Препоръчано и проверено ски-училище за децата, денонощна карта за татко им, а за мен – сауна, топла стая и няколко книжки. Малката Дева беше най-ентусиазирана, таткото – леко притеснен, но натоварихме багажа и „Живот, здравей!”.

 Всичко изглежда чудесно, докато не се размине с действителността. Пишеше, че има училище за 5-годишни, ама не съвсем! Предложиха ми 1 час на детския парк и цял ден занимания в хотела на прашния килим. Не, благодаря! Дошли сме на ски, а не да виси в импровизирана занималня. Отидохме на детския парк и какво? Цял час слушам внимателно теория и гледам още по-съсредоточено практика от ски-учителите там. След което мама се превръща във влекче по наклона в края на пистата. Едно тичане падна, едно теглене, едно крещене „Габи, натисни канта, хубаво рало!” На втория ден един гравитиращ ски-учител ми каза: „Госпожо, много добре учите детето, ама що се мъчите – качете го на влека”, а като му казах, че не карам ски, не ми повярва. Ски-батковците в детския парк и те повтаряха: „Тя е готова за пистата, не я мъчете тук”, а аз тихичко и любезно просъсквах, че това е единственият час, в който не тичам по пистата като простинала кобила.

 Така изкарах една седмица. Сутрин лежерна разходка до пистите със задължителен елемент – сергии с всевъзможни шарении по тях. Задължително на 89% от тях спираме и гледаме с интерес. За да се движим, подкупвам с десертче Габи, която е много уморена, докато не се качи на ските и после хвърчи като колибри. Аз отслабнах 2 кг, докато я теглех нагоре и тичах надолу /което си е бонус след коледното преяждане/, кафе на припек и накрая вечер заспивах преди всички. Всички книжки си върнах непрочетени. Любимият ми мъж гузно ме съжаляваше, но аз бях решена да го оставя да си се кефи през цялото време. Е, последните два дни по два часа караше с нея на паничката, а аз бях много горда с ученичката си. С две думи толкова активно си починах, че чаках с нетърпение да отида на работа, да отдъхна.

 Противно на логиката обаче, вместо да бягам с двеста от пистата, веднага направих план за следващия уикенд и за да е по-интересно на две различни писти – една за начинаещите и една за напредналите. Габи бързо се присъедини към татко си и батко си, а за мен остана или да дремя в чайната или да се престраша. Мечка страх, мен не страх! Сериозно натрупала теория и увереност от обучението на Габи, отидох при ски-гардероба и си взех ски. За ски учител на тази писта трябваше предварителна заявка, но това не ме уплаши. Беше си въпрос на чест – петгодишната Габи се научи за пет дни, колко пък да е сложно? Мале, като се качих… Ами ските не те слушат, както твърди теорията! Всеки крак си знаеше своя посока… Тих ужас ме обзе, но адреналинът явно ми подейства мотивиращо! Няколко падания и му хванах цаката, даже успях и на паничката да се кача.

 Е, друг е въпросът, че слязох твърде бързо от нея първия път, но и това овладях.  Като дете се радвах! Цял ден слънце, сняг и удоволствие от постигнатото, но дойде време да се кача до върха на пистата, защото затваряха. Един много симпатичен господин с моторна шейна ми предложи да ме закара, ама аз – упорито магаре! Хванах се за паничката и тя тръгна нагоре. До средата добре, бях овладяла как да стоя и кога да се пусна. Дойде първата височинка, оп, успях! Дойде следващата и познайте… Ските тръгнаха накъдето си искат. Паднах, а снегът бе станал мек и под стълбовете на влека потъваш половин метър. Тогава се започна едно сизифово изкачване, пъшкане, мъка! Скиор-доброжелател ме съжали и ми взе в движение от влека поне ските, а в израз на женска солидарност една професионалистка многозначително ме изгледа и даде най-логичния коментар: „Тук е опасно да се кара”. Дето се казва, вече изглеждам като любител на екстремните преживявания! Та газя си аз преспите по наклона, рева си тихо зад слънчевите очила и се проклинам за ентусиазма си.

 Тъкмо вече видях началната станция на лифта и ето го моето любимо момче тича срещу мен:

– Мило, какво стана?

 Ей, като ревнах с глас, а той ме успокоява:

– Тихо, тихо! Тръгнах да те търся, а един човек ми казва – готината мацка със слънчевите очила ли търсите? Падна на средата, сега катери хълма.

 Е, поне са забелязали, че съм готина! Ще кажете: „Момиче, луда си, че другата събота пак си отишла, пак си падала и ставала“. Но има нещо магично, нещо безкрайно свободолюбиво в снега и студа, в движението и в усещането, че сам контролираш нещата. Сигурна съм в едно – няма как да го усетите, ако не се качите и не пробвате. Може да е вашият спорт, може да не е, но човек трябва да опита, защото аз никога не съм мислила, че е моят, но сега съм пристрастена. А когато го правиш с любимите хора, е още по-хубаво.

Автор: Юлита Гърбева

Много хубаво пише това момиче. Може да прочетете още от нея тук и тук.

Аз не съм обсебваща майка, на моменти съм по-скоро отсъстваща. Все още не мога да разбера това благотворно ли влияе на девойката, която расте покрай мен или ще заложи някакви психологически проблеми в бъдеще. В последните години отвсякъде ни съветват да сме съпричастни родители, да се интересуваме от вълненията на децата, дори ако не искат да ни ги огласяват, да сме в крак с интересите им, да сме си най-добри приятели. Това с „приятелството“ ми е любимо сред заклинанията на новите семейни шамани. Аз на приятелките си не им давам джобни, не им простирам бельото, не ги „храня и обличам“,

щях да кажа и че не им определям вечерен час, но се сетих, че не съм определила и на дъщеря си. Не за да не преча на нощния живот на детето, просто още не се е налагало да го правя.

Казват, един от първите симптоми на обсебване е да водиш детето за ръка, дори когато отива от една стая в друга. Имало и други сериозни признаци:

• тотално обезопасяване на дома, което превръща дори рутинно действие като готвенето в поредица от сложни стъпки, за да си осигурите достъп до ножа или тенджерата;
• избягване на места, в които има струпване на повече деца – това е огнище на инфекции, както и да го погледнеш;
• купуване само на игри и играчки, които ще спомогнат ранното детско развитие;
• целодневно препускане от една форма към друга – спорт, изкуства, чужди езици  и посещаване на всички събития от културния календар прецизно изготвен от майката за месеци напред;
• прескачане от специалист на специалист, ако не дай Боже, най-скъпото ни се разболее, и колекциониране на диагнози и рецепти, защото една компетентна майка никога няма да се задоволи само с едно мнение – в краен случай ще й свършат работа две, но ако е направила и проучване в посещавания от нея форум и в социалната мрежа. Търсенето на съвети, с които да не се съобрази, си е вид зависимост при нея.
• …и най-вече натрапчивата мисъл, че тя е единствената, която се грижи за детето си както трябва.

Без да се поддаваме на приложна психология, подхождайки абсолютно аматьорски, ние просто оставихме детето да живее с нас. Нямаше как да бъде иначе – непрекъснато сме заедно, по стечение на обстоятелствата, не че ни е любимо да сме неразделни. Няма баби и дядовци, които биха могли да осигурят разнообразие в семейната клетка, няма и кой знае колко активен социален живот, което е престъпление.

Когато се вземат важни решения – детето присъства, защото няма къде да отиде. Когато се водят спорове – детето пак е там, по същата причина. Когато питам и търся мнение, го отправям към „всички тях“ – бащата и дъщерята. По-рано дори се учудвах, ако детето отговори преди бащата, сега вече не ми прави впечатление, че „малкото“ дава съвети, вслушвам се… или поне давам вид. Макар да се ползва с някои преференции, е абсолютно наясно какво преодоляваме, какво ни тревожи или вбесява, какво планираме да се случи…утре. Не е преднамерено, а резултат от съвместното съществуване. Затова ми се струва, че опитът да се следва предложен модел на възпитание е насилие над природата ни – или ни идва отвътре, или не. Още по-трудно ми е да разбера жени, които превръщат майчинството в заветна цел и смисъл на живота. Не че не е тържество на женската ни същност, не че не се осъществяваме (в някаква степен или напълно) чрез него, просто „майка“ не може да бъде единствената дума във визитката ни. Няма лошо в проповядваната всеотдайност, стига да не ни заличава до степен, да ни е трудно да си спомним какви сме били преди „новата ера“.
Вие от кои майки сте?

От д-р Травис Бредбъри

Психолог и автор на бестселъра „Емоционалната интелигентност“

Превод: Яна Пеева 

На всеки се е случвало да работи със или за човек, който чисто и просто е токсичен – изпива енергията ни, пречи на продуктивността ни и определено не ни помага да се чувстваме добре. Според последното проучване на университета Джорджтаун 98% от хората се оплакват от лошите взаимоотношения на работното място, които влияят по 9 различни начина на служителите и на мероприятието.

1. 80% губят време в притеснения за дребни грешки
2. 78% твърдят, че губят мотивация.
3. 66% се оплакват, че нивото им пада.
4. 63% си губят времето в опити да отбягват човека, който ги притеснява.
5. 47% нарочно намалят времето, прекарано в офиса.
6. 38% съзнателно са влошили качеството на работата си.
7. 25% си признават, че отношението им към клиентите се е влошило
8. 12% напускат работа, заради подобно отношение.
9. 48% нарочно спират да полагат усилия в работата си.

Въпреки че не можем да променим това как другите хора се държат с нас, можем да променим собственото си отношение. Преди това да се случи обаче, трябва да осъзнаем какво точно прави едни взаимоотношения „токсични“. Токсични са тези отношения, при които нуждите на едната страна остават неудовлетворени или някой нарочно се опитва да попречи на взаимоотношенията. Ако разберем различните видове “токсичност“, можем да се справим по-лесно с токсичните хора в живота ни.

1. Пасивно-агресивни отношения.

Случва се често на работното място – шефове, които нямат отношение към нас, или колеги, които препращат всяка кореспонденция и до супервайзъра ни.Характерно за пасивно-агресивните е видимата липса на усилия. Пасивно-агресивните хора не понасят никаква критика или коментар по работата си, често си тръгват по-рано и постоянно клинчат от работа. Поради тази причина въпросният тип хора е много опасен за продуктивността и безпроблемната работа.

Ако някой се държи пасивно-агресивно с нас, трябва да се опитваме да разберем какъв е проблемът и да го обсъдим. Този тип хора обикновено се опитват да избегнат проблема, защото не обичат конфронтации. Ако няма диалог, в един момент може да се окаже, че и ние започваме да се държим като тях. Важно е да помним, че пасивно-агресивните хора са чувствителни и не обичат спорове, затова трябва да сме конструктивни и да подходим внимателно към проблема.

2. Липса на доверие и прошка.

На всеки се случва да направи грешка, неизбежно е. Някои хора обаче твърде много се впрягат заради чуждите грешки, без да признаят, че се случва и на тях. Често са злопаметни, мнителни, очакват някой да им навреди, дори може да се опитат да ни изместят от важни задачи. Ако не сме внимателни, могат да навредят на развитието ни, като ни пречат да участваме във важни проекти.

Най-лошото в тези отношения е, че една грешка стига, за да бъдат забравени всички добри неща, които сме направили. За да спечелим доверието им отново, трябва да обръщаме внимание и на най-малките детайли и да приемем, че ще наблюдават всяка наша стъпка. Ще отнеме много време и усилия, за да излезем от опасната зона. Търпението ни ще бъде изпитано докрай, но помнете, че Рим не е построен за един ден.

3. Едностранни отношения.

Отношенията са двустранни, нормално е да даваме и да получаваме. В работата това се отнася до хората, които работят за нас (те изпълняват задачи, а ние ги учим), както и за хората, за които работим (те ни учат, а ние допринасяме за работата). Токсично става, когато някой дава прекалено много, а друг иска само да взима. Може да е мениджър, който дава прекалено детайлни наставления, или служител, който върши цялата работа.

Най-доброто, което можем да направим, е да спрем да ‘даваме’. За нещастие това не винаги е възможно, затова понякога се налага да проведем откровен разговор с другата страна и да уравновесим отношенията.

4. Идеалистични отношения.

Понякога виждаме човека отсреща в перфектна светлина и забравяме, че никой не е идеален. Това вреди на работата, защото се случва да не обърнем толкова голямо внимание на грешки или на неморални отношения, само защото наистина харесваме човека и по презумция смятаме, че е прав.

Важно е винаги да има граници, както и да останем обективни, без значение колко близък ни е някой. Ако ние сме обектът на идеализирането, трябва непременно да кажем нещо и да настояваме останалите да се държат обективно с нас.

5. Наказателни отношения.

Това се случва, когато едната страна ‘наказва’ другата, заради действия, които не съвпадат съвсем с вижданията или очакванията й. Големият проблем е, че това е инстинктивна реакция и често се случва без адекватна комуникация, критика и разбиране. Тя унижава човека отсреща и създава конфликти и лоши чувства.

За да се справим с това, трябва внимателно да подбираме споровете си. Няма нужда да задълбаваме във всеки конфликт, защото така ще ни сложат етикет на прекалено чувствителни.

6. Отношения построени върху лъжи.

Някои хора толкова искат да изглеждат добре, че забравят какво е истина и какво не е. Лъжите се трупат и скоро осъзнаваме, че това е основата на отношенията ни. Хората, които не ни отговарят честно, не заслужават доверието ни. В крайна сметка, не можем да разчитаме на някого, който постоянно ни лъже.

Една връзка е нищо без доверие. Най-доброто, което можем да направим, е да продължим напред.

Токсичните хора ни опъват нервите, защото действията им са нелогични. Няма никакъв смисъл да слизаме на нивото им, защото нещата, които правят, често са безмислени. В офиса е важно да сме спокойни, все пак това директно се отразява на работата ни. Проучванията доказват, че 90% от най-добре реализираните хора, имат умението да контролират емоциите си, когато са под стрес. Най-полезното им умение е да правят разлика между токсични и конструктивни взаимоотношения и да се пазят от първите.

Колкото по-ирационален е някой, толкова по-лесно е да спрем да му се вързваме. Няма нужда да участваме в игрите му. Трябва да се отдалечим емоционално от този вид хора и да комуникираме с тях, сякаш са научен експеримент – няма нужда от отговаряме на нападките им, а само на фактите.

За да има емоционална дистанция, трябва да сме наясно със ситуацията. Понякога може да се наложи да си дадем малко време и да помислим, преди да предприемем действия. Това е напълно нормално, и в дългосрочен план е по-добре за работата ни.

Някои хора мислят, че когато живеят или работят с някого, не могат да контролират хаоса, които създава. Това не е вярно. Когато вече знаем, че някой човек е токсичен, е много по-лесно да предвидим действията му и да ги разберем. Така можем да решим за какво си заслужава да спорим и за какво – не. Можем да поставим граници, но трябва да го направим съзнателно и конструктивно. Важно е да отстояваме позициите си и да не се оставяме на първосигналните си емоции.

Със сигурност все някога ще ни се наложи да работим или с токсични хора, затова е важно да мислим преди да действаме и внимателно да оценяваме ситуацията.

Снимката е от „Шефове-гадняри“. Надявам се да не сте го пропуснали!