Автор: Мария Пеева

От два месеца насам се водят безкрайни спорове дали мерките за изолация са нужни, дали са прекалено тежки или твърде леки, трябва ли да бъдат отслабени и колко, кои модели са по-добри и дали са приложими у нас. Отговорът на всички тези въпроси ще го разберем някой ден, когато всичко това отмине и статистиката покаже как сме се справили спрямо другите държави. Сега само едно е сигурно и то е следното.

Сложните проблеми рядко имат прости решения.

Идеята за връщане на седмокласници и дванадесетокласници в училище не се посрещна с радост от много родители. В същото време други родители, особено работещите с малки деца, са притеснени как ще се справят, ако училищата и детските градини не отворят.

И двете страни имат сериозни аргументи.

Аргументите за отваряне на училищата и детските градини са следните:

1. Дистанционното обучение не работи добре навсякъде.
2. Децата губят социални контакти.
3. Родителите на малки деца нямат възможност да работят.
4. Така или иначе трябва да срещнем вируса в един момент.

Аргументите против са също толкова валидни:

1. Децата боледуват леко, но разпространяват бързо коронавируса.
2. Седмокласниците и дванадесетокласниците, които се разболеят точно преди изпита, ще изпуснат единственият си шанс, защото дори и ако го карат леко, ще са под карантина и няма да се явят.
3. Два месеца изолация се обезсмисля напълно, ако децата донесат вируса в домовете си, особено там, където има уязвими роднини.
4. Голям процент от учителите също са хора от застрашените групи.

В петиция срещу отслабването на мерките родителите написаха: „Носенето на маска, физическа дистанция и недокосването на повърхности са немислими изисквания за деца в училищна възраст. Те не са в състояние да се съобразяват и да изпълняват предписанията. Носенето на маска в продължение на часове е неефективна и неизпълнима задача, още повече по това време на годината. Всеки от нас би бил затруднен от продължителното стоене с маска, а когато става въпрос за деца е практически невъзможно”. 

Може би единственото решение в случая е на родителите да се предостави избор дали децата им да се върнат на училище, или да продължат дистанционното обучение. Нека всеки родител да направи избор спрямо конкретната си ситуация.

Този вариант е сложен, но не и невъзможен. Така по естествен път класовете ще се разредят, всеки ще прецени какъв риск може да поеме, а седмокласниците и дванадесетокласниците, които изберат да продължат дистанционното си обучение, могат да се явят направо на матурите. Децата, които понасят добре изолацията и родителите, които могат да си позволят да работят онлайн или са в рискова група, ще си останат у дома. Общо-взето обществото ще се саморегулира. Учителите, които са застрашени, могат да поемат дистанционните класове.

И не искам да съм лош пророк, но може би е добре да се помисли и за опция за дистанционно обучение по желание и за следващата година, защото вирусът няма да изчезне дотогава, нито застрашените групи.

Вие какво мислите?