Автор: Весела Величкова

Отново настъпва най-гушкащото време в годината. Обичам го... Декември. Колкото реално, толкова и нереално за нас. Отново се чудим кога мина цяла година, загледани в празничните витрини. Всеки иска да се сгуши някъде и хората, и врабчетата. Отново изпълваме сърцата си с надежда, че следващата година ще бъде по-добра за нас и по-щастлива.

Сякаш преди Коледа всеки става за малко по-добър. Притихва в себе си като белия пухкав сняг навън. Децата са щастливи от снега и пързалките. Възрастните все мърморят за студеното време, но в сърцата си тайничко завиждат на малчуганите за пързалките, шейните и безгрижния смях.

Децата отрано пишат писмата си до Дядо Коледа, като всеки ден добавят по още някоя още по-любима играчка, докато накрая ги дават на майките си в последния момент с надеждата, че Дядо Коледа още не е тръгнал и ще прочете писмата им.

Дните преди Бъдни вечер и Коледа винаги са ми били любими. Обичам суетенето около избирането на подаръците, последните приготовления, за да бъде всичко перфектно за празничната трапеза, но всъщност от колко малко се нуждаем тогава.

Само от шепа надежда, чувал доброта и сърце изпълнено с любов. Любими хора, които ни очакват, или които ние очакваме. Дебели пуловери и шалове. Снежинки, блестящи на слънцето, и очи грейнали от благодарност. Гушкащо време, мирис на борови клонки, мандарини и топли печени фъстъци.

Обичам да гледам късно през прозореца на Бъдни вечер. Тогава, когато всички отдавна са се прибрали по домовете си. Изживели са още веднъж незабравими моменти със своето семейство, разчупили са питката с паричката, смели са се и накрая са заспали щастливо.

Обичам да гледам как кротко вали снега през прозореца на моята кухня, само че на угасена лампа. Така навън е още по-красиво и светло. Отвън, на перваза, ме очаква едно малко снежно човече с очички и копчета от черен пипер, което винаги правя за дъщеря си. Кой знае, може би и за самата мен. Просто любим детски навик. Хубаво е, когато, още от сутринта, Снежко ти се усмихва през прозореца.

Понякога дъщеря ми иска да го вземем за малко при нас, на топло, и да го гушне, но бързо го връщаме обратно, защото човечето започва бързо да се топи в малките й топли ръчички. В гушкащото време и Снежковците имат нужда от прегръдка, но снежна.

Всичко е толкова притихнало и бяло навън, че изглежда приказно красиво. Гледам снежинките в светлините на уличните лампи и се радвам като дете. Сега те не валят плахо и самотно, а дружно, сякаш хванати за ръце, на големи снежни парцали. Снегът е покрил всичко със своята гушкаща пелена, като мек пухкав юрган. Пътеките са затрупани със сняг, колите, улиците, всичко.

Това е моментът, в който благодаря за всичко, което имам. Винаги на този ден пиша на едно малко листче това, което искам най-много да ми се случи. Пожелавам си го много силно и го пускам грижливо сгънато, пропито с надежда, да лети със снежинките.

Вярвам, че то стига там, където трябва. Може би не точно при Дядо Коледа, но някъде, където нашите мечти са чути и се сбъдват. Всички очакваме чудеса на Коледа, време е да ги допуснем в мислите и сърцата си отново.

Препоръчваме ви още:

Тази Коледа чудесата правите вие
Тя е Коледа
Коледният град-мечта