logomamaninjashop
Мария Пеева

Мария Пеева

Главен редактор

1. Повече васкулит отколкото пневмония

В интервю за "Инфакто" доктор Симидчиев каза, че тoзи вируc е в по-голяма степен васкулит, отколкото пневмония. 

“Вируcът зacягa цялaтa тъкaн нa бeлия дрoб, минaвa и oт oбрaтнaтa cтрaнa, къдeтo ca кръвoнocнитe cъдoвe и прeдизвиквa възпaлeниe в кръвoнocнитe cъдoвe, т.нaр. вacкулит. Кoгaтo кръвoнocнитe cъдoвe ce възпaлят, кръвтa, кoятo прoтичa прeз тях, зaпoчвa дa ce cъcирвa, зaщoтo cъcирвaнeтo e вид зaщитeн мeхaнизъм, кoйтo нe пoзвoлявa нa мecтa, кoитo ca възпaлeни, дa имa кръвoтoк прeз тях, пoнeжe тaм явнo имa прoблeм. И кoгaтo зaпoчнe дa ce cъcирвa кръвтa, бeлият дрoб нe мoжe дa изпълнявa функциятa cи в тoзи учacтък, къдeтo имa cъcирeци. Кръвтa нe мoжe дa минaвa и дa пoлучaвa киcлoрoдa oт oкoлнaтa cрeдa. В нaчaлoтo ce миcлeшe, чe вируcът прeдизвиквa тeжки пнeвмoнии и ce лeкувaшe, кaктo ce лeкувaхa другитe пнeвмoнии.”

Цялото интервю можете да прочетете тук.

2. Вирусът мутира

Най-разпространените щамове в България са 4, а по света 7.

“Спрямо началото на пандемията вирусът се разпространява по-лесно и бързо. Това се дължи на мутация. В началото февруари – март – около 10 % от видовете на вируса са я съдържали, а сега над 70% . Само преди две седмици излезе проучване на китайски екип. Учените тестват серуми от вече прекарали вируса. И 70% от тях не реагират на щамовете в момента, т.е. това означава, че тези пациенти ако се срещнат с този щам, ще се заразят отново. Антителата им не им гарантират защита”. Това заяви за БНТ доц. Иван Иванов, ръководител на Националната референтна лаборатория по антимикробна резистентност към Националният център по заразни и паразитни болести.

“Вирусът се променя и се опитва да поправи свои грешки. Някои мутации обаче може да го доведат до задънена улица и вирусът да не се разпространява повече или да стане по-лек за преболедуване. Една от хипотезите за една от мутациите у нас, която се е получила,  води до по-лесно навлизане вътре в клетката – получава се по-голяма продукция на вируса. При по-голямо количество вирус има по-добро разпространение на вируса от човек на човек. Ние все още сме в сферата на хипотезата. И трябва да го наблюдаваме",  каза вирусологът доц. Ивайло Алексиев.

Цялото интервю можете да прочетете тук.

3. Новини от света

САЩ минаха собствения си рекорд със 75 000 нови случая на ковид-19 в четвъртък, с което общия брой заразени са над 3,5 милиона.

В същото време из медиите се разпространиха последните думи на 30-годишен пациент в Тексас, който почина от коронавирус след “Ковид-парти”: „Мисля, че направих грешка. Мислех, че това е измама, но не е така.“

Пациентът постъпил в тежко състояние в болницата, след като се е заразил със смъртоносния вирус. Той смятал, че вирусът, убил хиляди по целия свят, не е реален.

На въпросните "COVID партита" присъства човек, който смята, че е заразен и други хора, които искат да проверят дали вирусът съществува. 

Цялата история може да прочетете тук или на английски тук.

Индия и Израел затегнаха мерките отново, а руски хакери се опитват да откраднат научните изследвания за ваксината, с което отварят нов опасен фронт в кибервойната между Запада и Москва, обявиха правителствени агенции на САЩ, Великобритания и Канада. Повече за това можете да прочетете в петъчния обзор на Ню Йорк Таймс.

4. Добрата новина 

Междувременно за първи път от началото на пандемията евролидерите се събират присъствено на Европейски съвет. Разговорите са днес и утре, а основната точка в дневния ред са преговорите по бюджета на Европейския съюз до 2027 г. Именно в тази сметка се включва и Фондът за възстановяване на европейската икономика, пострадала от ограничителните мерки срещу COVID-19. - обяви Нова.

Предложението на Комисията се основава на 2 стълба – нов инструмент за възстановяване „Следващо поколение ЕС“ на стойност 750 млрд. евро и МФР на стойност 1100 млрд. евро. На 10 юли председателят на Европейския съвет Шарл Мишел представи основните цели на ЕС - отстраняване на щетите, причинени от COVID-19, реформиране на европейските икономики и трансформиране на европейските общества.

5. България

В България новите случаи на заразени с коронавирус у нас през последните 24 часа са 267. Четирима души с COVID-19  са починали, а 86 са се излекували. Така общият брой на заразените в страната от началото на пандемията е 8144, на възстановилите се – 3927, а на починалите – 293.

За пореден ден най-много са новите потвърдени случаи в столицата София - 95. По брой на новозаразените следват Варна - 36, Пловдив - 19 и Благоевград - 15.

6. Как да пътуваме:

На 10 юли бе съобщено, че от 14 юли влизането в Гърция през България ще бъде само с отрицателен тест за COVID-19. Тестът е валиден само от определени лаборатории. Словакия, Естония, Словения, Австрия и Великобритания също въведоха 14-дневна задължителна карантина за български граждани. В Босна и Херцеговина се влиза с отрицателен тест. Тази информация се променя постоянно, затова ви препоръчвам да следите сайтовете на съответните посолства и на министерство на външните работи ето тук.  

Бъдете здрави, силни и информирани!

Препоръчваме ви още: 

5 правила за живот по време на пандемия 

Защо Япония се справя с коронавируса

Автор: Мария Пеева

Градско чедо съм аз, отраснала в апартамент. Когато най-после си сбъднахме мечтата за къща на село, накупих де що имаше препарати против насекоми - пълзящи, летящи, всякакви. Първият ми сблъсък със скакалец се чу и у съседите. Страшно беше. Но човек свиква и не само свиква, ами почва и да ги наблюдава тези буболечки, чак открива красота в тях. С Алекс сме проследили пътя на мравките, изучили сме мравуняците, гледаме дребните твари с лупа как си "говорят" и пренасят малките си товари напред-назад. Имаме една-две паяжини на оградата, които наблюдаваме внимателно. А у дома живее гущерче. Една съседка сподели преди време, че умишлено оставила едно да обитава дома й, за да яде паяците и молците. И така се сдобихме с малък зелен приятел, доста дискретен впрочем, щом даже котката не го е забелязала. Но най ми е интересно как Алекс опознава природата и заключенията, които прави.

- Мамо, пчелите как правят мед?

-  Събират нектар от цветята, носят го в кошера и… така. (Ето още нещо, за което ще трябва да ровя в интернет, си мисля... Децата и техните въпроси!)

- Мен ме ужили пчела веднъж.

- Помня.

- Заболя ме.

- И това помня.

- Но иначе дава мед.

- Да.

- А комарите какво дават?

- Нищо, те само жилят.

- Сигурно ни дават нещо и те.

- Нищо не ни дават, само кръв смучат от нас.

Смее се.

- Дават, дават.

- Какво, маме?

- Пъпки.

Сега вече се смея и аз, а моят малък Алекс заявява с цялата мъдрост на своя седемгодишен опит:

- Ако бях "насеком", щях да съм пчела, не комар.

 

Обичам ти и меда, и жилото, мой малък Соломон. Не му го казах, защото после трябваше още на сто въпроса да отговоря.

Хубав ви ден и нека сме пчели!

Още летни истории от нас:

Малко мръсна история 

"Мама му стара" и "гаси диода" тръгват на море

 

 

Автор: Татко Калоян/Калоян Явашев

Ниво деца - 0%
Да се свети името на тъща ми и да пребъдат дните й!

Ниво съпруга - 0%
Моята жена не се обижда, когато й кажете коза, защото е такава. От онези високопланинските, които могат да стоят на една цепнатинка в скалите от около два квадратни сантиметра и небрежно да преживят на 5-600 метра от земята. Щом чу, че този уикенд има изкачване на връх Ботев, Росица маринова две кила пържоли, каза на съседката да ме наглежда, за да не запаля къщата, грабна раницата и хукна натам, а аз по-високо от горния рафт в кухнята, където е узото - не се качвам!

Ниво папагали - 100%
Днес от 19:00 и 20:00 на Флората, а събота и неделя, освен там, ще бъдем и на о. Света Анастасия от 10:30 до 12:30 (шоу в 11:30ч.)

Ниво дразнещ подрастващ Сашко - 1000%

На 20 години бях в казармата и командния състав ме наказваше само докато ме погледне. Днес разбирам, че са имали пълно право, защото 20-годишните са непоносими!

Като типичен пример ще вземем нашия колега Сашко, който от 2-годишен живее в Испания, а това лято се завърна и според него "зивота в Бугария не е цак толкова лос". Сашко е много зает с неотложни и важни проблеми: дали плочките и прическата му са като на Кристияно Роналдо; дали бележи прогрес в електронната игра, която играе постоянно на телефона и дали е наяден и наспан! За всичко останало отговаря с мъдрите и зрели слова - Me da igual!, еквивалент на Whatever!, а на български Не ме занимавай! Типично по български твърди, че говори чудесен английски, а типично по испански знае само fuck you, motherfucker и Guten Tag (последното може и да било на френски). Според него Pink Floyd е певица, а като цяло музиката е загуба на време, освен ако не пее той и не му плащат за това!

Въпреки че шоуто, което правим с папагалите е доста атрактивно и интересно, не можем да се сравним с изпълнението на Сашко, когато за пръв път хвана винтоверт в ръцете си. След като бръмча безцелно петнайсет минути, този гигант на мисълта реши да отвори с кръстатия накрайник една консерва с риба тон, която беше намерил незнайно откъде. Всички вперихме поглед в това незабравимо зрелище, а кръвта, която се проля, накара Сашко да заподозре, че са настъпили последните минути от изпълнения му със съдържание и смисъл живот! Поради този факт, а и защото не може да каже винтоверт, Сашко започна да заобикаля отдалеч този инструмент, който вече нарича "La puta pistola que casi me mata" (шибаният пистолет, който едва не ме утрепа) и отказва да яде риба. Напоследък заглежда флекса и с нетърпение очакваме вълнуващия му пърформанс!

Вие как ще прекарате уикенда?!

vw 3472599 1280

Още от Татко Калоян:

Ударник в раждаемостта

Законите на семейство Явашеви

Авторката на тази история пожела да остане анонимна.
 
Преди почти 17 години в края на септември трябваше да празнуваме рожден ден. Вместо това бях на погребение. Човек, пред когото всеки път, щом го видех или дори просто си помислех за него, изпитвах порив да застана в стойка „мирно”, умря от свръхдоза. Поне това беше официалната версия. За неофициалните няма да говоря. Не че не мога – не искам. Така е по-лесно. Не искам да мисля за всичките „ами ако…” в това отношение.
Не го познавах добре. Не бяхме близки в смисъл, че не знаех какво обича да прави, когато е сам, не знаех с кого спи, не знаех какво прави, когато разпуска, освен че понякога лятото пие коктейл от мента, мастика и течна сметана, нямах представа кое е семейството му, гаджето му, къде работи, кое училище е завършил и т.н., нормалните неща, които всеки знае за приятелите си. А може и да съм знаела това-онова в един момент, но всичко си е останало някъде там. Обаче имах представа кой е той на някакво подсъзнателно ниво – там, където познаваш някого, без да имаш нужда да знаеш дори името му.
 
Не бях и влюбена в него – той ме плашеше. Ужасяваше ме! Нямам представа защо, дори и сега. Много дълго време просто блокирах в негово присъствие до състояние на пълен ступор понякога. Но го обожавах. И въпреки че не се познавахме в чисто човешки (и библейски!) смисъл, като изключим секса, едва ли има нещо, което да не сме правили заедно. От къпане пияни посред нощ в Дунава до това да осъмнем на майната си от всякакво населено място в компанията на бездомно кученце, докато той ми прави масаж. Подчертавам – масаж! Нищо повече.
Няколко дни преди рождения му ден го видях случайно, почти в насипно състояние. Не помня много – бях с някакъв скапан септемврийски (?!?!?!) грип и температура, на антибиотици, а той – със зловеща доза химия, която му личеше от орбитално разстояние. Помня само, че ми подаде едната слушалка на МР3-та си и слушахме „Lucky you” на DEFTONES. Току-що беше излязъл албума им „Deftones”. (Мегадобър!!!...) Помня, че си помислих (докато слушах оня психопат Чино Морено да повтаря като в транс „Come and take me home… come and take me home…”), че е наложително да говоря с него за дрогата и за приоритетите в живота и за други тегави и вероятно скучни за онази ни възраст неща, но не сега… Може би утре или след няколко дни… Просто следващия път, когато не съм с 39 градуса и поне името си помня, защото в негово присъствие не съм особено умна, дори когато нямам утежняващи ситуацията болежки…
 
Абе да си призная, нямах представа какво да му кажа. Винаги съм била като скапаната Скарлет О`Хара… „За това ще мисля утре!”… Но никога преди и след това тази философия не ми е изигравала такъв курвенски номер! От тогава си знам – следващ път може и да няма.
Следващият път беше след пет дни, на рождения му ден, когато трябваше да навърши 25, а вместо това го погребахме.
„Защо не го опазихте?”, ме попита тогава негова близка.
Помислих си, че по-безболезнено щеше да е, ако ме беше застреляла. Слава Богу – не я видях повече!
Не знам. Все още се питам същото. Не „защо”, а можехме ли изобщо.
Той не беше наркоман. Не вземаше редовно, дори не пиеше редовно, но от време на време, веднъж месечно или дори по-рядко… Ей така – за купона!... Знаете как е. Нищо сериозно. Младежки залитания, бунт, скука, търсене на себе си и не знам си какво още… Абе тъпотия, но от оная, през които някои просто трябва да минат и… който оцелее! Мислиш си, че имате цялото време на света да говорите, да надмогнете нещата… да поумнеете и да се уморите от битки… Защото докато сме живи, всички сме безсмъртни нали… Кой го беше казал? Детството свършва тогава, когато разбереш, че ще умреш. Нашето май не беше свършило още, макар да бяхме на по двайсет и пет-шест години.
А внезапно се оказва, че времето е изтекло. Че някой е мъртъв, въпреки младостта… и няма обжалване. Стоиш пред нечий ковчег и ако ще да крещиш право в лицето на Господ колко не е справедливо, връщане няма. Има един мъртвец, когото не успяваш да погребеш, въпреки цялата планета на разположение, и това е по-непоносимо от всичко, което си си представял! Няма амнистия. Няма втори шанс. Няма „Съжалявам! Направихме грешка, но си научихме урока.”. Няма спокойна нощ. Няма „Забрави! Да опитаме пак, а?”.
За 17 години не се примирих особено много с тази история и едва ли някога ще успея, въпреки че се научих някак си да живея с нея (все едно пък имам избор, нали…), но осъзнах нещо. Пропуснатите възможности нямат връщане, но за сметка на това оставят белези като прогорено. Използвайте шансовете, които ви дава съдбата, ако не искате да боли! Говорете, когато усещате, че трябва! Може пък това да спаси някого. Може да издействате втори шанс пред Господ за някого!
Сънувала съм го само веднъж след това, точно на 40-ия ден от смъртта му колкото и да не съм вярваща или суеверна. Помня какво ми каза тогава. „Вече не съм мъртъв – кажи и на другите!”
Не казах нищо на никого, естествено.
От тогава не съм слушала DEFTONES на трезво, а на втора водка е трагедия, така че май просто спрях в един момент, колкото и да ги харесвам.
Всъщност все едно. Вижте дали покрай вас няма някой, с когото все още сте на един разговор разлика от тази история! Утре може да е късно да го мислите.
rough 1031185 1280
Още по темата:
 
 

Статистиката сочи, че 1 на всеки 4 жертви на трафик на хора е дете. Поради тяхната наивност и доверчивост, децата са под голям риск от онлайн експлоатация.

Ето някои признаци, по които може да разберете, че вашето дете е в риск:

  • Внезапни промени в академичния успех, поведението или външния вид
  • Нови и често по-възрастни приятели
  • Притежание на нови вещи, които детето не би могло да си позволи или не сте закупили за него (напр. мобилни телефони, нови дрехи, козметични продукти или играчки)
  • Повишено присъствие онлайн: в чатове, социалните мрежи или видео игри (често детето може да се опита да скрие подобно поведение)
  • Нехарактерно поведение свързано с препратки към сексуални ситуации или терминология, неприсъщи за възрастта му

Места, където деца и тийнейджъри биват трафикирани включват социалните мрежи, видео игри, онлайн чатове, домове на приятели, партита, училища, паркове или други места, където децата биха могли да прекарват времето си.

OS1

 Съвети за онлайн безопасност, които да обсъдите с детето

  • Не публикувай лична информация (например име, адрес, телефонен номер, възраст) 
  • Използвай потребителско име различно от истинското си
  • Избягвай споделянето на каквато и да е лична информация (т.е. снимки пред дома си или на места, които често посещаваш)
  • Блокирай някого, ако той/тя те накара да се чувстваш несигурно или комуникацията е нежелана и натрапчива
  • Помни, че изображенията, които публикуваш онлайн, не могат да бъдат напълно изтрити никога
  • Снимки и скрийншоти лесно могат да бъдат запазени и споделени
  • Попитай себе си преди да изпратиш дадена снимка, “бих ли се почувствал/а добре, ако всички в училище видяха тази снимка?”
  • Кажи на някого, ако получиш снимка, която включва нежелано или натрапчиво съдържание
  • Обсъдете разликите между сайтовете, които те карат да се чувстваш в безопасност и в опасност
  • Избягвай да говориш с непознати или ненадеждни хора в онлайн чатове или приложения за съобщения
  • Помни, че никога всъщност не знаеш кой е от другата страна на екрана; техните намерения може да са различни от това, за което казват, че са
  • Проучете маршрутите на вашия тийнейджър и обсъдете места и начини, по които може да избегне опасност
  • Определете безопасни места, на които детето ви може да отиде, и сигурни хора, на които да се обади, ако се чувства неспокойно
  • Уверете се, че вашият тийнейджър знае адреса, на който се намира и къде отива, в случай че трябва да бъде прибран, защото се чувства неприятно
  • Накарайте детето си да сподели местоположението си с вас чрез своя телефон

OS2

Още съвети и полезна информация ще намерите в безплатните родителски наръчници за деца и тийнейджъри, разработени от Фондация “А21” - глобална неправителствена организация с офиси в 12 държави по целия свят, която съществува и в България вече 7 години. Сферата й на дейност е борбата срещу трафика на хора и съвременното робство, в което живеят над 20 млн. души по цял свят днес. Организацията управлява и Национална телефонна линия за борба с трафика на хора - 0800 20 100, която е денонощна, напълно анонимна и безплатна. 

 

Още по темата: 

Кражба чрез мобилни приложения

Как да се справим с пристрастяването към таблета

 

Млади, талантливи, чаровни. Те са: Вики, Йоана, Ади, Веси и Габи или група N-Xen. Групата се сформира наскоро, но вече са изключително популярни.

Три от момичетата са танцували в други кавър групи. Една от тях е Вики, която  решава да сформира нова група през март по време на карантината и публикува обява за нови членове. Оказва се, че има много желаещи и съвсем скоро N-Xen се превръща в "официална" кавър група.

Интересът ни към К-поп се зароди през последните няколко години, малко преди да стане мейнстрийм в България. Повечето от нас са зарибени по К-попа от близки приятели. К-попът е много разнообразен стил музика, в който се пее предимно на корейски с микс от английски и други езици. Освен пеене много песни имат и хореография, точно това го прави толкова различен и интересен за всички, разказват N-Xen.

Бързо набираме популярност и скоро имахме първата си изява на сцената на Mood for Food / Restart Life Fest. Първото ни професионално видео също е факт, с него кандидатстваме в световния конкурс Talk Talk Korea 2020. Мечтите ни са още по-големи и се надяваме с много тренировки и постоянство да постигнем международен успех, споделят момичетата.

Вдъхновяват се от много К-поп групи -  BTS, STRAY KIDS, TWICE... BTS обаче е групата, която според тях дава най-важното послание - да обичаш себе си. Неслучайно те са и посланици на UNICEF, а техните последователи в целия свят (A.R.M.Y.) успяват да се мобилизират и да помагат за различни каузи.

Как работим заедно? Първо харесваме песен, която има официална хореография (ако няма, измисляме такава) и, която да се хареса на всички членове на групата. За нас дали хореографията е на мъжка или женска група няма значение, важното е да е зарибяваща. Когато всички сме на едно мнение (което може да отнеме време, особено когато има колаб (партньорство) между две групи) започва работата ни по самия танц. По принцип има избор и на така наречените "линии" където се решава кой танцьор кой мембър от оригиналната песен ще танцува, разкриват тайните си N-Xen.

к2

Много често идва момент, в който феновете на К-поп проявяват такава любов към музиката, че решават да научат езика и да изследват културата.

Пример е Вики, която през пролетта на 2019 решава да започне да учи корейски и вече е на 7 ниво с 6 сертификата. По-късно през 2019 тя заминава за Корея със семейството си и се прибира вдъхновена.

Ади още преди да има интерес към Корея се вдъхновява от магичния свят на Източна Азия и Япония. Интересен факт за нея е, че като малка е учила китайски.

Йоана, също като Вики, се интересува от езика и наскоро започва да го учи.

Веси и Габи са много заинтересовани от културата и уникалната, запомняща се кухня на Корея. 

Освен че обичат К-поп и всичко, свързано с него, прекрасните момичета от N-Xen имат различни хобита и интереси. Йоана се интересува от рисуване и архитектура, Вики от корейския език и музиката, Ади от езици и рисуване, Габи и Веси от танци.

к3

Всички имаме много различни, но все пак сходни мечти. Ади мечтае да се срещне с идолите си, които са й помогнали много без дори да знаят и да създаде семейство, с което да споделя любовта си към изучаване на различни култури. Вики мечтае да бъде приета в корейски университет и да учи моден дизайн (както и да изкара TOPIC по корейски език). Габи мечтае да стане модел или актриса, Йоана да учи в Американския университет и да бъде архитект, а пък Веси се интересува от литература и точно затова мечтае да се занимава или с писане или нещо свързано в деца, споделят момичетата.

Остава да им пожелаем да сбъднат мечите си и винаги да обичат себе си! 

Може да харесате също:

Талантливата Дари започва да пее, преди да проговори

Емили, която рисува с ноти

Автор: Нора Ардашева

На 07.07 майка ми щеше да бъде рожденичка. Ден, който тя не позволяваше да пропуснем. И до днес не мога. Всички други дати забравям, но нейната - не! 

Незабравима дата на незабравима жена.

Тези дни, мисълта ми много често се връща назад и се върти около спомена за майка ми.

Не че през другото време образът и не се появява в най-неподходящия момент, но сега е почти постоянен.

Не знам какво означава това, не мисля в тази посока, а за факта, че каквото и да правим, не можем да избягаме от гена си.
След дългото ми отсъствие, бащата на внука ми, влезе в магазина и първата му реакция беше:

- Малеее, как приличаш на баба Варта!

Преди време, това би ме разстроило, но сега вече не отричам, защото знам, че е така. Приличам наистина. Имам си огледало, а и спомени.
Майка ми беше хубава жена. Малко пълна за сегашните стандарти наистина, но много поддържана и уважаваща себе си жена. Не знам защо всички момичета подскачат обидено, като ги сравняват с майките им. Рано или късно, колелото ( онова колело :)) прави пълен кръг и ти неминуемо и необяснимо как, се превръщаш в майка си. И като визия, и като характер. И правиш това, което си се заричал да не правиш, и казваш думите, които си мразел. И ръцете ти са като нейните, и начинът, по който влизаш в стаята дори е същия. В нашия случай - с касалъка барабар.
А най-непонятното е, как си сигурен, че си абсолютно прав и дори малко си гузен, че си се сърдел на родителите си за тези неща.

Точно тогава, оная кучка съдбата, изправя срещу теб най-милите ти същества и поставя в очите им оня поглед, който ти си отправял към многострадалния си родител. И слага в устата им онези думи, които...

Вчера братовчедката ми, която в много отношения прилича по характер на леля си (демек, на майка ми) и страшно се гордее с това, ми разказа, как решила да направи кълбо напред, докато си играела с внука си. Тутакси се сетих пак за Варта, която на леко подигравателните подмятания на внуците си, че е малко пълнинка и трябва да отслабне, се хвърлила бирден бире напред и им извъртяла един джунгулбаш. Още не мога да забравя възхитените погледи на децата, докато ми разказваха за случката. Тогава беше на 80 години. 

Е, аз не приличам изцяло на нея.

Например, нея никога не я видях с покарал корен на косата.
Никога не се поколеба, да прави само това, което иска тя в този живот.
Никога не я интересуваше какво мислят хората, дори и ако тези хора са най-близките й.
Никога не прие мисълта, че нещо или някой на този свят може да й се опре.
Никога не прости предателство!
И никога не предаде близък!
Беше страшно енергичен човек, толкова, че в моето обкръжение няма друг такъв(освен , може би споменатата вече братовчедка)
Не се страхуваше от никого! Можеше да се сбие с мъж и да го победи!
Обичаше риба. Много! По принцип храната я успокояваше.

Смяташе, че само нейното мнение заслужава да се чуе и налагаше това на всички около нея, бъркайки се безцеремонно в живота им.

А те и го позволяваха. Сигурно, защото ако си в беда и имаш нужда от подкрепата и , тя беше в състояние да поведе армия, да прескочи планини и да дойде при теб, мятайки победоносно знаме в ръце и възкачвайки те на трона-там, където ти е мястото, според нея.

Беше страхотна готвачка и чистница, но това не и беше толкова важно, колкото живият контакт с хората. Сигурно за това, баща ми я наричаше междуконтинентална журналистка. Тя и приятелките и се събираха почти до края на земния си път, пиеха мастика и пушеха по кутия цигари на всяко соаре. С неизменните черни копринени дрехи, белите коси и златни бижута. Понякога това беше обширен обяд, а понякога помен за някой починал. Като се има предвид възрастта им, второто беше по-често. Баща ми и за това си имаше определение - наричаше ги мортаджийки, които са погребали съпрузите си и чакали само него, ама той нямало да им се даде, само за да ги ядосва.

Е, даде им се!

hat 1472974 1280

Странно е, че се усмихвам при тези спомени. Сигурно, защото те приемаха смъртта по един много философски начин и често се шегуваха с нея. Да се шегуваш със смъртта и да се самоиронизираш постоянно е признак на интелигентност, знаете нали? И това няма нищо общо с образованието, защото тяхното поколение, деца на емигранти, имаха завършено само начално такова.

Майка ми често казваше, че ако родителите й са били по-богати и са я пратили на училище, щяла да стане професор, а баща ми се смееше и тихо додаваше:
- Слава Богу, че не са... 

Не знам в кой момент започнах да я приемам точно такава, каквато беше. Без да я анализирам и без да я съдя или боготворя. Сигурна съм само в това, че беше след смъртта и, а не докато беше между нас.

Винаги става така.

Присъствието и беше ярко, запомнящо се и въздействащо. Беше всичко друго, но не и безлично.

Сега знам, че съм била щастлива да имам точно нея в живота си.

Дано не е заради това, че вече толкова много приличам на нея.

Препоръчваме ви още прекрасни истории на Нора:

Как Нора очарова докторите

По пътя

Автор: Бени Хюбнер

Горчеше. Трябваше да отиде до бара, за да си сложи захар. Откакто отказа цигарите, Кирил се забеляза, че пие кафето си невъобразимо сладко. Ира имаше навика да отпива глътка, минавайки покрай него. Вече не го правеше

- Пфу, отвратително е – сбръчка възголемичкия си нос – нали знаеш, че захарта е бялата смърт?

Кирил дори не я чу. Ако я беше чул, най-вероятно щеше да се усмихне иронично вътрешно. Външно отдавна вече не се усмихваше.
Разбъркваше кафето бавно и методично, докато погледът му се рееше през прозореца. Строежът закриваше гледката му към Витоша. Тази гледка бе едно от предимствата да живееш на 14-ия етаж. Другото беше безплатният фитнес. Така наричаше редовното катерене пешком, защото по традиция от години асансьорът им през ден, през два се разваляше. Беше му свикнал. Беше свикнал и на мрънкането на Ира.

- Омръзна ми! Писна ми! Не мога повече! Без крака останах! Идиоти! – гласът ѝ ставаше пискливо-пресекулчест и докато говореше двойната ѝ брадичка леко се подрусваше.

Кирил не я гледаше в тези моменти, защото гледката на подрусващата се брадичка го отвращаваше.

- Кво мрънкаш, ма краво. Ще ти заслабне дебелият задник, ще ти заслабне. Бутовете ще ти изтънеят и сланините ще ти се стопят ако качиш някой и друг етаж – изричаше наум, след което му ставаше криво от самия него си, отиваше до Ира и съчувствено я целуваше по бузата. Тази им церемонийка, придобила през времето някаква ритуалност, докарваше на лицето на съпругата му нещо, приличащо на доволство. А в интерес на истината трябва да се отбележи, че Ира рядко беше доволна от нещо или от някого.

Не беше доволна и от новия блок, който започнаха да строят в градинката долу, на има-няма пет метра от техния.

- Ще ни скапят гледката, ще ни скапят – изписка тя, когато видя започването на изкопните работи – трябва да направим нещо, Кириле, трябва да ги спрем, Кириле! - Имаше вбесяващия навик да повтаря думи.

- Нали знаеш, сега се строи ниско, не бой се. Да му мислят тия до 5-ия – Кирил беше спокоен мъж, дори леко апатичен. Не обичаше конфликтите от никакво естество. Било то лични, семейни, професионални, социални. Винаги успяваше да намери за себе си претекст да не се ядоса.

Да, обаче сега, шест месеца по-късно, скелетът на новата сграда се издигаше почти досами края на прозореца му. И нямаше да спре до там. Оказа се, че новостроящото се не е жилищна сграда, както мислеха в началото, а бизнес - сграда, от така модерния напоследък многоетажен тип. Някои съседи дори казваха, че щяло да бъде първия небостъргач в София. Кирил не вярваше много-много чак небостъргач да вдигнат в бившата им градинка, ама знае ли човек. Във всеки случай вече кафето му щеше да е, освен без цигара и без Витоша.

- Кирилеееееееееееееееееееееее! – писъкът продра реещите му се мисли. Ръката му, механично въртяща лъжичката из чашата потрепна и капки кафе отхвръкнаха върху сивата му жилетка.

- Ки-ри-леее, Ки-ри-леееее – извивките на гласа на Ира предизвикаха мрачни асоциации и Кирил набързо се отправи по посока на виковете.

Намери я по средата на детската стая. В дясната си ръка държеше дънките на големия им син - Марио.
В лявата държеше нещо, което в първия момент мъжът не разпозна.

- Виж, Виж, Виииииж! – обвинително-истерично жена му набута нещото под носа на Кирил

- Презерватив – констативно, някак си на себе си произнесе бащата на притежателя на презерватива.

- Само това ли ще кажеш? Презерватив? Само тоова ли ще кажеш?!!! – продължи да изригва вулканът в халат- само това ли?- двойната брадичка обещаваше всеки момент да се затресе в истеричен рев.

Явно от него се очакваше да говори по същество. Не му се обсъждаха тези теми точно сега. Единственото желание, което имаше беше да се върне при чашата с вече сладко кафе и последните остатъци от изглед към планината. Какво да ѝ каже? Че Марио е на 17 и? Ира прекрасно знаеше този факт, все пак тя го беше родила…май. Че вече не е дете? Вероятно щеше да му отговори, че след като ходи на училище и не е пълнолетен, следователно е дете. Или може би трябваше да ѝ каже, че той, Кирил, купи първия пакет презервативи на сина си. Спомни си как преди две години го втресе в работата и реши да се прибере. Отключи и влезе. Не помнеше дали е влязъл тихо или не, във всеки случай и да е било тихо не е било преднамерено. Вратата беше заключена и Кирил, мислейки, че в апартамента няма никого, метна якето си на закачалката и директно се запъти към спалнята. Там, на родителската спалня, Марио "оправяше" двадесетгодишната си учителка по английски. Усърдно и шумно. При спомена Кирил се усмихна.

- Смешно ли ти е? Смешнооооооооо? – Ира вече се тресеше, приседнала на ръба на неоправеното легло.

Не, не му беше смешно. Гордо му стана като ги видя. Изниза се тихо, почти на пръсти и излезе.

Синът му беше голям, синът му не приличаше на него. Синът му взимаше от живота това, което искаше. Кирил се почувства доволен. Една от мечтите му беше момчетата му да не наследят неговата плахост и нерешителност. Тези си две черти на характера Кирил ненавиждаше дори повече от биреното си шкембенце. На другия ден купи пакет презервативи с дъх на ягода. Беше чувал от отраканите си колежки, че са много секси и с леко неудобство привика Марио в кухнята за разговор по мъжки. Естествено, разговор в точния смисъл на думата не се получи, но пък баща и син станаха някак си по-близки. Марио вече не се отнасяше към него с онова пренебрежение, което крещеше-старец изтъркан, кво разбиаш ти, ъ! Споделяха някакво взаимно одобрение, което Ира не би разбрала в никакъв случай. Реакцията ѝ в момента го потвърждаваше. Гумичката в пликче се беше превърнала в център на личната ѝ драма. Майката-хранителка не можеше да приеме логичната действителност, а истеризираше възмъжаването на сина си, като някакъв вид духовно падение. Кирил чудесно знаеше как се чувства тя в този момент. Тя, за която сексът, освен за продължаване на рода, друга функция нямаше. Секс за удоволствие - пфу! Ира НЕ употребяваше.

Като я гледаше така сломена и тресяща се у Кирил се надигна някаква позната злоба. Прииска му се да я унижи. Да ѝ каже, че е тъпа патица, която не само не разбира детето си , не разбира него самият, не разбира живота, не разбира от секс, а бе не разбира нищо. Искаше му се да ѝ кресне, че вместо да реве над контрацептивите на Марио, да вземе да научи къде се слагат, защото скоро и да иска, няма да има с кой да ги ползва. Искаше му се, но естествено замълча. Не се харесваше, когато такива мисли му минаваха през главата. Той не беше такъв. Не беше лошо момче, не беше лош мъж, не беше лош съпруг. Не беше...

Сълзите се стичаха по изкривеното от мъка и разочарование лице на жена му, а той стоеше, гледаше я и си мислеше за пропиляния си живот. Мислеше си, че трябваше да е като Марио – да награби съученичката си Милена, с която подготвяха заедно реферати по история и която изпълваше нощите му и слиповете му в гимназията. Трябваше да награби Ася, приятелката на сестра си, която по детски невинно му се умилкваше всеки път, когато оставаше да преспи у тях. Трябваше да награби Ивета, колежката, на която пишеше курсовите работи и която все го питаше с какво да му се отблагодари. Трябваше… а той все смънкваше –а, няма нищо! Трябваше!

- Трябва да говориш с него! Да му забраниш! Да му за-бра-ниш! Чу л -ли?!Чу ли?!Ки-ри-ле, ти слушаш ли ме изобщо? Става въпрос за ЖИВОТА на нашия син, Кириле, за бъдещето му!!!

Ок си беше животът на техния син и бъдещето си му беше ок. Какво става с моето минало обаче и с нашето бъдеще? – това беше въпросът, който в този момент назряваше у Кирил. Всъщност едва ли точно в този момент назряваше, по-скоро това беше моментът, в който гнилите му плодове капеха по пода на детската стая, маскирани в сълзите на жената , която….Която той сам си бе избрал.

- Ще поговоря с Марио, разбира се, успокой се, всичко ще е наред! – и я целуна ритуално по бузата, запътвайки се към кафето и Витоша. Кирил не обичаше конфликтите. Стъпваше внимателно, за да не размаже някой гнил плод на пода на детската. Презервативът, с дъх на ягоди, почиваше доволно в джоба му.

Щеше да го употреби. Скоро. Някой ден. Може би. Дано. Непременно.

Бени Хюбнер е автор на два страхотни романа - "Игра на маски" и "Преобразяване", но историите ѝ в сайта са просто случки от живия живот.

berry 1239110 1280

Още от Бени:

Съседката

Ако парите са проблемът

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам