logomamaninjashop

Късметът на Явашеви

Автор: Калоян Явашев

От 10 дена сме със сополи и кашлица. Не сме излизали, понеже е студено. На ръба сме на граждански бунт и масови безредици. Тайно ходя в гардероба да си блъскам главата и да плача. Не знам къде ходи Росито, но често я засичам с глава във фурната. Близнаците са в страхотна форма, въпреки симптомите. Това ще е много гаден вид бактерия. Имат сополи и кашлица, не можем да ги пратим на ясла, но енергията им е на познатото ниво. Идват празници, а нашето настроение е като на гладно коте пред затворен рибен магазин. Трябват спешни мерки и решаваме да се отървем от децата. Не, бе няма да ги изоставяме на автогарата, а ще ги закараме за една седмица при баба и дядо. Отиваме, оставяме ги с дълъг списък инструкции, преспиваме една вечер и без да се бавим бегом обратно.

Нека поне Коледа да празнува съседката отдолу спокойно. В началото я съжалявях и се извинявах всеки път като я видя, но размислих. Не може Кармата да е толкова несправедлива и да прати нас за съседи на свестен човек. То ние сме Божи бич и най-вероятно тя е била много, много лош човек и сега изкупва стари грехове, търпейки нашия тормоз. Освен това ни омръзна като идват хора вкъщи да задават глупави въпроси - "Защо елхата ви е на терасата? ", "Защо нямате маса?", "В това бебешко кошче, качено най-отгоре на секцията, нали няма бебе?". 

Събирането на багажа ни е като няма черно-бяла комедия. Росито пълни куфар след куфар, а децата вадят и бягат. Всеки е решил, че ще пътува с точно определени дрехи. Проблема е, че са взели по 5 панталона и 8 фланели и тръшкайки се настояват да им бъдат облечени наведнъж. След 15 минути преговори и убеждаване, успяваме да свалим до 1 панталон с 3 фланели. Събирането на багажа продължава. На Арктика да отивахме да се заселим, щяхме по-малко да помъкнем. Невинната ми забележка, дали да не вземем и пердетата, ми печели безплатно почистване на осрания задник на сина ми. Веднъж приключили с опаковането, започваме изнасянето. На междуетажната площадка избухва скандал с левия или десния асансьор да слезем. Той рита вратата на асансьора и крещи - "Укаааааа(тука) ". Нейната тактика е да хване дръжката на другия асансьор и да имитира бавна, болезнена, но много шумна кончина, виейки като чакал. Набутваме багаж и в двата асансьора и се разделяме по двойки. Стигаме някак си до колата и почваме товарене. Постоянно се сепваме и питаме къде е бебето, щото често го забравяме някъде. Натоварваме се с крясъци и закани, паля и тръгваме. Крайната цел ми дава сили и се усмихвам. Все пак отиваме да ги оставим и после една седмица луксозен бездетен живот. На бензиностанцията всички са усмихнати и вежливи, на пътя другите шофьори спазват правилата усмихвайки се приветливо, дори соколите около магистралата имат празничен вид.

Усмихнати и спокойни, постоянно зареждаме задния ред с бисквити, за да има тишина. Децата хапват бисквитите и тихичко реят поглед по заснежените хълмове, музиката по радиото е досадно празнична, а ние таим надежда, че ще е така през целия път. Абе нещо се хилят отзад. Браво, на тати послушните и весели деца. Абе и разходът на бисквити се вдигна рязко. Сигурно са изгладнели на тати коледарчетата. Намествам огледалото да погледна какви ги вършат и усещам как се вкопчвам във волана. Защо бе, говеда такива? Затова ли сте кротки и мирувате? Организирали си състезание да целят бебето с бисквити. Горкото мълчи и се мъчи да види едно парче бисквита на челото си. Мислено поздравявам стрелеца за точния изстрел, но външно съм много ядосан. Спираме, пренареждаме интериора, конфискуваме бисквитените амуниции и продължаваме усмихнати. Дори и това няма да ни развали прекрасния ден. 

Пристигаме с чувството на близък триумф и веднъж предали внуците в ръцете на бабата и дядото, се чувстваме с по 20 кг по-леки и 15 години по-млади. Сега са тяхна грижа, а ние сме нормални хора с едно бебе и живот осеян с рози пред нас. 

По времето, когато Дева Мария е получила първите контракции, ние се събираме около масата. Сега можем относително спокойно да пийнем и хапнем. Вадят се подаръци за децата. За нея - кухня, за него - влак. Сбиват се. Първо за кухнята, после за влака. 

Усмихвам им се нетрезво. Животът е прекрасен, бийте се на поразия, ние утре изчезваме. Идва време за баницата с късметите. Започваме весело да теглим и споделяме, кой какво го очаква. Дядо щял да учи много следващата година - хахаха, на баба й се падна здравето - браво, за да може да бяга след вас, на вуйчо - нова кола, на мама -печалба от лотарията, на братовчеда - работа, на братовчедката - нова къща. Посмяхме се, а аз все отлагах. Никога не ми е вървяло на хазарт. Мога да падна на "Не се сърди, човече" и от бебето. Протягам ръка и вземам с безразличие най-близкото парче. Колко лошо може да е?! Не вярвам тъща ми да е сложила късметче - удар от мълния, фалит или падащо пиано. Ухилен и замаян от алкохола, отварям листчето и чета. Хм, нещо не разбирам. Я пак да прочета по-бавно! Аха, да. Разбрах! Изтрезнях, разтреперих се, на Росито й приседна сармата в устата, като ме видя. Със студена пот по гърба и треперещ глас зачетох: "Ще ти се роди дете, приготви се и за две". 

Всички избухват в смях и аплодисменти. Усмихвам се и аз безпомощно. Чувствам се като Софи Маринова излязла да подгрява "Металика". Защо ми се смеят тези хора, толкова ли ме мразят? Росито ме гледа ужасена и се премества с половин метър. Трябва да изляза от това положение. Лапвам парчето и без да дъвча, го гълтам. Давайте другия късмет, сега ще оправя нещата. Внимателно оглеждам тоя път. Забърсвам най-далечното. Отварям и чета на глас - " И да бягаш през глава, пада ти се брак сега". Росито пада на колене, кръсти се и повтаря в транс - "Друга да му ги ражда, няма да съм аз". 
Пълня чашата догоре. Размишлявам напрегнато. Каква стана тя сега?! Развод и пак близнаци. Заричам се повече баница, бюрек, милинка да не хапвам. Ако си сменя религията, късметът смята ли се още?

*******************

Четохте ли Стокхолмски синдром от Калоян? Препоръчваме ви и коледните пожелания на Траяна, които са само за хора с чувство за хумор :)

А у нас, Пееви, също се прави баница с късмети, само че за Нова година. Много внимавам какви късмети пишат момчетата, че Теди една година беше сложил и късметче "болест", даже и "смърт". Мамо, казва ми, късметът може и да е лош. Тук може да видите какво ни се падна миналата година.

Последно променена в Четвъртък, 30 Август 2018 14:48

Facebook

Вижте тази публикация в Instagram.

World is such a lovely playpen! #babybobby

Публикация, споделена от Maria Peeva (@mimipeeva) на

Бисквитки

Използвайки нашия уебсайт, вие се съгласявате с използването на „бисквитки“ /сookies/ . Повече информация Приемам