Автор: Валентина Вълчева

Гергьовден е. Повод да си спомним за една местна (северозападна, в частност торлашка) знаменитост от не много близкото вече минало.

Гого Герин бил от оня тип хора, з които се носели не просто истории, а цели легенди още приживе. Представете си човек, съчетал в себе си ума на Хитър Петър, демоничното чувство за хумор на чудомировия Лъжлив Съби и непукизма на хайдутин-ветеран и може да добиете някаква представа що за чудо на природата бил Гого. Природно интелигентен, макар и без възможност да се измъкне от родното си село, той бил от оня тип хора, които или обожаваш от пръв поглед, или ти идва в капка вода да ги удавиш, пак от пръв поглед.

Разказват за него, че веднъж в родното му село неизвестно откъде дошли две жени. Чули, че тука се предлага една специфична услуга – т.нар. биене на парцали. Ако сте под четиридесетгодишни, най-вероятно хал хабер си нямате за какво иде реч. Питайте бабите покрай вас – те ще знаят! Само за сведение: от „битите” парцали – стари непотребни и захабени вече дрехи, чаршафи, покривки и прочие – са се тъкали чудни черги, завивки и разни други полезни неща.

Та пристигнали значи двете лелки с по една кошница с парцали под ръка, пухтят под товара си, но са тръгнали работа да вършат жените. Било време, когато нищо не ставало лесно по селата, някъде към средата на ХХ век. Ама нали чуждо село, непознато, жените се огледали за някой, който да ги упъти. Дето се вика, с питане до Цариград се стига. И ха тук, ха там... било работно време, из селото нямало много народ по улиците. Та по волята на Съдбата ли, на Сатаната ли, попаднали право на пътя на Гого Герин. А той както ги погледнал, така им скроил шапката, дето се вика. Човек без работа, „като коза – все за беля ходи” казваше баба ми за такива.

- Добър ден, човече! Я кажи къде тука бият парцали? – спрели го жените.

Гого даже нямало нужда да се почеса, докато измисли как да ги измайтапи. Поогледал се наоколо, пък посочил една сграда в центъра на селото отсреща.

- Те тука е. Направо влизайте, работи денонощно!

Жените нарамили пак кошниците с парцалите и се заклатушкали натам, а Гого вместо да се покрие някъде, за да си спести сигурното проклетосване после, останал отвън търпеливо да чака, доволен, че е забъркал още един майтап.

Влизат значи жените в сградата и стоварват кошниците вътре, а там... двама сащисани милиционери мигат шашнато и се чудят какво става и какви са тия двете.

- Какво правите тука, бе? – сетил се единият да пита по някое време.

- Ами ето! Парцали носим. Казаха ни, че тука биете парцали, та сме дошли.

Спогледали се милиционерчетата, па взели нещо да стоплят.

- Кой ви го каза това на вас?

- Ей оня там човек, дето стои отвън.

И посочили Гого през прозореца.

Милиционерите били отдавна тук, та си познавали стоката. Сетили се, че оня хайлазин просто си е намерил още две жертви, които да прати за зелен хайвер. Не за полза някаква – от проклетия, дето отвътре си му идвала. Та хванали униформените двете лелки, натовари ги обратно с кошниците и им обяснили как ги е прекарал Гого, пък ги изпратили да си ходят поживо-поздраво.

Излезли булките, а отвън Гого ги чакал. Че като го подбрали те!

- Абе, човек, не е ли те срам, бе? Да се подиграваш така с хората! Що ни излъга? Какво сме ти сторили, та ни изпрати там?

- Що да съм ви излъгал, бе, жени?

- Ами нали те питахме къде бият парцали? Нали така? А ти къде ни прати? При милицията.

Гого свил рамене с физиономията на младенец и рекъл чистосърдечно:

- Е, моите парцали там ги бият. За вашите не знам.

И си тръгнал, подсмихвайки се.